Решение № 533 от 11.6.2019 г. на Софийски градски съд по дело № 2129/2019 г.

Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 431, ал.2 от НПК. С определение от 10.05.2019г., постановено по НЧД № 4 994/2018г. на Софийски районен съд, НО, 136 състав на основание чл. 432, ал.3 от НПК е заменена наложената на осв. Л.Д.Д. принудителна медицинска мярка от такава по чл. 89, б. „а“ от НК в такава по чл. 89, б. „б“ от НК – принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение – БПБ „ Карлуково“ за срок от 6 (шест) месеца при стационарна форма. От така постановеното определение е останал недоволен осв. Д., който в депозирана от служебния му защитник - адв. Л.Н. въззивна частна жалба прави оплакване за неговата законосъобразност, намирайки че не са налице предпоставките за замяната на предходната съществуваща принудителна медицинска мярка. В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, защитникът на освидетелствания – адв. Н. поддържа жалбата отново заявявайки че липсват основания за замяна на предходната принудителна медицинска мярка. Алтернативно прави искане за намаляване срока, за който е наложена. Прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното определение да бъде потвърдено. Осв. Д. иска да бъде лекуван амбулаторно. Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива. Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства. Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на определението, намира за установено следното: С определение от 12.04.2018г., постановено по НЧД № 4994/2018г. на СРС, НО, 136 с-в и влязло в сила на 20.04.2018г. е заменена наложената на осв. Л.Д. принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „б“ от НК в такава по чл. 89, б. „а“ от НК, като освидетелстваният е предаден под наблюдение на неговия брат М. Д. под контрола на съдебно – психиатричния кабинет към ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“. С писмо от 09.01.2019г. на управителя на ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ е поискано от съда замяната на принудителната медицинска мярка поради несъдействие и неспазване на определената такава. В рамките на образуваното пред СРС производство е назначена СПЕ и е разпитан брата на осв. Л. Д. – св. М. Д., от анализа на които източници на информация се установява, че осв. Л. Д. страда от параноидна шизофрения с дългогодишна давност ( от 1990г.) и агресивно поведение с насоченост към жени и ексхибиционизъм; същият не провежда противорецидивна терапия, поради което настъпват влошавания на психичното му състояние и липсва критичност за заболяването му. След промяната на принудителната му медицинска мярка, осв. Л. Д. осъществявал редовни контакти с брат си за около 1-2 месеца, но след това преустановил посещенията си в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“ и не приемал предписаните му медикаменти; обаждал се на брат си от различни места в Р.България, а след това св. М. Д. разбрал, че е посетил ФРГ и Р. Румъния; когато не приема медикаменти става. агресивен, предимно вербално. При така установените данни правилно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл. 432, ал.3 от НПК за замяна на съществуващата принудителна медицинска мярка на осв. Л. Д. от такава по чл. 89, б. „а“ от НК ( предаване на близките при поемане на задължение за лекуване под наблюдение на психо–неврологически диспансер) в такава по чл. 89, б. „б“ от НК и изразяваща се принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение. За да се замени съществуваща принудителна медицинска мярка с по – тежка е необходимо да са налични следните предпоставки: психично заболяване на лицето; потенциална опасност / риск за околните от психотично обусловеното му поведение и неспазване/несъразмерност на вече определената такава. В конкретния случай е налице психично заболяване у осв. Л. Д., водещо до качествено изменение на съзнанието му; корекцията е свързана с медикаментозна терапия, а непровеждането й води до прояви на болестно/психотично мотивирано опасно поведение. Осв. Л. Д. не е спазвал определената му от СРС принудителна медицинска мярка по чл. 89, б. „а“ от НК, което е довело до фактически отказ от провеждане на лечение и съпоставено с липсата на критичност към заболяването му – до поведение, нарушаващо обществените порядки и застрашаващо както собственото здраве на освидетелствания ( пътувания до ФРГ, Р. Румъния без придружител, невъзможност за общуване) и това на околните. Ето защо и правилно СРС е приложил разпоредбата на чл. 432, ал.3 от НПК и е наложил на осв. Л.Д. принудителната медицинска мярка, предвидена в разпоредбата на чл.89, б.”б” от НК – принудително лекуване в обикновено психо-неврологическо заведение, тъй като той се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред; в домашни условия е неконтролируем и близките му са в невъзможност да осъществяват каквото и да било благотворно въздействие върху него. При определяне на конкретното психо-неврологическо заведение СРС се е съобразил със заключението на експертите и възможностите за провеждане на успешно лечение. В този смисъл и жалбата на освидетелствания не се явява основателна; срокът, определен от СРС е идентичен с предвидения в чл. 432, ал.1 от НПК – 6 (шест) месеца, след изтичането на който отново е необходима съдебна санкция за продължаване, замяна или прекратяване на принудителното лечение, като с оглед на естеството на заболяването на осв. Л. Д., дългогодишната му давност и установеното по делото негово поведение във връзка с провеждането лечение, искането за неговото намаляване му не се явява подкрепено от обективните данни по делото. В този смисъл и СГС прие, че атакуваният първоинстанционен съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден в неговата цялост.