Решение № 927 от 18.11.2024 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3861/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. Д. Д., ЕГН ••••••••••, срещу Наказателно постановление № 783550-F755797/09.08.2024 г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 12 500 лв. Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. С. от АК – Ямбол, която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Д. Ч.......... която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна. Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка. На 12.02.2024 г., в гр. Бургас, е съставен АУАН срещу жалбоподателя Д. Д. Д. за това, че като задължено лице не е декларирал за 2022 г. предоставен от него заем от 125 000 лв., който към 31.12.2022 г. не е бил погасен. Актосъставителят е приел, че с това си бездействие жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ, като за дата на деянието е приета 14.03.2023 г., когато е била подадена декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ. При тази фактическа обстановка на 09.08.2024 г. е издадено обжалваното НП, с което на Д. Д. е наложена глоба от 12 500 лв. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи. В случая се касае за нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно които разпоредби местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок от 10 януари до 30 април на следващата година, за предоставени от тях парични заеми, когато непогасената част от предоставените средства през данъчната година общо надхвърля 10 000 лв. При неизпълнение на това задължение законодателят изрично е предвидил в разпоредба на чл. 80а от ЗДДФЛ определяемо административно наказание „глоба“ - в размер на 10 на сто от недекларираните суми. В разглеждания казус разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ не може да намери приложение, защото се отнася само за неподаване в срок на ГДД (при просрочие на иначе подадена декларация), а тази по чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидена само за санкциониране на физически лица, които въобще не са подали ГДД за предоставените/получените пари по договори за заем за съответната година. Именно и затова санкцията по ал. 1 на чл. 80 от ЗДДФЛ е заложена от законодателя в по-нисък размер и в широки граници - до 500 лв., отчитайки, че все пак задълженото лице е проявило активност и усилия и е подало ГДД, макар и със закъснение. На следващо място, санкцията по ал. 1 се налага под условие - ако лицето не подлежи на по-тежко наказание, а видно от чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ, наказанието глоба е в принципно по-голям размер. Следователно чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е изключен от приложение в случаите на недеклариране на информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. По делото действително се установи, че жалбоподателят не е декларирал непогасената част от заемната сума за данъчната 2022 година, поради което и в принципен план е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. Обстоятелството, че е подадена декларация за данъчната 2023 година, не променя горното обстоятелство, защото непогасената сума от 113500 лв. е за 2023 г., а не за 2022 г., за която липсват данни за непогасена част от заема. При това нарушениe е следвало да намери приложение санкционната норма на чл. 80а от ЗДДФЛ. В случая обаче съдът намира, че посочената от актосъставителя и АНО дата на нарушението - 14.03.2023 г., се явява несъставомерна. Както съдът посочи и по-горе жалбоподателят е следвало да подаде годишна данъчна декларация от 10 януари до 30 април на следващата година. За данъчната 2022 година срокът за подаване на ГДД от физическите лица - Образец 2001 и Образец 2020 - Приложение № 11, е бил до 2 май 2023 г. (вторник - работен ден), тъй като 30.04.2023 г. (неделя) и 01.05.2023 г. (понеделник - Ден на труда) са били почивни дни. Едва при проявено бездействие в този период, на 03 май 2023 г., в гр Бургас, лицето е осъществило състава на административното нарушение, за което в чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено налагане на административно наказание глоба. Това формално нарушение не може да бъде извършено преди да изтече предоставения в полза на задълженото лице период от време по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ - до 30 април. До изтичане на срока задълженото лице може да подава безброй (неограничено) нови декларации с изцяло ново съдържание, ако прецени, че е допуснало грешка в декларираните обстоятелства или иска да декларира (обяви) нови факти. И вече новата декларация (последната) ще замести предходните и именно тя ще се отчете от приходната администрация за релевантна такава и тя ще подлежи на проверка, а първоначално подадените в срока до 30 април ще са невалидни. Ако все пак задълженото лице установи пропуски в декларираните обстоятелства след 30 април законът му дава възможност вече само веднъж да упражни правото си да подаде коригираща декларация до 30 септември (чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ). От изложеното може да се заключи, че записаната в обстоятелствената част на НП дата на нарушението е неправилно установена и не може да се подведе под състава на повдигнатото административно обвинение. Датата на нарушението е елемент от фактическия му състав, което го индивидуализира, и неустановяване по един безспорен и несъмнен начин на деня на нарушението води като извод до несъставомерност на извършеното на посочената от АНО дата. Предвид горепосоченото, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за релевантната дата на вмененото нарушение, поради което и атакуваното НП следва да се отмени. С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 6), съгласно който възнаграждението за процесуално представителство е 1600 лв., която сума не се явява прекомерна, предвид предмета на делото и защитавания материален интерес, и следва да се присъди в полза на жалбоподателя и да се заплати от АНО. Така мотивиран, съдът