Решение № 228 от 19.6.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 491/2025 г.

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК, като е образувано по въззивна жалба, вх.№2298/04.03.2025 година, допълнена надлежно с вх.№3339 /27.03.2025 година, подадена от адв.Л. М. от САК, с посочен съдебен адрес, служебен защитник на подсъдимия А. М. А., с установена самоличност, против присъда №6/19.02.2025 година, постановена по нохд №299/2024 година по описа на Окръжен съд гр.София. С цитираната присъда №6/19.02.2025 година подсъдимият А. М. М. А. /A. M. M. S. A./, гражданин на Арабска република Египет, роден па •••••••• година в гр.•••, Египет, с адрес в Египет, община •••, район •••, ул.•••“, бл.63, с установен адрес в Р.България в гр.•••, ж.к. „•••“ бл.•, ап.•, с начално образование, безработен, женен, неосъждан /към датата на извършване на престъплението/, ЛНЧ •••••••••• е признат за виновен в това, че на 29.04.2022 година, около 22.00 часа на второкласен път ІІ-81 в участък на километър 23+330 в посока София-Монтана, в района след разклона за с.Дръмша, община Костинброд, Софийска област, при управление на лек автомобил „БМВ 320 И“, рег.№ •••••••• е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: -чл.20 ал.1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, -чл.21 ал.1 ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./час за пътно превозно средство от категория „В“-90 км./час извън населено място“, като управлявайки лекия автомобил от тази категория с превишена за конкретния пътен участък в извън населено място скорост от 116 км/час през нощта, по път без изкуствено осветление и, поради неправилно боравене с органите за управление на автомобила е изгубил контрол върху управлението му, в резултат на което напуснал лентата и платното за движение с последвА. четири последователни удари на автомобила в крайпътната канавка, и по непредпазливост причинил смъртта на Х. Л. /H. L./, роден на •••••••• година, гражданин на Кралство Мароко, настъпила на •••••••• година в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ гр.София, както и средна телесна повреда на И. М. /I. M./, роден на •••••••• година, гражданин на Кралство Мароко, изразяващо се в счупване на челюст /дъгата на дясната ябълчна кост/, причинило му трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества /амфетамин, кокаин и метамфетамин/, установено с техническо средство „Drug Test 5000“, фабричен №ARKE0016, а деецът е управлявал лекия автомобил без да има необходимата правоспособност, поради което на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3, пр.1, пр.2 и пр.4, б.„б“, пр.1 вр.ал.1, б.“в“ вр.чл.342 ал.1, пр.3 НК и чл. 54 НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /ОСЕМ/ години, като е определен първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57 ал.1, т.3 ЗИНЗС, за изтърпяването му. С присъдата, на основание чл.25 вр. чл. 23 НК съдът е групирал наложеното наказание „лишаване от свобода“ по настоящото дело, с наказание „лишаване от свобода“, наложено по нохд №2713/2023 година на СРС /„Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца/, като е определил и наложил за изтърпяване по-тежкото от двете наказания-„лишаване от свобода“ за срок от 8 /ОСЕМ/ години. На основание чл.57, т.3 ЗИНЗС съдът е постановил общото наказание „Лишаване от свобода“ от осем години да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, като на основание чл.59 ал.1, т.1 НК е зачел и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по настоящото дело с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като един ден „Задържане под стража“ да се зачита за един ден „Лишаване от свобода“, считано от 02.05.2022 година до 29.06.2022 година. С присъдата съдът, на основание чл.111 ал.1 НК е постановил веществените доказателства: -лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ••••••••, иззет с протокол от 2022 година за оглед на местопроизшествие и намиращ се на съхранение в РУ Костинброд; -черен полиетиленов плик, съдържащ четка за коса (в хартиен плик с № А 0029667) иззета като обект № 5 с протокол от 17.06.2022 година за оглед на веществено доказателство, 3 (три) броя фасове (в хартиен плик с № А 0029561), иззети като обект № 3 с протокол от 17.06.2022 г. за оглед на веществено доказателство, 2 (два) броя фасове (в хартиен плик с № А 0029560), иззети като обект № 4 с протокол от 17.06.2022 г. за оглед на веществено доказателство, 2 (два) броя обтривки (в хартиен плик с № А 0029559), иззети като обект № 6 с протокол от 17.06.2022 г. за оглед на веществено доказателство, мобилен телефонен апарат „Samsung“ в прозрачен полиетиленов плик с № 003874, иззет като обект № 2 с протокол от 30.04.2022 г. за оглед на местопрозшествие, тест касета за „Drug Test 5000“ (в хартиен плик), приобщена с писмо от 19.04.2023 г. на РУ Костинброд, плик, съдържащ пластика с надпис „Club Smart“, иззета с протокол от 17.06.2022 година за оглед на веществено доказателство, оптичен диск приобщен с писмо от ОДМВР София, оптичен диск (т.2, л.132), приобщен с писмо от РЦ 112 и обтривка от устна кухина на подсъдимия /протокол от 29.06.2022 година/ да се пазят до приключване на делото с окончателен съдебен акт. Съдът е постановил след приключване на наказателното производство вещественото доказателство лек автомобил „БМВ“, peг.№ •••••••• да бъде върнат на правоимащото лице след представяне на документ за собственост, а останА.те веществени доказателства изброени подробно по-горе да бъдат унищожени. На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия А. М. М. А. /A. М. М. S. A./ да заплати в полза на държавата сторените в хода на наказателното производство разноски. С въззивната жалба, допълнена надлежно, се твърди, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен и необоснован, като е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се нарушение на материалния закон.В допълнението към въззивната жалба след изготвяне на мотивите към атакуваната присъда по същество се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита, доколкото не са обсъдени поотделно и в съвкупност всички събрани и проверени възможни доказателства по надлежен ред. Защитата не оспорва фактите, свързани със скоростта на движение на автомобила, както и причините, поради които подсъдимия А. М. М. А. /A. М. М. S. A./ е отклонил посоката на движение на автомобила, който е управлявал, но съдът необосновано не е кредитирал дадените от него обяснения за това, че е пътувал сам в лекия автомобил, включително не са кредитирани обясненията му, че е забелязал група лица на пътното платно. Твърди се, че са подценени доказателства за липса на следи от трети лица в автомобила, управляван от подсъдимия. Намира, че не са обсъдени задълбочено показанията на свидетелите Г. и И. М., като са надценени гласни доказателствени средства-показания на свидетелите Н. и А.. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че пострадА.я Х. Л. е бил в лекия автомобил, управляван от подсъдимия и при пътнотранспортното произшествие е изпаднал от багажника на лекия автомобил. Доказателствени искания не са сторени. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият А. М. М. А. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Пред въззивния съд адв.М., защитник на подсъдимия А. поддържа сторените с въззивната жалба подробни оплаквания и искания.Не оспорва, че при описаните от държавното обвинение условия на време, място и обстановка подсъдимия А. е управлявал лек автомобил марка „БМВ 320 И“, рег.№ •••••••• с твърдяната скорост след употреба на наркотици и без свидетелство за правоуправление.Отново се твърди, че подсъдимият е бил сам в управлявания от него автомобил и се оспорва факта да е превозвал други пътници, включително пострадА.я Х. Л. /H. L./.Акцентира на това, че първият съд в недостатъчна степен е оценил обстоятелствата по делото и необосновано не е приел, че на пътя се е намирала група лица, които след като са забелязани от подсъдимия, са го принудили да предприеме действия, които в крайна сметка са довели до ПТП.Твърди се, че са подценени дадените от подсъдимото лице обяснения, които защитата намира за добросъвестни и коректни, подкрепени и от свидетелски показания на първоначално пристигнА.те на местопроизшествието лица.Сочи, че в автомобила не са установени никакви следи от превозвани лица, включително и от пострадА.я Л.. На основание на това претендира отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият А. М. М. А. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Пред въззивния съд подсъдимият А. М. М. А., чрез преводач, поддържа заявеното от защитата си, като моли за справедливо решение, включително по реда на чл.333 ал.2 НПК. Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че постановеният от първия съд съдебен акт е законосъобразен и обоснован, като не са допуснати процесуални нарушения, още по-малко такива, които да се определят като съществени по своя характер.Приема, че възприетото от първият съд от фактическа страна е доказано еднозначно от събрани и проверени доказателствени източници /акцентира на гласните доказателствени средства/, наред със събраните писмени доказателствени средства, писмени доказателства и изготвените експертни заключения.Сочи, че първият съд е бил изчерпателен при излагане на съображенията си, като не споделя мотиви за признаване виновност по чл.20 ЗДвП и прави връзка с нормата на чл.5 ал.3, т.1 ЗДвП при определяне на наказание.Не намира да са нА.це основания за изменяне или отмяна на атакувания съдебен акт. Направено е искане съдебния акт да се потвърди. Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители адв.Г. оспорва основателността на подадената въззивна жалба.Твърди, че решаващият съд е установил правилно фактите по наказателно-правния спор и обосновано е намерил да са реА.зирани признаците на престъплението, за което подсъдимия е признат за виновен и осъден.Намира, че защитата не сочи нито един убедителен аргумент за отмяна на присъдата, а твърденията, че са подценени обясненията на подсъдимото лице, са неоснователни.Сочи, че материалния закон е приложен правилно, законосъобразно е възприета правната квА.фикация на деянието на основа изяснен механизъм на пътното произшествие и място на удара, и законосъобразно е определено наказание на подсъдимото лице при условията на чл.54 НК.Оспорва доводите на защитата за това, че пострадА. лица не са пътувА. в автомобила, управляван от подсъдимия А., като са нА.це гласни доказателствени средства, включително и такива по реда на чл.223 НПК за това, че е превозвал лица в посока от гр.София към Р.Сърбия, включително пострадА.я Л.. Сочи, че първия съд е бил изчерпателен в доводите си и не е подценил и/или надценил нито едно обстоятелство, относимо към предмета на доказване и определяне наказание на подсъдимото лице. Претендира атакуваната присъда да се потвърди като законосъобразна. Съдът, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба, изложението на защитата и подсъдимия пред въззивния съд, заявеното от представителя на САП, поддържаните доводи на повереника на частните обвинители, като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК, приема за установено следното: Въззивната жалба е допустима, подадена е по предвидения в Закона ред и срок, а преценена по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следни: Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт против А. М. М. А. /A. M. M. S. A./, гражданин на Арабска република Египет, роден па •••••••• година в гр.•••, Египет, с адрес в Египет, община •••, район •••, ул.•••“, бл.63, с установен адрес в Р.България в гр.•••, ж.к. „•••“ бл.•, ап.•, с начално образование, безработен, женен, неосъждан /към датата на извършване на престъплението/, ЛНЧ •••••••••• с обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3, пр.1, пр.2 и пр.4, б.„б“, пр.1 вр.ал.1, б.“в“ вр.чл.342 ал.1, пр.3 НК. Инкриминирани са нарушения, допуснати от страна на подсъдимото лице, на правила за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: -чл.20 ал.1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, -чл.21 ал.1 ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./час за пътно превозно средство от категория „В“-90 км./час извън населено място“при конкретно описани условия на време, място и обстановка. Въззивният съд намира, че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота.В изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК, първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства. Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена, ясно и изключително подробно изложена в мотивите на първия съд чрез събрани и надлежно проверени в хода на съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез анА.з и оценка, включително досежно констатирани противоречия при някои от тях, в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Въззивният съд намира, че не са нарушени правилата на Закона, регламентиращи дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници, което гарантира тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност. Не е провеждано въззивно съдебно следствие. Нови фактически положения въззивният съд не установява. Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка, но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия съд, то „..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“- Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС, 3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 год. на ВКС, 1-во н.о. „…в случаите, когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС, 1- во н.о., Р№343/06.12.2012 година по н.д.№960/2012 година, 1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС. Собствена оценка на фактите е сторена от въззивния съд, като изричното им подробно преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС, когато съдът се е съгласил с доказателствения анА.з на първия съд, не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото. И това е така, доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като възражения/, относно събраните и проверени доказателствени източници.Въззивният съд, обаче дължи винаги собствен анА.з и оценка на събраните доказателства дори, когато приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния случай, доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия А., правната квА.фикация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия, и доколкото следва да се даде отговор на поставени възражения, оплаквания и искания от защитата на подсъдимия, а и от останА.те страни по делото пред въззивния съд, то те следва да се очертаят отново. В мотивите си, л.3, 5-ти абзац, л.326 от делото до л.14, л.337 от делото съставът на проверявания съд е описал изключително подробно и последователно фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК, а след това ги е подложил на внимателен анА.з, подчертавайки способите, чрез които доказателствените източници, установяващи приетите факти, са проверени.Както се посочи по-горе въззивният съд не установява нови фактически положения, различни от възприетите и изложени от първия съд. Подсъдимият А. М. М. А. е роден па •••••••• година в гр.•••, Египет, гражданин на Арабска република Египет, с адрес в Египет, община •••, район •••, ул.•••“, бл.63, с установен адрес в Р.България в гр.•••, ж.к. „•••“ бл.•, ап.•, с начално образование, безработен, женен, не е осъждан /към датата на извършване на престъплението/, ЛНЧ ••••••••••, като в Р.България е регистриран в Държавна агенция за бежанците на 05.05.2021 година.С влязло в сила решение от 08.02.2022 година на ДАБ /Държавна агенция за бежанците/ му е отказана международна закрила и А. имал статут „чужденец“.Със Заповед № 3354/17.11.2022 година на началник отдел „Миграция“-СДВР на А. била наложена принудителна административна мярка„Връщане до страна на произход“, като за осигуряване изпълнението й със заповед №5364з-2445/03.07.2023 година на Дирекция „Миграция“-МВР А. бил настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци.От това място е освободен на 30.10.2023 година и е с последен адрес в гр.•••, ж.к. „•••“, бл.•, ап.•, на който адрес подсъдимият пребивавал по силата на сключен договор за наем от 10.02.2022 година с Д. Д. К..През м.март на 2022 година А. заявил в 03 РУ-СДВР за откраднати му вещи и документи, включително чуждестранно свидетелство за управление на моторно превозно средство.Издадено му е удостоверение от СДВР в тази насока, като извършена проверка не установява А. да притежава вА.дно признато за Република България свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство.По делото е приложеното незаверено копие на такова свидетелство под №27110171401773 /17.07.2018 година без легА.зиран превод.Освен инцидентно ангажиране на работа в строителство А. се занимавал с превоз на лица, проникнА. незаконно на територията на Република България, вж.заявено от св.Н. и св.А..На 28.04.2022 година чрез св. Д. К. и на нейно име, но за своя сметка закупил с договор, като платил лично лек автомобил „БМВ 320И“, черен цвят, рег.№ •••••••• от св.Х. И..След сделка пред нотариус автомобилът веднага бил предаден от св.К. на А., ведно с ключове и документи.Пътувал често до гр.Бургас и обратно. Към инкриминирания период Х. Л., роден на •••••••• година и св.И. М., роден на •••••••• година, двамата граждани на Кралство Мароко, пребивавА. без надлежно разрешение на територията на Р.България, ведно с М. И. /М. Ал И./, но основната цел била достигане до държава от ЕС, преминавайки и през Р.Сърбия.С посредничество на неустановено лице от арабски произход тримата били настанени в къща в гр. София, като се търсел транспорт до българско-сръбската държавна граница.В ползваното помещение от къща имало и други лица, назовавани с имена „М.“, “Т.“ и „О.“. На 29.04.2022 година, около 21.30 часа, св.М., пострадА.ят Х. Л., заедно с лица с имена М. И./М. Ал И./, „Т.“ и „О.“ били уведомени от посредник в гр.София, че пред къщата ги чака черен лек автомобил, с който да бъдат превозени до българската държавна граница с Р.Сърбия.Свидетелят М. и пострадА.ят Х. Л. се качили в багажника на лекия автомобил„БМВ 320 И“, рег.№ ••••••••, а М. И. /М. Ал И./, „Т.“ и „О.“ се качили в купето.Автомобилът бил управляван от подсъдимия А. и след като излязъл от гр.София се насочил по второкласен път ІІ-81 с посока на движение гр.Монтана.Подсъдимият управлявал автомобила в тъмната част на денонощието, при сухо време и с висока скорост, като движейки се по второкласен ІІ-81 изпреварил колона от движещи се в същата посока автомобили.В тази колона бил и автомобил, управляван от св. Д. Д., комуто направило впечатление необичайно високата скорост, с която се движел автомобила, управляван от подсъдимия А..В пътен участък на километър 23+330 на второкласен път ІІ-81, в близост до разклона за с.Дръмша, община Костинброд, движението се осъществявало в две пътни ленти, всяка с широчина от 3, 60 метра, разделени с бяла непрекъсната надлъжна маркировка.Пътната настилка била с асфалтово покритие в добро състояние, без дупки и неравности, като от двете страни на платното за движение били обособени пътни банкети с изградени бетонни отводнителни канавки, граничещи с тревни площи.Десният банкет, считано в посока гр.София-гр.Монтана, бил с широчина 1, 30 метра, като дясната канавка била с широчина от 1, 38 метра в горната част и стигала до 0, 41 метра в долната част.Била с дълбочина 0, 45 метра. В описания пътен участък скоростта на движение не била регулирана с пътен знак. Пътният участък бил прав и с лек наклон на спускане след разклона за с.Дръмша, община Костинброд и около 22.00 часа на 29.04.2022 година подс.А. управлявал лекия автомобил “БМВ 320И“, рег.№•••••••• със скорост 116 км/час при максимално разрешена нормативно скорост на движение 90 км/час.В един момент подсъдимият А. изгубил контрол върху управляваното превозно средство, като лявата част на автомобила частично навлязла в лентата за насрещно движение, а в опит да върне автомобила отново в собствената му лента за движение, с резки движения върху кормилната уредба, А. отклонил автомобила вдясно по посоката си на движение и задействал спирачната уредба.в Резултат на тези действия на подсъдимия автомобилът продължил движението си напред и вдясно, оставяйки с левите си гуми две диагонални спирачни следи с дължина на по-дългата от тях 38, 5 метра.След това напуснал платното за движение, преминал диагонално през десния, за посоката му на движение банкет, и със скорост 80, 8 км/час попаднал с предна дясна част в дясната канавка.Така бил реА.зиран първи т.н.“инициален“удар между предна дясна странична част на автомобила и горния десен край на канавката.Вследствие кинетичната енергия последвало завъртане на автомобила на 180 градуса по посока на часовата стрелка с продължаващо движение в посока гр.Монтана, при което настъпил втори удар, реА.зиран между предна лява част на автомобила и десния край на канавката.Автомобилът продължил движението си /приплъзването/ частично в канавката в посока към Монтана, но със задната си част, като настъпил трети удар между задна дясна странична част в дясна вертикална част на канавката, като в резултат и на този удар лекия автомобил излязъл от канавката след няколко последователни удари между задната и предната му части в десния ръб на канавката, и се установил в покой в тревната площ вдясно от канавката, с предница, насочена към гр.София.В резултат на реА.зираното, сложно по своя механизъм, пътнотранспортно произшествие пострадА.ят Х. Л. изпаднал от багажника на автомобила на пътя до десния банкет, а подсъдимият А., М. И./М. Ал И./, Т.“ и „О.“, пътуващи в купето на автомобила, успели да излязат извън него. Свидетелят М., пътувал в багажника на автомобила, също успял да излезе извън МПС. Непосредствено след реА.зираното ПТП на място спрял автомобила си св.С. Г..Забелязал няколко лица, включително подсъдимия, който стоял до лява предна врата на автомобила и при приближаването на св.Г. видимо притеснен се обърнал към него на лош английски език, казвайки: „Викнете полиция и линейка, катастрофирах“.Свидетелят Г. възприел пострадА.ят Х. Л., лежащ на пътното платно, близо до задната част на лекия автомобил, в безпомощно и безсъзнателно състояние.Л. проявявал слаби признаци на живот. Свидетелят Г. попитал част от пострадА.те, стоящи до лекия автомобил „БМВ“, как се чувстват, но последните разменили помежду си думи на арабски език и веднага се затичА. в посока към Бучин проход, напускайки и отдалечавайки се от местопроизшествието.В 22, 10 часа св.Г. подал сигнал за случилото се на телефонен номер №112, а малко след това и св.Д. подал сигнал. На местопроизшествието пристигнал полицейски патрул от РУ-МВР гр.Костинброд в състав А. В., Х. В. и С. С..При проверка подс. А. споделил, че той е управлявал лекия автомобил „БМВ“.Не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство.В хода на тази проверка на местопроизшествието се явили две лица с видими наранявания.Полицейските служители не могли да установят самоличността им, тъй като били без документи за самоличност. С пристигнА. на място медицински автомобили до лечебни заведения в гр.София били превозени три пострадА. лица-в УМБАЛСМ „Пирогов“ пострадА.ят Х. Л. и лице, представило се като М. Ал И., а в УМБАЛ „Света Анна“ бил закаран св.И. М.. На място св.Х. В. изпробвал подсъдимия А. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ за употреба на алкохол, като бил отчетен отрицателен резултат. В 02.34 часа на 30.04.2022 година, в РУ-МВР гр.Костинброд била извършена проба на подсъдимия А. с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, фабричен № ARKE 0016 за употреба на наркотични вещества, като пробата отчела нА.чие на амфетамин, кокаин и метамфетамин.Св.Х. В. съставил и връчил на А. акт за установяване на административно нарушение № 446188/30.04.2022 г. за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, както и талон за изследване №123583.В рамките на указаното в талона време дежурен фелдшер във ФСМП гр.Костинброд, владеещ арабски език, извършил медицинско изследване на А., който пред медицинския фелдшер и в присъствие на полицейските служители, отново потвърдил, че той е управлявал лекия автомобил при ПТП, но отказал да даде проба за химическо изследване.Горното обстоятелство било отразено в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Въпреки проведеното лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“-София, на •••••••• година Х. Л. починал. Настаненият в същото лечебно заведение, представил се като М. Ал И., бил изписан на 03.05.2022 година с диагноза множествени счупвания на ребрата вдясно: от 7-мо до 10- то, включително.В хода на разследването, въпреки положените усилия, не са установени по безспорен начин нито самоличността, нито местонахождението на М.И./М.Ал И./, като по данни на ДАБ/Държавна агенция за бежанците/ и на ОД-МВР-София, лицето е или М. И., роден на •••••••• година в гр.•••, Мароко, или М. А.. /И./, роден на •••••••• година в Кралство Мароко.Установено е, че на 21.05.2022 година лице с данни за М. И./М. А../ самоволно напуснало Регистрационен приемателен център София-Овча купел, настанен на 11.05.2022 година.Обявен е за общодържавно издирване с телеграма №16318/23.06.2023 година на ГД „Национална полиция“. Издирването не е дало резултат.Поради горните обстоятелства, както е отразил в мотивите си и първия съд такова лице няма качеството „свидетел“ по делото, не е разпитано за обстоятелства, свързани с предмета на доказване по чл.102 НПК, и не са реА.зирани последици по чл.74 НПК. Не са установени и останА.те пътници в автомобила, управляван от подсъдимото лице.В хода на съдебното следствие пред първия съд е установено, че разпитания като свидетел в хода на досъдебното производство пострадал И. М., е с неизвестен адрес.Предприети са действия за издирване и установяване местонахождението му с цел да бъде пряко и непосредствено разпитан от съд.Не е установен, като са нА.це данни да е напуснал Р.България. Показанията му от досъдебно производство са приобщени по чл.281, ал.1, т. 4 НПК. На 30.04.2022 година, с начало 00, 26 часа е започнал оглед на местопроизшествие, като към този момент тялото на пострадА.я Х. Л. вече е било транспортирано към болнично заведение.При извършения оглед на местопроизшествие и в изготвения за това процесуално-следствено действие писмено доказателствено средство/протокол за оглед, т.1- ви, л.88-л.108 ДП/ е определен и приет ориентир /указателна табела с надпис „Костинброд 14 км - София 22 км“/, намираща се от лявата страна на второкласния път ІІ-81 в посока гр.София-гр.Монтана.Отразени са констатираните от разследващия орган факти и обстоятелства, включително две следи от автомобилни гуми върху асфалтовото покритие на пътя, указващи както посоката на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия А., така и мястото, на което автомобила е напуснал пътното платно и преминал през десния банкет-на 76, 5 метра след ориентира.Описани са установени в дясната канавка части от лекия автомобил, вкл.една от регистрационните табели, разпръснати в радиус от 90 до 119 метра след ориентира.Подробно е описано мястото, където лекия автомобил се е установил в покой-на 127, 50-131 метра след ориентира, извън пътя и вдясно от дясната канавка, ориентиран с предната си част в посока гр.София.В протокола за оглед и в изготвения и приложен по делото фотоалбум са отразени механични деформации по лекия автомобил.Установен и иззет при огледа на местопроизшествието е мобилен телефонен апарат „Samsung SM-A505F“ със СИМ-карта на турски оператор.Извършен е оглед на лекия автомобил, управляван от подс.А., като в съставения протокол, вж.т.1, л.178-л.197 ДП, е отразено, че са установени и иззети документи в два листа, свързани с превод на свидетелство за правоуправление и преведен документ на чужд език в незаверено копие и нарушена цялост, вж. т.1, л.199, като извършен превод сочи на това, че се касае за „частна шофьорска книжка“ № 27110171401773/17.07.2018 година на името на А. М. М. А., Арабска република Египет, КАТ„Тухи“, вА.дна до 16.07.2028 година. По експертен път, чрез назначена и изпълнена Съдебно-медицинска експертиза на труп №29/2022 година на Х. Л. /т.2-ри, л.л.69-78/, изпълнена от експерт д-р Т. Ш. са установени травматични увреждания по пострадА.я Л.: -съчетана тежка черепно-мозъчна травма, изразила се в разкъсно-контузна рана на челото и носа; кръвонасядане на меката черепна покривка челно; охлузване в дясната тилна област на главата; подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка; подлежащо многолинейно счупване на черепа, на тилната и на лявата слепоочна кости; кръвоизливи над твърдата мозъчна обвивка вдясно тилно и по основата на черепа в областта на лявата и средна черепни ямки; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; тежка мозъчна контузия по основата на левите челен и слепоочни дялове на главния мозък; вътремозъчен кръвоизлив вдясно-тилно, -Гръдно-коремна травма се изразила в охлузване и кръвонасядане на дясната половина на гръдния кош с подлежащо кръвонасядане на гръдната мускулатура и контузии на белите дробове, както и в кръвонасядания на лява диафрагма, на капсулите на двата бъбрека и в меките тъкани на нивото на двете кръстно хълбочни стави, - Травма на горните и долните му крайници, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания. Експертът е категоричен, че описаните травматични увреждания на пострадА.я Л. се дължат на притискане от и/или твърди тъпи предмети, като могат да се получат при пътнотранспортно произшествие.Категорично е заявено в приетото от съда експертно заключение, че смъртта на Х. Л. се дължи на причинена тежка черепно-мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения-мозъчен оток, кръвоизлив в мозъчния ствол и мозъчна смърт. Експертът д-р Ш. е категоричен за нА.чието на пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка между описаните травматични увреждания на Х. Л. и и настъпилата му смърт на •••••••• година.По реда на чл.144 и сл.НПК чрез допълнителна съдебно- медицинска експертиза вх.№21/04.01.2023 година, т.2, л.л.151-162 ДП, т.3 и т.4 е изяснено категорично, че травматичните увреждания на Х. Л., особено свързаните с констатираната и описана черепно-мозъчна травма се обясняват с травмиране, получено вътре в автомобил при ПТП чрез притискане между твърди тъпи предмети, включително при изпадане тялото на Х.Л. извън лекия автомобил и притискане между части на автомобила и терена. Експертът д-р Т. Ш. изрично е пояснила, че се касае за високо енергийна травма в дясната тилна област на главата на пострадА.я Л., която се характеризира с травматично въздействие и тежки контузионни промени от типа на контра-и противоудар, като травма, описвана като „високо енергийна“се получава при ПТП с много голяма кинетична енергия, често свързана в генезиса си с удар на главата в твърд предмет във вътрешността на автомобила. Основала е тези си изводи с аутопсионна находка и описано охлузване в главата на Х.Л. с характерна форма /правоъгълно, с вдлъбнат участък/, вследствие контакт на черепа с твърд предмет с много характерна контактна повърхност. От изготвените по делото експертни изследвания–СМЕ, вх.№2642/25.08.2022 година, т.2-ри, л.л.112-115 ДП и допълнителна съдебно-медицинска експертиза вх. №21/04.01.2023 година, т.2, л.л.151-162 ДП, приети от първия съд се установява, че при описаното ПТП пострадА.я И. М. е получил счупване на дъгата на дясна ябълчна кост, причинило трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, както и контузия на меките тъкани на дясната лицева половина, причинила му болка и страдание.Експертът д-р Т.Ш. е категорична в заключението си, че установените травми се дължат на действие на твърди тъпи предмети с направление на травмиращите сили отпред- назад и отляво-надясно, могат да се получат при пътнотранспортна травма вътре в автомобила и добре отговарят да са получени при тези условия на установен механизъм на пътнотранспортното произшествие. Според заключението на изпълнена по реда на чл.144 и сл.НПК авто-техническа експертиза /том 2-ри, л.89-107 ДП/ от експерт инж.В. П., на основа лично посещение на 17.06.2022 година на района на местопроизшествието-участък на второкласен път ІІ-81 след разклона за с.Дръмша, както и от дадените от него пояснения на съдебно следствие пред първия съд, на основа съставен огледен протокол и данните от него и фотоалбума се установява, че е „..нА.це пълно съответствие на конфигурацията и елементите на пътния участък с тези, описани в огледния протокол, албума и другите материА. по ДП“, вж.л.90, т.2- ри ДП. Експертът е дал подробно описание на характеристиките на пътя, вж.задача №1, като е посочил, че в описания пътен участък, вж. и справка т.3 ДП, съобразно и поставените пътни знаци преди кръстовището на пътя с отклонение за с.Дръмша максимално разрешената скорост за движение е била 90 км/час, задача №2.Управляваният от подс.А. лек автомобил марка „БМВ“, рег.№ •••••••• е бил технически изправен преди ПТП, вж.задача №3 от АТЕ и не са установени неизправности, които да предизвикат пътнотранспортно произшествие.Експертът е категоричен, че непосредствено преди първоначалното отклоняване на лекия автомобил надясно за посоката му на движение е навлязъл частично със скорост от 116 км/час с лявата си част в лентата за насрещно движение.При тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е около 140, 5 метра, като в момента, в който подсъдимият А. рязко е действал с уредите за управление /кормилната уредба/ и е въвел автомобила вдясно по посоката си движение, достигнал е до десния край на платното за движение, навлизайки на банкета, скоростта на движение на автомобила е била 83, 45 км/час, вж.задача №4 от АТЕ.Изрично е подчертано, че в края на спирачните следи, оставени вследствие задействаната рязко спирачна система на лекия автомобил, скоростта му на движение не е била „нула“.Подробно са отразени отделните фази на изследване на движението на лекия автомобил до установяването му в покой, като експертът е подчертал, че в т.н.“втора фаза“ автомобилът е пресякъл по диагонал десния пътен банкет и се насочил към дясната отводнителна канавка с последващ удар между предна дясна странична част и горния десен край на канавката.Правилно и в мотивите си първият съд е подчертал, че „При този първоначален удар, от образувания моментен център на завъртане на автомобила по посока на часовата стрелка и продължилото му движение в посока Монтана, се образувА. деформации по предната част на автомобила и пукнатина в долния десен край на предното стъкло.В същата тази фаза, след завъртането на автомобила на 184 градуса, настъпил втори удар между предната му лява част и десния край на канавката.Автомобилът продължил движението си частично в канавката вече със задната си част, в посока към гр.Монтана.При този втори удар се деформирала предната лява част на автомобила, разкъсала се предната му лява гума и се отчупили парчета от джантата й“.Експертът е проследил последователното движение на автомобила в самата отводнителна канавка по посока към гр.Монтана, като е описал следващ удар, реА.зиран между задната дясна странична част на автомобила и дясната вертикална част на канавката. Проследявайки механизма на ПТП експертът е посочил последната, т.н.“трета фаза“, при която лекия автомобил е излязъл от канавката след последователни удари със задните си части в десния ръб на канавката и се установил в покой върху тревна площ извън канавката, с ориентирана предна част към гр.София. Установени са ударите на лекия автомобил по ширина и дължина на пътното платно, като експертът е описал характеристиките на т.н.“инициален удар: -по дължина на около 76, 50 метра след линията на приетия ориентир на извършения оглед на местопроизшествие, -по ширина на пътното платно-в горната вертикална част на десния край на канавката по посока на движение на автомобила.Описани подробно са характеристиките на втория, на третия и на четвъртия удари, вж.задача №6, АТЕ, л.99, т.2-ри от ДП, както и механизма на ПТП, задача №8. Изследвайки причините за настъпилото ПТП експертът, задача №9 е подчертал, а първият съд аргументирано е приел, че „Произшествието би било предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил „БМВ“, подсъдимият А., го е управлявал в дясната пътна лента за посоката си на движение и не е предприемал отклоняването му надясно с излизане от платното за движение, и преминаване в дясната канавка“.Изрично в изготвената АТЕ експертът е посочил“….от техническа и професионална гледна точка причината за процесното ПТП са субективните действия на водача А. М. М. А. с органите за управление на автомобила и значително високата скорост на движение 116 км./час в конкретната пътна обстановка-движение през нощта без изкуствено осветление по път с надлъжен наклон при спускане и при установено въздействие на наркотични вещества“.И в съдебно заседание експертът е очертал причините за ПТП и факторите, довели до него-комплекс от фактори от субективен характер, свързани с действията на подсъдимия А. с органите за управление на лекия автомобил „БМВ“, висока скорост от 116 км/час в конкретния пътен участък при максимално разрешената скорост 90 км/час и въздействието на наркотични вещества.Именно този комплекс от фактори е довел до липса на контрол върху лекия автомобил при управлението му от страна на подс.А., отклоняване на лекия автомобил надясно за посоката му на движение и излизането на автомобила извън пътното платно, с последващо преминаване през десния банкет и навлизане в дясната канавка. От изключително значение за правилното решаване на наказателно-правния спор и изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с настъпилото ПТП, и причините за това са изводите на експерта инж.П. пред първия съд, л.273 от делото, протокол №1025 от с.з. на 04.12.2024 година.Обсъждайки причините за настъпилото ПТП експертът е посочил, че при скорост с 90 км/час подсъдимият по-лесно е и на по-малко разстояние е могъл да „прибере“ автомобила в собствената си лента за движение, без да напуска пътното платно.Едновременно с това е посочил, че и при по-висока скорост на движение от разрешената това е било възможно, но без да използва едновременно и рязко завъртане на волана, и спирачна система на автомобила, като е уточнил еднозначно, че “Иначе, и при 90 км/час, ако беше предприел тези маневри-рязко завъртане и употреба на спирачки, пак щеше да напусне пътя.Губи управлението“. По реда на чл.144 и сл. НПК е изпълнена техническа експертиза, Протокол №46/22- 22, л.л.118-122, т.2 ДП, изпълнена от експерт Н., като е изследван оптичен диск, маркиран от 29.04.2022 година, изпратен от Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112- София, свързан с позвъняване на телефонната линия по повод изследваното ПТП. По иззет при огледа на местопроизшествието е мобилен телефонен апарат „Samsung SM-A505F“ със СИМ-карта на турски оператор не е установена годна дактилоскопна следа, видно от заключението на извършената комплексна дактилоскопна и техническа експертиза по Протокол №295/2022 година, т.2-ри, л.135 и следващите. По делото е назначена, с определение от 14.12.2024 година, и приета от първия съд комплексна съдебно-медицинска и химическа експертиза/КСМХЕ/, изпълнена от експерти д- р Т. и В.Х.-химик, за изследване и установяване комплексното въздействие върху човешкия организъм, здраве, психика, възприятия за пътната обстановка и реакции на водач на МПС при три различни наркотични вещества-кокаин, амфетамин и метамфетамин.Тези вещества са установени с техническо средство при водача на лекия автомобил А..Ясно е заявено, че при употреба кокаина е силен стимулант на централната нервна система, повишава пулса, кръвното налягане и телесната температура, като създава чувство на превъзходство, самоувереност и агресия, намалява усещането за умора с последващо рязко изтощение.Кокаинът прави водача на моторно превозно средство агресивен, намалява критичността и влошава възможността за обективна оценка на пътната обстановка.Това състояния пряко води до висок риск от произшествия.Посочено е, че при употреба амфетамина стимулира мозъка, повишава концентрацията и енергията и намалява усещането за умора, водейки до сънливост, като създава илюзия за подобрени реакции, но реално нарушава възприятията, контрола върху скоростта и увеличава възможността от рисковото шофиране.Установява се, че метамфетамина е с по-силно и дълготрайно действие от амфетамина, като при употреба предизвиква интензивна стимулация на мозъка, повишава кръвно налягане, води до сърцебиене.Метамфетаминът сериозно уврежда способността за контрол върху превозното средство и нарушава реакциите, като увеличава склонността към агресия, включително с проявни форми на пътя.Експертите са категорични, че употребата на тези вещества води до удължено време за реакция и/или забавянето им, нарушава преценката, като изкривява възприятието на пътната обстановка и оценката на риска, намалява способност за контрол, като води до трудност при определяне на безопасна скорост и контрол над превозното средство.Употребата на тези високорискови наркотични вещества води до бързо изчерпване на енергийните резерви на организма, включително да доведе до внезапно спиране на сърдечната дейност и смърт.Обобщаващо експертно се поддържа, както е посочил и първият съд, че „…комбинирането на кокаин, амфетамин и метамфетамин сериозно, в съществена степен компрометира способността за безопасно управление на МПС, увеличавайки риска от пътнотранспортни произшествия…..комбинирането на трите вида наркотични вещества значително увеличава рисковете, свързани с всеки един от тях поотделно“. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, приета и от първия съд, е изградена на основа анА.з и оценка на няколко отделни групи доказателства и доказателствени средства. По делото са събрани и проверени гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. В., л.218 от делото, на св.Х. В., л.219 от делото, на св.С. С., л.220 от делото, включително приобщените по реда на чл.281 НПК от т.2, л.5 и л.47 от ДП, на св.С. Г., л.222 от делото, на св.Н., л.223 от делото, на св.Х. И., л.224 от делото, включително приобщените от ДП по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1, т.2, пр.2 НПК, на св. Д. Д., л.225 от делото, включително приобщените по реда на чл.281 НПК от 2, л.14 от ДП, на св.Д.К., л.227 от делото, включително приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1, т.1 НПК, на св.С. А., л.267 от делото, включително приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1, т.1 и т.2 НПК от т.2, л.56 на ДП, от показанията на св.М., приобщени по реда на чл.281 ал.1, т.4 НПК, л.9-л.10, т.2 ДП, от писмените доказателства по делото, включително изготвен протокол за оглед на местопроизшествие, от писмените и веществените доказателства, наред с изготвените по делото експертни изследвания по реда на чл.144 и сл. НПК като способ за проверка на доказателствени източници. Внимателната оценка на фактите по делото от страна на въззивния съд и прочита на мотивите към атакувания съдебен акт сочат, че за да изгради вътрешното си убеждение първият съд ясно е очертал предмета на доказване в наказателно-правния спор и последователно е подложил на анА.з и оценка отделните групи доказателствени източници, оценявайки ги отделно и в съвкупната им доказателствена обусловеност, при стриктно спазване правилата на формалната логика, разписани в Закона.В мотивите си първият съд подробно е посочил доказателствените източници-писмени доказателствени средства, гласни доказателствени средства, писмени доказателства и веществени доказателства, които е анА.зирал и поставил в основата на фактическите си изводи, както и приетите по делото експертни заключения, които са анА.зирани изключително внимателно.В анА.за си проверяваният съд е бил ясен и последователен, което позволява въззивният съд да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите. Подсъдимият А. М. А. се е възползвал от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Въззивният съд, както това е сторил и първия съд, внимателно оценява отделните групи доказателствени източници, като с особено внимание са оценявани гласните доказателствени средства. Първият съд, от една страна, е анА.зирал внимателно дадените показания от св.Р. Н. и св. С. А., които свидетелстват за противозаконна дейност от страна на подсъдимото лице, свързана с превоз на нелегални емигранти от арабски произход, с която са запознати, доколкото св.А. за известен период от време е предоставил подкрепа /подслон и храна/ на подсъдимия.Категорични са и затова, че А. употребява наркотични вещества, а заявеното изрично е акцентирано от първия съд-“Вземаше наркотици, прекарваше бежанци.Вземаше коли под наем да ходи до Бургас да прекарва бежанци“. От друга страна внимателно първият съд е обсъдил фактите, свързани с покупко- продажбата на лекия автомобил, управляван от подсъдимия при ПТП, както и обстоятелствата около закупуването му.Точната оценка на заявеното от св.К. и от св.И. са позволили на съда да посочи „…фиктивния характер на придобИ.ето на собствеността от страна на св. К.…“, както и това, че действителен /фактически/ собственик на автомобила е бил подсъдимия, който е заплатил лично цената от 1900 евро, защото се е нуждаел от автомобил, за да извършва „по занятие“ престъпната си дейност.Във връзка със заявеното от св.К. са констатирани вътрешни противоречия-в показания, които св.К. депозира пред първия съд, „изоставяйки“ дадените първоначално сведения в тази насока.Противоречията са констатирани и преодолени от решаващия съд законосъобразно по реда на чл.281 НПК, като, вж.л.229 от делото, свидетелката е заявила, че поддържа дадените от нея показания от ДП, т.2, л.35-л.36.За да кредитира първоначално дадените показания на св.К., решаващият съд коректно е подчертал в анА.за си „драстично противоречие с формалната логика“, доколкото тази свидетелка разполага със собствен автомобил, който е бил в изправност, ползвала го е за търговската си дейност, самата е заявила, че управлява автомобили с автоматична скоростна кутия, след като закупения не е такъв и тя „..трудно се оправя с такъв автомобил“, незабавно след сделката е предала „ново закупения“ автомобил с ключове и всички документи на подсъдимия. От трета страна решаващият съд подробно е анА.зирал заявеното от свидетелите А. В., Х. В., С. С., С. Г. и Д. Д.. Първите трима свидетели /Ат.В., Хр.В. и Сл.С. обстоятелствено са свидетелствА. за състоянието /преобърнат частично, наклонен на една страна, с деформирани купе, таван и отворени/ и мястото, където е бил разположен в покой след ПТП управлявания от подсъдимото лице лек автомобил, лицата, които са се намирА. наблизо, като ясно и последователно са посочили резултатите от извършената на подсъдимия проба с техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, №ARKE 0016 и установените индикации за употреба на три вида наркотични вещества кокаин, амфетамин и метамфетамин.НА.це е пряка и цялостна кореспонденция между свидетелските показания.Свидетелят Д. е описал начина, по който малко преди ПТП подсъдимият е управлявал МПС и характеристиките на пътното платно, като заявеното от него е в съответствие както с показанията на свидетелите- полицейски служители в частта за общо възприетите факти и обстоятелства, така и със заявеното от св.С. В. Г., който пристигнал с автомобила си първи на местопроизшествието.Именно в показанията си този свидетел описва как е възприел подсъдимото лице А. до вратата на водача, и който на развален английски език признал, че е управлявал лекия автомобил, той е причинил произшествието, като помолил да се извика линейка и полиция.Свидетелят Г. свидетелства за възприети от него още две лица, встрани до автомобила, които при пристигането му побягнА..Свидетелят възприел до задната част на лекия автомобил отворения му багажник, както и намиращия се в безпомощно състояние на пътното платно /на асфалта/Х. Л.. Именно този свидетел, по професия ветеринарен лекар, установил слаби жизнени показатели на пострадалото лице.Показанията на този свидетел са обсъдени с показанията на свидетелите-полицейски служители, касателно изводите на първия съд за авторството на деянието, като е посочено изрично в мотивите към постановената присъда “Авторството на подсъдимия се установява още от показанията на полицейските служители, които пряко установили А. като водач на превозното средство, с което е причинено произшествието, както и възприели разговора между него и медицинския фелдшер, пристигнал с автомобила….на мястото на произшествието, владеещ арабски език.Подсъдимият се легитимирал като водач с копие на свидетелство за управление, издадено на арабски език“.Показанията на свидетеля И. М., приобщени по реда на чл.281 ал.1, т.4 НПК, л.9-л.10, т.2 ДП, както и заявеното от св.Р. Н., служител към посолството на Кралство Мароко в Р.България/провел разговор с пострадА.те граждани на Кралство Мароко в болнично заведение/, установяват целта и обстоятелствата около предприетото пътуване на чуждестранните граждани с автомобила, управляван от подсъдимия А. към държавната граница на Р.България с Република Сърбия.Чрез заявеното от последните двама свидетели- М. и Н. се установява броя и имената на лицата, превозени от подсъдимия до мястото на ПТП, както и разположението на лицата в лекия автомобил, като в багажника са били „настанени“ св.М. и пострадА.я Л., а останА.те са били в купето на автомобила.Свидетелят М. е категоричен, че след потегляне на МПС не знае изминА.я маршрут, но след ПТП е успял да излезе и е възприел Х. Л. на земята. При условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил посочените и обсъдени по- горе гласни доказателствени средства с останА.я доказателствен обем-писмени доказателства и писмени доказателствени средства, вкл.експертни заключения по реда на чл.144 и сл.НПК, а в процеса на анА.з и оценка е съобразил тяхната логична обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия доказателствен обем.Първият съд убедително е приел процесуална вА.дност и доказателствена годност на приложените по делото писмени доказателствени средства-протокол за оглед на местопроизшествие и придружаващ го фотоалбум, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, писмени данни от Районен център 112 гр.София към МВР с приложен оптичен носител. Въззивният съд изрично подчертава, че цялостната фактическа обстановка е изяснена и чрез изготвените, и приети по делото експертни изследвания. Неоснователно е развитото във въззивната жалба на защитата на подсъдимия основно и обобщаващо оплакване, че първоинстанционният съд е извел за установени факти, като е надценил доказателствената стойност на едни гласни доказателствени средства за сметка подценяване на други гласни доказателствени средства.В тази насока се твърди, че не са обсъдени и не са оценени вярно дадени от подс.А. обяснения, но всъщност такива не са депозирани в наказателното проицзводство.Такава критика сочи на неточен анА.з на доказателствените източници по делото, като необосновано се твърди, че съдът е подценил факти, съдържащи се в обяснения на подсъдимия А., а необосновано е надценил други доказателства и доказателствени средства и така неаргументирано, с оглед доказателствените източници е приел, че в лекия автомобил са пътувА. и други лица, освен водача- подс.А..Посочи се вече, че подсъдимият А. не е давал обяснения по повдигнатото му обвинение, както твърди защитата му, като се е възползвал от това свое право.Едва в ход по същество пред първия съд е изразил твърдение, че е пътувал сам в управлявания от него автомобил, но това твърдение няма характер на гласно доказателствено средство. Обосновано, изяснявайки авторството на деянието и анА.зирай доказателствените източници, които го установяват първия съд е съобразил заявеното от свидетелите- полицейски служители, от заявеното от св.Г. и отчасти-на св.Д., но особено аргументирано е застъпил заявеното от свидетелите Н. и М..Касателно авторството на деянието не са надценени нито показанията на св.Г., нито са надценени показанията на И. М., на св.Н. и А..Обосновано съдът е приел, че пострадА.я Х. Л. е бил в лекия автомобил, управляван от подсъдимия и при пътнотранспортното произшествие е изпаднал от багажника на лекия автомобил. Съществени противоречия в доказателствения материал не се установява, като установени отчасти такива при липса на ясен спомен за някои факти /на св.Д./са преодолени по предвидения в Закона начин, като са установени и обсъдени от първия съд чрез способите за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства в наказателния процес.Самата фактическа обстановка е установена от първия съд безпротиворечиво и се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция след собствен анА.з на доказателствения обем и изготвените по делото експертни изследвания. В наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита и подсъдимото лице, както се твърди.Възраженията, че не са обсъдени поотделно и в съвкупност всички събрани и проверени възможни доказателства по надлежен ред сочи на неточна или некоректна критика на мотивите към атакувания съдебен акт.Защитата не оспорва фактите, свързани с условията на време, място и обстановка, със скоростта на движение на автомобила, с причините, поради които се отклонил в движението си лекия автомобил /странично/, който подсъдимия А. М. М. А. /A. М. М. S. A./ е управлявал, както и факта, че подсъдимия А. е управлявал лек автомобил марка „БМВ 320 И“, рег.№•••••••• след употреба на наркотици и без свидетелство за правоуправление. По повод твърденията на защитата, че първият съд необосновано не е кредитирал дадените от подсъдимия обяснения, че е пътувал сам в лекия автомобил, като е забелязал група лица на пътното платно, подробни съображения се изложиха по-горе. Изяснени са всички основни въпроси, свързани с предмета на доказване, включително механизма на ПТП при обективно, пълно и всестранно изследване на фактите и обстоятелствата по делото.АнА.зът на доказателствените източници е в съответствие с принципа на формалната логика. В обобщение въззивният съд приема, че на всички възражения по фактите от страна на защитата, и по възраженията против фактическата обоснованост на атакувания съдебен акт, първият съд е дал убедителни отговори, споделени изцяло от въззивния съд.При условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил съвкупния доказателствен обем според изискването на Закона, а решаващите изводи за установените факти по делото, са законосъобразни и обосновани. Обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК проверявания съд е посочил кои факти приема за доказани, посочил е въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение, като установените във възможен обем релевантни факти и обстоятелства са оценени в съответствие с принципите на формалната логика. Това са фактическите положения, въз основа на които е приложен материалния закон при дадена правна оценка на поведението на подс.А.. Законосъобразен е изводът на първия съд, че действайки по описания начин от обективна и субективна страна подсъдимият е реА.зирал признаци на престъпление, описани в чл.343 ал.4 вр.ал.3, пр.1, пр.2 и пр.4, б.“б“, пр.1 вр.ал.1, б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК /ДВ, бр.74/2015 година/.От обективна страна е безспорно, че подсъдимият е реА.зирал признаците на това престъпление, като наказателно отговорен, годен субект, водач на МПС, реА.зирало ПТП.Еднозначно се установява, че на 29.04.2022 година, около 22.00 часа, на второкласен път ІІ-81 в участък на километър 23+330, в посока София-Монтана, в района след разклон за с.Дръмша, община Костинброд при управление на лек автомобил марка„БМВ 320И“, рег.№ •••••••• със скорост от 116 км/час подсъдимия е нарушил правилата по чл.20 ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, вследствие на което е причинил смъртта на Х. Л., роден на •••••••• година, с установена самоличност, гражданин на Кралство Мароко, настъпила на •••••••• година в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“гр.София и средна телесна повреда на И. М., с установена самоличност, роден на •••••••• година, гражданин на Кралство Мароко-счупване на челюст /дъга на дясната ябълчна кост/, причинило му трайно затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни.Деянието е извършено от подсъдимия А. след употреба на наркотични вещества-амфетамин, кокаин и метамфетамин, което обстоятелство е установено с техническо средство „Drug Test 5000“, фабричен №ARKE0016.Резултатът от това техническо средство е потвърден и при извършения му оглед като веществено доказателство, вж.т.1, л.178-л.182 ДП.Обективно подсъдимият А. А. е управлявал описания лек автомобил без да притежава правоспособност.Така е осъществил признаците на престъпление, описани в чл.343 ал.4 вр.ал.3, пр.1, пр.2 и пр.4, б.“б“, пр.1 вр.ал.1, б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК /ДВ, бр.74/2015 година/. С обвинителния акт са инкриминирани допуснати нарушения от страна на подсъдимия А. М. М. А. /A. M. M. S. A./ по ЗДвП, описани в чл.20 ал.1 ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, както и в чл.21 ал.1 ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./час за пътно превозно средство от категория „В“-90 км./час извън населено място“. За тези нарушения е признат за виновен. Първият съд е намерил, че подс.А. е нарушил и двете вменени му с обвинителния акт административни /извъннаказателни/ разпоредби по ЗДвП, като е посочил принципно разбиране- “Когато изгубването на контрола върху управлението на автомобила е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта, допуснатото нарушение на правилата за движение е по чл.20 ал.2, респ. по чл.21 ал.1 ЗДП, а не по чл.20, ал.1 ЗДП“.Приел е, обаче, че „….конкретният случай не попада под обсега на тази съдебна практика, а представлява изключение, тъй като за загубата на напречната устойчивост на автомобила в еднаква степен са допринесли значително превишената скорост, така и състоянието, в което се е намирал водачът-подсъдимият А.“. Поради това е намерил да е нА.це съвкупност от нарушения- превишена скорост и загуба на управление на МПС, вследствие превишаване на скоростта и управление под въздействие наркотични вещества, като сам се е поставил в „…пълна непригодност да възприема обективно пътната обстановка, да взема адекватни решения, да борави ефикасно и безопасно с уредите и системите за управление….“. Въззивният съд не споделя тези изводи в цялост. Няма спор, че когато водач е загубил управление върху превозното средство, поради избрана от него скорост /превишена или несъобразена/ той следва да отговаря за съответно нарушение на режима за скорост /по чл.21 или чл.20 ал.2 ЗДвП/, но не и по чл.20 ал.1 ЗДвП, защото загубата на контрол върху превозното средство ще бъде в резултат на извършено преди това нарушение на режима на скоростта и няма да бъде самостоятелна причина за настъпване на ПТП.Когато, обаче контролът върху управлението е загубен поради други фактори /заспИ.е, разсейване, неправилно и/или неадекватно боравене с уредите за управление/ е нА.це самостоятелно нарушение на чл.20 ал.1 ЗДвП, което изключва отговорността за превишена и/или несъобразена скорост. В конкретния случай изпълнителното деяние на чл.343 ал.4 вр.ал.3, пр.1, пр.2 и пр.4, б.“б“, пр.1 вр.ал.1, б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК /ДВ, бр.74/2015 година/ следва да бъде запълнено единствено с нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП, защото само това нарушение се намира в пряка причинно-следствена връзка с причинения резултат и се явява релевантно за цялостното реА.зиране на осъщественото престъпление по транспорта /Р№3-1972 г., 3-то н.о.ВС, Р№74- 1979 г., 3-то н.о.ВС/. В разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗДвП Законодателят е задължил водачите да контролират /т.е да владеят превозното средство във всяко отношение и обхваща всички действия на водача, които засягат и техническото състояние на МПС, и показанията на уредите му/ непрекъснато управляваните от тях превозни средства.Когато загубата на контрол е причина за настъпване на ПТП, обвинението е за нарушение на посочената разпоредба.Няма спор, че загубата на контрол може да се дължи на различни фактори, включително неопитност, неправилна преценка на пътна ситуация, разсейване, заспИ.е, неправилно боравене с уредите за управление на превозното средство, но същественото е, че такива фактори са лишили водача от възможността да владее непрекъснато управляваното от него превозно средство. В конкретния случай, след внимателна оценка на фактите по делото, на описаните данни в съставения огледен протокол и експертното заключение, както и с поясненията, дадени от експерта по приетата АТЕ в съдебно заседание пред първия съд, следва еднозначно да се приеме, че е нарушена единствено нормата на чл.20 ал.1 ЗДвП.Изследван е въпроса дА. при движение на лекия автомобил с разрешена скорост от 90 км./час водача А. е могъл самостоятелно да преодолее кривата на пътя в конкретния пътен участък, като е безспорно, че това е било възможно.Това е било възможно и при движение с конкретната скорост от 116 км./час, стига подсъдимият да не е допуснал неправилно и неточно боравене с уредите за управление на МПС.Установено е експертно, че макар и навлязъл в насрещната лента за движение при скорост от 116 км./час подсъдимият е могъл да „върне“ движението на лекия автомобил в собствената му лента при премерено движение с орган за управление–волана на автомобила.Няма спор, че когато с избраната за управление на превозното средство скорост/дА. превишена или несъобразена/ е било възможно да се преодолее кривата на пътя, но водача, поради неправилно управление с уредите на автомобила е изгубил контрол върху него, е нА.це самостоятелно нарушение на правилата на чл.20 ал.1 ЗДвП.Именно неправилно боравене с уредите за управление-едновременно рязко въртене на волана вдясно и рязка употреба на спирачната система са двата фактора, които в съвкупност са довели до невъзможност подсъдимия да контролира МПС, което управлява, с последващо отклонение на МПС вдясно и напускане на пътното платно с установяване в канавката вдясно/вж.аргументи в Р№222-2014 г.2-ро н.о.ВКС, Р№353-1991г. ВКР№45-2009 г., 3-то н.о. ВКС, доводите в ТР№2-2016 година ОСНК, Р№5-2012, 2-ро н.о., Р№35-2015 г., 1-во н.о., Р№77/2012 година, 2-ро н.о., Р№ 217-2016 година, 3-то н.о. ВКС/. Изводите на въззивния съд са съобразени, това се посочи и по-горе, с обективно установеното, но и с изводи на инж.П. пред първия съд, л.273 от делото, протокол №1025 от с.з. на 04.12.2024 година, когато анА.зирайки конкретните причини за пътното произшествие е посочил, че при скорост с 90 км./час подсъдимият по-лесно и на по-малко разстояние е могъл да „прибере“ автомобила в собствената си лента за движение, без да напуска пътното платно, но и при по-висока скорост на движение от разрешената/включително конкретно установената/ това е било възможно, но без рязко да се използва завъртане на волана, и едновременно рязко да се употреби спирачната система на автомобила.Именно анА.зирайки тези два основни фактора, свързани с боравене от страна на подсъдимия с уредите за управление на лекия автомобил инж.П. е посочил категорично-“Иначе, и при 90 км/час, ако беше предприел тези маневри-рязко завъртане и употреба на спирачки, пак щеше да напусне пътя.Губи управлението“. Нормите на чл.20 ал.1, на чл.20 ал.2, изр.1-во и на чл.21 ЗДвП са алтернативни помежду си и не могат едновременно да са в причинна връзка с настъпило произшествие. Въззивният съд признава подсъдимия за виновен, както това е сторил и първия съд, в нарушаване правилата, описани в чл.20 ал.1 ЗДвП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, но при условията на чл.304 НПК ще признае подсъдимия за невинен и ще го оправдае по обвинението по чл.21 ал.1 ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./час“-за пътно превозно средство от категория „В“-90 км./час извън населено място. Присъдата следва да се измени, като се отмени в тази и част. Това ще бъде сторено не защото обективно подсъдимият не е нарушил това правило /той е нарушил и правилото по чл.16 ал.1, т.1 ЗДвП-навлязъл е в лентата за насрещно движение, което не му е вменено от държавното обвинение/, а защото при очертана конкуренция на правни норми, свързани с правилата за движение и при конкретния анА.з на фактите това нарушение не е довело самостоятелно до пътното произшествие и не е в пряка причинно-следствена връзка с причинения престъпен резултат-смъртта на Х. Л. /H. L./, гражданин на Кралство Мароко, настъпила на ••••••••година в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“гр.София и средната телесна повреда на И. М. /I. M./. Безспорно от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А. при условията на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по чл.11 ал.3, пр.І НК, характеризираща се с два момента–отрицателен и положителен.В обстоятелствената част на обвинителния акт представителят на държавното обвинение е посочил реА.зиране на престъпното деяние при такава форма на вина.Подсъдимият не е предвиждал възможността да настъпят обществено-опасните и вредни последици.НА.це е и положителният момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези вредни последици.Формата на вина е изведена от действията и цялостното поведение на подсъдимия, описано и изследвано по-горе, като е оценено поведението му предхождащо, съпътстващо и последващо изпълнителното деяние.Причините за извършеното престъпление по транспорта от страна на подсъдимия се коренят в проявен нисък оценъчен критерии на поведение от негова страна при осъществяване на правно регламентирана дейност, представляваща и източник на повишена опасност, каквато в същността си е управлението на МПС, наред с неточна оценка на създадена реално усложнена пътна обстановка и при неточно боравене с уредите за управление на лекия автомобил.Коренят се в незачитане на законите в страната-подсъдимият не е имал право да управлява МПС, но го е управлявал, като е употребил и три вида високорискови наркотични вещества.Причина за извършеното престъпление е и неизпълнението в срок на Заповед № 3354 /17.11.2022 година на началник отдел „Миграция“-СДВР, с която на А. е наложена принудителна административна мярка„Връщане до страна на произход“, както и неизпълнението на свързаната с нея и за осигуряване на изпълнението й заповед №5364з-2445/03.07.2023 година на Дирекция „Миграция“-МВР. Първият съд е намерил, че може да се разсъждава за реА.зирано престъпление при самонадеяност, като форма на вина при непредпазливостта, и е изложил отделни мотиви в тази насока.С оглед повдигнатото обвинение на подсъдимия, обаче, следва да се приеме реА.зирано пътно произшествие при условия на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по чл.11 ал.3, пр.І НК. Обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно, обективно, определящо и не юридическо негово качество, което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени отношения и го отличава от не престъпните деяния.За изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера, начина и степента на увреда на обекта на защита, специфичните качества на дееца, субективните му особености, условията на време, място и обстановка на реА.зиране на едно престъпно поведение.Обществената опасност е определящо качество на престъпното деяние по отношение на останА.те негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК.Тя е и основанието за проявата на останА.те свойства-противоправност и наказуемост. За престъплението, извършено от подсъдимия А. А. Законодателят, застанал на принцип на законоустановеност на наказанието, е определил наказание „лишаване от свобода“ с предвиден специален минимум на наказанието от ТРИ години, считано към датата на извършеното деяние. Неоснователно е стореното при условията на алтернативност искане на защитата за намаляване по размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от ОСЕМ години.Това искане е неоснователно, като е необосновано оплакването за допуснато нарушение на Закона, доколкото на подсъдимото лице е наложено несправедливо високо по размер наказание „лишаване от свобода“. Доводите на представителя на държавното обвинение и на повереника на частните обвинители са основателни в поддържаната насока за справедливост на наказанието, и се споделят от въззивния съд. В мотивите към атакуваната присъда първият съд е очертал ясно три смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства-млада възраст, чисто съдебно минало на подсъдимия към датата на извършеното деяние и безупречното му процесуално поведение.Няма спор, че за подсъдимото лице са събрани и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства-по отношение на него е реА.зирана впоследствие друга наказателна репресия от страна на Държавата, като с определение по нохд №2713/09.06.2023 година е одобрено Споразумение между подс.А. А., защитата му и РП- София, и за извършено престъпление по чл.281 ал.2, т.5 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/месеца, изтърпяно към 05.07.2023 год.вж.т.7, л.141 ДП, наред с лоши характеристични данни и три отделни квА.фициращи обстоятелства.Първият съд, отчитайки смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства е определил наказание „лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден за такова по вид престъпление при относителен баланс на обстоятелствата, обуславящи определяне наказателната отговорност на подсъдимия-в размер на ОСЕМ години.Въззивният съд намира, че това наказание по размер е законосъобразно, справедливо и съобразено коректно с всички обстоятелства, подлежащи на оценка при определяне вида и размера на наказание.Законосъобразно при определяне размера на наказанието „лишаване от свобода“ първият съд се е съобразил с нормата на чл.2 ал.1 НК, като е приложил закона, в сила към момента на извършване на престъпното деяние. Правилно решаващият съд е намерил, че подсъдимият следва да изтърпи наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57 ал.1, т.3 ЗИНЗС.Не са нА.це материално-правните и процесуално-правни предпоставки за прилагане института на т.н. “условно осъждане“.С присъдата, съобразявайки правното положение на осъденото лице към датата на постановяването и, на основание чл.25 вр.чл.23 НК съдът е групирал наложеното наказание „лишаване от свобода“ от ОСЕМ години по настоящото дело, с наказанието „лишаване от свобода“, наложено по нохд №2713/2023 година на СРС-„лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, като е определил и наложил за изтърпяване по-тежкото от двете наказания-„лишаване от свобода“ за срок от 8 /ОСЕМ/ години. Законосъобразно на основание чл.57, т.3 ЗИНЗС съдът е постановил общото наказание „лишаване от свобода“ от ОСЕМ години да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, като законосъобразно на основание чл.59 ал.1, т.1 НК е зачел и приспаднал времето, през което подсъдимият А. е задържан по настоящото дело с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като един ден „Задържане под стража“ да се зачита за един ден„лишаване от свобода“, считано от 02.05.2022 година до 29.06.2022 година. При извършената проверка на атакувания съдебен акт извън посочените от защитата основания се установява, че първият съд не е зачел задържането на подсъдимия, считано от 29.04.2022 година до 30.04.2022 година със заповед по ЗМВР, вж.т.4, л.100 ДП, както и задържането му от 30.04.2022 година до 02.05.2022 година с постановление на РП- Костинброд, вж.т.3, л.57 ДП. Не е зачетено по реда на чл.25 ал.2 НК времето, през което подсъдимия А. е търпял наказание „лишаване от свобода“, наложено му по нохд №2713/2023 година на СРС, което е изтърпял към 05.07.2023 година. В тази насока присъдата ще се измени, като въззивният съд зачете времето, през което подсъдимият А. е задържан, считано от 29.04.2022 година до 30.04.2022 година със заповед по ЗМВР и от 30.04.2022 година до 02.05.2022 година с постановление на РП- Костинброд, както и времето, през което подсъдимия е търпял наказание „лишаване от свобода“, наложено му по нохд №2713/2023 година на СРС, изтърпяно към 05.07.2023 година. Въззивният съд, както е намерил и първият съд счита, че за постигане целите на наказание, разписани в чл.36 НК, за поправително-възпитателно въздействие на наказанието и за предупредително-възпиращото му въздействие се налага подсъдимото лице А. А. да се отдели от обществото чрез изолиране в пенитенциарно заведение за посочения срок на наказание „лишаване от свобода“.Безспорно подсъдимият е личност със завишена степен на обществена опасност, без трайно изградени трудови навици, невписан в социалния живот.Видно е, че първият съд е бил коректен при оценяване възможността да се постигнат целите на наказанието с такава по обем наказателна репресия. Законосъобразно съдът не се е произнесъл при условията на чл.343г вр.чл.37 ал.1, т.7 НК. Подсъдимият не е лишен от право да управлява моторно превозно средство, доколкото такава правоспособност не е нА.це. Съдът законосъобразно се е произнесъл по веществените доказателства по делото и за сторените разноски. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън направените възражения от защитата и подсъдимия, настоящия съд не намери други основания, освен посочените по-горе, за изменянето му. Водим от горното, съдът на основание чл.336, т.3 НПК и чл.338 вр.чл.334, т.6 НПК