Решение № 1231 от 1.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8662/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 7127/05.05.2023 г., постановено по гр.д. № 23501/2022 г. по описа на СРС, 58 състав, са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046. против Л. Г. И., ЕГН ••••••••••, осъдителни искове за: 664, 51 лв. стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб.№ 384530 в периода 01.10.2018- 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 04.052022 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 122, 64 лв. за забава в периода от 15.09.2019 г. до14.04.2022 г., както и 0, 01 лв. – лихва върху цена на услуга дялово разпределение. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в която се поддържа, че обжалваното решение е необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че претенцията е била заведена срещу Л. Г. И., но от събраните и неоспорени от ищеца доказателства се установило, че собственик на процесния имот е И.В.И.. Въззивникът сочи, че в първото по делото о.с.з. предприел действия по оттегляне на исковете срещу Л. Г. И. и насочването им към И.В.И., но първоинстанционният съд отказал без основание. Навежда се, че не е било необходимо съгласие от първоначалния ответник, тъй като оттеглянето на иска било заявено в първото по делото о.с.з. Въззивникът сочи, че ако замяната е била допусната, то исковете му спрямо И.В.И. щели да бъдат напълно основателни, доколкото той е действителният собственик на имота, респ. потребител на топлинна енергия. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, както и присъждане на сторените разноски. Въззиваемият Л. Г. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и моли същото да бъде потвърдено, като бъдат присъдени и сторените разноски. Не е постъпило становище по въззивната жалба от третото лице – помагач „МХ Елвеко” ООД. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. По отношение оплакванията на въззивника, свързани с допуснати процесуални нарушения по отношение на конституирането на страните в процеса, съдът намира следното: Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу „наследниците на А.В.И.“ осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и с правно основание 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими суми за потребена топлинна енергия, за извършена услуга дялово разпределение и за начислени лихви върху главниците за имот – таван 4, находящ се в гр. София, ж.к. ••••, аб.№ 384530. С уточнителна молба от 26.08.2022 г. ищецът е посочил като ответник по исковете си наследника по закон на А.В.И., а именно неговата майка Л. Г. И., което уточнение е допуснато от съда с разпореждане от 05.09.2022 г. С отговора на исковата молба е представено завещание от 29.01.2020 г., съставено в Щат Кънектикът, Окръг Феърфийлд, Стамфорд, САЩ (снабдено с Апостил, надлежно оформен) от А.В.И., по силата на което същият е завещал цялото си имущество на И.В.И.. Представено е и решение от 07.03.2022 г., постановено по гр.д. № 2211/2021 г. на СГС, ГО, 18 състав /без отбелязване да е влязло в сила/, по сила на което е отхвърлен предявеният от Л. Г. И. срещу И.В.И. иск за по чл.42, б. „б“ ЗН за прогласяване нищожността на завещанието и иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху посочени недвижими имоти, вкл. процесния таван 4. Документите не са оспорени от ищеца, който не оспорва твърдението, че ответницата не е наследила процесния имот от А.В.И., респ. че не е собственик на имота и потребител на топлинна енергия. В първото по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца юрисконсулт Соларова е заявила, че „заявяване изменение на иска – чрез замяна на ответника, като оттегляме предявения иск против Л. Г. И., на основание чл.228 ГПК, и насочваме претенцията си към И.В.И., ЕГН •••••••••• във вр. с универсалното завещание, което е представено с отговора, като иска против първоначалния ответник оттегляме“. Процесуалният представител на ответника адв. Д. е заявила, че на основание чл.228 ГПК не е съгласна с исканата замяна, поради което и с протоколно определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за замяна на ответника. Съгласно чл.228, ал.1 ГПК изменяне на иска чрез заменяне на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба - съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него. Допустимостта на замяна на първоначална страна е обусловена от съгласуваните изявления на страните по първоначалния иск и на новата страна, които са насочени към заменянето или на ищеца с нов или на ответника с нов. С оглед на това когато се иска заменяне на досегашния ответник с нов, съгласието на първия не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска спрямо него (чл. 228, ал. 2 ГПК), т.е., от аргумент за противното, когато се прави само оттегляне на иска, то съгласието на ответника е необходимо. Предпоставките за замяна на страна са изрично уредени в нормата на чл.228 ГПК, като хипотезата е различна от оттеглянето на иска по чл.232 ГПК, респ. правилата на чл.232 ГПК са неприложими в случая. Съгласно изричната разпоредба на чл.228 ГПК съгласието на първоначалния ответник винаги е необходимо за допускане на замяната му в хипотезите, когато ищецът оттегля иска спрямо него, независимо дали е извършено в първото по делото о.с.з. Ето защо и първоинстанционния съд е процедирал законосъобразно, като е оставил без уважение искането за замяна на ответника с оглед изразеното от него несъгласие и заявеното от ищеца, че оттегля /а не че се отказва/ от исковете си спрямо него. По изложените съображения и обжалваното решение е допустимо като постановено между надлежните страни по спора. Доколкото между страните не се спори, че Л. Г. И. не е собственик на процесния недвижим имот, същата не е била и клиент на топлинна енергия, поради което и всички предявени срещу нея искове се явяват неоснователни. С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. По разноските: За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в размер от 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Софийски градски съд