Решение № 463 от 27.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 473/2024 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 25 ОТ ЗТРРЮЛНЦ ВР. ГЛАВА XXI ОТ ГПК. Образувано е по ЖАЛБА с вх. № 20240301123921, подадена от В. П. И., ЕГН ••••••••••, управител на „К.” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление в гр. София, п.к. ••••, р-н „Витоша“, ж.к. „••••“, ул. „••••“ ••, чрез адв. Л. М. Д. – САК, с адрес: гр. София ••••, ул. „••••" № •••• против ОТКАЗ № 20240221151100-3/27.02.2024 г. Постановен по Заявление А4 вх. № 20240221151100/21.02.2024 г. за вписване на промени по партдата на търговеца, а именно - заличаване на управителя в хипотезата на чл.141, ал.5 от ТЗ. Жалбоподателката счита отказа за незаконосъобразен и неоснователен. Сочи, че с подаване на Заявление А4 до ТРРЮЛНЦ е обективирано желанието й на основание чл. 141 ал. 5 от ТЗ да бъде заличена като управител на „К.“ ЕООД, ЕИК ••••. Предоставени са доказателства за връчване на уведомлението за напускане съобразно чл. 141, ал. 5 от ТЗ на управителя на Дружеството, което разполага с деловоден входящ номер и е надлежно приета от законния му представител и регистрирана в деловодството на Дружеството. Твърди се, че въпреки така изложеното и изричното приложение на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, е постановен отказ, в който длъжностното лице по регистрацията е отбелязало само, че напускащият управител не е легитимиран да получи уведомлението, но без да с е обсъжда факта, че същото с регистрирано в деловодната система на Дружеството. Така посоченото основание и обяснение от длъжностното лице по регистрация не съответства на трайната съдебна практика. Обхватът на преценка в рамките на регистърното производство е ограничен до проявлението на така указаните от закона обстоятелства, а съгласно чл. 141. ал. 5 и трайната съдебна практика - вкл. посоченото в отказа ТР №1/2020 г. н а ВКС, ОСТК, завеждането в деловодната система на Дружеството на уведомлението е достатъчен реквизит за надлежното му уведомяване. До деловодната система едноличният собственик и всеки съдружник има непрестанна връзка и следва ежедневно да следи. В случай че съдружник не е запознат с деловодството на Дружеството, то това не следва да се вменява като задължение на напускащия управител. Иска се постановяване на Решение, с което да бъде отменен ОТКАЗ № № 20240221151100-3/27.02.2024 г. и да се постанови вписване заличаването н а В. П. И. като управител на търговеца, съгласно Заявление А4 вх. № 20240221151100/21.02.2024 г. АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••“№ ••, чрез Г.И. - юрисконсулт в дирекция „П.“, с пълномощно per. № РД-01- 766/03.11.2022 г. на основание чл.25, ал.2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ, е депозирала писмен Отговор с изх. № 11-00-910/08.03.2024 г., в който изцяло споделя съображенията, изложени от длъжностното лице по регистрация (ДЛР) в процесния отказ. Поради тоа, приемайки същият за правилен и законосъобразен, е поискано от съда да бъде постановен акт, с който да бъде отхвърлена жалба с вх. № 20240301123921 от В. П. И.. Претендират се разноски. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното: Регистрното производство е образувано по Заявление с вх. А4 вх. № 20240221151100/21.02.2024 г. з а вписване заличаване на управителя на дружеството в хипотезата на чл.141, ал.5 от ТЗ. Приложени по преписката са: Уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ; Изрично писмено пълномощно; Декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. На 22.02.2024 г. във връзка с проверката на заявената промяна, длъжностното лице по регистрацията е издало УКАЗАНИЯ № 20240221151100/22.02.2024 г., с които на заявителя е указано да представи доказателства, че уведомлението по 141 ал.5 от ТЗ е получено от едноличния собственик на капитала или друго лице в дружеството, извън напускащия управител. Становище във връзка с указанията, заявителката е изразила в Обяснителна Записка, подадена със Заявление обр. Ж1. На 23.02.2024 г. ДЛР, констатирайки, че с представената обяснителна записка, не се изпълняват дадените указания, повторно е указало на заявителя да се изпълнят същите с Указания № 20240221151100/22.02.2024 г. На 27.02.2024 г. е постановен процесният ОТКАЗ № 20240221151100- 3/27.02.2024 г., в който е посочено, че с постъпилото заявление е поискано вписване на заличаване на управителя в хипотезата на чл. 1 41, ал.5 от ТЗ. Към заявлението е приложено и писмено уведомление по чл.141 ал.5 от ТЗ, получено от самия напускащ управител. Отбелязано е, че с оглед постановеното с ТР №1/2020 г. на ВКС – ОСТК - т.4, уведомлението по чл. 141 от ТЗ следва да бъде отправено до дружеството, като легитимиран да го получи от името на дружеството е всяко лице, съгласно да го приеме, с изключение на напускащия управител В този смисъл, с Указания № 20240221151100/22.02.2024 г. и №20240221151100-2/23.02.2024 г., на основание чл 22 ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ на заявителя е указано отстраняване на посочените нередовности по настоящото заявление. Тези указания не са изпълнени в срока по чл. 19, ал. 2 от същия закон, поради което на основание чл. 22, ал. 5, изр. 4 от ЗТРРЮЛНЦ е отказано вписване. Срещу така постановения отказ на ДЛР към АВп № 20240221151100- 3/27.02.2024 г., постановен по Заявление А4 вх. № 20240221151100/21.02.2024 г. е подадена настоящата жалба, като същата е с вх. per. № 20240301123921. Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е насочена против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР); подадена е от лице, което има правен интерес в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от ЗННД, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Това обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. В случая, с инициираното регистърно производство на основание чл. 141, ал.5 от ТЗ се цели вписване на промени в първоначално заявени те обстоятелства по партидата на „К.” ЕООД, ЕИК ••••. Същите се изразяват в искане за заличаване на жалбоподателката В. И. като управител на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от ТР с писмено уведомление до дружеството. В срок до един месец след получаване на уведомлението дружеството е длъжно да заяви за вписване освобождаването на управителя в ТРРЮЛНЦ, а ако не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва независимо дали на негово място е избрано друго лице. Нормата урежда изключение от общите правила за освобождаване на управителя по решение на Общото събрание на ООД и за вписване на това обстоятелство в Регистъра по заявление на новоизбрания управител, като предоставя облекчена и безусловна възможност на напускащия управител да се освободи от длъжност в кратък срок. Липсата на вписан управител застрашава дейността на дружеството и може да бъде основание за предявяване на иск за неговото прекратяване - чл. 155, т. 3 о т ТЗ. С оглед съществените неблагоприятни последици, които могат да настъпят за дружеството при заличаването на управителя по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ, следва да съществуват гаранции, че уведомлението на напускащия управител (с характер на предизвестие) ще достигне реално до дружеството, за да организира то своевременно устройствените си дела. Единствената предвидена в чл. 141, ал. 5 ТЗ гаранция за това е писмената форма на уведомлението. От разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ безспорно следва, че писменото уведомление на управителя за заличаването му се отправя до дружеството. Уведомлението следва да бъде изпратено на адреса на управление на дружеството или на адреса за съобщения, ако дружеството има обявен такъв, или съответно на електронния му адрес. Връчването може да се извърши по всички допустими способи, например по пощата с обратна разписка, с нотариална покана, чрез частен съдебен изпълнител. В закона не са предвидени конкретни органи или лица, чрез които да бъде получено уведомлението, с оглед различната вътрешна организация на дружествата. В зависимост от избрания начин на уведомяване това могат да са лица от канцеларията, натоварени с деловодни функции; лица с достъп до кореспонденцията, получавана по електронен път; друг управител; съдружник и изобщо всяко лице, което е съгласно да приеме уведомлението от името на дружеството. Въпреки липсата на изрична законова забрана уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ да се връчи чрез управителя, който го отправя, подобна възможност следва да бъде отречена с оглед противоречието в интересите на дружеството - да има вписан в регистъра орган, чрез който да осъществява дейността си в съответствие с волята на Общото събрание на съдружниците, и тези на напускащия управител – да бъде заличен като такъв бързо и независимо от волята на общото събрание. Подобно връчване създава заплаха уведомлението да остане скрито за дружеството и да не може да изпълни целта си – да се предприемат действия за вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ (в този смисъл е т.4 от Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС). В случая, заявителката сочи като избран подход за връчване на изготвено с дата 08.01.2024 г. от нея Уведомление по чл. 141, ал.5 от ТЗ, а именно – на място, т.е по седалище и адрес на управление на дружеството. По делото е представено процесното Уведомление. Същото е адресирано до едноличния собственик на капитала на „К.“ ЕООД. Видно от съдържанието на представения на хартиен носител заверен препис на документа върху същият е отразен входящ номер и дата на получаването му. За лице удостоверило конкретните действия е посочена заявителката – В. И.. При тези данни и в съответствие с разрешението, дадено по т. 4 от ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, съдът намира, че с този способ спрямо дружеството не е постигнато надлежно връчване на Уведомление по чл. 141, ал.5 от ТЗ. Още повече, че видно от данните по партидата на „К.“ ЕООД едноличен собственик на капитала е „Л.•“ ООД, ЕИК ••••, чийто адрес на седалище е публично оповестен в ТР и безспорно известен на управителя на „К.“ ЕООД – жалбоподателката В. И.. Предвид всичко изложено съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и като такъв същият следва да бъде потвърден, а процесната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПО РАЗНОСКИТЕ: А В п претендира присъждане на разноски за юристконсултско възнаграждение. Съобразявайки охранителния характер на настоящото производство обаче, липсва на основание за приложимост на разпоредбата на чл. 78 от ГПК, тъй като е налице изричната правна норма – тази на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на ДЛР ще бъде потвърден или отменен. Действително, с измененията на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ (с ДВ бр.105 от 11.12.2020 г.) е предвидено, че съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Препращането обаче, предвид охранителния характер на производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, е не към нормите на исковото производство (в частност тези по чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл. 541 от ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след изменението на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ с ДВ бр.105/2020 г. продължава да има охранителен, а не исков характер. Същото продължава да е едностранно, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване/обявяване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВп да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата (изрочно предвидено с измененията на ЗТРРЮЛНЦ), не й придава качеството страна в производството по чл. 25 о т ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски на АВп, която няма качеството на ответник по жалбата, не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81 вр. чл. 78 от ГПК с крайния съдебен акт. Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т