Решение № 152 от 15.12.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 280/2025 г.

Производството е по реда на Глава XXI от НПК. С присъда №34 от 15.07.2025г., постановена по НОХД№295/25г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия В. М. М. за виновен в това, че на 06.11.2024 г. в гр. Плевен, е отнел чужда движима вещ - банкнота с номинал 50, 00 лв. от владението на Ю. Х. Б. от гр. Плевен, без нейното съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 НК, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и б.“ б“ от НК вр. чл.54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Със същата присъда подсъдимият В. М. М. е признат за виновен в това, че на 24.11.2024 г. в гр. Плевен, е отнел чужда движима вещ - банкнота с номинал 100, 00 лв. от владението на М. И. М. от гр. Плевен, с намерението противозаконно да я присвои, като заварен на мястото на престъплението е употребил заплашване срещу М. И. М., за да запази владението си върху отнетата вещ и деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.3 НК, вр. чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК вр. чл.54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия М. е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59 ал.1 НК от наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият М. е бил задържан под стража, считано от 27.11.2024 г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Ю. Х. Б. сумата от 50, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.11.2024 г. до окончателното й изплащане. Подсъдимият е осъден за заплати на гражданския ищец М. И. М. сумата от 100, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.11.2024 г. до окончателното й изплащане. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.Съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства. Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият В. М., който, чрез служебния си защитник адв.С., я обжалва с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода.Прави се искане първоинстанционната присъда да бъде изменена като въззивният съд приложи разпоредбата на чл.55 от НК и намали наложеното наказание лишаване от свобода. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура –Велико Търново счита постановената присъда за законосъобразна, правилна и справедлива.Застъпва становището, че наказанията и за двете престъпления, за които подсъдимият е признат за виновен са определени от окръжния съд при правилно отчитане на всички данни за личността му и неговата степен на обществена опасност.Определеното по реда на чл.23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на пет години, намира за справедливо и пледира присъдата да бъде потвърдена, а подадената въззивна жалба като неоснователна да се остави без уважение. Гражданските ищци Ю. Б. и М. М. редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата. Служебният защитник на подсъдимия адв.И., поддържа подадената въззивна жалба с направеното в нея искане за намаляване на наказанието, с приложението на чл.55 от НК.Изтъква доводи, че подсъдимият е в тежко семейно положение и ниския размер на вредите от двете престъпления дават основание наказанието му да бъде определено под минимума визиран в закона за всяко едно от двете престъпления поотделно.В подкрепа на искането аргументира и тезата, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е отказал делото да бъде разгледано и решено по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК независимо от направеното искане от защитника на подсъдимия М., потвърдено и от самия него.Според защитника това е довело до постановяване на завишена присъда, тъй като подсъдимият е бил лишен от възможността наказанието да му бъде наложено след редукцията по чл.58а от НК.Пледира за намаляване на наложените на подсъдимия наказания, с приложението на чл.55 от НК. Подсъдимият В. М. поддържа подадената въззивна жалба и изложеното в пледоарията на защитника му.Моли апелативният съд да намали наложеното наказание. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, както и служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установена следната фактическа обстановка възприета и от Плевенския окръжен съд: Подсъдимият В. М. М. живеел в гр.Плевен, •••••••••••.Той е неженен, с начално образование и осъждан многократно до момента, общо 17 пъти за различни престъпления против собствеността.Последните осъждания на М. са по НОХД №1197/22г. на РС Плевен, по което за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода; по НОХД №115/22г. на РС Плевен за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и за престъпление по чл. 206, ал. 3 НК на 2 години лишаване от свобода; по НОХД №190/22г. на РС Ловеч за извършено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода; по НОХД №647/22 на РС Плевен за извършено престъпление по чл. чл. 209 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода; по НОХД №277/22 на РС Ловеч за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 2 НК на лишаване от свобода за срок от 2 години. Наложените наказания по тези осъждания са били групирани по ЧНД №1856/22г. по описа на РС Плевен, като на подсъдимия му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК на три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.Това наказание било изтърпяна от подсъдимия на 25.07.2024г., когато бил освободен от затвора. На 06.11.2024г., около 17, 30 ч. пострадалата Ю. Х. Б., тогава на 77 години, се намирала на ул. „Данаил Попов“ в гр. Плевен, в близост до закусвалня „Шатра“. Към нея се приближил подсъдимият М., който бил с шапка с козирка, диоптрични очила и носел на руло килим под мишница.Той заговорил св.Б., убеждавайки я, че тя е стара позната на майка му, с която били работили заедно.Говорел неспирно, като обяснявал как майка му много ще се зарадва да види св.Б. и затова я подканил да тръгнат към близката кооперация, където тя живеела.Така заедно се придвижили до прохода между павилиона за дюнери и аптека „Субра“ в гр.Плевен.Там подсъдимият започнал да симулира телефонен разговор чрез часовника си, обяснявайки къде точно се намира.Пострадалата настояла майка му да слезе, докато тя отиде да си купи лекарства от аптеката и тръгнала натам, изваждайки портмонето си, в което имала една банкнота от 50 лв.В този момент с рязко и бързо движение подсъдимият дръпнал банкнотата и избягал, а пострадалата се стъписала. След това излязла от прохода и започнала да разпитва мъжете, които стояли пред павилиона за дюнери, дали не са виждали подсъдимия, когото описала като мъж с шапка, очила и с навит на руло мокет, който носел.Пострадалата Б. веднага се оплакала на дъщеря си за случилото се, а тя съобщила за това в полицията.На следващия ден св.Б. депозирала и писмен сигнал за случилото се. На 24.11.2024 г. около 21.35 ч. пострадалият М. И. М. се намирал на автобусна спирка, в близост до „Дом на книгата“ в гр.Плевен и се придвижил към стоянката на такситата, където изчаквал таксиметров автомобил.В този момент към него се приближил подсъдимият М., който бил облечен с черно шушляково яке, носел черна плетена шапка на главата си и диоптрични очила с правоъгълна форма на стъклата.Подсъдимият се спрял до пострадалия и започнал разговор с него, като го попитал за къде ще пътува. След като разбрал, че свидетелят е от с.Гривица, подсъдимият се опитал да създаде впечатление, че го познава от малък, защото бил близък с негов роднина „Милето“. Междувременно симулирал и телефонен разговор през часовника на ръката си, в който поддържал впечатлението, че е разпознал пострадалия като познат човек.Подсъдимият предложил на св. М. да го закара до село, като го помоли да му даде пари за кутия цигари.Тогава пострадалият извадил портфейла си, в който имал две банкноти — една от 5 лева и една от 100 лева, като последната бил заделил за предстоящия си рожден ден.Показал съдържанието на портфейла си на подсъдимия М., за да го увери, че не може да му даде пари за цигари. В този момент подсъдимият дръпнал банкнотата от 100лв. от ръцете на пострадалия и хукнал към прохода между павилиона за дюнери и аптеката, обяснявайки, че ще докара колата. Пострадалият го последвал и щом го забелязал, подсъдимият изкрещял срещу него да се маха, защото има нож и ще го намушка.След това започнал да крещи „дръжте го, дръжте го“.Свидетелят М. не видял други хора наоколо, не видял и подсъдимият да държи нож, но се уплашил и спрял.Подсъдимият се отдалечил от местопрестъплението, а св.М. тъй като бил силно притеснен се обадил на майка си, а след това съобщили в полицията за случилото се, по повод на което било образувано досъдебното производство. В хода на разследването и с протокол за доброволно предаване подсъдимият предал дрехите, с които бил облечен по време на осъщественото деяние с пострадалата Б.. Били извършени и разпознавания, при които свидетелите Ю. Б. и М. М. с категоричност посочили подсъдимият като извършител на деянията. В хода на досъдебното производство бил приобщен и компактдиск предаден с протокол за доброволно предаване, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение и била назначена видеотехническа експертиза.От заключението й е установено, че в диска се съдържат два записа от охранителни камери с отразено системно време от 17.36.03часа на 06.11.2024г. до 10.43.40ч.Не е установена манипулация върху записите.На записите се вижда лице от мъжки пол, с външен вид отговарящ на описания в задачите на експертизата.Извлечените от изследваните видеозаписи кадри са негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване. Гореописаната фактическа обстановка е приета за установена от окръжния съд след задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства и в тази връзка настоящата инстанция няма различия с първата. Законосъобразни и обосновани са изводите на първия съд, с които е приел, че показанията на свидетелката Ю. Б. са последователни, непротиворечиви, добросъвестно и обективно депозирани пред съда.При разпита си на съдебното следствие тази свидетелка подробно е описала външния вид и действията на подсъдимия на инкриминираната дата.Индивидуализирала го е като мъж, облечен с яке и очила, с шапка с козирка, който я заговорил на улицата.Обяснил й, че я познава, че са работили заедно с майка му и тя много ще се радва да я види.Подканил я да отидат до дома й, който бил съвсем на близо и тя тръгнала след него.Той говорил с някой през часовника си и тя му казала, че ще отиде до аптеката, а майка му да слезе пред блока, за да се видят.Тогава изкарала портмонето, отворила го и извадила от там 50 лева, за да си купи лекарствата.В този момент подсъдимият дръпнал парите от ръцете и избягал.Показанията на свидетелката Б. кореспондират и със заключението на видео техническата експертиза обследвала приобщените по делото видеозаписи от камерите на Община Плевен за видео наблюдение.Макар и записите да не позволяват лицева идентификация, същите ясно визуализират присъствието на мъж, с характерните белези като облекло и външни признаци описани от пострадалата на инкриминираната дата и място.Свидетелката Б. е имала продължителен пряк визуален и вербален контакт с подсъдимия М., същата е имала възможност добре да възприеме телосложението и отличителните му физически белези и с категоричност го е посочила като лицето, което е осъществило деянието при извършеното разпознаване на досъдебното производство.Показанията на свидетелката Б. се подкрепят и от протокол за оглед на веществени доказателства и изготвения към него фотоалбум, при който са били огледани дрехите предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия и с които е бил облечен на инкриминираната дата. Правилно окръжният съд е оценил и показанията на пострадалия свидетел М. М. като достоверни и пряк източник на информация за осъщественото спрямо него престъпно посегателство на 24.11.2024г.В показанията на този свидетел се откроява идентичния подход на подсъдимия да създаде впечатление за лично познанство с жертвата.Описал е конкретните действия и думи на подсъдимия.Посочил е, че е извадил 100лева, за да покаже на подсъдимия, че не може да му даде пари за цигари и в този момент последният дръпнал банкнотата от ръцете му и тръгнал.Свидетелят М. го последвал, но подсъдимият му казал, че има нож, от което пострадалият се уплашил и се отказал да върви след него.След това се обадил на майка си и подал сигнал в полицията за случилото се.Този свидетел е възприел добре подсъдимия М., имал е възможност да запомни характерните му черти и с категоричност го е посочил като извършител на деянието при извършеното на досъдебното производство разпознаване. Показанията на свидетелите Б. и М. са основани на преките и непосредствените им възприятия, кореспондират по между си досежно идентичния подход и механизъм на извършване на посегателствата, подкрепят се и от другите събрани и обсъдени по-горе доказателствени източници, намират опора включително и в обясненията на подсъдимия, който не оспорва авторството на деянията и достоверността на изнесеното от тези свидетели, като сочи свои лични причини за стореното. Незаконосъобразно окръжният съд е кредитирал и показанията на свидетеля Християн Николаев И..От показанията му дадени на съдебното следствие се установява, че същият е прегледал записите от видеокамерите, разпознал е подсъдимият, извършил е оперативно издирвателни мероприятия за установяването му и е провел оперативна беседа с него.При това положение е налице забраната на чл.118 ал.2 от НПК и св.И. не може да бъде свидетел, което налага показанията му да бъдат изключени от доказателствената маса.Посоченото нарушение е отстранимо от въззивнния съд още повече, че осъдителните изводи на първата инстанция не се основават на тези показания. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че Плевенският окръжен съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност, според действителното им съдържание, изложил е убедителни аргументи кои от тях е кредитирал с доверие, с което успешно е била постигната обективната истина по делото. Не се откриват нарушения на чл.13, чл.14, чл.107 от НПК и осъдителната присъда не е постановена в разрез с изискванията на чл.303 от НПК. При правилно установената фактическа обстановка по делото окръжният съд е направил съответстващ на закона извод, че подсъдимият В. М. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на престъпленията, за които е предаден на съд по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и б.“б“ от НК и по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.3 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. От обективна страна на 06.11.2024г. в гр.Плевен подсъдимият М. е отнел сумата от 50 лева от владението на св. Ю. Б. без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.Издърпвайки банкнотата от ръцете на пострадалата подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху предмета на престъплението и е установил своя трайна такава. Правилно окръжният съд е отхвърлил тезата на защитата, че деянието на подсъдимия не следва да се квалифицира като измама.Подсъдимият е създал заблуждение у пострадалата, че същата е близка бивша колежка на майка му и иска да ги срещне.Тези действия не са мотивирали пострадалата доброволно да се разпореди със сумата от 50 лева, а подсъдимият използвайки подходящото място, на което я е завел, сам е отнел банкнотата от ръцете й.Впрочем обективните действия на подсъдимия сочат на употребена сила при отнемане на вещта, което е основание същото да бъде квалифицирано като грабеж. С оглед на това, че прокурорът не е упражнил правомощията си по чл.287 от НПК да измени обвинението, респективно при липса на протест, с оглед ограниченията на въззивния съд свързани със забраната reformation in pejus, намесата е недопустима. От обективна страна на 24.11.2024г. подсъдимият М. е отнел от владението на пострадалия М. М. сумата от 100лева, с което е прекъснал фактическата власт върху вещта и е установил своя такава.Предприетите действия от пострадалия да настигне подсъдимия, за да си върне отнетата сума са били елиминирани от подсъдимия със заплахата – махай се, имам нож.В резултат на така упражнената заплаха, пряко адресирана към пострадалия и възприета от него като такава, подсъдимият е запазил владението върху предмета на престъпното посегателство. Престъпленията са осъществени от подсъдимия при условията на опасен рецидив и в двете хипотези на чл.29 ал.1 б. “а“ и б.“б“ от НК, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК. От значение за правната квалификация на престъпленията, предмет на настоящото наказателно производство, са осъжданията на подсъдимия, както следва: с определение по ЧНД№339/17г. по описа на ОС-Плевен са били групирани наложените на подсъдимия наказания по НОХД№2474/16г., по НОХД№2671/16г., по НОХД№2841/16г. по описа на РС-Плевен и по НОХД№156/17г. по описа на ОС-Плевен като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на четири години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК на пет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.От приложената по делото справка за съдимост е видно, че това наказание е било изтърпяно от М. на 27.11.2020г. С определение по ЧНД№1856/22г. по описа на РС-Плевен на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК са били групирани наложените на подсъдимия наказания по НОХД№1197/22г. на РС-Плевен, по НОХД№115/22г. на РС- Плевен, по НОХД№190/22г. на РС-Ловеч, по НОХД№647/22г. на РС-Плевен и по НОХД№277/22г. на РС-Ловеч, като му е било наложено едно общо най- тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода, увеличено на основание чл.24 от НК на три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.Това наказание е било изтърпяно от подсъдимия на 25.07.2024г. С оглед датите на осъществяване на настоящите деянията не са налице основанията на чл.30 от НК. От субективна страна и двете престъпления са осъществени при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществената им опасност, предвиждал е и пряко е целял настъпването на вредните последици. При определяне размера на наложените на подсъдимия М. наказания, за всяко едно от извършените престъпления поотделно, съобразно критериите по чл.54 от НК, окръжният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на предмета на престъпното посегателство и за двете престъпления, направеното самопризнание и изразеното съжаление за стореното, влошеното материално и семейно положение на подсъдимия.Като обстоятелства с отегчаващ потенциал окръжният съд е отчел изключително обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън осъжданията от значение за правната квалификация на настоящите деяния.От съдебното минало на М. е видно, че по-голямата част от житейския си път е прекарал в местата за лишаване от свобода и изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода не са му въздействали предупредително и превъзпитателно.Това сочи, че същият е личност с траен престъпен умисъл и целите на наказанието спрямо него са трудно постижими.Престъпленията, предмет на настоящото наказателно производство, са осъществени в незначителен период от време след последното му излизане от затвора.Утвърдените криминални нагласи, както и използвания идентичен почерк при извършване и на двете престъпления го очертават като личност със завишена степен на обществена опасност.От друга страна ниската стойност на отнетите суми и интензитета на употребената заплаха при реализацията на грабежа не сочат на по-висока степен на обществена опасност на престъпленията в сравнение с типичните прояви от този вид. Отчитайки тези релевантни за наказателната отговорност обстоятелства окръжният съд е приел, че наказанието за извършеното престъпление рецидивна кражба следва да се определи в размер над минималния, визиран в санкцията на чл.196 ал.1 т.1 от НК, а именно четири години лишаване от свобода, а за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.3 от НК в минимума от пет години лишаване от свобода. Настоящият съдебен състав намира за основателни изтъкнатите доводи от адв.И. при пренията пред въззивния съд, свързани с процесуалното развитие на делото пред първата инстанция, което е рефлектирало и върху размера на наложените на подсъдимия наказания. От материалите по делото е видно, че още при проведеното разпоредително заседание служебният защитник на подсъдимия, адв.С., е поискал делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.Същото становище е изразил и подсъдимият, който преди изказването на защитника си е посочил, че се признава за виновен и желае делото да се разгледа по облекчената процедура.Заявил е желание и да възстанови парите на пострадалите.Окръжният съд незаконосъобразно е приел, че изявленията на подсъдимия са колебливи и неясни и е обявил, че не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила.При направено искане от страна на защитата, подкрепено и от изявлението на подсъдимия, съдът е бил длъжен да вземе решение за предварително изслушване на страните по реда на Глава XXVII от НПК, да разясни на подсъдимия правото му по чл.371 от НПК, както и да го уведоми за последиците от разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие.Едва след като изпълни тази процедура съдът следва да вземе решение дали са налице основанията за разглеждане на делото по този процесуален ред и в коя от двете хипотези предвидени в чл.371 от НПК.Основание за отказ по чл.370 ал.1 вр. чл.371 т.2 от НПК е липсата на визираните в чл.371 т.2 от НПК и чл.372 ал.4 от НПК предпоставки – признание на фактите в обвинителния акт съчетано със съгласието да не се събират доказателства за тези факти, и обоснованост на самопризнанието от събраните на досъдебното производство доказателства.Тази констатация решаващият съд следва да направи едва след като проведе предварително изслушване на страните и разясни на подсъдимия всички възможни последици от разглеждането и решаването на делото по този алтернативен ред.Отказът на съда следва да бъде надлежно мотивиран, когато констатира, че изявлението на подсъдимия не отразява неговата валидно формирана воля или сочи само на частично самопризнание.Същото се отнася и в случаите, когато съдът установи че събраните на досъдебното производство доказателства не подкрепят в достатъчно степен самопризнанието. /Т.Р.№1 от 06.04.2009г. на ВКС по т.д.№1/2008г. на ОСНК/ В конкретния случай немотивираният и неоснователен отказ на окръжния съд да уважи искането за предварително изслушване по чл.370 ал.1 от НПК във вр. чл.371 т.2 от НПК, съответно да допусне съкратено съдебно следствие, е лишило подсъдимият от възможността да бъде санкциониран с по-леко наказание и рефлектира върху справедливостта на наложеното му наказание.Посоченото нарушение и според т.9 от цитираното по-горе тълкувателно решение не е основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като по реда на чл.337 ал.1 т.1 от НПК въззивният съд може компенсира подсъдимият като намали наложеното му наказание. По изложените по-горе съображения и с оглед самостоятелно направената преценка на отегчаващо–смекчаващото действие на индивидуализиращите наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подсъдимия въззивният съд намира, че следва да коригира присъдата като намали наложеното наказание на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК, за всяко едно от двете престъпления поотделно, както следва от четири години на една година и десет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК вр. чл. 29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и от пет години на четири години лишаване от свобода за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.3 от НК вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. Според преценката на настоящата инстанция така определеното наказание под предвидения минимум в санкцията на всяка едно от двете престъпления поотделно, се явява напълно справедливо, съответно на всички релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства и в достатъчна степен компенсира допуснатото от първия съд нарушение на процесуалния закон. Гореизложеното налага присъдата да бъде изменена и в частта относно приложението на чл.23 ал.1 от НК, като на подсъдимия М. по съвкупност му се наложи едно общо наказание най-тежкото, а именно четири години лишаване от свобода. Законосъобразно е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. Правилно окръжният съд е приложил и разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК, като от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 27.11.2024г. до влизане на присъдата в сила. Приетите за съвместно разглеждане граждански искове с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД от гр.ищец Ю. Б. в размер на 50 лева и от гр.ищец М. М. в размер на 100лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпленията, са уважени в пълно предявените им размери като доказани по основание и размер.Подсъдимият с неправомерното си поведение е причинил щети от имуществен характер на всеки един от гр.ищци, поради което и правилно е била ангажирана деликтната му отговорност. Законосъобразно в тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски с оглед постановената осъдителна присъда. При извършената цялостна служебна проверка, въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.Това налага същата да бъде коригирана в наказателната част досежно наказанието на основание чл.337 ал.1 т.1 от НПК и потвърдена в останалата й част. По изложените съображения и на основание чл.334 т.3 от НПК вр. чл.337 ал.1 т.1 от НПК Великотърновският апелативен съд