Решение № 2185 от 2.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6688/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. С Решение № 3445/15.04.2022 г. по гр.д. № 57516/2021 г. по описа на СРС, 88 състав е отхвърлен предявения от З. Р. Й., лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. Д. Й. срещу Сдружение „Клуб Художествена гимнастика Левски“ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие на необоснован отказ (предложение) за картотекиране на З. Р. Й. като състезател на Клуб Художествена гимнастика Левски в началото на 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2021 г. до окончателното изплащане. Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 87856/03.05.2022 г., подадена от З. Р. Й., в която са изложени съображения за неправилност на постановеното решение. Въззивникът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установявало, че от м. юли до края на календарната 2020 г. е била картотекирана като състезател. Със заявление вх. № 5/05.02.2021 г. е направила искане да бъде картотекирана, но неоснователно това било отказано. Не получила и информация относно причините за това. С оглед липсата на информация, поддържа, че неоснователно е лишена от възможността да продължи пълноценно своята спорно- състезателна кариера. Това на практика довело до лишаването й от състезателни права изобщо, което противоречало на целите на клуба. Неоснователния отказ да бъде картотекирана довел до тежък срив в психическо отношение, тъй като при направено изследване било установено, че има характеристика на жертва на тормоз – плаха, неуверена, затворена в себе си, трудно отстояваща мнението си. Вследствие на отказа да бъде картотекирана при изследване на 21.09.2021 г. било установено, че отново настъпило същото емоционално състояние, което е имала след напускането на клуб Академик. Посочените обстоятелства били установени от разпита на доведената от ищцата свидетелка. Неправилно в решението си съдът е приел, че за приемането на състезателя в отбора не е необходимо решение на орган на дружеството, респективно излагане на мотиви. Въззивникът счита, че е следвало да има такова решение. Поддържа, че липсата на такова решение означавало, че това е самоволно решение на председателката на управителния съвет вместо органите на клуба. Неотносим бил фактът, че ищцата била картотекирана по-късно в друг спортен клуб. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззимаемия КХГ Левски с вх. № 125943/17.06.2022 г., с което заявява, че оспорва въззивната жалба. Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли да бъде потвърдено. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по гр.д. № 57516/2021 г. по описа на СРС, 88 състав е образувано по искова молба, подадена от З. Р. Й., с която е предявен иск с правно основание с чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите против Сдружение „Клуб Художествена гимнастика Левски“. Ищцата твърди, че в периода от м. юли 2020 г. до края на календарната 2020 г. била картотекирана при ответника като състезател по художествена гимнастика. Подала заявление с вх. № 5/05.02.2021 г. за картотекирането й за следващата година, но получила отказ. Поддържа, че немотивирания отказ на клуба е довела до лишаването й от състезателни права, като и до невъзможността да участва в редица състезания. Това довело до тежък срив в психическото отношение, което било констатирано при направено психологическо изследване. Моли ответникът да бъде осъден да заплати 15000 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на изплащане на цялата сума и да заплати разноските по делото. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който Клуб по художествена гимнастика Левски, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че не е налице увреждащо действие, тъй като осъществяването на спортно-състезателна дейност от определен състезател изисква той да отговаря на определени от треньорското ръководство критерии – талант, подготовка, комуникативност, установени отношения на взаимно доверие между състезателя и треньора. Преценката дали състезателят отговаря на тези критерии се преценявало от треньорското ръководство. От друга страна, съгласно чл. 69, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта, картотекирането на състезателите ставало в срок до изтичане на една спортно състезателна година. В случая, за състезателите, картотекирани н БФХГ този срок изтичал на 31.01.2021 г. – чл. 15.02.2021 г. от Правилата като до 15.02.2021 г. всеки състезател е следвало да уреди картотеката си за следващата 2021 г. С изтичане на този срок правата за участие в спортно състезателна дейност се прекратяват Поддържа, че отказът на клуба да картотекира състезател не е необходимо да бъде мотивиран, тъй като това зависело от автономната воля на ръководството му и най- вече на треньорския му съвет, като и волята на самия състезател. Посочва, че това решение не подлежи на последващ контрол, включително и съдебен. Поддържа, че отказът за картотекиране не води до лишаване от състезателни права. Твърди, че не е налице и вина за настъпили вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че предявенит иск е неоснователен. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна. Предмет на първоинстанционното производство е иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно противоправно действие или бездействие на лица, които е извършена определена работа. С оглед въведените в исковата молба твърдения ищцата поддържа, че представители на ответното сдружение с действията и бездействията си са причинили неимуществени вреди – отказали са да я картотекират като състезател на клуба и отказът бил немотивиран. За да бъде ангажирана отговорността на ответника за вреди, причинени на ищцата, то следва по делото да бъде установено противоправно действие или бездействие на представители на Клуб Художествена гимнастика. Спорът между страните е в това дали състезателят е следвало да бъде картотекиран за 2021 г., дали са спазени условията за това, както и дали решението на управителните органи на сдружението е следвало да бъдат мотивирани и тези мотиви да бъдат доведени до знанието на състезателя. Съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта картотекирането е акт на спортната федерация, с който спортистите аматьори и професионалните спортисти придобиват състезателните права, т.е правото да участват в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, както и да придобиват имуществени и неимуществени права. Условията за картотекиране се определят с правила на съответната спортна федерация (чл. 69, ал. 2 от закона). В чл. 71, ал. 1 от ЗФВС е предвидено, че картотекиране се извършва от спортна федерация по предложение на спортен клуб – неин член, когато лицето, което желае да бъде картотекирано, е подало писмено заявление до спортния клуб или има сключен договор за спортна подготовка и развитие с него – за спортистите аматьори или е сключило договор срещу възнаграждение със спортния клуб – за професионалните спортисти. В приетите по делото Правила за предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателни права и за статута на спортистите аматьори и спортистите професионалисти, участващи в тренировъчната и спортно – състезателната дейност на Българската федерация по художествена гимнастика, чийто член е ответника, е прието, че картотекирането се извършва в периода от 01 до 31 януари за срок от една състезателна година, която съвпада с календарната. В чл. 15, т. 3 е предвидено, че правата за участие в спортно състезателната дейност се прекратяват с изтичане на срока на картотеката, като в този случай спортистът самостоятелно определя към кой спортен клуб да бъде картотекиран. Правата на състезателите – аматьори за срока на картотеката могат да бъдат уредени и с договор, но сключването му не е задължително за придобиване и упражняване на състезателни права, посочени в чл. 68 от ЗФВС. От събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните, че З. Р. Й. е била картотекирана като състезател по художествена гимнастика към Клуб Художествена гимнастика Левски за периода от м. юли 2020 г. до 31.12.2020 г., както и че е подала заявление за картотекиране за състезателната 2021 г., ведно с необходимите документи удостоверяващи извършени медицински прегледи и изследвания и декларации – съгласие от родителя. Не е спорно, а и се установява, че представляващите спортния клуб не са направили предложение за картотекиране на състезателката З. Й. за съответната състезателна година, като са отказали да я уведомят за мотивите на решението си. Въз основа на така установеното по делото, както и въз основа на приложимите правни норми, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е предвидено нормативно установено задължение за спортния клуб, при подадено заявление от състезател, да направи предложение за картотекирането му пред съответната федерация. Това е така, доколкото с картотекирането на състезателя за него възниква правото да участва в тренировъчната и състезателната дейност на клуба, съответно да му бъде осигурено такова участие. Осигуряването на възможност това право да бъде упражнено зависи от преценката на представители на спорния клуб, съобразно поставените от него цели. Това е преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. С отказа на спортния клуб да направи предложение състезател да бъде картотекиран не се отнема правото му да се състезава, а законът му позволява да избере клуб, с който самостоятелно да договаря условията, при които да бъде картотекиран и да може да придобие спортни права (чл. 72 от ЗФВС). Следователно не е налице противоправно действие или бездействие на представител на ответника, в резултат на което за ищцата да са възникнали твърдяните неимуществени вреди. Неоснователни са доводите на въззивника, че липсата на договор във връзка с картотекирането се дължи на действия на ответника, което е необосновано. Сключването на договор между спорния клуб и състезателя не е задължително условие за картотекиране на състезателя. В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗФВС е предвидено, че картотекиране се извършва от спортна федерация по предложение на спортен клуб– неин член, когато лицето, което желае да бъде картотекирано, е подало писмено заявление до спортния клуб или има сключен договор за спортна подготовка и развитие с него – за спортистите аматьори. Използваният съюз „или“ дава възможност на клуба да направи предложение за картотекиране само въз основа на заявление, като сключването на договор е възможност, а не задължение. Освен това, с оглед принципите, установени в чл. 8 и чл. 9 от Закона за задълженията и договорите – страните са свободни да постигнат съгласие за сключването на договор и това зависи само от изразената от тях воля. Липсата на воля от страна на представляващите спортния клуб да сключат договор и да картотекират състезател въз основа на него не може да бъде разглеждано като противоправно действие или бездействие. Неоснователен е и доводът, че отказът да бъде картотекиран състезател се отразява върху неговата състезателна кариера за дълъг период от време, тъй като с изтичането на срока на картотеката и нейното прекратяване, състезателят е свободен да определи сам към кой друг клуб да продължи тренировъчната и състезателната си дейност, както се установява от събраните по делото доказателства, че ищцата – въззивник е постъпила – картотекирала се е в друг спортен клуб. Предвид на изложеното и доколкото по делото не се установява, че е налице противоправно действие или бездействие на представители на Клуб Художествена гимнастика Левски, то предявеният иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите се явява неоснователен, а първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло. Воден от горното, съдът