Решение № 201 от 17.12.2025 г. на Районен съд - Сандански по дело № 198/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. oт ЗАНН. Образувано е по жалба на "••••••“ ЕООД, ЕИК -••••••, със седалище и адрес на управление – площад „Б.“ № •••, представлявано от управителя Е. С. Ц., чрез пълномощник – адв.И. Ч. – АК – Благоевград, със съдебен адрес – гр. Сандански, ул.“Македония“ № 38, против Наказателно постановление № 12/24.03.2025г., издадено от Директор на РЗИ - Благоевград, с което за нарушение на основание чл.281, ал.1, вр. чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина/обн.ДВ бр.31 от 13.04.20007г., изм. ДВ бр.39 от 01.05.2024г./, на основание чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 75 000 лева и на основание чл.297, ал.2 от същия закон са отнети лекарствените продукти, предмет на нарушението. С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП, поради неговата незаконосъобразност. Сочат се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и липса на извършено нарушение. Твърди се, че наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка, че не са изследвани установените продукти. Сочи се несъответствие на приложената правна норма. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, по същество излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, твърди допуснати процесуални нарушения и недоказаност на нарушението, поради което иска неговата отмяна. Претендира разноски. Административнонаказващия орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата, по същество излага доводи за законосъобразно ангажиране отговорността на жалбоподателя. Твърди липсата на процесуални нарушения и доказаност на процесното нарушение. Пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Районна прокуратура - Благоевград, ТО – Сандански - редовно и своевременно призовА., не ангажира представител и становище по същество на делото. Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа стрА. следното: Във връзка с получено в Регионална здравна инспекция - Благоевград писмо с вх. №30- 15/27.01.25 г. от Областна дирекция на МВР - Благоевград относно провеждане на СПО в изпълнение на Заповед №244з-55/07.01.25 г. на директора на ОДМВР - Благоевград и на основание Заповед №РД- 02- 47/27.01.2025 г. на директора на РЗИ - Благоевград, на 27.01.2025г. е извършена проверка в обект: фитнес център, находящ се в гр. С., ул. „С.“ №•••, стопанисван от „••••“ ЕООД. Проверката била извършена на място в обекта от служители на РЗИ - Благоевград и служители на ОДМВР - Благоевград РУ гр. Сандански, и в присъствието на г-н Е. С. Ц. - управител на „••••••“ ЕООД, при която се констатирало следното: В приемното помещение на фитнес центъра, в което се обслужват клиентите са установени налични количества лекарствени продукти. Същите се съхранявали в чекмеджета на бар плот, разположен срещу входната врата на обекта в приемното помещение. Установени били лекарствени продукти от следните групи: хормони, стероиди, антиестрогенни препарати, тестостерон и медицински консумативи. Изискани са документи за произхода на намерените лекарствени продукти, като такива не били предоставени от управителя на обекта. При проверката е установено също и, че се съхраняват неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти в опаковки на чужд език, с неустановен произход. Откритите лекарствени продукти - предмет на нарушението били иззети при проверката, съответно – описани и запечатани в кашон в присъствието на управителя на обекта, присъствал при проверката, както и представител от РУ гр. Сандански – инспектор А. К.. Конкретните продукти, които били установени при проверката са следните: Masteron 100 мг/10•1 мл ампула/- lot 16022411, срок на годност: 04.2027г. - 3 бр.; Dianabol 10 мг, 100 таблетки партиден номер: lot 17122491, срок на годност: 02/2028 - 2 опаковки; Proviron 25mg, 20 табл, Партиден номер: wew8D9, cpoк на годност 02.2028 г. - 6 опаковки; Anavar 10 mg, 100 таблетки партиден номер: lot 17022494, срок на годност: 01/2028г. - 1 опаковка по 100 бр. и 1 блистър с 3 таблетки; Stromba 10 mg, 100 табл, Партиден номер: lot 21092495, срок на годност: 03/2028 - 2 опаковки; Tren-Acetate 100 мг/10•1 мл ампула партиден номер: lot 13302207, срок на годност: 04.2025 - 11 броя ампули; Boldenone 200 мг/10•1 мл ампула партиден номер lot 15032406, срок на годност: - 05.2027-5 броя I ампули; Кленбутерол 0, 02 мг, 50 таблетки, партиден номер: 46К23, срок на годност: 08.2026 г. - 1 опаковка и 4 блистера с 29 таблетки; Test -mix 10 х 1ml ampules, партиден номер: 15072404, срок на годност: 03.2027 г. - 1 опаковка; Clomiphen citrate/Anfarm-50 mg, 24 tabl. партиден номер: lot 23E307, срок на годност: 02.2026 г.- 4 опаковки; Омнадрен инжекционен разтвор, партиден номер: 310021, срок на годност: 10.2026 г. - 6 броя ампули; Test-Cypionate 10 х 1 ml ampules, партиден номер: 16082403, срок на годност: 05.2027 г. - 6 броя ампули; Winstrol Aqua 10x1 ml ampules, партиден номер: 14252310, срок на годност: 06.2026 г. - 1 опаковка; ТЗ liothyronine sodium 25 mg, 30 таблетки, партиден номер 22-004, срок на годност: 06.2025 г. - 1 опаковка; Danatab 10 mg х 100 таблетки, партиден номер - няма, срок на годност - няма, 14 таблетки; Methyl Testosterone 25 mg х 100 таблетки, партиден номер 190201, срок на годност: 01.2025 г.; ND - 250 mg/ml, партиден номер L392105, срок на годност: 10.2025 г.- 15 броя ампули; SZ - 10 х 100 таблетки, партиден номер L 533121, срок на годност: 08.2025 г. - 3 опаковки; Oxandrolona 10 mg, партиден номер L 08230, срок на годност: 08.2023 г. - 9 таблетки; Медицински консумативи: Спринцовка инсулинова Romed - 6 броя; Спринцовка 2 ml без игла - 2 броя; Спринцовка 2 ml с игла - 2 броя. Гореописаните били предадени на отговорно пазене в РЗИ – Благоевград. Проверяващите са приели, че откритите продукти са лекарствени такива и инструменти за ползването им, поради което поискали от присъстващият на място управител на дружеството документи за техния произход, каквито не били представени. За установените нарушения бил съставен констативен протокол на място, като същият бил подписан от представителите на РЗИ, РУ гр. Сандански към ОДМВР - Благоевград и от управителя на обекта: фитнес зала, ул.„С.“№•••, гр. Сандански – Е. Ц.. Същият бил поканен да се яви за съставяне на АУАН, като е определена дата - 04.02.2025г. в часовия интервал от 08.30 до 12.00 часа. Лицето се е явило в РЗИ - Благоевград и в негово присъствие свид.И.. П.-М. съставила на дружеството–жалбоподател АУАН № 10/04.02.2025г., в който било прието, че жалбоподателя съхранява неразрешени за употреба лекарствени продукти в опаковки на чужд език, с неустановен произход, квалифцирано като нарушение на чл.281, ал.1, пред.2, вр. чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина/обн.ДВ бр.31 от 13.04.20007г., изм. ДВ бр.39 от 01.05.2024г./. Акта бил предявен и връчен на управителя на дружеството, който подписал същия без възражения, като в графа „Обяснения на лицето, отговорно за нарушението“ към АУАН жалбоподателя собственоръчно записал, че „намерените неща са за лична употреба и не са с цел продажба“. В законоустановения срок са постъпили писмени възражения от управителя на дружеството-жалбоподател. Въз основа на съставения акт за нарушение, и след като приел, че става въпрос за лекарствени продукти, Директора на РЗИ – Благоевград издал атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството- жалбоподател за нарушение на основание чл.281, ал.1, вр. чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /обн.ДВ бр.31 от 13.04.20007г., изм. ДВ бр.39 от 01.05.2024г./., на основание чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на дружеството- жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 75 000 лева и на основание чл.297 от същия закон са отнети вещите, предмет на нарушението. Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя И. П.-М. и свидетелите В. Х. и А. К.. В показанията си, актосъставителят М. твърди, че е извършена проверка в стопанисвания от дружеството обект, съвместно със служители на полицията. При разпита си този свидетел изяснява извършеното в хода на проверката, установеното в приемното помещение на фитнес центъра и своите действия. Свидетелката е категорична, че откритите продукти са лекарствени такива по смисъла на закона и са от групата на стероиди, А.боли, тестостерони, като чрез показанията установява, защо е направила тези изводи и въз основа на какви показатели. Тази свидетелка изяснява и процедурата по съставяне на АУАН. В тази насока са и показанията на свид.Х., присъствала по време на проверката и при съставяне на АУАН. В хода на съдебното производство е допусната и разпитА. като свидетел и полицейския служител А. К., която чрез показанията си установява своето участие в проверката и какво е установено. Конкретно свид.М. изяснява защо са приели, че са лекарствени продукти, по какви белези, като аргументира изводите си и с това, че същата е магистър-фармацевт. Установеното посредством разпита на свидетелите се потвърждава и от представения по делото констативен протокол, в който е обективирано констатираното на място. В хода на съдебното производство по искане на процесуалния представител на жалбоподателя са допуснати и разпитани като свидетели лицата: А. Д., И. Г. и Г. М., които в своите показания твърдят, че ползват фитнес залата - обект на проверка, както и, че употребяват лекарствени продукти, които са техни-лични и ги съхраняват в шкаф в залата – „в чекмедже, шкафче на бара“. Св.Д. сочи, че лично си е закупили лекарствата, които ползва, както и, че ги оставя на посоченото място във фитнеса, тъй като му е по-удобно да ги взема по време на тренировка. Св.Г. също сочи, че тренира в проверявания обект – фитнес-зала, както и, че използва лекарствени продукти за повишаване на силата и тестостерона, които сам си закупува и също ги държи в шкафче, което се намира на бара. Св.М. твърди, че той също ползва добавки за покачване на мускулна маса и издръжливост, които си ги закупува по интернет и които употребява по време на тренировка, като ги носи със себе си и ги оставя на бара, а след приключване на тренировката си ги взима. Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели – М., Х. и К., които съдът кредитира, като безпротиворечиви, относно подлежащите на доказаване факти и кореспондиращи с остА.лите доказателства. В подкрепа на установеното от фактическа стрА. са и приложените и приети по делото писмени доказателства, а именно Заповед № РД-02-47/27.01.2025г., констативни протоколи от 27.01.2025г. – 3 броя; писмо изх. № 000- 681/17.01.25г. на РУ – Сандански; копие на известие за доставяне, наказателно постановление № 12/24.03.2025г., акт за установяване на административно нарушение № 10/04.02.2025г. Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Д., Г. и М., тъй като от една стрА. същите са в близки приятелски отношения с жалбоподателя, тренират във фитнес залата, чийто управител е самия той, и като такива са пряко заинтерисовани от благоприятен за него /жалбоподателя/ изход на делото, а от друга стрА. – същите противоречат на показанията на свидетелите М., Х. и К., на които съдът изцяло даде вяра и прие същите за достоверни. Още повече – в случая е ирелевантно обстоятелството чии са процесните лекарствени продукти, респ. кой ги е закупил и дали са за лична употреба, както твърдят свидетелите Д., Г. и М., а от значение за делото е факта кой ги е съхранявал. Безспорно от доказателствата по делото се установи, че описаните лекарствени продукти са се съхранявали именно в проверявания обект – в приемното помещение на фитнес центъра, в чекмеджета на бар плот, разположен срещу входната врата на обекта, чийто собственик е жалбоподателя, както и, че намерените лекарствени продукти са в опаковки на чужд език, с неустановен произход. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна стрА. следното: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес. Съдът прие, че жалбата е допустима, а по съществото си е неоснователна, поради следните съображения. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от лице с регламентирано право за това по смисъла на чл.295, ал.1, вр. чл.267, ал.4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, като в подкрепа на този извод са и представените по делото заповеди. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в определения срок. Съдът не възприема доводите за неясно описание на нарушението. Тъкмо напротив – и в АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява нарушението на дружеството, обстоятелствата около неговото извършване. Следва да се има предвид, че за да бъде едно нарушение съществено то следва да е препятствало възможността на жалбоподателя за защита. Изрично в този смисъл са и задължителните указания дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на ВС, съгласно които - въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая посочените пороци не са от горепосочената категория. Не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, нито е препятствА. съдебната проверка за законосъобразност. Наказателното постановление съдържа всички изискуеми реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, като дори в същото и да не са посочени всички обстоятелства, формиращи цялостната фактическа обстановка, то е посочен и конкретизиран акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено. Именно по силата на препращането се налага извода, че обжалваното постановление е подробно, ясно и точно, като съдържа всички задължителни законоустановени елементи, включително и тези по чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН (описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени), поради което доводите в обратна насока са неоснователни. Посочено е че жалбоподателя стопанисва процесния обект – фитнес център, с посочване на точен адрес на обекта; посочено е къде са открити лекарствените продукти и как са били съхранявани. Посочен е и дата и часа на установяването, поради което не може да бъде споделено твърдението, че липсват съществени елементи от състава на нарушението. Настоящия състав намира, че дадената правна квалификация също кореспондира на установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае за нарушение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Разпоредбата на чл.281, ал.1 съдържа в себе си 2 предложения - предложение първо - "произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл.8, 9 и 10" и предложение второ - "произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които са с неустановен произход". Обвинението е изяснено от фактическа стрА., описано е изпълнителното деяние, а словесната квалификация на нарушението съответства на неизпълнението на задължението да не се съхраняват лекарствени продукти, които са с неустановен произход, което по същество съставлява хипотезата на предложение второ на ал.1 на чл.281 от ЗЛПХМ. В случая е ангажирА. административнонаказателна отговорност на дружеството за конкретно нарушение, а именно: съхранение на лекарствени продукти, подробно описани както в АУАН, така и в НП с неустановен произход. Относимото правило за поведение, съответстващо на фактическата обстановка, е обективирано в чл.281, ал.1 от ЗЛПХМ, в хипотезата "съхранява“. В приложената норма се съдържат две предложения, като описаното в НП "съхраняване" на лекарствени продукти е елемент /хипотеза/ и от двете предложения. /В този смисъл Решение № 4879 от 18.07.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 5440/2023 г.; Решение № 5654 от 10.10.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 5408/2022 г./. Изложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същия е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви доказателства, поради което не са налице основания за отмяна на НП на формално основание. Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.281, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина, който произвежда, внася, продава, съхранява или предоставя за употреба в Република България лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба, извън случаите по чл.8, 9 и 10, както и такива с неустановен произход, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 000 до 50 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.291, ал.1 когато нарушенията по чл. 281 - 284а, ал.1, чл.284г – 284и, 285, 285б, чл.286, ал.1, чл.287 и 287б, чл.289, ал.1, чл.289а, чл.290, чл.290б, чл.292 и чл.294 са извършени от юридически лица или еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби. По делото категорично се доказа, че на 27.01.2025г. в приемното помещение на фитнес центъра – обект на проверка, стопанисван от жалбоподателя, са съхранявани лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (подробно описани по-горе), с неустановен произход. От показанията на свидетелите М., Х. и К. се установява, че за продуктите не са представени документи за техния произход /фактура/. Липсата на каквато и да е документална обосновка относно законността на тяхното притежание и предназначение, както и външните им белези – етикетиране на български език и чужд език, указания на опаковката, активно съдържание, ведно с намерените инструменти за ползването им /спринцовки/, водят до недвусмисления извод, че лекарствените продукти са били предназначени за търговски цели в нарушение на действащата нормативна уредба и представляват лекарствени такива. Същевременно, характеристиките на самите продукти – етикетиране на български и чужд език, маркировка и начинът им на съхранение – недвусмислено сочат, че са лекарствени продукти. Така се достига до правния извод, че деянието на дружеството осъществява в пълнота състава на административното нарушение, визирано в чл.281, ал.1 от ЗЛПХМ, като деянието подлежи на санкциониране съгласно чл.291, ал.1 от същия закон. Следователно, извършеното деяние от стрА. на дружеството представлява административно нарушение от обективна стрА., което попада в хипотезата на чл.281, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за което съгласно чл.291, ал.1 същият закон предвижда налагане на имуществена санкция в утроен размер от минимално и максимално предвидената глоба за физическо лице. С оглед изложеното, съдът приема, че деянието, за което е наложено административното наказание, е обявено от закона за наказуемо, и че наличието на всички елементи от състава на административното нарушение е установено по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства. Същият не е наказан за незаконна продажба на продуктите, а за тяхното незаконно съхранение. В разпоредбата на чл.281, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са изброени пет различни форми на изпълнителното деяние, тоест то може да бъде осъществено чрез всяка една от тях - произвеждане, внасяне, продаване, съхраняване или предоставяне за употреба в Република България на лекарствени продукти, които са с неустановен произход. В случая дружеството е наказано за съхраняване на лекарствените продукти, а не за продажбата им, поради което е без значение дали са имали обявена цена и дали са били изложени на място достъпно за клиенти. Както се посочи в случая дружеството е санкционирано за съхранение на лекарствени продукти, поради което извън предмета на доказване е от къде са закупени същите. За да е налице съхраняване се изисква единствено да е осъществявА. фактическа власт върху лекарствените продукти към момента на проверката, което категорично се установи от събраните по делото доказателства. Правилно в случая е била ангажирА. отговорността на „••••••“ ЕООД в качеството му на юридическо лице, доколкото е безспорно установено, че именно дружеството е стопанисвало помещението, в което са открити продуктите. Съдът с оглед изложеното и събраните доказателства приема за безспорно установено, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение от обективна стрА.. Административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирА. в качеството му на ЕООД при осъществяване на дейността му, като тази отговорност е обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на деянието и въпросът за субективната стрА. на нарушението не подлежи на обсъждане. След като правилно е квалифицирал процесното нарушение административно наказващият орган законосъобразно е определил административната санкция по реда на чл.291, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Посочената разпоредба предвижда при нарушение, изразяващо се в съхранение на лекарствени продукти, които са с неустановен произход на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер "не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби" тоест от 75 000 до 150 000 лева. В конкретния случай на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция от 75 000 в., т.е. в установения минимум, като е съобразена тежестта на нарушението наличието на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, като е съобразено и че нарушението е първо по ред, поради което и съдът намира, че при индивидуализация на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и именно такова по вид и размер наказание ще осъществи целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН. Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая се засягат обществени отношения със значим интерес, тъй като съхранението на лекарствени продукти рефлектира пряко и непосредствено върху живота и здравето на гражданите. Всичко това говори за сериозна и доста завишена степен на обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде прието за маловажно от настоящия състав. Обстоятелството, че се касае за първо нарушение, не е аргумент в насока маловажност на извършеното, доколкото законът не прогласява за маловажни всички първи нарушения, а изисква конкретна преценка на обстоятелствата по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за всеки отделен случай. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус не може да се приеме, че случаят е маловажен или такъв с явно незначителна обществена опасност, доколкото е свързан със съхраняване на лекарствени продукти с неизвестен произход и в разрез с установения контролен режим по ЗЛПХМ. Констатираното нарушение реализира реален риск от увреждане на здравето на крайните потребители, особено при отсъствие на проследимост, проверка на състава и качеството. Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че не са налице предпоставките за квалифициране на извършеното нарушение като "маловажен случай". Като в тази насока следва да бъде посочено и че значимостта на засегнатите обществени отношения се установява и от предвидените от законодателя санкции в завишен размер за този тип нарушения. Не без значение са и установените количества лекарствени продукти без установен произход в стопанисвания от жалбоподателя обект. Предвид изложените съображения, съдът намира атакуваното НП за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено в тази част. Съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и в частта, с която наказващия орган се е произнесъл по отношение иззетитие лекарствени продукти, като е постановил тяхното отнемане и унищожаване по съответния ред. Съгласно разпоредбата на чл.297, ал.1 от закона „в случаите на чл.281, 282, 283, 284, 285 и 287 наказващият орган постановява и отнемане в полза на държавата на лекарствените продукти – предмет на извършеното нарушение, при условия и по ред, определени в Закона за административните нарушения и наказания и в съответствие с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.). В случая съдът намери, че нарушението, вменено на жалбоподателя е доказано по безспорен начин, като предмет на същото са лекарствени продукти, подробно описани в атакуваното наказателно постановление, поради което и по аргумент от чл.297 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина правилно подлежат на отнемане в полза на държавата, поради което и в тази част НП трябва да бъде потвърдено. При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. По делото бяха проведени три открити съдебни заседания, бяха разпитани шестима свидетели, беше назначена и изслушА. фармакологична експертиза, като в хода на провденото съдебно производство наказващия орган се представляваше от юрисконсулт. Предвид на изложеното, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изхода на делото искането за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът