Решение № 586 от 29.12.2025 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 602/2025 г.

Предявен е иск по чл. 49 ЗЗД на А. А. С., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: ••••••••••••••••••• против Община Кърджали, БУЛСТАТ 00235920, с адрес: гр. Кърджали, бул. „България“ № 41, представлявана от кмета Е. М., за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, ведно със законната лихва считано от 08.04.2025 г. до окончателното й погасяване, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на здравето, вследствие от ухапване от безстопанствено куче, осъществено на 08.04.2025 г., в гр. Кърджали. В исковата молба се твърди, че на на 08.04.2025 г., около 09: 05 часа в гр. Кърджали, в близост до оградата на болницата, ищцата отивайки към паркирания си автомобил изведнъж е била нападната и ухапана от бездомно/безстопанствено куче. Въпросното безстопанствено куче било средно на ръст, тъмно кафяво на цвят и остра/заострена муцуна, като на лявото си ухо имало поставена ушна марка. Ищцата уточнява, че преди да бъде нападната по никакъв начин не е провокирала въпросното безстопанствено куче и атаката от негова страна била напълно неочаквана и ненадейна за нея. Ищцата твърди, че вследствие от ухапването се е получила открита и кървяща рана в областта на лявата подбедрица и веднага била откарана от своя съпруг в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД - гp. Кърджали, където въпросната рана била обработена и превързана със стерилна превръзка. Твърди, че от там е била насочена към Инфекциозното отделение на болничното заведение, където лекарите също констатирали рана па лявата подбедрица от ухапване от куче, като на ищцата отново е била направена стерилна превръзка и поставена противобясна ваксина, като е била насочена за консултация и наблюдение от личен лекар, който от своя страна също констатирал идентични травматични увреждания. Навежда се, че възстановителният и оздравителен период при А. С. продължил за срок от около 1 месец като първите няколко седмици след инцидента били съпроводени с изключително силни и непрестанни болки в областта на левия крак, наложило приемането на болкоуспокоителни и седативни медикаменти, като е била и трудноподвижна. Излага се, че преживеният инцидент с нападението от безстопанственото куче, освен на здравословното състояние на А. С., се отразил изключително тежко и на психиката й, като сочи, че и към настоящия момент ищцата, изпитва панически страх и напрежение при вида на бездомни кучета, както и на такива които се разхождат свободно и не са вързани на каишка от своя собственик. Набляга се, че след инцидента и за продължителен период от време, А. С. се чувствала безпричинно тревожена и напрегната, изпитвала нарушения на съня и вниманието. Също така редовно сънувала кошмари, свързани с нападения от кучета и животни и се будела нощем, след което не можела да заспива. В тази връзка подчертава, че страда и от злокачествено образувание на щитовидната жлеза, за което е била подлагана на редица оперативни терапии и е било наложително да се предпазва от допълнителни психически натоварвания за да не се влоши допълнително здравословното й състояние. Предвид изложеното счита, че Община-Кърджали следва да носи отговорност за непозволено увреждане, осъществено в хипотезата на противоправно бездействие, като намира за справедливо обезщетение сумата в размер на 5 000.00 /пет хиляди/ лева. Моли да се уважи искът в този размер, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от деня на увреждането - 08.04.2025 г. до окончателното им изплащане и направените по делото съдебни и деловодни разноски. Ответникът Община Кърджали възразява за отхвърляне на иска, като оспорва твърдените от ищеца факти, в т.ч. ухапването да е осъществено от безстопанствено куче, като изтъква липсата на постъпили сигнали в тази връзка до компетентните органи, които да установят кучето ухапало ищцата. В допълнение обръща внимание, че от представените отчети от ветеринарният лекар, в района на инцидентът не са залавяни кучета, няма данни за бездомни такива. Също така се противопоставя на размера на исковата претенция, като противоречаща на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД. Възразява, че не е налице противоправно бездействие от негова страна, тъй като намира, че адекватно са осъществени надзора и грижите по отношение на безстопанствените кучета чрез създадена стройна система от мерки в тази връзка, съответно на популацията от бездомни кучета. Изтъква, че е приета програма и план за действие, публикувани на интернет страницата на общината, където са заложени методите и мерките за прилагане. Посочва, че изпълнението на програмата е възложено на съответно лице - общинско предприятие „••••", като за изпълнение на плана сочи за конкретно предприети действия, а именно: сключен договор с ветеринарно-медицинско лечебно заведение „••••", представлявано от д-р К., извършващо дейности, касаещи ограничаване популацията на бездомните кучета с оглед изискванията на ЗЗЖ - кастрация, ваксиниране, чипиране, обезпаразитяване и поставяне на ушна марка пр.; назначаване на персонал, на който са зачислени специализирани автомобили, извършващи ежедневни огледи, за безстопанствени кучета във влошено здравословно състояние и такива без ушни марки; ваксиниране срещу бяс, обезпаразитяване, поставяне на ушна марка и чип и кастриране на заловените кучета, с надлежно съставяне на протокол. Намира, че общината е изпълнила изискването на чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ и чл. 50 от ЗЗЖ, касаещо надзор върху безстопанствените кучета и ограничаване популацията им. Допълнително подчертава, че от страна на контролиращия орган за изпълнението на задълженията на Община Кърджали по ЗЗЖ не са констатирани нарушения, от което прави извода, че същата се прилага правилно. Възразява, че община Кърджали е предприела необходимите мерки за превенция и ограничаване на популацията на бездомните кучета. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното: Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: По отношение на механизма на описания в исковата молба инцидент по делото са събрани доказателства чрез показанията на разпитания като свидетел в откритото съдебно заседание на 18.05.2025 г. И. Г.. Съдът кредитира тези показания като логични, последователни и съответстващи на обясненията на пострадалия ищец, дадени в същото заседание. Въз основа на тях се изяснява, че на 08.04.2025 г. в близост до болницата в гр. Кърджали ищецът е била захапана за крака от безстопанствено куче, което е било кафяво на цвят и с остра муцуна, с ушна марка на лявото ухо. В този момент свидетелят се навел да вземе нещо от земята, при което кучетата са избягали. Свидетеля сочи че то има марка на ухото /маркирането е задължението на общината съгласно чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ вр. чл. 59, ал. 3 ЗЗЖ/. По делото не са събрани никакви доказателства, които да пораждат съмнение в твърденията на ищеца, подкрепени от показанията на свид. Г.. За кучето не се твърди да е имало други атрибути освен марката, нито пък са посочва да е имало човек около него. Посочените обстоятелства, които, при спазване на житейската логика и при съобразяване на факта, че същите не са опровергани от други доказателства, обосноват заключение, че кучето е било безстопанствено. Липсват данни кучето да е имало стопанин или лице, под чийто надзор се е намирало, напротив – установява се, че кучето се е движило свободно заедно с друго куче в двора на болницата, без човек наблизо и очевидно не е имало каишка. В случай, че ответната община твърди, че процесното куче е имало свой стопанин, именно тя е следвало да проведе насрещно /непълно/ доказване, каквото в случая не е проведено. Въз основа на представената по делото медицинска документация (л. 9- 11), както и на кредитираното от съда заключение на съдебномедицинската експертиза (л. 108-109) се установява, че вследствие на инцидента ищецът е претърпяла следните увреждания: два белега на кожата с неправилно овална форма по задната повърхност на лява подбедрица в средната част, на нивото на прасеца; на нивото на околната кожа с кафяв цвят и диаметър по 1 см. всеки; белезите отстоят на 4 см. един от друг, разположени косо отгоре надолу. Преминала е през Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, където били констатирани малки рани в областта на лява подбедрица, била е направена обработка и превръзка на раната и е била насочена към общопрактикуващ лекар за консултация с инфекционист в планов порядък, като й била изписана и рецепта (видно от лист за преглед на пациент в КБД/СО към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД № •••• от 08.04.2025 г.). След това, същия ден, пострадалата е посетила д-р Е. П., която е констатирала разкъсно-контузна рана, направила е превръзка и инжекция против тетанус, като ищеца била насочена за консултация (видно от амбулаторен лист № ••••••••••• от 08.04.2025 г., изд. от д-р Е. П.). Така по- късно през същия ден д-р М. М. е констатирала разкъсно-контузна рана в областта на лява подбедрица на ищеца, превързана и обработена, но е преценила, че не се налага профилактична имунизация против бяс по схема (видно от амбулаторен лист № •••••••• от 08.04.2025 г., изд. от същия лекар). Изводът на експерта е, че на 08.04.2025 г. А. А. С. е била ухапана от куче, получавайки две рани от ухапване по задната повърхност на лявата подбедрица. Вещото лице отбелязва още, че раните от ухапване от куче са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като възстановителният и оздравителният процес са продължили не повече от 30 дни. Съдът дава вяра на изготвеното експертно заключение, тъй като то се отличава с пълнота и обоснователност на изводите. Свидетелят И. Г. посочва още и търпените от ищеца негативни психически изживявания, като от показанията му се установява, че А. постоянно е плакала и е била много депресирана, като дадените в тази връзка показания съдът кредитира като съответстващи на останалия събран по делото материал, а освен това и като логични и отговарящи на обичайното. Въз основа на тези показания се установява, че възстановителният период на ищеца е бил около един месец. Претърпените неимуществени вреди вкл. техния вид и интензитет се установява от медицинската експертиза и показанията на свидетеля Г. в съвкупност- вещото лице е посочило за какви травматични увреждания са представени медицински документи, както и за проведеното лечение, неговата специфика с оглед източника на травмата. Гласните доказателства потвърждават, че ищцата е страдала от травма на левия крак, която е била третирана чрез поставян на превръзки. С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че вследствие на инцидента от 08.04.2025 г. ищецът е претърпяла травматично увреждане- разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица. Ищецът е търпяла физически болки и психологическо напрежение във връзка с претърпяната травма. Съдът приема, че на 08.04.2025 г. сутрин, в близост до МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД в гр. Кърджали, ищецът е нападната и ухапана от куче, в областта на лявата подбедрица. Нападението и ухапването е от безстопанствено куче, което заедно с други кучета се намирало на мястото на инцидента, като същите са довели както до телесни увреждания на здравето на ищеца - рани в областта на лявата подбедрица, така и до психически увреждания – депресивно състояние, влошило качеството на живот на ищеца. Събраните доказателства установяват пряко и пълно механизма на увреждане на ищеца - внезапно и безпричинно нападение и ухапване от бездомно и безнадзорно куче, довело до телесна и психическа травма като отрицателно въздействие върху благо, охранявано от правото - здравето. Претърпяването на неимуществени вреди под формата на болки и страдания е в пряка и непосредствена връзка от вредоносното събитие, като не са необходими специални знания, за да се приеме, че по естеството си инцидентът предизвиква стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни душевни изживявания, които следва да бъдат възмездени по справедливост в посочения размер - чл. 52 ЗЗД. Отговорността за обезщетяване на увреждането е на ответника по следните съображения: Съгласно чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗЖ общинските съвети приемат програма за изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община, които отговарят на изискванията на наредбата по ал. 2, а кметовете на общини организират изпълнението на програмата и плана по ал. 3 и ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Съгласно чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЖ органите на местната власт изграждат приюти за безстопанствени животни, за дейността на които отговаря кметът на населеното място, а съгласно чл. 138 от ППЗВМД кметовете на общини и на кметства организират изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона; осигуряват специално оборудвани за превозване на безстопанствени животни транспортни средства; осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите; назначават лице, което ръководи изолатора и обезпечават залавянето на безстопанствените животни. В чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ е предвидено, че отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, а съгласно чл. 49 от ЗЗЖ и да ги обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс. От анализа на тези разпоредби следва, че на територията на Община Кърджали ответникът е този, на който законът е вменил изпълнение на задължения за предприемане на действия по опазването на общественото здраве от безстопанствени кучета, а такива са тези, които нямат или са изоставени от своите собственици и необитават дом, ферма или специално определено за тях място, и които подлежат на настаняване временно в изолатор на общините и кметствата. По иск за вреди от нараняване от куче, в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговият собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено, са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт /отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти/ - чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента. Ответникът може да опровергае твърденията за противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината /в този смисъл Решение №308/03.01.2018 по дело №1068/2017 на ВКС, ГК, IV г.о./. По делото ищецът установява, че е нападната и ухапана на територията на гр. Кърджали от безстопанствено куче, движещо се в глутница. Изцяло необосновано е възражението на ответника, че не става ясно, какъв е произходът на нападналото ищеца куче и под чий надзор е следвало да бъде животното, като представените писмени доказателства, че са предприети действия по изграждане на приют, които към датата на инцидента не са финализирани, не установяват реално предприети дейности от ответника за предотвратяване на агресивното поведение на находящи се на територията й кучета без стопанин. Т.е. макар ответникът да твърди, че предприема предписани от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, той не установява че осъществява вменените му отговорности от закона - с дължимата грижа да залавя безстопанствени кучета, да ги настанява в определените за целта приюти, а след обработването им да упражнява надзор над тях и предотвратява агресивното им поведение спрямо хората, находящи се територията на общината. Отговорността произтича от възложеното нормативно на общините задължение по този начин да опазват здравето на местното общество от посегателства от такива животни, а с това да осигуряват и спокойствие на гражданите на територията на съответната общината. Неизпълнението в този смисъл на действия по отношение на опазването на общественото здраве, в резултат на което е нанесено телесно и психическо увреждане на ищеца, ангажира отговорността на община Кърджали като юридическо лице, което носи отговорност на териториален принцип. Законът определя изискуемия резултат, а каквато и организация да е създала общината, в т.ч. и чрез трети лица, на които е възложила горепосочените дейности, ако не го е постигнала, е налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вредите отговорността й е обективна. В тази връзка следва да се има предвид, че установеното по делото обстоятелство, че безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Рискът от връщането на безстопанствените кучета на местата, от които са взети /прилагането на мярката по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ/ е изцяло в тежест на общината, тъй като е длъжна да гарантира, че поведението на кучетата няма да е опасно за здравето и живота на хората, тъй като те са под нейния надзор и грижи съгласно чл. 47, ал. 3, изр. 2-ро от ЗЗЖ. В конкретния случай по делото е установена проявата на агресивно поведение на куче, за което се твърди, че като безстопанствено, е под надзора на общината. Подобна проява свидетелства за бездействие от страна на общината по отношение на задължението й по чл. 50 т. 2 ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви. В тежест на ответната община е да докаже, че е осъществила така вмененото й задължение с дължимата грижа т.е. набелязала е адекватни за целта мерки и упражнявайки законовите си правомощия, е направила необходимото според възможностите си за изпълнението им. Подобно доказване не е проведено. В подкрепа на възражението си, че не е бездействала, ответната община е представила по делото доклад за изпълнение на програмата за овладяване на безстопанствените кучета на територията на община Кърджали за 2024 г., отчет от ветеринарен лекар – д-р Н. К., ведно с рекапитулации за 2024 г.; 2025 г. до месец май /вкл./ и приемо- предавателни протоколи, граждански договор с д-р Н. К., списък на заловените кучета за 2024 г., протокол от 23.01.2025 г. за безстопанствени кучета на територията на Община Кърджали за 2024 г., правилник за дейността на ОП „••••“. Изслушани са и свидетелските показания на д-р К., които възпроизвеждат основно констатациите в изготвения от него отчет. От представените от ответника доказателства се достига до извода, че сред посочените мерки липсва такава за овладяване агресивното поведение на безстопанствените кучета, като не са налице и данни във връзка с изпълнението на такава мярка. Или представените по делото доказателства са негодни да установят какви мерки, извън преглед, обезпаразитевяне, кастриране, ваксиниране и маркиране с ушна марка, са набелязани от общината в изпълнение на задължението й да надзирава, предотвратява и контролира агресивното поведение на безстопанствените кучета спрямо хората. Така по делото е останало недоказано, както че ответникът е набелязал адекватни на правомощията си по чл. 50 и чл. 59 ЗЗЖ мерки, така и че е предприел изпълнението им, поради което, в приложение правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че е налице противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на Община Кърджали по чл. 49 ЗЗД. Не са налице предпоставки за освобождаване от отговорност на ответника, след като не е могъл да предотврати появата на агресивно безстопанствено куче в оживен общински парк. По делото е доказано виновното неизпълнение на нормативно установеното задължение на Община Кърджали чрез своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по улиците на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечитeлно-гаранционната отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служители - по реда на чл. 49 ЗЗД. Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н. /Постановление№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалата/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 4 000.00 лева. Този размер би възмездил по справедливост пострадалата за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха. В останалата му част до пълния предявен размер от 5 000.00 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане- 08.04.2025 г. до окончателното й изплащане. Относно разноските: По разноските: И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски. Ищецът е доказал разноски в общ размер на 550 лв. за държавна такса и експертиза, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да й бъде присъдена сумата от 440 лв. На ищеца е предоставена безплатна правна помощ от Адвокатско дружество "Г. и М." чрез адвокат М. Х., поради което и на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което и с оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на дружеството адвокатско възнаграждение в посочения размер. Ответникът не е представил списък по чл. 80 от ГПК за сторени разноски, липсва и представен договор за правна защита и съдействие, поради което не следва да й се присъждат такива. Водим от изложеното, съдът