Решение № 62 от 30.1.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 3912/2022 г.

Производството е по реда на гл. XXI НПК, вр. чл. 436, ал. 2 НПК. С протоколно определение от 17.08.2022 г., постановено по НЧД № 5538/2022 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, първоинстанционният съд, на основание чл. 87, ал. 1 от НК, е постановил настъпване на съдебна реабилитация по отношение на лицето Д. Я. И., ЕГН ••••••••••, касателно осъжданията му по НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, и НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 17 състав, като съдът е оставил без уважение молбата на Д. Я. И., ЕГН ••••••••••, за съдебна реабилитация относно осъжданията му по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.

Срещу посочения съдебен акт в частта, в която е оставено без уважение искането по реда на чл. 87, ал. 1 от НК, е постъпила въззивна жалба вх. № 176893/25.05.2022 г., подадена от Д. Я. И., чрез упълномощения защитник И. А.. Поддържа се неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното определение в обжалваната част. Сочи се наличието на уважителни причини по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК за невъзстановяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на престъпленията по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, изразяващи се в изтичането на предвидената в чл. 117 ЗЗД петгодишна погасителна давност за тяхното принудително изпълнение – в този смисъл се позовава на практика на ВКС, обективирана в Решение № 367 от 13.02.2015 г. по дело № 1397/2014 г. по описа на ВКС, I I НО. Допълнително се твърди, че в рамките на производството пред СРС е била изискана информация относно влезлите в сила съдебни актове по горецитираните три НОХД и данни за конкретно претърпелите имуществени вреди лица, но такава не е била предоставена, с оглед на което се поддържа ограничаване правото на молителя за доброволно възстановяване на имуществените вреди от тях. При тези съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и произнасяне по същество от въззивната инстанция чрез уважаване на искането за съдебна реабилитация по осъжданията на молителя по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав.

В закрито заседание от 13.12.2022 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, на свидетели или вещи лица, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 21.12.2022 г., молителят Д. Я. И., редовно призован, не се явява лично, представлява се от упълномощения защитник адв. И. А.. Поддържа се депозираната жалба по изложените в нея аргументи и пледира за нейното уважаване.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 21.12.2022 г., представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII – ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в открито съдебно заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред Специализирания наказателен съд е образувано по молба за съдебна реабилитация на молителя Д. Я. И. касателно осъжданията му по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, по НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, и по НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 17 състав.

С протоколно определение от 30.03.2022 г., постановено по ЧНД № 3115/2021 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 17 състав, производството по делото е прекратено и на основание чл. 433, ал. 2 от НПК е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Молителят Д. Я. И. е роден на •••• г. в гр. София, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, работи в сектора на строителството, живущ на адрес: гр. София, бул. ••••, ЕГН: ••••••••••.

Видно от справката за съдимост на Д. Я. И., същият е осъждан осем пъти, както следва:

1. С присъда по НОХД № 10409/2001г. по описа на СРС, НО, 12 състав, влязла в сила на 02.05.2003 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за деяние, осъществено на 09.04.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието – за срок от 3 години. Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалия А.Х.И. в размер на 189 лева, като съгласно отбелязване върху присъдата за 157 лева в полза на последния е бил издаден изпълнителен лист. По делото не са представени доказателства за възстановяване на имуществените вреди, причинени на пострадалото лице.

1. С присъда по НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, влязла в сила на 27.02.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК за деяние, осъществено на 18.11.2002 г., като молителят не е наказан.

1. С присъда по НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, влязла в сила на 02.04.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 НК за деяние, осъществено на 21.10.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от 4 години. Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалата А.С.Й. в размер общо на 235, 68 лева. По делото не са представени доказателства за възстановяване на имуществените вреди, причинени на пострадалото лице.

1. Със споразумение по НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, влязло в сила на 01.06.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за деяние, осъществено на 29.12.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието – за срок от 3 години. Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалата А.Г.М. в размер общо на 149 лева. По делото са събрани доказателства за тяхното възстановяване на пострадалото лице.

1. С присъда по НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, влязла в сила на 28.10.2004 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 НК за деяние, осъществено на 23.11.2001 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и на основание чл. 66 НК е отложено изтърпяването на наказанието – за срок от 3 години. Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалата М.Н.К. в размер общо на 366.50 лева. По делото не са представени доказателства за възстановяване на имуществените вреди, причинени на пострадалото лице.

1. Със споразумение по НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, влязло в сила на 26.01.2006 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 2 НК за деяние, осъществено на 31.03.2005 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца при първоначален „общ“ режим. Видно от съдебния акт е, че в резултат на извършеното престъпление са настъпили имуществени вреди за пострадалия П.И.Б. в размер общо на 224.10 лева. По делото са събрани данни за възстановяване на последния на инкриминираната вещ по обвинителен акт – мобилен апарат „Сони-Ериксон“, респ. за възстановяване на съставомерните имуществени вреди от престъплението.

Видно от справката за съдимост на Д. Я. И. с протоколно определение от 16.03.2007 г. СРС, НО, 10 състав, е групирал наказанията, наложени на същия по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, и НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, като е определил едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, което е било отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието от 3 години „лишаване от свобода“ и е определен „общ“ режим на изтърпяването му. Постановено е отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 11130/2005 г. по описа на СРС, НО, 10 състав, като е направено и приспадане по смисъла на чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК.

Видно от изискана справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ рег. № 16429/25.11.2021 г. Д. Я. И. е постъпил в Затвора – гр. София на 21.09.2006 г. за изтърпяване на определеното му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 10756/2003 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, и НОХД № 1397/2003 г. по описа на СГС, НО, 7 състав, като наказанието е изтърпяно на 25.09.2007 г., считано от която дата осъденият е започнал да търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, определено му по НОХД № 5716/2006 г. на СГС. Д. Я. И. е бил освободен от Затвора – гр. София на 12.06.2008 г. поради изтърпяване на всички горепосочени наказания.

1. С присъда по НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, влязла в сила на 07.06.2007 г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК за деяние, осъществено на 21.09.2005 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца при „строг“ режим и „глоба“ в размер на 1 900 лева. Изпълнителен лист за наложената „глоба“ по това дело е бил издаден на 11.06.2007 г. 8. Със споразумение по НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд – 17 състав, влязло в сила на 19.11.2015 г., е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и чл. 354а, ал. 2, т. 1, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „Б“ НК, осъществени за времето от месец февруари 2009 г. до 23.09.2009 г., за които на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на молителя е определено едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при „строг“ режим и „глоба“ в размер на 5 000 лева. Изпълнителен лист за наложената „глоба“ по това дело е бил издаден на 20.11.2015 г. Видно от изискани бюлетини за съдимост и справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ рег. № 16429/25.11.2021 г. Д. Я. И. е освободен от Затвора – гр. София на 20.05.2016 г. поради изтърпяване.

От приложеното по делото писмо от ТД на НАП – София с изх. № 10-00- 61411/11.11.2021 г. се установява, че срещу Д. Я. И. е образувано ИД № 22040031298/2004 г. за принудително събиране на публичните вземания, установени с изпълнителен лист на Софийски районен съд по НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, за "глоба" в размер на 5 000 лева, и с втори изпълнителен лист по същото НОХД за „такси“ в размер на 880, 37 лева; с изпълнителен лист на Софийски градски съд по НОХД № 5716/2006 г., за „глоба“ в размер на 1 900 лева – с изрично отбелязване за погасяване на последната по давност.

По делото е представено Разпореждане на публичен изпълнител М.С. изх. № C220022-137-0000183 от 14.01.2022 г., издадено във връзка с постъпило възражение от 29.12.2021 г. за погасяване по давност на публичните задължения по НОХД 1005/2015 г. на Специализирания наказателен съд. С последното се разпорежда, на основание чл. 225, ал.1, т. 7, вр. чл. 168, т. 3 и чл. 82, ал. 3 ЗАНН, прекратяване по давност на вземанията по ИД № 22040031298/2004 г. за „глоба“ в размер на 5 000 лева. В същия смисъл писмо изх. № C220022-178-0016361/11.07.2022 г. от ТД на НАП – София.

От приложена по делото характеристична справка за молителя, изготвена от СДВР, се установява, че за лицето Д. Я. И. има 26 заявителски материала, като последният от тях датира от 18.08.2009 г. По делото е приложена и подписка, наименувана „декларация“ на поименно посочени граждани на Република България, жители на гр. София, кв. „Факултета“, в която се сочат данни за добро поведение на молителя в последните пет години, предхождащи изготвянето. Съгласно писмо изх. № 126600-12003/11.07.2022 г. от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ спрямо лицето Д. Я. И. няма подадени заявления и жалби. В същия смисъл са и писмо от 12.07.2022 г. от Главна дирекция „Национална полиция“ и писмо от 13.07.2022 г. от Столична дирекция на вътрешните работи.

Въззивният съдебен състав, изхождайки от правилно установените от първата съдебна инстанция фактически обстоятелства по делото, намира направените от тази инстанция правни изводи за неправилни.

Съгласно чл. 433, ал. 1 НПК реабилитация може да бъде постановена от съда, който е постановил последната присъда срещу осъденото лице, което моли да бъде реабилитирано. В ал. 2 на същата разпоредба е регламентирано, че когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда. В настоящият случай компетентен да се произнесе по депозираната молба е Софийски районен съд съгласно цитираната норма на чл. 433, ал. 2 НПК, поради което е спазено процесуалното изискване на закона в тази насока.

За да бъде постановена съдебна реабилитация по отношение на едно осъдено лице, е необходимо да са налице условията и предпоставките за това, визирани в разпоредбата на чл. 87 НК. Съгласно посочената материалноправна норма, вън от случаите по предходния член – чл. 86 НК, всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание: 1.) ако е имал добро поведение и 2.) ако при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди. Второто кумулативно условие е посочено от законодателя и в ал. 2 на същия текст, като е дадена възможност на съда да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини. Посочените предпоставки за постигане на съдебната реабилитация са дадени от законодателя в своята кумулативна зависимост, поради което липсата на която и да е от тях, води и до извод за невъзможност за съдебна реабилитация. Частична реабилитация е недопустима, тъй като реабилитацията е правен институт, който засяга и се разпростира върху юридическия статус на личността като цяло, в този смисъл не е възможно да настъпи реабилитация само за едно престъпление, а за други – не. Реабилитацията е обществено приемлива и легално допустима само при категорични изводи за настъпила позитивна промяна в поведението и ценностната система на осъденото лице, направени при съобразяване на цялостното му поведение – в този смисъла Решение № 216/04.06.2015 г. на ВКС, I НО, Решение № 442/15.11.2012 г. по н. д. № 1395/2012 г. на ВКС, II НО и др. Първоинстанционният съд, при изпълнение на своите задължения по закон, задълбочено е изследвал всички въпроси, относими към искането, с което е сезиран. Въззивният съд не е съгласен с неговите изводи касателно настъпване на съдебна реабилитация за част от осъжданията на Д. Я. И. при изложените мотиви за недопустимост на частичната съдебна реабилитация по някои от присъдите. При констатирана липса на кумулативно предвидените предпоставки за настъпване на съдебна реабилитация по отношение на всички присъди, молбата по чл. 433 НПК следва да се остави без уважение изцяло, а не да се допуска съдебна реабилитация по част от осъжданията. При тези мотиви настоящият съдебен състав намира, че при установяване липса на предпоставки за реабилитиране на лицето по една или част от присъдите, неправилно се е произнесъл, като е допуснал съдебна реабилитация по присъдите, за които е счел, че са налице предвидените в чл. 87 НК предпоставки.

При извършена собствена преценка за наличие на предпоставките за реабилитация по съдебен ред на молителя Д. Я. И., въззивният съд намира следното:

На първо място, въззивният съдебен състав споделя правния извод на предната инстанция за наличието на първата изискуема предпоставка за постановяване на съдебна реабилитация. Видно от данните за съдимост на лицето, тригодишния срок от последното осъждане на Д. Я. И. е изтекъл на 20.05.2019 г. Считано от тази дата не са налице данни за извършени от последния престъпления, наказуеми с лишаване от свобода ли с по-тежко наказание. С оглед указанията, дадени в мотивите към т. 4 от Тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, при кумулативно налагане на наказание "глоба", когато за последното е образувано изпълнително дело, срокът за реабилитация започва да тече след като възможността за изпълнение на наказанието "глоба" е погасена по давност. Съгласно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, реабилитацията в тези случаи настъпва след последователно изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК и сроковете по чл. 86 – 88а НК. В конкретния случай по две от осъжданията на молителя е било наложено кумулативно наказание „глоба“ – по НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, и НОХД № 1005/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 17 състав, за събирането на които е било образувано изпълнително дело при публичен изпълнител. Въззивният съд се солидаризира с изводите на Софийски районен съд за последователно изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и реабилитационните срокове по чл. 87 от НК касателно тези наказания, както следва: 1./ по НОХД № 5716/2006 г. по описа на СГС, НО, 22 състав, е наложена „глоба“ в размер на 1 900 лева – изпълнителен лист за тази сума е издаден на 11.06.2007 г, считано от която дата давностните срокове по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК са изтекли на 11.06.2010 г., а реабилитационните срокове по чл. 87 НК – до 11.06.2013 г.; 2./ по НОХД № 1005/2015 г. на Специализирания наказателен съд е наложена „глоба“ в размер на 5 000 лева - изпълнителен лист за тази сума е издаден на 20.11.2015 г., считано от която дата давностните срокове по чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 НК са изтекли на 20.11.2018 г., а реабилитационният срок по чл. 87 НК – 20.11.2021 г. Ето защо, неплащането на наложените глоби не е пречка за настъпване на съдебна реабилитация На второ място, при разглеждане на предпоставките по чл. 87, ал. 1 НК правилно Софийски районен съд е заключил, че е налице и втората от тях – наличие на данни за добро поведение на осъденото лице. По делото са ангажирани доказателства за твърдяното в сезиращата молба добро поведение на лицето и настъпила положителна личностна промяна. В тази насока следва да се преценяват констатираните чрез изискани справки от Прокуратурата на Република България, Столична дирекция на вътрешните работи, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“ данни за липса на образувани и неприключили досъдебни производства спрямо него и липса на подадени заявления или жалби срещу молителя. В същия смисъл следва да се цени и приложената характеристична справка за Д. Я. И., изготвена от СДВР, видно от която последните заявителски материали спрямо молителя датират от август 2009 г. Въз основа на приложените декларации от познати на И. и данните за трудова ангажираност, заявена при снемане на самоличността пред районната инстанция, също може да се приеме за установено, че актуалното му поведение в обществото е правомерно и насочено към успешна ресоциализация.

Спорен е въпросът дали е налице третата предпоставка за допускане на съдебна реабилитация – възстановяване на причинените вреди при умишлено извършено престъпление. Видно от справката за съдимост на молителя, бюлетините за съдимост на същия и приложените по делото заверени копия на съдебните актове, постановени по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, Д. Я. И. е осъден по всяко от изброените наказателни дела за извършване на престъпления по чл. 198, ал. 1 НК, в резултат на чието извършване са настъпили имуществени вреди, както следва: 1./ по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав – имуществени вреди за пострадалия А.Х.И. в размер на 189 лева, от които по делото са събрани данни за възстановяване на 32 лева, съответно липсват данни за възстановяване на остатъка от 157 лева; 2./ по НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав – имуществени вреди за пострадалата А.С.Й. в размер общо на 235, 68 лева, като по делото не са представени доказателства за тяхното възстановяване; 3./ по НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав – имуществени вреди за пострадалата М.Н.К. в размер общо на 366.50 лева, като по делото не са представени доказателства за тяхното възстановяване. Пред въззивната инстанция също не се твърди и не се ангажират доказателства за възстановяване на настъпилите имуществени вреди.

Пред двете съдебни инстанции молителят релевира доводи, че неизпълнението на имущественото задължение от негова страна се дължи на уважителни причини по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК, а именно на погасяване на същото с изтичане на установената в чл. 117 ЗЗД петгодишна погасителна давност за принудителното му изпълнение, в какъвто смисъл се сочи и практика на ВКС. Пред въззивната инстанция се акцентира върху бездействието на правоимащите лица, непотърсили заплащане на претърпените от тях имуществени вреди в срока по ЗЗД, включително и към настоящия момент. Допълнително се изтъква, че молителят е прекарал продължителен период от време в пенитенциарно заведение. Въззивният съдебен състав не споделя тези доводи на жалбоподателя. Съображенията за това са следните:

Тълкуването на разпоредбите в Глава X на НК сочи към заложена в чл. 87 НК идея при наличие на определени предпоставки, които в своята кумулативна даденост представляват сигурен индикатор за такава характеристика на осъдения, която сочи към неговото успешно поправяне и превъзпитаване и при положение, че за осъждането все още не е настъпила реабилитация по право, той да бъде реабилитиран по силата на съдебен акт. Именно тази законова концепция предопределя акцесорния характер на съдебната реабилитация – тя е възможна доколкото не е настъпила реабилитация ex lege и доколкото са налични допълнителните предпоставки, изрично посочени в наказателния кодекс. По този начин се цели да се поощри законосъобразното поведение на осъдените лица след изтърпяване на наказанията, като законът им осигурява възможност за реабилитация на един доста по-ранен етап след изтърпяване на наказанието, в сравнение с предвидените в чл. 88а НК хипотези.

Тази логика на закона предопределя единствено възможния извод, че визираните в чл. 87, ал. 1, т. 2 НК вреди следва да са реално възстановени, за да се приеме, че е налична тази предпоставка за допускане на съдебна реабилитация. Всяка различна интерпретация на законовия текст би довела до едно неоправдано благоприятстване положението на осъдения. Още повече, че невъзможността дадено лице да бъде реабилитирано по този ред не изключва неговата реабилитация по чл. 88а НК, при настъпване на условията за това.

Обстоятелството, че осъденият е бил лишен от свобода през продължителен период от време не може да се приеме за уважителна причина, поради която не е възстановил причинените вреди. Това е така, тъй като той сам се е поставил в това положение, извършвайки престъпното деяние, за което му е наложено наказание лишаване от свобода и не би могъл да черпи права от последиците от собственото си недобросъвестно поведение.

Несъстоятелен е доводът за наличие на уважителна причина с оглед липсата на предприети от страна на кредиторите действия по принудително събиране на дължимите суми. Принудителното изпълнение на имуществено задължение е предвидено като възможност при липса на доброволно изпълнение, което във всички случаи е най- желателно. Ето защо, осъденият не би могъл да се позовава на липсата на образувано срещу него изпълнително производство, тъй като това не е пречка за доброволно изпълнение, нито означава, че у кредиторите липсва интерес от изпълнение на дължимото.

В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че доводът на молителя за приравняване на погасителната давност по чл. 117 ЗЗД на уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК не може да бъде споделен. Изтичането на давността не лишава длъжника от възможността да изпълни дължимото, а единствено би могло да осуети предприети от кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху имуществената сфера на длъжника и то в случай, че последният направи възражение в тази насока. При изтекъл давностен срок, длъжникът във всеки един момент би могъл доброволно да изпълни и да погаси своето задължение. Поради всичко това, обстоятелството, че по отношение на вземането за причинени от престъплението вреди е изтекла предвидена в закона погасителна давност не може да се счита за уважителна причина по чл. 87, ал. 2 НК. Цитираното в частната жалба решение на ВКС в противен смисъл няма задължителен и обвързващ съдилищата характер. Като същевременно е налице формирана съдебна практика на касационния съд в поддържания от настоящия състав смисъл, към чиито постановки въззивният съд се придържа – така Решение № 427/24.03.2016 г. по н.д. № 1472/2015 г. на ВКС, III Наказателно отделение.

Под уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 НК следва да се разбира такова обективно положение, което поставя осъденото лице в безусловна невъзможност да погаси дължимото, макар и да е налична воля за това, като в конкретния случай не се твърди и не се установява наличие на причина от такъв обективен характер.

Несъстоятелни са също доводите на процесуалния представител на молителя, че последният е бил възпрепятстван да възстанови причинените имуществени вреди поради липса на оказано от съда съдействие за установяване на правоимащите лица. Видно от материалите по делото е, че първоинстанционният съд е извършил всестранно изследване и е събрал подробни данни за всички предходни осъждания на Д. Я. И., вкл. е приобщил преписи от постановените спрямо същия осъдителни присъди, в които се съдържат данни за самоличността на пострадалите вследствие на извършените от него престъпни деяния. Макар пред въззивната инстанция да не се поддържа подобен довод, за пълнота съдът намира за необходимо да отбележи, че намира за изцяло несъстоятелни съображенията на молителя за незначителност на размера на претърпените имуществени вреди, доколкото подобно обстоятелство не може да бъде критерии за наличие на уважителна причина за невъзстановяване на вредите.

При горните мотиви, въззивният съд се солидаризира с изводите на Софийски районен съд за липса на третата изискуема предпоставка за настъпване на съдебна реабилитация досежно осъжданията по НОХД № 10409/2001 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, НОХД № 1676/2003 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, и НОХД № 10761/2003 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, обуславяща правилния и законосъобразен извод за неоснователност на молбата за съдебна реабилитация. При така констатираната липса на една от кумулативно предвидените предпоставки за реабилитация по съдебен ред по част от осъжданията на молителя и с оглед гореизложените мотиви за недопустимост на частичната съдебна реабилитация, настоящият въззивен състав, при извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, намира, че са налице основания за отмяна на първоинстанционното определение в неговата цялост и оставяне без уважение на подадената от Д. Я. И. молба по чл. 433 НПК като изцяло неоснователна. За пълнота въззивният съд намира за нужно да отбележи, че с цялостната отмяна на първоинстанционния акт, вкл. в частта, с която същият е допуснал реабилитация по част от присъдите, не се влошава положението на жалбоподателя – молител, тъй като частичната съдебна реабилитация по същество не постига целения от молителя правен ефект и не променя юридическия му статус на осъждано лице.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 436, ал. 3 НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, XIII – ти въззивен състав