Решение № 4889 от 5.7.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 15544/2015 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ /отм/ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът Н.А.П., ЕГН-••••••••••, чрез адв. И.Й. от САК твърди, че е била едновременно вложител в „К.Т.Б.“ АД и кредитополучател от същата Б.. Към датата Н.отнемане лиценЗ.Н.Б.та - 06.11.2014 год. е имала вземание по спестовна, картова и две разплащателни сметки в общ размер Н.101 317.36 евро и 386.75 лв. и задължение по кредит в размер на 58 140.41 евро (113 712.76 лева). Според ищцата ответният Ф. е извършил незаконосъобразно прихващане на задълженията й към банката с нейните вземания и е определил З.изплащане само разликата от 81 556. 41 лева, вместо законноустановения размер от 196 000 лева, т.е. налице е отказ от плащане на гарантиран влог от 113 712.76 лева. Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да й заплати сумата от 113 712.76 лева, да осъди ответника да й заплати и мораторна лихва върху главницата за периода от 27.11.2014 год. - 30.11.2015 год. в размер на 11 674.26 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски. о тветникът Ф. ЗА Г.НА В.В Б. БУЛСТАТ: ••••••• оспорва иска като неоснователен. Твърди, че според разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ЗГВБ (отм.) в случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията.В случая от вземанията на ищцата са приспаднати задълженията й към банката и й е изплатена разликата. Моли съдът да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски по делото. Помагачът на ответника “К.Т.Б. ” АД (в несъстоятелност) оспорва иска подкрепяйки изцяло становището на ответника. Доказателствата са писмени. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представеното по делото банково удостоверение изх.№ 4175/07.08.2015 год. неоспорено от ответника и помагача, се установява, че към 06.11.2014 год. ищцата Н.А.П. е била титуляр по четири банкови сметки със следните наличности: IBAN •••, със салдо в размерна 101 317.36 евро, IBAN ••• в размер на 321.74 лева, IBAN ••• в размер на 64.65 лева и IBAN ••• в размер на 0.36 лева. Към този момент ищцата е имала кредитно задължение в размер на 58 140.41 евро/113 712.76 лв./ По тази фактическа обстановка спор няма. Не се спори също, че к весторите на КТБ АД са предоставили на ФГВБ информация, според която размерът на задълженията на банката към Н.А.П. е 81 556. 41 лева, а вследствие на възраженията и жалбите на последната е достигнато само до минимална корекция на размера на гарантираното вземане/ със сумата 730.83 лева /, като окончателната сума, за която ищцата е получила отказ за изплащане е 113 712.76 лева. П ри така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ / отм./ Ф.ът за Г.на В.в банките изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери, когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова дейност на търговската банка. Съгласно нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ гарантирания размер, за изплащане на сумите по В.на едно лице в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лева. Съгласно чл.6, ал.2 ЗГВБ/отм./, в случаите, когато вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията, определена по реда на чл. 4, ал. 1 и 2, се приспада размерът на задълженията По делото е установено и няма спор, че лиценза на КТБ АД е отнет с Решение от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, а също по това, че към този момент ищцата е имала вземане към банката в размер на 101 317.36 евро и 386.75 лв. и задължения в размер на 58 140.41 евро (113 712.76 лева). Хипотезата за заплащане на гарантирания размер на влог при едновременно наличие на вземане към банката и на задължение към нея е уреден в чл.6, ал.2 ЗГВБ/отм./, като от размера на гарантираното вземане по чл.4, ал.1 и 2 от ЗГВБ е предвидено да се приспадне размерът на задълженията. Гарантираните вземания на ищцата са били общо по всички сметки в размер на 196 000 лв.От тази сума следва да се приспаднат размера на задълженията на ищцата към банката, които към 06.11.2014 год. са 113 712.76 лв. като след приспадането ФГВБ е следвало да изплати на Н.А.П. разликата в размер на 82 287.24 лв. Съдът не възприема становището на ищеца, че тъй като същата е обслужвала редовно/вкл. и след отнемане на лиценза на банката/процесния кредит, същия не е бил изискуем в целия си размер, поради което прихващането извършено от банката е било недопустимо. Очевидно разпоредбата на чл. 6, ал.2 ЗГВБ/отм./ визира от една страна всички вземания на дадено лице и от друга всички негови задължения, а не само падежираните такива и с факта на отнемане лиценза на банката всички вземания и задължения стават изискуеми в пълен размер-чл.23 от Закона за банковата несъстоятелност. С оглед гореизложеното съдът намира, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а също следва да се огхвърли и акцесорния такъв с правно основание чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за периода от 27.11.2014 год. - 30.11.2015 год. в размер на 11 674.26 лева. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 4191 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът