Решение № 5197 от 18.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10179/2024 г.

производство по реда на чл. 435-438 от ГПК:

Образувано е по частна жалба на длъжника – Б. В. А., срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство - Разпореждане от 20.06.2024г., постановено от ЧСИ Н.Л.М., с peг. № 841 (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а и поради липса на местна подсъдност).

Длъжникът нямал постоянен или настоящ адрес в гр. София, нито имущество на територията на града (нарушение на нормата на чл. 427 от ГПК).

Отказът на ЧСИ да се уважи молба с вх. № 037437/20.06.2024г. бил немотивиран.

Нямало и изпълнителни действия по изп. д. № 20178410403702 за период от повече от 2 години.

Взискателят – „М." АД, ЕИК ••••, представлявано от В.Г.С., действащо чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Г.Т., редовно упълномощена с пълномощно с нотариално удостоверяване на подписи с peг. № 970/06.11.2023г. на С.П. - Нотариус с рег. № 045 и район на действие - PC София, счита, че жалбата е неоснователна, като изрежда хронологията на действията на ЧСИ. Нямало период достигащ до 2 години.

Следвало да се съобрази и редакцията на чл. 427, ал. 1, т. 2 от ГПК към момента на образуване на изпълнителното производство. В тази връзка излага и други доводи.

Претендира разноски.

ЧСИ Н.Л.М., счита, че жалбата е допустима, но неоснователна, като мотивацията му е аналогична на тази на взискателя.

Съдът намира следното: от фактическа страна:

1. На 16.05.2017г. взискателят „М.“ АД е депозирал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника Б. В. А., в която на основание чл. 18 от ЗЧСИ, е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците, да извършва справки за установяване наличието на вземания от трудови правоотношения или други доходи на длъжника, да налага запори върху установените вземания, да извършва други справки с цел принудително изпълнение на задължението и да се снабдява с необходимите документи и др. Ведно с горното е изискано и налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД (л. 1):

1. Със запорни съобщения (л. 36-41) са запорирани банкови сметки – 17.05.2017г.;

1. С Разпореждане от 30.08.2017г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника Б. В. А. (л. 53).

1. С молба с вх. № 117795/27.10.2017г. (л. 63) взискателят е поискал да се изискват документи удостоверяващи правото на собственост върху недвижими имоти, собственост на длъжника, като при установяването на такива, е поискано да бъде наложена възбрана.

1. На 10.01.2018г. взиксателят е поискал да се направи справка за наличие на трудови договори на длъжника и при наличие на такива да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение (стр. 78).

1. С Разпореждане от 12.01.2018г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника (л. 80).

1. Със запорни съобщения от 31.08.2018г. (л. 89 - 91) са запорирани вземанията на длъжника, за суми по банкови сметки.

1. С Разпореждане от 14.11.2018г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника (л. 100).

1. С Разпореждане от 03.09.2019г. (л. 106) е насрочен опис на движимите вещи на длъжника.

1. С молба с вх. № 125039/19.12.2019г. (л. 109) взискателят е поискал да се направи справка за наличие на трудови договори на длъжника и при наличие на такива да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение.

1. С молба с вх. № 049072/02.08.2021г. (л. 111) взискателят е поискал да се направи справка за наличие на банкови сметки на длъжника и ако се открият такива, да се наложи запор.

1. С Разпореждане от 19.07.2022г. е наложен запор върху всички левови и валутни банкови и платежни сметки, открити от длъжника (л. 120).

1. Със запорно съобщение от 15.12.2022г. е наложен запор върху вземането за трудово възнагрждение на длъжника (л. 128).

1. На 09.03.2023г. взиксателят е поискал да се направи справка за наличие на регистриран трудов договор на длъжника и при наличие на такъв да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение (л. 132).

1. С Разпореждане от 21.03.2023г. е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника (л. 134). от правна страна:

Молбата (л. 138) е депозирана на 20.06.2024г., като във връзка с нея е Разпореждане от същата дата, с което е постановен отказ. Длъжникът е уведомен на 27.07.2024г.

Съответно жалбата е депозирана на 10.07.2024г. – в срок.

Длъжниците могат да атакуват само определени действия на ЧСИ – посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати или да приключи принудителното изпълнение е предвиден изрично (ал. 2, т. 6). Това означава, че жалбата е допустима.

1. Липсата на мотивация не представлява юридически порок на постановлението на ЧСИ.

1. Съдът намира за неоснователна жалбата на длъжника в частта, с която се атакува отказът на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на местна компетентност, основана на твърдението, че постоянният и настоящ адрес на длъжника не е в гр. София. Към момента на образуване на изпълнителното производство – 2017г., приложимата норма на чл. 427, ал. 3 от ГПК (в редакцията към посочения релевантен момент - обн. в ДВ, бр. 59/20.07.2007г.), дава възможност на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия като местно компетентен и в хипотезата, при която постоянният адрес на длъжника е в друг съдебен район, когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника, както в настоящия случай. Незабавното действие във времето на изменението на тази процесуална разпоредба, публ. в ДВ, бр. 86/2017 г., променящо правилото за местна компетентност на съдебния изпълнител в зависимост от постоянния и настоящ адрес на длъжника – чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК, е изрично изключено с новата ал. 4 на чл. 427 от ГПК, създадена с това изменение на нормата. Нещо повече, следва да се посочи, че е основателен доводът на съдебния изпълнител, че липсата на местна компетентност не е основание за прекратяване на изпълнителното производство по същество. Липсата на тази законова предпоставка има за правна последица само прекратяване на висящността пред местно некомпетентния съдебен изпълнител и изпращане по компетентност на този, компетентен съгласно правилата на чл. 427 от ГПК. Ето защо, искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, поради липсата на основанието по чл. 427, ал. 1, т. 5 от ГПК се явява неоснователно и като такова - законосъобразно е оставено без уважение с обжалваното постановление, което следва да бъде потвърдено в тази му част (например: Решение № 5416 от 25.10.2023г. на СГС по в.гр.д. № 6776/2021г. и Решение № 3114 от 08.11.2022г. по в.гр.д. № 6628/2022г. на СГС).

1. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същевременно: Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Искането или разпореждането да се извърши справка относно наличие на сключен трудов договор, банкови сметки или недвижимо имущество, и в случай, че се установят такива, да се наложи запор/възбрана върху вземанията, прекъсва давността (За прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129 ГПК. … Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, … и прекъсва давността – мотиви към Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК, докладчици съдия Емил Томов и съдия Мадлена Желева).

В тази си част частната жалба е некоректно изготвена, тъй като не е посочен кой точно период, според жалбоподателя, покрива двугодишния срок за перемпция. Както бе посочено и такъв не е налице (допълнителен аргумент в тази насока е и Давностната ваканция от около 3 месеца - Закон за мерките и действията по време на извънредното положение) Или, частната жалба е неоснователна.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ