Решение № 886 от 13.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4515/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 20.05.2024 г. по НОХД № 3922/2024 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 14-ти състав, е признал подс. Д. Д. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, за срок от 4 (четири) години, при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е зачел и приспаднал от така определеното на подс. С. наказание, времето, през което същият е бил задържан фактически, по реда на ЗМВР и НПК. Разпоредил се е с веществените доказателства, като е постановил същите да останат по делото и след изтичане на сроковете за съхранение да се унищожат. Осъдил е подсъдимото лице да заплати на частните обвинители Г. С. М. и Х. С. С. сторените по делото разноски за възнаграждение на повереник, съответно в размер на 5 000 (пет хиляди) лева и 4 000 (четири хиляди) лева, както и, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 1 426.24 лв. (хиляда четиристотин двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), по сметка на СДВР.

Недоволен от така постановената присъда е останал упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. Д. К., АК – Видин, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозира въззивна жалба, впоследствие допълнена от другия упълномощен защитник на подсъдимия – адв. А. Н., САК. В жалбата се твърди, че наложеното на подсъдимия наказание е явно завишено и несправедливо. Развиват се доводи, че СРС не е осъдил подсъдимото лице за „всяко едно от престъпленията поотделно … след което да наложи едно общо най-тежко наказание“, което се приема за грубо нарушение на закона. Сочи се, че не се разбира от присъдата, дали определеното наказание от първия съд е намалено, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, с 1/3 или не. Претендира се липса и на яснота на какво основание е приложен чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, поради което е определен и първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Застъпва се, че не са били съобразени от първата съдебна инстанция смекчаващите отговорността обстоятелства, които се посочват. В допълнението към въззивната жалба се изтъква и, че броят и относителната тежест на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, неразумният срок за разглеждане на делото, трудовата му ангажираност, изразеното искреното разкаяние за извършеното и това, че полага грижи за малолетно дете, дават основание за приложение на института по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Желае се изменение на постановения съдебен акт, чрез намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да бъде отложено, за изпитателен срок от пет години, алтернативно отмяна на присъдата, поради допуснати съществени процесуални нарушения, и връщане на делото на друг състав на СРС.

С подадената въззивна жалба с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 27.08.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с жалбата с допълнение, както и с приложените материали към делото, прецени, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед и спецификата на въззивното съдебно производство при проведено първоинстанционно такова по реда на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, както и съобразно атакуваната част от присъдата на СРС.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В откритото съдебно заседание, упълномощеният защитник на подсъдимия Д. Д. С. – адв. А. Н., САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по съображенията, изложени в тях. Намира, че при индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимия, са били подценени от районния съд относителната тежест и значение на смекчаващите отговорността му обстоятелства, каквито се явяват чистото му съдебно минало, липсата на други противообществени прояви, неразумният срок за разглеждане на делото, който не се дължи на поведението на подсъдимия, трудовата ангажираност на С. и искреното му разкаяние. Отправя искане за изменение на първоинстанционната присъда, която намира за неправилна и незаконосъобразна, в частта относно размера на определеното на подсъдимия наказание и условията за неговото изтърпяване. Желае изменение на присъдата на първия съд, като наложеното на подсъдимия наказание да бъде намалено по размер и изтърпяването му да бъде отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Прокурорът при СГП сочи, че наложеното на подсъдимия наказание е съобразено с предвидените в закона предпоставки за определянето му в съответния размер. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна, законосъобразна и мотивирана.

Повереникът на частния обвинител (ЧО) Г. С. М. – адв. К. Т., САК, намира присъдата на СРС за постановена в съответствие с материалния и процесуалния закон. Сочи, че при индивидуализацията на наказанието съдът правилно е преценил отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Акцентира, че се касае за измама в особено големи размери, предвид което наложеното наказание се явява справедливо. Претендира сторените от частния обвинител разноски за процесуално представителство пред въззивния съд. Пледира присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а въззивната жалба на подсъдимия – оставена без уважение, като неоснователна.

Повереникът на ЧО Х. С. С. – адв. П. П., САК, намира присъдата на първия съд за правилна и законосъобразна. Сочи, че евентуалното приложение на условното осъждане по отношение на подсъдимото лице не би съдействало за постигане целите на генералната превенция. Сочи, че не е допустимо някой да имами друг и да му причини вреда за близо 1 000 000 лева и да не изтърпи наказанието си. Пледира за потвърждаване на присъдата на СРС и за присъждане на сторените от ЧО разноски за процесуално представителство пред въззивния съд.

Частните обвинители Г. С. М. и Х. С. С. се присъединяват към становището на поверениците си.

Подсъдимият Д. Д. С., в правото си на лична защита и на последна дума заявява, че се разкайва за стореното и желае условна присъда.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба с допълнение, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подс. С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразил е изрично съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, при наличието на направеното от подсъдимото лице самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, е дал хода на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и е приобщил, на основание чл. 373, ал. 1 от НПК, събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която, в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, първоинстанционният съд в мотивите на присъдата си правилно е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на СРС от страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността по точка втора на чл. 371 от НПК. В настоящия казус и въззивната инстанция прие, че фактите, посочени в акта на обвинението, и признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Поради изложеното, въззивният съдебен състав приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Пострадалият св. Х. С. С. познавал подс. Д. Д. С. от около 2011 г., покрай техен общ познат – св. Б.А.. Възприемал го като отворен човек, с познания в областта на финанси, бизнес и управление на парични потоци и проекти. Подсъдимият бил създал положително впечатление у св. С., като човек с опит, контакти и идеи. В тази връзка имали периодични срещи във времето. Обсъждали различни бизнес идеи, без реално да стигнат до реализация.

През 2015 г., подс. Д. С. споделил на св. Х. С., че е започнал работа с инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, което се занимавало с управление на финансови активи. Споменал, че дружеството предоставя много добри възможности за краткосрочно инвестиране на парични суми, като следвало да се вложат по-големи суми, като се взимал дивидент от 10 – 15 процента за два месеца. Лично той и Б.А. били направили инвестиция от 180 000 лв., които били взели с банков кредит и били много доволни. Подсъдимият Д. С. предложил на св. С. и той да участва, като първоначално св. С. категорично отказал. В продължение на половин година, обаче, винаги когато се срещали, подс. Д. С. споделял как инвестицията си заслужава и канел пострадалия също да вложи парична сума. Въпреки това, св. С. винаги отклонявал предложенията и отказвал да се занимава с това.

На неустановена дата през м. октомври 2015 г., в заведение, находящо се гр. София, МОЛ „България“, бул. ••••, се провела среща между св. Х. С. и подс. Д. С.. На срещата присъствало и неустановено лице, което подсъдимият представил само с малко име „И.“. Посочил го като човек на отговорна позиция в дружеството „А.А.М.“ АД. Въпросното лице не казало каква точно длъжност заема. На срещата подсъдимият отново обяснил колко е изгодно да се инвестира парична сума в дейността на дружеството, както и, че вложението е сигурно и че не съществува никакъв риск. Хората, които управлявали парите, ги влагали в сигурни инвестиции в акции, облигации и други подобни, които носели голяма доходност.

Тогава, на същата среща, благодарение на убедителността в думите на подсъдимия, св. Х. С. взел решение, че ще се включи в проекта и ще направи въпросната инвестиция. При това подс. С. го убедил, че колкото по-голяма е сумата, толкова е по-сигурна печалбата. Тъй като не разполагал с много налични пари, подсъдимият му препоръчал да изтегли банков кредит, като именно тази сума да инвестира. При това го успокоил, че дружеството поема погасяването на кредитните вноски, като за св. С. оставала чистата печалба от инвестицията.

Така, взел окончателно решение да направи инвестиция, както го посъветвал подс. Д. С., през м. декември 2015 г. св. С. посетил няколко банки в гр. София, като сключил договори за кредити, както следва: с договор с „Банка ДСК“ АД от 21.12.2015 г., на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 50 000 лв.; с договор от 21.12.2015 г. с банка „УниКредит Булбанк“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 50 000 лв.; с договор от 21.12.2015 г. с „Банка ДСК“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 20 000 лв.; с договор от 22.12.2015 г. с „Юробанк България“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 30 000 лв.; с договор от 22.12.2015 г. с „Търговска банка – Д“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 20 000 лв.; с договор от 23.12.2015 г. със „Сибанк“ ЕАД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 35 000 лв.; с договор от 23.12.2015 г. с банка „ОББ“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 40 000 лв.

Общата сума, която С. успял да събере чрез изтеглянето на тези кредити, възлизала на 245 000 лв.

Банките предоставили паричните суми на св. С. в брой.

При изтегляне на кредитите, св. С. получил съдействие от свидетелите М.Б. и Д.И. – лица, посочени му от подсъдимия Д. С. като кредитни посредници.

След като събрал общата сума от 245 000 лв., св. С. я предал на подс. Д. С. лично, на ръка, на 04.01.2016 г., в заведение „Събуей“, находящо се в гp. София, бул. ••••, подлез на метростанция „Орлов мост“. За предадената сума подсъдимият Д. С. не предал никакъв документ на св. С.. На 05.01.2016 г. подс. Д. С. предоставил на св. С. договор № 177/21.12.2015 г., оформен като произхождащ от „А.А.М.“ АД, с ЕИК ••••, с подпис на представител на дружеството на име В. П. Д., и с негов печат. Като дата на договора била посочена 21.12.2015 г. В договора обаче липсвали каквито и да било данни на св. С., като подс. Д. С. му заявил сам да си ги попълни. Впоследствие, в края на м. януари 2016 г., подс. Д. С. предоставил допълнително споразумение към първоначалния договор, което уреждало забавянето на дължимите плащания. То било едностранно, отново подписано от лице посочено като В. П. Д., като с него се заявявало, че следва да се извършат плащания към св. С. до 19.02.2016 г. и до 26.02.2016 г. След като му предал парите, св. С. установил, че известно време подс. Д. С. погасявал суми по изтеглените кредити, каквато била първоначалната уговорка. Кредитите били погасявани до м. август 2016 г., когато внасянето на вноски внезапно приключило.

Общо погасения размер по кредитите възлизал на 26 769.77 лв.

Отделно от това, подс. Д. С. дал на ръка на св. С. през м. април 2016 г. сума от 50 000 лв., като му обяснил, че това е част от печалбата на вложението. Така, общо възстановена сума на св. С., била 76 769.77 лв.

След приспадане на тази върната сума, средствата получени от подс. Д. С. останали в размер на 168 230.23 лв. – сума, която била част от взетите кредити и която св. С. продължавал да дължи към банките.

След като погасяването на вноските спряло, през м. септември 2016 г., при опити на св. С. да се свърже с подс. Д. С., за да провери какво се случва и какво е състоянието на инвестицията, същият не му отговарял. Тогава св. С. се усъмнил и посетил офиса на дружеството от „А.А.М.“ АД в гр. София. След направена справка установил, че това дружество никога не е издавало въпросния договор № 177/21.12.2015 г., че лицето В. П. Д., посочен като техен представител в договора, никога не е работило при тях, както и че името на подс. Д. С. също не им говори нищо. Така св. С. разбрал, че е измамен.

Фактически, подс. Д. С. никога не бил работил за дружество „А.А.М.“ АД и реално не се занимавал с инвестиционно посредничество.

Посоченият за представител на дружеството св. В. П. Д. – в предоставения от подс. Д. С. на св. С. договор, също никога не е работил и нямал общо с това дружество.

Подсъдимият убедил св. С. да инвестира голяма парична сума и да му я предаде лично, с обещания за сигурна печалба, като единственото му намерение било да вземе паричната сума за себе си.

Впоследствие наистина погасявал част от сумите по взетите от св. С. кредити – до м. август 2016 г., с малки вноски, като намерението му било да притъпи вниманието на пострадалия и той да не подаде жалба до компетентните органи. Това било и причина да му върне и част от взетата сума в размер на 50 000 лв.

След като св. С. посетил дружеството, подс. Д. С. сам се свързал с него. Питал го защо е ходил, говорил му, че зад договорите стоят „големи хора“, опитал се да го убеди да не предприема други действия.

Разбрал, че е измамен, св. С. изпратил нотариална покана на подс. Д. С. да му върне получените суми.

На тази покана подсъдимият отговорил с нотариална покана, в която отричал да е получавал каквото и да било.

Това убедило окончателно св. С., че е жертва на измама и същият подал жалба в 01 РУ – СДВР.

Междувременно, в началото на 2016 г. общ познат запознал подс. Д. С. със св. К. С. С.. На неустановена дата от началото на 2016 г. до 16.02.2016 г., св. К.С. и подс. Д. С. се срещнали в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••.

На тази среща присъствал и св. Х. С., който към този момент още не знаел, че е станал жертва на измама. Подсъдимият Д. С. обяснил на св. К.С. колко е изгодно да се инвестира парична сума в дейността на неговото дружество – „А.А.М.“ АД. Обяснил, че вложението е сигурно и че не съществува никакъв риск. На него също заявил, че хората, които управлявали парите, ги влагали в сигурни инвестиции в акции и облигации и други подобни, които носят голяма доходност. Обяснил, че ако инвестира, след 15 дни ще получи печалба от 10 процента плюс първоначалната инвестиция. Ако реши да удължи срока, печалбата също щяла да се увеличи. Разказал, че фирмата поддържа специален електронен портфейл. Бил категоричен, че ако св. С. желае да се включи, трябва да му предаде на ръка сумата, която иска да вложи, за да ги внесе във фирмата.

Тогава, на същата среща, благодарение на убедителността в думите на подс. Д. С., св. К.С. взел решение, че ще се включи в проекта и ще направи въпросната инвестиция.

Тъй като не разполагал с много налични пари, подс. Д. С. препоръчал на св. С. да изтегли банков кредит, като именно тази сума инвестира. При това го убедил, че дружеството поема погасяването на кредитните вноски, като за св. С. остава чистата печалба от инвестицията. Така, св. С. взел решение да направи инвестиция, както го посъветвал подсъдимият Д. С.. През м. февруари 2016 г. св. К.С. посетил няколко банки в гр. София, като сключил договори за кредити, както следва: с договор с банка „УниКредит Булбанк“ АД от 10.02.2016 г., на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 10 000 лв.; с договор от 10.02.2016 г. с банка „ОББ“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 9 000 лв.; с договор от 10.02.2016 г. с банка „Сибанк“ ЕАД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 10 000 лв.; с договор от 16.02.2016 г. с „Алфа Банк“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 10 000 лв.; с договор от 18.02.2016 г. с „Юробанк България“ АД, на св. С. бил предоставен кредит от банката в размер на 10 618 лв.

Общата сума, която св. С. успял да събере, чрез изтеглянето на тези кредити, възлизала на 49 618 лв. Банките предоставили паричните суми на св. С. в брой. При изтегляне на кредитите, св. С. получил съдействие също от св. М.Б. – лице, посочено му от подс. Д. С. като кредитен посредник.

След като събрал общата сума от 49 618 лв., св. К.С. се срещнал с подс. Д. С. на 16.02.2016 г., в МОЛ „Сердика“, бул. •••• и там му предал лично на ръка сума от 38 000 лв.

Последният му предоставил договор № 214/16.02.2016 г., оформен като произхождащ от „А.А.М.“ АД, ЕИК ••••, с подпис на представител на дружеството – св. В. П. Д., и с негов печат. В договора, обаче, липсвали каквито и да било данни на св. С., за което подс. Д. С. го насочил сам да ги попълни.

Междувременно, в началото на 2016 г., св. Х. С. запознал подс. Д. С. и със своя колега - св. Н.Ц.К.. Първоначално св. С. му споменал, че подс. Д. С. се занимава с инвестиране на пари в ценни книжа и други в дружеството „А.А.М.“ АД, и св. К. се поинтересувал.

На неустановена дата в началото на 2016 г. се провела среща между тримата в кафене „Ту“, находящо се в гp. София, МОЛ „Сердика“, на ул. ••••, на която подс. Д. С. подробно разяснил на св. К. схемите за инвестиране. Убедил и него, че фирмата търгува на борсата, инвестира в акции, облигации и други високодоходни дейности, като инвестицията носи големи печалби – 15 процента за месец, и повече – при по-дълъг срок. Убедил го, че инвестицията е без риск, тъй като в случай на финансови загуби, спад на цените на борсата и прочие, фирмата гарантирала със собствените си активи. Така и св. К. решил да направи инвестиция. Той също не разполагал с голяма парична сума в брой, но подс. Д. С. му обяснил, че колкото е по-голяма сумата, толкова по-голяма е печалбата. Така препоръчал и на него да вземе кредит и да инвестира именно получената сума, като му обяснил, че дружеството поема плащането на вноските. Така св. К. окончателно взел решение да инвестира, като първоначално изтегли сумата на кредит от банка.

В началото на м. февруари 2016 г. той изтеглил кредити от няколко банки, както следва: на 10.02.2016 г. сключил договор за кредит с банка „Търговска банка Д“ АД, като получил от банката сума от 20 000 лв.; на 11.02.2016 г. подписал два договора за кредит с „Банка ДСК“ АД, като получил сумата от 20 000 лв. по единия и от 50 000 лв. по другия договор, или общо 70 000 лв.; на 17.02.2016 г. подписал също два договора за кредит – единият със „Сибанк“ ЕАД, в размер на 34 000 лв., а другият – с „УниКредит Булбанк“ АД, в размер на 50 000 лв.; на 18.02.2016 г. подписал договор за кредит с банка „ОББ“ АД, в размер на 20 000 лв.

Всички суми по кредитите св. Н. К. получил от банките в брой, като общо събрал 194 000 лв.

При тегленето на кредитите, св. К. бил подпомогнат отново от свидетелите М.Б. и Д.И., кредитни посредници, посочени му и препоръчани от подсъдимия Д. С.. След като изтеглил сумата, на 20.02.2016 г. св. К. се срещнал с подсъдимия Д. С. в неговия гараж, находящ се на ул. „Загоричене“ в гр. София, до посолството на Република Армения, като там му предал лично на ръка и в брой сумата от 100 000 лв.

На следващия ден – 21.02.2016 г., подсъдимият Д. С. отново се срещнал със св. К.С. в сградата на МОЛ Сердика, гр. София, бул. ••••, който му предал допълнително сумата от 10 000 лв., като допълнение към първоначалното вложение от 38 000 лв., предадено на подсъдимия Д. С. на 16.02.2016 г. За тази сума дал на св. С. и допълнителен анекс, отново оформен с реквизитите на „А.А.М.“ АД, с подпис на представителя св. В. П. Д. и печат, но с празни реквизити, които св. С. попълнил собственоръчно. Така, общо предадените от св. С. пари възлезли на 48 000 лв.

На 22.02.2016 г. подс. Д. С. отново се срещнал със св. Н. К. в гаража на ул. „Загоричене“, до арменското посолство в гр. София, като същият му дал на ръка допълнително сумата от 90 000 лв., за да увеличи размера на инвестицията, която вече бил взел решение да направи.

Така, средствата възлезли общо на 190 000 лева, като остатъка от 4 000 лв. от взетите кредити св. К. оставил за свои нужди.

Няколко дни по-късно св. К. се срещнал с подс. Д. С. в гр. София МОЛ „Сердика“, като подсъдимият му предал договор с вид, че произхожда от „А.А.М.“ АД, ЕИК ••••, с № 229/23.02.2016 г. В договора имало положен подпис отново от лицето В. П. Д., посочен като представител, и печат с вид, че принадлежи на същото дружество. Свидетелят К. сам попълнил данните и размера на дадената сума, като посочил по-малък размер от реално предадения, а именно 188 000 лв.

След получаването на сумите от св. С. и св. К., подс. Д. С. се видял със св. С. два пъти – през м. март 2016 г. и през м. октомври 2016 г. На първата среща – на неустановена дата през м. март 2016 г., му предал сума от 1 647.12 лв. След това дълго време не се свързвал и не отговарял на обажданията на св. С.. В това време финансовото състояние на свидетеля се влошило, банките започнали да го притискат за просрочените вноски, задлъжнял към лихвари, от които също взел заем в опит да се разплати по банковите си задължения. Успял да се свърже по телефона с подс. Д. С., след което се видели, като му разказал за тежкото си положение. На втората среща – през м. октомври 2016 г., подсъдимия Д. С. му предал сумата от 2 000 лв., като му обяснил, че това са суми за поемане по вноските по кредитите, каквито били част от уговорките.

Така, след приспадане на тези суми, общо получените от подсъдимия Д. С. пари възлизали на 44 352.88 лв., като това на практика била сумата по взетите от св. С. кредити.

Повече суми св. С. не получил, като сам продължил да погасява вноските. След последната среща, подс. Д. С. си изключил телефона и изчезнал.

След като св. К. предал паричните суми на подс. Д. С., той също загубил всякаква връзка с него.

Установил и, че никой не покрива вноските по кредитите му, поради което започнал да ги изплаща със собствени средства.

Подсъдимият Д. С. никога не бил работил за „А.А.М.“ АД и реално не се занимавал с инвестиционно посредничество.

Посоченият за представител на дружеството в предоставените от подсъдимия на двамата пострадали С. и К. договори – св. В. П. Д., също никога не бил работил и нямал общо с това дружество.

Подсъдимият убедил св. С. и св. К. да инвестират голяма парична сума и да му я предадат лично с обещания за сигурна печалба, като единственото му намерение било да вземе тези пари за себе си.

Впоследствие погасявал част от сумите по взетите от св. С. кредити с малки вноски, като намерението му било да притъпи вниманието на пострадалия и той да не подаде жалба до компетентните органи. Впоследствие преустановил и това.

По отношение на св. К. не е възстановил средства, включително и по кредитните вноски.

След като св. Х. С. направил проверка в „А.А.М.“ АД и разбрал, че е измамен, той споделил това и с другите свои познати, които подс. Д. С. бил убедил да направят инвестиции. Така св. С. и св. К. също разбрали, че са измамени.

Свидетелят С. решил да се присъедини при евентуално гражданско дело, водено от св. Х. С. срещу подсъдимия Д. С., който, като разбрал за това го потърсил и му казал, че ако не участва в делото ще му върне парите, а на тези които го съдят – не.

Тогава, надявайки се и предпочитайки все пак да си получи парите, тъй като бил силно материално затруднен, св. С. се отказал да води дело.

Въпреки това, той повече не се срещнал с подс. Д. С. и не получил нищо повече от него.

Свидетелят К. му изпратил нотариална покана за връщане на получените суми.

Поканата била изпратена на 24.01.2017 г. на адрес на подс. Д. С. в гр. Стара Загора, ул. ••••, която била получена от майка му. На тази покана не последвал отговор. Това убедило окончателно св. К., че е жертва на измама и същият подал съответна жалба в CPП.

В началото на м. март 2016 г., след като св. К. вече бил предал парите на подс. Д. С., но преди да разбере, че е измамен, споделил със своя приятел св. Г. С. М., че заедно с колегата му св. Х. С. са се включили в инвестиционен проект и чакали големи печалби. Обяснил, че ако го интересува, ще го запознае с човека, който задвижвал процедурата.

На неустановена дата в началото на м. март 2016 г., се провела среща между тримата в заведение в гр. София, в търговски център „Галакси“, на бул. ••••, на която подс. Д. С. подробно разяснил на св. М. схемите за инвестиране. Убедил и него, че фирмата търгува на борсата, инвестира в ценни книжа – акции, облигации и други високодоходни дейности, като инвестицията носи големи печалба. При това печалбата започвала от 15%, но била с нарастване, ако инвестицията се направи с по-дълъг срок. Подсъдимият представил фирмата като УД „Д.К.Г.И.“, а себе си – за съдружник и представител. Убедил го и че инвестицията е без риск и се гарантира от фирмата. Така и св. Г. М. решил да направи инвестиция. Той също не разполагал с голяма парична сума в брой, но подс. Д. С. му казал, че колкото е по-голяма сумата, толкова по-голяма е печалбата. Препоръчал и на него да вземе кредит и да инвестира именно получената сума, като му обяснил, че дружеството поема плащането на вноските. Така, св. М. окончателно взел решение да инвестира, като първоначално изтегли сумата на кредит от банка.

В началото на м. февруари 2016 г. той изтеглил кредити от няколко банки.

На 01.04.2016 г., св. М. посетил „Сибанк“ ЕАД, офис „Коперник“, гp. София, като сключил договор за банков кредит в размер на 20 000 лв., която сума на същата дата 01.04.2016 г. превел от своя банкова сметка в „Сибанк“ ЕАД, същия офис, по банкова сметка на св. В.П. Д. в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN ••••, посочена му от подс. Д. С.. На 01.04.2016 г., св. М. посетил „УниКредит Булбанк“ АД, филиал „София – Света Неделя“, гр. София, пл. ••••, като сключил договор за банков кредит в размер на 20 000 лв., която сума на същата дата – 01.04.2016 г., превел от своя банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, същия филиал, по банкова сметка на св. В.П. Д. в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN ••••, посочена му от подс. Д. С.. На 01.04.2016 г., св. М. посетил „ОББ“ АД, клон „Света София“, гр. София, ул. ••••, като сключил договор за банков кредит в размер на 9 800 лв., която сума на същата дата – 01.04.2016 г., превел от своя банкова сметка в „ОББ“ АД, същия клон, по банкова сметка на В.П. Д. в „Банка ДСК “АД, IBAN ••••, посочена му от подс. Д. С.. На 01.04.2016 г., св. М. посетил „Банка ДСК“ АД, офис „Парчевич“, гр. София, ул. „Парчевич“ № 42, като сключил договор за банков кредит в размер на 40 000 лв., която сума на същата дата – 01.04.2016 г., превел от своя банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, същия клон, по банкова сметка на В.П. Д. в „Банка ДСК “АД, IBAN ••••, посочена му от подс. Д. С.. На 07.04.2016 г., св. М. посетил „Юробанк България“ АД, финансов център № 113 „Солунска“ в гр. София, ул. ••••, като сключил договор за банков кредит в размер на 19 500 лв., която сума на същата дата – 07.04.2016 г., превел от своя банкова сметка в „Юробанк България“ АД, същия клон, по банкова сметка на В.П. Д. в „УниКредит Булбанк“ АД, IBAN ••••, посочена му от подс. Д. С.. Всички суми по кредите св. Г. М. получил от банките в брой, като общо събрал 109 300 лв.

При тегленето на кредитите св. М. бил подпомогнат отново от свидетелите М.Б. и Д.И., кредитни посредници, посочени му и препоръчани от подс. Д. С.. Сумите превел по банковите сметки, посочени му предварително от подсъдимия, с титуляр св. В.П. Д.. Последният му бил познат. Свидетелят Д. се бил съгласил по молба на подс. Д. С. да му услужи с банковите си сметки, като подсъдимият му бил казал, че очаква парични преводи, но не можел да ползва своите сметки. Не уточнил от какво и за какво са преводите.

На 07.04.2016 г., след като св. М. превел последната сума, подс. Д. С. му дал в кафето на „Сердика център“, гp. София, договор, съставен предварително, привидно изходящ от името на УД „Д.К.Г.И.“. Договорът бил с № 349 и изписана дата във вида „07.04.2016 г.“, а като представител на дружеството в договора било посочено името А.В.С., гражданин на Руската федерация. На договора имало предварително поставени подпис и печат в графата „За УД“. Данните на св. М. и сумата не били попълнени, като той сам си ги попълнил.

След превеждане на паричните суми по сметките на св. В. Д. и вземането на горепосочения договор, подс. Д. С. изчезнал, като не предоставил нищо от уговореното между него и св. М. – нито предоставил суми за погасяване на кредитите, нито суми, представляващи дивиденти по инвестициите.

Свидетелят М. успял да се свърже с него около месец след превода на сумите – в началото на м. май 2016 г., и го попитал какво става с инвестицията, като последният му казал, че за такива големи лихви, каквито искал, трябвало да чака поне три месеца.

Междувременно, св. В. Д. изтеглил сумите, постъпили по неговите сметки, на 09.05.2016 г. – от сметката в „Банка“ ДСК АД, и на 16.05.2016 г. – от сметката в „УниКредит Булбанк“ АД, като на същите дати закрил сметките.

Паричната сума от 109 300 лв., постъпила от св. М. по сметките, която св. Д. изтеглил, предал на ръка на подс. Д. С. на неустановена дата през м. май 2016 г., в МОЛ „Сердика“, като за това не бил съставен документ между двамата.

През м. септември 2016 г., доколкото св. М. не получил никакви дивиденти за своето вложение, нито сумата от 109 300 лв. му била върната, нито кредитите му били погасявани и той трябвало сам да покрива вноските, същият се усъмнил, че е станало нещо нередно и вероятно е измамен.

Няколко пъти се срещал с част от другите пострадали, включително със св. Х. С. и със св. Н. К., за да обсъждат ситуацията.

Свидетелят М. успял да се свърже с подс. Д. С., който обаче отрекъл парите му да са при него и казал, че същите са при св. В. Д.. Свидетелят М. се свързал със св. В. Д. по телефона, като последният му обяснил, че отдавна е предал парите на подс. Д. С., че е предоставил сметките си само, за да му направи услуга и че не знае какви са отношенията им, а в случая е действал само като „пощенска кутия“ и ако пострадалия има претенции, следва да ги насочи към подс. Д. С.. Подсъдимият Д. С. никога не се бил занимавал с инвестиционно посредничество и не е работил за дружество УД „Д.К.Г.И.“, а такова дружество не съществувало. Посоченото от подсъдимия и изписано в договора име на управителя на тази фирма, руснак А.В.С., било произволно избрано от него, доколкото му било известно от информация от медиите, включително от интернет, че това бил богат руски олигарх и бизнесмен.

Подсъдимият Д. С. убедил св. Г. М. да инвестира голяма парична сума и да му я предаде с обещания за сигурна печалба, като единственото му намерение било да вземе тези пари за себе си. Нямал е изначално намерение да възстанови получените суми, нито да покрива кредитните вноски по заемите, взети от св. М.. След като св. Х. С. направил проверка в „А.А.М.“ АД и разбрал, че е измамен, той споделил това и с другите свои познати, които подс. Д. С. бил убедил да направят инвестиции. Така и св. Г. М. също разбрал, че е измамен и подал сигнал в прокуратурата.

На неустановена дата през м. април 2016 г., преди да разбере, че подсъдимият Д. С. го е измамил, св. Х. С. го запознал и с друг свой колега – св. Д. А.П.. Срещата между тях се провела в МОЛ „Сердика“, гр. София, бул. ••••, като подсъдимият Д. С. се представил за представител на фирма УД „Д.К.Г.И.“. Заявил, че това е сериозна международна фирма с интерес в дългосрочни инвестиции, управлявана от руския гражданин А.С., като подс. Д. С. бил представител за България. Той подробно разяснил на св. П. схемите за инвестиране. Убедил и него, че фирмата търгува на борсата, инвестира в акции, облигации, и други високодоходни дейности. Убедил го и, че инвестицията е безрискова, тъй като в случай на финансови загуби, спад на цените на борсата и прочие, фирмата гарантирала със собствените си активи. Така и св. П. решил да направи инвестиция. Той също не разполагал с голяма парична сума в брой, но подс. Д. С. му казал, че колкото е по-голяма същата толкова по-голяма е печалбата. Така препоръчал и на него да вземе кредит и да инвестира именно получената сума, като му обяснил, че дружеството поема плащането на вноските. Така, св. П. окончателно взел решение да инвестира, като първоначално изтегли сумата на кредит от банка.

Между 10.04 и 15.04.2016 г. той изтеглил кредити от няколко банки: 80 000 лв. от „Банка ДСК“ АД и 70 000 лв. общо от банки „ОББ“ АД и „Сибанк“ ЕАД.

Всички суми по кредите св. Д. П. получил от банките в брой, като общо събрал сумата в размер на 150 000 лв.

При тегленето на кредитите св. П. бил подпомогнат отново от свидетелите М.Б. и Д.И., кредитни посредници, посочени му и препоръчани от подсъдимия Д. С.. След като изтеглил сумата, на неустановена дата в същия времеви период от 10.04.2016 г. до 15.04.2016 г., св. Д. П. се срещнал с подсъдимия Д. С., отново в МОЛ „Сердика“, като му предал на ръка в брой сумата от 150 000 лв.

Уговорката между двамата била след шест месеца същата да се възвърне изцяло с 30 или с 40 процента печалба върху нея. При предаване на сумата, подс. Д. С. дал на св. П. договор, съставен предварително, привидно изходящ от името на УД „Д.К.Г.И.“. Като представител на дружеството в договора било посочено името А.В.С., гражданин на Руската федерация. На договора имало предварително поставени подпис и печат в графата „За УД“. Данните на св. П. и сумата не били попълнени, като той сам си ги попълнил.

От този момент всякаква връзка между двамата прекъснала. Подсъдимият Д. С. не вдигал телефона си, отбягвал срещи.

Той не предоставил никакви суми според уговореното с пострадалия: нито дивидент, нито за покрИ.е на вноските, нито върнал първоначално даденото му. Така св. П. изпаднал във финансови затруднения и се наложило да изтегли допълнителен ипотечен кредит, с който да рефинансира кредитите за взетите суми. Така и св. П. разбрал, че е станал жертва на измама.

В действителност, подс. Д. С. никога не се бил занимавал с инвестиционно посредничество и не е работил за УД „Д.К.Г.И.“. Такова дружество не съществувало. Посоченото от подсъдимия и изписано в договора име на управителя на тази фирма, руснак – А.С., било произволно избрано от него, доколкото му било известно от информация от медиите, включително от интернет, че това бил богат руски олигарх и бизнесмен. Той убедил св. Д. П. да инвестира голяма парична сума и да му я предаде лично с обещания за сигурна печалба, като единственото му намерение било да вземе тези пари за себе си. Нямал е изначално намерение да възстанови получените суми, нито да покрива кредитните вноски по заемите взети от св. П.. На неустановена дата през м. февруари 2016 г., още преди да разбере, че подс. Д. С. го е измамил, св. Х. С. споделил с друг свой колега – св. Д. К.Х., че се е включил в инвестиционен проект при гарантиране на добри печалби. Свидетелят Х. се поинтересувал и св. С. му дал телефона на подсъдимия Д. С., като човек, който движи процедурата. След няколко дни св. Х. се обадил на подс. С. и се уговорили да се видят и говорят по темата.

На неустановена дата между м. февруари и м. април 2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, между двамата се провела среща, на която подс. Д. С. се представил за представител на УД „Д.К.Г. „И.“. Заявил, че това е сериозна международна фирма с интерес в дългосрочни инвестиции, управлявана от руски гражданин – А.С., а той бил представител за България. Подробно разяснил на св. Х. схемите за инвестиране. Убедил и него, че фирмата търгува на борсата, инвестира в акции, облигации, и други високодоходни дейности. Убедил го и че инвестицията е безрискова, тъй като в случай на финансови загуби, спад на цените на борсата и прочие, фирмата гарантирала със собствените си активи. Говорил му за големи печалби от сорта на възвръщаемост от 15 % за три месеца. Казвал, че много хора – над 40 човека, са се включили и всеки месец се изплащала печалба на поне двама човека. Така и св. Д. Х. решил да направи инвестиция. Той също не разполагал с голяма парична сума в брой, но подс. Д. С. му казал, че колкото е по-голяма сумата, толкова по-голяма е печалбата. Така препоръчал и на него да вземе кредит и да инвестира именно получената сума, като му обяснил, че дружеството поема плащането на вноските. Така св. Х. окончателно взел решение да инвестира, като първоначално изтегли необходимата сума чрез кредит от банка.

На 27.04.2016 г., св. Д. Х. сключил договор за кредит в размер 50 000 лв. с банка „ОББ“ АД и договор за кредит в размер на 40 000 лв. с банка „УниКредит Булбанк“ АД. Двете суми св. Х. получил от банките в брой, като общо събрал 90 000 лв.

При тегленето на кредитите св. Х. бил подпомогнат отново от свидетелите М.Б. и Д.И., кредитни посредници, посочени му и препоръчани от подсъдимия Д. С.. След като изтеглил сумата, на същата дата – 27.04.2016 г., св. Д. Х. се срещнал с подс. Д. С. в неговия гараж на ул. „Загоричине“, в близост до посолството на Република Армения в гр. София.

Там, на място, му предал на ръка и в брой сумата от 90 000 лв., като за предаването на сумата не бил съставен документ. Заедно с тази сума той предал на ръка и сума от 5 000 лв., негови лични спестявания, като за тази сума също не бил съставен документ.

На следващия ден – 28.04.2016 г., св. Д. Х. сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ АД, в размер от 75 000 лв.

Сумата получил от банката на същия ден.

Уведомил подс. Д. С. за това, че иска да допълни първоначалната сума за инвестиция и той му изпратил по „Вайбър“ банковата сметка на неговия познат В.П. Д. в „Банка „ДСК“, IBAN ••••, която ползвал за преводите получавани и от св. Г. М., като му казал да преведе сумата по нея.

На същата дата – 28.04.2016 г., св. Д. Х. отишъл до „Банка ДСК“ АД, клон, находят се в МОЛ „Сердика“, гр. София, и превел сумата от 75 000 лв. на посочена сметка.

Няколко дни след превода на последната сума, на 02.05.2016 г., подс. Д. С. се срещнал със св. Х. отново в гаража на ул. „Загоричене”, като му предоставил договор с № 769/02.05.2016 г., съставен предварително, привидно изходящ от името на УД „Д.К.Г.И.“. Като представител на дружеството в договора било посочено името А.В.С., гражданин на Руската федерация. На договора имало предварително поставени подпис и печат в графата „За УД“. Данните на св. Х. и сумата не били попълнени, като той сам ги попълнил.

Междувременно, на 09.05.2016 г., св. В. Д. изтеглил получената от св. Д. Х. по неговата сметка в „Банка ДСК“ АД сума от 75 000 лв., заедно със сумите, получени по същата сметка от св. Г. М., като на същата дата закрил сметката, а на неустановена дата от м. май 2016 г. предал сумата на подсъдимия Д. С. в МОЛ „Сердика“.

От момента на превеждането на парите по сметката на св. Д. – на 28.04.2016 г., всякаква връзка между подсъдимия и св. Д. Х. прекъснала. Подсъдимият Д. С. не вдигал телефона си, отбягвал срещи. Той не предоставил никакви суми според уговореното с пострадалия, не му заплатил уговорените проценти печалба, не му предоставил суми за покрИ.е на вноските по кредите, нито му възстановил предадената сума. Падежите на вноските по кредитите настъпили и св. Х. започнал да си ги изплаща със собствени средства. Продължавал да търси подс. Д. С., като последният започнал да му пише съобщения във „Вайбър“, че всеки момент очаквал обаждане от неговите хора, че пари ще има, че големият началник А.С. щял да дойде в България и „да развърже кесията“.

Така или иначе, св. Х. не получил никакви пари според уговореното – нито печалба, нито вноски за кредитите, нито му се върнали дадените суми.

Подсъдимият Д. С. никога не се е занимавал с инвестиционно посредничество и не е работил за дружество УД „Д.К.Г.И.“. Такова дружество не съществувало. Посоченото от подсъдимия и изписано в договора име на управителя на тази фирма, руснак – А.С., било произволно избрано от него, доколкото му било известно от информация от медиите, включително от интернет, че това бил богат руски олигарх и бизнесмен. Той убедил св. Д. Х. да инвестира голяма парична сума и да му я предаде с обещания за сигурна печалба, като единственото му намерение било да вземе тези пари за себе си. Нямал е изначално намерение да възстанови получените суми, нито да покрива кредитните вноски по заемите, взети от св. Д. Х.. До м. юли 2016 г. не се случило нищо, свързано с инвестираните от св. Х. пари. Той не получавал никаква информация. Започнал да подозира, че вероятно е измамен. Така той и другите пострадали – свидетелите Х. С., К.С., Н. К., Г. М. и Д. П., започнали да се срещат и да си говорят какви мерки да предприемат.

През м. август 2016 г., след няколкократни безуспешни опити да се свърже с подс. Д. С., последният му писал ненадейно, че на фирмата се прави ревизия и трябвало свидетелите Х., С., С., К., П. и М. да съберат оригиналните екземпляри на договорите и да му ги предадат.

В този одит щяло да се разбере защо нямало движение по инвестицията и конкретно по техните договори.

Пострадалите разговаряли по този въпрос. Оказало се, че и другите знаят за това настояване от негова страна.

Първоначално св. Х. С. трябвало да събере договорите от другите пострадали и да му ги предаде, но бил зает.

Ето защо се разбрали помежду си св. Д. Х. да ги предаде.

Свидетелят Х. С. събрал договорите на свидетелите К., М., П. и С., както и своя, и ги предал на св. Х.. На неустановена дата през м. август 2016 г., св. Х. се срещнал с подс. Д. С. в неговия гараж на ул. „Загоричене“, до арменското посолство. Там му предал събраните договори, като по отношение на неговия собствен договор св. Х. му предал цветно копие, защото не искал да даде оригинала.

Провели разговор, като св. Д. Х. заявил, че това не е нормално и не е редно, че всички се страхуват, понеже са дали много големи суми и са задлъжнели към банките.

Подсъдимият Д. С. се държал надменно, като казал, че ако искат да си вземат парите, трябва да му дадат договорите, иначе никой нищо нямало да получи. После с успокоителен тон заявил на св. Х., че такива работи са се случвали и преди, да е спокоен и че никой нямало да „изгори“.

Свидетелят Х. предал договорите и повече нито се срещнал с подс. Д. С., нито получил някакви суми, въпреки че го търсил по телефона, а подсъдимият от време на време му отговарял, но твърдял, че е много зает и не може да говори. В един момент спрял да отговаря и на обажданията.

В същото време, вече през м. септември 2016 г., св. Х. С. направил своята проверка в истинското дружество „А.А.М.“ АД, като след това всички, включително и св. Х., разбрали, че са жертви на измама. Свидетелят Х., в последен опит да получи някакви средства, изпратил нотариална покана на подс. Д. С. на 24.01.2017 г. Нотариалната покана била получена от майка му на 02.02.2017 г., но отговор така и не последвал. Тогава и св. Х. подал жалба в CPП за това, че е бил измамен.

През лятото на 2016 г., подс. Д. С. се запознал със св. Б.З. Х.. На неустановена дата през м. август 2016 г. двамата се срещнали в МОЛ „Сердика“, бул. ••••, като там подсъдимият разказал на св. Б. Х., че е представител на голяма инвестиционна фирма. Фирмата представил, като УД „Д.К.Г.И..“, управлявана от руския гражданин А.С.. Убедил го, че ако инвестира парична сума, възвръщаемостта е между 10 и 15 процента. Инвестициите били в ценни книжа, акции, облигации и други сигурни активи. Убедил го, че всичко е без абсолютен риск. Така св. Б. Х. окончателно решил да направи инвестиция, като решил да вложи свои лични спестявания.

На 22.08.2016 г. двамата се срещнали в кафене, находящо се в гр. София, ж. к. „Младост 2“, до ••••, и св. Б. Х. предал на подсъдимия на ръка и в брой сума от 2 000 лв.

За сумата не бил издаден документ.

На същата дата, подс. Д. С. предоставил на св. Б. Х. договор с № 1002/22.08.2016 г., съставен предварително, привидно изходящ от името на УД „Д.К.Г.И.“. Като представител на дружеството в договора било посочено името А.В.С., гражданин на Руската федерация. На договора имало предварително поставени подпис и печат в графата „За УД“. Данните на св. Б. Х. и сумата не били попълнени, като той сам си ги попълнил.

На 15.09.2016 г. двамата отново се видели в заведение, находящо се в МОЛ „Сердика“, бул. ••••, в гр. София, като св. Б. Х. му предал в брой и на ръка още 3 000 лв. лични спестявания, с цел инвестиране.

За тази сума също не бил съставен документ.

На същата дата подс. Д. С. дал на св. Б. Х. сума от 180 лв., като му обяснил, че това е първият дивидент от инвестицията и да не се притеснява, щяло да има и още.

Подсъдимият Д. С. никога не се е занимавал с инвестиционно посредничество и не е работил за дружество УД „Д.К.Г.И.“. Такова дружество не съществувало. Посоченото от подсъдимия и изписано в договора име на управителя на тази фирма, руснак – А.С., било произволно избрано от него, доколкото му било известно от информация от медиите, включително от интернет, че това бил богат руски олигарх и бизнесмен. Той убедил св. Б. Х. да инвестира голяма парична сума и да му я предаде лично, с обещания за сигурна печалба, като единственото му намерение било да вземе тези пари за себе си. Подсъдимият нямал изначално намерение да възстанови получените суми, взети от св. Б. Х.. Малката сума от 180 лв. подсъдимият предал на св. Б. Х., като намерението му било да притъпи вниманието на пострадалия и той да не подаде жалба до компетентните органи.

От момента на получаването на парите, всякаква връзка между тях прекъснала. Подсъдимият Д. С. не вдигал телефона си, отбягвал срещи. Той не предоставил никакви суми според уговореното с пострадалия – не му заплатил уговорените проценти печалба, нито му възстановил предадената основна сума.

Видно от заключението по назначената и изготвена по делото комплексна графическа и трасологична експертиза, в изследваните копие на договор № 229/23.02.2016 г., копие на договор № 177/21.12.2015 г., анекс и споразумение към договор № 177/21.12.2015, е установено съществено разминаване между положените печати от името на дружеството „А.А.М.“ АД и приобщените отпечатъци от оригиналния печат на дружеството „А.А.М.“ АД.

По отношение на подписи под предоставените договори, на които бил придаден вид, че изхождат от св. В. П. Д., било установено, че не са положени от това лице, а са измислени спрямо неговия подпис.

Съгласно заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, общата сума, която свидетелите Б.З. Х., Н.Ц.К., Г. С. М., Д. А.П., Х. С. С., Д. К.Х. и К. С. С. са предоставили на подс. Д. С., възлиза на 917 300 лв.

От тях на част от свидетелите е възстановена сума в общ размер на 80 596.89 лева.

Невърнатата сума от подс. Д. С. възлиза на 836 703.11 лв.

Минималната работна заплата за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., се равнява на 420 лв., приета с ПMC № 375/28.12.2015 г. Подсъдимият Д. Д. С. е роден на •••• г., в гр. Стара Загора, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, живущ в гр. София, кв. „Редута“, ул. ••••, ап. 11, ЕГН ••••••••••.

Същият е неосъждан.

Така възприетата фактология се подкрепя от направеното от подсъдимото лице признание на фактите, изложени в обвинителния акт, кореспондиращо си със събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени средства, писмени доказателства и способи на доказване – експертизи, конкретно с: гласните доказателствени средства – показанията на Г. С. М. (т. 2, л. 23 – л. 24 от досъдебното производство), Х. С. С. (т. 2, л. 30 – л. 32 и т. 12, л. 15 от досъдебното производство), Д. К.Х. (т. 2, л. 38 – л. 39 от досъдебното производство), Н.Ц.К. (т. 2, л. 45 – л. 46 от досъдебното производство), Д. А.П. (т. 2, л. 51 – л. 52 от досъдебното производство), М.А.Б. (т. 2, л. 57 – л. 58 от досъдебното производство), Д.М.И. (т. 2, л. 59 – л. 60 от досъдебното производство), С.Т.Т. (т. 2, л. 60 от досъдебното производство), Б.Ц.А.в (т. 2, л. 64 от досъдебното производство), М. Д.Т. (т. 2, л. 65 от досъдебното производство), Т. Д.Т. (т. 2, л. 68 от досъдебното производство), И.Н.К. (т. 2, л. 71 от досъдебното производство), А.Н.Г. (т. 2, л. 76 от досъдебното производство), В.П. Д. (т. 7, л. 47 – л. 48 от досъдебното производство), Ж.Н.Ч. (т. 7, л. 49 от досъдебното производство), Д. Б.Б. (т. 7, л. 50 от досъдебното производство), С.П.П. (т. 7, л. 51 от досъдебното производство), С.Р.К. (т. 7, л. 52 от досъдебното производство), К. И.К. (т. 7, л. 54 от досъдебното производство), И.С.Б. (т. 7, л. 56 от досъдебното производство), К. С. С. (т. 7, л. 15 – л. 17 и т. 9, л. 15 – л. 16 от досъдебното производство), Б.З. Х. (т. 12, л. 16 от досъдебното производство), В. П. Д. (т. 7, л. 47 – л. 48 от досъдебното производство), С.Г.Г. (т. 7, л. 58 от досъдебното производство), Д.С.С. (т. 7, л. 60 от досъдебното производство), М.Я.С. (т. 8, л. 176 от досъдебното производство); писмените доказателствени средства и писмени доказателства – незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор № 349/07.04.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между УД „Д.К.Г.“ И. и Г. М. (т. 1, л. 21 – л. 27 от досъдебното производство), 5 (пет) броя платежни нареждания от Г. С. М. в полза на В. П. Д. (т. 1, л. 27 – л. 31 от досъдебното производство), разписка за неуспешно предаване на пратки от 28.12.2016 г. (т. 1, л. 32 от досъдебното производство), покана за потвърждаване и връщане на парични средства от Г. С. М. до УД „Д.К.Г.“ И. (т. 1, л. 33 – л. 34 от досъдебното производство), покани за връщане на парични средства от Г. С. М. до В.П. Д. и до Д. Д. С. (т. 1, л. 35, л. 36, л. 37, л. 38, л. 39 и л. 40 от досъдебното производство) и отговор на покана за връщане на парични средства от Д. Д. С. до Г. С. М. от 28.12.2016 г. (т. 1, л. 41 от досъдебното производство); заверени електрофотографски (ксерографски) копия на незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на платежни нареждания от Г. С. М. в полза на В. П. Д. (т. 1, л. 54, л. 56, л. 58, л. 60 и л. 62 от досъдебното производство), договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.03.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и Г. С. М. (т. 1, л. 55 от досъдебното производство), първа страница от договор за потребителски кредит № FL803564, сключен между „Юробанк България“ АД и Г. С. М. (т. 1, л. 57 от досъдебното производство), договор за потребителски паричен кредит, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Г. С. М. (т. 1, л. 59 от досъдебното производство), договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. С. М. (т. 1, л. 61 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит от 31.03.2016 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и Г. С. М. (н. 1, л. 63 от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор № 229/23.02.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между УД „А.А.М.“ АД и Н.Ц.К. (т. 1, л. 84 – л. 89 от досъдебното производство); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на уведомително писмо от Д. Д. С. до „А.А.М.“ АД (т. 1, л. 91 от досъдебното производство); незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на нотариална показан от Х. С. С. до Д. Д. С. (т. 1, л. 92 – л. 93 от досъдебното производство); писмо от Агенция по вписванията, изх. № 221/18.02.2017 г. (т. 1, л. 95 от досъдебното производство); писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, изх. № 16- 000779/21.02.2017 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи регистрацията на В.П. Д., активирането на електронно банкиране и открИ.е на сметки (т. 1, л. 97 – л. 108 от досъдебното производство); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, изх. № 01-10-12758/3/20.02.2017 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи за открИ.е и обслужване на банкова сметка с титуляр В.П. Д. (т. 1, л. 100 – л. 149 от досъдебното производство); незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор № 177/21.12.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между УД „А.А.М.“ АД и Х. С. С., анекс и допълнително споразумение към него (т. 1.1, л. 16 – л. 23 от досъдебното производство), нотариална покана от Х. С. С. до Д. Д. С., връчена на 15.12.2016 г. (т. 1.1, л. 24 – л. 25 от досъдебното производство), отговор на нотариална покана от Д. Д. С. до Х. С. С., връчен на 23.12.2016 г. (т. 1.1, л. 26 от досъдебното производство), извлечения от банкови сметки с титуляр Х. С. С., разкрити в „Банка ДСК“ АД, „Търговска банка Д“ АД, „Юробанк България“ АД, „ОББ“ АД, „Сибанк“ ЕАД, „УниКредит Булбанк“ АД (т. 1.1, л. 29 – л. 56 от досъдебното производство), договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Х. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 57 – л. 70 от досъдебното производство), договор за кредит за текущо потребление от 21.12.2015 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Х. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 71 – л. 84 от досъдебното производство), договор за потребителски паричен кредит от 21.12.2015 г., сключен между „УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД и Х. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 85 – л. 103 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит от 23.12.2015г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и и Х. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 104 – л. 125 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит № FL793601 от 22.12.2015 г., сключен между „Юробанк България“ АД и и Х. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 126 – л. 138 от досъдебното производство), договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 23.12.2015 г., сключен между „ОББ“ АД и и Х. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 139 – л. 145 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит № 4824/22.12.2015 г., сключен между „Търговска банка Д“ АД и Х. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 146 – л. 174 от досъдебното производство); оригинал на договор № 769/02.05.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между УД „Д.К.Г.“ И. и Д. К.Х. (т. 1.1, л. 179 – л. 184 от досъдебното производство); извлечение от банкова сметка с титуляр Д. К.Х., разкрита в „Банка ДСК“ ЕА (т. 1.1, л. 165 – л. 166 от досъдебното производство); незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. К.Х., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 167 – л. 203 от досъдебното производство), договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. К.Х., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 204 – л. 220 от досъдебното производство), договор за потребителски паричен кредит от 21.04.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД и Д. К.Х., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 221 – л. 242 от досъдебното производство), договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 27.04.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и и Д. К.Х., ведно с придружаващите го документи (т. 1.1, л. 243 – л. 265 от досъдебното производство); писмо от Комисия за финансов надзор, изх. № 04-02-46/23.06.2017 г., видно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на лиценз № 49 – УД от 13.05.2013 г., издаден в полза на „А.А.М.“ АД и лиценз № 32 – УД от 22.07.2008 г., издаден в полза на „А.А.М.“ АД (т. 2, л. 79 – л. 81 от досъдебното производство); писмо от Агенция по вписванията, изх. № 11-02-433/19.05.2017 г., ведно с приложение – удостоверение за актуално състояние на „А.А.М.“ АД, „Кристи – 121“ ЕООД, „А.М.“ ЕООД, „З.••••“ ЕООД, „И.К.“ ЕООД и „И.“ ЕООД (т. 2, л. 83 – л. 99 от досъдебното производство); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, изх. № 01-10-12758/12.05.2017 г., ведно с приложение – извлечения от сметки с титуляр В.П. Д. (т. 2, л. 126 – л. 137 от досъдебното производство); писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, изх. № 16-001354/03.04.2017 г., ведно с приложение – извлечения от сметки с титуляр В.П. Д. (т. 2, л. 138 – л. 158 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 23.05.2017 г., ведно с оригинал на договор № 177/21.12.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между УД „А.А.М.“ АД и Х. С. С. и анекс към него и незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на нотариална покана от Х. С. С. до Д. Д. С., връчена на 15.12.2016 г., отговор на нотариална покана от Д. Д. С. до Х. С. С. от 21.12.2016 г., жалба от (т. 3, л. 1 – л. 11 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от 25.05.2017 г., ведно с оригинал на договор № 769/02.05.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между УД „Д.К.Г.“ И. и Д. К.Х. и незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на нотариална покана от Д. К.Х. до Д. Д. С., връчена на 02.02.2017 г., отговор на нотариална покана от Д. Д. С. до Х. С. С. от 21.12.2016 г., жалба от (т. 3, л. 1 – л. 11 от досъдебното производство), жалба до СРП с вх. № 1616/02.02.2017 г. и банкови документи от „Банка ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД (т. 3, л. 15 – л. 106 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване (т. 4, л. 1 от досъдебното производство), незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за потребителски кредит № 5023/10.02.2016 г., сключен между „Търговска банка Д“ АД и Н.Ц.К., ведно с придружаващите го документи (т. 4, л. 5 – л. 47 и т. 5, л. 114 – л. 156 от досъдебното производство), договори за кредит за текущо потребление, сключени на 11.02.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Н.Ц.К., ведно с придружаващите го документи (т. 4, л. 48 – л. 69 и л. 70 – л. 85 и т. 5, л. 62 – л. 77 и л. 98 – л. 113 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит от 17.02.2016 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и Н.Ц.К., ведно с придружаващите го документи (т. 4, л. 86 – л. 116 и т. 5, л. 31 – л. 61 от досъдебното производство), договор за включване в програмата „Модула“ от 17.02.2016 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и Н.Ц.К., ведно с придружаващите го документи (т. 4, л. 117 – л. 137 и т. 5, л. 10 – л. 17 от досъдебното производство), договор за кредитна линия от 18.02.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и Н.Ц.К., ведно с придружаващите го документи (т. 4, л. 138 – л. 254 и т. 5, л. 86 – л. 97 от досъдебното производство); незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор № 229/23.02.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между „А.А.М.“ АД и Н.Ц.К. (т. 5, л. 4 – л. 9 от досъдебното производство), договор за потребителски паричен кредит от 17.02.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и Н.Ц.К., ведно с придружаващите го документи (т. 5, л. 18 – л. 30 от досъдебното производство) и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.02.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и Н.Ц.К., ведно с придружаващите го документи (т. 5, л. 78 – л. 85 от досъдебното производство); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, изх. № 01-ИСК-05178/1/13.03.2017 г. (т. 5, л. 158 от досъдебното производство); незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за партньорска дейност от 27.01.2015 г., сключен между „Кредит център“ ООД и „ДИ К.••••“ ЕООД, представлявано от Д.М.И. (т. 5, л. 163 – л. 165 от досъдебното производство), договор за посредничество от 28.10.2016 г., рег. № ДГ-1765/15.11.2016 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и „ДИ К.••••“ ЕООД, представлявано от Д.М.И. (т. 5, л. 166 – л. 168 от досъдебното производство), договор за посредничество от 07.11.2014 г., сключен между „Търговска банка Д“ АД и „ДИ К.••••“ ЕООД, представлявано от Д.М.И. (т. 5, л. 169 – л. 174 от досъдебното производство), договор за посредничество от 28.06.2016 г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и Д.М.И. (т. 5, л. 175 – л. 177 от досъдебното производство) и договор за застрахователно агентство от 18.11.2015 г., сключен между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД „ДИ К.••••“ ЕООД, представлявано от Д.М.И. (т. 5, л. 192 – л. 200 от досъдебното производство); незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за сътрудничество при предлагане и разпространение на кредитни продукти от 15.04.2013 г., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „О.п.••“ ООД, представлявано от М.А.Б. (т. 5, л. 181 – л. 186 от досъдебното производство), договор за застрахователно агентство от 18.11.2015 г., сключен между „ДЗИ Животозастраховане“ ЕАД и „О.п.••“ ООД, представлявано от М.А.Б. (т. 5, л. 185 – л. 191 от досъдебното производство) и договор за застрахователно агентство от 18.11.2015 г., сключен между „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и „О.п.••“ ООД, представлявано от М.А.Б. (т. 5, л. 192 – л. 200 от досъдебното производство); незаверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор за потребителски кредит № FL803564, сключен между „Юробанк България“ АД и Г. С. М. (т. 5, л. 203 – л. 206 от досъдебното производство), договор за кредит за текущо потребление от 31.03.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. С. М. (т. 5, л. 207 – л. 208 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит от 31.03.2016 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. С. М. (т. 5, л. 209 – л. 210 от досъдебното производство) и договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 31.03.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и Г. С. М. (т. 5, л. 211 – л. 212 от досъдебното производство); писмо от „А.А.М.“ АД, изх. № 963/20.04.2017 г. (т. 5, л. 232 – л. 234 от досъдебното производство); писмо от Агенция по вписванията, изх. № 52/17.01.2019 г., ведно с приложение – удостоверение за актуално състояние на „А.А.М.“ АД (т. 6, л. 16 – л. 28 от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор № 1002/22.08.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен между УД „Д.К.Г.“ И. и Б.З. Х. (т. 7, л. 71 – л. 76 от досъдебното производство); писмо от „А.А.М.“ АД от 17.11.2020 г., ведно с приложения – бланка на договор за управление на индивидуален портфейл, бланка на договор за извършване на сделки с дялове на колективна инвестиционна схема и отпечатъци от печата на дружеството (т. 7, л. 133 – л. 143 от досъдебното производство); писмо от „А.А.М.“ АД, изх. № 1416/12.11.2020 г., ведно с приложение – бланка, използвана от дружеството за сключване на договори с клиенти в периода м. януари 2015 г. – м. ноември 2016 г. и отпечатъци от печата на дружеството (т. 7, л. 145 – л. 146 от досъдебното производство); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, изх. № 14-ИСК-08019/1/08.07.2021 г., ведно с приложение – извлечение по банкова сметка IBAN •••• с титуляр В.П. Д. (т. 8, л. 23 – л. 27 от досъдебното производство); писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, изх. № 16- 002763/28.07.2021 г., ведно с приложение – извлечение по банкови сметки с титуляр В.П. Д. (т. 8, л. 29 – л. 39 от досъдебното производство); извлечение от Агенция по вписванията по партидата на подс. Д. Д. С. (т. 8, л. 48 – л. 52 от досъдебното производство); справка от ТД на НОИ – София град относно регистрираните трудови договори на подс. Д. Д. С. (т. 8, л. 56 от досъдебното производство); справка от БНБ относно регистрираните банкови сметки на подс. Д. Д. С. (т. 8, л. 65 – л. 69 от досъдебното производство); писмо от „Еконт Експрес“ ООД, изх. № 16323/24.09.2021 г. (т. 8, л. 94 от досъдебното производство); писмо от „Спиди“ АД, изх. № SD-4875027-А/05.10.2021 г. (т. 8, л. 97 от досъдебното производство); справки от мобилни телефонни оператори (т. 8, л. 100 – л. 99 – л. 101, л. 108 – л. 110 от досъдебното производство); писмо от „Изи Пей“ АД, изх. № 2021092717005617/30.09.2021 г. (т. 8, л. 102 – л. 106 от досъдебното производство); писмо от „Ди Ейч Ел Експрес България“ ЕООД, изх. № 357/21.10.2021 г. (т. 8, л. 185 – л. 186 от досъдебното производство); писмо от „Централна кооперативна банка“ АД, изх. № 16065/14.02.2011 г. (т. 8, л. 189 от досъдебното производство); писмо от „ОББ“ АД, изх. № ПД-4671/21.02.2022 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи разкрити банкови сметки с титуляр Д. Д. С. (т. 8, л. 192 – л. 205 от досъдебното производство); писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, изх. № 16-000429/09.02.2022 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи разкрити банкови сметки с титуляр Д. Д. С. (т. 8, л. 207 – л. 209 от досъдебното производство); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, изх. № 14-ИСК-00867/1/17.02.2022 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи разкрити банкови сметки с титуляр Д. Д. С. (т. 8, л. 211 – л. 223 от досъдебното производство); писмо от „ПИБ“ АД, изх. № И-838/1/24.03.2022 г., ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на документи, касаещи разкрити банкови сметки с титуляр Д. Д. С. (т. 8, л. 226 – л. 253 от досъдебното производство); заверени електрофотографски (ксерографски) копия на договор № 214/16.02.2016 г. за управление на индивидуален портфейл, сключен на 16.02.2015 г. между УД „А.А.М.“ АД и К. С. С. и анекс към него (т. 9, л. 18 – л. 24 от досъдебното производство), договор за потребителски паричен кредит от 10.02.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД и К. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 9, л. 25 – л. 38 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит № FL797514 от 18.02.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД и и К. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 7, л. 39 – л. 44 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит № СL212728/2016 от 11.02.2016 г., сключен между „Алфа Банк“ АД и и К. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 9, л. 45 – л. 59 от досъдебното производство), договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 10.02.2016 г., сключен между „ОББ“ АД и и К. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 9, л. 60 – л. 71 от досъдебното производство), договор за потребителски кредит от 10.02.2016 г., сключен между „Сибанк“ ЕАД и и К. С. С., ведно с придружаващите го документи (т. 9, л. 72 – л. 82 от досъдебното производство); протокол за претърсване и изземване от 09.02.2022 г. от апартамент № 11, находящ се в гр. София, ул. •••• (т. 9, л. 88 – л. 89 от досъдебното производство); писмо от „ИзиПей“ АД, изх. № 2022060317005273/06.06.2022 г. (т. 9, л. 98 от досъдебното производство); писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, изх. № 16- 002112/05.07.2022 г. (т. 9, л. 101 от досъдебното производство); писмо от „УниКредит Кънсюмер Файненсинг“ ЕАД, изх. № 7473/08.07.2022 г., ведно с приложения – извлечения от плащания по вносител по договори № № 215272, 2211713, 2094221, 2720549, 2246542 и 2160284 (т. 9, л. 102 – л. 113 от досъдебното производство); писмо от „Юробанк България“ АД, изх. № 1201/0907/23.06.2022 г., ведно с приложения – справки относно кредитите, отпуснати на К. С. С., Г. С. М. и Х. С. С. и извлечения от движенията по сметките (т. 9, л. 115 – л. 139 от досъдебното производство); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД, изх. № 14-ИСК- 06082/1/29.06.2022 г., ведно с приложения – извлечения относно движението по банкови сметки, разкрити в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляри Г. С. М., Х. С. С., Д. К.Х., Н. Цветков К. и Д. А.П. (т. 9, л. 141 – л. 222 от досъдебното производство); писмо от Търговска Банка Д“ АД, изх. № 9522/07.07.2022 г. (т. 9, л. 224 от досъдебното производство); писмо от „ОББ“ АД, изх. № ИД-16885/14.07.2022 г., ведно с приложение – детайлно справка от електронния кредитен регистър „Credit Bureau“ на „ОББ“ АД и кредитния регистър на „Сибанк“ ЕАД с информация за кредитната експозиция на клиенти, извлечение с движението по сметките, обслужващи отпуснатите кредити и детайлна справка за извършените касови операции (т. 10, л. 1б –л. 98 от досъдебното производство); писмо от „Юробанк България“ АД – ЦУ, изх. № 1701/0379/15.03.2023 г. (т. 12, л. 38 от досъдебното производство); писмо от „УниКредит Булбанк“ АД, изх. № 16-00- 1147/29.03.2023 г. (т. 12, л. 41 от досъдебното производство); писмо от „Банка ДСК“ ЕАД – ЦУ, изх. № 14-ИСК-06082/3/04.04.2023 г. (т. 12, л. 44 – л. 47 от досъдебното производство); писма от „ОББ“ АД, изх. № ИД-6620/13.03.2023 г. (т. 12, л. 50 от досъдебното производство) и изх. № ИД1008/19.04.2023 г. (т. 12, л. 52 от досъдебното производство); справка за съдимост на подс. С. (т. 9, л. 225 и т. 13, л. 11 от досъдебното производство); заверено електрофотографско (ксерографско) копие на удостоверение за раждане на Б. Д. С. № 7390161277, издадено на 30.06.2016 г. от Столична община, район Триадица (л. 38 от съдебното производство пред СРС и л. 42 от въззивното съдебно производство); веществените доказателствени средства – оптичен носител на информация – приложение към писмо от „ОББ“ АД, изх. № ИД-16885/14.07.2022 г. (т. 10, л. 1д от досъдебното производство); оптичен носител на информация – приложение към писмо от „Еконт Експрес“ ООД, изх. № 16323/24.09.2021 г. (т. 8, л. 96 от досъдебното производство); оптичен носител на информация – приложение към писмо от „Спиди“ АД, изх. № SD- 4875027-А/05.10.2021 г. (т. 8, л. 98 от досъдебното производство); оптичен носител на информация – приложение към писмо от „Централна кооперативна банка“ АД, изх. № 16065/14.02.2011 г. (т. 8, л. 190 от досъдебното производство) и способите на доказване – заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство – комплексна съдебна технико – документна и графическа експертиза (т. 7, л. 78 – л. 88 от досъдебното производство) и основна и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи (т. 11, л. 5 – л. 28 и т. 12, л. 18 – л. 28 от досъдебното производство).

Въззивната инстанция изцяло споделя извършената оценка на доказателствата от първия съд, която определя свидетелските показания като логични, последователни и непротиворечиви, както едно спрямо друго, така и съотнесени към останалите събрани и проверени по делото писмени доказателствени източници, а последните – като истинни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателствени средства по делото.

Верен е и изводът на първата инстанция, че гласните, писмените и веществените доказателствени средства и способи за доказване – експертизи, непротиворечиво и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения. Поради това, правилно и законосъобразно се явява и определението на районния съд по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Софийски градски съд изцяло споделя изводите на районния съд, досежно личността на подс. Д. Д. С. и съдебното му минало, като прецени, че същите са изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени доказателствени средства и в частност – снетата самоличност на подсъдимото лице и отразеното в справка за съдимост на същия, която правилно е кредитирана от районния съд като обективна, необорена от останалите, събрани по делото, доказателства и относима към предмета на доказване.

Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към датата, мястото, авторството и механизма на извършване на всяко от инкриминираните деяние и предмета на посегателство, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства и намират категорична опора в доказателствената съвкупност.

От еднопосочните показанията на пострадалите св. Х. С. С., К. С. С., Н.Ц.К., Г. С. М., Д. А.П., Д. К.Х., Б.З. Х., косвено подкрепени и от показанията на свидетелите М.Б. и Д.И., които намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства, се установява безспорно механизма на противоправно въздействие от страна на подсъдимия спрямо пострадалите, предприетите от тях действия по снабдяване със заемни средства, посредством сключване на договори за банково кредитиране с помощта на свидетелите Баиров и И.ова, и предоставянето на заетите средства на подсъдимия, срещу което на свидетелите били издавани договори за управление на индивидуален портфейл, привидно издавани от УД „А.А.М.“ АД или УД „Д.К.Г.“ И.. По отношение на тези факти и обстоятелства събраните по делото гласни доказателствени средства са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи по небудещ съмнение начин с отразеното в приобщените писмени доказателствени средства, поради което да съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, при максимален стремеж на свидетелите да съдействат за разкрИ.е на обективната истина, респективно – че няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите му по фактите.

От значение за изясняване предмета на доказване по делото са и показанията на свидетелите М.Б. и Д.И., в чиято достоверност настоящият съдебен състав, също както и решаващият първоинстанционен съд, няма основание да се съмнява. Показанията на тези свидетели по отношение на извършваната от тях дейност по сътрудничество при предлагане и разпространение на кредитни продукти с редица банкови институции, намират категорична доказателствена опора в писмените доказателствени средства.

Правилно и обосновано първият съд е дал вяра и на показанията на свидетелите С.Т.Т. и И.С.Б. – изпълнителни директори на „А.А.М.“ АД и С.П.П. – изпълнителен директор на „А.А.М.“ АД, въз основа на които е приел за установено, че представляваните и управлявани от тях дружества не са сключвали договори за управление на индивидуален портфейл с пострадалите лица, нито се намират в търговскоправни взаимоотношения с подс. С.. От важно значение за изясняване на обективната истина се явява анализът на показанията на св. В. П. Д. – лице, посочено като представляващо „А.А.М.“ АД в договорите за управление на индивидуален портфейл, предоставяни от подсъдимия на пострадалите лица, както и тези на св. В.П. Д. – лице, предоставило данните от банковите си сметки, разкрити в „УниКредит Булбанк“ АД и в „Банко ДСК“ ЕАД. Същите съдът правилно е кредитирал, като е преценил, че са обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани.

От значение за проверка на достоверността на показанията на св. Х. С. С. са и показанията на св. Б.Ц.А.в, М. Д.Т., Т. Д.Т., Д. Б.Б., С.Р.К., К. И.К., С.Г.Г. и Д.С.С., на които св. С. е споделял за предлаганите му от подс. С. възможности за печалба. Правилно и обосновано, следователно, същите са били кредитирани от първия съд, като относими към предмета на доказване.

Не допринасят за изясняване на обективната истина единствено показанията на свидетелите И.Н.К., А.Н.Г., Ж.Н.Ч. и М.Я.С., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред.

Действително, за съда не възникна съмнение, че тези свидетели депозират обективно и правдиво показанията си пред водещия разследването, но същите не са възприели факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.

Така събраните доказателствени източници послужиха на инстанциите по същество да формират еднозначни и напълно безпротиворечиви изводи по отношение на авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираните деяния.

Правилно и законосъобразно съдът е дал вяра на събраните писмени доказателствени средства, като е преценил, че същите допринасят за изясняване на обективната истина и кореспондират по небудещ съмнение начин със събраните гласни доказателствени средства.

Първият съд законосъобразно се е ползвал, при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите и обстоятелствата и от надлежно приобщените веществени доказателства и доказателствени средства.

Изцяло следва да бъдат кредитирани и заключенията на назначените и изготвени заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство – комплексна съдебна технико – документна и графическа експертиза (т. 7, л. 78 – л. 88 от досъдебното производство) и съдебно – счетоводна експертиза (т. 11, л. 5 – л. 28 и т. 12, л. 18 – л. 28 от досъдебното производство), като относими към предмета на доказване, отговарящи в пълнота, точно и ясно на поставените им въпроси и дадени от вещи в съответната област на науката лица, за които отсъстват каквито да е индиции за некомпетентност и/или пристрастност.

С оглед спецификата на доказателствения анализ при диференцираната съдебна процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при липса на противоречиви доказателства, какъвто е настоящият случай, съдът приема за установени фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, позовавайки се, съобразно изричната разпоредба на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство.

В конкретиката на разглеждания казус, всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателствени източници подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената в обвинителния акт и възприета и от съдебните инстанции фактическа обстановка.

Като цяло, съобразно нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно се е ползвал от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване – експертизи.

Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Д. Д. С. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да се ползва от възможността съдебното производство да се развие по реда на някоя от диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, което подсъдимият е реализирал, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, некасаещи изложената в обвинителния акт и призната фактическа обстановка, да се ползва от адвокатска помощ, каквато е ангажирал, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които възможности подсъдимото лице в пълна степен се е възползвало.

Признатите от подс. С., по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, изложени в обвинителния акт фактически обстоятелства, подкрепени от събраните на досъдебната фаза на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, очертават една константна, логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговият механизъм и предмет на извършване, така и съпричастността на подсъдимата към същото.

При така установената фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира, че първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВС и ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като от обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.

От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.

Обект на наказателноправна закрила от престъплението „измама“ са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или с недвижимо имущество. Актът на имущественото разпореждане се осъществява от измаменото лице, поради неговата неправилна представа относно основанието или условията за това разпореждане. Имуществото може да бъде получено както от дееца, така и от трето лице. Необходимо е да се констатира кумулативно наличие на два елемента - имотна облага за дееца или за другиго и имотна вреда за пострадалия.

За да е налице изпълнителното деяние на престъплението „измама“ по основния състав на чл. 209, ал. 1 НК, е необходимо деецът да е възбудил заблуждение у лице, което заблуждение от своя страна да формира неправилна представа у измаменото лице относно правните основания или условията, при които то ще осъществи акта на имуществено разпореждане. При другата форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 209, ал. НК – „поддържане“, деецът използва вече формирано у пострадалото лице заблуждение, като именно неверните представи у последния го мотивират да извърши акта на имущественото разпореждане. Измамата е резултатно престъпление. Същото е довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият.

Субективната страна на измамата включва прекия умисъл и особената користна цел. Деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, или че поддържа вече възникнали такива представи относно основанието или условията на сделката; деецът предвижда и това, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. Наред с това, субектът цели имотна облага за себе си или за другиго, като съзнава неизбежността на настъпилата вреда, като последица от разпореждането.

За да се приеме, че деецът е осъществил инкриминираното деяние с измамлива цел, константната съдебна практика изисква да бъде установено, че същият не е бил в състояние да изпълни задължението си към лицето, осъществило акт на имуществено разпореждане срещу обещаната от дееца престация, или пък, че не е предприел никакви действия за изпълнение на поетия ангажимент.

Квалифицираният признак на измамата по чл. 211, пр. 1 НК е налице тогава, когато измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Съгласно критериите, установени с ТРОСНК № 1/1998 г., квалифициращия признак особено големи размери е налице, когато левовата равностойност на причинената имотна вреда надхвърля 140 пъти размера на минималната работна заплата, установена за страната към датата на извършване на деянието. „Особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца (чл. 93, т. 8 НК).

В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на неустановена по делото дата през месец октомври 2015 г., в гр. София, МОЛ „България“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Д. С. е възбудил заблуждение у св. Х. С. С., заявявайки му, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари, включително заета с банков кредит, в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, а инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност подсъдимият не работел с дружеството, не се занимавал с инвестиционно посредничество, не бил известен на неговите служители и нямал възможност да осигури на св. С. възвръщаемост и доходност на инвестицията.

В резултат на така създадената неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие, че ще инвестира паричната сума в акции, облигации и други подобни с голяма доходност, св. С. се разпоредил – на 04.01.2016 г. в заведение „Събуей“, находящо се в гр. София, бул. ••••, подлез на метростанция „Орлов мост“, с парична сума в обща размер от 245 000 (двеста четиридесет и пет хиляди) лева, която дал на подсъдимия в брой, на ръка.

Свидетелят С. се разпоредил с посочената парична сума единствено поради това, че подс. С. го бил уверил, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, и че ако инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

В резултат на това, на 04.01.2016 г. на св. С. била причинена имотна вреда в общ размер от 245 000 лева. С това престъпното деяние от страна на подсъдимия било довършено.

От субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият е действал виновно, с форма на вината при „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият продължително време е убеждавал св. Х. С. С., че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, и че за С. ще бъде много изгодно да инвестира голяма сума пари, срещу която ще получи висока доходност, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност подсъдимият не работел с дружеството, не се занимавал с инвестиционно посредничество, не бил известен на неговите служители и нямал възможност да осигури на св. С. възвръщаемост и доходност на инвестицията. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и това, че подсъдимият предварително си бил набавил неистински частен документ – договор от 21.12.2015 г., на който бил придаден вид, че изхожда от лицето В. П. Д., представляващ „А.А.М.“ АД, под който бил положен отпечатък от печат, на който бил придаден вид, че е положен от печата, ползван от дружеството, докато в действителност дружеството не било издавало такъв договор, а лицето В. П. Д. не работело в дружеството.

При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна и точна представа за всички фактически обстоятелства на извършеното деяние, които му придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането му като класическа (обикновена) измама. Също така, подсъдимият е наказателно – отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Няма съмнение в това, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият се е разпоредил с процесната парична сума само и единствено в резултат на формираните у него неправилни представи от страна на подсъдимия, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД и че ако пострадалият инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

Подсъдимият е действал и със специалната съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага в посочения по-горе размер.

Безспорно се установява и, че на неустановена по делото дата в периода от 16.02.2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Д. С. е възбудил заблуждение у св. К. С. С., заявявайки му, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари, включително заета с банков кредит, в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, а инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност подсъдимият не работел с дружеството, не се занимавал с инвестиционно посредничество, не бил известен на неговите служители и нямал възможност да осигури на св. С. възвръщаемост и доходност на инвестицията.

В резултат на така създадената неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие, че ще инвестира паричната сума в акции, облигации и други подобни с голяма доходност, св. С. на два пъти се разпоредил – на 16.02.2016 г. и на 21.02.2016 г. в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с парични суми съответно в размер на 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева и на 10 000 (десет хиляди) лева, които дал на подсъдимия в брой, на ръка. Свидетелят С. се разпоредил с посочените парични суми единствено поради това, че подс. С. го бил уверил, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, и че ако инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

В резултат на това, на 16.02.2016 г. на св. С. била причинена имотна вреда в размер на 38 000 лева, а на 21.02.2016 г. – в размер на 10 000 лева. С това престъпните деяния от страна на подсъдимия били довършени.

От субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият и в двата случая е действал виновно, с форма на вината при „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият е убеждавал св. К.С., че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, и че за С. ще бъде много изгодно да инвестира голяма сума пари, срещу която ще получи висока доходност, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност подсъдимият не работел с дружеството, не се занимавал с инвестиционно посредничество, не бил известен на неговите служители и нямал възможност да осигури на св. С. възвръщаемост и доходност на инвестицията. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и това, че подсъдимият предварително си бил набавил неистински частен документ – договор от 16.02.2016 г. и анекс към него от 21.02.2016 г., на които бил придаден вид, че изхождат от лицето В. П. Д., представляващ „А.А.М.“ АД, под които бил положен отпечатък от печат, на който бил придаден вид, че е положен от печата, ползван от дружеството, докато в действителност дружеството не било издавало такъв договор с анекс към него, а лицето В. П. Д. не работело в дружеството.

При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна и точна представа за всички фактически обстоятелства на извършените от него деяния, които им придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането им като класическа (обикновена) измама. Също така, подсъдимият е наказателно – отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Няма съмнение в това, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият се е разпоредил с процесните парични суми само и единствено в резултат на формираните у него неправилни представи от страна на подсъдимия, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД и че ако пострадалият инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

Подсъдимият е действал и със специалната съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага в посочения по-горе размер.

По делото е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че на неустановена по делото дата в периода от началото на 2016 г. до 20.02.2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Д. С. е възбудил заблуждение у св. Н.Ц.К., заявявайки му, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари, включително заета с банков кредит, в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, а инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност подсъдимият не работел с дружеството, не се занимавал с инвестиционно посредничество, не бил известен на неговите служители и нямал възможност да осигури на св. К. възвръщаемост и доходност на инвестицията.

В резултат на така създадената неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие, че ще инвестира паричната сума в акции, облигации и други подобни с голяма доходност, св. К. на два пъти се разпоредил – на 20.02.2016 г. и на 22.02.2016 г. в гр. София, в гараж, ползван от подсъдимия, находящ се на ул. „Загоричене“, до посолството на Р. Армения, с парични суми съответно в размер на 100 000 (сто хиляди) лева и на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, които дал на подсъдимия в брой, на ръка. Свидетелят К. се разпоредил с посочените парични суми единствено поради това, че подс. С. го бил уверил, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, и че ако инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

В резултат на това, на 20.02.2016 г. на св. К. била причинена имотна вреда в размер на 100 000 лева, а на 22.02.2016 г. – в размер на 90 000 лева. С това престъпните деяния от страна на подсъдимия били довършени.

От субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият и в двата случая е действал виновно, с форма на вината при „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият е убеждавал св. Н. К., че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД, и че за св. К. ще бъде много изгодно да инвестира голяма сума пари, срещу която ще получи висока доходност, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност подсъдимият не работел с дружеството, не се занимавал с инвестиционно посредничество, не бил известен на неговите служители и нямал възможност да осигури на св. К. възвръщаемост и доходност на инвестицията. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и това, че подсъдимият предварително си бил набавил неистински частен документ – договор от 23.02.2016 г., на който бил придаден вид, че изхожда от лицето В. П. Д., представляващ „А.А.М.“ АД, под който бил положен отпечатък от печат, на който бил придаден вид, че е положен от печата, ползван от дружеството, докато в действителност дружеството не било издавало такъв договор, а лицето В. П. Д. не работело в дружеството.

При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна и точна представа за всички фактически обстоятелства на извършените от него деяния, които им придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането им като класическа (обикновена) измама. Също така, подсъдимият е наказателно – отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Няма съмнение в това, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият се е разпоредил с процесните парични суми само и единствено в резултат на формираните у него неправилни представи от страна на подсъдимия, че работи по инвестиционни проекти за дружество „А.А.М.“ АД и че ако пострадалият инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

Подсъдимият е действал и със специалната съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага в посочения по-горе размер.

Доказва се и, че на неустановена по делото дата в началото на м. март 2016 г., в гр. София, ТЦ „Галакси“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Д. С. е възбудил заблуждение у св. Г. С. М., заявявайки му, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари, включително заета с банков кредит, в ценни книжа (акции), ще получи по- висока доходност от инвестираните от него суми, а инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. М. възвръщаемост и доходност на инвестицията.

В резултат на така създадената неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие, че ще инвестира паричната сума в акции, облигации и други подобни с голяма доходност, св. М. на пет пъти се разпоредил – четирикратно на 01.04.2016 г. и веднъж на 07.04.2016 г., с парични суми в полза на подсъдимия, съответно в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, 20 000 (двадесет хиляди) лева, 9 800 (девет хиляди и осемстотин), 40 000 (четиридесет хиляди) и 19 500 (деветнадесет хиляди и петстотин) лева, както следва: първата суми в размер на 20 000 лева, превел от своя банкова сметка, разкрита в „Сибанк“ ЕАД по банкова сметка с титуляр В.П. Д., разкрита в „УниКредит Булбанк“ АД; втората сума в размер на 20 000 лева, превел от своя банкова сметка, разкрита в „УниКредит Булбанк“ АД по банкова сметка с титуляр В.П. Д., разкрита в „УниКредит Булбанк“ АД; третата сума в размер на 9 800 лева, превел от своя банкова сметка, разкрита в „ОББ“ АД по банкова сметка с титуляр В.П. Д., разкрита в „Банка ДСК“ АД; четвъртата сума в размер на 40 000 лева, превел от своя банкова сметка, разкрита в „Банка ДСК“ АД по банкова сметка с титуляр В.П. Д., разкрита в „Банка ДСК“ АД; петата сума, в размер на 19 500 лева, превел от своя банкова сметка, разкрита в „Юробанк България“ АД по банкова сметка с титуляр В.П. Д., разкрита в „УниКредит Булбанк“ АД. Тези суми св. Д. изтеглил и част от тях предоставил на подсъдимия.

Свидетелят Г. М. се разпоредил с посочените парични суми единствено поради това, че подс. С. го бил уверил, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари ще получи по- висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

В резултат на това, на 01.04.2016 г. на св. М. била причинена имотна вреда общо в размер на 89 800 лева, а на 07.04.2016 г. – в размер на 19 500 лева. С това престъпните деяния от страна на подсъдимия били довършени.

От субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият и в петте случая е действал виновно, с форма на вината при „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият е убеждавал св. Г. М., че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че за св. М. ще бъде много изгодно да инвестира голяма сума пари, срещу която ще получи висока доходност, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. М. възвръщаемост и доходност на инвестицията. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и това, че подсъдимият предварително си бил набавил неистински частен документ – договор от 07.04.2016 г., на който бил придаден вид, че изхожда от лицето А.В.С., гражданин на Руската федерация, в качеството му на като представител на дружеството, докато в действителност такова дружество не съществувало и посоченото лице не било негов представител. Това лице било произволно избрано от подсъдимия, доколкото същият имал информация, че С. е руски олигарх и бизнесмен.

При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна и точна представа за всички фактически обстоятелства на извършените от него деяния, които им придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането им като класическа (обикновена) измама. Също така, подсъдимият е наказателно – отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Няма съмнение в това, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият се е разпоредил с процесните парични суми само и единствено в резултат на формираните у него неправилни представи от страна на подсъдимия, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“ и че ако пострадалият инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

Подсъдимият е действал и със специалната съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага в посочения по-горе размер.

Събраните по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени по-горе, обуславят еднозначен извод, че на неустановена по делото дата през м. април 2016 г., в гр. София, в МОЛ „Сердика“, гр. София, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Д. С. е възбудил заблуждение у св. Д. А.П., заявявайки му, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари, включително заета с банков кредит, в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, а инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. П. възвръщаемост и доходност на инвестицията.

В резултат на така създадената неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие, че ще инвестира паричната сума в акции, облигации и други подобни с голяма доходност, св. П. се разпоредил – на неустановена дата в периода 10- 15.04.2016 г. с парична сума в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, която предал в брой, на ръка, на подсъдимия в МОЛ „Сердика“.

Свидетелят Д. П. се разпоредил с посочената парична сума единствено поради това, че подс. С. го бил уверил, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари ще получи по- висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

В резултат на това, на неустановена дата в периода 10-15.04.2016 г. на св. П. била причинена имотна вреда в размер на 150 000 лева. С това престъпното деяние от страна на подсъдимия било довършено.

От субективна страна, подсъдимият е действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият е убеждавал св. Д. П., че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че за св. П. ще бъде много изгодно да инвестира голяма сума пари, срещу която ще получи висока доходност, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. П. възвръщаемост и доходност на инвестицията. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и това, че подсъдимият предварително бил набавил неистински частен документ – договор, на който бил придаден вид, че изхожда от лицето А.В.С., гражданин на Руската федерация, в качеството му на като представител на дружеството, докато в действителност такова дружество не съществувало и посоченото лице не било негов представител. Това лице било произволно избрано от подсъдимия, доколкото същият имал информация, че С. е руски олигарх и бизнесмен При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна и точна представа за всички фактически обстоятелства на извършеното от него деяние, което му придава обществена опасност и което е послужило за инкриминирането му като класическа (обикновена) измама. Също така, подсъдимият е наказателно – отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Няма съмнение в това, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият се е разпоредил с процесната парична сума само и единствено в резултат на формираните у него неправилни представи от страна на подсъдимия, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“ и че ако пострадалият инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

Подсъдимият е действал и със специалната съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага в посочения по-горе размер.

Еднопосочни са събраните по делото доказателства и доказателствени средства в насока, че на неустановена по делото дата в периода м. февруари – м. април 2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Д. С. е възбудил заблуждение у св. Д. К.Х., заявявайки му, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари, включително заета с банков кредит, в ценни книжа (акции), ще получи по- висока доходност от инвестираните от него суми, а инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. Х. възвръщаемост и доходност на инвестицията.

В резултат на така създадената неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие, че ще инвестира паричната сума в акции, облигации и други подобни с голяма доходност, св. Д. Х. на два пъти се разпоредил – на 27.04.2016 г. и на 28.04.2016 г. с парични суми в полза на подсъдимия, съответно в размер на 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева и 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева, както следва: първата суми в размер на 95 000 лева предал на подсъдимия в брой, на ръка, в ползвания от него гараж в гр. София, на ул. „Загоричене“, до посолството на Р. Армения, а втората сума в размер на 75 000 лева, превел от своя банкова сметка, разкрита в „Банка ДСК“ АД по банкова сметка с титуляр В.П. Д., разкрита в „Банка ДСК“ АД. Тази сума св. Д. изтеглил и предоставил на подсъдимия.

Свидетелят Д. Х. се разпоредил с посочените парични суми единствено поради това, че подс. С. го бил уверил, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари ще получи по- висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

В резултат на това, на 27.04.2016 г. на св. Д. Х. била причинена имотна вреда в размер на 95 000 лева, а на 28.04.2016 г. – в размер на 75 000 лева. С това престъпните деяния от страна на подсъдимия били довършени.

От субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият и в двата случая е действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият е убеждавал св. Д. Х., че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че за св. Х. ще бъде много изгодно да инвестира голяма сума пари, срещу която ще получи висока доходност, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. Х. възвръщаемост и доходност на инвестицията. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и това, че подсъдимият предварително си бил набавил неистински частен документ – договор от 02.05.2016 г., на който бил придаден вид, че изхожда от лицето А.В.С., гражданин на Руската федерация, в качеството му на като представител на дружеството, докато в действителност такова дружество не съществувало и посоченото лице не било негов представител. Това лице било произволно избрано от подсъдимия, доколкото същият имал информация, че С. е руски олигарх и бизнесмен.

При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна и точна представа за всички фактически обстоятелства на извършените от него деяния, които им придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането им като класическа (обикновена) измама. Също така, подсъдимият е наказателно – отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Няма съмнение в това, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият се е разпоредил с процесните парични суми само и единствено в резултат на формираните у него неправилни представи от страна на подсъдимия, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“ и че ако пострадалият инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

Подсъдимият е действал и със специалната съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага в посочения по-горе размер.

Безспорно се установява и, че на неустановена по делото дата през м. август 2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Д. С. е възбудил заблуждение у св. Б.З. Х., заявявайки му, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари, включително заета с банков кредит, в ценни книжа (акции), ще получи по- висока доходност от инвестираните от него суми, а инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. Х. възвръщаемост и доходност на инвестицията.

В резултат на така създадената неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие, че ще инвестира паричната сума в акции, облигации и други подобни с голяма доходност, св. Б. Х. на два пъти се разпоредил – на 22.08.2016 г. и на 15.09.2016 г. с парични суми, съответно в размер на 2 000 (две хиляди) лева, която предал на подсъдимия в брой, на ръка, в кафене, находящо се в гр. София, ж. к. „Младост 2“, до ••••, и в размер на 3 000 (три хиляди) лева, която предал на подсъдимия в брой, на ръка, в МОЛ „Сердика“.

Свидетелят Б. Х. се разпоредил с посочените парични суми единствено поради това, че подс. С. го бил уверил, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че ако инвестира голяма сума пари ще получи по- висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

В резултат на това, на 22.08.2016 г. на св. Б. Х. била причинена имотна вреда в размер на 2 000 лева, а на 15.09.2016 г. – в размер на 3 000 лева. С това престъпните деяния от страна на подсъдимия били довършени.

От субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият и в двата случая е действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на всяко от деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият е убеждавал св. Б. Х., че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“, което се занимава с управление на финанси, и че за св. Б. Х. ще бъде много изгодно да инвестира голяма сума пари, срещу която ще получи висока доходност, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски, докато в действителност такова дружество на съществувало, подсъдимият не се занимавал с инвестиционно посредничество и нямал възможност да осигури на св. Б. Х. възвръщаемост и доходност на инвестицията. Допълнителен аргумент в тази насока се явява и това, че подсъдимият предварително си бил набавил неистински частен документ – договор от 15.09.2016 г., на който бил придаден вид, че изхожда от лицето А.В.С., гражданин на Руската федерация, в качеството му на като представител на дружеството, докато в действителност такова дружество не съществувало и посоченото лице не било негов представител. Това лице било произволно избрано от подсъдимия, доколкото същият имал информация, че С. е руски олигарх и бизнесмен.

При така установените обективни факти е безспорно, че подсъдимият е имал вярна и точна представа за всички фактически обстоятелства на извършените от него деяния, които им придават обществена опасност и които са послужили за инкриминирането им като класическа (обикновена) измама. Също така, подсъдимият е наказателно – отговорно лице, без данни, изключващи възможността му да носи наказателна отговорност или такива, подлагащи на съмнение неговата вменяемост. Няма съмнение в това, че подсъдимият е съзнавал, че пострадалият се е разпоредил с процесните парични суми само и единствено в резултат на формираните у него неправилни представи от страна на подсъдимия, че е съдружник и представител на дружество УД „Д.К.Г.И.“ и че ако пострадалият инвестира голяма сума пари ще получи по-висока доходност от инвестираните от него суми, като инвестицията не носи никакъв риск и дружеството поема погасяването на кредитните вноски.

Подсъдимият е действал и със специалната съставомерна цел – да набави за себе си имотна облага в посочения по-горе размер.

Съдът намира, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 от НСК. Престъпната дейност на подс. Д. С. обхваща петнадесет отделни, еднотипни деяния, извършени регулярно, през непродължителни периоди от време – в рамките общо на около девет месеца (от 04.01.2016 г. до 15.09.2016 г.).

Всяко едно от тези деяния е осъществено чрез действие, като поотделно, покрива всички частни, съставомерни признаци на един и същ престъпен състав. И петнадесетте деяния са обединени от еднакво субективно отношение, в неговите интелектуални и волеви рамки, на подсъдимия към защитимия от закона обект на засягане, по отношение на непосредствения предмет на престъпно посегателство и начина на извършване на последното. Същото важи и за съставомерната цел, която е налична и при всяко от инкриминирани деяния. Последните са извършени при еднородна фактическа обстановка при което последващите се явяват, от субективна и обективна страна, продължение на предшестващите. Поради изложеното, съдът намира, че деянията съставляват едно – единно, продължавано престъпление.

Измамата, осъществена от подс. Д. С. е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

За да формира изводите си в горния смисъл, настоящата инстанция съобрази, от една страна, че имуществения предмет на посегателство се равнява на повече от 2 184-кратния размер на минималната работна заплата за страната към 2016 г. и в този смисъл съответства на критериите за особено големи размери, заложени в ТРОСНК № 1/1998 г. От друга страна, че наред с това, с деянието си подсъдимият е демонстрирал изключителна безцеремонност, трайни престъпни наклонности, престъпна упоритост, като е осъществил петнадесет самостоятелни деяния по отношение на седем лица. Извод в тази насока се налага и предвид безспорно установеното, че подсъдимият е мотивирал всяко от пострадалите лица да осигури парични средства за инвестициите, които е настоявал да направят, посредством сключване на повече от един договори за банков кредит, въвеждайки ги в заблуждение, че сумите по вноските за погасяване на кредита ще бъдат покрИ.и от съответното дружество, като по този начин ги е задължил с непосилни за тях суми към банкови институции и сериозно е утежнил финансовото им положение.

Въззивният съд отчита също така и това, че подсъдимият е предприемал редица действия – предоставяне на договори на пострадалите лица, привидно изхождащи от посочените от подсъдимия търговски дружества; връщане на част от взетите суми (например, върнал сума в общ размер от 76 769.77 лева на св. Х. С.); заплащане на първоначални вноски по кредитите на лицата; обещания, че ще в кратки срокове ще им бъде заплатен дивидент, с които е целял да отклони вниманието им от извършените от него деяния и да затрудни и забави разкрИ.ето на извършваната престъпна дейност.

Всичко това, както е приел и първият съд, убедено сочи, че се касае за измама в особено големи размери и представляваща особено тежък случай.

Умисълът на подсъдимия за извършване на престъпната дейност безусловно е включвал и представа за това, че в резултат на извършения голям брой деяния, причинените на пострадалите лица вреди ще надхвърлят левовата равностойност на 140-кратния размер на минималната работна заплата за страната към датата на довършване на престъплението.

Подсъдимият е съзнавал настъпването на тези общественоопасни последици, предвиждал е общественоопасния характер на деянието си и пряко е целял настъпването им.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. С. инкриминирано деяние.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. Д. Д. С. е бил признат за виновен за извършеното от него престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че в периода от 04.01.2016 г. до 15.09.2016 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, като извършил 15 (петнадесет) деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Х. С. С., К. С. С., Н.Ц.К., Г. С. М., Д. А.П., Д. К.Х., Б.З. Х., че ако инвестират в ценни книжа (акции) парични суми, ще получат по-висока доходност на инвестираните от тях суми и с това им причинил имотна вреда в размер на общо 917 300.00 (деветстотин седемнадесет хиляди и триста) лева, като причинената вреда от деянието е в особени големи размери и представлява особено тежък случай, както следва:

1. На неустановена дата от месец октомври 2015 г., в гр. София, МОЛ „България“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Х. С. С., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 245 000 (двеста четиридесет и пет хиляди) лева, която парична сума св. С. му предал на лично на ръка на 04.01.2016 г. в заведение „Събуей“, находящо се в гр. София, бул. ••••, подлез на метростанция „Орлов мост“;

2. На неустановена дата от началото на 2016 г. до 16.02.2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. К. С. С., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции) ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 38 000 (тридесет и осем хиляди) лева, която парична сума св. С. му предал на ръка на 16.02.2016 г. в МОЛ „Сердика“, гр. София;

3. На неустановена дата от началото на 2016 г. до 20.02.2016 г., в гр. София, в кафе „Ту“, находящо се в МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Н.Ц.К., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции) ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, която парична сума св. К. му предал на ръка на 20.02.2016 г. в гараж, находящ се в гр. София, ул. „Загоричене“ до посолството на Република Армения;

4. На неустановена дата от началото на 2016 г. до 16.02.2016 г., в гр. София, МОЛ, „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у св. К. С. С., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, която парична сума св. С. му предал на ръка на 21.02.2016 г. в гр. София, МОЛ „Сердика“;

5. На неустановена дата от началото на 2016 г. до 20.02.2016 г., в гр. София, в кафе „Ту“, находящо се в МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Н.Ц.К., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, която парична сума св. К. му предал на ръка на 22.02.2016 г. в гараж, находящ се в гр. София, ул. „Загоричене“ до посолството на Република Армения;

6. На неустановена дата в началото на месец март 2016 г., в гр. София, ТЦ „Галакси“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Г. С. М., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, която парична сума на 01.04.2016 г. св. М. превел от своя банкова сметка в „Сибанк“ ЕАД, офис „Коперник“, гр. София, по банкова сметка на В.П. Д. в „УниКредит Булбанк“ АД;

7. На неустановена дата в началото на месец март 2016 г., в гр. София, ТЦ „Галакси“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Г. С. М., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, която парична сума на 01.04.2016 г. М. превел от своя банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, филиал „София - Света Неделя“, гр. София, площад „Света Неделя“ № 7, по банкова сметка на В.П. Д. в „УниКредит Булбанк“ АД;

8. На неустановена дата в началото на месец март 2016 г., в гр. София, ТЦ „Галакси“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Г. С. М., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 9 800 (девет хиляди и осемстотин) лева, която парична сума на 01.04.2016 г. М. превел от своя банкова сметка в „ОББ“ АД, клон „Света София“, гр. София, ул. “••••А, по банкова сметка на В.П. Д. в „Банка ДСК“ АД;

9. На неустановена дата в началото на месец март 2016 г., в гр. София, ТЦ „Галакси“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Г. С. М., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, която парична сума на 01.04.2016 г. св. М. превел от своя банкова сметка в „Банка ДСК“ АД, офис „Парчевич“, гр. София, ул. •••• по банкова сметка на В.П. Д. в „Банка ДСК“ АД;

10. На неустановена дата в началото на месец март 2016 г., в гр. София, ТЦ „Галакси“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил, заблуждение у св. Г. С. М., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 19 500 (деветнадесет хиляди и петстотин) лева, която парична сума М. на 07.04.2016 г. превел от своя банкова сметка в „Юробанк България“ АД, финансов център № 113 „Солунска“ в гр. София, ул. ••••, по банкова сметка на В.П. Д. в „УниКредит Булбанк“ АД;

11. На неустановена дата от месец април 2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Д. А.П., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, която парична сума св. П. му предал на ръка на неустановена дата в периода от 10.04.2016 г. до 15.04.2016 г. в МОЛ „Сердика“;

12. На неустановена дата между месец февруари и април 2016 г., в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Д. К.Х., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 95 000 (деветдесет и пет хиляди) лева, която парична сума св. Х. му предал на ръка на 27.04.2016 г. в гр. София, ул. „Загоричене“, в гараж до посолството на Република Армения;

13. На неустановена дата между месец февруари и април 2016 г. в гр. София, МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Д. К.Х., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 75 000 (седемдесет и пет хиляди) лева, която парична сума на 28.04.2016 г. Х. превел лично по банкова сметка на В.П. Д. в Банка ДСК“ АД – клон, находящ се в МОЛ „Сердика“;

14. На неустановена дата от месец август 2016 г., МОЛ „Сердика“, бул. ••••, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Б.З. Х., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции) ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 2 000 (две хиляди) лева, която парична сума св. Х. му предал на ръка на 22.08.2016 г. в кафене, находящо се в гр. София, ж.к. „Младост 2“, до бл.206Б;

15. На неустановена дата от месец август 2016 г., МОЛ „Сердика“, бул. ••••, в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у св. Б.З. Х., че ако инвестира парични суми в ценни книжа (акции), ще получи по-висока доходност на инвестираните от него суми и с това му причинил имотна вреда в размер на 3 000 (три хиляди) лева, която парична сума св. Х. му предал на ръка на 15.09.2016 г. в заведение, находящо се в МОЛ „Сердика“.

В подадената от защитата на подсъдимия въззивна жалба с допълнение срещу първоинстанционния съдебен акт, се сочи, че наложеното на подсъдимия наказание се явява явно несправедливо, като прекомерно завишено по размер.

Въззивната инстанция намери жалбата за основателна в тази част, като съобрази следното:

За да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на подс. Д. Д. С. за осъщественото от него престъпно посегателство с посочената правна квалификация, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му съдебно минало към датата на извършване на престъплението, а като отегчаващи – големия брой, извършени от него деяния, постоянството и упоритостта на действията му и това, че е мотивирал свидетелите да сключат множество договори за банков кредит, което допълнително утежнило финансовото им положение.

При това своеобразие на конкретния казус, СРС - НО, 14-ти състав е приел, че са налице предпоставките за определяне на следващото се на подс. С. наказание по реда на чл. 54 от НК, при превес на отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства и в размер около средния, предвиден в закона.

Ето защо е преценил, че на осъдения следва да се определи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което е редуцирал, по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3 до размер от четири години „лишаване от свобода“.

Този съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния такъв, относно констатираното смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно чистото му съдебно минало, като намира, че като такива следва да бъдат отчетени още и обстоятелството, че полага грижи за малолетното си дете Б. Д. С., родено на 27.06.2016 г., това, че подсъдимият е възстановил част от получените от св. Х. С. и от св. К.С. суми, в размер съответно на 76 769.77 лева и на 3 647.12 лева, и изразеното искрено съжаление за извършеното.

Тези обстоятелства, в своята съвкупност, сочат на сравнително по-ниска степен на обществена опасност на подсъдимото лице от отчетената от първия съд.

Настоящата инстанция намира, че като самостоятелно смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство изминалият твърде продължителен период от време между датата на довършване на престъпната дейност от страна на подсъдимото лице – 15.09.2016 г., и датата на постановяване на съдебния акт от тази инстанция, който не се дължи на процесуалното поведение на подсъдимия и е на границата на разумния срок на продължителност на наказателното производство, съгласно стандартите, установени с ЕКПЧ.

Иначе правилно първият съд не е отчел като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство признанието на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като е преценил, че същото е условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК и не следва да се преценява отделно при индивидуализацията на наказателната отговорност на престъпния деец.

Подсъдимият не е депозирал обяснения по повдигнатото му обвинение, с които да допринесе за изясняване на обективната истина, които биха били отчетени на самостоятелно основание като смекчаващи отговорността му обстоятелства.

От ревизия се нуждаят обаче изводите на първостепенния съд по отношение отчетените отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Софийски градски съд принципно споделя доводите на районния съд, че големия брой извършени от него деяния, постоянството и упоритостта на действията му и това, че е мотивирал свидетелите да сключат множество договори за банков кредит, което допълнително утежнило финансовото им положение, сочат на завишена степен на обществена опасност на този подсъдим, но това без изключение са обстоятелства, взети предвид при преценката, дали деянието представлява особено тежък случай, по смисъла на чл. 211 от НК.

Тези обстоятелства са отчетени вече от съдилищата при преценката за приложимостта на квалифицирания състав на измамата и не следва да се отчитат повторно, при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като това би се явило в нарушение на принципа non bis in idem.

В настоящото производство не се констатират, според настоящия състав, обстоятелства, които да се явят отегчаващи отговорността на подсъдимия и да не са съобразени при преценка на приложимостта на квалифицирания признак по чл. 211 от НК.

При това, наказателната отговорност на подсъдимия следва да се индивидуализира единствено с оглед отчетените смекчаващи такива обстоятелства.

Разбира се, съдебният състав се съгласява с изводите на районната инстанция, че не са налице предпоставки следващото се на подсъдимия наказание да се определи при условията на чл. 55 от НК.

Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки – да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга – и най-лекото, предвидено в закона наказание, да е несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление – определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“.

Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението.

В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, се налага категоричният извод, че макар да не са отчетени отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не са налице нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство на подс. С., при което и най- лекото, предвидено в закона, наказание – „лишаване от свобода“ за срок от три години, да се яви несъразмерно тежко спрямо извършеното престъпление и личността на неговия извършител.

Оттук и изводът, че районният съд правилно е преценил, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, следва да се определи по реда на чл. 54 от НК. Конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител съответства на типичната, визирана от законодателя в наказателноправната норма на чл. 211 от НК и не са налице предпоставки за приложение на института по чл. 55 от НК, който идва да се яви коректив на общите правила за определяне на наказанието, в случай, че деянието и неговия извършител разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с типичната, визирана от законодателя.

Предвид наложилата се ревизия на отчетените от първия съд смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, обаче, СГС намира, че следва да измени и размера на определеното на подсъдимия наказание, на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, като го намали до размер от 4 (четири) години и 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“, което, на основание чл. 373, ал. 2, вр. чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде редуцирано с 1/3, до размер от 3 (три) години „лишаване от свобода“.

Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че именно този размер на наказанието би бил справедлив и съответен на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото.

Правилно първият съд е преценил, че доколкото по делото не е установено подс. С. да притежава имущество, не са налице предпоставките за налагане на алтернативно кумулативно предвиденото в санкционната част на разпоредбата на чл. 211 от НК наказание „конфискация“.

Не могат да бъдат споделени и изводите на първостепенния съд, че не са налице предпоставки за отлагане изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание с изпитателен срок, по реда на чл. 66 от НК.

Въззивният съд приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

Размерът на наказанието, наложено на подс. С. и това, че същият не е бил осъждан на наказание лишаване от свобода към датата на извършване на деянието, очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма.

Съдът се съгласява с изводите на защитата, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“.

За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода.

Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно – правното положение на подсъдимия, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че не се налага изолирането му от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването от обичайната му социална и от семейната му среда. Евентуално такава би се явило разрешение, непропорционално на извършените престъпления, което би излязло извън законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. Подсъдимият не е с трайни престъпни навици (чисто съдебно минало). При това законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. Предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо – превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите.

Воден от изложените съображения, въззивната инстанция намира за необходимо да измени присъдата на СРС – НО, 14-ти състав и в частта, в която е определено осъденият да изтърпи ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като на основание чл. 337, ал. 1, т. 3, вр. чл. 334, т. 3 от НПК го освободи от изтърпяване на наложеното му наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

При определяне на размера на изпитателния срок, съдът съобразява личността на подсъдимия, като едновременно с това отчита и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това приема, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно – превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото.

Иначе правилно и законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от НК, СРС е приспаднал от така определения срок на наказанието „лишаване от свобода” на подс. С. времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и по НПК.

Не се нуждаят от преоценка и изводите на съда по отношение на веществените доказателства по делото.

Правилно и законосъобразно първият съд е постановил веществените доказателства да останат по делото и след изтичане на сроковете за съхранение да се унищожат.

С оглед изхода на делото, правилно и законосъобразно районният съд е присъдил подсъдимият да заплати на частните обвинители Г. С. М. и Х. С. С. сторените по делото разноски за възнаграждение на повереник, съответно в размер на 5 000 (пет хиляди) лева и 4 000 (четири хиляди) лева, както и, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 1 426.24 лв. (хиляда четиристотин двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки), по сметка на СДВР. Същите са правилно изчислени.

Пред настоящата инстанция са представени доказателства за сторени от ЧО Х. С. С. и ЧО Г. С. М. разноски за участие във въззивното производство – за упълномощаване на повереник, съответно в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева от ЧО С. (вж. договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г., приложен на л. 68 от въззивното съдебно производство) и в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за ЧО М. (вж. договор за правна защита и съдействие от 07.10.2024 г. и пълномощно от същата дата, приложени на л. 69 и л. 70 от въззивното съдебно производство).

Направеното е и изрично искане от поверениците на ЧО за присъждане на сторените от същите разноски за участие пред въззивния съд.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, настоящата инстанция намира, че следва да осъди подс. Д. Д. С. да заплати сторените от ЧО Х. С. С. разноски пред въззивната инстанция – за възнаграждение на повереник, съгласно договор от 02.10.2024 г., в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, както и да заплати сторените от ЧО Г. С. М. разноски пред въззивната инстанция – за възнаграждение на повереник, съгласно договор от 07.10.2024 г., в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.

В допълнение и за да отговори на доводите на защитата, изложени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.

Районният съд е събрал необходимите и възможни гласни, писмени и веществени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и е положил необходимите процесуални усилия, разбира се в рамките на избраната от защитата и подсъдимото лице диференцирана процедура на съдебно следствие по реда на гл. ХХVІІ от НПК, за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници.

Не е допуснато, следователно, нарушение на принципа за разкрИ.е на обективната истина – по чл. 13 от НПК, и за вземане на решения по вътрешно убеждение – по чл. 14 от НПК.

Не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на съда, касаеща събраните доказателствени източници.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав.

Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на присъдата изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си относно кредитируемостта на доказателствените средства, като не е сторил това произволно, а въз основа на задълбочен и правилен анализ и съпоставка на доказателствените източници едни спрямо други. Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за установени, както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на вмененото му престъпно посегателство. Контролиращата съдебна инстанция и страните по делото не са лишени от възможност да разберат действителната воля на решаващия първоинстанционен съд и начинът на формирането.

Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт.

Не е допуснато, следователно, процесуално нарушение при произнасяне на първия съд по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване.

Не е допуснато и соченото от защитата на подсъдимия процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всяко от вменените във вина на подсъдимия престъпления. Това е така, тъй като с внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, срещу подс. Д. С. е повдигнато обвинение за извършване на едно - единствено престъпление – квалифицирана, обикновена (класическа) измама по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, извършена при условията на продължавана престъпна дейност по чл. 26, ал. 1 от НК, състояща се от петнадесет самостоятелни деяния, които не съставляват самостоятелни престъпления. Поради това и съдът не е допуснал нарушение, необсъждайки повече от едно престъпления.

Отделно от посоченото, при обективиране на изводите си относно приложимия материален закон, първият съд е мотивирал достатъчно обстойно и задълбочено произнасянето си, като е изложил доводи както по отношение съставомерността на отделните деяния по основния престъпен състав по чл. 209, ал. 1 от НК, така и по отношение приложението на по-тежко наказуемия квалифициран състав и това на института на продължаваното престъпление. Контролиращата съдебна инстанция и страните по делото не са лишени от възможност да разберат действителната воля на решаващия първоинстанционен съд и начинът на формирането.

Неоснователни се явяват и доводите на защитата, че СРС не е осъдил подсъдимото лице за „всяко едно от престъпленията поотделно … след което да наложи едно общо най- тежко наказание“, което се приема за грубо нарушение на закона.

Изводимо от казаното по-горе е, че съдът правилно е осъдил подсъдимото лице за извършеното от него едно - единствено престъпление, при усложнена престъпна дейност от типа на продължаваното престъпление, за което му е наложил едно - единствено наказание, което е редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК.

Единствено за пълнота, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че се констатира непрецизност на първия съд по отношение на процедурата по глава ХХVІІ от НПК, в разновидността и по чл. 371, т. 2 от НПК.

Така, в откритото съдебно заседание по делото, проведено на 20.05.2024 г., подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, но не е направил изявление, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, от своя страна, не се е произнесъл с определение в съдебното заседание по въпроса, дали самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, което се явява императивно изискуема предпоставка за приложение на диференцираната процедура по Глава ХХІІ от НПК, а е обективирал изводите си в този смисъл едва в мотивната част на постановения съдебен акт.

Допуснато е нарушение на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, но същото не е съществено, респективно – не обуславя отмяна на първоинстанционната присъда, на основание чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като волята на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие именно по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е безусловно ясна.

В обобщение, при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съответния първоинстанционен съд.

Възраженията на защитата на подсъдимия в противния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователни.

При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде изменена, в указаната по-горе част, а в останалата част – потвърдена.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД