Решение № 15058 от 2.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10503/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на В. С. С., [ЕГН], от [населено място], против Заповед № Н-1472/ 30.09.2024г., издадена от министър-председателя на Република България, с която на основание чл. 91, ал. 1, чл. 90, ал.1, т.5 и л. 92, ал. 1 от ЗДСл й е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение.

В жалбата се твърди, че процесната заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Конкретно се сочи, че дисциплинарната отговорност като държавен служител е реализирана в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Жалбоподателката твърди, че при провеждане на дисциплинарното производство е била лишена от възможността да бъдат събрани поискани и релевантни за изясняване на дисциплинарното дело от фактическа страна доказателства, обосноваващи липсата на основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност Изложени са доводи за нарушение на чл.93, ал. 1 от ЗДСл. Твърди, че в заповедта не са изложени фактическите основания за издаването й, с което е нарушен чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗДСл. Изложени са и доводи за нарушение на чл.91, ал. 1, т1-т.4 от ЗДСл. Заявява, че от съдържанието на заповедта не може да се установи в какво се изразяват конкретните нарушения, както и че незаконосъобразно е възприето от административния орган, че е налице превишаване на служебните й правомощия. Твърди, че в производството са възприети за достоверни показанията на лица, които са заинтересовани от изхода по образуваното дисциплинарно дело. Жалбоподателката твърди, че дори и съдът да приеме, че при изпълнение на служебните й задължения е извършила дисциплинарни нарушения, което обстоятелство оспорва, същите не са извършени умишлено. Според нея органът по назначаване е упражнил правомощието си за прекратяване на служебното правоотношение недобросъвестно и несправедливо, с което е нарушил принципа на съразмерността, съдържащ се в чл. 6 от АПК. Моли съда да отмени Заповед № H-1472 от 30.09.2024 г. на министър - председателя на Република България. Претендира присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът, министър-председателят на Република България, чрез процесуалните си представители, излага доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отхвърли оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя подробни писмени бележки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването.

От фактическа и правна страна е установено следното:

В. С. С. е назначена на длъжността главен секретар на Министерския съвет със Заповед № Н-1027/21.07.2023 г. на министър- председателя, считано от 24.07.2023 г. Със Заповед № Н-474/10.04.2024 г. служебното й правоотношение е прекратено, считано от 12.04.2024 г. със запазване на права по § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл и на същата дата е сключен Трудов договор № Н-471 от 10.04.2024г. за назначаване на В. С. на длъжността началник на политическия кабинет на заместник министър- председателя и министър на финансите, считано от 12.04.2024 г. Със Заповед № Н-510/15.04.2024 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите е прекратено трудовото правоотношение и със Заповед № Н-511/15.04.2024 г. на министър-председателя, на основание § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл В. С. отново е назначена на длъжността главен секретар на Министерския съвет, считано от 15 април 2024 г. Със Заповед № Н-513/15.04.2024 г. В. С. е преназначена от длъжността главен секретар на Министерския съвет на длъжността началник на отдел „Регулаторна политика“ в дирекция „Модернизация на администрацията“, считано от същата дата. На същата дата служебното правоотношение е прекратено със Заповед № Н-518/15.04.2024 г., считано от 16.04.2024г. С Трудов договор № Н-519/15.04.2024 г. В. С. е назначена на длъжността началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на финансите, считано от 16.04.2024г. Със Заповед № Н-1139/10.06.2024г. на заместник министър-председателя и министър на финансите, трудовото правоотношение е прекратено. Със Заповед № Н-1140/10.06.2024 г., във връзка с подадено заявление за запазените права по § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, В. С. отново е назначена на длъжността началник на отдел „Регулаторна политика“ в дирекция „Модернизация на администрацията“, считано от 10.06.2024 г. Към административната преписка са приложени два броя длъжностни характеристики за длъжността главен секретар на Министерския съвет - Вариант 7, връчена на В. С. на 24.07.2023 г. и Вариант 8, връчена на 15.01.2024 г. С. З. за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие (ЗИД на ЗЗДН), обнародван в ДВ, бр. 66/01.08.2023 г. към МС е създаден, считано от 1.08.2023 г., Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие (Националния съвет). Определени са органите и функциите на Националния съвет, като е определено, че „административно-техническото, организационното, експертното и финансовото обслужване на Националния съвет се осъществява от администрацията на Министерския съвет“ (чл. 6а, ал. 7). Предвидено е, че Националният съвет създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие (НИС за защита от домашното насилие), в която се съхраняват данни за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа. Според § 31, ал. 3 от ПЗР МС трябва да приведе в съответствие със ЗИД на ЗЗДН Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие в 6-месечен срок от обнародването на закона) - 01.02.2024 г., а Националният съвет трябва да изгради НИС за защита от домашното насилие в 12-месечен срок от обнародването на закона (§ 31, ал. 4 от ПЗР) - 01.08.2024.

С Постановление № 276 на Министерския съвет от 13 декември 2023 г., в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ - 15 декември 2023 г., е приет Правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие. С § 1 от ПЗР на Постановлението е изменен и допълнен Устройственият правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), като е създаден отдел „Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество“ (ПЗДНСЕИВВГО ) като самостоятелен отдел към главния секретар с функции да разработва проекти на нормативни актове и проекти на стратегически документи и оперативни документи към тях в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и отчита тяхното изпълнение (чл. 58, ал. 8, т. 1, буква „а“); да изпълнява функциите на Секретариат на Националния съвет (чл. 58, ал. 8, т. 1, буква „з“); да изпълнява функциите на Секретариат на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ).

На основание чл. 46а, ал.2, т.6 от Закона за администрацията (ЗА), вр.с чл. 62, ал.2, т.6 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на МС от 2009г., по повод сигнал с вх. № 08.00-230/ 21.05.2024г. със Заповед № Р-100/23.05.2024г. (л.123) на министър-председателя е определена комисия, която да извърши извънпланова проверка в администрацията на МС по изложените в сигнала твърдения. Резултатите от проверката са отразени в доклад № 02.12-21 от 07.06.2024г. (л. 124 и сл.). В него е посочено, че В. С. е искала от директора на Главна дирекция “Национална полиция” (ГДНП) и директора на дирекция “Комуникации и информационни системи” - МВР на ел. поща да се изпрати техническата спецификация за АИС “Домашно насилие и насилие основано на пола” и е указала на служители от отдел ПЗДНСЕИВВГО, членове на работната група за разработване на проект за изменение и допълнение на ППЗЗДН, да не разписват раздела от правилника в частта НИС за превенция и защита от домашно насилие, защото г-н Г. П. (външен IT експерт), след като напише техническата спецификация и задание, ще представи текстове по правилника. Посочено е също, че г-жа В. С. е нарушила Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), като е оказала психически тормоз над служители от отдела при и по повод изпълнение на служебните им задължения. В. С. е запозната с доклада и по изложените в него факти, обстоятелства и твърдения е дала писмени обяснения вх. № 0212-21/14.06.2024г. (л.37 и сл.) пред началника на политическия кабинет на министър-председателя, с поставена от министър-председателя резолюция за образуване на дисциплинарното дело.

Със Заповед № В-122 от 12.06.2024г. на главния секретар на МС, на основание чл. 95, ал.2 от ЗДСл във вр. със Заповед № Н-1131 от 06.06.2024г. на министър-председателя на Република България, е назначен дисциплинарен съвет (л. 119 и сл.).

В изпълнение на Заповед № В-126 от 25.06.2024г. на министър-председателя с Решение по т.1 от Протокол № 1 от заседание, проведено на 26.06.2024г. дисциплинарният съвет е образувал дисциплинарно дело № 2 за 2024г. срещу В. С. С. за налагане на дисциплинарно наказание за дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т.3 и т.5 от ЗДСл. С писмо рег. № 02.12-21 от 27.06.2024г. на 03.07.2024г. В. С. е уведомена за образуваното срещу нея дисциплинарно дело.

Дисциплинарният съвет е приел решение председателят на дисциплинарния съвет да покани В. С. С. да представи в срок до 05.08.2024 г. писмени обяснения по фактите, констатациите и изводите в Доклада от ръководителя на Главния инспекторат до министър-председателя peг. № 02-12-21/ 07.06.2024 г., както и по предоставените й копия от писмените сведения от служителите Е. А. И., Р. Ж. И. и Н. М. П.. В указания срок В. С. е представила писмени обяснения, peг. № 02.12-21/ 02.08.2024г. На заседание, проведено на 12.08.2024г., дисциплинарният съвет е приел писмените обяснения от В. С.. След като е обсъдил събраните писмени доказателства, обяснения на служителите на отдел ПЗДНСЕИВВГО Е. И., А. Т., Г. С. и М. А., Р. И., електронна кореспонденция, видеозаписи, дисциплинарният съвет с решение от 21.08.2024г. е приел, че:

• на 01.04.2024г. В. С. е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал.2, т.3 ЗДСл - не е спазила кръга на служебните си задължения, като е превишила правомощията си, тъй като е искала от директори на МВР техническата спецификация за АИС ДННОП без наличието на правно основание за това и въпреки информацията, предоставена й от министъра на вътрешните работи, че не е предвидено АИС ДННОП да се използва от други администрации;

• че за периода 08.01.2024 г. (датата на създаване на работната група) до 12.04.2024 г. (датата на освобождаване от длъжността главен секретар на Министерския съвет) В. С. е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 ЗДСл - не е спазила кръга на служебните си задължения, като многократно е превишавала правомощията си чрез участие в работата на междуведомствената работна група, създадена със Заповед № Р-2/08.01.2024 г. на министър-председателя, без да е член на групата и без да е привлечена като експерт в работата на групата;

• през периода от началото на м. януари 2024 г. до 12 април - датата, от която е освободена от длъжността „главен секретар на Министерския съвет“, В. С. не е спазила правилата на чл. 14, ал. 1 и 3, както и на чл. 16, ал. 2 и 4 и чл. 17, ал. 1 от КПСДА, като е проявила предубеденост и е накърнила достойнството на служителя Р. И. на среща на отдела на 5 или 6 януари 2924г., на която е използвала обидни квалификации, както и е отправяла заплахи към служители на отдела, което е квалифицирано като самостоятелно дисциплинарно нарушение съгласно чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл;

• В. С. не е изпълнила задълженията си по Раздел V, т. 10, във връзка с т. 1 от длъжностната характеристика да упражни текущ контрол върху дейността на отдел ПЗДНСЕИВВГО относно това, че считано от 19 март 2024 г. до датата на освобождаването й от длъжността главен секретар е допуснато Г. П. да извършва дейности (, за които може да претендира възнаграждение, тъй като е представил оферта), свързани с изготвянето на техническа спецификация за НИС за превенция и защита от домашното насилие, в т.ч. да получава служебна информация, да присъства на служебни срещи и да работи по служебни документи, без да са спазени Вътрешните правила за ОП, без да е извършен предварителен контрол за законосъобразност по смисъла на ЗФУКПС от финансовия контрольор в съответствие с чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 от Вътрешните правила за ФУК, без да е изпълнена процедурата за двоен подпис, изискуема от Вътрешните правила за ФУК в съответствие с изискванията на ЗФУКПС и в нарушение на чл. 31 от Вътрешните правила за ФУК относно предоставянето на информация на външни лица.

• В. С. е нарушила Вътрешните правила за ОП, тъй като в периода от 19.03.2024 г. до освобождаването й от длъжността „главен секретар на Министерския съвет“ - 12.04.2024 г., с нейно знание и участие Г. П. е извършвал дейности по предоставяне на услуги на администрацията на МС без правно основание - сключен договор или поет ангажимент при спазване реда на Раздел VIII (чл. 31 и чл. 32) от Вътрешните правила за ОП, с които е определен редът за възлагане на обществени поръчки със стойности съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗОП. Тъй като Вътрешните правила за ОП са съобразени с Вътрешните правила за ФУК, налице е и нарушение на последните относно процедурата на системата за двоен подпис по чл. 28 и относно предварителния контрол за законосъобразност, който се извършва от финансовия контрольор по чл. 36, ал. 1, т. 1 или 2. Прието е, че В. С. е превишила правомощията си, тъй като е дала съгласие Г. П. да разработи текстове от Правилника за прилагане на ЗЗДН и не е имала никакви правомощия относно работата на работната група, създадена със Заповед № Р-2/08.01.2024г. на министър-председателя и няма данни министър-председателят или председателят на работната група да са поискали от нея съдействие да привлече външен IT експерт. Ако се приеме, че В. С. самостоятелно е взела такова решение, тя също е превишила правата си, тъй като е дала съгласие срещу заплащане да се възложат на трето лице задачи, които са в обхвата на работата на работната група и под личния контрол на министър- председателя.

В решението си дисциплинарният съвет единодушно е приел, че за периода 19.03.2024 г. - 12.04.2024 г. главният секретар В. С. е с делегирани правомощия на възложител и на първостепенен разпоредител с бюджет (ПРБ). В качеството си на възложител и на ПРБ е нарушила бюджетната дисциплина по смисъла на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПФ и не е изпълнила разпоредбите на: чл 31 и чл. 32 от Вътрешните правила за ОП и Вътрешните правила за ОП; чл. 28 и чл. 36, ал. 1, т. 1 или 2 от Вътрешните правила за ФУК; чл. 18 и чл. 29, ал. 1 и 2 от Правилата за съставянето, изпълнението и отчитането на бюджета на Министерския съвет; чл.5, ал.1 вр. с чл.1, ал.1, т.1 от ЗОП да отговаря за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства; чл.20, т. 2 и т. 9 от ЗПФ, съгласно който публичните финанси се управляват при спазване принципите отчетност и отговорност - публичните финанси се управляват по начин, който гарантира отчетността и отговорността на разпоредителите с бюджети (т. 2) и законосъобразност - спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите (т. 9); чл.102, ал. 1 от ЗПФ, съгласно който първостепенните разпоредители с бюджет не могат да извършват разходи и да поемат задължения за разходи за текущата година, надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи и задължения за разходи по бюджетите им - в утвърдения бюджет на разходите в областта на ЕУ и ИКТ на АМС за 2024 г., разходи за обществена поръчка за изготвяне на техническо задание за НИС за превенция и защита от домашното насилие не са предвидени. Неизпълнението на чл. 20 и на чл. 102, ал. 1 от ЗПФ представлява и нарушение на бюджетната дисциплина по смисъла на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПФ, съгласно която неизпълнението на ЗПФ е нарушение на бюджетната дисциплина. Член 7г, ал. 2 от ЗЕУ, съгласно който в рамките на бюджетния процес всички административни органи са длъжни предварително да съгласуват с министъра на електронното управление разходите в областта на ЕУ и ИКТ.

В заключение, на основание чл.96, ал. 3 от ЗДСл, дисциплинарният съвет е решил, че установените нарушения, разгледани поотделно и в съвкупност, са тежки и са извършени виновно при условията на самонадеяност от държавния служител В. С. С., поради което на основание чл. 89, ал. 1, т.1, т.3 и т.5 във вр.с чл. 21, ал. 2 от ЗДСл и чл.14, ал. 1 и ал. 3, чл.16, ал. 2 и чл.4 и чл. 17, ал. 1 от КПСДА и съответстващото на тези нарушения дисциплинарно наказание е уволнение” по чл. 90, ал. 1, т.5 от ЗДСл.

Решението е предоставено на служителя, който на 04.09.2024г. е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган и на 13.09.2024г. е представил писмени обяснения.

След като се е запознал с резултатите от извършена от Главния инспекторат (ГИ) на Министерския съвет извънпланова проверка относно допуснати дисциплинарни нарушения в процеса по изграждането на Националната информационна система за превенция и защита от домашното насилие, проучването и анализа на фактите и обстоятелствата от дисциплинарния съвет, доказателствата към решението по дисциплинарно дело представените писани обяснения на В. С. С.; Стенографирано изслушване на държавния служител В. С. С., извършено на 04.09.2024 г., министър-председателят на Република България съм Заповед № Н-1472 от 30.09.2024г. й е наложил дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратил служебното й правоотношение.

Заповедта е връчена на адресата си на 01.10.2024г., който е отбелязал, че възразява и не е извършила дисциплинарните нарушения.

От ответника пред съда е представена административната преписка и изискани допълнително писмени доказателства. Представена е кореспонденция със съветници в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на външните работи на РБ във връзка с изразени отрицателни становища от НПО, юридически лица и Омбудсмана срещу обединяване на Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие, Националния съвет по етническите и интеграционните въпроси и Съвета за развитие на гражданското общество в отдел “Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество (ПЗДНСЕИВВГО); отрицателни становища от НПО и юридически лица и писмо до министър-председателя от В. С. с вх. № 01.12-21/04.09.2024г.

По искане на жалбоподателя от ответника са представени и протоколи за оценяване на отделни служители от отдел ПЗДНСЕИВВГО. От МВР и Министерството на правосъдието е изискана и е представена информация за сключени договори с НПО Сдружение “Алианс за защита от насилие, основано на пола” и Асоциация “Анимус”. От Министерството на правосъдието е представена справка за сключени договори с Асоциация “Анимус”’в табличен вид.

По искане на страните са разпитани по двама свидетели на всяка страна.

От показанията на свидетеля Г. Н. Н., заемал длъжността заместник-министър на правосъдието в периода, в който В. С. е заемала длъжността главен секретар на МС, се установява, че жалбоподателката е участвала като представител на МС в сформирана към Министерство на правосъдието работна група за изработване на координационен механизъм за защита от домашно насилие, която той председателствал. Във връзка с работата в тази група свидетелят е контактувал с жалбоподателката. Тя е присъствала, когато прецени, на заседания на тази работна група в качеството си на главен секретар на МС. За заседанията не били изпращани покани. Според свидетеля в работната група нямало IT специалисти, а представители на различни ведомства като МВР, АСП, ДАЗД, неправителствени организации и други. Всеки петък се събирала т.н голяма група. В заседанията на работната група били канени и специалисти, които не фигурирали в заповедта за създаване на работната група. През месец април имало среща, на която била презентирана на Power Point някаква идея, или концепция за структурата на Национална информационна система, която следвало да бъде разработена във връзка с разпоредбите на закона. Презентацията била направена от лице, представено от Е. А.. Свидетелят не знаел дали е служител на МС или външен. Становище на групата било да заложат в правилника параметрите, а техническото оформление да оставят на МС. Според свидетеля в групата не е имало конфронтации. Към финала, когато се очаквала ротацията, според свидетеля се усещало напрежение между представителите на МС в работната група.

Свидетелят Е. Н. П., служител на МС от 22.04.2024г., а преди това работила и в неправителствения сектор, заявява, че със сигурност й е известно, че Р. И. се е свързвала с неправителствени организации, най-малко с три, за да агитира ръководителите им да бойкотират създаването на този отдел и промяна в администрацията на МС. Тя е искала да подкрепят вариант, в който се създава дирекция с три отдела, а не един отдел, който да отговаря за трите консултативни съвета. Свидетелката заявява, че колегите от отдела се събирали да говорят против В. С., а Р. И. била фиксирана срещу С., директно, агресивно, арогантно. Наричала я всякаква, заплашвала открито да я съсипе и нея, и М. Х., крещяла по коридорите, имала нервни сривове, не криела своята омраза. Р. И. настройвала всички от отдела да бойкотират решенията на началника на отдела М. Х.. От показанията на свидетеля Е. А. И., зам.-председател на междуведомствената работна група, държавен експерт в отдел ПЗДНСЕИВВГО, се установява, че Г. П. бил представен като лице - специалист, което ще изготвя техническата спецификация на Националната информационна система за превенция и защита от домашно насилие и като лице, което ще осъществи връзка и събере данни от всички администрации, които следва да имат достъп до тази система. Очаквало се да разписва раздел в Правилника за прилагане на Закона за защита от домашно насилие, но такива текстове не били представени. Свидетелката твърди, че в нейно присъствие В. С. възложила на началника на отдела М. Х. да се стартира спецификация на Националната система и й казала да намери подходящ човек от „техния кръг“. На 19 март свидетелката Е. И. видяла, че това е Г. П., който бил представян от началника на отдела М. Х. на срещите в различни администрации като „нашия ай ти експерт“. Според свидетеля през цялото време той не в бил в никакви правоотношения с МС. На среща в НСлСл на 17.04.2024 г. била отворена Единната информационна система за противодействие на престъпността /ЕИСПП/ - в реално време били отворени досиета с имена, ЕГН, обяснения как работи самата система и пр. Свидетелката И. си помислила, че Г. П. на тези срещи чрез администрацията на МС и М. Х. събра достатъчна информация, така че да изготви техническо задание, с което да участва на по–късен етап в конкурса за обществена поръчка за официално възлагане на техническата спецификация и създаване на система. Свидетелката заявява, че В. С. се е държала грубо с нея, заявила пред други лица, че е некомпетентна, била подложена на тормоз. Според свиделката И. В. С. заплашвала целия отдел. На 19.03 в присъствието на свидетеля И. на Г. П. било възложено разписване, събиране на данни от системите, разписване на техническа спецификация и евентуално, като краен завършек в някакъв момент и някакви разпоредби за раздела, без да има граждански договор или какъвто и да било договор с МС. На свидетелката било възложено да пише мотивирани предложения той да получи 10 000 лева, за което имала неприятности. Трябвало да се съберат три оферти, за да му се плати, които за два часа се набавили.

Според показанията на свидетеля Р. Ж. И., държавен служител в МС от 2006 и служител в отдел ПЗДНСЕИВВГО в периода, в който В. С. е заемала длъжността главен секретар на МС, на първата оперативка след създаване на отдела В. С. заявила, че няма да допусне човек да й се опълчи срещу усилията, които тя е положила лично да се създаде отдела, като гледала свидетелката И., държала се грубо с нея, поради което свидетелката И. се разплакала. Според свидетелката В. С. имала определено отношение към нея, поради което се чувствала с подронено дестойнство. Колежка й казала, че В. С. мислела, че свидетелката И. организирала отрицателните становища за сливането на отдела. Обвинила е и в измама и фалшификация, тъй като не могла да открие информация на сайта на Националния съвет.

Въз основа на събраните доказателства и установените с тях факти, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗДСл, според която дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването. В чл. 40, ал. 7 от Закона за администрацията е предвидено, че министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет.

Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Заповедта е мотивирана, като са изложени конкретни съображения от фактическо и правно естество. Спазена е и установената форма на заповедта - писмена, като са посочени фактическите и правни основания за издаването й.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава пета, раздел II от ЗДСл. Спазени са и сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, съгласно които дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание започва да тече от момента, в който дисциплинарнонаказващият орган се е запознал с всички относими факти и обстоятелства и са му станали известни нарушителя и извършеното от него дисциплинарно нарушение, което в случая е станало след запознаване с решението на дисциплинарния съвет от 21.08.2024г.

Оспорената заповед е издадена при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и в съответствие с предвидената в чл. 96 ЗДСл дисциплинарна процедура при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Oсигурено е участие на служителя в дисциплинарното производство на всеки негов етап, дисциплинарният съвет се е запознал с обясненията на служителя, съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл, и ги е обсъдил е решението си, а дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. Подадените възражения са разгледани и аргументирано отхвърлени. В тази връзка не е нарушено правото на защита на жалбоподателката, като процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е проведена законосъобразно.

Преди налагане на дисциплинарното наказание при определяне на вида и размера му, съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, административният орган е обсъдил и е взел предвид: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител.

От съвкупната преценка на многобройните доказателства по делото, съдът приема, че с действията си жалбоподателката е извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения.

С писмо с per. № 02-13-27/01.04.2024 г. по описа на МС В. С. е изискала от директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР и директора на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ - МВР най-малко три работни дни преди срещата, която се е провела на 05.06.2024 г., да се изпрати техническата спецификация за Автоматизирана информационна система „Домашно насилие и насилие, основано на пола“, което не е съобразено с информацията, представена от министъра на вътрешните работи, въпреки, че в писмо изх. № 8121000-6141/29.03.2024г. на министъра на вътрешните работи е посочено че „не е предвидено използване на системата от други администрации”. Към датата на изпращане на писмото и Правилникът за прилагане на ЗЗДН не е съобразен със ЗИД на ЗЗДН, с който са приети разпоредбите относно НИС за превенция и защита от домашното насилие, не е налице правно основание за отправеното искане, поради което правилно в оспорената заповед е прието, че с изпращане на писмото жалбоподателката е излязла извън кръга на служебните си правомощията.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и показанията на свидетеля Н., се установява, че В. С. е участвала в работата на междуведомствената работна група, създадена със Заповед № Р-2/08.01.2024 г. на министър-председателя, без да е член на групата и без да е привлечена като експерт в работата на групата. Установено е, в т.ч. и от показанията на свидетелите Е. И. и Р. И., че е давала указания на служителите от отдел ПЗДНСЕИВВГО, членове на работната група за разработване на проект на изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, да не разписват раздела от правилника в частта Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие, защото г-н Г. П., външен IT експерт, след като напише техническата спецификация и задание ще представи текстове по правилника, с което не е спазила кръга на служебните си правомощия, което съгласно чл. 89, ал. 2, т.3 от ЗДСЛ, представлява дисциплинарно нарушение.

В хода на настоящето производство се установи също така, че В. С., в качеството си на главен секретар на МС, е допуснала лицето Г. П. да извършва дейности, за които може да претендира възнаграждение, свързани с изготвянето на техническа спецификация за НИС за превенция и защита от домашното насилие, в т.ч. да получава служебна информация, да присъства на служебни срещи и да работи по служебни документи. Установено е, че към момента, към който се е случвало това, Г. П. не се е намирал в правоотношения с МС. От приложената кореспонденция между жалбоподателката и началника на отдел ПЗДНСЕИВВГО М. Х. се установява, че в качеството си на главен секретар на МС В. С. е била информирана за намерението Г. П. да бъде ангажиран най-малкото за разработване на техническата спецификация за НИС за защита от домашното насилие. В. С. е знаела за дейността, извършвана от Г. П. без основание за това, за събираната от него/ предоставянето му информация, както и за намерението да му бъде възложено изготвянето на НИК. Фактът, че в последствие е предоставил оферта за извършваната дейност, свързана с описаните дейности и изготвяне на техническа спецификация за НИС за превенция и защита от домашното насилие, доказва наличие на умисъл и знание у жалбоподателката.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗА, главният секретар осъществява административното ръководство на администрацията на органа на държавна власт. Главният секретар ръководи съответната администрация, като координира и контролира административните звена за точното спазване на нормативните актове и на законните разпореждания на органа на държавна власт и отговаря за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията (чл.8, ал.2 ЗА). В Раздел V, т. 1 от длъжностната характеристика за длъжността главен секретар на Министерския съвет, утвърдена от министър-председателя, главният секретар на МС “ръководи, координира и контролира функционирането на всички звена от администрацията на МС“, както и „следи за законосъобразността и целесъобразността на издаваните актове от ръководителите на съответните звена“. В Раздел V, т. 10 от длъжностната характеристика като пряко задължение на главния секретар на МС е определено и задължението „да извършва текущ контрол върху точното спазване на административните процедури“.

Със Заповед № Н-1031/24.07.2023 г. на министър-председателя В. С. е упълномощена да изпълнява функциите на първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерския съвет (ПРБ). С т. 1 от Заповед № В-178/24.07.2023 г. на министър-председателя В. С. е определена да одобрява мотивираните предложения и/или други документи, обосноваващи необходимостта от поемане задължения и от извършване на разход от страна на администрацията на МС на първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерския съвет. Със Заповед № В-261/19.12.2023 г. на министър-председателя на В. С. е наредено да изпълнява правомощията на възложител по чл. 5, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) за администрацията на Министерския съвет. В тази връзка и във вр. с чл. 5, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗОП в правомощията й е да отговаря за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства.

С оглед на изложеното с действията си, описани подробно в обжалваната заповед и установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, жалбоподателката е нарушила чл.31 и чл. 32 от Вътрешните правила за ОП и Вътрешните правила за ОП, както и чл. 20, т. 2 и т. 9 от ЗПФ, съгласно който публичните финанси се управляват при спазване принципите отчетност и отговорност - публичните финанси се управляват по начин, който гарантира отчетността и отговорността на разпоредителите с бюджети и законосъобразност - спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на договорите и чл. 28 и чл.36, ал. 1, т.1 и т.2 от Вътрешните правила за ФУК.

В чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл е предвидено, че неспазването на правилата на КПСДА представлява дисциплинарно нарушение. В чл. на чл. 14, ал. 1 от КПСДА е предвидено задължение на служителите в държавната администрация в отношенията си с колегите, включително при използването на информационни и комуникационни технологии да проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда. В отношенията между служителите не се допуска поведение на тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер (чл. 14, ал.3 от КПСДА).

Според чл.16, ал. 2 и ал. 4 от КПСДА, служителите на ръководни длъжности се отнасят към подчинените си с уважение и зачитат личното им достойнство и трябва да дават пример за професионално, безпристрастно и ефективно изпълнение на служебните задължения. В чл. 17, ал.1 от КПСДА е предвидено, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот, включително при използването на информационни и комуникационни технологии, служителите в държавната администрация следват поведение, което не уронва престижа на държавната служба.

От установени факти, относно поведението на жалбоподателката, в качеството си на главен секретар на МС, към служителите в отдел ПЗДНСЕИВВГО и конкретно към Р. И., което се потвърди и от показанията на разпитаните свидетели, следва, че изводите в обжалваната заповед за нарушение на посочените разпоредби на КПСДА са правилни. От показанията на свидетелката Е. П. не се установява обратното. Показанията й са свързани с поведение на свидетеля Р. И. към В. С. и началника на отдела М. Х., но за срещата, на която жалбоподателката е разплакала Р. И. свидетелката П. заявява, че не е присъствала и тогава още не била постъпила на служба в администрацията на МС. Обстоятелството дали на Р. И. е обещавано да стане началник на отдела и дали се е обаждала на представители на НПО са неотносими към поведението на жалбоподателката, която съгласно цитираните разпоредби на КПСДА следва да се отнася с уважение и да зачита личното достойнство на подчинените си. Те биха имали отношение към евентуално нарушение на КПСДА, извършено от служителите в отдела, но от тях не се опровергават установените факти, във връзка с поведението на жалбоподателката към служителите в отдела. В тази връзка неотносими са и доказателствата, събрани от МВР и МП във връзка със сключени договори с НПО. Неотносими са и доказателствата, свързани с оценяване на служители от отдела, доколкото деянията, за които е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката не са свързани с атестирането на служителите.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, с оглед общата и специална превенция при ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавните служители.

По изложените съображения заповедта е законосъобразна, а жабата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 143, ал. 3 АПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София-град, I отделение, LХV състав,