Решение № 8131 от 24.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2336/2023 г.

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК. Жалбоподателят „Куолити България“ ООД, ЕИК 175162330, със седалище и адрес на управление в гр. Ахелой, ж.к. „Фамагуста Ахелой“, представлявано от управителя А. Я. А., със съдебен адрес в гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ №16, ет.3, чрез адвокат Г. Н., е оспорил мълчаливо потвърждаване от директора на ТД на НАП – Бургас на разпореждане с изх.№С230002-125-0308012/13.10.2023г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас, с което публичният изпълнител е разпределил сума в размер на 11 160, 95 лева, постъпила от извършени действия в изпълнителното производство по изпълнително дело №2120001193/2012г., образувано против жалбоподателя. В жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е частично незаконосъобразно, тъй като от общо събраната в изпълнителното производство сума публичният изпълнител е разпределил 472, 90 лева за погасяване на лихви към публични задължения. Според жалбоподателя тази сума била неправилно разпределена, доколкото към този момент дружеството имало дължими главници по публични задължения в размер на 1 202, 36 лева според данъчната сметка. По този начин било налице нарушение в последователността на погасяване на публичните задължения, регламентирана в нормата на чл.169, ал.8 от ДОПК, а именно - разноски, главница, лихви. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Ответникът по оспорването – директор на ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата. Представя решение №8 от 26.02.2024г. на директора на ТД на НАП Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на процесния жалбоподател срещу разпореждане изх.№С230002-125-0308012/13.10.2023г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас и разпореждането е потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага аргументи по същество, като иска от съда да потвърди решението на директора на ТД на НАП – Бургас. Претендира присъждане на разноски. ФАКТИ: Със съобщение за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК с изх. № 1193-000001/07.06.2012г. (л.231-233), публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас е уведомил жалбоподателя „Куолити България“ ООД, че в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението следва да плати доброволно описаните задължения, ведно с лихвите. Посочено е още, че в ТД на НАП – Бургас е образувано изпълнително дело № 1193/2012 г. за неплатени публични вземания въз основа на изпълнителни основания, както следва: Общият размер на задълженията, ведно с лихвите и разноските, към 07.06.2012г., е както следва: главница – 56 411, 64 лева; лихва – 7 159, 45 лева; нелихв. част – 0, 00 лева. Съобщението било връчено на пълномощник на жалбоподателя на 12.11.2012г. С напомнително писмо изх.№1193-000007 от 12.11.2012г. жалбоподателят бил уведомен за наличието на задължения, които към посочената дата възлизали в размери: главница – 55 696, 44 лева, лихва – 10 057, 06 лева (л.227-228). С разпореждане за присъединяване изх.№ С230002-105-0311579 от 14.08.2023г. (л.110) публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е допуснал присъединяване на ТД на НАП – Бургас като публичен взискател в изпълнителното производство срещу жалбоподателя за следните задължения: за ДОО – 244, 53 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – 33, 06 лева; данък върху добавената стойност от сделки в страната – 1, 51 лева; здравно осигуряване – 95, 89 лв. и универсален пенсионен фонд – 59, 93 лв. С разпореждане за присъединяване изх.№ С230002-105-0355225 от 18.09.2023г. (л.109) публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е допуснал ново присъединяване на ТД на НАП – Бургас като публичен взискател в изпълнителното производство срещу жалбоподателя: за ДОО – 458, 08 лв.; здравно осигуряване – 179, 64 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – 33, 92 лева и универсален пенсионен фонд – 112, 27 лв. С разпореждане за присъединяване изх.№ С230002-105-0377316/09.10.2023г. (л.108) публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е допуснал присъединяване на ТД на НАП – Бургас като публичен взискател в изпълнителното производство срещу жалбоподателя за данък върху добавената стойност от сделки в страната (декларация по ЗДДС) – 4700, 13 лева. С разпореждане за присъединяване изх.№ С230002-105-0389075 от 12.10.2023г. (л.107) публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е допуснал присъединяване на ТД на НАП – Бургас като публичен взискател в изпълнителното производство срещу жалбоподателя за здравно осигуряване – 214, 60 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – 83, 28 лева; универсален пенсионен фонд – 134, 13 лв. и ДОО – 531, 14 лв. В това разпореждане било посочено, че общият размер на публичните задължения към 12.10.2023г., е: главница – 13 646, 99 лева, лихва – 21 395, 03 лева, нелихвоносно вземане – 0, 00 лева, разноски – 0, 00 лева. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230002-022-0074286 от 12.10.2023г. (л.106) публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас е наложил запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление, находящи се в банка „ТБ Инвестбанк“ АД за сумата от 35 043, 02 лв. До банката било изпратено разпореждане за изпълнение на запорно съобщение изх.№С230002-029-0044191/12.10.2023г. (л.105)., с което на „Инвестбанк“ АД е указано да прехвърли наличните към датата и часа на налагане на запора суми по сметка на длъжника в размер на 35 042, 02 лв. по сметка на ТД на НАП – Бургас. С процесното разпореждане изх.№ С230002-125-0308012 от 13.10.2023г. публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас е разпределил сума в размер на 11 160, 95 лв., постъпила на 12.10.2023г. от извършени действия по принудително изпълнение срещу „Куолити България“ ООД. С посочената сума са погасени следните публични вземания: Общата стойност на разпределените от публичния изпълнител суми за погасяване на дължимите главници възлиза в размер на 10 688, 05 лева, а за дължимите към главниците лихви – общо в размер на 472, 90 лева (сумарно главници и лихви – 11 160, 95 лева). Разпореждане изх.№ С230002-125-0308012/13.10.2023г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, е връчено на „Куолити България“ ООД на 30.10.2023г., съгласно представеното по делото удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.9). На 06.11.2023г. до директора на ТД на НАП Бургас е подадена жалба от „Куолити България“ ООД против разпореждане с изх.№ С230002-125-0308012/13.10.2023г за разпределение на суми с искане същото да бъде отменено като частично незаконосъобразно (л.27-28). Оплакванията в жалбата са идентични с тези, изложени в жалбата, сезирала настоящия съд. Произнасяне по жалбата не е последвало, поради което с жалба вх. № ИТ-00-9828#3 от 27.11.2023г. „Куолити България“ ООД е оспорил пред Административен съд - Бургас мълчаливото потвърждаване на оспореното разпореждане. С решение №8 от 26.02.2024г. на директора на ТД на НАП гр.Бургас жалбата на „Куолити България“ ООД е оставена без уважение и разпореждането за разпределение на плащане от 13.10.2023г. е потвърдено като правилно и законосъобразно (л.46-47). В мотивите на решението е посочено, че съгласно чл.169, ал.8 от ДОПК след образуване на изпълнителното производство по реда на ДОПК задълженото лице няма право на избор кои задължения да погаси при разпределението на сума, постъпила в хода на делото, тъй като не се прилагат ал.3, ал.3а, 4, 5 и 6 от същата норма. Прието е също, че когато изпълнителното производство е за събиране на разнородни вземания и постъпилата сума не е достатъчна за погасяването им в пълен размер, приложение намира редът, посочен в чл.219, ал.1 от ДОПК, където са предвидени привилегии при конкуренция на публични вземания. Погасяването на разнородните задължения, включени в съответната група, се осъществява съразмерно, като за всеки род задължения се взема предвид общата сума на главниците и лихвите към тях. Отчетено е, че с нормата на чл.169, ал.8 от ДОПК изрично е изключено приложението на правилото на ал.6 на чл.169, според който текст към погасяването на лихвите се пристъпва след погасяването на всички главници на задълженията. След определяне на частта от плащането, която следва да бъде разпределена за погасяване на конкретен род задължения, първо се погасяват всички главници. Погасяването се извършва в последователност от най-старото към най-новото задължение, определено според датата на доброволно плащане, съгласно чл.76 от ЗЗД. В мотивите на решението е отбелязано, че предмет на изпълнителното дело, образувано против дружеството-жалбоподател, са задълженията от първа подгрупа „задължения за данъци“ и подгрупа „задължения за задължителни осигурителни вноски“. Постъпилите суми били разпределени от публичния изпълнител в съответствие с чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК – сумите са разпределени съразмерно спрямо общия размер на задължението в съответните подгрупи, формирани от главници и лихви, а вътре в самите подгрупи първо са погасени главниците, а ако има остатък – и лихвите. Посочено е, че независимо от наличието на главници за задължения от подгрупа данъци, е пристъпено към погасяване на лихви за задълженията от подгрупа задължителни осигурителни вноски, след като главниците от тази подгрупа (на ЗОВ) са изцяло погасени. Поради това решаващият орган приел, че всички задължения от първата група по чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК са съразмерно погасени и в последователност съгласно правилото на чл.169, ал.8 от ДОПК (разноски, главница, лихви). По делото е представена справка за задълженията на дружеството, плащанията, по които подлежат на разпределение от публичния изпълнител към 13.10.2023г. (л.79-96). От тази справка се установява, че към посочената дата остатъкът от дължимата главница е в размер на 13 646, 99 лева, а остатъкът от лихвата – 21 400 лева. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Жалбата е допустима за разглеждане - подадена от легитимирано лице, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред. Решаващият орган – директор на Териториална дирекция на НАП Бургас не се е произнесъл в законоустановения срок. Непроизнасянето в този случай законът счита за мълчаливо потвърждаване. Жалбата, сезирала съда, е подадена в срок след изтичане на срока за произнасяне на директора на ТД на НАП Бургас. Постановеното решение, макар и след срока, също потвърждава обжалваното разпореждане. Разгледана по същество същата е основателна. На основание чл.266, ал.1 от ДОПК длъжникът може да обжалва действията на публичния изпълнител пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, а съгласно чл.267, ал.2, решаващият орган в 14-дневен срок от постъпване на редовна жалба се произнася с решение. Процесното решение е постановено от директора на ТД на НАП – Бургас, поради което същото се явява издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма. Вярно е, че решението е издадено след предвидения 14-дневен срок, но неспазването на този срок не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не може да обоснове незаконосъобразност на оспорения акт на това основание. Между страните няма спор относно фактите по отношение вида и размера на задълженията, техния произход, изпълнителните основания и периодите, за които се дължат. Спорът е правен и касае реда за погасяване на публичните вземания. От една страна, в сезиращата жалба се поддържа тезата, че в нарушение правилото на чл.169, ал.8 от ДОПК публичният изпълнител е разпределил сума за погасяване на лихви, въпреки че към момента на разпределението дружеството е имало непогасени главници по публични задължения. От друга страна, административният орган е изложил аргументи, че в конкретния случай сумите са разпределени в съответствие с правилото на чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК – съразмерно, спрямо общия размер на задължението в съответните подгрупи, формирани от главници и акцесорните вземания за лихви. Съгласно нормата на чл.169, ал.8 от ДОПК след образуване на изпълнителното дело ал.3, 3а, 3б, 4, 5 и 6 от същия текст не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Разпоредбата на чл.219, ал.1 ДОПК предвижда, че когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1) за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2) за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет - съразмерно; 3) за други публични вземания - съразмерно. В конкретния случай предмет на разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело, образувано против жалбоподателя, са задължения от първата група – за данъчни задължения и такива за задължителни осигурителни вноски. Нормата на чл.219, ал.1, т.1 от ДОПК предвижда, че горепосочените задължения се погасяват съразмерно. Двете разпоредби - чл.169, ал.8 от ДОПК и чл.219, ал.1 ДОПК не са в конкуренция и приложението на едната, не изключва приложението на другата. Следва да се направи разграничение между смисъла, вложен от законодателя в нормите на чл.169 и в чл.219 от ДОПК. Първата норма урежда реда за погасяване на публичните вземания в зависимост от това дали те са главни или акцесорни (вземания за разноски и лихви). От друга страна, разпоредбата на чл.219 от ДОПК регламентира поредността на погасяване на главните вземания, когато те са разнородни, т.е. когато правопораждащият ги фактически състав е различен, почиващ на различни нормативни актове. В този смисъл съдът намира, че правилното процедиране при разпределението в конкретния случай предполага, на основание чл.169, ал.8 от ДОПК, първо да се вземат предвид за погасяване изчислените по съразмерност главници по задълженията за задължителни осигурителни вноски (ДОО, УПФ и ЗО) и задълженията за данъци, като след това, ако остане неразпределена сума след погасяване на всички главници, да се погасяват по съразмерност лихвите върху публичните вземания, които се погасяват последни съгласно правилото на чл.169, ал.8 от ДОПК. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС, обективирана в решение № 1338 от 30.01.2018 г. по адм. д. № 6190/2017 г., в което се приема изрично, че разнородността на публичните вземания е ирелевантна за поредността на погасяване по чл.169, ал.1 от ДОПК, като значим е източникът на задълженията - дали иде реч за задължения за главници, лихви или разноски. В същото е прието още, че нормата на чл.169, ал.6 от ДОПК надхвърля по своето съдържание ограничението на препращането към ал.5 от същата разпоредба. Тази разпоредба изрично предвижда, че към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията. Тя не е ограничена при своето приложение в рамките на дадена група по чл. 219, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ДОПК, както неправилно е приел административният орган, а още по-малко в рамките на т. нар. подгрупи. Напротив, при извършването на разпределение от публичния изпълнител към погасяване на задълженията за лихви следва да се пристъпва едва след пълното погасяване на вземанията за главници, ако такива са налице, във всички хипотези по чл. 219, ал.1, т.1 - т. 3 от ДОПК. В тази връзка основателно е оплакването в жалбата, че с това неправомерно разпределение на постъпилата сума в размер на 472, 90 лв. по задължения за лихви при все, че са съществували непогасени задължения върху други главници, се запазва основа, върху която ще продължат да се начисляват лихви. Това положение неминуемо утежнява правната сфера на длъжника, тъй като се запазва лихвоносната част на задължението му. Приложеното от решаващия орган тълкуване и приложение на чл.219 и чл.169, ал.8 от ДОПК противоречи изцяло на целта на закона да осигури такъв начин за погасяване на вземанията на длъжника, че да е сведена до минимум възможността за увеличаване на задълженията му в процеса на погасяването. Точно по тази причина във всички случаи както преди, така и след образуване на изпълнително производство, ДОПК е регламентирал, че винаги първо се погасяват главниците и след това лихвите. По делото не е спорно, че към момента на извършване на процесното разпределение по изпълнителното дело, по което длъжник е жалбоподателя, са налице дължими главници за данъци над погасените с това разпределение. Публичният изпълнител е следвало да разпредели и сумата в размер на 472, 90 лв. (от постъпилото плащане в общ размер на 11 160, 95 лв.), като погаси наличните остатъци за главници по изпълнителното дело при спазване поредността в чл.219 ДОПК, а едва след това да пристъпи към погасяване на начислените лихви. Като не е сторил това, публичният изпълнител е издал разпореждане, противоречащо на материалния закон и неговата цел. По изложените съображения съдът счита, че издаденото разпореждане за разпределение на плащането е постановено при липса на предпоставките, които законът изисква и горестоящият административен орган – директор на ТД на НАП Бургас е следвало да го отмени с обжалваното решение. След като последният орган е достигнал до обратния резултат, това решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на делото по същество чрез извършване на разпределението от съда, след отмяната на решението на директора на ТД на НАП - Бургас и на посоченото разпореждане, преписката, на основание чл.160, ал.3 от ДОПК, следва да бъде върната на публичния изпълнител със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, VІ състав