Решение № 181 от 27.7.2023 г. на Административен съд - Русе по дело № 138/2023 г.

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите / РИОСВ/-гр.Русе, чрез юрисконсулт С.К. срещу решение № 36/ 07.03.2023г. по анд 21/2023г. на РС-Бяла, с което е отменено НП № 31 от 22.12.2022г., издадено от Директор на РИОСВ-Русе, с което на В. И.И. е било наложено адм.наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.166 т.2 вр.чл.165 вр.чл.82 ал.5 от ЗООС. В касационната жалба са изложени подробни оплаквания, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми. Твърди се, че административното нарушение е безспорно установено и доказано на посочената в АУАН дата, същото е точно и ясно формулирано като неизпълнение на условие № 1 от Решение № РУ-1-П/2012г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на Директора на РИОСВ –Русе и е налице едно трайно противоправно продължено поведение на наказаното лице чрез бездействие. Оспорват се изводите на РС Бяла за изтекла абсолютна погасителна давност и за констатираните съществени процесуални нарушения.Тези доводи се поддържат и в съдебна зала от пълномощника. От касационната инстанция се иска да отмени обжалваното решение и съответно да потвърди наказателното постановление. Претендират се и разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от одветната страна разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител адв. К.Б. оспорва жалбата и счита решението за правилно. Развива подробни доводи. Претендира разноски. Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата. След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният съд намира следното: Касационната жалба е подадени в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическите и правни съображения на касационната инстанция за този извод: С оспореното решение РС-Бяла е отменил НП № 31 от 22.12.2022г., издадено от Директор на РИОСВ-Русе, с което на В. И.И. е било наложено адм.наказание глоба в размер на 2000лв. за нарушение на чл.166 т.2 вр.чл.82 ал.5 от ЗООС. Според посочената за нарушена норма на чл.166 т.2 ЗООС се наказват лицата, които не спазват условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околна среда Разпоредбата на чл.82 ал.5 от ЗООС гласи: „ Оценката на инвестиционни предложения завършва с решение на компетентния орган по чл. 93, ал. 2 или 3 или чл. 94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. Влязлото в сила решение е задължително условие за одобряването/разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон. Органът по одобряването/разрешаването се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, като решението е приложение, неразделна част от административния акт по одобряване/разрешаване, необходим за осъществяването на инвестиционното предложение. “ Спор по фактите не е повдигнат, те са правилно установени от въззивния съд, а именно: Ответникът по жалбата бил възложител на инвестиционно предложение за „Изграждане на рибарник в имот № 069009 в землището на с. К., общ. Д. м.. По този повод било издадено Решение № РУ-1/ ПР/ 2012 на директора на РИОСВ-Русе да не се извършва ОВОС за инвестиционното предложение. Съгласно Условие № 1 от Решението преди реализация на инвестиционното предложение възложителят е следвало да предприеме стъпки за издаване на необходимите документи, във връзка с изискванията на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите (обн. ДВ, бр.67/1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 35/2011 г.). Бил съставен и предупредителен протокол № 1 от 11.01.2012г. от експерт към РИОСВ-Русе и дадени задължителни предписания със идентично съдържание на условие № 1 от решението: преди реализация на инвестиционното предложение да се предприемат стъпки за издаване на необходимите документи, във връзка с изискванията на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите. Посочените норми касаят разрешително за водовземане и р азрешително за ползване на воден обект, които са цитирани много общо, макар че обхващат различни хипотези. На 15.07.2022г. е извършена проверка на обекта – рибарник, който вече бил реализиран. Констатирано е при проверката, че е и зграден рибарник (един басейн с бетонни стени), който е запълнен с вода и зарибен. В задната част на рибарника били изградени преливник и изпускател, които заустват в дере/канал, водещо към р. Ч. Л., Констатирано било, че водозахранването на рибарника се осъществява по две трасета: 1. Гравитачно - от два съседни рибарника, разположени каскадно един до друг, които се захранват от селска чешма и 2. Посредством гумиран маркуч - от преливника на каптажа на разположената в близост селска чешма. На проверяващите било представено разрешение за строеж №25/10.09.2013г. на главния архитект на Община Д. м.. Установено било, че В. Илиев не е предприел стъпки по издаване на изискуемото разрешително от Басейнова Дирекция по реда на ЗВодите, поради което не е представил на проверяващите документи, доказващи изпълнението на Условие № 1 от Решение № РУ-1-ПР/2012г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на Директора на РИОСВ – Русе. Именно поради това било издадено и НП. Едва в хода на съдебното дирене чрез разпита на проверяващите съдът е установил, че се касае за липсващи разрешителни за ползване на води и заустване на воден обект, издавани от Басейнова дирекция „ Дунавски район“ гр.Плевен, които са необходими преди започването на фактическото изграждане на рибарника, т.е преди издаването на разрешението за строеж. Въззивната инстанция е приела, че при съставянето на актът за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са предпоставка за отмяна на НП, а именно, че от описанието на нарушението не било ясно какви стъпки следва да са били предприети и какви са били нужните документи и обвинението е неясно и неконкретно, а само общо формулирано, съществено нарушение досежно непосочване на датата на нарушението, а само тази на установяването.Развити са съображения, че след издаденото разрешение за строеж, който е стабилен и влязъл в сила адм.акт, обекта е реализиран. Направен е извод с оглед посочените за нарушени норми от ЗООС, че нарушението е било осъществено най-късно до 10.09.2013г.- датата на издаване на разрешението за строеж, като инвестиционното намерение е вече осъществено и е отхвърлена тезата, че нарушението е извършено/ довършено/ на 15.07.2022г./ датата на проверката/. Направен е извод за изтекла абсолютна погасителна давност, както по чл.34 ал.1 ЗАНН, така и тази по чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК. С тези мотиви РС-Бяла е отменил издаденото НП Административният съд споделя постановения краен резултат, довел до отмяна на НП и частично изложените в съдебния акт мотиви за незаконосъобразност на наказателното постановление, като намира за необходимо да допълни следното: Следва да се отбележи, че е налице влязло в сила Решение № РУ-1-ПР/2012г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на Директора на РИОСВ - Русе. Съгласно Условие № 1 от Решението преди реализация на инвестиционното предложение възложителят е следвало да предприеме стъпки за издаване на необходимите документи, във връзка с изискванията на чл. 44 и чл. 46 от Закона за водите. Налице е влязло в сила и предписание с идентично съдържание с адресат ответника по жалбата. Не е спорно, че видно от показанията на проверяващите липсват разрешителни от Басейнова дирекция „ Дунавски район“ гр.Плевен за ползване и заустване на воден обект изискуемо по силата на чл.46 т.2 ЗВ за аквакултури и свързаните с тях дейности. Макар и недостатъчно ясно условието № 1 и даденото предписание с идентично съдържание, в настоящото производство или въззивното такова е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност, на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл. 166, т. 2 от ЗООС. Липсва спор, че ответника по жалбата не се е снабдил с необходимите разрешения, преди реализиране на инвестиционното си намерение, което е и съдържанието на условието и на предписанието, но налице е влязло в сила разрешение за строеж, а съгласно чл.82 ал.5 ЗООС в лязлото в сила решение по ОВОС е задължително условие за разрешаването на инвестиционното предложение по реда на специален закон - ЗУТ, като о рганът по разрешаването / Гл.архитект/ се съобразява с характера на решението, отчита поставените в него условия, мерки и ограничения, т.е условието за издаване на разрешението за строеж и вече фактически реализираното изграждане на рибарника е игнорирано от главния архитект на община Д. м. по негови съображения, а не от адресата му.Тази норма не вменява задължение към ответника по жалбата и не може той да е субект на това нарушение. Водовземането съгласно дефиницията, дадена в пар. 1, т. 4 ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно пар. 1, т. 25 ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. Такива изводи в НП липсват. Законосъобразни са изводите на РС-Бяла, че с оглед съдържанието на условието бездействието по изпълнението му приключва към момента на издаване на разрешението за строеж и всички давностни срокове са изтекли. Тук е мястото да се посочи, че е нарушен чл.46 т.2 от ЗВ към датата на проверката, тъй като реално се извършва ползване на воден обект без надлежно разрешително, което е основание за санкциониране по чл.200 ал.1 т.2 ЗВ, но издаването на НП не е от компетентността на касатора, а от директора на Басейнова дирекция. Некомпетентността на органа да издаде административен акт, независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е основание за неговата незаконосъобразност до степен на нищожност. Настоящият съдебен състав на основание нормата на чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК се позовава на изложените във въззивното решение мотиви на Русенски районен съд констатираните съществени процесуални нарушения в проведеното административно-наказателно производство, които водят до незаконосъобразност на санкционния акт. Оспореното решение е вадлидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство в договорения и изплатен размер от 500лв., чийто размер, е съответен на разпоредбата на чл.8 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения и възражението за прекомерност не е основателно. Тук е мястото да се посочи, че касатора не е направил своевременно пред въззивната инстация възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение, което е обсъдено в оспореното решение. Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът