Решение № 386 от 18.3.2024 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 491/2023 г.

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/чл.145 и следв./ от АПК, във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ и във вр. с чл.156, ал.7, във вр. с ал.5 от ЗУТ. Образувано е по жалба, подадена от от ВрИД главен архитект на община Кърджали - С. Т. и от Е. М. - кмет на Община Кърджали, с адрес: [населено място], бул.„[държава]” №••, против Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, с която, на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, са отменени, като незаконосъобразни, Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., издадено от ВрИД главен архитект на община Кърджали и одобрения инвестиционен проект към него, за строеж: „Външно електрозахранване през [ПИ] и [ПИ], за нова жилищна сграда в [ПИ] ••, [жк], [населено място]“, с дължина на трасето 35 метра, с възложители - „Електроразпределение Юг” ЕАД и Община Кърджали и на основание чл.221, ал.4 от ЗУТ е наредено, главният архитект на община Кърджали, в тридневен срок от влизане в сила на заповедта, да изиска и отрази отмяната върху всички екземпляри на цитираните строителни книжа. В жалбата се сочи, че служител на РДНСК - Кърджали е извършил служебна проверка в Общинска администрация - Кърджали, относно издадено Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., за строеж: „Външно електрозахранване през [ПИ] и ••••, за нова жилищна сграда в [ПИ], [жк], [населено място]“, с възложители: „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и Община Кърджали. Твърди се, че в преписката по одобряване на инвестиционния проект са налични всички необходими документи за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, както и необходимите документи и доклад за оценка за съответствието за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж и че това е описано и потвърдено в Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год. на ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, в посочения в жалбата абзац. По отношение на Заявлението за съгласуване и за одобряване на инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж, се сочи, че е с Вх.№АС-ОП-509/07.11.2023 год. и че е подадено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД и че Община Кърджали не е разследващ орган, за да следи упълномощените лица и представителите на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, имащи право да подават заявления. Сочи се също, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД официално не е уведомило Община Кърджали и ВрИД главен архитект на Община Кърджали, за лицата или смяна на титулярите, имащи пълномощни за конкретна дейност по подаване на заявления за получаване на услуги. В жалбата се заявява, твърдението, че главният архитект на Община Кърджали е съгласувал и одобрил инвестиционния проект, без да е отразил датата върху проектните части, не съответства на действителното положение. Твърди се, че при извършване на проверката е представен екземпляр от проекта, в който има пропуснати дати в чертежа, но е подписан и подпечатан от главния архитект на Община Кърджали и че това е налично в единия екземпляр в минимален по брой чертеж без дата, а в останалите два идентични по съдържание проекти, няма липса на дата във всички графични части в тях. Това се определя в жалбата като явна фактическа грешка, а и човешка такава, като се твърди, че за обекта има пълен одобрен проект, на база на който е издадено съответно разрешението за строеж. Излага се довод, че очевидната фактическата грешка е техническа грешка, допусната в един екземпляр от трите и изразяваща се в липса на дата на всички, но не на повече от един екземпляр от проекта и че поправката на очевидна фактическа грешка (или още - на явна фактическа грешка) е позната в сферата на гражданското правораздаване, като се сочи, че най-напред в ГПК е въведена възможността в съдебно решение да бъде отстранена допусната очевидна фактическа грешка. В жалбата се заявява, че същите са и твърденията на жалбоподателите по отношение на „Част „Електрическа“, за която в заповедта се сочи, че „била подписана от проектанта, но не била подпечатана от него, с което е нарушен чл.139, ал.3 от ЗУТ”, за което се предоставя и заверено копие на проекта по Част „Електрическа” и Удостоверение за пълна проектантска правоспособност на лицето, подписало проектната част. В жалбата се сочи, че със Заповед №974 от 28.08.2023 год., издадена на основание чл.193, ал.4 от ЗУТ от кмета на Община Кърджали, е учредено право на прокарване от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, през общински имоти, а именно – през ПИ с идентификатори •••• и •••• - общинска собственост. Сочи се също, че Заповед №974 от 28.08.2023 год. и Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., са административни актове, подлежащи на обявяване след издаването им, както и влизането им в сила при липса на други обстоятелства и основания. Сочи се също, че в Разрешението за строеж №175 от 09.11.2023 год., като Възложители са вписани „Електроразпределение Юг“ ЕАД като лицензиант, притежаващ Лицензия за разпределение на електрическа енергия №•••/••• год. и Община Кърджали, като собственик на имоти ПИ с идентификатори •••• и •••• - общинска собственост и че за Разрешението за строеж №175 от 09.11.2023 год. има издадени Заповед №974 от 28.08.2023 год. на кмета на Община Кърджали, влязла в сила на 12.09.2023 год., за учредяване на право да се прокарат енергийни мрежи и отклонения; Протокол №11, Решение №272 от 25.11.2022 год. на ОбС – Кърджали, за одобряване на ПУП - Специализирана план схема, влязъл в сила на 17.02.2023 год.; Протокол №12, Решение №17 от 13.10.2022 год. на ЕСУТ Кърджали за приемане на проект за ПУП - план схема; Платени такси. Твърди се, че със заповедта, Община Кърджали не предоставя сервитутни права, а право на преминаване, с което си запазва правата да допуща и други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура като единствен имащ правото. Сочи се, че съгласно чл.67, ал.2 от ЗЕ, „Лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.“, т.е. тази разпоредба давала права по време на самото извършване на строителството и експлоатация на изградения строеж. Твърди се, че Разрешението за строеж №175 от 09.11.2023 год. не е влязло в законна сила и че това ще се случи, когато заинтересованите лица нямат изявени основателни претенции към него. По изложените съображения, с жалбата се моли съда да отмени Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год. на ВрИД началник на РДНСК - Кърджали. В жалбата се заявява, че ако началникът на РДНСК - Кърджали не намери основание за пререшаване на въпроса и отмяна на Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., ще бъдат предоставени и допълнителни доказателства и документи към преписката по издаване на Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., за строеж: „Външно електрозахранване през [ПИ] и •••• за нова жилищна сграда в [ПИ], [жк], [населено място]“, с възложители: „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД и Община Кърджали. С Определение №212 от 20.12.2023 год., постановено по настоящото административно дело №491/2023 год. по описа на съда, е оставена без разглеждане жалбата, подадена от ВрИД главен архитект на община Кърджали - С. Т. и от Е. М. - кмет на Община Кърджали, с адрес: [населено място], бул.„[държава]" №••, против Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от ВрИД началник на РДНСК - Кърджали, в частта й, подадена от ВрИД главен архитект на община Кърджали и със същото определение, производството по делото е прекратено в тази му част. С Разпореждане №965 от 21.12.2023 год., са конституирани страните по делото, като в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1, във вр. с чл.153, ал.1 от АПК и чл.215, ал.5 от ЗУТ, като страни по делото първоначално са конституирани възложителят, на когото е издадено отмененото разрешение за строеж - Община Кърджали, с [ЕИК], [населено място], бул.„[държава]“ №••, представлявана от кмета Е. Е. М. - като жалбоподател и административният орган, издал оспорения административен акт: ВрИД началник РДНСК - Кърджали - като ответник по жалбата, а като заинтересовани страни в производството са конституирани ВрИД главен архитект на община Кърджали, както и другият възложител на строежа, посочен в отмененото разрешение за строеж, а именно - „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], с [ЕИК]. Впоследствие, с Разпореждане №6 от 02.01.2024 год., постановено по делото, е заличен като страна – ответник по жалбата, ВрИД началник на РДНСК - Кърджали, с адрес - [населено място], [улица] като ответник по жалбата е конституирана Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) - [населено място], с адрес: [населено място], [улица]. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Община Кърджали, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител - ст.юрк. С. Б., който поддържа жалбата по изложените съображения и счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Моли съда да уважи жалбата като основателна и да отмени обжалваната заповед на ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, като неправилна, незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства се е установило по безспорен начин, че отмененото Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено от компетентен орган – главен архитект на Община Кърджали, в изискуемата форма, съгласно изискванията на чл.59 от АПК, като при издавеното му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че от разпита на свидетеля в съдебно заседание се установява, че положеният подпис на Заявление с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год. е негов и че свидетелят е разполагал с представителна власт. Моли също, в полза на жалбоподателя да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения в подкрепа на жалбата излага в писмена защита, която представя в съдебно заседание. Ответникът по жалбата – Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) - [населено място], редовно призована за съдебните заседания, се представлява от упълномощен процесуален представител – А. М. М., на длъжност „•••“ в Регионална дирекция за Национален строителен контрол/РДНСК/ - Кърджали към Главна дирекция „Строителен контрол“ при Дирекция за национален строителен контрол/ДНСК/, служител с юридическо образование, притежаващ удостоверение за придобита юридическа правоспособност №•••/••• год., която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди оспорената заповед, като правилна и законосъобразна. Сочи, че при извършена служебна проверка на процесното разрешение за строеж и одобрения проект са установени нарушения, които водят до незаконосъобразност на издадените строителни книжа. Сочи също, че от представената заповед в съдебно заседание се установява, че към датата на издаване на разрешението за строеж, дружеството „Електроразпределение Юг“ не е притежавало качеството на възложител, тъй като заповедта е вписана впоследствие в Служба по вписванията – на 08.02.2024 год. По отношение на представителната власт на лицето, извършило фактическото действие по подаване на заявлението за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешения за строеж, счита, че същият е следвало да представи пълномощно и да отрази своята представителна власт в подаденото заявление и предвид обстоятелството, че по преписката не е представено на проверяващия процесното разрешение за строеж и в пълномощното е допуснато процесуално нарушение, това също водело до незаконосъобразност. Счита също, че от събраните по делото доказателства се установява и се доказва извършването на нарушение, при одобряването и издаването на строителното разрешение. По тези съображения и съображения, изложени в писмена защита, която представя в съдебно заседание, моли съда да постанови решение, с което да отхвърлите жалбата и да потвърди обжалваната заповед на ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, като правилна и законосъобразна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, алтернативно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованата страна – ВрИД главен архитект на Община Кърджали, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адвокат И. А. от АК – [област], който счита жалбата, подадена от кмета на Община Кърджали, за основателна. Заявява, че поддържа съображенията, изложени в писмения отговор, подаден от ВрИД главен архитект на Община Кърджали и счита, че обжалваната заповед следва да бъде отменена. Счита, че от събраните по делото доказателства се опровергават твърденията на РДНСК за незаконосъобразност на одобрените проекти и на процесното разрешение за строеж. Сочи, че подробни съображения са изложени в подадения писмен отговор от доверителя му, които моли да бъдат взети предвид при постановяване на съдебния акт. Моли съда да отмени като незаконосъобразна оспорената заповед на ВрИД началник на РДНСК – Кърджали и да уважи жалбата, както и моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, за които представя списък на разноските. От заинтересованата страна ВрИД главен архитект на Община Кърджали, преди съдебното заседание по делото е депозирано и писмено становище, наименовано „отговор“, в което са развити подробни доводи и съображения по същество, в подкрепа на подадената жалба против Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, като към същото са приложени и писмени доказателства. Предвид изложените съображения, в отговора заинтересованата страна моли съда да уважи подадената от кмета на община Кърджали жалба, като основателна и да отмени Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год. на ВрИД началника на РДНСК – Кърджали, като неправилна, незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на съдопроизводствените (!?) правила и неправилно приложение на материалния закон. Заинтересованата страна - „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], с [ЕИК], редовно призовано, не се представлява. От пълномощника на заинтересованата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД – [област] – юрк. И. Н. К., преди съдебното заседание е постъпило писмено становище, в което са изложени мотиви в насока, че обжалваната заповед е нищожна, като издадена от административен орган, който не разполага с правомощието да осъществява проверка за законосъобразност на административните актове, включени в обхвата на комплексен проект за инвестиционна инициатива като процесния, като са изложени съображения в тази насока. Моли съдът да я отмени като такава, а алтернативно, в становището е направено искане заповедта да бъде отменена, като незаконосъобразна. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното: По допустимостта на жалбата: Съгласно чл.215, ал.1, изр.1 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по този закон, отказите за издаването им и административните актове, с които те са отменени или оставени в сила, могат да се обжалват пред съответния административен съд по местонахождението на недвижимия имот, а съгласно разпоредбата на чл.215, ал.4, изр.1, предл.І/първо/ от ЗУТ, жалбите или протестите по този закон се подават чрез органа, чийто акт се обжалва или протестира, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването на акта. В същия смисъл е и общата разпоредба на чл.149, ал.1 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят в 14 - дневен срок от съобщаването им. Оспорената Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от ВрИД началник на РДНСК – Кърджали е била изпратена на Община Кърджали и на главния архитект на община Кърджали, със съпроводително писмо Изх.№РС-Кж-526-00-258/29.11.2023 год. на РДНСК – Кърджали /л.11-л.12/, като същата е получена в Общинска администрация – Кърджали на датата 01.12.2023 год., видно от приложените по делото известия за доставяне на „Български пощи“ ЕАД ПС - [област], съответно до кмета на община Кърджали, с баркод ИД •••• и до главния архитект на община Кърджали, с баркод ИД ••• V /л.1 6 /, и двете подписани от упълномощено лице – служител в общинска администрация - Кърджали. Жалбата против заповедта е изпратена по пощата, чрез началника на РДНСК – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, като видно от клеймото на пощенския плик, положено от ПС – Кърджали, жалбата е изпратена на датата 11.12.2023 год. /л.10/ и съответно е получена и регистрирана в деловодството на РДНСК – Кърджали на следващия ден, с Вх.№РС-Кж-526-01-065/12.12.2023 год. /л.6/. От горното следва, че жалбата против Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, е подадена на 10-ия/десетия/ ден след получаването й, т.е. спазен е предвидения в чл.215, ал.4, изр.1, предл.І/първо/ от ЗУТ, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на заповедта. Същата е подадена от община Кърджали, представлява от кмета на общината, т.е. от лице, посочено като възложител в отмененото с оспорената заповед Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., издадено от ВрИД главен архитект на община Кърджали, което обуславя правния интерес на жалбоподателя от оспорването, тъй като с тази заповед се засягат пряко негови права и законни интереси. Ето защо съдът намира, че така подадената жалба е допустима – като подадена в срок и по предвидения ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването. От фактическа страна, от събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното: С Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., издадено от ВрИД главен архитект на община Кърджали /л.30-л.31/, издадено на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ и подадено Заявление от възложителя с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год. за одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж /л.32-л.33/, е разрешено на „Електроразпределение Юг“ ЕАД и на община Кърджали, в качеството им на възложители, да извършат строителството на строеж V-та категория: „Външно електрозахранване през [ПИ] и [ПИ], за нова жилищна сграда в [ПИ], [жк], [населено място], с дължина на трасето от 35 м.“, съгласно одобрения на 09.11.2023 год. от ВрИД главен архитект на община Кърджали проект, по части: част „Електрическа”; част „Геодезия-трасировъчен план“; част „ВОБД“. В разрешението за строеж е посочено, че строежът е V-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, както и че същото се издава на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ и чл.142, ал.5 и ал.6 от ЗУТ, като в 11точки са указани условията, при които следва да се извърши строителството. С писмо Изх.№24-00-1521/13.11.2023 год. на община Кърджали, подписано от ВрИД главен архитект на община Кърджали /л.29/, така издаденото Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., заедно с още няколко – от №173 от 07.11.2023 год. до №181 от 13.11.2023 год., е изпратено на началника на РДНСК – Кърджали, постъпило там с Вх.№РС-Кж-00-955 на 15.11.2023 год. В РДНСК – Кърджали е извършена служебна проверка на процесното разрешение за строеж, по реда на чл.156 от ЗУТ, приключила с издаден Констативен протокол №КЖ-РС-175 от 24.11.2023 год. /л.25-л.28/, видно от който, служебната проверка е извършена от инж.Г. К. Я., на длъжност „старши инспектор” при РДНСК – Кърджали, като в този констативен протокол са описани допуснати нарушения при издаване на разрешението за строеж, според извършилия проверката служител от РДНСК – Кърджали, както и са посочени и нарушените според него законови разпоредби. Така, след извършената служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ и въз основа на този Констативен протокол №КЖ-РС-175 от 24.11.2023 год., на 29.11.2023 год. е издадена процесната Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год. на ВрИД началник на РДНСК – Кърджали /л.13-л.15/, с която, след извършената проверка по реда на чл.156 от ЗУТ, административният орган, на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ, е отменил, като незаконосъобразни, Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. и одобрения инвестиционен проект към него, за строеж: „Външно електрозахранване през [ПИ] и ••••, за нова жилищна сграда в [ПИ] ••, [жк], [населено място], с дължина на трасето 35 м.“, с възложители - „Електроразпределение Юг“ ЕАД и Община Кърджали. В мотивите към заповедта най-напред са описани наличните в преписката по одобряване на инвестиционния проект документи – в 9/девет/ точки. Посочено е, че заявлението за съгласуване и за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, с Вх.№АС-ОП-509/07.11.2023 год., е подадено от инж.В. К. Г., като представител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, но че към заявлението няма представено пълномощно за представителство, предвид което е прието, че инвестиционните проекти са съгласувани и одобрени в нарушение на чл.144, ал.1 от ЗУТ, a Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ - не е подадено писмено заявление от възложителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД. На следващо място е посочено, че главният архитект на Община Кърджали е съгласувал и одобрил инвестиционния проект, без да е отразил датата върху проектните части и че Част „Електрическа“ е подписана от проектанта, но не е подпечатана от него, с което бил нарушен чл.139, ал.3 от ЗУТ. На следващо място в мотивите към заповедта е посочено, че със Заповед №974 от 28.08.2023 год., издадена на основание чл.193, ал.4 от ЗУТ от кмета на Община Кърджали, в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е учредено право да се прокарат енергийни мрежи и отклонения през общински имоти, а именно през ПИ с [идентификатор] - частна общинска собственост и през ПИ с [идентификатор] - публична общинска собственост, но че видно от заповедта, същата не била вписана в имотния регистър по реда на чл.193, ал.10 от ЗУТ. Посочено е, че съгласно чл.112, б.„а“ от Закона за собствеността, актовете за учредяване на вещни права върху недвижими имоти подлежат на вписване и че съгласно чл.113 от Закона за собствеността, „Актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот.“. Предвид изложеното е прието, че до момента на вписването, Заповед №974 от 28.08.2023 год. не поражда вещно право на прокарване на енергийни мрежи и отклонения в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, от което е обоснован извод, че към датата на одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж, „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е притежавало качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ. Предвид изложеното, в мотивите към заповедта е прието, че инвестиционният проект е одобрен в нарушение на чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, a Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ., како е изведен и окончателния извод, с оглед на изложените мотиви, че Разрешение за строеж №175 от 15.11.2023 год. е издадено незаконосъобразно, в нарушение на чл.139, ал.3 от ЗУТ, чл.144, ал.1 от ЗУТ, чл.144, ал.1, т.1 от ЗУТ, чл.148, ал.4 от ЗУТ и чл.161, ал.1 от ЗУТ. Поради това и на основание чл.156, ал.5 от ЗУТ и предоставените му правомощия със Заповед №РД-13-298 от 27.09.2023 год. на началника на Дирекция за национален строи контрол, ВрИД началник на РДНСК – Кърджали е отменил като незаконосъобразни Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. и одобреният инвестиционен проект към него, за строеж: „Външно електрозахранване през [ПИ] и ••••, за нова жилищна сграда в [ПИ] ••, [жк], [населено място], с дължина на трасето 35 м.“, с възложители - „Електроразпределение Юг“ ЕАД и Община Кърджали. Със заповедта е наредено, също така, на основание чл.221, ал.4 от ЗУТ, главният архитект на Община Кърджали, в тридневен срок от влизане в сила на заповедта, да изиска и отрази отмяната върху всички екземпляри на горе цитираните строителни книжа. По делото е представена и приобщена като доказателство преписката по изработване и одобряване на инвестиционния проект, за строеж: „Външно електрозахранване през [ПИ] и ••••, за нова жилищна сграда в [ПИ] ••, [жк], [населено място], с дължина на трасето 35 м.“ и по издаване на процесното Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., вкл. Заявление с Вх.№АС-ОП-509 от 08.11.2023 год. на община Кърджали, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж /л.32-л.33/. От същото е видно, че заявлението е подадено от „Електроразпределение Юг” ЕАД КЕЦ [област], с [ЕИК], с посочен адрес на управление на юридическото лице: [населено място], община, [област], [област], [улица], [тел. номер], електронна поща: [електронна поща], като в същото е посочено, че юридическото лице се представлява от инж.В. К. Г., [ЕГН]. Заявителят е вписал в заявлението, че желае едновременно с одобряването на инвестиционния проект, да му бъде издадено и разрешение за строителство, съгласно чл.148, ал.4 от ЗУТ. Накрая на заявлението, като дата на изготвянето му е посочена датата 07.09.2023 год. и същото е подписано, но не е вписано името на лицето, което го е подписало. Към представеното от ВрИД главен архитект на община Кърджали писмено становище с Вх.№118 от 11.01.2024 год. на АдмС - Кърджали/наименовано „отговор“/ по повод жалбата, са представени писмени доказателства, като едно от тях е и Пълномощно с нотариално заверени подписи на упълномощителите, с Рег.№••• от ••• год. на нотариус Н. Х. - С., в района на ••• районен съд, с Рег.№••• на Нотариалната камара /л.139-л.143/, прието като доказателство по делото в съдебно заседание на 15.02.2024 год. От същото е видно, че З. О. Б., в качеството на заместник-председател на Съвета на директорите на „Електроразпределение Юг” ЕАД, със седалище й адрес на управление - [населено място], [улица], вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с [ЕИК] и С. З. В., в качеството на изпълнителен член на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица], вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията с [ЕИК], са упълномощили описаните в пълномощното 83 лица, заедно и поотделно, да представляват „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], пред всички съдилища, особени юрисдикции, държавни и частни съдебни изпълнители, органи на полицейско разследване, следствие и прокуратура, областни дирекции на МВР, областни и общински администрации, Агенция по вписванията, нотариуси, НАП и дирекции или отдели „Местни данъци и такси“, както и всякакви други служби, институции, държавни и общински органи на територията на Република България, с правата/съгласно т.1 от пълномощното/ да извършват всички необходими фактически действия, в това число - да подават и получават всякакви документи (вкл. да се подписват, където е необходимо в тази връзка) като: молби; заявления; удостоверения; изпълнителни листове и други, свързани с производства (административни или съдебни, или изпълнителни), по който Дружеството е страна, както и да плащат такси за предоставени услуги и издадени документи и да правят справки и да получават информация по образувани пред горепосочените органи административни преписки или съдебни, или изпълнителни дела/съгласно т.2 от пълномощното/. На 21 позиция в това пълномощно, като такова упълномощено лице е вписан В. С. В.. По административната преписка е представена и приета като доказателство Заповед №974 от 28.08.2023 год., издадена от кмета на Община Кърджали /л.81-л.82/, с която, на основание чл.193, ал.4 от ЗУТ, в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с [ЕИК], е учредено право да се прокарат енергийни мрежи и отклонения през два общински имота, а именно през ПИ с [идентификатор] - частна общинска собственост, със сервитут на провода през имота – 12 метра, и през ПИ с [идентификатор] - публична общинска собственост, със сервитут на провода през имота – 22 метра. На заповедта, стр.2 от същата, е отразено, че е влязла в сила на 12.09.2023 год., като от приложения по преписката екземпляр е видно, че към датата на одобряване на проекта и на издаване на Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., същата не е била вписана в Служба по вписванията – [област]. В съдебно заседание, проведено на 15.02.2024 год. е представен и е приет като доказателство нотариално заверен препис от същата Заповед №974 от 28.08.2023 год., издадена от кмета на Община Кърджали /л.174-л.175/, като от този препис е видно, че заповедта е вписана в Служба по вписванията – [област] с Вх.№609, Дв.Вх.рег.№615 от 08.02.2024 год., Акт №16, том 3, дело №434/2024 год., партида ••••. По доказателствено искане на процесуалния представител на жалбоподателя, до разпит в съдебно заседание, като свидетел, е допуснато лицето В. С. В. от [населено място]. Свидетелят сочи, че работи като ••• в „Електроразпределение Юг“ [населено място] и изготвя проекти за външно електрозахранване и понастоящем все още работи на тази работа. Свидетелят заявява, че подписът под Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год. е положен от него и че заявлението се отнася за външно електрозахранване на обект, който се намира в [жк], срещу блок №••, с дължина 35 метра, както и че това захранване следвало да се изработи подземно. На поставен му въпрос, кое е довело до несъответствието в заявлението, тъй като в него е посочено, че е подадено от инж.В. К. Г., като представител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, а свидетелят е заявил, че това заявление го е подписал той, същият отговаря, че е допусната техническа грешка, тъй като подавал много такива заявления до различни институции – Пожарната, „В и К“, „Виваком“, Общината и на заявлението останало името на управителя. На друг въпрос свидетелят отговаря, че когато подписва такива заявления, не вписва в тях имената си и че входира заявленията без да вписва своето име. Пояснява, че по принцип не си посочва имената в заявленията, а са посочени имената на управителя, но тъй като имал пълномощно, свидетелят се подписвал и представял пълномощно за това. Сочи, че лицето В. К. Г., което е посочено в заявлението, още работи в „Електроразпределение Юг“ ЕАД, но че управителите се ротират и същият сега бил в [населено място]. На въпроси на съда свидетелят В. В. отговаря, че той е изготвил заявлението и че към началото на м. ноември 2023 год. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е било представлявано от М. М.. Отговаря също, че в заявлението е посочил, че юридическото лице „Електроразпределение Юг“ ЕАД се представлява от инж.В. К. Г., тъй като е допуснал техническа грешка и че към онзи момент управител бил М. М.. На следващ въпрос отговаря, че към началото на м. септември 2023 год. управител на дружеството бил М. М. и той е представлявал „Електроразпределение Юг“, а през м. октомври го преместили в [населено място]. Свидетелят В. заявява, че има екземпляр от пълномощното и си спомня, че е вписан на ред 21. В същото съдебното заседание, на свидетеля В. В. е предявено Заявлението за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж, с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год., приложено на л.32-л.33 от делото, като свидетелят категорично заявява, че това е заявлението, което е подал в Общината, че същото е подписано от него, като това може да докажа и с подписа на личната си карта, която представям. При направено сравнение на подпис, положен на личната карта на свидетеля с този, положен на заявлението се установява, че същите си приличат. В същото съдебното заседание, на свидетеля В. В. е предявено и представеното заверено копие от нотариално заверено пълномощно с peг.№••• от ••• год. на нотариус Н. Х. - С., нотариус в района на ••• районен съд, с peг.№••• на Нотариалната камара, като свидетелят заявява, че това е пълномощното, с което е упълномощен да подписва заявления за външно електрозахранване на обекти и че в същото е вписан на ред 21. В настоящото производство, съгласно чл.168 АПК, съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на закона. Така, при така установеното от фактическа страна и при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав, от правна страна приема следното: Съдът намира най-напред, че обжалваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган – ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, в рамките на делегираните му правомощия с представената и приета по делото като доказателство Заповед №РД-13-298 от 27.09.2023 год., издадена от овластения по чл.156, ал.5 от ЗУТ орган - началника на ДНСК /л.17-л.24/ и по-конкретно - с т.2 от същата, съгласно която, на началниците на Регионалните дирекции за национален строителен контрол е предоставено правомощието да издават мотивирани заповеди по чл.156, ал.5 от ЗУТ, за отмяна на разрешения за строеж или заповеди за допълването им по чл.154, ал.5 от ЗУТ, заедно с одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Следва да бъде посочено, че от съда е изискана и съответно е представена и приета като доказателство по делото и Заповед №РД-15-479 от 19.09.2023 год. на главния секретар на ДНСК /л.130/, с която, на основание чл.16, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за държавния служител и дадено съгласие от служителя, е наредено инж.П. Г. А. - ••• в Регионална дирекция за национален строителен контрол - Кърджали към Главна дирекция „Строителен контрол“ при Дирекция за национален строителен контрол, който е издал процесната заповед, да съвместява и поеме задълженията и на началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Кърджали към Главна дирекция „Строителен контрол“, при Дирекция за национален строителен контрол, считано от 19.09.2023 год., до назначаване на служител на незаетата длъжност, но за период не по-дълъг от шест месеца. Оспорената Заповед №ДК-11-К-3 е издадена от него на 29.11.2023 год., т.е. в посочения шестмесечен период, в който на този служител от РДНСК – Кърджали е възложено да осъществява и правомощията на началник на РДНСК – Кърджали. Във връзка с горното, съдът намира за неоснователно твърдението, изложено в депозираното становище от заинтересованата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в насока, че оспорената заповед е нищожна, като издадена от административен орган, който не разполага с правомощието да осъществява проверка за законосъобразност на административните актове, включени в обхвата на комплексен проект за инвестиционна инициатива/КПИИ/ като процесния. Нормата на чл.150, ал.2 от ЗУТ регламентира, че комплексният проект за инвестиционна инициатива/КПИИ/ съдържа следните самостоятелни съставни части: 1. проект за подробен устройствен план/ПУП/, включително работен устройствен план, когато такъв е необходим; 2. инвестиционен проект, а съгласно ал.3 на чл.150 от ЗУТ, частите на комплексния проект за инвестиционна инициатива се одобряват едновременно с издаването на разрешение за строеж и се съобщават по реда на чл.149, ал.1 на заинтересуваните лица по чл.131. По представената административна преписка е приложен Протокол №12 от 13.10.2022 год. от проведено заседание на ЕСУТ при община Кърджали /л.85-л.86/, видно от който, като т.17 в дневния ред на заседанието е бил разгледан и обсъден проект за ПУП - План схема за обект: Външно ел.захранване на нова жилищна сграда в [ПИ], [жк], преминаващо през [ПИ] и [ПИ]/„Ер Юг“ ЕАД/. Следва да се добави, че разрешението за изработване на Подробен устройствен план - Специализирана план схема за обект: Външно кабелно електрозахранване през поземлени имоти с идентификатори •••• и ••••, за нова жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], е дадено с Решение №214 от 26.11.2021 год. по Протокол №9 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на 26.11.2021 год. /л.167/. С Решение №17 по Протокол №12 от 13.10.2022 год., ЕСУТ при община Кърджали е приел проекта за ПУП - План схема за обект: Външно електрозахранване на нова жилищна сграда в [ПИ], [жк], преминаващо през поземлен имот/ПИ/ •••• и поземлен имот/ПИ/ ••••. Впоследствие, с Решение №272 от 25.11.2022 год. по Протокол №11 от заседание на Общински съвет – Кърджали, проведено на 25.11.2022 год. /л.84/, на основание чл.21, ал.1, т.8 и т.11 и ал.2 oт ЗМСМА, чл.129, ал.1 от ЗУТ, Общинският съвет е одобрил Подробен устройствен план - Специализирана план схема за обект: Външно кабелно електрозахранване за нова жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор] в кв.••, [жк], [населено място], преминаващо през имоти с идентификатори •••• и •••• по КККР на [населено място]. В представения по преписката констативен акт, изготвен от ••• от Общинска администрация – Кърджали /л.83/ е удостоверено, че този Подробен устройствен план - Специализирана план схема за обект: Външно кабелно електрозахранване за нова жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор] в кв.••, [жк], [населено място], одобрен с Решение №272 от 25.11.2022 год. по Протокол №11 от заседание на Общински съвет – Кърджали, е влязъл в сила на 17.02.2023 година. Значително по-късно – чак на 09.11.2023 год., т.е. почти девет месеца след това, от ВрИД главен архитект на община Кърджали е одобрен инвестиционния проект за този строеж и съответно, на същата дата е издадено и разрешението за строеж, за което е постановена отмяна с оспорената заповед на ВрИД началник на РДНСК – Кърджали. Предвид горното съдът намира, че в случая не се касае за комплексен проект за инвестиционна инициатива/КПИИ/, тъй като не е налице условието на цитираната по-горе норма на чл.150, ал.3 от ЗУТ, а именно - частите на проекта за инвестиционна инициатива, една от които е и проектът за подробен устройствен план, да са одобрени едновременно с издаването на разрешение за строеж. Както бе посочено и по-горе, Решението с №272 на Общински съвет – Кърджали, с което е одобрен Подробния устройствен план - Специализирана план схема за обекта, е гласувано и прието на 25.11.2022 год. и е влязло в сила на 17.02.2023 год., а Разрешението за строеж с №175 е издадено много по-късно – на 09.11.2023 год. Следва да се добави, че обстоятелството, че разрешението за строеж е издадено едновременно с одобряването на инвестиционния проект, по никакъв начин не означава, че в случая се касае комплексен проект за инвестиционна инициатива/КПИИ/, като това е направено единствено въз основа на разпоредбата на чл.148, ал.4, изр.3/трето/ от ЗУТ, съгласно което, разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението. В случая, както бе посочено и по-горе, това е било поискано в подаденото Заявление с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год., за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, по който се издава разрешение за строеж /л.32/, поради което, разрешението за строеж е издадено едновременно с одобряването на инвестиционния проект, на датата 09.11.2023 година. Така, поради изложените по-горе съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия с представената и приета по делото като доказателство Заповед №РД-13-298 от 27.09.2023 год., издадена от началника на ДНСК, а твърденията и доводите за нищожност на процесната заповед, изложени в депозираното становище от заинтересованата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД, съдът намира за неоснователни. Оспорената заповед, на следващо място, е издадена при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, при наличие на всички законово регламентирани реквизити в нейното съдържание, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, като ясно са описани фактическите основания, които са мотивирали административния орган да постанови отмяната на посоченото разрешение за строеж, като са посочени и конкретните правни основания за това. Заповедта, на следващо място, по разбиране на настоящия съдебен състав, е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й, в хода на извършена служебна проверка на процесното разрешение за строеж, по реда на чл.156 от ЗУТ. Тук, за пълнота на изложението следва да се посочи, че уведомителното писмо от ВрИД главен архитект на община Кърджали, с приложените разрешения за строеж, в т.ч. и Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., е постъпило и регистрирано в деловодството на РДНСК – Кърджали на 15.11.2023 год. и в същия ден – 15.11.2023 год. с резолюция/без положен подпис/ е разпределено на съответен инспектор – в случая на ••• при РДНСК – Кърджали - инж.Г. К. Я., за извършване на проверката. За резултата от проверката е съставен констативен протокол, с №КЖ-РС-175 от 24.11.2023 год., съгласно изискването на чл.156, ал.4 от ЗУТ, а оспорената Заповед №ДК-11-К-3 по чл.156, ал.5 от ЗУТ, е издадена от оправомощения ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, на датата 29.11.2023 год., т.е. в 14/четиринадесет/-дневния срок, считано от уведомяването на органите на РДНСК по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ или в случая - считано от 15.11.2023 год., т.е. от датата на получаване в РДНСК – Кърджали, на уведомителното писмо от ВрИД главен архитект на община Кърджали, с приложеното към него приложените разрешения за строеж, в т.ч. и Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., като по този начин категорично е спазено и изискването на чл.156, ал.1 (Изм. – ДВ, бр.25 от 2019 г.) от ЗУТ, съгласно която, в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл.149, ал.5, органите на Дирекцията за национален строителен контрол извършват служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154, ал.5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите по чл.147, ал.1. Така всъщност, следва да се направи преценка, дали оспорената в настоящата производство заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, дали е налице основанието за отмяна по чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби на закона, т.е. нарушение на материалния закон, като тази преценка следва да се направи на база изложените в заповедта фактически основания и посочените като нарушени правни норми, след анализ и преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите към оспорената заповед е посочено най-напред, че Заявлението за съгласуване и за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж с Вх.№АС-ОП-509/07.11.2023 год., е подадено от инж.В. К. Г., като представител на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, но към заявлението няма представено пълномощно за представителство, предвид което инвестиционните проекти са съгласувани и одобрени в нарушение на чл.144, ал.1 от ЗУТ, a Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ, като е прието, че не било подадено писмено заявление от възложителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Цитираната като нарушена норма на чл.144, ал.1 от ЗУТ предвижда, че инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на описаните в т.1 до т.9 на същата алинея 1 документи. Другата, цитирана като нарушена норма, е тази на ал.4 от чл.148 от ЗУТ, но следва да се посочи, че ал.4 съдържа пет отделни изречения, но в заповедта не е конкретизирано, кое точно от тях е нарушено, като с оглед изложеното в мотивите като фактически основания може да приеме, че се твърди нарушение на изр.1/първо/ от ал.4, съгласно което, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. От горното следва, че въпросът всъщност се свежда до това - подадено ли е заявление от възложител за съгласуване и одобряване на проекта и съответно, на възложител ли е издадено разрешението за строеж въз основа на одобрен инвестиционен проект? Съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че в обжалваната заповед неправилно е прието, че инвестиционният проект е съгласуван в нарушение на чл.144, ал.1 от ЗУТ, a Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено в нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ, тъй като не било издадено заявление от възложителя „Електроразпределение Юг” ЕАД. От обсъдените по-горе доказателства става пределно ясно, че Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено по повод подаденото заявление с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год. от „Електроразпределение Юг” ЕАД и което заявление е било подадено чрез пълномощник - В. С. В., упълномощен с пълномощно с нотариално заверени подписи на упълномощителите, с Рeг.№••• от ••• год. на нотариус Н. Х.-С., с Рeг.№••• на Нотариалната камара, т.е. съдът приема, че заявлението е било подадено от лице, което е разполагало с представителна власт за извършване на това действие. От свидетелските показания на В. С. В., които съдът кредитира, като последователни и логични, се установява, че той е изготвил заявлението и че положеният подпис под това Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год. е негов, както и че работи като ••• в „Електроразпределение Юг“ – Кърджали и изготвя проекти по външно електрозахранване и все още работи на тази работа. От приложения по преписката и приет като доказателство по делото инвестиционен проект за обекта по част: „Електрическа“, фаза: Технически проект /л.48-л.68/ е видно, че същият е изработен именно от свидетеля – инж.В. С. В., притежаващ Удостоверение за пълна проектантска правоспособност по част електрическа, с рег.№••• от •••• год., издадено от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /л.49/. Следва да се отбележи, че към Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год. е бил приложен и комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект за съществените изисквания на строежите, изготвен от „•••” ЕООД, ведно с приложения към него, в който доклад ясно е посочено, че възложител на строежа е „Електроразпределение Юг” ЕАД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление – [населено място], [улица]. Най-сетне, следва да се посочи, че на „Електроразпределение Юг” ЕАД е връчено уведомление с Изх.№АС-ОП-509(1 )/09.11.2023 год. на ВрИД главен архитект на община Кърджали /л.138/, че е издадено Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. по тяхното искане, за посочения строеж, като уведомлението е получено на ръка от друг служител на „Електроразпределение Юг” ЕАД, а именно - от И. Й. Д., упълномощена със същото пълномощно с нотариално заверени подписи на упълномощителите, с Рeг.№••• от ••• год. на нотариус Н. Х.-С., с Рeг.№••• на Нотариалната камара – на позиция 20 в пълномощното. От страна на „Електроразпределение Юг” ЕАД няма направени възражения или твърдения, че в случая е водена чужда работа без пълномощие. Предвид горното съдът намира, че обстоятелството, че упълномощеното от възложителя лице, което е подписало и подало заявлението, но не е вписало имената си в същото и не е посочило номер и дата на пълномощното, не означава в случая, че заявлението за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж не е подадено от възложителя – в случая от „Електроразпределение Юг” ЕАД и съответно, че разрешението за строеж не е издадено на възложител въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, както е прието в оспорената заповед на ВрИД началник на РДНСК - Кърджали. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни изводите на административния орган, изложени в заповедта, за това, че инвестиционният проект е одобрен в нарушение на чл.144, ал.1 от ЗУТ, т.к. не е подадено писмено заявление от възложителя и че Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. е издадено в нарушение на чл.148, ал.3, вероятно изр.1/първо/ от ЗУТ. В мотивите към заповедта на следващо място е посочено, че главният архитект на Община Кърджали е съгласувал и одобрил инвестиционния проект, без да е отразил датата върху проектните части, като не е посочено обаче, дали с това е нарушена някоя разпоредба от ЗУТ или от подзаконов нормативен акт по приложението му. Съдът намира за неправилен този извод на ВрИД началник на РДНСК - Кърджали, като в тази връзка следва отново да се посочи, че от Заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год. е видно, че възложителят в него изрично е посочил, че желае едновременно с одобряването на инвестиционния проект да бъде издадено и разрешението за строеж, т.е. в случая приложение е намерила разпоредбата на чл.148, ал.4, изречение 3/трето/ от ЗУТ, съгласно което, „Разрешението за строеж се издава едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в заявлението.”, т.е. в тези случаи датата на издаване на разрешението за строеж се явява и дата на одобряването на инвестиционния проект, за който се издава същото. Следва да се добави, че в мотивите на Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. изрично е посочено, че инвестиционният проект е одобрен на 09.11.2023 год. от ВрИД главен архитект на община Кърджали, т.е. одобрен е на същата дата, на която е издадено и разрешението за строеж. При това положение, предвид горното, съдът намира, че фактът, че формално върху частите на проекта не е вписана датата на одобряването им, не може да се приеме за някакво съществено нарушение, като същественото в случая е, че на всички тези части е положен щемпел с надпис: „Съгласувам и одобрявам“ и под него е положен подписът на ВрИД главен архитект на община Кърджали. На следващо място, в мотивите към оспорената заповед е отразено, че Част „Електрическа“ към проекта е подписана от проектанта, но не е подпечатана от проектанта, с което е нарушен чл.139, ал.3 от ЗУТ. В случая явно се твърди нарушение на чл.139, ал.3, изр.1/първо/ от ЗУТ, което регламентира, че всички документи – графични и текстови, по всички части на инвестиционния проект, се подписват и подпечатват от проектанта на съответната част и се съгласуват с подпис от проектантите на останалите части и от възложителя. В депозирания от ВрИД главен архитект на община Кърджали писмен отговор/становище/ с Изх.№11-03-2360-/1/ от 11.01.2024 год. се сочи, че всички документи по административната преписка/т.е. по заявлението за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с Вх.№АС-ОП-509/08.11.2023 год./, постъпила в община Кърджали, са подписани и подпечатани от проектанта с мокър печат с бледо мастило и че на 24.11.2023 год. служител на РДНСК – Кърджали е извършил служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ, за законосъобразността на издаденото Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., като по време на проверката, на проверяващия са били представени всички документи по административната преписка в оригинал. В отговора е посочено също, че по искане на проверяващия служител от РДНСК - Кърджали са били изготвени и предоставени копия на документите, но на изготвените от общинската администрация копия, поставеният мокър печат от проектанта наистина е трудно забележим, но се виждат контурите му. Тези твърдения на ВрИД главен архитект на община Кърджали не са опровергани от ответника по жалбата, като при по-внимателен преглед на представеното заверено копие от Част „Електрическа“, фаза: ТП към проекта, изработен от инж.В. С. В. /л.48/, се установява, че действително, макар и трудно, се виждат контурите на поставения от проектанта печат. Това обстоятелство опровергава възприетото в мотивите към процесната заповед и съответно, опровергава извода за нарушение на чл.139, ал.3 от ЗУТ. Тук е мястото да се посочи, че извършилият служебната проверка старши инспектор в РДНСК – Кърджали, а впоследствие и ВрИД началникът на РДНСК – Кърджали, при съмнение от тяхна страна, преди издаването на процесната Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., са могли да изискат представянето на оригинала на документа - Част „Електрическа“, фаза: ТП към проекта, изработен от инж.В. С. В., за справка, т.е. за да се уверят, дали на тази част от проекта е поставен печат от проектанта или не, което обаче, не са направили, тъй като вероятно това е изисквало някакво извънредно усилие от тях страна. По този начин е допуснато нарушение на чл.35 от АПК, съгласно който, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, както и на чл.36, ал.1 от АПК, съгласно която, доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи и на ал.3 от същия текст, съгласно която, всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. На следващо място, в мотивите към оспорената заповед административният орган е посочил, че със Заповед №974 от 28.08.2023 год. на кмета на Община Кърджали, издадена на основание чл.193, ал.4 от ЗУТ, е учредено право в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, да се прокарат енергийни мрежи и отклонения през общински имоти, а именно - през ПИ с [идентификатор] - частна общинска собственост и през ПИ с [идентификатор] - публична общинска собственост и че видно от заповедта, същата не била вписана в имотния регистър по реда на чл.193, ал.10 от ЗУТ. Цитирани са нормите на чл.112, б.„а“ и чл.113 от Закона за собствеността, като предвид изложеното е прието, че до момента на вписването, Заповед №974 от 28.08.2023 год. не поражда вещно право на прокарване в полза на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, от което се обосновал извод, че към датата на одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж, „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е притежавало качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ. Съдът намира, че на първо място, от административния орган неправилно се тълкува материалноправните разпоредба на чл.193, ал.4 и ал.10 от ЗУТ, а и на цитираните норми на чл.112, б.„а“ и чл.113 от Закона за собствеността, относно правните последици на вписването. Невписването в съда на издадената заповед по чл.193, ал.4 от ЗУТ не е основание Pазрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год. да се приеме за незаконосъобразно, а оттам, това да съставлява и основание за отмяната му. Изискването по чл.193, ал.10 от ЗУТ за вписване в публичния имотен регистър по партидите на служещия и на господстващия имот, както и в съставените актове за държавна и общинска собственост, има единствено оповестителен спрямо всички трети лица характер и има за цел информираността им относно обременяването на имотите с вещни права. Вписването по партидите на имотите и в актовете за държавна и общинска собственост не е и условие за действителност на акта, учредяващ правата за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през общинските поземлени имоти, респ. не може па тази база да се твърди, че няма възникнали вещни права/в случая право на прокарване на енергийни мрежи и отклонения/ в полза на лицата - адресати на заповедта по чл.193, ал.4 от ЗУТ. Във връзка с правните последици и значение на вписването следва да се посочи, че законите, които предвиждат вписване, се произнасят и за неговото правно действие, т.е. за правните последици, които то поражда. Обикновено това са основополагащите закони в съответната правна област: Законът за собствеността – цитирания по-горе чл.113 – за действието на вписването на актовете, предвидени в чл.112 от същия закон; Търговският закон – чл.67, чл.140, ал.3 и ал.4; чл.231, ал.3 и ал.4 – за учредяване на търговското дружество, за действията и влизане в сила на решения на общото събрание на ООД и АД и др. Следва да се добави и Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – чл.599, Закона за търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (ЗТРРЮЛНЦ) – чл.10, Закона за ЮЛНС, Семейния кодекс и други. Безспорно е, че в определени случаи вписването има конститутивно действие, прим. - от момента на регистрацията възниква юридическото лице или се от момента на вписването се учредява ипотеката – чл.67 от Търговския закон – за търговските дружества; чл.6, ал. 1 от ЗЮЛНЦ – за ЮЛНЦ, чл.166, ал.1 от ЗЗД – за ипотеката, чл.171 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – за договори, които имат за предмет вземане, обезпечено с ипотека и др. Това означава, че без вписване в съответния регистър няма правен субект или сключена сделка. Вписването може да обуславя още и действието на решения на общото събрание на капиталово дружество – чл.140, ал.3 и ал.4; чл.231, ал.3 и ал.4 от ТЗ. В изброените случаи, конститутивното действие на вписването е изрично закрепено с императивна правна норма и е безспорно, защото законът недвусмислено го предвижда, служейки си с определени изрази като: „дружеството възниква от момента на вписването“ или „ипотеката се учредява с вписването си“. Вписването на нотариалните актове, а и на всички други подлежащи на вписване актове, посочени в предходния чл.112 от Закона за собствеността/ЗС/, по смисъла на чл.113 от ЗС има други правни последици. Една от тях, безспорно е оповестително-информационното действие на вписването и неговия публичен характер. Нормата на чл.113 от ЗС гласи, че актовете по предходния член до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Противопоставимостта на права по чл.113 от ЗС от означава следното: ако продавач – собственик продаде имота си на двама купувачи с два отделни договора, по първия договор купувачът става собственик (принципът от Римското право: „първият по време е първи по право“ - Prior tempore potior iure), но по втория той не придобива право, защото продавачът не го притежава, за да му го прехвърли (принципът от Римското право, че „никой не може да даде нещо, което няма“ - Nemo plus iuris transferre potest quam ipse habet). Ако купувачът – несобственик впише нотариалния си акт преди купувача – собственик, за собственик се счита вторият купувач, като тази правна метаморфоза настъпва благодарение на противопоставимостта на вписания акт или още известно като оповестително-защитно действие, а не на конститутивно действие на вписването, което в общия случай не е предвидено в закона за актовете за прехвърляне на право на собственост и учредяване на вещни права върху недвижим имот, за какъвто акт в случая става дума – заповед по чл.193, ал.4 от ЗУТ, за учредяване право на прокарване на енергийни мрежи и отклонения. Казано по-друг начин, при наличие на извършено вписване в имотния регистър в полза на втория приобретател, което предхожда вписването на първия приобретател, правата на втория приобретател имат предимство и са противопоставими по силата на чл.113 от ЗС на всички трети лица, включително на праводателя и на първия по време правоприемник, който обаче не е вписал първи своите права/прим. своя нотариален акт/. Придобилият правото на собственост върху същия имот от праводател – собственик се счита, че не е собственик, ако не е вписал акта си в имотния регистър, а вписалият първи може да противопостави своето право на собственост в случай, че носителят на правото на собственост се впише след него и това е така в името на правната сигурност на третите лица. За невписания собственик знаят само той и неговият праводател, съответно третите лица, притежатели на конкуриращи права, не знаят, че лицето, което не е вписало нотариалния си акт, е носителят на правото на собственост, те знаят за акта на приобретателя/купувача/, който го е вписал и се легитимира пред третите лица като собственик. Третите лица, прим. желаещите да закупят този имот, имат възможност да направят справка, от която разбират, че само един се е позитивирал като собственик, а за първия купувач на имота, който е придобил правото на собственост, но не се е вписал, те няма как да знаят. Следователно, вписването в Службата по вписвания на даден нотариален акт за покупко-продажба, респ. и на акт за учредяване на вещни права, няма конститутивно действие, като отново следва да се посочи, че вписванията поначало не са конститутивни, освен ако законодателят не ги определя като такива, т.е. вписването има конститутивно действие само в изрично предвидените от закона случаи и при тях, конститутивното вписване идва да завърши фактическия състав. При конститутивното действие самият факт не се счита за настъпил докато не се извърши вписването, т.е. вписването е елемент от фактическия състав на подлежащото на вписване обстоятелство, така че преди вписването обстоятелството не настъпва и не поражда правни последици, но както бе посочено по-горе, вписването в Службата по вписвания на даден нотариален акт за покупко-продажба, респ. и на акт за учредяване на вещни права, а и на който и да е от актовете по чл.112 от ЗС, няма конститутивно действие. Вписването в имотния регистър има оповестително действие и обезпечава правната сигурност на третите лица, участници в гражданския оборот. По изложените съображения съдът счита, че е неправилен и изводът на ВрИД началник на РДНСК - Кърджали, че Заповед №974 от 28.08.2023 год. на кмета на община Кърджали не поражда вещно право на прокарване в полза на „Електроразпределение Юг” ЕАД, тъй като не била вписана в имотния регистър по реда на чл.193, ал.10 от ЗУТ, поради което, към датата на одобряване на инвестиционния проект и издаването на Разрешение за строеж №175 от 09.11.2023 год., „Електроразпределение Юг” ЕАД не притежавало качеството на възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ. Отделно от горното следва да се посочи, че невписването на Заповед №974 от 28.08.2023 год. на кмета на община Кърджали, с която единият възложител, на основание чл.193, ал.4 от ЗУТ, е учредил в полза на другия право на прокарване на енергийни мрежи и отклонения, по никакъв начин не засяга права на трети лица, тъй като са засегнати само два общински имота, нито пък община Кърджали засяга по някакъв начин собствения си интерес, доколкото в Pазрешението за строеж №175 от 09.11.2023 год. на ВрИД главен архитект на община Кърджали, като възложители са посочени както приобретателят на правото на прокарване: „Електроразпределение Юг” ЕАД, така и собственикът на служещите поземлени имоти - община Кърджали. Най-сетне следва да се отбележи, че тази Заповед №974 от 28.08.2023 год. на кмета на община Кърджали е била вписана в Служба по вписванията – Кърджали седем дни преди първото съдебно заседание по делото, в което е даден ход на същото. Предвид изложените по-горе съображения обаче, съдът не намира за нужно да обсъжда това обстоятелство. Ето защо, с оглед всички изложени по-горе съображения съдът намира, че оспореният административен акт - Заповед №ДК-11-К-3 от 29.11.2023 год., издадена от ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, е постановен от материално и териториално компетентен орган, при спазване на установената от закона писмена форма и с изискуемо съдържание и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издаден и в противоречие с приложимите материалноправни норми, т.е. по отношение на заповедта е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като при това положение, заповедта се явява като издадена в несъответствие и с целта на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената срещу административния акт жалба от община Кърджали, представлявана от кмета на общината Е. М., за основателна и доказана, с оглед на което, с решението по делото, оспорената Заповед №ДК-11-К-2 от 21.04.2015 год., издадена от ВрИД началник на РДНСК – Кърджали, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора по настоящото производство и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя община Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на община Кърджали следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимално предвидения в последната разпоредба размер от 100.00/сто/ лева. При този изход на делото следва да се присъдят направени деловодни разноски и от заинтересованата страна – ВрИД главен архитект на община Кърджали, представляващи заплатеното в брой адвокатско възнаграждение, за осъществената правна защита и процесуално представителство от един адвокат. Според представения договор за правна защита и съдействие от 07.02.2024 год. /л.128/ и представения списък на разноските /л.181/, заплатеното, в брой, адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева. От страна на процесуалния представител на ответника по жалбата, в съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид обстоятелството, че по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което е взел участие, като процесуален представител на заинтересованата страна, упълномощеният от нея адвокат. Съгласно чл.8, ал.2, т.1 (нова, бр.68 от 2020 г., изм., бр. 88 от 2022 г.) от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, по Закона за устройство на територията, каквото е и настоящото дело, и по Закона за кадастъра и имотния регистър, минималният размер на възнаграждение е 1250.00 лева. При тази правна рамка и като съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото, както и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатското възнаграждение, в размер на 1500.00 лева, е прекомерно и следва да бъде редуцирано до нормативно определения минимум от 1250.00/хиляда двеста и петдесет/ лева. Заинтересованата страна „Електроразпределение Юг” ЕАД [населено място] не е претендирала присъждане на деловодни разноски. Дължимите разноски по делото следва да се възложат в тежест на Дирекцията за национален строителен контрол, която съгласно чл.2 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, е юридическо лице със седалище [населено място] и в структурата на която се намира административният орган, издал незаконосъобразния административен акт. Мотивиран от така изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІI/второ/, във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд