Решение № 418 от 15.12.2025 г. на Районен съд - Бяла Слатина по дело № 658/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК от Е. М. Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.С., ул.Н.Х. №25, общ. Б.С., обл. В., със съдебен адрес: гр.Б.С., ул.“Гимназиална“ №1а, чрез адв.Ц. Й. от АК- В., против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.П.В. №21, ет.2, Бизнес сграда Л.-6, общ. С., обл. С. (столица), с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 494, 24лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, от която 300, 68лв., представляваща главница по Договор за кредит №CREX-019565723/29.10.2008г., 12, 85лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.01.2010г. до 30.04.2010г., 55, 71лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.02.2010г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2011г. до изплащане на вземането, 125, 00лв. – присъдени разноски, от които 25, 00лв. – държавна такса, и 100, 00лв. – юрисконсултско възнаграждение, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 06.01.2012г. по ч.гр.д.№ 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., и които суми са предмет на изп.д.№ 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В.. Ищецът сочи, че през 2025г. е получил съобщение за образувано изпълнително дело № 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н., с взискател ответника, като до този момент не е бил наясно за наличие на друго изпълнително дело спрямо него във връзка с горепосочения изпълнителен лист. Сочи, че изпълнителния лист е издаден в полза на друг кредитор, като твърди, че не е получавал съобщение за извършена цесия между първоначалния кредитор и настоящия ответник. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена. Релевира доводи в подкрепа на исковата си претенция, претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че по молба на първоначалния кредитор „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й.. Инвокира доводи, като счита, че към момента на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Сочи, че по силата на договор за цесия от 15.05.2015г., сключен между „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД и настоящия ответник, първоначалния кредитор е прехвърлил вземането си спрямо ищеца на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД. Твърди, че относно извършената цесия е изпратено уведомление до ищеца с обратна разписка, което последният е получил лично. Излага доводи, че поради лишаване на ЧСИ В.Й. от упражняване на права за периода от 06.07.2018г. до 03.07.2020г. взсикателят не е могъл да извършва изпълнителни действия поради независещи от него причини, като сочи, че за този период погасителна давност не е текла. Сочи изпъленителни действия, подробно описани в отговора на исковата молба, годни да прекъснат течението на давността. Предвид изложеното моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски. По делото е приложено копие от изп.д.№ 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В. и изп.д. №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В. Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 06.01.2012г. по ч.гр.д. № 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., ищецът Е. М. Ф. е осъден да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД следните суми: сумата в размер на 300, 68лв., представляваща главница по Договор за кредит №CREX-019565723/29.10.2008г., 12, 85лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.01.2010г. до 30.04.2010г., 55, 71лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.02.2010г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2011г. до изплащане на вземането, 125, 00лв. – присъдени разноски, от които 25, 00лв. – държавна такса, и 100, 00лв. – юрисконсултско възнаграждение. От приложеното по делото копие от изп.д.№ №1016/2012г. се установява, че с молба от 23.05.2012г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В.. Взискателят „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД е поискал образуване на изпълнително дело, като е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. С молба с изх.№ 51994/30.06.2015г. до ЧСИ В.Й. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №1016/2012г. в качеството му на частен правоприемник на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД. Същият се е легитимирал с договор за цесия, сключен на 15.05.2015г. С молба от 02.01.2018 г. ответникът е поискал да бъде изготвена справка в НОИ на името на длъжника за съществуването на валидни трудови договори, като се предприемат съответните изпълнителни действия. С молба от 26.02.2019 г. ответникът е поискал да бъде изготвена справка в НОИ на името на длъжника за съществуването на валидни трудови договори, като се предприемат съответните изпълнителни действия. По молба на взискател Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД от 27.02.2025 г. е образувано изп. дело № 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В.. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Поискано е извършване на справки и налагане на запори на установени банкови сметки. При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 494, 24лв. /четиристотин деветдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/, от която 300, 68лв., представляваща главница по Договор за кредит №CREX-019565723/29.10.2008г., 12, 85лв. – възнаградителна лихва за периода от 19.01.2010г. до 30.04.2010г., 55, 71лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 26.02.2010г. до 28.11.2011г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 13.12.2011г. до изплащане на вземането, 125, 00лв. – присъдени разноски, от които 25, 00лв. – държавна такса, и 100, 00лв. – юрисконсултско възнаграждение, които суми са инкорпорирани в изпълнителен лист от 06.01.2012г. по ч.гр.д.№ 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., и които суми са предмет на изп.д.№ 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В.. Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото както предвижда чл.439, ал.2 от ГПК, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост. С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, което е относимо и когато е установено със заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая от приложеното копие от Изпълнителен лист от 06.01.2012г. по ч.гр.д.№ 1163/2011г.. по описа на РС-Б.С. е видно, че заповедта е влязла в сила на 03.01.2012г., от която дата е започнала да тече 5-годишна погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, давност за вземания по образувани изпълнителни дела тече от 26.06.2015г. От събрания доказателствен материал се установява, че изпълнително дело №1016/2012г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В. е образувано по молба на взискателя „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД от 23.05.2012г., предвид което настоящата съдебна инстанция приема, че давността относно процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015г. Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ). Съгласно трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 50026/17.02.2025г. по т.д.№2040/2020 на ВКС, II -ро т.о., Решение № 50094/16.11.2023 г. по т. д. № 770/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др., самото искане за конституиране на правоприемника като взискател, респ. конституирането му от съдебния изпълнител в хода на висящото изпълнително дело, не представлява по своята същност изпълнително действие и не води до прекъсване на погасителната давност за вземането. Съгласно задължителното разрешение в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти, с различни правни последици – давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемцията не го изключва – обратното, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело – във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. От гореизложеното може да се направи извод, че перемцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици са различни. Извършването на нови изпълнителни действия след перемцията е допустимо, докато съществува подлежащо на изпълнение право, и такива изпълнителни действия са валидни, включително годни да прекъснат изпълнителната давност. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия / резултатни или безрезултатни /, с които е прекъсвана давността за изпълняемото право – този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Прекъсването на погасителната давност в хипотезата на чл. 116, б. " В " от ЗЗД, не зависи от по – късно настъпила перемция, респективно, предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание имат прекъсващ давността ефект. Извършените изпълнителни действия или новото искане след настъпване на перемцията, също прекъсват давността, независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие. В хода на производството безспорно се установи, че с молба с изх.№ 51994/30.06.2015г. „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело №1016/2012г., като новият взискател е упълномощил ЧСИ Йотов с правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. Настоящата съдебна инстанция приема с подаването на посочената молба, съдържаща възлагане по чл.18 ЗЧСИ, давността се счита за прекъсната на осн. чл. 116, буква “в” ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В цитираната задължителна съдебна практика е възприето, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Предвид изложеното следва да се приеме, че с молба от 02.01.2018г. и молба от 26.02.2019г., с които ответникът е поискал от ЧСИ Йотов да извърши справка в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори на Ф., като при наличие на такива е възложил на съдебния изпълнител да предприеме съответните действия за обезпечаване на вземането на кредитора, последователно е прекъсната давността. Ноторно е, че за периода от 15.05.2019 г. до 03.07.2020 г., ЧСИ В.Й. не е могъл за извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело. Също така, със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (чл. 3) спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г., до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г. Процесуалният срок в изпълнителното производство спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е текъл, и след отмяната му отново започва да тече. В настоящия случай такива събития са както Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, така и лишаването от права на ЧСИ В.Й.. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ с настъпването на основание за загубване на правоспособност ЧСИ не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия, а служебният архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗЧСИ, принудителното изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването на служебния архив на ЧСИ В.Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на приемащия ЧСИ – на 03.07.2020 г., т.е. по обективни причини, макар и не уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл.432, ал.1, т.7 от ГПК, а именно, че изпълнителното производство се спира в други случаи, предвидени в закон, какъвто случай е забраната за извършване на изпълнителни действия по чл.32, ал.1 от ЗСЧИ до преместване или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно за периода от 15.05.2019г. до 03.07.2020г. ЧСИ Йотов не е могъл да извършва изпълнителни действия по процесното изпълнително дело поради запечатване на архива му. Предвидената в чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение разпоредба, съгласно която спират да текат всички процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, от датата на обявяване на извънредното положение - 13.03.2020г., до момента на неговата отмяна на 21.05.2020г. попада в горепосочения срок, през който ЧСИ Йотов не е могъл да извършва изпълнителни действия. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист от 06.01.2012г. по ч.гр.д. № 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., е прекъсвана многократно с предприети действия от взискателя, насочени към принудително изпълнение на процесните вземания – като за последен път давността е прекъсната на 26.02.2019г. и след като се отчете срока, в който давността на е текла /15.05.2019г. – 03.07.2020г./, се налага извод, че давността следва да изтече на 13.03.2025г. По молба на взискателя Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД от 27.02.2025 г. е образувано изп. дело № 272/2025г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ, с район на действие ОС-В.. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението, поискано е извършване на справки и налагане на запори на установени банкови сметки, предвид което с цитираната молба е прекъсната давността за процесните вземания. В обобщение, към датата на депозиране на исковата молба – 30.04.2025г., погасителната давност за вземанията по процесния изпълнителен лист не е изтекла. Предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. чл.439, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не дължи сумите, за които е издаден процесния изпълнителен лист 06.01.2012г. по ч.гр.д. № 1163/2011г. по описа на РС-Б.С., е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, като претендира такива съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, както следва: 360лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 36, 00лв. – заплатени такси за изготвяне на преписи от изпълнителни дела. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ настоящата съдебна инстанция определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., предвид което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в общ размер на 236, 00лв. – разноски в производството. Така мотивиран, съдът