Решение № 9293 от 29.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1238/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Й. – директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с адрес в гр. София, [улица], чрез юрисконсулт В. В. М., против Решение с номер 55/08.05.2024г. по АНД с номер 628/2023г. по описа на Районен съд – Карлово, с което е било отменено издаденото от касатора НП с номер 11-01-438 от 20.09.2023г. срещу Е. С. К. – кмет на Община Карлово, за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, за което на осн. чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 200, 00 лв. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че обжалваното НП е било издадено въз основа на АУАН срещу К. за това, че на 13.10.2020г. в гр. Карлово, в качеството си на кмет на Община Карлово и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗФУКПС, с 5 броя платежни нареждания е разпоредил на „Бус Авто“ ООД, „Копсис – Транс“ ООД и на „Хеброс Бус“ АД плащания в размер на общо 12 994, 06 лв. за субсидии и компенсации на безплатните и по намалени цени пътувания по реда на Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътища, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони за издаване на превозни документи за извършване на стоките, без да приложи контролни дейности, включващи писмени политики и процедури „за предварителен контрол за законосъобразност“ преди извършване на разхода. Изводите на районния съд, че АНО е допуснал нарушение на чл. 18 ЗАНН не са правилни. В случая наличието на повече от едно платежно нареждане не води до извършването на множество нарушения, доколкото се касае за неизпълнение на дължимо поведение, т.е. за бездействие. В срока за отговор на касационната жалба ответната страна е подала такъв. Изложено е, че изводът на районния съд е правилен и обоснован. При издаване на НП са допуснати процесуални нарушения, като не е приложена правилно разпоредбата на чл. 18 ЗАНН. В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено. Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок от надлежна страна и е допустима. За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че като организация от публичния сектор, която събира, получава, съхранява, разпределя и разходва публични средства по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на ЗФУКПС, Община Карлово е длъжна да прилага законодателството, свързано с адекватното и ефективно финансово управление и контрол, а кметът на общината отговаря за въвеждането на вътрешни правила за финансово управление и контрол, като осигурява най-малко контролните дейности, посочени в чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКС. В тази връзка изпълнение на това задължение от страна на Кмета на Община Карлово не се установява. Посочил е в мотивите си, че е налице осъществено нарушение, което е точно съотнесено към санкционната разпоредба – чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗДФИ, действаща към момента на извършване на нарушението. Изложил е, че при наличие на реална съвкупност от нарушения, съобразно чл. 18 ЗАНН, наказващият орган е следвало да наложи наказание за всяко едно от тях. В случая за всички посочени нарушения е наложено само едно наказание. По този начин не може да се установи за кое точно нарушение е била наложена санкцията. Т.е. АНО е допуснал съществено процесуално нарушение при издаване на НП. Тези изводи на съда се осланят на приетата фактическа обстановка, а именно, че на 13.10.2020г. в гр. Карлово, област Пловдив, в качеството си на кмет на Община Карлово и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗФУКПС, с 5 броя платежни нареждания Е. К. е разпоредил плащания на „Бус Авто“ ООД, „Копсис – Транс“ ООД и „Хеброс бус“ АД на обща стойност от 12 994, 06 лв., без да бъдат приложени контролни дейности, включващи писмени политики и процедури „за предварителен контрол за законосъобразност“ преди извършване на разхода, както изисква чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС. Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението е и правилно. Чл. 18 ЗАНН урежда, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Съдебната практика по приложението на тази норма е категорична, че същата е императивна, не предвижда изключения и като процесуална административнонаказателна норма не подлежи на разширително или стеснително тълкуване. Предвид наличието на няколко административни нарушения, извършени от един деец, приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗАНН и за всяко отделно административно нарушение следва да се наложи отделно административно наказание. Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1 / 2021 г. на Върховен административен съд Така също и в Решение № 12615 от 15.12.2006 г. на ВАС по адм. д. № 7563/2006 г., докладчик съдията Р. П., е посочено, че за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание, като на основание чл. 18 от ЗАНН наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от нарушенията, дори и когато са извършени с едно деяние. В тази връзка абсолютно правилно е решението на Районен съд – Карлово, с което е прието, че доколкото кметът на Община Карлово е извършил пет отделни разпореждания за плащания към три фирми, макар и в един и същи ден, са налице осъществени от негова страна множество нарушения, поради което в случая е следвало да се наложи наказание за всяко нарушение. Обстоятелството, че с НП от 20.09.2023г. е наложена глоба в размер на 200, 00 лв., води до обоснован извод, че не може да бъде установено именно за кое нарушение е наложена санкцията. С оглед на гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд – Карлово следва да бъде оставено в сила. Предвид обстоятелството, че ответната страна не е претендирала разноски в производството, то такива не се дължат.