Решение № 5194 от 10.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 56/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013), във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Лидикар“ ООД, ЕИК 147015017, представлявано от управителя Л. К. К., и П. С. Ц., подадени чрез процесуален представител – адв. В., против Решение № 32 -666024 от 08.12.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас. С оспореното решение, на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стока употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка Subaru, модел Legacy, шаси № 4S3BWDD61L3025747, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. с MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г., е определена нова митническа стойност в размер на 17 807, 25 лв. и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3714, 30 лв., от които мито в размер на 1160, 72 лв. и ДДС в размер на 2 553, 58 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 19.12.2020 г. до уведомяването на длъжника. В жалбите се посочва, че постановеният административен акт е неправилен, немотивиран, необоснован, издаден при неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила. Изложено е, че при издаване на оспореното решение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на заповед за възлагане, издадена съгласно чл. 84в, ал. 1 от ЗМ, връчена на „Лидикар“ ООД и на П. С. Ц., в съответствие с разпоредбата на чл. 84в, ал. 4 от ЗМ. Посочва се, че е нарушено правото на изслушване, тъй като в съобщението по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. липсват данни за право на достъп до документите и информацията, които административният орган смята да използва при неблагоприятно решение, както и не е предоставена възможност за изразяване на становище по основни доказателства. В жалбите се сочи, че в противоречие с нормата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, преди отхвърляне на декларираната митническа стойност от жалбоподателя не е изискана допълнителна информация. Изложени са съображения, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност са немотивирани и изведени въз основа на необосновани заключения и изводи. В тази връзка е посочено, че необосновано не е взета предвид митническата стойност на стоката определена на основание чл. 70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., немотивирано и бланкетно са отхвърлени методите, посочени в чл. 74, § 2, б. “а“- „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Наред с това се сочи, че информацията предоставена от Канадските митнически власти не може да се приеме за достоверна. Посочва се и, че в хода на проверката не са изчерпани всички възможности за удостоверяване неприложимостта на тези методи. Оспорва се също така и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност. Изразено е и несъгласие с включване на разходи по вноса в определената с решението митническа стойност. Твърди се, че издаденото решение е в противоречие със съдебната практика на СЕС. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбите. Подробни съображения излага в становища по делото и в писмени бележки. Оспорва валидността и истинността на електронните данни получени по линия на международното сътрудничество от страна на канадските митнически власти. Прави искане за отмяна на оспорения акт. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответникът - директор на Т. дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници", чрез юрисконсулт К., оспорва жалбата, представя административната преписка, и иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Посочва, че при издаване на оспореното решение е спазена процедурата, регламентирана в ЗМ и Регламента и счита, че следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното: Н. 19.12.2020 г. в МП „Пристанище Бургас Център“ е приета митническа декларация с MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г. с вносител в ел.д. 3/15 П. С. Ц.. Като декларатор в ел.д. 3/18 и косвен представител в ел.д. 3/19 и ел. д 3/21 е посочен „Лидикар“ ООД. С приетата М. е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. В кл. 6/8 от декларацията стоката е описана като употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка Subaru, модел Legacy, шаси № 4S3BWDD61L3025747, цвят – BLACK, работен обем – 2500, мощност – 182 к.с; двигател – няма данни. В същата са посочени и следните данни относно вноса: код на държавата на изпращане/износ – Канада (кл.5/14); условие на доставка – CFR – Стойност и навло (кл.4/1); метод за определяне на стойността – Договорна стойност на внасяните стоки (кл.4/16); цена на стоката и валута – 4 918 CAD; идентификационен номер на контейнера MEDU4369371. При подаване на декларацията пред митническите органи са представени и следните документи: Търговска фактура № RA-E2009020101401/14.10.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада, опаковъчен лист № RA- E20101401, издаден от „9396-9053 QUEBEC Inc.“ 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Certificate of registration № 81309452; морска товарителница № MEDUMC833032; фактура (терминални такси) № 0000003274/13.12.2020 г.. За извършения внос са начислени мито в размер на 620, 01 лева и ДДС в размер на 1 389, 02 лева, при митническа стойност в размер на 6200, 07 лева (4 918 CAD). В хода на делото за приложените документи са представени заверени преводи на български език. В А. М. по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022г., изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency, във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на разглежданата декларация. В писмото е посочено, че във връзка с искане № 32-343912 по отношение на износител „9396-9053 QUEBEC Inc.“ са приложени „CERS“, и търговската дейност на дружеството е „търговци на употребявани автомобили“. Писмото е препратено на териториалните дирекции на АМ и съответно е постъпило в ТД Митница Бургас под рег. № 32-17346/13.01.2023 г., в резултат на което е извършен последващ контрол на стоката, декларирана с MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г.. При анализ на приложените към декларацията документи и информацията предоставена от канадските митнически власти е констатирано несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно стока – употребяван пътнически автомобил – катастрофирал, марка Subaru, модел Legacy, шаси № 4S3BWDD61L3025747– декларирана при внос цена 4 918 CAD, а при износ – 14 125 CAD. Митническите органи са установили още, че към декларацията за внос не са приложени доказателства за извършени плащания, предвид посочения вид на сделката и метод за определяне на стойността, както и че липсват доказателства за размера на платена сума в аванс, доколкото в условията за плащане по приложената фактура е вписано „Prepayment“ (предплащане). Въз основа на установените несъответствия за митническите органи възникнали съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Н. основание чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и резултатите от извършената проверка, до „Лидикар“ ООД и П. С. Ц. (вносител съгл. М.) е изпратено съобщение с рег. № 32-524359/25.08.2023 г. (л.81), с което са уведомени, че предстои издаване на решение на директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г.. В съобщението подробно са изложени констатациите на митническите органи от анализа на събраните в производството доказателства и основанията за изменение на митническата стойност и определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС, както и са разяснени възможността и срокът за представяне на становище. В ТД Митница Бургас е постъпило становище от „Лидикар“ ООД, чрез пълномощник с рег. № 32-551732/11.09.2023 г. (л.60), и от П. С. Ц. с рег. № 32-561082/19.09.2023 г. (л.71), в които е изразено несъгласие с мотивите на митническия орган за изменение на декларираната митническа стойност с MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г.. С докладна записка с рег. № 32-662434/06.12.2023 г. (л.51), изготвена от и.д. началник на МП Пристанище Бургас, до директора на ТД Митница Бургас, е направено предложение за издаване на решение за определяне на нова митническа стойност на стоката от М. с MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г.. В резултат на проведеното производство е издадено оспореното решение рег. № 32 -666024 от 08.12.2023 г. (л.22) на директора на ТД Митница Бургас, с което е отхвърлена декларираната с М. с MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г.. митническа стойност и на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 17 807, 25 лева, за която стойност е прието, че на основание чл. 77, §1, б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на митническата декларация – 19.12.2020 г. (чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.). В резултат на новата определена митническа стойност на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10% за вносно мито, съответстващи на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 1 780, 73 лева. Н. основание чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 19 712, 98 лева, по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77, §1, б. а) и чл. 77, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 3 942, 60 лева. Н. основание чл. 105. §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, §3 и §4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 3 714, 30 лева, от които мито в размер на 1 160, 72 лв. и ДДС в размер на 2 553, 58 лв., ведно със задължение за лихви, считано от 13.10.2020 г. до уведомяването на длъжника. В мотивите на решението е посочено, че във връзка с постъпилата информация с писмо с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. Направени са изводи, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, митническите власти са достигнали до извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E2009020101401/14.10.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.“, 7405с rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, следва да бъде отхвърлена. Последното е обосновано с разликата в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура. В допълнение е посочено още, че при покупко-продажба е необходимо да са налице две страни – продавач и купувач, а от представената фактура не може да се установи волеизявление между двете страни, тъй като липсват подписи. Наред с това е посочено, че липсват и доказателства къде е осъществена сделката, налице ли е плащане и как е платено. След като са приели, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи са приложили вторичните методи посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел е разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като са приложени последователно букви от а) до г), в резултат на което всеки един от тези методи е отхвърлен. За да отхвърлят методите посочени в букви а) и б) митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС3А за внос за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за приети договорни стойности на стоки, които са еднакви или сходни с внесената стока или са произведени в същата държава, и въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики. Прието е, че методът, посочен в буква в) се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. За неприложим е приет и методът, посочен в буква г), тъй като липсва база данни за обичайната печалба и размера на общите разходи за производство на декларираните стоки. При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), митническите органи са достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За да определят митническата стойност по посочения метод, митническите органи са възприели като достоверна декларираната стойност при експорта на процесната стока от Канада, а именно 1 4125 CAD (17 807, 25 лв.). В мотивите на решението са изложени и съображенията, въз основа на които митническите органи не приемат за основателни направените от жалбоподателя възражения. Решението е връчено на жалбоподателя П. С. Ц. на 29.12.2023 г. и на жалбоподателя „Лидикар“ ООД на 08.01.2024 г., видно от приложените по делото известия за доставяне (л.49-50). В хода на съдебното производство са представени преводи на документи на чужд език. От процесуалния представител на ответника е представена и електронната справка, изпратена от канадските митнически власти в копие на електронен носител в цялост, на който в съдебно заседание е извършен оглед. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбите са процесуално допустими за разглеждане, като подадени от надлежни страна, засегнати от действието на административния акт и депозирани в предвидения от закона 14-дневен срок. Разгледани по същество са основателни. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по аргумент от чл. 19, ал. 7 от ЗМ. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на Т. дирекция Митница Бургас към Агенция "Митници" е издадено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г., вр. чл. 19 ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия, поради което същото е валидно. Съдът констатира, че са спазени правилата за предварително уведомяване съгласно императивната разпоредба на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок. По делото е установено, че жалбоподателите са депозирали становища в указания срок. Оспореното решение е в изискуемата писмена форма и в него са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорения АА са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които налагат неговата отмяна на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът приема за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на липса на заповед за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол по реда на чл. 84 от ЗМ /съответстваща на чл. 48 от Регламент /ЕС/ №952/2013 г./ Съгласно посочената разпоредба допустим е последващ контрол на митническите органи, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Няма спор, че е извършен последващ контрол, както е посочено в докладна записка по чл.84, ал.1, т. 1 от ЗМ. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 84в от ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84 ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 от ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. По делото не се установява, като няма и твърдения в тази посока, че е издадена заповед за извършване на последващ контрол. В този смисъл е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие със законоустановените изисквания, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, изразяващо се в това, че от същия не е поискана информация относно достоверността на декларираните данни преди да се пристъпи към определяне на нова митническа стойност по разглежданата декларация. Нормата на 140, §1 от Регламент за изпълнение сочи, че когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Така въведения текст не задължава митническите органи да поискат допълнителна информация от декларатора, а им дава такава възможност, поради което обстоятелството, че в случая от жалбоподателя не е поискана допълнителна информация не представлява нарушение на производствените правила. Още повече, че в хода на самото производство същият има възможност да представи всички доказателства, с които разполага и счита, че могат да оборят констатациите на митническите органи. Неправилно е приложен и материалния закон, т.е. налице е основание за отмяна на решението и по чл. 146, т. 4 от АПК. Процесната декларация MRN 20BG001007026537R2/19.12.2020 г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Както бе посочено по-горе за целите на последващия митнически контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи. В случая, в резултат на извършената проверката, за митническите органи възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, които не са отпаднали, поради което по проверяваната М. е определена нова митническа стойност на основание чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно са определени и нови задължения за мито и ДДС. В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация и ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. При формиран извод, че стойността на внесената стока не може да се определи въз основа на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., то тази стойност се определя въз основа на предвидените в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вторични методи. В този случай се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В разпоредбата на чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е предвидено, в случай че не е възможно стойността да се определи по основния метод или по предвидените вторични методи в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., същата да бъде определена като се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. По същество методът посочен в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се прилага след изчерпване на всички възможности, посочени в чл. 70 или чл. 74, §2 от Регламента. Така предвидените вторични методи, в това число и резервния метод, се прилагат субсидиарно, както по отношение на общия принцип за определяне на митническа стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., така и помежду си, т.е. всеки един метод може да бъде приложен само след изчерпване на възможността да бъде приложен предходния. Цитираните разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока, митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай, съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения. В тази връзка, съмненията в действителността на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и обосновани със съответните доказателства, а установената допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения. В настоящия случай, мотивите на митническите органи за прилагане на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 по отношение на процесната декларация не се позовават на достоверни доказателства. За да обосноват възникналите основателни съмнения, митническите органи се позовават на предоставена от канадските митнически власти справка за деклариран износ пред тях на стоката, предмет на разглежданата в настоящото производство декларация. Съдът приема, че информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа – Канада. Приложената към писмото на канадските митнически власти информация за износа на процесното МПС, представляваща извадка от канадската митническа система CERS, в която се осъществява електронно деклариране на износ, и макар да има официален характер, удостоверява единствено, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация обаче не представлява надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото същата не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена информацията, т.е. е декларирана съответната стока за износ. В случая, не е установено от ответника на какви доказателства се основава информацията посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена стойност и платена цена на стоката е тази посочена при деклариране на износа. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. Обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. За целта е било необходимо от страна на ответника да се събере информация по отношение на компонентите, които формират износната стойност, посочена в справката. При тези съображения, не може да се приеме, че единствено въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса. При наличието на валидни документи за стойността на внесения автомобил, които по същество не са оспорени от митническите органи, липсват основания за неприемане на декларираната договорна стойност и за определяне на нова по-висока такава. Съответно митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Н. следващо място, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по разглежданата декларация по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г). В случая, в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими, но така изложените мотиви са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация относима към неговото приложение. Липсват данни по делото да е била събирана такава информация, по какъв начин е извършвана проверката и др. Напротив, митническият орган не е изяснил дори щетите на внесения автомобил, въз основа на които да може да направи обосновани заключения за идентичност или сходство на внесени стоки. Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки автомобил е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл. 1, §2, т. 14 от Регламента за изпълнение, е следвало митническия орган да докаже, че по зададените критерии като модел, марка, тип двигател, година на първа регистрация, внос от Канада е налична или не е налична информация, и ако е налична да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. В случая като доказателство за извършените от органа действия същият е следвало да състави протокол по чл. 50 от ДОПК, във вр. с чл. 84ж от ЗМ, от които да може да бъде установено какви процесуални действия са извършени във връзка с отхвърляне на вторичните методи. (виж. Решение № 847/24.01.2024 г. по адм. д. № 5517/2023 г. по описа на ВАС, първо отделение, и Решение № 3/03.01.2024 г. по адм. д. № 6110/2023 г. по описа на ВАС, осмо отделение). От друга страна, проверката в системата МИС3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. При тези съображения, съдът приема, че митническият орган не е положил дължимата грижа при използването на вторичните методи да проучи всички източници на информация, с които разполага, като необосновано и недоказано е приел, че вторичните методи се явява неприложими в настоящия случай, и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В тази насока са решения от 09.11.2017 г. по дело С-46/16 LS Customs Services, т. 52 и т. 35 по дело С-187/21, Faweks kft. Неправилно е приложен и резервният метод по чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В случая, митническият орган е определил стойността на автомобила въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др. В обобщение, съдът приема, че незаконосъобразно с оспореното решение е определена нова митническа стойност на внесената стока, въз основа на която незаконосъобразно са определени нови митнически задължения за мито и ДДС. При тези съображения, жалбата се явява основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен. При този изход от спора, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК и своевременно направено искане, на жалбоподателите следва да се заплатят разноски по делото както следва: Н. жалбоподателя „Лидикар“ ООД в общ размер на 1 400 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 1350 лева – заплатен адвокатски хонорар. Н. жалбоподателя П. С. Ц. в общ размер на 910 лв., от които 60 лв. – държавна такса и 850 лева - заплатен адвокатски хонорар. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на разноските от страна на ответника за неоснователно, предвид правната и фактическа сложност на делото, процесуалната активност на представителя на жалбоподателите, и проведените четири съдебни заседания. Мотивиран от изложеното, А. съд Бургас