Решение № 226 от 23.5.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 178/2023 г.

Производството е образувано по предявен от М. И. К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. В., ул. •••••• срещу “Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 52 900 лв. (след увеличение на размера на иска, допуснато в о.с.з. от 15.03.2023 год. по гр. д. № 7161/2022 год. по описа на ВРС), претендирана като неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, нанесени на собствения му товарен автомобил с марка „Субару Форестер”, рег. № ••••• в резултат на настъпило на 16.09.2021 год. пътнотранспортно произшествие в гр. В., при движението му по ул. „Първи май” в посока кв. „Аспарухово” – кв. „Галата”, виновно предизвикано от водача на лек автомобил с марка „Нисан Навара”, рег. № •••••, застрахован от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със срок на застрахователно покритие от 18.07.2021 год. до 17.07.2022 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 02.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението В исковата молба ищецът излага, че е собственик на товарен автомобил с марка „Субару Форестер”, рег. № •••••. Твърди се, че на 16.09.2021 год. около 19.30 ч. е настъпило пътнотранспортно произшествие по време на управление на товарния автомобил, който се е движил в гр. В., по ул. „Първи май” в посока кв. „Аспарухово” – кв. „Галата”, когато водачът му М. К. е бил блъснат от движещия се в противоположна посока водач на лек автомобил с марка „Нисан Навара”, рег. № •••••, управляван от Х. И.. Последвал челен удар, поради навлизането на Х. И. в пътната лента на движение на товарния автомобил. Мястото на произшествието било посетено от служители на МВР, които съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Виновният за произшествието водач е бил застрахован в “Застрахователна компания Лев Инс” АД по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 18.07.2021 год. до 17.07.2022 год. Настъпилите увреждания били установени от застрахователя на виновния водач, който след извършен оглед е отказал да изплати обезщетение, което обуславя и правния интерес на ищеца да предяви осъдителна претенция и да претендира обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, поради тотална щета. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс” АД, депозира писмен отговор, с който не оспорва, че ответникът е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на действие от 18.07.2021 год. до 17.07.2022 год., че е бил уведомен от ищеца за настъпилото произшествие, че представители на застрахователя са извършили огледи на увредената вещ, както и че е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не е установено виновното и противоправно поведение на застрахования. Оспорва се виновността и отговорността на застрахования, както и механизмът на настъпване на произшествието. В условие на евентуалност при доказване на основанието се поддържа, че е налице „тотална щета“, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност при съобразяване със запазените части след произшествието. Настоява се за отхвърляне на осъдителната претенция, ведно със законната лихва. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване, както и за присъждането на съдебно- деловодни разноски. От своя страна, в откритото заседание, ответното дружество, чрез своя пълномощник, излага становище за доказаност на исковата претенция по основание, но оспорва същата по размер. Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представеното свидетелство за регистрация, собственик на товарният автомобил с марка „Субару Форестер”, рег. № ••••• е ищецът по делото. Между страните не е спорно, че към 16.09.2021 год. лек автомобил с марка „Нисан Навара” с рег. № ••••• е застрахован при ответното дружество по валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с период на валидност 18.07.2021 год. – 17.07.2022 год. Страните нямат разногласия и по отношение на обстоятелството, че ответникът е уведомен от ищеца за настъпилото произшествие, като според представения по делото опис-заключение по щета № 0003-5000-21-452189, на 26.11.2021 г. представител на застрахователя е извършил оглед на ищцовия автомобил и е констатирал, че множество от неговите части подлежат на подмяна или ремонт. Съгласно твърденията, изложени в отговора на исковата молба, които съдът цени като признание на неизгоден за страната факт, отвеникът е постановил отказ по отправената му от ищеца извънсъдебна претенция за обезщетяване на претърпените имуществени вреди. От приетото по делото заключение по проведената съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира частично, се установява, че процесното ПТП е настъпило на 16.09.2021 год., около 19: 30 часа след пряк контакт между насрещно движещите се в гр. В., по ул. „Първи май”, товарен автомобил с марка „Субару Форестер”, с рег. № •••••, управляван от собственика - ищец по делото в посока от кв. „Аспарухово” към кв. „Галата” и застрахования при ответника лек автомобил с марка „Нисан Навара”, с рег. № •••••, управляван от Х. С. И. в посока кв. „Галата” към кв. „Аспарухово”, след отклоняване на траекторията на движение на последния автомобил на ляво, навлизането му в лентата за движение на автомобила с марка „Субару Форестър”, последвано от насочване на дясно на движението на лек автомобил „Нисан Навара” и удар между двете превозни средства. След посещението на местопроизшествието от служител на ОД на МВР – Варна е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1679/16.09.2021 г., потвърждаващ настъпването на произшествието. Вещото лице отбелязва, че в момента на удара, товарният автомобил „Субару Форестер” е бил в покой с работещ двигател в своята лента за движение. Доколкото неговият водач не е имал възможност да избегне произшествието, привеждането на автомобила в покой е било единственото възможно и техническо правилно действие, което е могло да бъде предприето. Тъй като превозното средство не се е движело, вещото лице отбелязва, че скоростта му на движение преди произшествието не е от значение. От друга страна, скоростта на автомобила „Нисан Навара” преди произшествието е била 111, 78 км/ч. В заключението се отбелязва и че няма данни от официалните органи, към момента на ПТП, товарният автомобил „Субару Форестер” да е бил бракуван, катастрофирал или да е бил в друго негодно техническо състояние, на база на което вещото лице, счита, че автомобилът е бил в състояние, което позволява да се използва по предназначение. Вещото лице отбелязва, че приема уврежданията, установени от застрахователя в съставения от негов представител опис заключение по щета № 0003-5000-21-452189. На база анализа си, експертът дава становище, че към датата на застрахователното събитие, средната пазарна стойност на товарния автомобил „Субару Форестер” е 56 900 лв., а сумата, необходима за неговия ремонт възлиза на 65 520, 76 лв. Същата надвишава 70% от действителната му стойност, което кара експерта да заключи, че по отношение на автомобила е налице „тотална щета”. Експертът изчислява, че процесният автомобил „Субару Форестер” към 16.09.2021 год. е било възможно да бъде изкупен за скрап на цена 330, 28 лв. Съдът не кредитира заключението по САТЕ в частта, в която се дава отговор на въпроса кои са запазените части от автомобил „Субару Форестер” и каква е тяхната стойност след приспадане на труда за премахване на оборудването, тъй като вещото лице базира становището си на вероятни, а не на категорични изходни данни, а това съобразно практиката на ВКС поставя под съмнение правилността на заключението /в този смисъл Решение № 165/22.10.2019 год. по гр. д. 2622/2018 год. на ВКС, I Г.О/. В констативно-съобразителната част на заключението, вещото лице посочва, че за да се установят детайлите по автомобила, които не са уредени е нужно да се извърши подробен оглед на превозното средство, разоборудване на част от детайлите, а за да се провери тяхната функционалност е възможно да е нужно поставянето на проверяваните детайли в технически изправен автомобил. Видно от експертизата, такива действия не са били извършвани, а няма и данни да е извършван реален оглед на автомобила от вещото лице. По тези съображения, експертът заявява, че не е възможно заключението да се ангажира с твърдението, че всички детайли, неописани при извършените огледи на автомобила „Субару Форестер” са здрави. Така, в заключението си, експертът дава примерни цени на детайлите, които е възможно да не са увредени. В допълнение, се сочи и че тъй като не е наличен единен ценоразпис за продажба на резервни части втора употреба, а и доколкото е нужно място за съхранение на автомобила за неопределен период от време, лица с технически умения, които да извършат демонтирането на детайлите, имайки предвид че собственикът не е оторизиран да извършва демонтиране на детайли и тяхната продажба, в заключението се заявява, че експертизата не може да се ангажира с точни стойности на детайлите като употребявани резервни части. От представеното, надлежно заверено по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК, копие на свидетелство за регистрация – част I на автомобила с марка „Субару Форестер”, се установява, че същото е перфорирано и върху него е отбелязано, че към 23.12.2022 год. регистрацията на автомобила е прекратена. Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи: Предявеният иск черпи правното си основание от чл. 432, ал. 1 КЗ. С оглед липсата на спор по отношение на предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от ищеца към ответника, предхождаща предявяването на настоящия иск, и признанието на ответника за постановяването на отказ за изплащане на обезщетение по нея, искът се приема за допустим. Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените в следствие на ПТП вреди, предполага установяването при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя ответник, виновното извършване на противоправно деяние, настъпването на вреди, произтичащи от деянието, вкл. и доказване на техния размер. Вината се предполага до доказване на противното, като оборването на презумпцията е в тежест на ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че собственият на ищеца автомобил с марка „Субару Форестер”, рег. № ••••• е увреден при ПТП, настъпило на 16.09.2021 год. в следствие на действията на водача на лек автомобил „Нисан Навара”, с рег. № •••••, валидно застрахован при ответника към датата на произшествието. По отношение на вината, съдът намира, че ответникът не успя да докаже, че увреждащото деяние, е настъпило в следствие обективни или субективни причини, изключващи виновността на стореното. Неангажирането на доказателства за подобни обстоятелства, установеното в заключението по САТЕ привеждане на ищцовия автомобил в покой преди съприкосновението с автомобила „Нисан Навара” и невъзможността на ищеца да предотврати удара налагат извод за противоправност на деянието на виновния водач. Същият се подкрепя и от разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, изискваща непрестанното контролиране на управляваното пътно превозно средство и съобразяване със заобикалящите го среда и условия. Безспорно е, че застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца. На основание чл. 385 КЗ застраховането срещу вреди включва наред с останалите класове застраховки, посочени в Раздел II от Приложение № 1 към КЗ, и задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилисите, предвидена в т. А 10 от същия раздел към приложението. В тази връзка, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 год. на КФН, приложима на основание § 3 ПЗР на Наредба № 49 от 16.10.2014 год. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз (обн. ДВ, бр. 90 от 2014 год., изм. и доп). /така Решение № 165/24.10.2013 год. по т. д. 469/2012 год. на ВКС, II Т.О., относимо и към настоящия случай доколкото разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е идентична с тази на чл. 432, ал. 1 КЗ/. Този размер на дължимо обезщетение е в съответствие и с лимита, предвиден в чл. 499, ал. 2 КЗ. На база заключението по САТЕ стойността на разходите, необходими за ремонт на увредения автомобил с марка „Субару Форестер” възлизат на 65 520, 76 лв., а действителната му стойност, равняваща се на средната пазарна цена срещу която може да бъде закупен друг автомобил със същото качество съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, към 16.09.2021 год. е 56 900 лв. Въз основа на тези стойности, съдът достига до извод, че на основание чл. 390, ал. 2 КЗ за процесния автомобил е налице тотална щета, тъй като разходите, необходими за неговия ремонт надхвърлят 70 % от действителната му стойност. С оглед гореизложеното, застрахователното обезщетение възлиза на 56 900 лв. Във връзка с неговия размер обаче следва да бъдат разгледани възраженията на ответника, наведени в отговора на исковата молба. Първото от тях е насочено срещу твърдяното от ищеца отлично техническото и визуално състояние на автомобила преди произшествието. Същото съдът преценява като неоснователно, доколкото съгласно изложеното в констативно-съобразителната част на заключението по САТЕ, няма официални данни, че към датата на произшествието товарният автомобил „Субару Форестер” да е бил бракуван, катастрофирал или е бил в друго негодно техническо състояние на база на което да бъде считано, че не е бил в състояние, непозволяващо ползването му предназначение. Доказателства за противното не са ангажирани. Другото възражение на ответната страна е свързано с наличието на запазени части от автомобила, с чиято стойност следва да бъде намалено застрахователното обезщетение. В заключението по САТЕ вещото лице разглежда различни хипотези относно остатъчната стойност както само на отделни детайли от автомобила, така и неговата цялостна стойност. В тази връзка експертът посочва, че ако автомобилът е бил предаден за скрап, то сумата която е било възможно да бъде реализирана към 16.09.2021 год. е 330, 28 лв. Както беше посочено по-горе, съдът не кредитира заключението по САТЕ в частта му, касаеща стойността на тези части. Други доказателства за наличието и стойността им не се намират в кориците на делото. По тази причина, определеното застрахователно обезщетение може да бъде намалено единствено със сумата, която би била дължима при предаването на автомобила за скрап към 16.09.2021 год. Така, след приспадане на стойността за скрап, обезщетението възлиза на 56 569, 72 лв., което надхвърля пълния размер на предявения иск – 52 900 лв. и не налага частичното му отхвърляне. В този смисъл предявеният иск се явява доказан както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло, като наред с главницата следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва, изчислена от датата на депозиране на исковата молба - 02.06.2022 год. до окончателното изплащане на задължението. С оглед изхода на спора, разноски се дължат единствено в полза на ищеца по делото. Съобразявайки направеното още с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност, претендираният хонорар от 6200 лв. с ДДС подлежи на намаляване до минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения обем – 5858, 40 лв. с ДДС. Така, общо съдебно деловодните разноски, включая и тези за заплатена държавна такса и депозит за изготвяне на САТЕ, възлизат на 8174, 40 лв. Воден от гореизложеното, съдът