Решение № 4793 от 19.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 8220/2023 г.

Производството е по чл.258-273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Д. К. И. срещу решението от 22.03.2023 г. по гр.д. № 15663 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 92 състав, което се обжалва в частта, в която е изменен режима на лични контакти на въззивинка с детето К.Д. И., род. на •••• г. В жалбата се твърди, че решението в атакуваната част е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивникът моли да се отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и да се постанови друго, с което да се изменят мерките относно упражняването на родителските права над детето К.Д. И., род. на •••• г., и това упражняване да се предостави на него. Не претендира разноски. Въззиваемата страна П. К. Н. оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски. Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт. Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното: С решение № 341445/14.02.2018 г. по гр.д. № 28431/2017 г. на Софийския районен съд, 80 състав, влязло в сила на 14.02.2018 г., е прекратен с развод брака между страните по взаимно съгласие и е утвърдено споразумението им по чл.51 от СК, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на детето К.Д. И. е предоставено на майката П. К. Н. –И. (сега Н.) и е определено местоживеенето на детето при майката, а на бащата Д. К. И. е определен режим на лични контакти с детето както следва: всеки четен петък, събота и неделя на месеца, за времето от 18: 00 часа в петък до 18: 00 часа в неделя с преспиване и всяка нечетна сряда от месеца за времето от 18: 00 часа до 20: 00 часа, който режим не се прилага по време на платения годишен отпуск на майката през лятото, 30 дни през лятото, разделени на два периода от по 15 дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година по време на Пролетната ваканция, определена от МОН за съответната учебна година и всяка нечетна година по време на коледната ваканция, определена от МОН за съответната учебна година за времето от 11: 00 часа на първия ден от съответната ваканция до 18: часа на последния ден от ваканцията, като в случай, че бащата няма възможност да присъства на тържеството по случай рождения ден на детето, има право да го време при себе си следващ, уговорен от двамата родители ден. С посоченото решение Д. К. И. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето К.Д. И., чрез неговата майка и законен представител П. К. Н. –И. (сега Н.), в размер на 150 лв., ведно със законната лихва за всяка закъсняла или просрочена вноска. С утвърденото споразумения по чл.51 от СК страните са уредили и останалите последици от развода, включително ползването на семейното жилище и фамилното име на съпруга, който го е променил при сключването на гражданския брак. С атакуваното пред настоящата инстанция решение от 22.03.2023 г. по гр.д. № 15663 по описа за 2018 г. Софийският районен съд, 92 състав, е изменил на основание чл.51, ал.4, вр. с чл.59, ал.9 СК постановените с решение № 341445/14.02.2018 г. по гр.д.№ 28437/2017 г. на СРС, 80 състав мерки по отношение на детето К.Д. И., като е определил режим на лични отношения на бащата Д. К. И. с детето К.Д. И. всяка първа и трета събота от месеца, без преспиване, за продължителност не повече от три астрономически часа, единствено в детски контактен център към Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.София, ж.к. ••••, офис 1, тел: 0878396499 и 0876974944, е-mail: opendoor_centre@hotmail.com, при следните условия: всяка една от срещите да се провежда в присъствието на психолог, продължителността всяка среща да се определя от ръководителя на детския контактен център или от посочен от него експерт – психолог в центъра, който да уведомява поне три дни предварително майката, за началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност, а при наличие на обективна пречка за провеждане на срещите, свързана с учебния план или здравословното състояние на детето, срещата следва да се проведе до края на следващата седмица според графика на детския контактен център, родителите и детето, като ръководителят на детския контактен център или посочен от него експерт- психолог в центъра следва да уведоми предварително страните за дена и началния час на съответната среща. С решението е отхвърлена претенцията на Д. К. И. срещу П. К. Н. за изменение на решение № 341445/14.02.2018 г. по гр.д.№ 28437/2017 г. на СРС, 80 състав в частта относно предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр.София, ж.к.“Свобода“, ул.•••• по чл.56, ал.6 СК. Първоинстанционното решене в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по чл.56, ал.6 СК, като необжалвано от страните е влязло в сила и не е предмет на настоящото въззивно разглеждане. За да постанови решението в обжалваната част СРС, 92 състав, въз основа на събраните доказателства, е приел за установено от фактическа страна, че родители на детето К.Д. И., родено на •••• г., са Д. К. И. и П. К. Н. (преди развода с фамилно име Н. –И.) – безспорно между страните, като последните са уредили доброволно родителската си отговорност по отношение на детето, постигайки споразумение по реда на чл.51, ал.1 СК, утвърдено с бракоразводното решене по гр.д.№ 28437/2017 г. на СРС, 80 състав, влязло в сила на 14.02.2018 г. Приел е, че след постановяване на бракоразводното решение отношения между родителите се изострили до крайност, като последните са позволили влошените им отношения да влияят негативно върху психическото състояние на сина им К., и независимо от афишираната от всеки от тях родителска загриженост, въвличат детето в конфликта си. Проява на липсата коректност и диалогичност между страните са водените различни съдебни спорове между тях, включително по ЗЗДН, а за осъществяване на режим на лични отношения бащата е образувал изпълнително производство и е търсил съдействие от органите за закрила на детето. Прел е, че връзката между детето и бащата е компрометирана, К. възприема баща си като заплаха, реагира със страх и тревожност спрямо него, ядосан и обиден е на баща си, има отхвърлящо поведение спрямо него. Към майка си детето проявява много висока степен на привързаност, нетипична за възрастта му. Майката не разбира в достатъчна степен потребността на детето да поддържа пълноценен контакт и с баща си, респ. не успява да съдейства за възстановяване на нарушената връзка между тях. Анализирайки доказателсвената съвкупност и съобразявайки заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-психологически и психиатрични експертизи, районният съд отчитайки дефицитите в родителския капацитет на двамата родители и недоброто емоционално състояние на детето, е приел, че не са налице нововъзникнали основания, които да налагат промяна в титулярството на родителските права, но са налице основания за промяна на определения с бракоразводното решение режим на лични контакти на бащата с детето чрез мерки, които да способстват за подобряване както на състоянието на детето, така и на връзката с баща му. Първостепенния съд е приел, че тези цели могат да бъдат постигнати само със супервизиран режим на лични контакти между детето и бащата в Детски контактен център при Фондация „Център Отворена врата“. Въззивният съд е изслушал двете страни и детето К., приел е заключението на допуснатата Комплексна съдебно-психологична психиатрична експертиза, събрал е гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. И. и Н. Н., приобщил е към материалите по делото ангажираните от страните писмени доказателства, социалните доклади на ДСП- Връбница и ДСП – Красно село, както и материалите по изпълнително дело № 578/2018 г. по описана ДСИ при СРС, 27 уч., и информация за работата по случая на детето К.Д. И. и неговите родители от Детски контактен център при Фондация „Център Отворена врата“. При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 27.05.2024 г. по реда на чл.59, ал. 6 СК, въззивникът Д. К. И. заявява, че е със средно-специално образование, занимава се с търговия, снабдител на меса и месни продукти, с работно време от 9: 00 до 18: 00 часа, като събота и неделя почива. Годишният му отпуск е 2-3 седмици, които може да ползва както през лятото, така и през зимата. Живее в семейна триетажна къща, находяща се в с.Мало Бучино, ул. Люлин № 34, от която ползва първия етаж, състоящ се от хол, кухня, стая, с възможност за преустройство и обособяване на детска стая, което извършва към момента. Живее във фактическо съпружеско съжителство с К.Р.. Съжителката му не познава К., тъй като самият той през последните шест години не е контактувал със сина си, освен в малкото случаи по центрове. Добавя, че в грижите за детето К. може да разчита на помощта на своята съжителка и на пенсионираните си родители, живущи на горния етаж. Родителите на въззивника не били виждали детето от около 7 години. Намира, че е най –добре той да упражнява родителските права спрямо К.. Определя себе си като разумен човек, който не би възпрепятствал контактите на детето с майка му. Предлага за период от половин година да провежда контакти със сина си в Контактен център, за да може детето да привикне с него, като осъзнава, че рязка промяна не би се отразила добре на детето. Заявява, че ако на него бъдат предоставени родителските права, не би възпрепятствал по никакъв начин контактите на детето с майката. Подчертава, че няма комуникация с майката. Правил опити за това, още след развода, двамата говорили, майката обещавала съдействие когато била в безизходица или искала финансова помощ от него, но след това спирала да приема обажданията му и си правела каквото си иска. Сочи, че през всичките тези години е търсил правата си по съдебен път и прави опити за контакт с детето си, защото сегашната ситуация е пагубна както за детето, така и за него самия. Споделя, че не е присъствал на нито един празник на детето си, а до миналата година дори не знаел и в кое училище учи то. От съда разбрал, че майката е променила училището на детето. Сега действащият режим на лични контакти не се осъществявал дори принудително, поради отказа на детето. Детето отказвало, включително да говори с него. Преди няколко месеца посетил адреса по местоживеене на детето със съдебен изпълнител и двама психолози, но не успял да осъществи контакт със сина си. Проведен бил кратък разговор между детето и психолозите, в който К. заявил, че не желае контакт с баща си, защото баща му го тормозил, което въззивинъкт отрича да е вярно. Въззиваемата страна П. К. Н. заявява по реда на чл.59, ал.6 СК, че е със висше образование, работи като управител транспорт в транспортна фирма, в мобилна среда, на пет дневна работна седмица, с различно работно време, като обикновено приключва работа около 16: 00 – 17: 00 часа, а събота и неделя -почива. Има възможност да ползва дълъг отпуск, тъй като фирмата, в която работи е на родителите й, а офисът се намира в кооперацията, в която живее. Уточнява, че годишния й отпуск не е регламентиран, може да е с продължителност и повече от 2 месеца в годината, зависи от обема на работата. Обикновено почивал през юли и август, както и за около 20 дни по Коледните и Новогодишните празници. Н. споделя, че живее със сина си К. и родителите си в апартамент на последните, находящ се в гр. София, ж.к. ••••. Към момента нямала партньор. Не желаела да обърква допълнително детето, което преминавало през труден етап - разпити в съда, срещи със социални работници и психолозите. Желае детето да свързва бащината фигура само с баща си. Майката споделя, че в грижите за детето може да разчита и разчитала изцяло на родителите си, на сестра си и партньорът на последната, към които детето е много привързано. Споделя, че провежда системни разговори със сина си за да се съгласи той на срещи с баща си. В хода на делото, с цел подобряване на взаимоотношения между страните намерила психолог, който да посещават заедно с детето, за което съобщила на въззивника, но последният отказал. Намира, че както тя самата, така и въззивникът имат принос за създалата се ситуация. Споделя болката си от липсата на уважение от страна на бившия си съпруг като майка на детето му. Обяснява си отказа на детето да контактува с баща си с поведението на бащата. Добавя, че е имала основания да търси защита по реда на ЗЗДН, както и да образува производство по чл.127 а СК (две години детето не можело да напуска страната, като въпреки молбите й бащата отказвал да даде пълномощно за пътуване, сторил това в хода на делото). На свой ред въззиваемата споделя за липсата на каквато и да е комуникация между страните, заради отказа на въззивника да контактува с нея. Смята, че най –добрия интерес на детето К. налага с родителите и детето да работи психолог и това да е психолога Е.Г., която детето посещава от два месеца и се чувства добре с нея. Предлага съдът да определи супервизирани контакти на детето с бащата, които да се провеждат при психолог Г. и те да продължат толкова време, колкото има нужда детето. Не държи да присъства на срещите между бащата и детето, като уточнява, че досегашното й присъствие се е налагало поради настояване на детето. Споделя, че от раждането до момента неизменно присъства в живота на детето и не може да си представи ситуация, в която тя да не основно грижещият се за детето родител. Добавя, че К. е адаптиран в учебното заведение, което посещава, ходи на баскетбол, на плуване, остава след училище да играе мач с приятелите си. Бащата Д. И. намира за неудачно предложението на майката контактите между него и сина му да се провеждат в присъствието на психолог Е.Г., която заявява, че не познава и с която няма изградена доверителна връзка. Смята, че в случай не необходимост от супервизирани контакти те следва да се провеждат при г-жа Мачева, която най –дълго време е работела със страните и детето им. Изслушано по реда на чл.15 ЗЗДет в съдебно заседание, проведено на 20.11.2023 г., детето К.Д. И. заявява, че живее в кв. „Обеля“ при баба си и дядо си, и заедно с майка си. Баща му, който нарича „той“ и „М.“, ги изгонил от апартамента, находящ се в ж.к.“Свобода“, ул.“••••. В жилището, в което живее към момента ползва отделна стая, като има кът и в хола, където е бюрото и компютъра му. Разбирал се много добре с баба си и дядо си по майчина линия от малък. С баба си и дядо си по бащина линия не се разбирал, защото те, преди раздялата на родителите му, казали, че не искат да го виждат. Просълзен споделя за случай, при който баща му го отвлякъл „малко“, завел го при неговите майка и баща и той тогава бил много уплашен, тъй като баща му казал, че няма да види повече майка си. Този спомен бил много ясен за него. За начина, по който прекарва свободното си време К. споделя, че когато не е на училище ходи на спорт, тренира баскетбол, плуване, а понякога тенис. В свободното време с майка си гледа телевизия, ходят на Витоша, на село. Проблемите си в училище или други събития споделя с майка си. С баща си не контактува особено. Помощ в подготовката за училище оказват майка му, леля му и баба му. Заявява, че баща му минава с колата пред блока им, а него много го е страх от баща му, защото последният преди развода тормозил майка му, а него – биел. Разказва с подробности за случай, при който той и майка му били в колата, а баща му упражнил насилие над него и над майка му. Заявява, че майка му постоянно го карала да се вижда с баща си, но той не искал, защото го страх. Казал на майка си, че ако го заведе при „този човек“ ще избяга. Споделя, че с баща си се е виждал преди много време в Детски контактен център при З.М., но той не искал много да говори с баща си. Заявява, че е сърдит на баща си, заради това, което му е причинил. Не вярва, че баща му може да се промени. Смята, че ако баща му го обича не би го изгонил от апартамента, в който е живеел. Вярва, че всичко, което му се случва е заради това, че баща му не го обича. Смята, че баща му изпитва омраза към майка му и добавя, че пред него както баща му, така и родителите на последния, са казвали, че баща му ще си направи други деца, а него изобщо не го иска. Водените от баща му дела си обяснява с омразата, която баща му изпитва към майка му. Категоричен е в нежеланието си баща му да го гледа, а и не може да си обясни как това на практика ще се случи, защото баща му не го търсел, не му звънял по телефона, макар, че той нямал да приеме негово обаждане. Многократно подчертава, че изпитва страх от баща си, че е обиден на последния и че не проявява никакво любопитство към това което баща му би му казал. Добавя, че не би приел баща си, дори и отношенията между родителите му да се подобрят. За страха, който споделя, че изпитва от баща си уточнява, че когато баща му минава пред блока с колата и го види викал: „Ще те взема и повече няма да видиш никой от семейството ти“ и други подобни неща. Баща му обикновено минавал покрай блока му във интервала от време между 17: 00 и 19: 00 часа и в този часови интервал той не излизал навън сам. Детето е на мнение, че не липсва на баща си, защото последният никога не му бил казвал това, а и когато го видел, отварял прозореца на колата и му казвал: “Ще те взема и повече няма да видиш майка ти, баба ти и дядо ти“. Никога не казвал: „Липсваш ми“, „обичам те“. Изразява категоричното си желание да остане да си живее при майка му и изобщо да не се вижда с баща си. В хода на социалното проучване на ДСП-Връбница и ДСП-Красно село е констатирано, че и двамата родители са трудово и жилищно обезпечени, като жилищата на родителите като цяло са с отлични битово- хигиенни условия. От показания на разпитаните от въззивния съд свидетели К. И. (баща на въззивника) и Н. Н. (сестра на въззиваемата), кредитирани с резервата на чл.172 ГПК заради близката родствена връзка на всеки един от свидетелите със страна по делото, се установява нарушена до крайност връзка баща-дете, липсата на продължителен пълноценен контакт между двамата, както и че провежданите срещи в контактен център са останали без резултат. През последните около седем години детето не е поддържало никакви отношения с роднините по бащина линия, като при среща с тях пред съдебната зала детето дори не дало признаци, че ги познава (от показанията на св.К. И.). При разпита св.И. изразява мнение, че детето е обсебено от лелята и бабата по майчина линия, а водените срещу сина му различни съдебни производства целели ограничаване на контактите. Заявява, че при последното гостуване на детето в дома му (по време на развода между родителите) пристигнала бабата по майчина линия, влязла в хола, грабнала детето и се обадила на телефон 112, на пожарна и на бърза помощ, че детето било отвлечено, травмирано и т.н. Пред дома му пристигнала полиция, линейка, станало „чудесия“. След този инцидент синът му не можел да се вижда с детето си, като на опитите му за контакт се заявявало, че детето не иска. Самият свидетел не бил правил опити за контакт с детето, защото смята, че това ще предизвика скандал, ще бъде повод за търсене на съдействие от органите на реда. Според св.Н. отношенията на детето с майката са прекрасни, а тези с бащата – „сложни“. Разказва за страха и разочарованието, което детето преживяло когато бащата ги изгонил с майката от семейното жилище, както и за предхождащите това случаи на домашно насилие и развилите се събития, свързани с ползването на семейното жилище и въвода със съдия –изпълнител. Тогава детето било разстроено, тъй като бащата му бил изнесъл любимите му играчки и част от мебелите. Именно по това време бил и първият случай на осъществено домашно насилие от страна на въззивника спрямо въззиваемата и детето, заради който е било образувано производство по ЗЗДН. Според св.Н. понастоящем бащата не търсил детето, но минавал ежедневно покрай блока на родителите й, в който живеели сестра й и детето, около 17.30 часа, и всеки път когато бащата видел сина си, спирал колата и казвал: „Ще видиш ти, аз ще те взема, няма да видиш повече майка ти, няма да те върна при нея“ и т.н. Свидетелката лично възприела това поведение на бащата. По време на ковид пандемията започнали срещи между бащата и детето в Контактен център, но тези срещи в последствие били прекратени по искане на бащата, въпреки това последният пуснал жалби до Д“СП“, до съда, за това, че майката възпрепятствала срещите. Последвало ново разпореждане за провеждане на срещи между бащата и детето в Контактен център, като в тази връзка на св.Н. било известно заключение на социалните работници за липса на готовност на детето да се вижда с баща си. От майката и детето св.Н. разбрала и за наличието на препоръка за провеждане на самостоятелни срещи между детето и социален работник, респ. между бащата и социален работник, но бащата не се отзовал. Според св.Н. майката не създавала пречки за срещите на детето с бащата, правила опити да успокои детето, казвала на сина си, че въпреки случките в миналото баща му едва ли му мисли лошото, водила детето на срещите в контактния център. Детето се съпротивлявало, казвало на майка си, че ако го заведе там ще избяга и няма да го види повече. Въпреки съпротивата на детето имало проведени срещи между него и бащата. Такава среща била проведена и през май месец на 2023 г., след която К. бил много разстроен, казал, че не може да прости на баща си, че го е страх да остане насаме с баща си, защото последният непрекъснато го обиждал, наричал го „лигльо“, „женчо“ и др. подобни. Пълноценни срещи между бащата и детето не са осъществени и принудително, като това се установява освен от събраните по делото гласни доказателства и от материалите, съдържащи се в кориците на изпълнително дело № 578/2018 г. по описана ДСИ при СРС, 27 уч. От постъпилата по делото информация от „Детски контактен център“ към Фондация „Отворена врата“ се установява, че случая на детето К. е известен на центъра във връзка с издадена заповед за защита от домашно насилие и разпоредения с нея контакт на бащата с детето само в Детски контактен център. По този повод е било подадено заявление и от двамата родители, провеждано консултиране и договаряне на дати и часове за супервизирани контакти между детето и бащата. На първата среща детето било придружавано от майка си и баба си по майчина линия, като отказало да влезе при баща си, заявило, че се страхува от „М.“, че той го бие, бие и майка му, след това детето избягало от центъра. Тогава майката отказала да подпише договор за срещи, което довело до ново предоговаряне, като в крайна сметка договор бил подписан. Изготвена била индивидуална социална оценка за ползване на услугата, оценка на потребностите и план за грижи. Първата от договорените срещи не се провела, заради заболяване на детето. Преди втората среща майката записала час за консултация с детето с аргумент, че детето искало лично да заяви нежеланието си за срещи с бащата. Започнало консултиране на детето от типа индивидуална работа за идентифициране и преодоляване неговите резерви да общува с баща си. По време на консултирането детето с категоричност заявило, че няма да се среща с баща си и няма да посещава центъра, за което бащата бил уведомен. Заради нежеланието на детето работата по предоставяне на контактната услуга била преустановена. Отправена е препоръка за продължаване на индивидуалната работа с детето К. за идентифициране и преодоляване травматични преживявания свързани с домашно насилие и причини за отхвърляне на бащата. Представен е и психологически доклад, изготвен от психолог Е.Г., с който майката се свързала през месец март 2024 г.. Проведени били няколко срещи с майката и детето, като бащата не се отзовал на отправената чрез майката покана. В заключение е посочено, че детето К. се нуждае от стабилна и поддържаща среда, за да се справи със стреса и безпокойството, предизвикани от затруднените отношения с бащата. Отправена е препоръка за продължаване на психологическите сесии с детето и майката, при специалист, ползващ се с доверието на детето и ангажиране участието на бащата в консултациите. С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото пълнолетие дете при произнасянето по въпросите касаещи родителската отговорност по отношение на него, въззивният съд е допуснал изготвянето на комплексна съдебно- психологична психиатрична експертиза. Заключението се отнася до емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му, отношението на детето към всеки един от тях, емоционалното състояние на детето, наличието при детето на конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите, родителския капацитет на всеки един от родителите и наличието на родителско отчуждение при детето. От кредитираното заключение на вещите лица П. Х. и д-р С. по допусната от въззивнята инстанция комплексна съдебно-психологична психиатрична експертиза и разясненията на вещите лица при изслушването на експертното заключение в съдебно заседание, проведено на 12.02.2024 г. се установява, че родителите на детето К. са клинично здрави, но със затруднение в адаптивните функции, без клинична значимост, което според експертите може да се интерпретира не само като функция от индивидуалното формиране, но също така и като функция от продължителния конфликт между родителите, който има характер на обстоятелство, нанасящо травматични поражения върху психиката на всички участници - както родителите, така и детето. Между майката и бащата е липсва ефективна, пряка комуникация в полза на общото им дете след техния развод. И двамата родители са с чувство за собствена правота и не успяват да открият взаимноизгоден подход към разрешаване на своя партньорски конфликт в полза преди всичко на детето им. Поради раздялата си и личностната специфика на всеки от родителите те са в дисфункционален конфликт, който сам по себе си е достатъчен стресогенен фактор, тъй като правилното детско психично развитие изисква ефективна, открита и зряла комуникация между родителите, за да подпомогнат процеса на адаптация при детето към настъпилите промени в семейната среда след раздялата на родителите. Като цяло експертите не са установили ограничения в капацитета на родителите да упражняват пълноценно родителска роля, по- конкретно способността им да осигуряват грижи за детето в няколко различни аспекта: задоволяване на базисните нужди на детето; обезпечаване на неговата безопасност; осигуряване на емоционална топлина (осигуряване на усещане у детето, че то е специално, изразяване на позитивни чувства към детето, разпознаване на емоционалните му нужди и своевременно и адекватно откликване на тях, осъществяване на подходящ физически контакт, осигуряване на подкрепа, насърчение, усещане за комфорт и утеха; стимулиране на интелектуалното и психосоциално развитие на детето; осигуряване на напътствия и граници (демонстриране на подходящо поведение, контрол върху емоциите, включително управление на гнева, взаимоотношения с другите, морални ценности, решаване на проблеми, самодисциплина, моделиране на поведението, овластяване и въздържане от свръхпротекция); осигуряване на усещане за стабилност (постоянство в отзоваването; последователност на поведението; позволяване и осигуряване на контакти с разширеното семейство и значими други хора). Именно в осигуряването и практикуването на последната характеристика на родителската роля - позволяване и осигуряване на контакти с други значими за детето хора, на първо място с другия родител, експертите са наблюдавали затруднение от страна на майката, провокирано от интензивни негативни преживявания спрямо бащата, трудности в удържането на гнева, обусловени както от конфликтните взаимоотношения между тях, така и от особеностите в характера на майката, отличаващ се с повишена склонност към нападателност, невъздържаност в отправянето на обвинения (вербална агресия), опозиционно поведение (противопоставяне), открояващи се както в използваните тестови методики, така и непосредствено наблюдаваните интеракции. Експертите са категорични, че детето К. функционира в симбиотичен режим с майката и на практика възпроизвежда нейното отхвърлящо и враждебно отношение спрямо бащата, демонстрирайки предимно пасивна агресия към него, без да са налице провокации за такава от страна на бащата. Наблюдавана е склонност у детето да идеализира фигурата на майката, идентифицирайки се с нея в значителна степен (ненормативна за пола и възрастта), като в същото време отхвърля изцяло фигурата на бащата като непритежаващ каквато и да била ценност/стойност за него. Констатирано е изразено отчуждение от страна на детето спрямо неговия баща. Конфликтът на лоялност е „решен” от детето по нездравословен начин, избирайки страна в конфликта между родителите си, идентифицирайки се с позицията, заемана от майката. В това отношение детето не е подпомогнато от отглеждащия родител и в този смисъл, според експертите, е налице провал в практикуването на ключовата родителска роля от страна майката. Мнението на вещите лица е, че процесите на отчуждение на детето от неговия баща са свързани с невъзможността на отглеждащия родител (майката) да изгради и представи позитивен образ за бащата пред детето, както и да предпази детето от прехвърляне на нейните собствени негативни нагласи спрямо бащата, удържайки ги ефективно в своето вътрешно психично пространство. Вещите лица не са установили състояния у родителите, които да поставят детето в непосредствен и значим риск. Единственият идентифициран риск е рискът от задълбочаване на отчуждението на детето от неговия баща, респективно лишаване на детето от възможността да ползва потенциала и на втория си родител чрез активно взаимодействие с него. Въпреки това, с оглед добруването на детето, специалистите са категорични, че предприемането на значими промени в средата, в която е отглеждано детето понастоящем, не биха се отразили благоприятно на неговото емоционално състояние и биха били предпоставка за интензифициране на неговата враждебност/опозиционност спрямо бащата, за сериозни емоционални кризи и поведенческите отклонения, вкл. агресивно поведение, физическа агресия, бягство. Специалистите са на мнение, че възстановяването на връзката на детето с бащата следва да минава през преодоляване на конфликтите между родителите и възстановяване на спокойни и конструктивни (партньорски) взаимоотношения между тях, доминирани от толерантност един към друг, зачитане и демонстриране на дружелюбност и позитивно отношение, като в този смисъл двамата родители имат нужда от консултиране и подкрепа. Категорично е становището на вещите лица, че възстановяване на отношенията по административен/принудителен път между бащата и детето, без да е преодоляна активната конфронтация между майката и бащата, ще постави детето отново в конфликт на лоялност спрямо майката, което може да доведе до емоционално страдание и поведенчески нарушения у детето. При изслушването в съдебно заседание по отношение на дефицитите в родителския капацитет на майката, свързани с неразбирането в достатъчна степен на потребността на детето от контакт с другия родител и невъзможността да осигури пространство на бащата да се включи в живота на сина си по автентичен и възможен за него начин, вещите лица уточняват, че майката не нарочно и преднамерено насажда негативизъм в детето, като дава израз на собственото си отношение към бащата. В тази връзка експертите са на мнение, че майката има нужда от себерефлексия, от сдържаност да не предава своите негативни чувства към бащата чрез поведението си на детето. Наред с това са категорични, че при изследването са установили детето да копира поведението на майката, като смятат, че тези процеси не са съзнателни ( нито майката го правела съзнателно, по отношение на детето, нито детето „попивало“ съзнателно), поради което са на мнение, че към момента, ще бъде изключително трудно за детето, ако майката не присъства при срещите на бащата с детето, респ. че е невъзможно да бъдат защитени интересите на детето, ако контактите между него и бащата, първоначално не се провеждат в присъствието на майката, заради активната съпротива на детето, затова и препоръката на специалистите е първоначално да се започне с психологическо консултиране с майката. След един първоначален процес на психологическо консултиране, който да й помогне тя да е по-осъзната, по рефлексивна, експертите са на мнение, че майката ще започне да практикува в по-голяма степен себеудържане, след което ще може да подпомогне възстановяването на нарушената връзка баща – син. На свой ред бащата също се нуждае от консултиране, за да повиши своите родителски умения и да овладее типовете агресивно поведение, които експертите са установили, че не са в норма (агресивно недоверие и вербална агресия). Именно за овладяване на личния конфликт след раздялата и за да могат да функционират пълноценно като разделени родители препоръката на експертите е страните да потърсят консултиране и подкрепа (консултации с фамилен терапевт от ЦОП към Д“СП“ или платен такъв). В тази връзка препоръката на експертите е за две – три първоначални срещи между бащата и майката, без детето, за да разбере то, че родителите му правят опити да възстановят отношенията след което да се провеждат по- интензивни (поне веднъж седмично) супервизирани срещи между бащата и детето с продължителност не по –малко от пет – шест месеца, за да може след това бащата и детето да се виждат самостоятелно, без майката и без професионалист. Поради риска връзката дете – баща да не се възстанови, специалистите са на мнение, че колкото по-дълго тази ситуация продължи ( срещи на детето с бащата в супервизирана среда) толкова по - неустойчиви ще са резултатите, като подчертават, че въпреки декларирания страх от бащата, детето не изпитва такъв, чувства се свободно, и то като майка си, да се противопостави, да даде израз на чувствата и мислите си, което не значи, че не е преживяло травма в миналото, а че е успяло да преодолее тази травма. Според чл.51, ал.4 СК, респ. чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото. Въззивният състав намира, че съвкупната преценка на събраните пред двете инстанция доказателства не е в състояние да мотивира извода, че от влизането в сила на решението, с което е уредено упражняването на родителските права досега е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо необходимостта от промяна в титулярството на упражняване на родителските права по отношение на детето и интерес на последното от това, въпреки невъзможността на майката да позволи и осигури контакти на детето с други значими за него хора, на първо място с другия родител, в каквато насока са установените по делото дефицити в нейната родителска годност. За да достигне до този извод съдът съобрази следното: В разглежданият случай е безспорно, че страните са родители на малолетния К.Д. И., като упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето и последният е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка. Безспорно е също така, че родителите притежават родителски капацитет за задоволяване на базовите нужди на детето, жилищно осигурени са, със стабилни доходи. Не е спорно, че майката полага необходимата родителска грижа за детето, като му осигурява храна, подслон, средства за издръжка и между нея и детето има изградена връзка на привързаност и доверие, докато връзката с бащата е силно компрометирана, последният има възможност и капацитет за посрещане и осигуряване на базовите нужди на детето, но без да е основно грижеща фигура. След родителската раздяла детето на практика не поддържа контакти с бащата, освен инциденти срещи в Детски контактен център, има отхвърлящо и враждебно отношение към него, до степен, че бащината фигура не представлява каквато и да била ценност за него. За това изразено отчуждаване на детето спрямо неговия баща безспорно са спомогнали както преживените от детето травматични събития, свързани с неправомерно поведение на бащата, така и патологичните отношения по между родителите, продължили години, които именно отношения представляват риск за детето, заради въвличането на последното в тях. На свой ред за това е допринесла и невъзможността на майката да предпази детето от прехвърляне на собствените си негативни нагласи спрямо бащата, както и неспособността на последната да осъзнае в достатъчна степен потребността на детето от пълноценен контакт с бащата и да осигури необходимите условия да се случват личните отношения между детето и бащата. Установения дефицит в родителската годност на майката (невъзможността да позволи и осигури контакти на детето с бащата) съблюдавайки най- добрия интерес на детето, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието на детето и с оглед конкретните индивидуални обстоятелства на настоящият казус, съдът не намира за обстоятелство, обуславящо необходимостта от промяна в титулярството на упражняване на родителските права по отношение на детето К., до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Извършвайки тази преценка и съобразявайки заключението на вещите лица по допусната КСППЕ, настоящият съдебен състав намира, че запазвайки концентрацията на родителските права върху личността на майката най-малко ще бъде отрицателното въздействие, което решението ще има върху детето в психо -емоционален план, като за да обоснове този извод, взима предвид и зачита чувствата на детето, желанието му да живее при майка си (категорично заявени при изслушването по реда на чл.15 от ЗЗДет) и най -вече негативния ефект от принудата, която следва да бъде упражнена върху детето, ако то бъде предадено против волята му при другия родител. Изложеното е достатъчно за да се приеме, че интереса на детето не изисква промяна в титулярството на упражняване на родителските, а най –добрия интерес на детето е приоритетен при преценката кой от родителите да упражнява родителските права, при кого да живеят то, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и неотглеждащия го родител. С оглед конкретните индивидуални особености на настоящият казус, съдът намира обаче, че са налице обстоятелства, обуславящи необходимостта от промяна на определения на бащата режим на лични контакти с детето и интерес на последното от това за да бъде възстановена връзката баща –дете. С оглед събраните пред двете инстанции доказателства, в това число социалните доклади на ДСП по местоживеене на бащата и на майката и детето, както и кредитираното заключение на вещите лица по допусната пред въззивната инстанция КСППЕ, което кореспондира и допълва заключението на вещите лица по допусната от първоинстанционния съд КСППЕ, настоящият състав намира, че е налице възможност отчуждението на детето от неговия баща да бъде преодоляно, като това е възможно да се случи единствено чрез промяна на сега действащия режим на лични контакти между детето и бащата, който не се изпълнява с години, включително и поради „разрешения“ от детето по нездравословен начин конфликт на лоялност, избирайки страна в родителския конфликт, идентифицирайки се с позицията, заемана от майката и невъзможността на последната да изгради и представи пред детето позитивен образ за бащата. Налице е необходимост връзката на детето с бащата да бъде възстановена изцяло, със срещи в защитена и спокойна среда за да се тушира създадената дистанция. И двамата родители обаче трябва да осъзнаят, че детето им има потребност между тях да има разбирателство и добра комуникация, без нападки, както и че липсата на контакти на детето с неотглеждащия родител крие рискове за правилното физическо и психическо развитие на детето. Детето има потребност от пълноценно общуване и с двамата си родители, от ясни и регламентирани срещи с неотглеждащия го родител, които да бъдат очаквани и предвидими. Това от своя страна обуславя необходимостта сега действащия режима на лични контакти на бащата с детето да бъде променен, като се зачетат препоръките на вещите лица и първоначално контактите между бащата и детето да се случват опосредствено, в контролирана и безопасна среда, като тези контакти плавно и поетапно се разширяват. Определения с атакуваното решение режим по никакъв начин не способства за постигане на преследваната цел - да се възстанови връзката баща - дете и доверието между родителите. На практика районният съд не е определил преходен период, а ограниченият режим (само в контактен център) по никакъв начин не би способствал за действителното възстановяване на отношенията на бащата с детето (такова е и категоричното становище на вещите лица, изготвили заключението по възложената от въззивния съд КСППЕ), не е оценена в достатъчна степен нуждата от психологична помощ и на детето, и на родителите, както не е съобразено и заключението на вещите лица по приетата от първоинстанционен съд КСППЕ, че по време на изследването не са установени реални причини и поведение на бащата, които биха могли да мотивират степента на отчуждение на детето от него. Ето защо, въззивният съд намира, че сега действащия режим на лични контакти, определен с решението по гр.д.№ 28431/2017 г., на СРС, 80 състав, следва да бъде изменен така, че мярката по чл.59, ал.8 СК, която е необходимо да бъде наложена в случая да е изпълнима, но и временна, и да не създава условия за нови спорове между родителите. В тази връзка следва да бъде съобразено и установеното по делото, че страните не могат да поддържат контакт помежду си, дори и във връзка с детето, отношенията им са крайно обтегнати и непримирими, а изразеното от тях желание в съдебно заседание, проведено на 12.02.2024 г. за ползване на социална услуга „Терапия и рехабилитация, с цел предоговаряне на родителски взаимоотношения след настъпила раздяла“, предоставена от Фондация „Център отворена врата“ в съответствие с препоръките на вещите лица, е само декларативно. Наред с това следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към момента малолетният К. е успял да преодолее преживяната травма, свързана пряко с поведение на бащата, като в тази връзка следва да се подчертае, че реално детето не изпитва страх от баща си, за което вещите лица са категорични, чувства се свободно да се противопостави, да даде израз на чувствата и мислите си, а преживяваната към момента от детето тревожност е в следствие на симибиотичната връзка с майката и предаваните от нея, макар неосъзнати нееднозначни послания, с ефект на поддържане на негативното и отхвърлящо отношение на детето спрямо бащата. С оглед препоръките на вещите лица, съдът намира, че подходящите мерки за възобновяване на контакта на детето с бащата следва да включват преходен период, в който съобразно разпоредбата на чл.59, ал.8 СК Дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на детето активно да участва в процеса на нормализиране на отношенията на детето с бащата, спазването на режима на лични отношения на детето с бащата от двамата родители, чрез предоставяне на подходящи услуги, а ако се налага и е в интерес на детето, да упражни правомощията си по чл.59, ал.9 СК. В тази връзка съдът намира, че преходните периоди, в които следва да се възстанови връзките на бащата и детето К., доверието в общуването им, следва да са няколко, като първият от тях следва да е с намесата на майката и съдействието на специалисти, които да подпомогнат детето и родителите, и да ограничат стреса на детето относно "принудата" да осъществява лични контакти с бащата. Вторият от тях следва да включва време, в което контактите между детето и бащата се осъществяват без намесата на майката, но в присъствието на специалисти, след което режимът следва постепенно да се разширява, като се включи и период от несупервизирани контакти, но без преспиване, до достигането на режим, който да гарантира възможността детето да пълноценно да ползва потенциала и на своя баща чрез активно взаимодействие с него. В случая е необходимо режимът на лични отношения да бъде максимално детайлизиран, от една страна поради неспособността на двамата родители от родителско сътрудничество и вземане на общи и разумни решения относно контактите и общуването с детето, а от друга заради неадекватна подкрепа за справяне със ситуацията, оказана на детето от майката, довела на практика до прехвърляне отговорността за вземане на решения по този въпрос върху детето. Съобразявайки препоръките на вещите лица, на малолетния К. и родителите следва да бъде осигурена психологическа подкрепа, а мерките по чл. 59, ал. 8 СК, както бе посочено, следва да бъдат гарантирани чрез възлагане на отговорности на Дирекция "Социално подпомагане" - Връбница за изготвяне на оценка на потребностите на родителите и детето и изготвяне на план за работа със специалист, според конкретните нужди, проблеми и промени в ситуацията, при необходимост и съвместно с доставчик на социална услуга. Наблюдението и помощта от специалист е от изключително значение, като е необходимо и навременно реагиране с оглед състоянието на детето и развитието на отношенията му с бащата. За да бъде реално изпълнено постановеното от съда ДСП – Връбница следва да ползва всички законови инструменти, за да обезпечи осъществяване на планираната от тях работа, вкл. издаване на заповед за насочване на родителите и детето към социална услуга в общността, съответно - издаване на задължително предписание на несъдействащия родител с прилагане при неизпълнение на санкцията по чл. 45, ал. 9 от ЗЗДт. При създаване на пречки от родителите и други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, засягащи интереса на детето, както бе посочено по –горе ДСП следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение. Съобразявайки всичко изложено по –горе настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното решение, следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което на основание чл.51, ал.4 СК да се измени определения с решението по гр.д.№ 28431/2017 г., на СРС, 80 състав режима на лични контакти, като на бащата се определи режим на лични контакти, включващ мерки по чл.58, ал.9 СК, съобразно диспозитива на настоящото решение. Следва да бъде отбелязано и това, че за изграждането на детето като личност двамата родители имат не само правно, но и нравствено задължение. Отношенията между родителите не следва по никакъв начин да рефлектират върху психическото и емоционалното състояние на детето. Именно родителите дължат да осигурят нормална и спокойна среда за развитието на детето си, тъй като то съществува по тяхна волята и желание. Бащата следва да прояви дължимите грижа и внимание към детето си, да положи усилия за преодоляване на създалата се дистанция между тях. Майката, от своя страна следва да изпълнява задължението си да съдейства за режима на личните контакти на майката с детето, като не допуска поведение насочено към отчуждаването на детето от майката и препятстване на контактите им. Накрая, съдебният състав намира за уместно да добави и посоченото в Решение № 65/28.02.2014 г., постановено по гр. дело № 4202/2013 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, а именно, че никакво правосъдие, колкото и справедливо и изкусно да бъде постановен съдебният акт, не може да е по-добро за едно дете от съзнателно сторения от родителите избор да превъзмогнат личностните си противоречия, за да може наистина детето в спокойствие и добруване да черпи и от двамата си родители необходимите му ресурси за хармонично развитие. В настоящия случай страните нямат право на разноски, а и последните не претендират такива. Така мотивиран, Софийският градски съд