Решение № 92 от 17.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1957/2024 г.

Производството е образувано е по жалба на „О.Б.“ ООД с ЕИК ••••••• срещу отказ № 20240916163244 на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър промяна на фирмата на дружеството на ЗБ „О.И.“ ООД. В жалбата се посочва, че отказът е незаконосъобразен, тъй като дружеството има регистрация по чл.30, ал. 1, т.12 от ЗКФН, поради което не попада в забраната на чл. 298 ЗК и няма пречка фирмата му да съдържа означението „ИНС“. Отказът на ДЛР е мотивиран с доводи, че исканата промяна във фирмата е недопустимо да се извърши, тъй като съдържа в себе си дума, означаваща "застраховане" на български език без заявителя да твърди, респ. доказва, да е притежател на лицензия за извършване на застрахователна дейност, поради което промяната е недопустима съгласно чл.18, ал. 2 ЗК. Отказът е незаконосъобразен. Съгласно чл. 298 КЗ лице, което не е вписано в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за Комисията за финансов надзор, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или на чужд език, означаващи или свързани с извършване на застрахователно или презастрахователно посредничество. Поставя се въпроса какво обхваща забраната на разпоредбата по чл.298 КЗ? След като посредничеството е допустим институт на правото при множество търговски отношения, очевидно целта на законодателя не е да ограничи използване в наименованието на лицата на думата указваща посредническата им дейност, а че тя касае застрахователни и презастрахователни отношения, т.к. посредничеството по такива отношения подлежи на особена регулация съгласно КЗ и лицензионен режим по ЗКФН, което е в унисон със забраната уредена в чл. 18, ал. 2 КЗ. От друга страна, разпоредбата на чл.298 КЗ изрично указва, че касае само лица, които не са вписани в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от ЗКФН. Или по аргумент за обратното, излиза, че тя не обхваща лицата, които са вписани в регистъра на КФН. След като рестриктивните разпоредби не могат да се тълкуват разширително, излиза, че законът допуска застрахователния посредник да може да използва в наименованието си, в рекламата си или в другата си дейност думи указващи специфичния му предмет на дейност, включително чрез използване на думи и изрази означаващи „застрахователен“ и „презастрахователен“. Но ако чл. 298 КЗ допуска използване на изрази със значение на „застрахователен“ и „презастрахователен“ се поставя въпроса как това се съотнася към забраната по чл.18, ал. 2 и ал.5 ЗК. Според настоящия забраната по чл.18, ал.2 и ал.5 КЗ има за цел трети добросъвестни лица да не бъдат заблудени от наименованието на търговеца, че последният има право да осъществява застрахователна дейност. При застрахователните посредници такава опасност несъществува именно заради съчетанието, в което на последните е разрешено да използват израза „застрахователен“ и „презастрахователен“, което индицира, че те не осъществяват застрахователна дейност, а са посредник в такива отношения. Така от вписания в търговския регистър дружествен договор се установява, че жалбоподателят е дружество, което по занятие извършва търговска дейност свързана с търговско посредничество като застрахователен брокер, което е регистрирано в регистъра по чл.30, ал. 1, т.12 от ЗКФН (последното се установява от удостоверение за регистриране по чл. 309, ал. 1 КЗ и служебната справка в публичния регистър към КФН). Установява се също от представените към заявлението доказателства, че на редовно проведено ОСС на дружеството, е взето решение за промяна на наименованието на дружеството, което е отразено и в представения актуализиран дружествен договор. Наименованието съдържа в себе си думите „застрахователен“ и „брокер“, с което се указва специфичната дейност на дружеството, поради което не попада в забраната на чл. 18, ал.2 КЗ. Вместо да впише промените ДЛР постановява незаконосъобразен отказ, който следва да се отмени. При тези мотиви, съдът