Решение № 46 от 4.1.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 574/2023 г.

Производството по делото е образувано по жалба подадена от „Агросервиз комтрак-Тръстеник“ ЕООД представлявано от П. А., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2019г. изх.№ 02-150-2600/6379/22.05.2023г. на ДФЗ УРН 180067, с което е извършено намаление с 48 528, 78 лв на финансовото подпомагане на „Агросервиз комтрак-Тръстеник“ ЕООД по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания. Излага доводи, че оспорения адм.акт е нищожен, тъй като оспореното в настоящото производство уведомително писмо съдържа повторно произнасяне по заявления на жалбоподателя за подпомагане с УИН 15/220519/02999 за кампания 2019г.Твърди се, че при първото произнасяне по това заявление, обиктивирано в УП изх.№ 02-150-2600/6379/05.08.2021г. на ДФЗ е извършено намаление с 48 528, 78 лв на финансовото подпомагане на „Агросервиз комтрак Тръстеник“ ЕООД по схема ЗДП, което е извършено въз основа на фактически и правни основания, съдържащи се в доклад от проверка на място от отдел Технически инспекторат към ДФЗ, според който 10 парцела с обща площ от 80, 01 ха от заявените са изцяло недопустими за подпомагане по схема ЗДП. Твърди се, че посочената в доклада причина за недопустимост за подпомагане е че на тези парцели са установени единични растения от мека пшеница и рапица, като гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури, при проверка извършена на 28.11.2019г. е установено, че парцела не отговаря на изискванията за гъстота на растенията за междинни култури. Твърди се, че УП изх.№ 02-150-2600/6379/05.08.2021г. на ДФЗ е обжалвано от бенефициера в частта, с която е намалено подпомагането по схема ЗДП с 48 528, 78 лв, като предмет на оспорване са били приетите в УП фактически и правни констатации от доклада на ПнМ, формалната нередовност на УП като административен акт, материалната незаконосъобразност на УП, както и фактическите и правни основания за изключване на описаните в таблицата парцели от подпомагане по схема ЗДП.Твърди се, че с влязло в сила решение № 66/21.02.2022г. по адм.д.№ 709/2021г. на Адм. съд Плевен, УП е отменено в обжалваната му част и преписката е върната на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на решението. Твърди се, че съдът е обсъдил приетата по делото съдебно-агротехническа експертиза, от заключението на която се установява наличие на обективни извънредни обстоятелства-период на продължително засушаване преди и след сеитбата на междинните култури, които обстоятелства изключват отговорността на зем. производител, поради което правото му на субсидия се запазва. Твърди се, че съдът в мотивите е посочил, че Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в приложимата редакция не съдържа изискване към момента на проверката посевите на междинните култури да са поникнали, да са развили листна маса, и няма изисквания за гъстотата на растенията, достатъчно е в периода от 01.10.- 1.12 междинните култури да са засети, налични или да са налични растителни остатъци след заораването, което е направено от бенефициера.Твърди се, че Адм. съд Плевен приел, че не е установено нарушение от страна на бенефициера на нормативните изисквания, поради което е направен извод за липса на основание за изключване на парцелите със слабо поникнали култури от подпомагане по схема ЗДП и намаление на субсидията съответно на тяхната площ. Твърди, че оспореното УП няма изискуемото съдържание съгласно мотивите на отменителното решение на Адм. съд Плевен- административния орган е пренебрегнал указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с мотивите на съда, административният орган повторно е посочил, че изпълнението на схема ЗДП изисква определена покълналост и гъстота на посева, макар че съдът е указал че нормативната уредба не предвижда такива изисквания, пренебрегнат е направения в мотивите на решението извод, че наличието на обективни извънредни обстоятелства – продължително засушаване преди и след сеитбата на междинните култури, изключва отговорността на земеделския производител, при които правото му на субсидия се запазва, както и изводът на съда, че не е установено нарушение от страна бенефициера на нормативните изисквания, поради което липсва основание за изключване на парцелите със слабо поникнали култури от подпомагане по схема ЗДП и намаление на субсидията съответно за тяхната площ. Твърди се, че при издаване на оспореното уведомително писмо е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като няма законово основание да се изключват от подпомагане заявени площи поради недостатъчна развитост и гъстота на поникналия посев, установените обективни извънредни обстоятелства- период на продължително засушаване преди и след сеитбата на междинните култури са попречили за тяхното пълно развитие, които обстоятелства са извън волята и контрола на зем. производител и ограничава отговорността му, особено когато зем. производител е направил всичко необходимо да изпълни изискванията на схемата за подпомагане по ЗДП. В мотивите на отменителното решение съда е прието, че основната причина за неравномерното поникване и развитие на посева е недостатъчната влага и високи среднодневни температури за периода до проверката, както и че не е констатирано неспазване на изискванията на Наредба № 3/17.02.2015г., а и не е установено нарушение от страна на бенефициера на цитираните или други нормативни изисквания. Излага доводи, че след връщане на преписката адм. орган е издал идентичен по съдържание акт, като само и единствено е допълнил мотивите без да изложи нови обстоятелства. В оспореното УП адм. орган отново е обосновал изключването на десетте парцела от подпомагане по ЗДП с правните и фактически заключения от същия доклад от ПнМ.Твърди, че оспореното УП е издадено при същите факти и обстоятелства-доклад от ПнМ отдел Технически инспекторат, като нови доказателства не са посочени и не са взети предвид от адм. орган, който е издал ново УП за същото намаление, без да спази задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, отричащи основателността на такова намаление. Твърди, че тъждеството между отменения адм. акт и издадения нов адм. акт както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото им основание водят до нищожност на втория адм. акт, съгласно чл. 177 ал.2 от АПК. Прави искане съдът на осн. чл.177 ал.2 от АПК да обяви за нищожно УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерките за директни плащания за кампания 2019г. изх.№ 02-150-2600/6379/22.05.2023г. на ДФЗ, с което на „Агросервиз комтракт Тръстеник“ ЕООд частично е отказано финансово подпомагане в размер на 48528, 78 лв, по схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за кимата и околната среда.зелени директни плащания за кампания 2019г. и върне преписката на адм. орган за ново произнасяне, като определи срок за това. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и по време на проведеното съдебно производство. Представена е и писмена защита. Ответникът зам. изпълнителния директор на ДФЗ в дадения срок не е представил писмен отговор, в съдебно заседание се представлява от юрк Х. която оспорва жалбата. Излага доводи, че оспорения акт е правилен, законосъобразен и издаден от адм. орган в рамките на неговите правомощия. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена.Представя писмена защита. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: С решение № 66/21.02.2022г. постановено по адм. д. 709/2021г. на Адм. съд Плевен, е отменено УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2019 с № 02-150-2600/6379/05.08.2021 г. в частта, в която е намалено финансовото подпомагане по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда/ ЗДП/ и преписката е върната за ново произнасяне от страна на адм. орган- ДФЗ, при съобразяване с указанията на. За да отмени оспорения адм. акт, съдът е приел че уведомителното писмо не отговаря на изискванията за мотивиране на административния акт. Приел е, че оспореното УП е бланкетно и не съдържа фактическите и правни основания за отказаното финансиране, тъй като се разбира единствено, че по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ е намалена сумата за финансиране с 48 528.78 лв., но не става ясно какви са фактическите и правни основания за това намаление. В уведомителното писмо по същество липсва посочване на конкретните фактически и правни основания за отказаното плащане по схема ЗДП в посочения размер – налице е пълна липса на фактическо основание и непосочено конкретно правно основание, предвид което оспореният акт не съдържа мотиви и не отговаря на императивните изисквания за форма и съдържание. Съдът е приел, че липсата на мотиви е особено съществен порок, който не дава възможност на страната да разбере каква е конкретната причина за отказаното финансиране и да представи доказателства и аргументи, за да я обори, а от друга страна препятства съдебната проверка на акта относно неговата материална законосъобразност и е достатъчно основание за отмяната му. Освен това, в мотивите съдът е приел, че със Заповед № 397011/19.11.2019г. е възложена проверка на място относно изброените в заповедта парцели, находящи се основно в землището на гр. Тръстеник, а четири от тях – в землището на с. Горна Митрополия, която да се извърши в периода 20.11.2019г. – 05.12.2019г. А със Заповед № 397011/16.04.2020г. е възложена последваща проверка, която да се извърши в периода 21.04.-23.04.2020г. Изготвен е протокол за извършена проверка на място на 28.11.2019г. и последваща проверка на място на 21.04.2020г., за която е уведомен земеделския производител, присъствал е представител. При проверката е установено, че от заявената площ 1373.237 дка засети с междинни култури – мека пшеница /зимна/ и рапица /зимна/, от тях 800.1097 дка са недопустими за подпомагане, поради това че при първата проверка на място са установени единични растения от мека пшеница и рапица, като гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури; няма следи от използване на препарати за растителна защита, приложен е дневник за обработката. При повторната проверка на 21.04.2020г. е констатирано, че парцела е заоран според изискванията площите с междинни култури да бъдат заорани до 15 април на следващата година.Изпратено е уведомително писмо Изх. № 01-152-2600/36/22.04.2020г. до земеделския производител с резултатите от проверката, което е връчено на 23.04.2020г. На 07.05.2020г. земеделският производител е депозирал становище до ДФЗ, с което е възразил срещу констатацията относно обективното действително положение за състоянието и гъстотата на посевите върху приетите за недопустими площи. Посочил е, че схемата за директни зелени плащания не съдържа изискване за минимална гъстота на растенията за междинни култури и прилага дневник за извършените агротехнически мероприятия като доказателство, че гъстотата на засяване съответства на стандартното за всяка междинна култура, прилага доказателства за закупените и вложени семена. Зем. производител не е оспорил, че листната маса на растенията не е била развита в пълна степен, но посочва като причина за това лошите климатични условия в периода след сеитбата, поради недостатъчна влага в почвения слой за покълването и развитието на семената. Посочил е, че това обстоятелство не е взето предвид при проверката, тъй като в действителност само единични растения са били напълно листно развити, но друга част са били във фаза на покълване и поникване, които не са били отразени. Като доказателство за неблагоприятните климатични условия жалбоподателят е приложил справка от НИМХ, филиал Плевен, за района на гр. Тръстеник за периода септември, октомври, ноември 2019г. В отговор ДФЗ е отхвърлил възражението като неоснователно като е изложил аргументи, че междинните култури следва да са налични в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване, а след тази дата може да бъдат заорани в почвата за зелено торене най-късно до 15 април на следващата година. Посочено е, че за да се отчетат като площи с междинни култури, посевите трябва да са добре изникнали и да са натрупали вегетативна маса, защото, чрез растежа и натрупването на вегетативна маса се извлича остатъчния азот в почвата и така се изпълнява екологичната цел на междинните култури – опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделската дейност като чрез заораването на вегетативната маса този азот се връща обратно в почвата, но вече като органична маса /хумусно вещество/, а когато посевите са оставени за зимна покривка, имат и противоерозионен ефект за площите или всичко това се прави с екологична цел. В заключение е посочено, че проверката потвърждава, че констатациите са верни и в съответствие с акредитираните процедури и критериите за допустимост съгласно нормативните и законови разпоредби. Съдът е приел, че ДФЗ не е извършил проверка на изложените факти относно засяването на всички декларирани площи по ЗДП и извършени ли са всички необходими агротехнически мероприятия според водения дневник за площите с оглед изследването на факта дали стопанинът е положил дължимата грижа по изпълнение на задълженията си, че не е изследвано и изтъкнатото обстоятелство за неблагоприятни климатични условия – засушаване и дали то е препятствало развитието на посевите по независещи от земеделския производител причини, респективно налице ли е пречка от обективен характер за неизпълнението на задълженията по схемата, в който случай запазва правото си на помощ по смисъла на чл.4 от Регламент /ЕС/ № 640/2014.Липсата на извършена проверка по възражението и основателността на изложените аргументи е съществено процесуално нарушение, тъй като не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди издаването на акта, което също е основание за неговата отмяна. Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, от заключението на която установява, въз основа на наличните по делото доказателства, че периода м. юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2019г. се характеризира с продължително засушаване за района на гр. Тръстеник - недостатъчно количество валежи и високи среднодневни температури – видно от справката от НИМХ, филиал Плевен в месеците преди и след сеитбата, които са били недостатъчни за нормалното покълване и поникване на засетите през м. септември 2019г. междинни култури – смес от зимна рапица и зимна пшеница /според приложената фактура за закупуване от 13.08.2019г. и документ за отпуснато количество семена от 30.09.2019г./ и неравномерно развитие гъстотата на посева и слаба вегетация на растенията до м. ноември, когато е извършена проверката на място. Според заключението, определящи за развитието на междинните култури са агрометеорологичните условия в периода 01.09.2019г. – 01.11.2019г., които се характеризират със засушаване и недостатъчна влага и са били неблагоприятни за развитието им. Според в.л. жалбоподателят е засял през м. септември, когато е оптималния период за засяване на междинните култури зимна пшеница и зимна рапица, а количеството засети семена според данните по делото при сеитбена норма 15 кг/дка пшеница и 1 кг/дка рапица /некалибрирани семена от собствено производство/ са били достатъчни за обработваните площи. Затова основната причина за неравномерното поникване и развитие на посева е недостатъчната влага и високи среднодневни температури за периода до проверката. Именно тези обективни обстоятелства – период на продължително засушване преди и след сеитбата на междинните култури е изтъкнал земеделския производител след запознаване с констатациите от проверката като е изложил аргументи, подкрепени с доказателства към подаденото възражение, които не са били изследвани от административния орган с оглед наличието на извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на земеделския производител, при които правото на субсидия се запазва. Според Наредба № 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в приложимата редакция /ДВ – бр. 17/2018г., в сила от 23.02.2018г./ - чл. 12 ал.4 – междинните култури следва да могат да бъдат проверени като засети, налични или като растителни остатъци след заораването в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване, в случая 2019г., а според ал.5 не следва да са налични на полето след 15 април на следващата година. В Наредбата не се съдържа изискване към момента на проверката посевите да са поникнали, да са развили листна маса и няма изисквания за гъстота на растенията. Достатъчно е в периода 1 октомври – 1 декември междинните култури да са засети, налични или да са налични растителни остатъци след заораването. В случая проверката е извършена от експерт с икономическо образование със специалност „финанси“, който няма необходимата агротехническа компетентност, за да извърши правилна преценка, не е извършена проверка дали семената са били засети и покълнали чрез разрохкване на почвата. А при проверката на 21.04.2020г. е установено, че парцелите са заорани съгласно изискванията. Съдът е приел, че никъде в оспореното уведомително писмо не е посочено неспазване на изискванията на Наредба №3/17.02.2015г., а и не е установено нарушение на цитираните или други нормативни изисквания. Нито в уведомителното писмо, нито в административната преписка е посочено основанието за недопустимост на площите. Поради това съдът не е приел, че няма правно и фактическо основание за намаляване на субсидията за ЗДП за 2019г. в посочения в уведомителното писмо размер от 48 528.78 лв., което прави оспореното уведомително писмо и материално незаконосъобразно. По тези съображения е отменил постановеният отказ за финансиране, като незаконосъобразен и е върнал делото на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Решението на Адм. съд Плевен е оставено в сила с решение на ВАС. След връщане на преписката на адм. орган, е издадено УП № 01-150-2600/6379# / 22.05.2023 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което по подадено общо заявление за подпомагане с УИН15/220519/0299 за кампания 2019 на жалбоподателят „Агросервиз комтрак Тръстеник“ ЕООД е наложено намаление с 48 528, 78 лв на финансово подпомагане по схема ЗДП, което е предмет на производството по настоящото дело. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от копие от обратна разписка / стр. 24 от делото/, от легитимирано лице, адресат на административния акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. По делото не се спори, че жалбоподателят „Агросервиз Комтрак Тръстеник“ ООД – Тръстеник е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер УНР 179948 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) Не се спори, че за кампания 2019г. е кандидатствал за подпомагане по различни схеми и мерки – СЕПП, СПП, ЗДП– площи с междинни култури / стр. 337/. От приложената по делото таблица на използваните парцели е видно, че декларираните площи за подпомагане по схема ЗДП са 829, 35 ха. От приложената административна преписка е видно, че е направена проверка на площите чрез дистанционен контрол като е установено, че са заявени 180 парцела с обща площ 829.35 ха, а установената площ е 824.50ха, разминаването е минимално и се дължи на разминаване между обработката на терен и граници на заявяване. Видно от приложената по делото Заповед № 397011/19.11.2019г. е възложена проверка на място относно изброените в заповедта парцели, находящи се основно в землището на гр. Тръстеник, а четири от тях – в землището на с. Горна Митрополия, която да се извърши в периода 20.11.2019г. – 05.12.2019г. Със Заповед № 397011/16.04.2020г. е възложена последваща проверка, която да се извърши в периода 21.04.-23.04.2020г. По делото е представен протокол за извършена проверка на място на 28.11.2019г. и последваща проверка на място на 21.04.2020г., за която е уведомен земеделския производител, и по време на проверката е присъствал представител. Към протокола е приложен снимков материал на всички проверени парцели и при двете проверки на място. При проверката е установено, че от заявената площ 1373.237 дка засети с междинни култури – мека пшеница /зимна/ и рапица /зимна/, от тях 800.1097 дка са недопустими за подпомагане, поради това че при първата проверка на място са установени единични растения от мека пшеница и рапица, като гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури; няма следи от използване на препарати за растителна защита, приложен е дневник за обработката. При повторната проверка на 21.04.2020г. е констатирано, че парцела е заоран според изискванията площите с междинни култури да бъдат заорани до 15 април на следващата година.Изпратено е уведомително писмо Изх. № 01-152-2600/36/22.04.2020г. до земеделския производител с резултатите от проверката, което е връчено на 23.04.2020г. Видно от представените доказателства/ стр.296/ на 07.05.2020г. земеделският производител е депозирал становище до ДФЗ, с което възразява срещу констатацията относно обективното действително положение за състоянието и гъстотата на посевите върху приетите за недопустими площи. Посочил е, че схемата за директни зелени плащания не съдържа изискване за минимална гъстота на растенията за междинни култури. Приложил е дневник за извършените агротехнически мероприятия като доказателство, че гъстотата на засяване съответства на стандартното за всяка междинна култура, доказателства за закупените и вложени семена. Заявява, че листната маса на растенията не е била развита в пълна степен, поради лошите климатични условия в периода след сеитбата, поради недостатъчна влага в почвения слой за покълването и развитието на семената, което обстоятелство не е взето предвид при проверката, тъй като в действителност само единични растения са били напълно листно развити, но друга част са били във фаза на покълване и поникване, които не са били отразени.Приложил е справка от НИМХ, филиал Плевен, за района на гр. Тръстеник за периода септември, октомври, ноември 2019г. / стр. 296/ Видно от приложеното / стр. 302/ писмо, ДФЗ е отхвърлил възражението на бенефициера като неоснователно като са изложени аргументи, че междинните култури следва да са налични в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване, а след тази дата може да бъдат заорани в почвата за зелено торене най-късно до 15 април на следващата година. Посочено е, че за да се отчетат като площи с междинни култури, посевите трябва да са добре изникнали и да са натрупали вегетативна маса, защото, чрез растежа и натрупването на вегетативна маса се извлича остатъчния азот в почвата и така се изпълнява екологичната цел на междинните култури – опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделската дейност като чрез заораването на вегетативната маса този азот се връща обратно в почвата, но вече като органична маса /хумусно вещество/, а когато посевите са оставени за зимна покривка, имат и противоерозионен ефект за площите или всичко това се прави с екологична цел. В заключение в писмото е посочено, че проверката потвърждава, че констатациите са верни и в съответствие с акредитираните процедури и критериите за допустимост съгласно нормативните и законови разпоредби. При издаването на адм. акт не е събрал нови доказателства и не е извършена нова проверка, а е постановил оспорения адм. акт въз основа на приложените към адм. преписка доказателства, идентични с приложените доказателства по адм. преписка по оспореното УП по адм. д. 709/2021г. по описа на Адм. съд Плевен. След връщане на преписката, за да издаде оспорения административен акт, административния орган е изложил мотиви, че оспореното УП е издадено във връзка с влязлото в сила съдебно решение по адм. д. 709/2021г на Адм. съд Плевен, в частта в която е отменено УП за намаляване финансовото подпомагане по схема за плакане за селскостопански практики, и преписката е върната за ново разглеждане, при съобразяване указанията на съда. Адм. орган е изложил мотиви, че при извършените проверки са констатирани несъответствия, и за площите посочени Таблица 1 са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане, за които Разплащателната агенция намалява или отказва финансово подпомогане на осн. чл. 43 ал.4 от ЗПЗП, както и разпоредбите на чл. 13 от Наредба № 6 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР за периода 2014-2020г. Административния орган е изложил, че по заявлението на бенефициента е извършена проверка на място назначена със заповед № 391005/02.09.2019г. при която е установена допустима площ в размер на 824, 50ха. Заявената от бенефициера площ ЕНП е намалена в резултат от извършена проверка на място на междинни култури от Технически инспекторат към РА съгласно заповед № 397011 от 28.11.2019г. и повторна проверка на 21.04.2020г, при която е установено, че в част от заявените парцели с междинни култури има налични единични растения от мека пшеница и рапица, като гъстотата им не отговаря на изискванията за междинни култури, поради което е прието, че част от парцелите не отговарят на изискванията за гъстота на растенията за междинните култури. За установените несъответствия от извършената ПНВ, бенефициентът е бил информиран с УП № 01-152-2600/36/ 22.04.2020г. на началник отдел РТИ Плевен.Кандидатът е възразил срещу констатациите на проверката на място с писмо с вх.№ 01-152-2600/36 от 07.05.2020г., като е приложил документи. Възражението и приложените документи са разгледани, като с писмо е изпратен отговор, с който кандидатът се уведомява, че констатациите на експертите от РПИ Плевен са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФ „Земеделие.“ Изложени са мотиви, че отглеждането на междинни култури има основна екологична цел- опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделската дейност. Именно поради този факт, за да се отчетат като площи с междинни култури, то посевите трябва да са добре изникнали и да са натрупали вегетативна маса. Чрез растежа и натрупването на вегетативна маса се извлича остатъчния азот в почвата и така се изпълнява екологичната цел на междинните култури, а именно опазване на подземните води от замърсяване с остатъчен азот от земеделската дейност. Чрез заораването на вегетативната маса, този азот се връща обратно в почвата, но вече като органична маса/хумусно вещество/. Посочено е, че по заявлението на бенефициера са проверени на място 15 парцела, заявени като парцели с междинни култури, на част от парцелите са установени междинни култури отговарящи на посочените по-горе изисквания и те са отчетени в доклада от проверката като допустима площ. На друга част от парцелите съответно няма поникнали междинни култури и това е отразено в доклада от проверката на място и направените снимки, приложени към досието от извършената проверка. На това основание, адм. орган е постановил намаление на финансовото подпомагане по схема ЗДП за 2019г. със сумата 48 528, 78 лв. Сумата е отбелязана в таблица 14 „Намаления“. В поясненията към таблицата е посочено, че в колона „Намаления“ се отчитат: Намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; Наложена ставка на корекция /„финансова дисциплина“/, определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013г. и член 8, пар.1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013г и възстановена сума за финансова дисциплина съгласно Регламент за изпълнение ЕС 2019/1952 на Комисията от 25.11.2019 По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява че земеделски производител „Агросервиз Комтрак Тръстеник“ ЕООД е засял междинните култури пшеница и рапица през периода от 01 до 20 на месец септември на 2019г. Засяването е извършено със сеитбена норма използвани са 15кг/дка пшеница и рапица 1 кг/дка.В заключението е посочено, че ПНМ на парцелите е извършена на място на 28.11.2019г., по информация от жалбоподателя междинните култури в декларираните парцели са заорани след 15.12.2019г. В заключението ВЛ е посочило какви агротехнически мероприятия следва да бъдат извършени при засяването на зимна рапица и пшеница, както и каква е гъстотата на декар. ВЛ е отговорило, че при засяване на междинни култури в района почти няма невъзможен избор от засяване на различни житни култури като предшественик.ВЛ е отговорило, че при проверка в ОС Земеделие Плевен няма подадени заявление от земеделски стопани от гр.Тръстеник и с.Г.Митрополия за нанесени щети от климатични събития за периода 01.09.2019-01.12.2019г. ВЛ е извършило проверка при жалбоподателя, при която е установено че „Агросервиз комтрак Тръстеник“ ЕООД е извършил подготовката на почвата и засяването със собствена селскостопанска техника, която е регистрирана съгласно изискванията. Установило е, че „Агросервиз комтрак Тръстеник“ е закупил от ЕТ „В. П.Ц.“семена от рапица за посев- фактура от 13.08.2019г., Земеделския стопанин е показал документи за извършени агротехнически мероприятия свързани с подготовката на почвата за засяване на междинни култури- смес от пшеница и зимна рапица. На площите с междинни култури е извършено трикратно дисковане, валиране, сеитба семена пшеница и рапица с валиране/ валяците са прикрепени към техниката и вървят веднага след сеитбата/ Подготовката на почвата преди сеитбата на пшеницата е извършено трикратно дисковане и едновременно валиране преди сеитбата.Спазена е технологията за подготовка на почвата с подходяща агротехника за сеитба на междинни култури-смес от зимна рапица и пшеница ВЛ е посочило, че засяването на междинните култури пшеница и рапица е извършено в период от стопанската година-01.09.2019г.-14-20.09.2019г., който се характеризира с високи температури и ограничено количество на валежите, довело до неравномерно покълване, поникване и слаба вегетация на растенията до м. ноември, когато е извършена проверката на място от експерт на ДФЗ. Недостатъчните валежи са довели до недостатъчна влага в почвата и неблагоприятни условия за развитие на посева от междинни култури. ВЛ е отговорило, че засяването на зимната пшеница е извършено в оптималния срок след предшественика- 20.09.2019г. Сеитбата е извършена кръстосано в поредни дни, спазени са нормите за сеитба според изискванията за междинни култури- 15 дк пшеница, сорт Авеню, засята на дълбочина 3-5- см и 1 кг/дк семена на зимна рапица засята на дълбочина 2-3 см. сорт Шерпа- При тази сеитбена норма би следвало да се осигурят гъстота на растенията на кв.м. при зимната рапица 80-100 бр семена или 60.80 бр. семена поникнали растения и за пшеницата 400-650 бр. на кв.., но при благоприятни климатични и метеорологични условия след залесяването на вегетацията на посeвите.ВЛ е отговорило, че при междинните култури не е налице възможност за допълнителни грижи през вегетацията, тъй като е нормативно заложено да са насети в кратък срок на терен текущата година, след което могат да бъдат разорани. По отношение дневниците за растителна защита на дружеството жалбоподател, ВЛ е установило че при проверки на 17.09.2019г. и 29.11.2019г.- проверка междинни култури не са констатирани нарушения и препоръки. ВЛ е отговорило, че ако климатичните условия са благоприятни през м. август, септември, октомври преди и след засяването- т.е. от засяването до проверката на място- 28.11.2019г. посевите от пшеница и рапица би следвало да са поникнали с развити 2-3 листа. ВЛ е отговорило, че при междинните култури не се наблюдава развитие, тъй като те се заорават за обогатяване на почвата с органичен хумус преди засяването на следващата основна култура. При проверка в документацията на жалбоподателя ВЛ е установило, че практиката на „Агросервиз комтрак Тръстеник “ ЕООД е, с искане да се изписват семената за сеитба. С искане са изписани и количествата гориво/дизел с добавка за извършеното дисковане, валиране, сеитба с валиране на площите с междинни култури зимна рапица и пшеница –искане № 26/30.09.2019г. за гориво и добавка и искане № 27/30.09.2019г. сеитба пшеница 20400 кг, семена рапица 1460 кг, гориво сеитба 1550 л. ВЛ е приело, че зем. производител е приложил правилен подход при проведената агротехника, обработка на почвата, подготовка на сеитба, и сеитбата на междинните култури, спазени са сеитбените норми В случая определящ за развитието на междинните култури са агрометеорологичните условия през периода 01.09.2019г.- 01.11.2019г., които са били неблагоприятни. В съдебно заседание ВЛ е отговорило, че влагата трябва да е налице за да поникнат междинните култури, слънцето е достатъчно силно през септември, октомври и ноември, но я няма влагата, ако е имало влага е щяло да има по-добър посев и поникване. Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ, което е неоспорено от страните като вярно, обективно и компетентно. При така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентно длъжностно лице, при условията на делегиране на правомощия съгласно заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в необходимата писмена форма, но в противоречие със съдебното решение, с което е отменен предходният отказ за финансиране на заместник изпълнителния директор на ДФЗ – РА. Видно от мотивите на съдебното решение по адм. д. № 709/21, с което е отменено УП изх.№ 02-150-2600/6379 от 05.08.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е, че съдът е приел, че проверката на място е извършена от експерт „финанси“, който няма необходимата агротехническа компетентност да извърши правилна преценка, не е извършена проверка дали семената са били засети и покълнали чрез разрохкване на почвата, а при проверката на 21.04.2020г. е установено, че парцелите са заорани съгласно изискванията. На второ място, съдът е приел че основната причина за неравномерното поникване и развитие на посева за междинни култури е недостатъчната влага и високите среднодневни температура за периода на проверката. Съдът е приел, че това представляват обективни обстоятелства – период на продължително засушаване преди и след сеитбата на междинните култури, които не са били изследвани от административния орган след подаване на възражение от зем. производител след запознаването му с констатациите на проверката. Видно от оспореното уведомително писмо предмет на настоящото производство е, че адм. орган се е позовал отново на извършената проверка на място, по отношение на която в решението по адм.д.709/2021 е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което е отменил като незаконосъобразен постановения отказ. За страните е задължителна не само силата на присъдено нещо на решението, но за тях е налице и действа обвързващата сила на мотивите на съдебния акт, които следва да се съблюдават и съобразяват от органа при предприемане на бъдещи действия, дори и ако тези действия са свързани със започване на ново производство по заявлението подадено от жалбоподателя. Преди всичко и във връзка с наведените в жалбата доводи за нищожност на решението в оспорената му част по арг. от чл.177 ал.2 АПК като издадено в противоречие с влязло в сила съдебно решение, то обхватът на проверка за законосъобразност на оспореното в настоящото производство решение се свежда до това дали при постановяването му са спазени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с цитираното съдебно решение. По силата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има действие по отношение на страните, поради което заместник изпълнителният директор на ДФЗ не е имал право да преценява същите факти и обстоятелства, обхванати от обективните предели на силата на пресъдено нещо на двете съдебни решения. Незачитането на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона има за последица нищожността на повторния отказ на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно който актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. Обстоятелството, че в новоиздадения акт са доразвити и конкретизирани някои от мотивите и правните основания, посочени в първоначалния отказ, не променя извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, защото фактическите основания за издаване на повторния отказ са идентични с изложените в отменения акт, т. е. двата акта са с еднакво съдържание, тъй като с тях е постановен един и същ отказ при същите фактически обстоятелства. По арг. от чл. 177, ал.2 АПК при неспазване на съдебното решение, актовете и действията на органа, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение, са нищожни. В съдържанието на мотивите законодателят не е включил задължителните указания, които съдът, в изпълнение на правомощията си по чл. 173, ал.2 от АПК, трябва да даде, когато отмени акта или го върне на органа за ново произнасяне, но в практиката е безспорно, че именно в мотивите на съдебното решение съдът трябва да включи тези задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Въпросът, който намира различно значение в практиката, е за това, кои указания на съда са "задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона" и за правното значение на факта на неизпълнение от органа на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивите на акта не се ползват със сила на присъдено нещо/СПН/, но съобразно чл. 173, ал.2 от АПК, със задължителна за административния орган сила се ползват съдържащите се в мотивите указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. В случая административния орган при новото произнасяне е следвало да събере други доказателства за да постанови оспорения отказ, а не да се позове на извършената проверка на място, която в мотивите на отменителното решение е прието, че е извършена от лице, което няма агротехническа компетентност за да извърши правилна преценка дали семената са били засяти и покълнали чрез разрохкване на почвата. В отменителното решение постановено по адм. д. 709/2021г е прието, че никъде в УП не е посочено неспазване на изискванията на Наредба № 3/17.02.2015г., а и не е установено нарушение на цитираните или други нормативни изисквания.В уведомителното писмо, издадено след връщане на преписката при адм. орган, са изложени мотиви за недопустимост, поради нарушение на изискванията на Наредба № 3/17.02.2015г. относно гъстотата на засятите междинни култури. В разпоредбите на цитираната Наредба не съществува изискване междинните култури да са се развили- да са поникнали и да имат натрупана вегетативна маса. Междинни култури са смески от житни култури и нежитни култури със слята повърхност, които се отглеждат между две основни култури след прибиране на предшестващата основна култура и преди сеитбата на следващата основна култура, достатъчно в периода от 01.10.- 1.12 в годината на кандидатстване културите да са засети или да са налице растителни остатъци след заораването. От заключението на ВЛ се установява, че жалбоподателят е засял през м. септември площите с междинни култури, правилно е провел агротехническите и сеитбени мероприятия, а количеството засети семена са били достатъчни за посочените площи, но поради липсата на достатъчно влага- периода на засушаване, не всички семена са покълнали. По отношение твърденията на жалбоподателя за период на засушаване съдът намира, че следва да се кредитира представеното по адм. преписка на стр. 298-299 писмо от НИМХ и таблица относно валежните дни, вида и измереното количество валежи за периода 01.09.2019г.- 30.11.2019г. в района на гр. Тръстеник, от която е видно че за периода септември- октомври, когато е основния период на вегетация след засяването е имало няколко дъждовни дни. Представеното писмено доказателство не е оспорено от ответника, поради което съдът приема че същата представлява годно доказателство относно установените с нея факти. Констатациите на ВЛ от назначената съдебна експертиза относно продължителния период на засушаване и посоченото по-горе писмено доказателство- таблица и писмо от НИМХ не са опровергани от ответника с други доказателства, поради което съдът приема че по делото се доказа твърдението на жалбоподателя за наличие обективни обстоятелства – продължително засушаване, което е попречило засетите семена от междинните култури да поникнат, които обстоятелства изключват отговорността на зем. производител, при които правото му на субсидия е запазено. Следва да се отбележи, че съпоставяйки данните по двете съдебни производства и мотивите към двете уведомителни писма настоящият състав на съда приема, че оспореното в настоящото производство уведомително писмо не е съобразено с влезлите в сила решения - по адм. дело № 709/2021 г. по описа на АдмСПлевен, оставено в сила с решение по адм. дело № 3181/2022 г. по описа на ВАС, с които е прието, че първоначалният административен акт е незаконосъобразен. Макар формално да е посочено в оспореното уведомително писмо, че адм. орган се е съобразил с указанията на съда по тълкуване на закона, е е издал процесниото уведомително писмо в противоречие с влязлото в сила решение по адм. д. № 709/2021г. на Адм. съд Плевен, вкл. с мотивите на съда относно липса на установено нарушение на изискванията на Наредба № 3/17.10.2015г. Предвид изложеното, съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която административен акт, който противоречи на влязло в сила решение на съда, е нищожен. Следователно оспореното уведомително писмо следва да бъде обявено за нищожно, а преписката да се върне на органа за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на Решение 10854/29.11.2022г. на ВАС и решение № 66/22.02.2022г. постановено по адм. д.№ 709/2021г. по описа на Адм. съд Плевен и в настоящото съдебно решение. /в този смисъл е решение № 10889 от 18.10.2016 г. по АДМ. Д. № 374/2016 г., ІV отд. на ВАС. / При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 1500 лв за адвокатско възнаграждение.Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е определено съгласно чл. 8 ал.1 вр. чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения съобразно защитавания материален интерес и фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, съдът