Решение № 590 от 23.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по жалба на Ж.Л.Н. ЕГН •••••••••• в качеството на управител на „Х.“ ЕООД чрез пълномощник адв.А. В. от САК срещу отказ №20240328173515/01.04.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление образец А4 с вх.№20240328173515/28.03.2024г. за вписване на промени по партидата дружеството „Х.“ ЕООД /в ликвидация/ - заличаване на дружеството. Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Оспорва извода на ДЛР, че няма обявена покана съгл.чл.267 от ТЗ в търговския регистър, с която се канят всички кредитори на дружеството да предявят вземанията си. Твърди, че със заявление вх. №20230918113858/18.09.2023г. е било заявено започването на ликвидация на „Х.“ ЕООД и към него е била приложена покана до кредиторите, поради което е изтекъл шестмесечния срок. Претендира разноски в производството. Агенцията по вписванията ТР е депозирала отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното. По допустимостта на жалбата. Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт. По основателността на жалбата. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, по следните съображения. Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лице с нестопанска цел, с вх.№20240328173515/28.03.2024г., с което жалбоподателят е заявил за вписване промени по партидата дружеството „Х.“ ЕООД /в ликвидация/ - заличаване на дружеството. При извършената проверка по смисъла на чл.21 от ЗТР е установено, че подаденото заявление е по образец съгласно приложение № А4 от Наредба №1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Установено е обаче, че вписването не може да бъде извършено, поради което е постановен обжалвания отказ. В мотивите си ДЛР приема, че не са налице предвидените в ТЗ предпоставки за заличаване на търговското дружество, тъй като не е била обявена покана до кредиторите съгл.чл.267 ТЗ, съответно не е налице изтекъл шестмесечен срок от обявяването й в ТР, за да се пристъпи към разпределение на имуществото на дружеството, съответно да се иска заличаването му. Настоящият състав споделя изцяло изводите на ДЛР. При извършване на справка по партидата на „Х.“ ЕООД не се установява обявена покана до кредиторите на дружеството в ликвидация. Със заявление Б6 с вх.№ 20230918113858/18.09.2023г. по партидата на дружеството е било заявено започването на ликвидация и към това заявление е приложена и поканата до кредиторите. С това заявление не се обявява поканата до кредиторите по чл. 267 от ТЗ, дори и да е приложена такава към заявлението. Подлежащите на обявяване актове, включително и изрично посочената покана до кредиторите, се представят за обявяване със заявление по образец Г1, съгласно чл. 61, ал. 1 и, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Не се установява по партидата на „Х.“ ЕООД /в ликвидация/ да е поискано обявяване на поканата до кредиторите и да е обявена такава покана. Разпоредбата на чл.267 от ТЗ изисква поканата до кредиторите да се отправи писмено до известните кредитори и да се обяви в ТР. Прилагането на поканата до кредиторите към заявлението за вписване на промени по партидата на дружеството не представлява обявяване по смисъла на чл. 267 от ТР. Само обявяването осигурява публичност на обявения акт. Отбелязването в ТР по партидата на дружеството, че към заявление Б6 с вх.№ 20230918113858/18.09.2023г. е приложена покана до кредиторите не може да стане известно на широк кръг лица, чрез осигурената от регистъра публична възможност за достъп. Разпоредбата на чл.272 от ТЗ предвижда специална защита на кредиторите на дружествата в ликвидация, съгласно която имуществото на дружеството се разпределя само ако са изминали шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите да предявят вземанията си към дружеството е обявена в търговския регистър. При изложеното, че липсва такова обявяване следва, че не са изтекли предвидените от закона минимум 6 месеца, поради което към настоящия момент не би могло да се заяви за вписване обстоятелството заличаване на търговеца. Съгласно чл.273 от ТЗ за приключване на ликвидацията и заличаване на дружеството е необходимо да бъдат уредени всички задължения и остатъкът от имyщecтвoтo да е разпределен, а това разпределяне е недопустимо преди изтичане на определения в чл.272 от ТЗ. Последното, по силата на чл. 273. ал.1 от ТЗ е необходима предпоставка, която следва да е налице с оглед преценката на законосъобразността на искането за заличаване. Следователно не са налице предвидените от закона предпоставки за заличаване на търговското дружество и същото не може да бъде допуснато. Изложените съображения водят до извод, че подадената жалба срещу отказа на Агенцията по вписвания, е неоснователна и следва да се остави без уважение. По разноските. Агенцията е претендирала разноски за ю.к.възнаграждение. Съгласно чл.541 от ГПК разноските по охранителните производства, каквото е настоящото са за сметка на молителя. Агенцията по вписванията не е страна в това производство, доколкото същото е охранително и едностранно, поради което и няма право на разноски /Решение №117/02.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на САС/. Мотивиран от горното, Съдът