Решение № 4389 от 12.3.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 46335/2022 г.

Производството по делото е образувано по предявени от Е. А. М. и З. Ц. Ж. срещу Х. П. М. установителни искове с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено, че ищците са собственици на реална част с площ от 103 кв. м. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 26.09.2017 г., с адрес: [адрес] с площ на целия имот от 1 001 кв. м., на основание давностно владение и при режим на съпружеска имуществена общност. Ищците твърдят, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ••, том V, рег. № ••••, дело № ••• от 2004 г. по описа на нотариус В.И. с рег. № ••• на НК и с район на действие Софийски районен съд, са придобили собствеността върху урегулиран поземлен имот (УПИ), съставляващ парцел II- ••••, ••• от кв. 51 по плана на кв. М., с площ от 1 480 кв.м., представляващ съгласно КККР имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [адрес]. Поддържат, че имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност между ищците, тъй като същите са сключили граждански брак на 23.12.1978 г. Твърдят, че след закупуване на поземления имот и въз основа на издадено разрешение за строеж, в имота е построена жилищна сграда, въведена в експлоатация на 04.05.2012 г., а през 2006 г. поземленият имот е трасиран и ограден, включително по южната му граница, с бетонна ограда. Посочват, че реална част от този поземлен имот с площ от 103 кв. м. с граници на същата по кадастралната карта: на север – имот с идентификатор [идентификатор]; на изток – поземлен имот с идентификатор 0265.2199.35; на юг и на запад – останалата част от имот с идентификатор [идентификатор ] погрешно е отразена като част от имот с идентификатор [идентификатор ] с площ от 1 001 кв. м. с адрес: [адрес] вместо като част от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор [идентификатор] с адрес: [адрес] с площ от 1 487 кв.м. Твърди се, че тази реална част е разположена в южната част на оградения поземлен имот, собственост на ищците, а съгласно КККР попада в североизточната част на ПИ с идентификатор [идентификатор ]. Ищците Е. М. и З. Ж. сочат, че са придобили собствеността върху тази реална част чрез непрекъснато, постоянно и явно, неоспорено давностно владение, започнало през 2006 г. и до настоящия момент, която част същите ползват заедно, като част от двора на поземления си имот и към изградената в него ограда. Поддържат, че в тази част е засадено дърво именно от ищците, последните са посадили градински растения, които отглеждат повече от 15 години, налични са беседка и други декоративни елементи, включително осветление. Тази реална част от поземления имот е оградена от ищците. Същите посочват, че ответникът Х. М. е оспорил правата им върху реалната част, като е подал сигнал до С.о., район Б. с твърдения, че оградата на поземления им имот навлиза в поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, както и, че са завзели част от този имот. Ето защо, намират, че спорната реална част от поземлен имот е тяхна собственост на основание осъщественото давностно владение, поради което същата погрешно е заснета в КККР като част от съседния поземлен имот. С тези съображения ищците отправят искане за уважаване на исковите претенции, като същите бъдат признати за собственици на реалната част с площ от 103 кв. м. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] на основание давностно владение при констатиране, че последната погрешно е отразена като част от този имот вместо от имот с [идентификатор]. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Х. П.а М., чрез пълномощника си адв. Н. М., оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че е собственик на поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК с адрес: [адрес] с площ от 1 001 кв. м. по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот от 29.05.2008 г., обективиран в Нотариален актт № ••, том III, рег. № •••••, дело № 414 по описа на нотариус Ц.С. с рег. № •• на НК, който имот съгласно документ за собственост представлява неурегулиран поземлен имот № •••••• в землището на М., С.о.. Посочва, че действително ищците са собственици на съседния позмлен имот с идентификатор [идентификатор] с адрес: [адрес]. Твърди обаче, че същите незаконно са построили в собствения му поземлен имот масивна плътна ограда, представляваща незаконен строеж по см. на чл. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, тъй като е построена без необходимото разрешение за това. Навежда доводи, че оградата на имота на ищците е изпълнена незаконно и е навлязла с около 3, 50 м. в имота на М.. Касае се за площ от 103 кв.м. по отношение на която ответникът също е заявил своите претенции за собственост, предмет на водено между страните гр. дело № 69931/2022 г. по описа на СРС, 175-ти състав. В отговора на исковата молба ответникът оспорва ищците да са придобили спорната реална част на основание давностно владение, тъй като на това основание може да се позовава единствено собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот при условията на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ. Оспорва владението да е продължило в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, както и да е спазено изискването на чл. 202 ЗУТ. Твърди, че не е налице грешка в кадастралната карта, доколкото имотът на ищците е отразен като поземлен имот с идентификатор [идентификатор] в съответствие с границите на УПИ II – ••••, •••. Евентуално заявява, че дори и да се приеме, че е налице владение повече от 10 години, то завладяната от ищците реална част от имота не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, а същата е собственост на ответника. С тези доводи Х. М. отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са положителни установителни петиторни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, при условията на субективно активно съединяване помежду им. Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищците, при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР; че са придобили процесната реална част от поземлен имот на твърдяното правно основание - по давностно владение и конкретно с изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато) в режим на съпружеска имуществена общност, както и, че тази част погрешно е отразена в КККР като част от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, вместо като част от поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР. В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищците твърдения, респ. да установи възраженията си за придобиване на спорната реална част от имота, като част от имот с идентификатор [идентификатор ]. Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2004 г., обективиран в Нотариален акт № ••, том V, рег. № ••••, дело № •••/2004 г. по описа на нотариус В.И. с рег. № ••• на НК и с район на действие Софийски районен съд, третите за процеса лица В.Ц.Б. и Б.Д.Б., в качеството си на продавачи, от една страна, продават на Е. А. М. и З. Ц. Ж. (ищците по делото), в качеството им на купувачи, от друга страна, следния свой недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имуществена общност – урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел II-•••, ••• от квартал 51 по плана на квартал М., с площ по графични данни от 1 480 кв.м. при граници: УПИ III-•••, •••, •••, •••, •••, •••, •••; общ за КОО, имот № •••, имот № •••••, УПИ I- ••••, ••• и път. В клаузата на т. 2 от нотариалния акт е отразено, че владението върху продаваемия имот се предава от продавачите на купувача при подписване на договора. Данните от приетите по делото писмени доказателства сочат, че ищците З. Ц. Ж. и Е. А. М. са сключили граждански брак на 23.12.1978 г., за което е издадено удостоверение за граждански брак от 23.12.1978 г. от Коларовски районен народен съвет. Изяснява се, че с Удостоверение № 501 от 04.05.2012 г., издадено от директора на дирекция „Общински строителен контрол“ при С.о. е въведен в експлоатация строеж: „Жилищна сграда с РЗП 275 кв.м.“, находящ се в УПИ II-••••, ••• в квартал 51, местност „кв. М.“, район Б., С.о., с възложители Е. М. и З. Ж.. В удостоверението е констатирано, че строежът е изпълнен в съответствие с инвестиционни проекти, одобрени на 09.12.2005 г. към Разрешение за строеж № 346/09.12.2005 г. на гл. архитект на район Б. към СО и изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Посочено е също, че строежът е заснен и нанесен в кадастралния план на град София съгласно удостоверение от 11.02.2011 г. на дирекция „Софийски кадастър“, както и, че е съставен констативен акт за установяване на годността за приемането му – Акт образец 15 от 11.04.2012 г. Съгласно представена и приета по делото скица № 15-•••••••/12.08.2022 г. на СГКК – град София на поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 20.07.2012 г., последният представлява поземлен имот с адрес: [адрес] с площ от 1 487 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план – ••••, ••• от квартал 51, парцел II при съседи имоти с идентификатори: [идентификатор], [идентификатор ], [идентификатор] и [идентификатор]. В скицата е отразено, че собственици на имота по данни от КРНИ са Е. М. и З. Ж. – по силата на Нотариален акт № 149 от 22.12.2004 г., дело № 45719. Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства следва, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.05.2008 г., обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ••, том III, рег. № •••••, дело № 414/2008 г. по описа на пом. нотариус по заместване М. З.ва при нотариус Ц.С. с рег. № ••• на НК и с район на действие Софийски районен съд, третото за процеса лице Д.Б.Д., чрез пълномощника си П.Л. М., в качеството си на продавач, от една страна, продава на Х. П. М. (ответника по делото), в качеството му на купувач, от друга страна, следния свой недвижим имот – неурегулиран поземлен имот № ••••••, представляващ нива, находящ се в землището на М., община С., район Б., местност „Г.“, целият с площ от 1000 кв.м., при съседи: неурегулиран поземлен имот № ••••••; неурегулиран поземлен имот № ••••••; неурегулиран поземлен имот № ••••••; неурегулиран поземлен имот № •••••• – нива на В.Ц.Б. и неурегулиран поземлен имот № •••••• – полски път на С.о.. Съгласно представена и приета по делото скица № 15-••••••/22.08.2022 г. на СГКК – град София на поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 26.09.2017 г., последният представлява поземлен имот с адрес: [адрес], с площ от 1 001 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята 8, с номер по предходен план ••••••, при съседи имоти с идентификатори: [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор], [идентификатор] и [идентификатор]. В скицата е отразено, че собственик на имота по данни от КРНИ е Х. М. – по силата на Нотариален акт № 145 от 29.05.2008 г., дело № 25427. За изясняване на статута на процесните поземлени имоти и на спорната реална част по делото е допуснато, изслушано и прието заключението на вещото лице по съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено – от съответен специалист, въз основа на материалите по делото, след проверка в Служба по геодезия, картография и кадастър – София, район „Б.“, в Направление „Архитектура и благоустройство“ към С.о. и след оглед и измерване на място, по същество останало неоспорено от страните. В заключението се изяснява, че имотът, обект на договора за покупко-продажба от 2004 г. с купувачи ищците по делото Е. М. и З. Ж., представляващ към момента на сделката урегулиран поземлен имот - парцел II ••••, ••• от квартал 51 по плана на кв. М., с площ от 1 480 кв.м. съгласно КККР представлява имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [адрес], като двата имота са идентични. Изяснено е също, че имотът, обект на договора за покупко-продажба от 2008 г. с купувач ответникът по делото Х. М., представляващ към момента на сделката неурегулиран поземлен имот № •••••• в землището на М., район Б., местност „Г.“ с площ от 1 000 кв.м. е идентичен на имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР. При проследяване на регулационния и кадастрален статут на имотите по двата нотариални акта, експертизата посочва, че по първоначалните планове за територията на кв. М., район Б., а именно: Общ проект за регулация на улиците, площадите и дворищата на село М., одобрени със Заповеди № 199/07.07.1932 г. № 2973/01.08.1932 г. и идейно-застроителен, проекто – регулационен и идейно-нивелатни планове и напречни профили за село М., одобрен със Заповед № 235/17.08.1965 г., поземлени имоти с настоящи идентификатори [идентификатор] и [идентификатор ] са извън регулация. В констативно-съобразителната част на заключението е отразено, че със Заповед РД-09-50-545/05.11.2003 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на местност М., като е образувано УПИ II ••••, ••• в квартал 51, с който е идентичен поземлен имот с идентификатор [идентификатор]. Установява се, че с КККР, одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АККК са нанесени следните имоти: поземлен имот [идентификатор], с вид територия – урбанизирана, НТП ниско застрояване, с площ от 1 487 кв.м., стар номер ••••, •••, квартал 51, парцел II, с адрес: град Б., , л. „Вердикал“ и поземлен имот [идентификатор ] в местността „Г.“, вид собственост – частна, вид територия – земеделска, НТП – нива, с площ от 1 001 кв.м., стар номер •••••• с адрес: [адрес]. Вещото лице – след извършен оглед и измерване на място е констатирало, че понастоящем между двата поземлени имота с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор ] съществува изградена масивна ограда, която навлиза в поземлен имот с идентификатор [идентификатор ] с площ от 106 кв.м. Експертизата достига до извод, че е налице идентичност между поземлен имот с идентификатор [идентификатор] и УПИ II ••••, ••• от квартал 51 по регулационния план на кв. М., като този имот попада в урбанизирана територия. На място, на границата между този имот и имот с идентификатор [идентификатор] по КККР има изградена ограда, от южната страна, която е масивна и не съвпада с границите в КККР за имота, нито с регулационната граница по действащия и одобрен РП. Налице е реална част с площ от 106 кв.м. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор], 42 КККР, която е заградена с оградата към имот с идентификатор [идентификатор], т.е. оградата на последният имот навлиза в съседния с площ от 106 кв.м. Експертизата констатира, че при изработване на одобрената кадастрална карта не е заснета материализирана граница между двата имота. При изслушването си в съдебно заседание експертът изяснява, че имот с идентификатор [идентификатор ] е извън регулация извън обхвата на ПУП и представлява по регулационен план земеделска земя, докато съседният имот с идентификатор [идентификатор] е в регулация. Вземайки предвид границата между двата имота по плана за регулация и настоящото положение, вещото лице посочва, че е налице навлизане на имот – УПИ II ••••, ••• в имот [идентификатор ], т.е. налице е ограждане вповече в сравнение с границите на имота съгласно плана с площ от 106 кв.м., отбелязана като защрихована част в изготвената от експерта комбинирана скица – част от заключението. Вещото лице изяснява също, че е налице допустима разлика в площта на спорната част от имота, заявена от ищците и констатираната такава в заключението, но се касае за едно и също място, с едно и също местоположение в рамките на имота. Изясни се, че с исковата молба ищците излагат твърдения, че процесната реална част от поземлен имот е отразена погрешно като част от имота на ответната страна, вместо като част от притежавания от тях имот с идентификатор [идентификатор] по КККР. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори и да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2 изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. При наведени твърдения за допусното погрешно отразяване на границите на имот в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях и да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното право на собственост. Съдът, вземайки предвид данните от анализираните дотук писмени доказателства, както и експертните изводи, формулирани в съдебно-техническата експертиза, приема за установено, че по време на брака си и конкретно на 22.12.2004 г. ищците Е. А. М. и З. Ц. Ж. са придобили правото на собственост върху урегулиран поземлен имот - парцел II ••••, ••• от квартал 51 по плана на кв. М., с площ от 1 480 кв.м., който съгласно КККР, одобрени със Заповед от 17.01.2012 г. представлява имот с идентификатор [идентификатор], находящ се в [адрес] с площ от 1 487 кв.м., на възмездно правно основание – по силата на транслативния ефект на договора за покупко-продажба, а с това и в режим на съпружеска имуществена общност. Същевременно, ответникът Х. П. М. е станал носител на правото на собственост върху съседен неурегулиран поземлен имот с пл. № ••••••, представляващ нива, находяща се в землището на М., район Б., местност „Г.“ с площ от 1 000 кв.м., който съгласно КККР, одобрени със Заповед от 17.01.2012 г. представлява имот с идентификатор [идентификатор ], находящ се в [адрес] с площ от 1 001 кв.м., също на възмездно правно основание – чрез покупко-продажба от 29.05.2008 г. От изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, нагледното отразяване на границите между двата имота в изготвената от експерта комбинирана скица, подкрепено и от съответен снимков материал, се установи, че в КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп. директор на АГКК, двата имота са нанесени, както следва: поземлен имот с идентификатор [идентификатор] с площ от 1 487 кв.м., имот със стар номер ••••, ••• в кв. 51, парцел II – имотът, придобит от ищците и поземлен имот [идентификатор ] с площ от 1 001 кв.м., имот със стар номер ••••••, придобит от ответника, както и, че е налице съответствие на регулационната граница на имотите по действащ и одобрен регулационен план и кадастралната граница по одобрена по КК. Същевременно експертизата достига до извод, че изпълнената на място южна масивна ограда не съответства по своето местоположение на тези граници, като загражда площ от 106 кв.м. вповече от имот с идентификатор [идентификатор ] по начин, че така оградената част фактически е в имот с [идентификатор], при което тази реална част от поземления имот, собственост на ответната страна, се явява заградена с оградата откъм имота на ищците. Експертно се изясни, че има идентичност между тази реална част с измерена площ в експертизата от 106 кв.м. и спорната такава, въведена като предмет на исковите претенции, като разликата в площта им е допустима и не променя констатацията, че се касае за едно и също място с еднакво местоположение в имота. Предвид изложеното, съдът достига до извод, че в случая не е налице погрешно отразяване на двата имота в кадастралната карта, доколкото същите са нанесени по действителната им площ и граници съгласно придобивните актове (предвид експертно установената идентичност между имотите, обект на договорите за покупко-продажба, на които всяка от страните основава правата си и имотите съгласно кадастралните им данни), с оглед и липсата на заснета материализирана граница между двата имота към момента на изработване на кадастралната карта. Следователно, при положение, че кадастралната и регулационната граница между двата съседни имоти съвпадат, то трябва да се приеме, че правото на собственост се притежава в границите по регулационния план, поради което в настоящия случай спорната реална част от 106 кв.м. поначало е част от имота на ответната страна, придобит по силата на договора за покупко-продажба от 29.05.2008 г. – неурегулиран поземлен имот № ••••••, идентичен с имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР и не е част от имота на ищците, придобит с договора от 22.12.2004 г. – УПИ II-••••, ••• от квартал 51, идентичен с имот с идентификатор [идентификатор] по КККР. Изясни се, че ищците претендират да са собственици на процесната реална част на основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от 2006 г. до предявяване на процесните искови претенции. С отговора на исковата молба ответникът оспорва възможността тази реална част да се придобие на основание давностно владение, предвид приложимостта на това придобивно основание единствено при придаване на части от съседен имот, какъвто не е процесният случай. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19. Изключение от тази забрана е предвидено в чл. 200, ал. 2 ЗУТ, според която правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 относно размерите на парцелите - в градовете 14 м. лице и 300 кв. м. повърхност, а във вилните зони 18 м. лице и 600 кв. м. повърхност, или се присъединява към съседен имот. Не се изискват такива лице и повърхност, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен парцел при условията на чл. 17 ЗУТ, т.е. при урегулиране с регулационен план, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или също се присъединява към съседен парцел. Разпоредбата на чл. 200 ЗУТ пресъздава тази на чл. 59 ЗТСУ (отм.), като същите са насочени към запазване целостта на обектите, формирани при изготвяне на регулацията. Ето защо, въведената със същата забрана за придобиване по давност касае реално определени части от парцели (имоти, включени в границите на регулационните планове на населени места), но не и реални части от неурегулирани имоти - в този см. Решение № 27 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. дело № 365/2011 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели – т.см. Решение № 126 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. дело № 5257/2016 г., III г. о., ГК. Вземайки предвид тази цел на закона – първоначално чл. 59 ЗТСУ (отм.), впоследствие и към настоящия момент чл. 200 ЗУТ, съдът намира, че от значение за прилагането на забраната е статутът на имота към момента на завършване на фактическия състав на придобивната давност, като в случай, че към този момент имотът е урегулиран, то възможността за придобиване по давност на реално определената част се преценява с оглед наличието на предпоставките по чл. 200, ал. 1 ЗУТ, съответно - на чл. 200, ал. 2 ЗУТ. В случай, че те не са налице, тази възможност следва да бъде отречена. В хипотеза, при която се касае за реална част от неурегулиран имот, то посочената забрана не е налице. В настоящия случай събраните по делото писмени доказателства и изводите на съдебно-техническата експертиза безспорно сочат, че както към момента на придобиването му – по силата на договора от 29.05.2008 г., така и към момента на изслушване на заключението и обявяване на устните състезания за приключени, имотът, придобит от ответника Х. П. М., а именно: имот с № ••••••, понастоящем имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, представлява неурегулиран поземлен имот – нива, с вид на територията – земеделска. Ето защо и по вече изложените по-горе съображения, съдът достига до извод, че по отношение на процесната реална част от същия не са приложими забраната за придобиването й по давност/ограниченията, при които това е допустимо по чл. 200 ЗУТ. Същевременно съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, развити в депозираната по делото писмена защита, относно невъзможността за придобиване на процесната реална част по давност, с оглед въведените с чл. 72 ЗН изисквания относно минимални площи на земеделските земи. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ при разпореждане, делба и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 ЗН, а именно: за ниви – на части по-малко от 3 декара, за ливади - на части по-малки от 2 декара, и за лозята и овощните градини - на части по-малки от 1 декар. Идеята, вложена в посочените разпоредби е да не се раздробяват земеделските земи под допустимите от закона размери, които осигуряват оптималното предназначение на имотите като ниви, ливади, лозя и овощни градини. От една страна, в текста на чл. 7, ал. 1 ЗСПЗЗ са посочени конкретните способи – разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, при които имотите не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 ЗН. В случая ищците претендират принадлежност на правото на собственост върху реална част от имот – земеделска земя, но на основание давностно владение в периода от 2006 г. до настоящия момент, поради което тези изисквания за площ са неприложими – в т. см. Решение № 107 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. дело № 434/2009 г., II г. о., ГК, постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК. От друга страна, съдът съобрази, че в хипотеза на завладяване на реална част от земеделски имот законовите изисквания за площ могат да бъдат приложени, но само когато конкретният имот преди завладяването е отговарял на посочените в закона размери – в т. см. Определение № 352/18.07.2022 г. по гр. дело № 1144/2022 г. първо ГО на ВКС. В настоящия случай по делото се установи, че имот с идентификатор [идентификатор ] по КККР, представляващ неурегулиран поземлен имот с начин на трайно ползване – нива е с площ от 1 001 кв. м., а площта му към момента на придобиването му от ответника с договора за покупко-продажба от 29.05.2008 г. и съгласно този документ за собственост – 1 000 кв.м. Следователно, този имот от момента на придобиването му е с площ, по-малка от предвидената по чл. 72 ЗН или под 2 дка. За такъв имот разпоредбата на чл. 7, ал.1 ЗСПЗЗ не може да бъде приложена, тъй като той изначално е с площ, която е под изискуемия в закона минимум. Ето защо, в настоящата хипотеза не може да се приеме, че е налице законоустановена забрана за придобиване по давност на реална част от имота, което обуславя разглеждането по същество на въведеното от ищците придобивно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 77 ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закона. Следователно, придобивната давност е правнорегламентиран способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, чийто фактически състав е регламентиран в разпоредбата на чл. 79 ЗС. Последният, в хипотезата на недобросъвестно владение по чл. 79, ал. 1 ЗС, включва като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС – т. е. фактическо упражняване съдържанието на това право, както и допълнително добросъвестност и правно основание в хипотезата на добросъвестно владение по чл. 79, ал. 2 ЗС. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Същевременно, при преценка дали е налице установено владение и дали е осъществен фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо последното да е несъмнено- осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя и явно – намерението на владелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика. Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. С разпоредбата на чл. 69 ЗС е установена презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е оборима, като оборването й е в тежест на лицата, които поддържат, че отсъства намерение за своене. Приложението на последната означава, че е достатъчно едно лице да докаже, че е упражнявало фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато през определен период от време, за да се приеме, че владее имота като свой. Упражняващият фактическата власт не следва да доказва намерение за своене /намерение за придобиване на собствеността/, защото то се предполага. По делото не се спори, а и експертно се установи, че понастоящем спорната реална част от поземлен имот с идентификатор [идентификатор] по КККР с площ от 106 кв. м., попадаща според КККР в североизточната му част, представена нагледно в защрихованото поле на изготвената от вещото лице комбинирана скица (л. 108 от делото) фактически е оградена заедно с целия имот на ищците с идентификатор [идентификатор] по КККР с масивна ограда. Спорен по делото е въпросът относно момента на изграждането й, с който ищците свързват началото на осъществяваното от тях владение върху процесната реална част, оспорено от ответната страна. В настоящия случай за установяване факта на осъществено владение върху спорната реална част от поземлен имот от ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Драгомир Д. Д. и Елена Кирилова Б.. В разказа си пред съда свидетелят Д. споделя, че познава ищците, като семейство, от много дълго време и конкретно от началото на 1990 г., определяйки отношенията си с тях като „изключително близки“. Разказва, че е свидетел на закупуването на имота им в кв. „М.“ на град Б., на изграждането му и на последващите събития. Посочва, че е виждал имота преди закупуването му и в момент, в който ищците са взели решение да го придобият, което реално било осъществено през 2004 г. Към този момент имотът, заедно с още няколко места, разположени почти едно до друго, представлявал част от собственост на едно и също лице. Ограда между имотите тогава нямало, но същите били отделени едни от други с преградни колове, били маркирани. Понастоящем имотът представлява къща с двор и масивна ограда, където ищците живеят постоянно от 2007 г. Свидетелят разказва, че след закупуването на имота и конкретно през 2006 г. ищците започнали строеж на къща в него, а известно време след това и изграждането на ограда, предвид закупуваните скъпи строителни материали и необходимостта от заобикаляне на къщата с ограда. Свидетелства с категоричност, че оградата била изградена много преди да бъде завършена къщата, някъде към края на лятото на 2006 г. – от камък и обхващаща четирите страни на имота, предвид внесените скъпоструващи материали, както и, че оттогава не са правени преустройства на оградата. Заявява, че къщата била напълно завършена през 2007 г. Споделя, че в дворното място на ищците има басейн и растителност, терасиран и изключително поддържан двор, както и увивна такава по оградата, като същото се ползва само от тях двамата. Свидетелят Д. разказва, че в задната част на имота на ищците, извън оградата има друго място, неурегулирано, неоградено, приличащо на „поле“. Една част от същото, от около 10-20 кв.м., отстрани до оградата им, ищецът З. ползвал като зеленчукова градина от около 10 години, в която засаждал домати. Свидетелят е категоричен, че през годините никой не е предявявал претенции към това съседно място, като и самите ищци не знаели, че имат съсед. За последния и претенциите му към част от имота им те узнали съвсем наскоро. Свидетелката Е.Б. разказва, че е роднина на ищцата Е. М., като баща й е брат на майката на ищцата, като наред с това е в близки отношения с ищците, с които се срещат и общуват. Разказва, че познава имота на ищците в град Б., представляващ дворно място с една двуетажна къща с мазе, приблизително по средата, с преден и заден двор, като именно свидетелката е строителят на къщата. Същата споделя, че е виждала имота и преди застрояването му, към който момент представлявал ливада без огради между отделните съседи. Свидетелства, че след започване на строежа на къщата от фирма, собственост на св. Б., на място геодезисти трасирали имота. Разказва, че по спомени строежът на къщата започнал през 2006 г.- 2007 г., а паралелно с това започнало изграждането на оградата, тъй като до този момент била поставена временна такава, която често ищците и свидетелката намирали паднала, предвид и свободно разхождащите се коне в околността. Свидетелката Б. е категорична, че оградата била изпълнена от нейната строителна фирма - по предварително трасирано от от геодезистите място и градена при съобразяване на поставените преди това колчета, въз основа на издаденото разрешение за строеж на самата къща. Оградата обхваща четирите страни на имота, като от две страни е плътна, с височина от около 2, а от страната, граничеща с рибарник, доста висока, достигаща до около 4 метра, тъй като има ролята и на опорна стена. Обектът бил напуснат от фирмата на Б. в края на 2007 г., началото на 2008 г. В показанията си свидетелката заявява, че съседното място до имота на ищците и при закупуването на последния и до днес представлява гол терен – ливада. Категорична е, че ищците ползват дворното място и къщата в него, където двамата живеят, като в двора има много поддържана градина, бетонна площадка с навес, увивни и пълзящи растения, осветление. Споделя, че за първи път „това лято“ разбрала, че някой има претенции във връзка с оградата. За установяване на проведеното оспорване с отговора на исковата молба относно момента на изграждане на процесната ограда, съответно за отношенията между страните във връзка с възникналия спор, по делото са събрани гласни доказателства и по уважено искане на ответната страна – чрез разпит на свидетелите И.К.С. и П.Л. М.. В показанията си св. И.С. разказва, че се намира в приятелски отношения с бащата на ответника по делото, П., когото познава от детство и от който знае, че синът му Х. е закупил имот в град Б., в съседство с язовир и заведение. Свидетелят споделя, че всяка година, лятото посещава язовира и заведението, като пътят към последното минава покрай имота на ответника. Последният видял през 2008 г., когато с бащата на Х. се засекли там и той му показал какво са закупили и още тогава му споделил кои са неговите съседи. В показанията си св. С. посочва, че към този момент на място не е имало изградена ограда, тогава имотите били празни земеделски земи. Къщата в съседство се появила някъде към 2010 г. – 2012 г., а оградата – масивна и от бетонни блокове, много по-късно, някъде през 2015 г. – 2016 г. И.С. разказва, че Х. не използва имота си, като намерението му е да вкарва кемпер в него, тъй като през имота преминава водопровод – по диагонал, който възпрепятства машинното строителство. Пред него бащата на ответника – П. споделил, че има проблеми със съседите си, че тяхната ограда навлиза в неговия имот, като през нарочна врата те влизали в имота му и ползвали част от същия за садене на зеленчуци. От П. свидетелят знаел, че са се опитвали да се споразумеят със съседите си, но не са се разбрали, както и, че П. е подал жалба в О., излязла с решение за събаряне на оградата. Разпитан като свидетел по делото П. М. – баща на ответника Х. споделя, че през 2008 г. синът му закупил имот в град Б., в близост до язовира, представляващ незастроен земеделски имот. Когато ответникът го закупил на място нямало никаква ограда, мястото не било маркирано, а имало няколко имота на една ливада. Разказва, че ищците започнали да строят къща в имота си, а впоследствие изградили плътна ограда от около 2, 50 – 2, 60 метра, като е категоричен, че това се е случило по-късно, след като къщата вече била построена, някъде към 2015 г. – 2016 г. Свидетелят М. заявява, че със сина си са посещавали имота често, при което са виждали, че ищците садят зеленчуци в техния имот. След изграждане на оградата си и през нарочна врата към имота на ответника, ищците заградили част от имота му със зелена ограда и ползвали тази част за садене. Лично М. възприел ищецът на мястото да копае, като миналата година тази зелена ограда била премахната. Същият посочва, че през 2020 г., когато със сина си решили да строят в имота малка барака, геодезистите им съобщили, че имотът на ищците навлиза в техния с около 4 метра. От този момент бил направен опит за уреждане на отношенията между съседите, но не се стигнало до това, тъй като предложенията на ищците не били приети от св. М.. Споделя също, че съгласно писмо на О., оградата следвало да бъде премахната. При анализ на така събраните гласни доказателства – поотделно и в тяхната взаимовръзка, в съвкупност с писмените доказателства и изводите на съдебно-техническата експертиза, съдът приема за неустановено по делото, че процесната масивна ограда на имота на ищците, фактически включваща спорната реална част от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ], е изградена през твърдяната от тях 2006 г., а, че това е станало в по-късен момент. За да достигне до този извод съдът прецени данните, следващи от показанията на двете групи свидетели, съпоставяйки разказаното от тях и с обективните такива, внесени в процеса чрез събраните писмени доказателства. Изясни се, че в показанията си св. Д. посочва, че изграждането на процесната ограда в имота на ищците е започнало почти успоредно с началото на строежа на къщата – през пролетта на 2006 г., както и, че оградата била завършена много преди завършване на къщата, за което посочва, че е осъществено през 2007 г., от който момент ищците започнали да живеят постоянно в имота си. Свидетелят разказва и, че при огледа на имота преди закупуването му същият не бил ограден, а на място между отделните имоти имало преградни колове за маркирането им. Същевременно свидетелства, че от около 10 години (при дадени показания през 2023 г.) ищците ползвали една част с площ от 10-20 кв.м. извън оградата на техния имот за садене на заленчуци. От показанията му следва, че според същите приблизителният момент на изграждане на оградата е 2006 г., предвид посочения момент на завършване на строежа на къщата – 2007 г. и на обстоятелството, че оградата била завършена много преди това. В показанията си св. Е.Б. - строител на къщата и на оградата споделя, че по спомен строежът на сградата започнал през 2006 г. – 2007 г. и бил изпълнен от строителната й фирма до ниво „груб строеж“, както и, че фирмата напуснала обекта в края на 2007 г. – началото на 2008 г. По отношение на оградата свидетелства, че изграждането й започнало паралелно с това на къщата. При съпоставяне на показанията на тези двама свидетели се наблюдава известно разминаване относно сочения от всеки от тях момент на окончателно построяване на къщата в двора на ищците, а оттук и на оградата, съответно относно състоянието на имота към момента на закупуването му, тъй като св. Д. посочва, че от 2007 г. ищците вече живеели в къщата, към който момент вече имало ограда, изпълнена много преди довършване на къщата, а св. Б., че строежът на двете се извършвал паралелно, като обектът бил изпълнен от нейната фирма до ниво груб строеж и последната го напуснала в края на 2007 г./началото на 2008 г. От друга страна, съдът съобрази данните от писмените доказателства и конкретно от приетото по делото Удостоверение № 501/04.05.2012 г. за въвеждане в експлоатация на жилищната сграда, сочещи, че разрешението за строеж на къщата е издадено на 09.12.2005 г., а Акт образец 15 – за установяване годността за приемане на строежа на 11.04.2012 г., месец след което е издадено и удостоверението за въвеждане в експлоатация. Изложеното обуславя извод, че завършването на сградата на ниво „груб строеж“, което фактически според разказа на св. Б. е осъществено от нейната фирма е констатирано с акт образец 15 през 2012 г., при посочена от свидетелката година на напускане на обекта – 2008 г. и завършване на обекта на ниво „груб строеж“, респ. от св. Д. за напълно завършване на къщата през 2007 г., а на оградата преди този момент. Съдът анализира показанията на тези свидетели и с разказаното от свидетелите И.К.С. и П.Л. М. – последните по реда на чл. 172 ГПК, предвид това, че св. М. е баща на ответника, които заявяват, че през 2008 г., когато Х. М. е закупил имота, в съседство с този на ищците, нямало изградено нищо в имота на ищците – нито къща, нито масивна ограда. В показанията си св. С. заявява, че по спомен в съседство вече имало къща в периода 2010 г. – 2012 г., а оградата се появила много по-късно – през 2015 г. – 2016 г. – масивна и от бетонни блокове, като към 2008 г. имотите били празни земи. Свидетелят М. е категоричен, че през 2008 г. при закупуване на имота от сина му не е имало никаква ограда, а няколко имота на една ливада, както и, че вече изградената на място била направена през 2015 г.- 2016 г., след като вече къщата на ищците била готова. Същият разказва, че от направата на оградата, на която имало врата, водеща към техния имот, ищците ползвали част от него за садене на зеленчуци. В тази част разказаното от св. М. съответства на показанията на св. Д., който заявява, че от около 10 години ищците използват тази площ извън оградата им за садене на домати. Разказаното от св. С. и св. М. относно момента на построяване на къщата в имота на ищците и на оградата съответства на вече анализираните писмени доказателства относно момента на издаване на акта за установяване на годността за приемане на строежа – през месец април 2012 г. При преценка момента на изграждане на оградата съдът съобрази и констатациите на вещото лице в съдебно-техническата експертиза, че при изработване на кадастрална карта за района, одобрена със Заповед от 17.01.2012 г., в която са нанесени имотите на страните, не е заснета материализирана граница между същите, както и, че съгласно данните от удостоверението от 04.05.2012 г. строежът – двуетажна сграда в имота на ищците е заснет и нанесен в кадастрален план съгласно удостоверение от 11.02.2011 г. Констатираното разминаване в разказа на св. Д. и св. Б. относно момента на завършване на строежа на къщата и съответно на този на процесната ограда и начина на осъществяване на последния (много преди къщата по показания на св. Д., респ. паралелно с нея по показания на св. Б.), които показания остават неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства – писмени такива и експертно заключение, от една страна, съответно непротиворечието между показанията на двамата свидетели на ответната страна относно момента, в който са били налице къщата и оградата в двора на ищците, съответно относно последователността в построяването им и съответствието между така разказаното от тях с данните, следващи от удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж, в т.ч. относно момента на кадастралното му заснемане, момента на установяване на годността му за приемане, и данните на експертизата относно липсата на отразена материализирана граница на имотите при одобряване на КККР за района през 2012 г., дават основание на съда да не кредитира показанията на св. Д. и на св. Б. относно конкретния момент на изграждане на оградата, свързан с момента на построяване на къщата, съответно да даде вяра в тази част на разказаното от св. С. и св. М., че ограждането на имота е осъществено след завършване на къщата и конкретно през 2015 г. – 2016 г. Считано от този момент, безспорно в полза на ищците е започнал да тече десетгодишният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС относно процесната реална част с площ от 106 кв.м. от поземлен имот с идентификатор [идентификатор ], доколкото по естеството си действието по ограждането й като част от имота им и използването й като част от общото дворно място, което последно обстоятелство по безспорен начин се установява от показанията на св. Д. и св. Б., представлява действие по владение на тази реална част. Оттогава до момента на образуване на настоящото дело по искова молба от 26.08.2022 г. обаче не е изминал десетгодишен период от време, което обуславя извод, че ищците не са придобили собствеността върху имота на твърдяното деривативно правно основание – по давност. Следва да се отбележи също, че този давностен срок е бил прекъснат в по-ранен момент, с предявяване на претенции от ответника към собствеността върху оградената реална част от поземления имот, за което страните не спорят, а и свидетелстват данните от приобщените писмени доказателства – писма на С.о., район Б. от 31.05.2022 г., 09.08.2022 г. и от 22.08.2022 г., писмено възражение на ищците. От последните се установява, че със сигнал на ответника Х. М. от 12.05.2022 г. пред С.о., район Б., същият е изложил твърдения за заграждане от ищците на част от притежаван от него имот. В показанията си св. Д. посочва, че знае от съвсем скоро за съсед на ищците с предявени претенции към тях относно собствеността, св. Б. споделя, че знае за претенции по отношение на имота от това лято, а св. С. и св. М., че последният и ответника са разбрали за проблема с границата между имотите през 2020 г., когато лично свидетелят М. писал до О., както и, че въпреки опита да се разберат с ищците като съседи, до разрешаване на спора не се е стигнало, доколкото последният не бил съгласен с предложеното. Предвид изложеното и с оглед неизтичане на изискуемият десетгодишен давностен срок на осъществяване на фактическа власт върху процесната реална част, предявените установителни искови претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. По отговорността за разноски: При този изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от общо 2 715 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна такса, депозити за съдебно-техническата експертиза и адвокатско възнаграждение. Реалното извършване на разхода за последното съдът приема за установено въз основа на представените по делото договор за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство от 25.05.2023 г. и платежно нареждане за кредитен превод от 31.05.2023 г. (л. 124 – л. 127 от делото). Същевременно от страна на ищците не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът присъди адвокатското възнаграждение в пълния му претендиран размер. Така мотивиран, съдът