Решение № 4135 от 18.11.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 1920/2025 г.

производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание съгласно чл.140 -146 ГПК, съдът е приел, че преклузивният срок за предявяване на иска се явява спазен, при наведените от ищците твърдения в искова и уточнителна молба, а именно за провеждане на ОС на ЕС на 28.05.2024 г. и оповестяването на решенията едва на 15 януари 2025 г., което обосновава извод, че производството е процесуално допустимо. Видно от Определение № 2863 / 04.03.2025г. съдът се е произнесъл по исканата специална мярка, уредена в чл. 40, ал. 3 ЗУЕС - мярка за обезпечаване на иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. При произнасянето си още през м.март 2025 г. с цитираното определение, съдът се е спрял на основните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба, а именно: Ищците сочат конкретни основания за незаконосъобразност на атакуваните решения във връзка с нарушаването на правните норми относно свикване и провеждане на ОС на ЕС от 28.05.2024 г., оповестено на 15.01.2025 г. в частност в оспорените общо седем точки, касаещи протоколиране на ОС, гласуване, одобряване на договор за управление на ЕС, решаване за нов домоуправител да се гласува по брой самостоятелни обекти и да се приеме нов домоуправител за срок от 12 м., избора на Вл.Т. - собственик на ап. ••• да подпише договор с „•••“ ООД, приемане на правилник за вътрешния ред, плащане на парични вноски за разходи по управление и поддръжка на ЕС да се извършва на апартамент, приемане на такса фонд ремонт и обновление да бъде по 5 лв. на апартамент. Твърденията на ищците, че са носители на вещно право на собственост върху СОС в сградата в режим на ЕС находяща се в •••, представляваща •••, наименована •••, както и че процесното ОС на ЕС е взело решения в разрез с нормите на чл. 11 - 33 ЗУЕС, обосновават и допустимостта на исковата защита и правния интерес от водене на иска. Ищецът Л.Н. сочи, че е собственик на СОС с ид.№ 10135.277.4.82 /апартамент № ••• / и 0, 8679 % ид.ч. от ОЧС както и на 25 кв.м. ид.ч. от СО ••• -подземен гараж в същата сграда на ниво минус две, от които 12.50 кв.м обособени за ползване паркомясто 109 ведно с припадащите се за паркомястото 0, 7888 % ид.ч. от подземния гараж и припадащите се 0, 1875 ид.ч. от общите части на сградата, а останалите 12, 50 кв. м ид.ч.обособени за ползване на паркомясто 102 ведно с припадащите се за паркомястото 0, 7888 % ид.ч. и припадащите се 0, 1875 процента ид.ч. от общите части на сградата както и 4.12 кв.м от ПИ, в който е изградената сградата, притежаващ общо 1.2429% ид.ч. от ОЧС съгласно НА вписан в АВСВ № ••• г. Ищецът С. Д. сочи, че е собственик на СОС № с ид. № ••• /апартамент № •••3/ и 1, 0580 % ид.ч. от ОЧС както и на 25 кв.м. ид.ч. от СО ••• - подземен гараж в същата сграда на ниво минус две, от които 12.50 кв.м обособени за ползване паркомясто 79 ведно с припадащите се за паркомястото 0, 7888 % ид.ч. от подземния гараж и припадащите се 0, 1875 ид.ч. от общите части на сградата, както и на 4.12 кв. м ид.ч.от ПИ, в който е изградена сградата и на 14, 97 кв.м. ид.ч.от СО •••- подземен гараж в същата сграда на ниво минус две за които е разпределено право на ползване на паркомясто 80 ведно с припадащите се за паркомястото 0, 9447 % ид.ч. от ОЧС, като и ведно с 4, 93 кв.м от ПИ в който е изградена сградата, притежаващ общо 1.4701 % ид.ч. от ОЧС съгласно НА вписан в АВСВ №••• г. Ищецът „Т. И.“ ЕООД твърди, че е собственик на: СОС с ид.№ № ••• /апартамент № ••• / и 1, 0581 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, заедно със склад на стълбищна площадка с площ 5, 65 кв.м и изба 1 с площ 8, 38 кв.м, заедно с припадащите се към обекта 23, 24 кв.м ид.ч. от поземления имот с идентификатор № •••, подробно описан в исковата молба; СОС с ид.№ ••• /апартамент № ••• / и 0.5280 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, заедно с припадащите се към обекта 11.60 кв.м ид.ч. от поземления имот с ид.№ •••; ПАРКОМЯСТО ••• разположено в СОС с ид.№ •••.•••- подземен гараж на ниво минус едно, находящ се в сграда с ид.№ •••.4, строяща се в поземлен имот с ид.№ •••, гараж в сграда с площ 772, 51 кв.м, както и 11.5897 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, което ПМ 9 е с площ 12, 50 кв.м както и 0, 1875 % ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху сградата заедно с припадащите се към обекта 4, 12 кв.м. ид.ч. от поземления имот с ид.№ •••; ПАРКОМЯСТО •••, разположено в СОС с ид.№ •••.••• - подземен гараж, находящ се в сграда с ид.№ •••.4, строяща се в поземлен имот с ид.№ •••.4, гараж в сграда с площ 772, 51 кв.м, както и 11, 5897% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж, което ПМ 10 е с площ 12, 50 кв.м, както и 0, 1875% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж и припадащите се към обекта 4, 12 кв.м ид.ч. от поземления имот с ид.№ •••, или общо 1, 9611 % ид.ч. от общите части на сградата, съгласно вписване в ТРРЮЛНЦ на непарична вноска с вх.№ 20240123113811. По същество ищците са навели следните конкретни твърдения: На 28.05.2024г. била проведена неформална среща на собствениците, за които в последствие се претендирало, че имала характер на ОС на ЕС по смисъла на ЗУЕС. Ищците оспорват да е спазен процесът на уведомяване и инициатива за свикване на общо събрание. Твърди се, че въпреки многократните опити на ищците, а и на други собственици, да се сдобият с някакъв документ, изготвен във връзка със срещата, същите били уведомени чрез залепяне на протокол на таблото за обявления в сградата едва на 15 януари 2025г., в който протокол били записани решенията за които се твърдяло че са взети на 28.05.2024 г. / За доказване на това обстоятелство ищците молят да йм бъде допуснат 1 свидетел при режим на водене /. Твърди се от ищците, че в протокола било за писано, че има такова решение, съгласно което се сключва договор с ••• ООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от управителя М. Д. за управление. С въпросният договор сочат ищците, че се твърдяло че обвързва ЕС с дружеството и предоставя на последното правата на управител по смисъла на ЗУЕС. Видно за ищците било от приложения към ИМ договор, както и от приложения отговор на районното кметство Приморски от 29.1.2025 г., че дори и да се твърдяло че има избран управител, то същият не спазил закона и не декларирал това обстоятелство по надлежния ред и в законоустановения срок. Все пак, доколкото ••• ООД се афиширало като управител на ЕС, считат ищците, че има надлежна легитимация да получава книжа по делото. Твърди се от ищците, че им е известно, че протоколът бил оспорен от собственик на обект, който отсъствал, за което прилагат доказателства. В протокола, противно на впечатленията на ищците, че имало множество граждани изразили несъгласие к коментираните въпроси, било отбелязано, че решенията били приети с мнозинство от всички присъствали. За доказване на тези обстоятелства ищците молят да йм бъде допуснат до разпит 1 свидетел при режим на водене. Конкретно се твърди, че в протокол 668 за проведено ОС бил записан изброения от т. 1 до т. 7 дневен ред и взети решения от т.1 до т. 7 вкл./т.е. всички оспорени Решения, предмет на иска/. Твърди се, че на протокола има подпис на протоколчик, но няма такъв на управител на ЕС, в този см. ищците оспорват доказателствената сила на поставения на таблото в сградата документ. На следващо място ищците сочат, че в представения „Договор за управление на ЕС..“ се твърдяло, че лицето В. Т. сключва договора в качеството си на представляващ ЕС, в който липсвали финансови измерения и подпис на изпълнителя; липсвали данни, индивидуализация на физическо лице в достатъчна степен и в този смисъл ищците оспорват действителността на самия договор като документ, годен да породи каквито и да е правни последици и годността на едно решение, с което се одобрява договор, който не е бил известен на гласуващите. В договора имало и клауза, съгласно която договорът се удължавал автоматично с още 1 година при липса на предизвестие за прекратяването му / чл.24 /, което било изцяло в противоречие с чл.19, ал. 8 ЗУЕС. Твърди се от ищците, че самоличността на лицата не била проверявана, нито били представлявани, респ. пълномощни, гласувало се вдигане на ръка и било невъзможно да се идентифицира кой и как гласувал. С оглед горното ищците оспорват, че лицата записани в протокола действително са присъствали и че ако са присъствали са удостоверили това по надлежния ред, че имат качество собственици; оспорва се, че същите ако нямат качество собственик са имали надлежно учредена представителна власт, че всички са гласували „за“ по всяка една точка, че правилно е отразено кой как гласувал.Оспорени са изчисленията на представените идеални части в протокола, спазването на изискуемия кворум и мнозинството при вземане на решения. За доказване на това обстоятелство ищците молят да им бъде допуснат 1 свидетел при режим на водене. При тези основни твърдения ищците са сезирали съда с иска си с правно осн. чл. 40 ЗУЕС, като желаят уважаване на иска ведно с присъждане на разноските по делото. В подкрепа на искането си ищците представят писмени доказателства които молят да бъдат приети по делото и желаят допускане до разпит на 3 свидетели при режим на водене. Видно от листи 61 - 63 книжата адресирани до ответната страна се считат връчени на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, като е и залепено уведомление по чл.47 ГПК. В срока по чл.131 ГПК ответната страна не е депозирала отговор. Предявеният по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС конститутивен иск от ищците против ответната ЕС, съдът е квалифицирал по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, който е само един (така: Определение № 588 от 18.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4046/2014 г. на ВКС, I V ГО; Р № 37 от 20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. на ВКС, I ГО и др.), като с проекта за доклад съдът е разпределил тежестта на доказване между страните. В проведеното по делото открито съдебно заседание от дата 31.10.2025 г. страните по делото не са изпратили представители. С молба с вх.рег.№ 91312/31.10.2025 г. е било обективирано искане от процесуалния представител на ищците съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК, като настоящият съдебен състав е намерил искането за постановяване на Неприсъствено решение за основателно и уважил същото като е прекратил съдебно дирене и обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение. СЪДЪТ, въз основа на доказателствата по делото, на база приложимия закон, приема за безспорно установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна: Видно от Протокола от откритото съдебно заседание проведено на 31.10.2025 г. искането на ищците съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене прекратено. Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на представител на ответника в съдебно заседание, без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, липсата на отговор на искова молба, както и че предявения иск по чл.40 ЗУЕС вероятно е основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като иска бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищците и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищците съдебно -деловодни разноски. Съдът присъжда в полза на ищците сторените разноски, като отчита факта, че в последното о.с.з.не е представен нарочен списък по чл. 80 ГПК, но искането за присъждане на разноски се съдържа още в исковата молба на страница предпоследна / 7- ми гръб /. От приобщените по делото доказателства /л. 8 гръб- л. 10, както и приложения касов бон и извлечение от ПОС – РС Варна е видно, че по делото са сторени разходи за заплатена държавна такса в размер на 3 х 26, 67 лв. /една трета от дължимата се такса от 80 лв./, 10 лв.за копия от искова молба и 5 лв. за държавна такса. Общия размер на разноските сторени от ищците възлиза на 95.01 лв. Този размер на разноски съдът присъжда в полза на ищците и в тежест на ответната страна на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, Варненският районен съд