Решение № 19 от 28.2.2018 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 82/2017 г.

Производството е образувано по депозирана искова молба от П. Ванге - лов П., ЕГН ••••••••••, с поС. ен адрес: гр. Варна, ул. „...”, № 13, вх.В, ап.60 срещу Х.К. К., ЕГН ••••••••••, •••. Ищецът твърди, че на 25.01.2010 г. и 26.02.2012 г. Х.К. К. е издал в полза на П.В.П. два записа на заповед. С първия от 25.01.2010 г. ответникът се е задължил на 30.06. 2012 г. да заплати на ищеца сума в размер на 40 000.00 лв. Със записа на заповед издаден на 26.02.2012 г. ответникът се е задължил на 30.06.2012 г. да заплати на ищеца сума в размер на 100 000.00 лв. Ищецът е предявил за плащане записите на заповед на падежа – 30.06.2012 г., но до настоящия момент ответникът не е запла - тил сумите по тях. Предвид обстоятелството, че метнителничните искове са погасе - ни по давност, ищецът е загубил възможността успешно да реализира правата си по записите на заповед, поради което предявява настоящия иск. Ищецът предявява претенция ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 140 000.00 лв., с коя- то се обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. В съдебно заседание поддържа исковата си претенция, чрез процесуалния си представител ад. Стоян Ди- митров Т. •••. В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В съдебно заседание, оспорва предявения срещу него иск, като счита същия за неоснователен. Твърди, че не е подписвал записите на заповед, като в тази връз- ка оспорва истинността на представените в съдебно заседание оригинални записи на заповед относно автентичността им, касаеща положените от него подписи. Именно поради обстоятелството, че не е подписвал записите на заповед, счита че не дължи на ищеца претендираната от него сума в размер на 140 000.00 лв. От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното: Х.К. К., на 25.01.2010 г. в гр. Варна е издал запис на запо - вед, с който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на заповедта на П.В.П.., ЕГН ••••••••••, ••• сумата от 40 000.00 лв., с уговорка „без протест”, с падеж – 30.06.20 12 г. и място на плащане гр. Варна. В записа на заповед изрично е отбелязано, че същият е предявен на падежа 30.06.2012 г. На 20.02.2012 г. Х.К. К., в гр. Варна, е издал запис на запо - вед, с който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на заповедта на П.В.П.., ЕГН ••••••••••, ••• сумата от 100 000.00 лв., с уговорка „без протест”, с падеж – 30.06.20 12 г. и място на плащане гр. Варна. В записа на заповед изрично е отбелязано, че същият е предявен на падежа 30.06.2012 г. И двата записа на заповед са подписани от Х.К. К. като издател. Ответникът оспори истиността на представените в първото съдебно засе - дание, записи на заповед в оригинал относно автентичността им в частта касаеща подписа положен от него. В рамките на откритото с Определение № 331 от 17.11. 2017 г., производство по чл.193 от ГПК, бе назначена съдебно-графична експер - тиза, която да установи дали подписите положени в двата записа на заповед са на Х.К. К.. От заключението на СГЕ се установи, че почеркът, с който са положени подписите срещу „платец” в записите на заповед от 25.01.2010 г. и 20. 02.2012 г. и този в представения сравнителен материал от името на Х.К. К. принадлежи на едно и също лице. Заключението на вещото лице не бе оспорено от страните. С оглед на това съдът отхвърля извършеното по реда на чл.193 от ГПК оспорване на автентичността на подписа, поради обстоятелството, че то не е доказано и приема, че ответникът е подписал двата записа на заповед, в ка - чеството си на техен издател. С оглед на така очертаната фактическа обстановка, съдът приема, че налице е правен спор относно наличието на неоснователно обогатяване на ответника в ка - чеството му на издател на менителничните ефекти. Предявеният иск за неоснова- телно обогатяване е с правно основание чл.534, ал.1 от ТЗ. Налице е и акцесорен иск за законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявява- не на иска до окончателното плащане на сумата – чл.86, ал.1 от ЗЗД. По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 09.08.2017 г. Записът на заповед е търговска сделка, посочена в чл.1, ал.1, т.8 от ТЗ и е от категорията на абсолютните търговски сделки и не зависи от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие, предвид разпоредбата на чл.286, ал.2 от ТЗ. Искът по чл.534, ал.1 от ТЗ има за предмет право отнасящо се до последиците от прекратяването на записа на заповед като търговска сделка, поради което подлежи на разглеждане по реда на глава тридесет и втора от ГПК. С оглед правилата на родовата подсъдност – чл.104 от ГПК и за местната подсъдност – чл.105 от ГПК, делото е подсъдно на Шумен- ския окръжен съд, като първа инстанция. Разгледан по същество искът е основателен, поради следните съображения: Съгласно чл.534, ал.1 от ТЗ приносителят на запис на заповед при изгубва- не на исковете по тях поради изтичане на менителничната погасителна давност (записът на заповед е прескрибиран ) или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по него (записът на заповед е преюдициран ), може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда. Искът за менителнич - но неоснователно обогатяване може да се упражни в тригодишен срок от датата на прескрибирането или преюдицирането на преките и регресните искове – чл.534, ал. 2 от ТЗ. Искът по чл.534, ал.1 от ТЗ е специален и изключва субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД. За да бъде уважен искът следва да са налице следните предпоставки: 1) наличие на действителен менителничен ефект; 2) приносителят на ефекта да тър - пи вреда, поради невъзможността да реализира имуществените си правата по запи- са на заповед и 3) наличие на обогатяване на пасивно легитимираното лице, в слу - чая издателя на записа на заповед. В конкретния случай и трите предпоставки за уважаване на предявения иск са налице. Представените менителнични ефекти съдържат наименованието „запис на заповед” в текста на документа на езика на който са написани; безусловно обе- щание да се платят посочените в тях парични суми; падежа; мястото на плащането, името на лицето на заповедта на което трябва да се плати, датата и мястото на издаването и подпис на издателя. Следователно записите на заповед, съдържат за- дължителните реквизити, предвидени в чл. 535 от ТЗ, поради което те са действи - телни. В качеството си на едностранна и абстрактна правна сделка те пораждат задължение за издателя им да заплати посочените в тях парични суми. Страните не са навели твърдения за съществуването между тях на каузално правоотношение и такова не е предмет на спора Ищецът се легитимира като приносител на записите на заповед. Видно от уговорения в тях падеж, същият е определен съгл. чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ, на опреде- лен ден – 30.06.2012 г., когато те са предявени на издателя, но той не е изпълнил задължението си да заплати посочените в тях парични суми. От 30.06.2012 г., съгл. чл.531, ал.1 от ТЗ, започва да тече тригодишния давностен срок за предявяване на прекия менителничен иск от приносителя на менителничните ефекти срещу плате - ца. Този срок е изтекъл на 30.06. 2015 г., а искът по чл.534, ал.1 от ТЗ е предявен 18.05.2017 г., т.е. в срока визиран в чл.532, ал.2 от ТЗ. С прескрибирането на записите на заповед за ищеца се осуетява възможността да реализира имуществе - ните си права по тях. Т.е. той търпи вреда, изразяваща се в това, че имуществото му не може да се увеличи с паричните суми по ефектите, това е така, защото взема- нията по ценните книги са погасени по давност. Същевременно налице е обогатя- ване на ответника, изразяващо се в това, че той не намалява пасивите в имущест - вото си и то порази обстоятелството, че спестява разходи за погасяване на задълже - нията си по записите на заповед. При разглеждане на иск по чл.534, ал.1 от ТЗ, следва да се съобрази, че същият се различава съществено от исковете по чл.55- чл. 59 от ЗЗД и не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване, и съ - отношението между тях. В този смисъл е и практиката на ВКС, Търговско колегия – Решение № 42 от 07.04.2009 г. по т.д. № 453/2008 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 110 от 08.11.2010 г. по т.д. № 949/2009 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 45 от 31.03.2016 г. на ВКС по т.д. № 1029/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. и други. В хода на процеса ответникът не е ангажирал доказателства, че е погасил задълженията си по менителничните ефекти. С оглед на това съдът, счита, че пре - дявения на основание чл.534, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен. Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве - ната акцесорна такава за законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й заплащане. Независимо от изхода на делото на ищеца не следва да бъдат присъдени раз - носки, предвид обстоятелството, че той не е представил доказателства за извърше - ни от него разноски по производството, включително и заплащане на адвокатско възнаграждение На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Х.К. К., след- ва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 5 600.00 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд Водим от гореизложеното, съдът