Решение № 1373 от 22.10.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 159/2024 г.

Производство по реда на чл.156 и сл. във вр. с чл.129 ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), образувано по подадена жалба от Н. К. П. от [населено място], с [ЕГН], чрез пълномощник адв.Св. С. при ШАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ №П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г., издаден от С. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, изцяло потвърден с Решение №25/27.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна.

Жалбоподателят твърди, че оспорения АПВ е незаконосъобразен, тъй като данъчният орган не се е съобразил с влязлото в сила Решение №23/10.01.2017 г. по адм.д.№1857/2016 г. по описа на АдмС [населено място], допълнено с Решение №91/27.01.2017 г. по същото дело. С този съдебен акт съдът е отменил предходен АПВ, като е приел, че указанията на органите по приходите до данъчно задълженото лице да подаде коригираща декларация, което жалбоподателят е сторил на 12.02.2016 г., на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. противоречат на разпоредбата на чл.104 от ДОПК, поради което тази коригираща декларация, използвана от органа по приходите за целите на данъчното облагане, не е породила правни последици за същите цели. Жалбоподателят твърди, че за да обоснове отказът, обективиран в обжалвания в настоящото производство АПВ по подаденото от жалбоподателя искане с вх.№11848/11.09.2019 г. за възстановяване на ДДС по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№27001235564/11.02.2016 г. в размер на 287.42 лв. за периода 01.11.2015 г. – 31.01.2016 г. и по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№27001284034/09.03.2017 г. в размер на 621.60 лв. за периода 01.12.2016 г. – 28.02.2017 г., органът по приходите отново се е позовал на подадената от жалбоподателя коригираща декларация, което е в противоречие с влязлото в сила Решение на АдмС [населено място]. Излагат се е доводи, че жалбоподателят е направил отвод на органа по приходите в ТД на НАП Варна, по което искане липсва произнасяне в оспорения акт. На сочените основания жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени АПВ №П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г., издаден от С. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, изцяло потвърден с Решение №25/27.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна, както и да му присъди направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение в условията на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответната страна Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител, но е представено писмено становище от процесуален представител гл. юрисконсулт М. М., редовно упълномощена, с което счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по отношение исканото по чл.38 от Закона за адвокатурата, като счита, че не са налице условията по чл.38 ал.1 т.2.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Първоначално е било образувано адм.д.№181/2020 г. по описа на АдмС [населено място] по жалба на Н. К. П. срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП по подадена пред него жалба от 13.12.2019 г. срещу отказа на зам. изпълнителния директор на НАП за възстановяване на исканите суми и образуване на производство по реда на чл.129 ал.1 от ДОПК, обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. С Определение №181 от 18.11.2020 г. по адм.д.№181/2020 г. Шуменският административен съд е прекратил производството и е оставил без разглеждане жалбата, като е приел, че същата е насочена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Така постановеното определение е било атакувано от Н. П. пред ВАС на Р България и е било образувано адм.д.№13507/2020 г. С Определение №286 от 11.01.2021 г. по адм.д.№13507/2020 г. ВАС на Р България е отменил Определение №181 от 18.11.2020 г. по адм.д.№181/2020 г. Шуменският административен съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В мотивите ВАС на Р България е посочил, че в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП е обективиран изричен отказ за възстановяване на суми по ДДС по искане вх.№11848/11.09.2019 г., депозирано от Н. К. П., който по правилото на чл.152 от ДОПК подлежи на обжалване пред съответния директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП. В тази връзка и доколкото в предявената жалба се съдържа по същество оспорване на отказа за възстановяване на суми за ДДС, ведно със законната лихва, касационната инстанция е указала, че административният съд е следвало да остави жалбата без движение за уточняване предмета на спора по отношение на издадения изричен отказ за възстановяване на суми за ДДС по искане вх.№11848/11.09.2019 г., обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, както и да извърши преценка по отношение на сроковете, предвидени в чл.146 от ДОПК.

Въз основа на тези указания и направеното уточнение по отношение предмета на спора от жалбоподателя с молба от 26.01.2021 г., в която изрично е посочил, че обжалва отказ за възстановяване на суми по искане вх.№11848/11.09.2019 г., обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, АдмС [населено място] с Определение №92 от 27.01.2021 г. по адм.д.№181/2020 г. е оставил жалбата без разглеждане, прекратил е производството и е изпратил по подведомственост на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП за произнасяне по предявена жалба от Н. П. с вх.№11848#7/13.12.2019 г. срещу писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП. Съдът е приел, че доколкото не е изчерпан задължителния ред за обжалване по реда на чл.152 от ДОПК, то така предявената жалба срещу отказ за възстановяване на суми по искане вх.№11848/11.09.2019 г., обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, направо пред съда по реда на чл.156 от ДОПК се явява процесуално недопустима. Така постановеното определение е влязло в сила и преписката е била изпратена на Директора на Дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП.

Въз основа на така постановеното Определение №92 от 27.01.2021 г. по адм.д.№181/2020 г. по описа на АдмС [населено място] и събраните доказателства, Директорът на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение №57/12.05.2021 г., поправено с Решение №57-П/07.06.2021 г., с което е потвърдил отказа на заместник изпълнителния директор на НАП, обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. Така потвърдения отказ на заместник изпълнителния директор на НАП, обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. и писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г., е бил предмет на съдебен контрол по адм.д.№207/2021 г. по описа на АдмС [населено място], като съдът с Решение №171/01.12.2021 г., влязло в законна сила на 17.12.2021 г., е прогласил нищожността на отказа на заместник изпълнителния директор на НАП София за възстановяване на суми за ДДС и образуване на производство по чл.129 ал.1 от ДОПК по искане вх.№11848/11.09.2019 г., депозирано от Н. К. П. с [ЕГН], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, обективиран в писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП София, потвърден с Решение №57/12.05.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, поправено с Решение №57-П/07.06.2021 г. на Директора на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП, и е изпратил преписката по искане вх.№11848/11.09.2019 г., депозирано от Н. К. П. с [ЕГН], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, на компетентния орган при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите [населено място], за разглеждане и произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане депозираната жалба от Н. К. П. с [ЕГН], чрез пълномощник адв.Св. С. при ШАК, против писмо изх.№24-26-60/03.12.2019 г. на заместник изпълнителния директор на НАП [населено място] и е прекратил производството по адм.д.№207/2021 г. по описа на АдмС [населено място] в тази част.

Въз основа на така постановеното Решение №171/01.12.2021 г. по адм.д.№207/2021 г. по описа на АдмС [населено място], влязло в законна сила на 17.12.2021 г., е издаден процесния АПВ №П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г. от С. Т. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, изцяло потвърден с Решение №25/27.03.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна, който е предмет на настоящото производство.

Административното производство е започнало по подадено искане на 11.09.2019 г. с вх.№11848 с правно основание чл.129 ал.1 от ДОПК, ведно с приложения към него /л.142-147 по настоящото дело, както и л.6-14 и л.52-63 по адм.д.181/2020 г. по описа на АдмС [населено място]/ от жалбоподателя Н. К. П. до Изпълнителния директор на НАП [населено място], чрез офис Шумен на ТД на НАП [населено място], за възстановяване на сума в размер на 287.42 лв., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016 г. и за възстановяване на сума в размер на 621.61 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.09.2017 г. до окончателното плащане по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1284043/09.03.2017 г. Направено е и искане от страна на жалбоподателя за възлагане на проверката от независим квалифициран орган от ЦУ на НАП, тъй като жалбоподателят е направил отвод на ТД на НАП [населено място], който орган да извърши проверка, въз основа на която да му възстанови горните суми, ведно със законните лихви за забава. Към искането си жалбоподателят е приложил 2 бр. справки, а именно Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016 г. и Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1284043/09.03.2017 г., справки за законните лихви, Решение №23/10.01.2017 г. по адм. д. №1857/2016 г. по описа на АдмС [населено място] и Протокол от 27.01.2017 г. за допълване на съдебно решение и банкова сметка за възстановяване на дължимите суми.

Искането си жалбоподателят обосновал с факта, че при извършен съдебен контрол от АдмС [населено място] по издаден АПВ №1601129/28.03.2016 г., с който били установени изискуеми задължения ДОД в размер на 260.00 лв. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. по подадената коригираща декларация на 12.02.2016 г. и лихва ДОД в размер на 570.40 лв. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г., както и суми за възстановяване в размер на 85.44 лв. ДОО и 465.60 лв. НЗОК или общо в размер на 551.04 лв., поради което е извършено прихващане с установеното задължение, съдът с Решение №23/10.01.2017 г. по адм.д.№1857/2016 г. го е отменил и върнал преписката за ново произнасяне, като изрично е приел, че подадената коригираща ГДД на 12.02.2016 г. от жалбоподателя по указание на данъчната администрация не следва да бъде приета като докумен, установяващо задължение, тъй като действията на данъчната администратция са незаконосъобразни. Въз основа на решението на АдмС [населено място] е издаден АПВ №ПО-03002717003438-004-001/31.03.2017 г., с който са възстановени надвнесени суми общо в размер на 551.04 лв., а именно ДОО в размер на 85.44 лв. и ЗО в размер на 465.60 лв., както и са възстановени и прихванати задължения по ГДД от 12.02.2016 г. главница в размер на 260.00 лв. и лихви в размер на 291.04 лв. Жалбоподателят междувременно подал Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1284043/09.03.2017 г., в която декларирал данък за възстановяване в размер на 11 459.34 лв., във връзка с която бил издаден АПВ №П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г. С този АПВ, обхващащ проверяван период 01.12.2016 г. – 28.02.2017 г., били установени отново изискуеми данъчни задължения общо в размер на 856.77 лв., представляващи годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 г. и за периода 01.05.2013 г. – 28.03.2016 г. по подадената коригираща ГДД на 12.02.2016 г., както и е прието, че са налице основанията на чл.129 от ДОПК за възстановяване на ДДС в размер на 11 459.34 лв., поради което е извършено прихващане с установеното задължение и е установена сума за възстановяване в размер на 10 602.57 лв. Жалбоподателят подал отново искане за възстановяване на 03.04.2017 г. за сумата в размер на 856.77 лв., по което искане е било образувано ревизионно производство, приключило с издаден Ревизионен акт /РА/ №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. /лист 114-117 от делото/ и Ревизионен акт за поправката му №П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г. /лист 118-121 от делото/, при което е извършена ревизия на данъчно-задълженото лице, обхващаща установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. и било установено сума за възстановяване в размер на 260.59 лв. След приключване на ревизионното производство бил издаден АПВ №П-03002717066655-004-001/29.09.2017 г., в който било констатирано, че по сметка на ЗЛ към 29.09.2017 г. няма надвнесени суми за ЗДДФЛ, които да се възстановяват.

Жалбоподателят отново депозирал искане с вх.№15337 на 19.12.2017 г. за възстановяване на ДДС по изтекла процедура за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г. в общ размер на 318.97 лв., по което искане и издаден АПВ №П-03002718002593-004-001/17.01.2018 г. С този АПВ е констатирано, че исканата сума в размер на 318.97 лв. е възстановена с АПВ №П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г. и същата е била прихваната за изискуеми задължения за дължим данък по ГДД №274391600037902/12.02.2016 г. за 2012 г. в размер на 578.97 лв., който АПВ не е бил обжалван и е влязъл в сила. Изведен е извод, че със сумата за възстановяване в размер на 318.97 лв. по изтекла процедура по ДДС са погасени задължения за данък по ГДД за 2012 г., поради което искането за възстановяване е неоснователно и сумата в размер на 318.97 лв. не подлежи на възстановяване.

Въз основа на тези факти жалбоподателят е констатирал, че поисканият ДДС за възстановяване в размер на 318.97 лв. по справката от вх.№2700-1235564/11.02.2016 г. не е възстановен, но доколкото дължи лихви за невнесен в срок преотстъпен данък в размер на 3 063.39 лв., то следва да му бъде възстановена по посочената справка ДДС сума в размер на 287.42 лв., ведно със законната лихва от 13.03.2016 г. По подадената Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1284043/09.03.2017 г. не му е възстановена част от исканата сума, а именно в размер на 621.61 лв., съобразно РА от 12.09.2017 г. и поправката на РА, поради което следва да му бъде възстановена сумата в размер на 621.61 лв., ведно със законната лихва от 28.09.2017 г. В този смисъл е сезирал органите по приходите.

Въз основа на подаденото искане на 11.09.2019 г. с вх.№11848 с правно основание чл.129 ал.1 от ДОПК и влязлото в сила съдебно Решение по адм.д.№207/2021 г. по описа на АдмС [населено място], с резолюция за извършване на проверка №П-03002723240398-0РП-001/28.12.2023 г., издадена от Г. С. – гл. инспектор по приходите при ТД на НАП [населено място], била възложена проверка за поискана сума в размер на 909.03 лв. за възстановяване от жалбоподателя за ДДС за два периода: 01.11.2015 г. – 31.01.2016 г. и 01.12.2016 г. – 28.12.2017 г. Проверката била възложена за извършване на С. Т. – главен инспектор по приходите и е определен срок за приключване до 19.01.2024 г. Въз основа на издадената резолюция за проверка, както и искането на жалбоподателя и влязлото в сила съдебно Решение №171/01.12.2021 г. по адм.д.№207/2021 г. на АдмС [населено място], определения орган по приходите издал оспорения в настоящото производство АПВ №П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г., с който е прието, че в резултат на извършения анализ на ДОС на проверяваното лице по повод на подаденото искане от ЗЛ по реда на чл.129 ал.1 от ДОПК, заведено в ТД на НАП Варна, офис Шумен с Вх. №11848/11.09.2019 г., липсват основания за прихващане или възстановяване на суми по СД по ЗДДС с Вх.№27001235564/11.02.2016 г. в размер на 287.42 лв. и по СД по ЗДДС с Вх.№ 27001284034 / 09.03.2017 г. в размер на 621.60 лв.

Констатирано е, че:

1.Подадено искане за възстановяване на ДДС по Справка за извършено приспадане на ДДС с Вх.№27001235564/11.02.2016 г. в размер на 287.42 лв., за периода 01.11.2015 г.- до 31.01.2016 г. Като регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, в изпълнение на чл.125 ал.1 от ЗДДС, в срока указан с ал.5 от същата законова разпоредба ЕТ „Недиа – Н. П." е подал справка СД за ДДС, съставени въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал. 1, т. 1 и т.2 от ЗДДС. В резултат на декларирани от лицето данни за периода 01.11.2015 г. – 31.01.2016 г. се формира процедура по приспадане по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС в размер на 318.97 лв. Процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване, съгласно чл.92, ал.1 от ЗДДС за периода 01.11.2015г. – 30.11.2015г. е започнала с подаването на справка–декларация по ЗДДС на основание чл.125, ал.1 и 3 от ЗДДС с Вх.№27001226802/08.12.2015г., с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 108, 24 лв. Декларираният данък за възстановяване не е приспаднат до приключване на процедурата по приспадане. За данъчен период 01.12.2015г. – 31.12.2015г. е подадена СД по ЗДДС с Вх.№ 27001231164/12.01.2016г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 174, 59 лв. Декларираният данък за възстановяване не е приспаднат до приключване на процедурата по приспадане. За данъчен период 01.01.2016г. – 31.01.2016г. е подадена СД по ЗДДС с Вх.№ 27001235564/ 11.02.2016 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 36, 14 лв. Декларираният данък за възстановяване не е приспаднат до приключване на процедурата по приспадане. Сумата по изтеклата процедура за периода м.11.2015г. – м.01.2016г. в размер на 318, 97 лв. е възстановена на лицето с АПВ №П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г., влязъл в законна сила като необжалван, и на основание чл.128, ал.1 и чл.129 от ДОПК същата е била прихваната със задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с Вх. №274391600037902/12.02.2016г. в размер на 578.97 лв., поради което органът е достигнал до извода, че не са установени суми за възстановяване.

След извършена проверка и анализ на записванията, отразени в данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на жалбоподателя органът по приходите е установил, че по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх.№2743913001033971/12.03.2013 г. жалбоподателят Н. К. П. е декларирал дължим годишен данък 2042.00 лв., внесен на 14.03.2013г. - 1995, 56 лв. и на 05.04.2013г. – 46, 44 лв. и преотстъпен данък 3063.39 лв. От 2013 г. плащането на данъци и осигурителни вноски (с изключение на тези за ДЗПО) става по една банкова сметка. Постъпилите средства се прихващат автоматично с вписаните в сметката. На 07.02.2014 г. в ДОС на ЗЛ е внесена сумата от 3063, 39 лв., с вид плащане 111111 по сметка на Р Бюджет /Единна сметка/, която покрива възникнали задължения, както следва: със сумите по подсметка „Банка" в размер на 1091.03 лв. /остатъка от вноската [рег. номер]. от 07.02.2014 г./ и по подсметка „Банка данъци и др." в размер на 1393.00 лв. /вноска от 05.08.2015г./; от остатъка 578.97 лв. годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ с АПВ №П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г. срещу суми за възстановяване по ЗДДС е прихваната сума в размер на 318.97 лв. /108.24 лв. за м.11.2015г. по СД от 08.12.2015 г. + 174.59 лв. за м.12.2015 г. по СД от 12.01.2016+36.14 лв. за м.01.2016г. по СД от 11.02.2016 г./.

На 17.12.2015 г. Н. К. П. с ЕТ Н.-Н. П. е подал заявление с вх.№15551/17.12.2015г. за корекция на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., в което ЗЛ не е посочило преотстъпен данък, а е посочило дължим годишен данък за 2012г. в размер на 5105.65 лв. Въз основа на Съобщение обр. ОКд-90 с изх. № 526/11.02.2016 г. за корекция на подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г. с вх.№2743913001033971/12.03.2013 г., ЗЛ е подало коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г. с вх.№274391600037902/12.02.2016г. отразена в ДОС на ЗЛ. В следствие на извършената корекция в ДОС на ЗЛ е формирано задължение за дължим данък за 2012г. в размер на 3063, 00 лв. и лихва 570, 40 лв. По реда на чл.169, ал.5 от ДОПК сумата е обвързана с постъпили от ЗЛ плащания в общ размер на 2803.00 лв. и е налице остатък за довнасяне в размер на 260, 00 лв.

По повод подадено на 24.03.2016 г. от жалбоподателя Н. К. П. искане за прихващане или възстановяване с вх.№3179/24.03.2016г. за недължимо внесени суми в «банка ДОО и НЗОК» в размер на 551, 04 лв., е издаден АПВ №1601129/28.03.2016г., с който са установени надвнесени суми в размер на 551, 04 лв., както следва: в под сметка Банка ДОО - неразпределена сума: 85, 44 лв. и в под сметка Банка НЗОК - неразпределената сума: 465, 60 лв. Към 28.03.2016г. /датата на приключване на АПВ/, в ДОС на ЗЛ са били налице задължения по коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г. с вх.№274391600037902/12.02.2016г. за главница - 260 лв. и лихва - 570, 40 лв., поради което е извършено прихващане с надвнесените суми на следните задължения: главница по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №274391600037902/12.02.2016г. за 2012 г. – 260, 00 лв., лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №274391600037902/12.02.2016г. за 2012 г. – 291, 04 лв.

АПВ №1601129/28.03.2016 г. е обжалван по административен ред, като с Решение №158/08.06.2016 г. на Директор на дирекция „ОДОП" Варна АПВ № 1601129/28.03.2017г. е потвърден. С Решение №23/10.01.2017 г. и Решение за допълване №91/27.01.2017г. на АдмС Варна, АПВ №1601129/28.03.2015г. е отменен, а преписката върната за произнасяне по реда на чл.128 от ДОПК по Искането, подадено от жалбоподателя за прихващане или възстановяване с вх.№3179/24.03.2016г., съобразно данните, налични в приходната администрация, без да бъде съобразявана коригиращата ГДД с номер 274391600/12.02.2016г. Във връзка с Решенията на АдмС Варна №23/10.01.2017г. и №91/27.01.2017г. е възложена ППВ с РИП №ПО03002717003438-0РП-001/14.03.2017г., приключила с АПВ №ПО-03002717003438-004-001/31.03.2017 г., с който са възстановени надвесени суми в общ размер на 551, 04 лв., както следва: ДОО - решение по обжалван Акт №91/27.01.2017г.– 85, 44 лв. на 28.03.2016г., ЗО - решение по обжалван Акт №91/27.01.2017г.– 465, 60 лв. на 28.03.2016 г. На основание цитираните съдебни решения в ДОС на ЗЛ по кредита на ДОО е отразена сумата от 85, 44 лв. и в кредита на сметка НЗОК сума в размер на 465, 60 лв. /общо 551, 04 лв./. Възстановени са и прихванати задължения по ГДД вх.№274391600037902/12.02.2016г. - главница в размер на 260, 00 лв. и лихва - 291, 04 лв.

2.Подадено искане за възстановяване на ДДС по Справка за извършено приспадане на ДДС с Вх.№27001284034/09.03.2017 г. за периода 01.12.2016 г. до 28.02.2017 г. Като регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, в изпълнение на чл.125, ал.1 от ЗДДС, в срока указан с ал.5 от същата законова разпоредба ЕТ „Недиа – Н. П." е подал СД за ДДС, съставени въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДДС. В резултат на декларирани от лицето данни за периода 01.12.2016 г. – 28.02.2017г. се формира процедура по приспадане по реда на чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС в размер на 11459.34 лв. Процедурата по прихващане, приспадане и възстановяване, съгласно чл.92, ал.1 от ЗДДС за периода 01.12.2016г. – 31.12.2016г. е започнала с подаването на справка–декларация по ЗДДС на основание чл.125, ал.1 и 3 от ЗДДС с Вх.№ 27001275542/05.01.2017г., с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 10527.73 лв. Декларираният данък за възстановяване не е приспаднат до приключване на процедурата по приспадане. За данъчен период 01.01.2016г. – 31.01.2016г. е подадена СД по ЗДДС с Вх.№ 27001280100/08.02.2017 г. с деклариран ДДС с нулев резултат. За данъчен период 01.02.2016г. – 28.02.2016г. е подадена СД по ЗДДС с Вх.№ 27001284034/09.03.2016г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 931.61лв. Декларираният данък за възстановяване не е приспаднат до приключване на процедурата по приспадане, като сумата по изтеклата процедура за периода м.12.2016г. – м.02.2017г. в размер на 11 459.34 лв. е възстановена на лицето с АПВ № П-03002717040644-004-001/28.03.2016г., влязъл в законна сила като необжалван, и отново са прихванати задълженията по ГДД вх.№274391600037902/ 12.02.2016 г. в размер на 856, 77 лв., както следва: главница по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №274391600037902/12.02.2016г. за 2012г. – 260, 00 лв., лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №274391600037902/12.02.2016г. за 2012г. – 291, 04 лв., лихви по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №274391600037902/12.02.2016г. за 2012г. в размер на 26, 37, доначислени към 28.03.2017г., лихви по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №274391600037902/12.02.2016г. за 2012г. в размер 279, 36 лв. за периода 01.05.2013г. - 28.03.2016 г. Предвид установените обстоятелства и в изпълнение на Решение на №23/10.01.2017г. и Решение за допълване №91/27.01.2017г. на АдмС Варна, следва обработената коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ вх.№274391600037902/12.02.2016г. със задължение 3063, 00 лв. и съответните лихви да бъде анулирана, като задълженията в размер на 3 063, 00 лв. по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г. и дължимата лихва следва да бъдат определени по реда на чл.108 ал.1 от ДОПК. В тази връзка с Ревизионен акт №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. са определени задължения за данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г., както следва:

• Годишна данъчна основа по чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 34037, 67лв.

• Данък върху годишната данъчна основа в размер на 5105, 65лв.

• Внесен данък до 01.05.2013г. в размер на 2042, 00лв.

• Внесен данък - 3063, 36 лв., както следва:

• На 08.12.2015г. – 108, 24 лв. – деклариран ДДС за възстановяване за м.11.2015г.

• На 12.01.2016г. – 174, 59 лв. – деклариран ДДС за възстановяване за м.12.2015г.

• На 11.02.2016г. – 36, 14 лв. – деклариран ДДС за възстановяване за м.01.2016г.

• На 07.02.2014г. – 1093, 03 лв.

• На 05.08.2015г. – 1393, 00 лв.

• На 28.03.2016г. – 260, 00 лв. – прихванати с АПВ №П03002717040644-004-001/ 28.03.2017г.

Начислена лихва на основание чл.175 от ДОПК, за невнесените в срок суми в размер на 3063.00 лв. за периода 01.05.2013г. - 07.02.2014г. в размер на 241, 29 лв. (прихваната с АПВ).

• надвнесени лихви в размер на 355, 48 лв.

• начислени наказателни лихви върху надвнесените лихви - 355, 48 лв. за периода от 09.04.2017г. (когато изтича 30-дневния срок за възстановяване съгл. чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС) до 12.09.2017г. – лихви в размер на 15, 50 лв.

С РА №П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г. за поправка на РА № Р- 03002717002735-091-001/12.09.2017 г. са определени суми за възстановяване за данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012г., както следва:

• сумата за възстановяване по РА - 355.48 лв. Извършено е прихващане на текущи задължения в размер на 94.89 лв. и възстановена сума в общ размер на 260.59 лв.

• Законна лихва по чл.129 ал.6 от ДОПК/чл. 92 ал.10 от ЗДДС от 09.04.2017г. до 12.09.2017г. в размер на 15, 50 лв.

Въз основа на горните констатации и изводи, органът по приходите е издал оспорения в настоящото производство АПВ, който е бил оспорен от жалбоподателя пред Директора на Д „ОДОП“ [населено място], който с Решение по жалба срещу акт за прихващане или възстановяване №25/27.03.2024 г. е потвърдил обжалвания пред него АПВ №П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г., издаден на основание чл.129 от ДОПК от С. Т. – на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, с който е отказано възстановяване на суми по СД за ДДС №27001235564/11.02.2016 г. в размер на 318.97 лв. и по СД за ДДС №27001284034/09.03.2017 г. за периода 01.12.2016 г. до 28.02.2017 г. в размер на 856.77 лв. Решаващият орган е възприел изцяло констатациите в обжалвания пред него АПВ, както е изложил допълнителни правни мотиви.

По отношение искането за възстановяване на ДДС в размер на 318.97 лв. по СД за ДДС №27001235564/11.02.2016 г., в решението си органът е приел за неоснователно искането на жалбоподателя да не се взема предвид подадената от него коригираща декларация, съобразно решението на АдмС [населено място], при преценка на възстановяване на исканите суми. Посочено е, че доколкото жалбоподателят не е уведомил органите по приходите по реда на чл.103 ал.1 във вр. с чл.173 от ДОПК за неизпълнение на изискванията за преотстъпения данък и е внесъл направо сумата в размер на 3063.39 лв., която е била разпределена по реда на чл.169 ал.3 и ал.4 от ДОПК, то правилно органите по приходите са изискали от задълженото лице да подаде коригиращата декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., тъй като по този начин е създадено задължение за данък по ЗДДФЛ в размер на 3063.39 лв. Това ново възникнало задължение за ДОД за 2012 г. е прихванато с ДДС за възстановяване в размер на 318.97 лв. и макара, че сумата 3063.39 лв. е платена преди декларирането /платена на 07.02.2014 г./, то с нея са погасени задължения за ДДО, ЗО и ДОД. Посочено е, че съобразно Решението на АдмС [населено място], който е приел, че коригиращата декларация е недължимо подадена и съответно е отпаднало задължението за плащане на неусвоения преотстъпен данък за 2012 г., с издадения РА е начислено публично задължение в размер на неусвоения преотстъпен данък от 3063.39 лв. и лихва за закъснение в размер на 241.29 лв., като главницата е погасена изцяло преди издаване на РА, включително частично чрез извършеното прихващане с АПВ от 01.03.2016 г., независимо че в АПВ пишело друго основание. Доколкото направената от жалбоподателя вноска на 07.02.2014 г. за сумата в размер на 3063.39 лв. е покрила други негови задължения, то прихващането с АПВ е погасило задължение за ДОД за 2012 г. в размер на 318.97 лв.

Аналогични мотиви са посочени и по отношение искането за възстановяване на ДДС в размер на 856.77 лв. по СД за ДДС №27001284034/09.03.2017 г. В този случай с издадения АПВ от 28.03.2017 г. от данъка за възстановяване в размер на 11 459.34 лв. е прихванато декларираното от жалбоподателя задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ по коригиращата декларация от 2016 г. в общ размер на 856.77 лв. и ефективно е възстановена сумата в размер на 10 602.57 лв. Прието също, че дори и да се игнорира подадената коригираща декларация, задължението е установено с РА от 12.09.2017 г., който е влязъл в сила. С АПВ от 28.03.2017 г. се прихващат 260.00 лв. главница, 291.04 лв. лихви, 279.36 лихви 26.37 лв. лихви или общо прихванатите лихви са в размер на 596.77 лв., като и този АПВ не е обжалван и е влязъл в сила. Независимо от това с РА е установена недължимост на тези лихви в размер на 596.77 лв., поради което от тази сума е извадена сумата в размер на 241.29 лв. – установените лихви по РА, поради което сумата в размер на 355.48 лв. следва да се възстанови. Доколкото обаче с РА за поправка са установени други изискуеми публични задължения в размер на 94.89 лв., то е възстановена сума в размер на 260.59 лв.+законна лихва в размер на 15.50 лв. При това положение е прието от органа, че начислените на жалбоподателя лихви за задължението по ЗДДФЛ за 2012 г. за периода след 07.02.2014 г. са възстановени на жалбоподателя или са прихванати срещу други изискуеми задължения, а прихванатите суми с двата АПВ от 01.03.2016 г. и от 28.03.2017 г. са погасили част от дължимата главница за неусвоения преотстъпен данък за 2012 г. Въз основа на това е прието, че исканите суми в размер на 318.97 лв. и 856.77 лв. по посочените СД не подлежат на прихващане или възстановяване, както и не се дължат лихви на основание чл.91 ал.10 от ЗДДС.

Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на 28.03.2024 г., но съобразно Определение №7542/19.06.2024 г. по адм.д.№6110/2024 г. по описа на ВАС на Р България, това връчване не е извършено по посочен изричен адрес на пълномощника на жалбоподателя, поради което съобщаването на Решението на Директора на Д „ОДОП“ [населено място] е ненадлежно и не е започнал да тече срока по чл.156 ал.1 от ДОПК.

В хода на съдебното производство е приета като доказателство по делото цялата преписка по издаване на оспорения АПВ, включително издадените предходни АПВ и РА, на които органът се е позовал.

В хода на съдебното производство бе назначена съдебно-счетоводна експертиза, което заключение бе прието от съда като компетентно дадено, неоспорено от жалбоподателя и частично оспорено от ответната страна.

По първи въпрос: От заключението на вещото лице се установи, че констатациите от органите на НАП в Ревизионен акт №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. и Ревизионен акт за поправката му №П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г. по отношение на довнесения данък за 2012 г. на 07.02.2014 г. в размер на 3063.39 лв. (поради липса на изпълнени условия за преотстъпване на данък за 2012 г. по реда на ЗКПО), съответстващо на направените от търговеца счетоводни записвания, не кореспондира с данните от данъчната сметка на жалбоподателя, водена от НАП чрез Програмен продукт СУП. По данни от този програмен продукт, сумата от 3063.39 лв. е внесена на 07.02.2014 г. от търговеца в Единната банкова сметка (обединяваща данъци и осигурителни вноски) към Републикански бюджет и е съществувала до началото на м.03.2014 г. Тъй като към този момент не е имало създадено задължение за довнасяне на преотстъпения данък за 2012 г. в размер на 3063.00 лева (в подадената през 2013 г. ГДД за 2012 г. този данък е деклариран като „преотстъпен”, т.е. не е дължим и към 07.02.2014 г. не е било установено с Ревизионен акт, че ЗЛ няма право на преотстъпване на КД в размер на 3063.00 лв., т.е. този данък все още не е дължим), внесената в Единната банкова сметка сума от 3063.39 лв. остава неразпределена, надвнесена, и с нея се покриват нововъзникнали след датата на внасянето й задължения, както следва:

През 2014 г.: ДОО за м.05.2014 г. - 9, 93лв. + 32, 79лв.; ДОО за м.06.2014 г. – 42, 72 лв.; ЗО за м.05.2014 г. – 4, 47лв. + 14, 73лв.; ЗО за м.06.2014 г. – 19, 20лв.; ЗО за м.07.2014 г. – 19, 20лв.; ЗО за м.08.2014 г. – 19, 20лв.; ЗО за м.09.2014 г. – 19, 20лв.; ЗО за м.10.2014 г. – 19, 20лв.; ЗО за м.11.2014г. – 19, 20лв.

През 2015 г.: ЗО за м.12.2014 г. – 19, 20лв.; ДОО за м.12.2014 г. – 42, 72лв.; ДДоход по ГДД за 2014 г. – 1393, 00 лв.; ЗО за м.01.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.02.2015 г. – 24, 00 лв.; ЗО за м.03.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.04.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.05.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.06.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.07.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.08.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.09.2015г. – 24, 00лв.; ЗО за м.10.2015 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.11.2015г. – 24, 00лв.

През 2016г.: ЗО за м.12.2016 г. – 24, 00лв.; ЗО за м.12.2016 г. – 24, 00лв.; ДДоход за 2012 г. – 1091, 03лв. – след подаване на коригиращата декларация за 2012 г. с вх.№ 274391600037902/02.12.2016г.

Вещото лице е констатирало, че жалбоподателят е плащал към НАП всички дължими месечни вноски за осигуровки и за годишни данъци, при което плащаните суми са оставали надвнесени. За периода 01.05.2013 г. – 28.03.2016 г. върху сумата от 3063, 36 лв. е начислена от Програмния продукт СУП на НАП лихва в размер на 596, 77 лв., тъй като внесеният данък на 07.02.2014 г. в размер на 3036, 36 лв. в Единната сметка не е покрил липсващо създадено/декларирано задължение на лицето към дата 07.02.2014г., а впоследствие в следващи години с тази сума са закривани задължения за осигурителни вноски на лицето, независимо от факта, че жалбоподателят е внасял редовно осигурителните си вноски. В РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. е установено, че с АПВ №П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г. е извършено прихващане на лихвата в размер на 596, 77 лв. с ДДС за възстановяване за периода м.12.2016г.- м.02.2017г. Доколкото този АПВ е бил отменен от АдмС [населено място], то в изпълнение на Решение №23/10.01.2017 г. и Решение №91/27.01.2017 г. на Административен съд Варна обработената от Програмния продукт СУП на НАП коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№274391600037902/02.12.2016 г. със задължение 3063, 00 лв. и съответните лихви е анулирана. По този начин с Ревизионен акт №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. за отчетната 2012 г., са определени следните данъчни задължения по ЗДДФЛ: Данък върху годишна данъчна основа в размер на 5105, 65лв., Дължим годишен данък в размер на 5105, 65лв., внесен до 01.05.2013 г. в размер на 2042, 00 лв. и внесен данък на 07.02.2014 г. в размер на 3063, 36 лв.; както и е начислена лихва на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми в размер на 3063, 36 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 07.02.2014г. – 241, 29лв. (част от прихванатата с АПВ сума от 596, 77 лв.) Във връзка с установеното по-горе с РА е прието, че сумата от 355, 48 лв., представляваща разликата между сумата от 596, 77 лв./начислена лихва върху 3063, 36 лв. и прихваната с АПВ/ – 241, 29 лв./начислена лихва върху 3063, 36 лв. с РА/ се явява недължимо събрана от НАП, поради което с РА е установено, че подлежи на връщане, ведно със законна лихва на основание чл.129 от ДОПК. Лихвата е в размер на 15, 50 лв. и се дължи за периода от 09.04.2017г. (когато изтича 30-дневния срок за възстановяване, съгласно чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС) до 12.09.2017г. (датата на РА). С Ревизионен акт за поправката му №П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г. за отчетната 2012 г. са прихванати дължими към 12.09.2017 г. данъчни задължения на ЗЛ – лихви по ГДД за 2016г. в размер на 70, 46 лв., лихви за ЗО в размер на 0, 43 лв. и ЗО за м.08.2017г. в размер на 24, 00лв. (въпреки, че падежът на вноската за ЗО не е настъпил – дължима е след 25.09.2017г.). След РА за поправка на РА, остава сума за възстановяване – 260, 59 лв. (260, 59 лв. = 355, 48лв. – 70, 46лв.- 0, 43лв.- 24, 00лв.) и още лихва в размер на 15, 50 лв.

Вещото лице е дало заключение, като се е съобразило и с констатациите в АПВ № П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г., че подлежащия ДДС за възстановяване общо в размер на 318, 97 лв. е прихванат за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012 г. по подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016г. и не е възстановен на жалбоподателя. Предвид констатации в Ревизионен акт №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. и Ревизионен акт за поправката му №П-03002717165793-003-001/25.09.2017г., че преотстъпеният данък за 2012 г. в размер на 3063, 39лв. е внесен на 07.02.2014 г., и че подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. е анулирана, сумата от 318, 97 лв. – ДДС за възстановяване по приключила процедура за периода м.11.2015 – м.01.2016 г. подлежи на възстановяване. Лихвата за периода от 14.03.2016 г. (30-дневен срок от подаване на последната за периода СД) до датата на заключението 18.09.2024 г., изчислена върху сумата от 318, 97 лв., възлиза на 291, 72 лв.

Вещото лице е дало заключение, като се е съобразило и с констатациите в АПВ №П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г., че част от подлежащия ДДС за възстановяване – сума в размер на 856, 77 лв. от общо установения ДДС за възстановяване в размер на 11 459, 34 лв., е прихваната за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012г. по подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016г. и не е възстановен на жалбоподателя. Невъзстановената сума от 856, 77 лв. е прихваната за: 260, 00 лв. – главница данък доход за 2012 г. и 596, 77 лв. – лихва върху несвоевременно внесен Данък доход за 2012 г. – изчислена от 01.01.2012 г. до 28.03.2016 г. Предвид направените констатации в Ревизионен акт №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. и Ревизионен акт за поправката му №П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г., че преотстъпеният данък за 2012 г. в размер на 3063, 39 лв. е внесен на 07.02.2014 г., и че подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. е анулирана, сумата от 856, 77 лв. – част от ДДС за възстановяване по приключила процедура за периода м.12.2016 г. – м.02.2017 г. подлежи на възстановяване. Лихвата за периода от 09.04.2017г. (30-дневен срок от подаване на последната за периода СД) до датата на заключението 18.09.2024 г., изчислена върху сумата от 856, 77 лв., възлиза на 690, 48 лв. В тази връзка вещото лице изрично е посочило, че констатациите в АПВ №П-03002718002593-004-001/17.01.2018 г., описващи вноските за данък 3063, 36 лв. (лист 111-гръб от делото) по РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. не съответстват на установеното с РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. (лист 115 от делото).

По втори въпрос: От заключението на вещото лице се установи, че всички издадени АПВ и РА, с които са извършени прихващания и възстановяване на жалбоподателя до датата на подаване на искането за възстановяване, а именно до 11.09.2019 г., са: АПВ № П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г., АПВ № П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г., Ревизионен акт № Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г., Ревизионен акт за поправката му № П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г., АПВ №П-03002717066655-004-001/29.09.2017 г. - издаден във връзка с подадено искане вх.№4105/03.04.2017 г. за прихващане или възстановяване на сума в размер на 856, 77 лв. прихванати задължения по ГДД вх.№ 274391600037902/12.02.2016 г. с АПВ № П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г. След извършване на проверка в информационните масиви на НАП (П. С./ ДОС/ ДОИС) на 29.09.2017 г. е установено от органите по приходите, че „Ревизионен акт № Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. и Ревизионен акт за поправката му № П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г. са отразени в ДОС на ЗЛ, като по сметката на ЗЛ Н. К. П. към 29.09.2017 г. няма надвнесени суми за ЗДФЛ, които да се възстановят, както и няма непогасени, изискуеми и ликвидни данъчни задължения, няма публично задължение, което подлежи на събиране от органите на НАП”.

Съобразно заключението на вещото лице, според посочените данъчни документи, издадени до 11.09.2019 г.:

• със сумата за възстановяване в размер на 318, 97 лв. по изтекла процедура по ЗДДС за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г. са погасени задължения за данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. Лихвата за периода от 14.03.2016 г. (30-дневен срок от подаване на последната за периода СД) до 22.04.2024 г., изчислена върху сумата от 318, 97 лв., възлиза на 273, 63 лв.

• със сумата за възстановяване в размер на 826, 77 лв. по изтекла процедура по ЗДДС за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г. са погасени задължения за данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. Лихвата за периода от 09.04.2017г. (30-дневен срок от подаване на последната за периода СД) до 22.04.2024 г., изчислена върху сумата от 826, 77 лв., възлиза на 641, 88 лв.

Според ДОС (данъчно осигурителната сметка) в НАП на жалбоподателя, сумата по изтекла процедура за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г. в размер на 318, 97 лв. е възстановена на лицето с АПВ №П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г. и на основание чл.128, ал.1 и чл.129 от ДОПК същата е била прихваната със задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016 г. (коригираща за 2012г.) в размер на 575, 97 лв.

Според ДОС (данъчно осигурителната сметка) в НАП на жалбоподателя, сумата по изтекла процедура за периода м.12.2016 г. – м.02.2017 г. в размер на 11459, 34 лв. е възстановена на лицето с АПВ №П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г. и на основание чл.128, ал.1 и чл.129 от ДОПК са били прихванати задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016 г. (коригираща за 2012г.) в размер на 856, 77 лв., както следва:

• Главница по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012г.) – 260, 00лв.

• Лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012г.) – 291, 04лв.

• Доначислена към 28.03.2017г. лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012г.) – 26, 37лв.

• Лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012г.) за периода 01.05.2013г. – 28.03.2016г. – 279, 36лв.

Горното е обективирано и в издадения АПВ № П-03002723240398-004-001/19.01.2024 г., където подробно са описани задължения, плащания, възстановяване и прихващане на суми, отразени в ДОС на ЗЛ. Според ДОС на ЗЛ липсват основания за прихващане или възстановяване на претендираните от жалбоподателя суми.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу процесния АПВ е подадена в срок, съобразно и цитираното по-горе в мотивите Определение №7542/19.06.2024 г. по адм.д.№6110/2024 г. по описа на ВАС на Р България, от лице с право и интерес от оспорване срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и след като е изпълнена абсолютната процесуална предпоставка на чл.156 ал.1 и 2 ДОПК във вр. с чл.129 ал.7 от ДОПК за предварително обжалване на акта по административен ред. АПВ е потвърден с решението на Директора на Дирекция ОДОП [населено място]. С оглед на това жалбата е процесуално допустима, като разгледана по същество е и основателна.

При служебна проверка на оспорения акт на основанията по чл.160 ал.2 от ДОПК във вр. с чл.129 ал.7 от ДОПК настоящият състав на съда приема, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган. Актът е издаден от С. Т. - на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място]. С Резолюция за извършване на проверка №П-03002723240398-0РП-001/28.12.2023 г., издадена от Г. С. - на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място] и началник на сектор, оправомощен като компетентен орган за възлагане на проверки със Заповед №Д-1440/31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], е възложено на С. Т. - на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], оправомощен като компетентен орган за извършване на проверки по Наредба №Н-9/16.12.2009 г., на основание чл.7 ал.1 от ДОПК, със Заповед №Д-1440/31.07.2023 г. на Директора на ТД на НАП [населено място], извършване на проверка за поискана сума в размер на 909.03 лв. за възстановяване от жалбоподателя за ДДС за два периода: 01.11.2015 г. – 31.01.2016 г. и 01.12.2016 г. – 28.12.2017 г. На основание действащата към датата на издаване на акта нормативна уредба - чл.129 от ДОПК и чл.7 – чл.10 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г., компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на ДДС е органът по приходите. Местната компетентност в случая се определя по правилата на чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК - териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. В настоящия случай това е ТД на НАП [населено място], поради което съдът намира, че оспорваният АПВ е издаден от компетентен орган по приходите.

Направеното възражение в жалбата, че органът не се е произнесъл по направения в искането за възстановяване на сумите отвод, съдът намира, че не е съществено нарушение на административно производствените правила. Изцяло в компетенцията е на органа по приходите да прецени дали са налице основания за отвод и съответно да се приложат относимите норми и правила на чл.76 от ДОПК и чл.7 ал.3 от ДОПК. Доколкото компетентният орган е издал процесния АПВ и се е произнесъл по съществото на искането, то явно е приел, че липсват основания да се отведе от това производство.

Съдът приема, че е спазена писмената форма за издаване на акта, има необходимото съдържанието, предвидено в чл.59 ал.2 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, включително фактически и правни основания за издаване, както и разпоредителна част с посочване на размера на подлежащите на възстановяване данъци. Мотивиран е с изложените фактически констатации на органите по приходите и относимите към тях нормативни разпоредби, които са довели до съответните изводи на органа по приходите. Актът е връчен електронно на жалбоподателя на 19.01.2024 г., съгласно представено удостоверение за извършено връчване по електронен път. Актът е подписан с квалифициран електронен подпис на издателя, валиден към датата на издаването му, което се потвърждава, както от представените по делото доказателства, така и от извършената от съда проверка на валидност на електронен подпис, обективирана в протокола от открито съдебно заседание на 10.07.2024 г. Решението на административния орган, с което е потвърден процесния АПВ, е издадено от Директора на Дирекция ОДОП [населено място], който е компетентен на основание чл.152 ал.2 от ДОПК. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за незаконосъобразност на акта.

По материалната законосъобразност на акта:

В разпоредбите на чл.128-129 от ДОПК е уредена особена процедура по прихващане и възстановяване на недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Дължим е извод, че специалните материални закони уреждат материалноправните предпоставки за възникване на задължения за данъци и осигурителни вноски, но при претенция на засегнатото лице за тяхна недължимост, следва да се развие общото производство по чл.128-129 от ДОПК, което правилно е сторено от органът по приходите.

В настоящия случай спорът се свежда до това дали органът по приходите при издаване на оспорения в настоящото производство АПВ е спазил влязлото в сила Решение №23/10.01.2017 г. на АдмС [населено място], постановено по адм.д.№1857/2016 г. по описа на същия съд, допълнено с Решение №91/27.01.2017 г. по същото дело, както и дали в ДОС на жалбоподателя са били отразени реално последиците от това решение, съгласно издадените АПВ, преди процесния, включително и констатациите и установените задължения с РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. и РА за поправката му №П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г. Няма спор между страните, че жалбоподателят е подал искане на 11.09.2019 г. с вх.№11848 с правно основание чл.129 ал.1 от ДОПК, ведно с приложения към него, до Изпълнителния директор на НАП [населено място], чрез офис Шумен на ТД на НАП [населено място], за възстановяване на сума в размер на 287.42 лв., ведно със законната лихва за периода от 13.06.2016 г. до окончателното изплащане по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2016 г. и за възстановяване на сума в размер на 621.61 лв., ведно със законната лихва за периода от 28.09.2017 г. до окончателното плащане по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№2700-1284043/09.03.2017 г. Твърденията в това искане са свързани, че сумите не са възстановени на жалбоподателя с издадените АПВ и РА, тъй като органът по приходите не е приложил влязлото в сила съдебно решение на АдмС [населено място].

Няма спор между страните, че с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх.№2743913001033971/12.03.2013 г. жалбоподателят Н. К. П. е декларирал дължим годишен данък 2042.00 лв., внесен на 14.03.2013г. - 1995, 56 лв. и на 05.04.2013г. – 46, 44 лв. и преотстъпен данък 3063.39 лв. Този преотстъпен данък е бил внесен от жалбоподателя на 07.02.2014 г., като съгласно приложеното по делото банково извлечение – л.102 по делото е вписано основание „неизползван преотстъпен ДОД по ГДД 2012 г.“, поради което и в ДОС на ЗЛ е отразена сумата от 3063, 39 лв. Въз основа на изпратено от органите по приходите съобщение за корекция на подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх.№2743913001033971/12.03.2013 г., жалбоподателят е подал коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх.№274391600037902/12.02.2016 г., която е отразена в ДОС на ЗЛ. В следствие на извършената корекция в ДОС на ЗЛ е формирано задължение за дължим данък за 2012 г. в размер на 3063, 00 лв. и лихва 570, 40 лв., като с АПВ №П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г. подлежащия ДДС за възстановяване общо в размер на 318, 97 лв. е прихванат за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012г. по подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. и не е възстановен на жалбоподателя, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

Жалбоподателят подал на 24.03.2016 г. искане за прихващане или възстановяване с вх.№3179/24.03.2016г. за недължимо внесени суми в «банка ДОО и НЗОК» в размер на 551.04 лв., по което искане е бил издаден АПВ №1601129/28.03.2016 г., с който са установени надвнесени суми в размер на 551, 04 лв., като към 28.03.2016 г. в ДОС на ЗЛ са били налице задължения по коригираща ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх.№274391600037902/12.02.2016 г. за главница - 260 лв. и лихва - 570, 40 лв., поради което е извършено прихващане с надвнесените суми на посочените задължения. Този АПВ №1601129/28.03.2016 г. е бил обжалван по административен и по съдебен ред, като с Решение №23/10.01.2017 г. и Решение за допълване №91/27.01.2017 г. по адм.д.№1857/2016 г. по описа на АдмС Варна, АПВ е отменен, а преписката върната за произнасяне по реда на чл.128 от ДОПК по искането, подадено от жалбоподателя за прихващане или възстановяване с вх.№3179/24.03.2016 г., съобразно данните, налични в приходната администрация, без да бъде съобразявана коригиращата ГДД №274391600/12.02.2016 г. Във връзка с Решенията на АдмС Варна е издаден АПВ №ПО-03002717003438-004-001/31.03.2017 г., с който са възстановени надвесени суми в общ размер на 551, 04 лв., като в ДОС на ЗЛ по кредита на ДОО е отразена сумата от 85, 44 лв. и в кредита на сметка НЗОК сума в размер на 465, 60 лв. /общо 551, 04 лв./.

Няма спор между страните, че въз основа на подадено искане за възстановяване на ДДС по Справка за извършено приспадане на ДДС с вх.№27001284034/09.03.2017 г. за периода 01.12.2016 г. до 28.02.2017 г. е издаден АПВ №П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г., с който отново са прихванати задълженията по коригиращата ГДД вх.№274391600037902/12.02.2016 г. в размер на 856, 77 лв. Или част от подлежащия ДДС за възстановяване в размер на 856, 77 лв., от общо установения ДДС за възстановяване в размер на 11459, 34 лв., е прихваната за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012 г. по подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. и не е възстановен на жалбоподателя. Невъзстановената сума от 856, 77 лв. е прихваната за: 260, 00 лв. – главница данък доход за 2012 г. и 596, 77 лв. – лихва върху несвоевременно внесен Данък доход за 2012 г. – изчислена от 01.01.2012 г. до 28.03.2016 г., което се потвърждава и от заключението на вещото лице.

След постановяване на Решението на АдмС [населено място] е издаден и РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г., с който е констатирано, че е от жалбоподателя е подадена коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. с деклариран данък върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 5105, 65 лв., внесен до 01.05.2013 г. в размер на 2042, 00 лв. и весен данък на 07.02.2014 г. в размер на 3063, 36 лв., като за периода 01.05.2013г. – 28.03.2016г. върху сумата от 3063, 36лв. е начислена от Програмния продукт СУП на НАП лихва в размер на 596, 77 лв. В РА също е установено, че с АПВ №П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г. е извършено прихващане на лихвата в размер на 596, 77 лв. с ДДС за възстановяване за периода м.12.2016 г. - м.02.2017 г. Доколкото този АПВ е отменен от АдмС [населено място] обработената от Програмния продукт СУП на НАП коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. със задължение 3063, 00 лв. и съответните лихви е анулирана. С този РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. за 2012 г., са определени следните задължения: Данък върху годишна данъчна основа в размер на 5105, 65 лв.; дължим годишен данък в размер на 5105, 65 лв., внесен до 01.05.2013 г. в размер на 2042, 00 лв. и внесен данък на 07.02.2014 г. в размер на 3063, 36 лв.; начислена лихва за невнесени в срок суми в размер на 3063, 00 лв. за периода от 01.05.2013 г. до 07.02.2014 г. – 241, 29лв., която е част от прихванатата с АПВ сума от 596, 77 лв. Прието е, че сумата от 355, 48 лв. (355, 48лв.=596, 77лв. – 241, 29 лв.) се явява недължимо събрана от НАП, поради което в РА е установено, че подлежи на връщане, ведно със законна лихва на основание чл.129 от ДОПК в размер на 15, 50 лв., които факти безспорно се установяват и от заключението на вещото лице. С Ревизионен акт за поправката му №П-03002717165793-003-001/25.09.2017 г. за 2012 г. отново са прихванати дължими към 12.09.2017 г. данъчни задължения на ЗЛ – лихви по ГДД за 2016 г. в размер на 70, 46 лв., лихви за ЗО в размер на 0, 43 лв. и ЗО за м.08.2017 г. в размер на 24, 00 лв., като съгласно заключението на вещото лице падежът на вноската за ЗО не е настъпил – дължима е след 25.09.2017 г. След РА за поправка на РА, остава сума за възстановяване – 260, 59 лв., а именно 260, 59лв. = 355, 48лв. – 70, 46лв.- 0, 43лв. - 24, 00 лв. и още лихва в размер на 15, 50 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се установи, че съобразно данните в данъчната сметка на жалбоподателя, водена от НАП чрез Програмен продукт СУП, сумата от 3063, 39 лв. е внесена на 07.02.2014 г. от търговеца в Единната банкова сметка (обединяваща данъци и осигурителни вноски) към Републикански бюджет и е съществувала до началото на м.03.2014 г. От тази сума са покрити нововъзникнали след датата на внасянето й задължения за ДОО и ЗО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., като жалбоподателят е внасял към НАП всички дължими месечни вноски за осигуровки и за годишни данъци, при което плащаните суми са оставали надвнесени.

От заключението на вещото лице по категоричен начин се установи, че въз основа на всички издадени АПВ и РА и РА за поправка на същия, издадени до 11.09.2019 г., със сумата за възстановяване в размер на 318, 97лв. по изтекла процедура по ЗДДС за периода м.11.2015 г. – м.01.2016 г. са погасени задължения за данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., а със сумата за възстановяване в размер на 826, 77 лв. по изтекла процедура по ЗДДС за периода м.12.2016 г. – м.02.2017 г. са погасени задължения за данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г. Според ДОС в НАП на жалбоподателя, сумата по изтекла процедура за периода м.11.2015г. – м.01.2016г. в размер на 318, 97 лв. е възстановена на лицето с АПВ №П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г. и на основание чл.128 ал.1 и чл.129 от ДОПК същата е била прихваната със задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012 г.) в размер на 575, 97лв. Според ДОС в НАП на жалбоподателя, сумата по изтекла процедура за периода м.12.2016г. – м.02.2017г. в размер на 11459, 34 лв. е възстановена на лицето с АПВ № П03002717040644-004-001/28.03.2017 г. и на основание чл.128 ал.1 и чл.129 от ДОПК са били прихванати задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012г.) в размер на 856, 77 лв., както следва: Главница по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016 г. – 260, 00 лв., Лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012г.) – 291, 04 лв., Доначислена към 28.03.2017 г. лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016г. (коригираща за 2012г.) – 26, 37 лв., Лихва по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/12.02.2016 г. (коригираща за 2012 г.) за периода 01.05.2013 г. – 28.03.2016 г. – 279, 36 лв., което е отразено и в констатациите на процесния АПВ.

Съобразно горното съдът приема, че при издаване на процесния АПВ органът по приходите не се е съобразил с постановеното Решение №23/10.01.2017 г. на АдмС [населено място] по адм.д.№1857/2016 г. по описа на същия съд, включително и с издадения РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г., с който е прието, че коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. със задължение 3063, 00 лв. и съответните лихви е анулирана. Твърдението на ответната страна, че подадената коригираща декларация на 12.02.2016 г. следва да бъде взета предвид при преценка на исканите суми за възстановяване съдът намира за неправилно, тъй като противоречи както на Решението на АдмС [населено място], така и на посочения РА. Съдебният акт в неговата цялост обвързва страните по делото, включително и по отношение констатираното от съда незаконосъобразно действие, довело до подаване на коригиращата декларация. В настоящия случай искането за възстановяване на процесните суми е подадено след като е влязло в сила съдебното решение, както и РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г., поради което следва да бъде съобразено от органа по приходите.

В този смисъл твърдението на процесуалния представител на ответната страна, че независимо, че в АПВ №П-03-002716027191-004-001/01.03.2016 г., с който е извършено прихващане на сумата по СД по ДДС в размер на 318.97 лв. било вписано друго основание, то по същество е прихванато задължение за главница ДОД за 2012 г., произтичаща от неусвоения данък, не кореспондира с доказателствата по делото. Безспорно както от вписаното основание в посочения АПВ, така и от заключението на вещото лице, се установи че подлежащия на възстановяване общо в размер на 318, 97 лв. ДДС е прихванат за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012 г., но по подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г., поради което не е възстановен на жалбоподателя. По отношение на ДОС на жалбоподателя при преценка на всички издадени АПВ и РА, както и съобразно заключението на вещото лице, сумата по изтекла процедура за периода м.11.2015г. – м.01.2016г. в размер на 318, 97 лв. е възстановена на лицето с АПВ №П-03002716027191-004-001/01.03.2016 г., като на основание чл.128 ал.1 и чл.129 от ДОПК същата обаче е била прихваната със задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по подадена годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№274391600037902/12.02.2016 г. (коригираща за 2012 г.) в размер на 575, 97 лв. Аналогичен е случая и с издадения АПВ №П-03002717040644-004-001/28.03.2017 г., с който сума в размер на 856, 77 лв. от общо установения ДДС за възстановяване в размер на 11459, 34 лв. е прихваната за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012 г. по подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016 г. и не е възстановен на жалбоподателя. Невъзстановената сума от 856, 77 лв. е прихваната за: 260, 00 лв. – главница данък доход за 2012 г. и 596, 77 лв. – лихва върху несвоевременно внесен Данък доход за 2012 г. – изчислена от 01.01.2012 г. до 28.03.2016 г. Няма спор между страните, че преотстъпеният данък, деклариран като такъв в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012 г., е дължим от данъчно задълженото лице като неусвоен, както и няма спор, че жалбоподателят дължи лихви върху главницата за невнесения в срок данък. От внесената сума в размер на 3 063.39 лв. на 07.02.2014 г. от жалбоподателя, данъчната администрация е извършила прихващане на месечни вноски за осигуровки и за годишни данъци, които са били внесени от жалбоподателя към НАП, съобразно заключението на вещото лице, при което плащаните суми от жалбоподателя са оставали надвнесени. Ето защо от издадените АПВ след постановеното съдебно Решение на АдмС [населено място] и издадения РА, ведно с РА за неговата поправка, не се установява по категоричен начин, че исканите суми са възстановени и съответно прихванати с дължими задължения, който факт не е установен и от органа по приходите при издаване на обжалвания АПВ в настоящото производство. Както сочи и ответната страна, издадените предходни облагателни актове са влезли в сила и съдът в настоящото производство не може да извърши съдебен контрол върху тях, но при заявено искане по реда на чл.129 от ДОПК следва да се прецени дали поисканите суми за възстановяване са прихванати с дължими задължения и правилно ли са отразени в ДОС на жалбоподателя.

В хода по същество на делото процесуалния представител направи искане съдът да прогласи нищожността на подадената коригираща данъчна декларация, което искане е недопустимо, тъй като на първо место в настоящото производство съдът не може да извърши такъв инцидентен контрол и на второ место тази коригираща данъчна декларация е „анулирана“ с влезлия в сила РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г. С оглед гореизложеното съдът приема, че оспореният АПВ е издаден при противоречие с материалния закон и целта на закона, поради което на това основание следва да бъде отменен. Съгласно разпоредбата на чл.160 ал.3 от ДОПК, когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка искането на жалбоподателя органът да бъде задължен от съда да прихване или възстанови на жалбоподателя сумите, съгласно заключението на вещото лице, е недопустимо, тъй като съдът не може да замести решаващия орган, съгласно ограничителното правило на чл.160 ал.3 от ДОПК. В случая при отмяната на акта, преписката следва да бъде върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП Варна за произнасяне по искане вх.№11848/11.09.2019 г., депозирано от Н. К. П. с [ЕГН], чрез пълномощник адвокат [населено място] при ШАК, за възстановяване на суми, съобразно данните налични в приходната администрация, съобразно влязлото в сила Решение №23/10.01.2017 г., допълнено с Решение №91/27.01.2024 г. по адм.д.№1857/2016 г. по описа на АдмС [населено място], съобразно влезлия в сила РА №Р-03002717002735-091-001/12.09.2017 г., както и дължимостта на лихвата за внесения извън срока преотстъпен данък.

Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява изцяло основателна, тъй като целеният от него резултат с настоящия съдебен акт е уважен. На основание чл.161 ал.1 изр.1 от ДОПК ответникът дължи заплащане на съдебни разноски на жалбоподателя в общ размер на 440.00 лв., от които 10.00 лв. внесена дължима държавна такса за образуване на делото, внесена дължима държавна такса по частната жалба пред ВАС на Р България в размер на 30.00 лв. и 400.00 лв. внесен и изплатен депозит за вещо лице. Искането от процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ съдът намира за основателно, тъй като съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, тези процесуални действия са уговорени от страните в условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв и не е заплатено адвокатско възнаграждение, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на адвокат С. С. от АК [населено място], в качеството му на пълномощник и процесуален представител на жалбоподателя Н. К. П., сумата в размер на 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определена от съда около минимума, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 във вр. с чл.8 ал.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно правилото на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение над тази сума, а именно до размер на 700.00 лв., съдът намира за неоснователна, тъй като е обвързан от материалния интерес и правилото на чл.38 ал.2 от ЗАдв.

Водим от горното, съдът