Мотиви към Решение № 44 от 9.5.2025 г. на Районен съд - Смолян по дело № 211/2025 г.

Мотиви към Решение № •••/09.05.2025г. постановено по НАХД № 211 по описа за 2025г. на РС – С. От Районна прокуратура С. е внесено мотивирано постановление с предложение обвиняемата З. К. К. да бъде освободена от наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по чл.78а НК за това, че на 25.02.2020г. в гр. С., в сградата на ••• - гр. С., находяща се на ул. „•••“ № 126, пред К. Д. С. - ••• - гр. С., с цел издаване на документ за самоличност на български граждани - свидетелство за управление на МПС, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амб. № •••/27.01.2020г. издадено на името на З. К. К., ЕГН: ••••••••••, на което, в частта относно отразеното за извършен клиничен преглед на очите /графа „а“ ОЧИ“/, е придаден вид, че е издадено от д-р М. З. - ••• към „М. - С.“ ООД, чрез положен подпис и печат от нейно име, които в действителност не са изпълнени от д-р М. М. З., ЕГН: ••••••••••, когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316 вр, чл. 309, ал. 1 от НК. В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното постановление, като предлага на обвиняемата да се наложи глоба в минимален размер. Обвиняемата З. К. К. се явява лично и с адв. С.. Не оспорва фактическата обстановка, описана в постановлението. Не възразява да се ползват показанията на свидетелите от досъдебното производство и заключението на вещото лице. При последната си дума заявява, че съжалява за извършеното, тъй като незнанието не оправдава. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Обвиняемата З. К. К. е правоспособен водач на МПС, считано от 25.07.1994г., с придобити категории „В“, „М“ и „АМ“. В началото на 2020г. обв. К. предприела действия по подмяна на притежаваното от нея СУМПС тъй като изтичала валидността на документа. За целта тя се снабдила с празна бланка по образец на медицинско удостоверение, в което собственоръчно попълнила личните си данни /първите 4 реда на лицевата страна на бланката/. В останалата му част медицинското удостоверение било попълнено от св. Е. Б. Р., ЕГН: ••••••••••, който в графа „а“ ОЧИ“ на медицинското удостоверение собственоръчно попълнил ръкописния текст, положил подпис и печат от името на д-р М. М. З. - специалист ••• към „М. - С.“ ООД и по този начин придал вид на удостоверението в тази му част, че обв. К. е преминала клиничен преглед на зрението при д-р З.. Освен това в удостоверението св. Р. попълнил и частта в графи: , , в) Вътрешен статус“ и „общопрактикуващ лекар“ от името на д-р Г. Ц. Б. В хода на разследването е изяснено, че св. Е. Р. работил дълго време като ••• към „М. - С.“ ООД. Така той се снабдил с печати на редица лекари, работещи в здравното заведение като д-р М. З., д-р Г. Б., д-р М.•••• и др., които не подозирали, че той разполага с техни печати. Когато останал без работа /поради съкращаване на щата за длъжността, която заемал/, Р. започнал да развива своеобразна „търговия“, като издавал, т.е. съставял сам, удостоверения за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване правоспособност за управление на МПС с печати на горепосочените медицински специалисти, полагал подписи от тяхно име в удостоверенията, вписвал произволни амбулаторни номера и по този начин им придавал автентичен вид, след което ги предавал на заинтересованите лица срещу заплащане на съответните суми. Водачите представяли въпросните удостоверения пред служителите на ••• - гр. С. за издаване на СУМПС. Престъпната дейност на Р. била предмет на разследване по досъдебно производство № 72/2021г. по описа на ОД на МВР - гр. С., а впоследствие било образувано и АНД № 65/2023г. по описа на Районен съд - С., приключило с Решение № 25/02.03.2023г., влязло в сила на 18.03.2023г. С цитирания съдебен акт Е. Р. бил освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК и му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 500 лева. Макар да съзнавала, че не е преминала клинични прегледи при д-р М. З. и при д-р Г. Б., на 25.02.2020г. в гр. С., в сградата на ••• - гр. С., пред К. Д. С. - ••• - гр. С., с цел издаване на документ за самоличност на български граждани - свидетелство за управление на МПС, обв. К. съзнателно се ползвала от неистинския частен документ — Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амб. № •••/27.01.2020г., съставено на нейно име, на което бил придаден вид, че е издадено от д-р М. З.. Обв. К. подала в сградата на ••• - гр. С. заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с Вх. № •••/25.02.2020г., към което приложила и процесното Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. като част от набора задължителни документи, необходими за издаване на СУМПС. Заявлението, ведно с удостоверението и другите приложени към него документи, били представени от обв. К. на св. К. Д. С. - ••• в „Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им и водачи“ на група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ към сектор „Пътна полиция“, отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - гр. С.. Въз основа на така подадените документи на обв. К. било издадено СУМПС № ••• с дата на издаване 09.03.2020г. и валидност до 09.03.2030г. Впоследствие, в ••• - гр. С. били установени множество случаи, в които лица представяли неистински удостоверения за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС и при извършена проверка в тази насока било установено, че и процесното такова, подадено от обв. К. пред св. К. С. Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. на името на З. К. К., е неистинско. Разпитана в хода на разследването в процесуалното качество на свидетел, д-р М. З. отрича да е извършвала очен преглед на пациент З. К. К., както е отразено в процесното удостоверение. При предявяване на инкриминираното Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. на името на З. К. К., свидетелката З. категорично отрича да е попълвала, подписвала и подпечатвала този документ. Свидетелката Г. Ц. Б. също е категорична, че ръкописните текстове от нейно име в предявеното й Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. на името на З. К. К., не са изпълнени от нея. При направена справка в дневника за медицинските удостоверения в инкриминирания период, който тя водила, се установява, че обв. К. не фигурира в дневника, респ. не е преминавала клиничен преглед при нея. Така по разследването безспорно се доказва, че обв. К. не е преминавала клинични прегледи при д-р З. и д-р Б., както е удостоверено в процесното удостоверение. Горното се потвърждава и от заключението на изготвената комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза с предмет, на изследване - процесното Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. на името на З. К. К., а именно - за установяване истинността на изпълнените ръкописен текст и подписи, респ. по възможност установяване тяхното авторство, както и автентичността на положените печати. Видно от депозираното по делото експертно заключение, обективирано в протокол № 126/22.11.2024г., ръкописният текст (букви и цифри) и подписът в графа, , а) ОЧИ“ в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. на името на З. К. К. не са изпълнени от М. М. З., ЕГН: ••••••••••. Вещото лице е категорично, че ръкописният текст /букви и цифри/ в тази му част е изпълнен от св. Е. Р.. Подписът от името на д-р З. в удостоверението е положен с произволни щрихи и не притежава индивидуализиращи признаци, позволяващи да се определи неговото авторство, но св. Р. признава в показанията, че именно той е изпълнил текста, положил подписа от името на д-р З. произволно и поставил печата в същото удостоверение. Той изпълнил и ръкописния текст от името на д-р Г. Б. в процесното удостоверение, което се потвърждава и от експертното заключение. В удостоверението липсва подпис от името или на д-р Б.. Отпечатъкът от печат в графа, , а) ОЧИ“ в Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. на името на З. К. К., не е идентичен с образците на отпечатъци от печат, предоставени от св. М. М. З., ЕГН: ••••••••••. Печатът съвпада с този, иззет при извършеното претърсване и изземване на 19.07.2021г. в дома на Е. Р.. Подписът в каре „Подпис на заявителя“ в заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с Вх. № •••/25.02.2020г., е положен от обв. З. К. К., която подала заявлението, ведно с удостоверението, лично на гишето в ••• - гр. С. пред св. К. С.. От всичко изложено дотук убедително се налага изводът, че Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амбулаторен № •••/27.01.2020г. на името на З. К. К., в частта относно отразеното за извършен клиничен преглед на очите /графа „а“ ОЧИ“/, съставлява неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. На същия е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на д-р М. З. - ••• към „М. - С.“ ООД за преминат клиничен преглед на зрението чрез положен подпис и печат от нейно име, които в действителност не са изпълнени от д-р М. М. З., ЕГН: ••••••••••. Това удостоверение по своята същност съставлява и частен документ, т.е. такъв, който не отговаря на легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 93, т. 5 от НК за „официален документ“ поради липсата на качеството „длъжностно лице“ на лекарите тогава, когато те непосредствено упражняват лекарската професия като основна своя трудова функция, свързана с диагностика (какъвто е случая), лечение (във всички негови форми), профилактика, рехабилитация на болни и други такива функции, при които лекарят, съгласно Тълкувателно решение № 2 от 21.12.2011г. на ВКС по тълк. дело № 2/2011 г. на ОСНК, не попада към която и да било от категориите длъжностни лица, лимитативно изброени в нормата на чл. 93, т. 1 от НК. Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви, като поради тази причина съдът ги кредитира. На първо място, това са показанията на свидетелите К. С., Е. Р. и лекарите — М. З., и Г. Б., , назначената комплексна почеркова и техническа експертиза, както и надлежно приобщените към доказателствената съвкупност по реда на чл. 378, ал. 2 НПК материали по ДП № 132/2024 г. по описа на ОДМВР – гр. С.. Показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Същите еднопосочно и категорично установяват описаната фактическа обстановка, която съответства и на изложената в обстоятелствената част на мотивираното постановление, внесено от Районна прокуратура – гр.С.. От гореизложената фактическа обстановка, възприета от настоящия съдебен състав, по категоричен и несъмнен начин се установява, че обвиняемата З. К. К., ЕГН: ••••••••••, е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК. От обективна страна безспорно се установява, че на 25.02.2020г. в гр. С., в сградата на ••• - гр. С., находяща се на ул. „•••“ № 126, пред К. Д. С. - ••• - гр. С., с цел издаване на документ за самоличност на български граждани - свидетелство за управление на МПС, съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - Удостоверение за здравословното състояние на водач/кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС с Амб. № •••/27.01.2020г., издадено на името на З. К. К., ЕГН: ••••••••••, на което, в частта относно отразеното за извършен клиничен преглед на очите /графа „а“ ОЧИ“/, е придаден вид, че е издадено от д-р М. З. - ••• към „М. - С.“ ООД, чрез положен подпис и печат от нейно име, които в действителност не са изпълнени от д-р М. М. З., ЕГН: ••••••••••, когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Съгласно чл.151, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ „свидетелство за управление на моторни превозни средства (СУМПС) се издава от органите на МВР на лице завършило X клас и при наличието на условията по ал.1, което е физическо годно да управлява моторни превозни средства (МПС) за съответната категория, преминало е обучение за водач на МПС и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на МПС“. В Наредба № 1-157 от 01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи са уредени условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл.15, ал.1, т.1 от тази наредба подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност, като по силата на ал.2 при подмяната се подават документите посочени в чл.13, ал.1, т.1, 3 и 6, между които и карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Министърът на здравеопазването, на основание чл.152а, т.1 от ЗДвП, е издал Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории, като съгласно чл.4, ал.1 от същата - за определяне на изискванията за физическа годност водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се разделят на две групи съобразно категорията МПС. Съгласно чл. 93, т.6 НК неистински е документът, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Неистинският документ е с автор, различен от действителния. Тази невярна представа може да бъде създадена чрез изписването на имената или други индивидуализиращи белези на привидния автор или чрез поставяне на фалшив негов подпис. За съществуването на неистински документ е важно единствено дали отразения автор съвпада с действителния, като при разминаване е налице неистински документ. В настоящия случай, безспорно се установява, че на мястото на посочените лекари при „М. – С.“ ООД са положени подписи, които не изхождат от същите. В този смисъл са свидетелските показания и заключението по назначената комплексна експертиза. На удостоверението, в инкриминираната му част, е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на съответните медицински специалисти, а не на лицето, което действително го е съставило – свидетелят Е. Р.. В разпоредбата на чл. 316 НК законодателят е въздигнал в престъпление съзнателното ползване на неистински или преправен документ, на такъв с невярно съдържание или бланкет /чл. 315 НК/, когато от ползвателя на документа не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне. В случая обвиняемата З. К. К. е ползвала неистински частен документ. Удостоверението за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на управление на МПС няма характеристиките на официален документ. Съгласно определението за официални документи по чл. 93 т. 5 НК това са такива, издавани от длъжностни лица. Характеристиките на дейността на длъжностните лица са посочени диференцирано в разпоредбите на чл.93 т.1 б. „а“ и „б“ НК и са предмет на изчерпателно тълкуване в ТР №73/1974 г. на ОСНК на ВС. В тях са посочени три категории длъжностни лица, упражняващи: 1. „служба в държавно учреждение“, която непосредствено обективира нормативно предоставените му функции“; 2. „работа свързана с пазене или управление на чуждо имущество“, при която пазенето се явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на възложената дейност и 3. „ръководна работа“, която намира проявление в изпълнението на функции свързани с ръководството и управлението на производствените процеси, трудовата и служебна дейност на хората, планирането и организацията на работата, подбора и разпределението на кадрите, назначаването и уволнението на служители, а стопанско разпоредителните правомощия сочат на възможности за разпореждане с имущество и за осъществяване на операции със стоково-материални ценности (приемане, предаване, отчитане, извършване контрол за разпределението им). В този смисъл е и съдебната практика - решение №152/01.04.2014 г. по н.д. №302/2014 г., III н.о., ВКС, решение №406/03.11.2014 г. по н.д. №1019/2014 г., III н.о., ВКС. Този извод се налага и от задължителната за прилагане тълкувателна практика на ВКС. Съгласно разрешенията по т.2 на ТР №2/21.12.2011 г. на ВКС по т.д.№2/2011 г. лекарите, които не изпълняват ръководни функции или функции по управление на чуждо имущество, не са длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б.“б“ НК. Следователно инкриминираното медицинско удостоверение не се издава от длъжностни лица и съответно не е официален документ. В този смисъл е и Постановление №3/1982 г. на Пленума на ВС, в т.3 от което е прието, че документ, който е съставен от недлъжностно лице е частен. В решение №17/03.02.2012 г. по дело №229/2011 г. на ВКС IV г.о. е прието, че медицински документ удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице е частен документ. Престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен спрямо предходните състави на документните престъпления, защото изпълнителното деяние се изразява само в ползването на опорочения документ, доколкото той се представя, за да удостовери включените в него факти. Ползването на неистинския документ е престъпно само когато за съставянето му, не може да се търси наказателна отговорност от използвалия го. Случаят е именно такъв, доколкото обвиняемият не е участвал при съставяне на медицинското удостоверение от свидетеля Е. Р.. От субективна страна деянието е извършено от обв. З. К. К., ЕГН: •••••••••• умишлено, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици. Обстоятелството, че въпросното удостоверение е неистинско в частта за клиничен преглед на очите, било напълно съзнавано от обв. К., знаейки, че не е преминала очен преглед при д-р З.. Въпреки това тя съзнателно се е ползвала от него, представяйки го в ••• - гр. С., за да се снабди със СУМПС и такова й било издадено. В случая не може да се търси наказателна отговорност от обв. К. за самото съставяне на документа. С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от обвиняемата З. К. К. деяние, съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а НК за освобождаването й от наказателна отговорност и налагането на административно наказание – глоба. За престъпление по чл. 316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до две години. От справката за съдимост на обвиняемата, се установява, че същата не е осъждана, както и че не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди, като не са налице и изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а, ал. 7 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат чистото съдебно минало на обвиняемата, както и добрите характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства няма. Съобразявайки гореизложените обстоятелства съдът намери, че на обвиняемата следва да се наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Този размер на санкцията съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца и ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемата З. К. К., без да се накърнява принципът на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът намери, че обвиняемата З. К. К. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 260.00 лева по сметка на ОДМВР – гр. С., представляваща разноски за назначената в хода на досъдебното производство, комплексна експертиза. Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си. Районен съдия: