Решение № 1664 от 19.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 691/2025 г.

Производството е по реда на чл. 463 ГПК. Образувано е по жалби на съделителите Р. А. Д. и Р. К. П. срещу разпределение от 19.12.2024 г. на ЧСИ С.Х., per. № 863, изготвено по изп. дело № 20248630402502. Доводите са за незаконосъобразно, изведени при твърдения, че с протокол от 12.11.2024 г. за купувач на делбения имот е обявен наддавачът - съделител К.Д.К., при цена от 619 400 лева, и с протокол за разпределение от 22.11.2024 г. е установено, че това лице следва в двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението да внесе сумата от 544 170.30 лева, представляваща дължимата за процесния имот цена, намалена със собственото му вземане. К.Д.К. не е внесъл сумата от 544 17, 30 лева по сметка на ЧСИ, поради което с Протокол от 16.12.2024 г., на основание чл. 493, т. 2 от ГПК за купувач на имота, при цена 619 400 лв. е обявен наддавачът - съделител Р. А. Д.. В тази връзка и поради неизпълнение на задължението за внасяне на цената и на основание чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2 ГПК вземането на съделителя К. следва да се намали с размера на един задатък. Така, доколкото проданта е започнапа при цена в размер на 494 000 лева, вземането на К. следва да бъде намалено с 49 400 лв. като първоначалното вземане от 75 229.70 лева, след намаляването е 25 829, 70 лева. Така, при изготвяне на процесното разпределение, след обявяване на съделителя Ц. за купувач, неправилно е посочен размерът на вземането на съделителя К., съдебният изпълнител не е разпределил сумата от 49400 лева между останалите съделители, съобразно техните идеални части, а именно: за Р. А. Д. - Ц. – 1/2 идеална част или 24 700 лева, за Р. К. П. – ¼ идеални части или 12 350 лева и за Х.М.К.- 1/8 идеални части или 6 175 лева. Предвид това вземанията на съделителите следва да бъдат определени в различни размери, респективно определения за купувач съделител Р. А. Д. - Ц. следва да внесе сумата от 293 885, 04 лв., а не определената в обжалваното разпределение сумата от 318 585.04 лева. Останалите съделители К.Д.К. и Х.М.К. оспорват жалбата, като неоснователна, с твърдения, че извършването на публична продан на допуснат до делба неподеляем недвижим имот представлява особен случай на изпълнение на недвижим имот и с оглед качеството на страните и на длъжници и на взискатели следва да намери приложение чл.489, ал.2 ГПК и съделителите участват в проданта без да внасят задатък, поради което и съдебният изпълнител не може да наложи санкцията на чл.493, т.1 ГПК. Претендират разноски. Съдебният изпълнител излага становище, че разпределението е законосъобразно извършено. Жалбите са подадени от легитимирана страна, в определения от закона срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Изпълнително дело № 20248630402502 е образувано по молба на Р. А. Д. - Ц., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.07.2024 г. от СРС по гр. д. № 85077/2017 г., с който е изнесен на публична продан неподеляем делбен имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 57011.5535.57, находящ се в с. Подгумер, ул. •••••••, район „Нови Искър“ с площ от 746 кв. м, при съседи: недвижим имот с идентификатор 57011.5535.39, недвижим имот с идентификатор 570 11.5535.98, недвижим имот с идентификатор 57011.5535.40 и недвижим имот с идентификатор 57011.5535.22, заедно с построената в имота Еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 57011.5535.57.1, със застроена площ от 82 кв. м., като получената при проданта сума се разпредели при следните квоти: Р. А. Д. - 1/2 идеални части; М.В.Б. – П. – ¼ идеални части и Р. К. П. - 1/ 4 идеални части. С протокол от 01.10.2024 г. по изпълнителното дело и в изпълнение на решение от 22.09.2024 г. на СГС, постановено по в. гр. д. № 309/2024 г., са конституирани на мястото на съделителя М.В.Б.-П., частните правоприемници К.Д.К. и Х.М.К., при квоти по 1/8 ид. ч. С Протокол от 12.11.2024г. за купувач на имота, при цена 619 400 лв. и след извършено на основание чл.492, ал.1 ГПК жребие между наддавачите К. К. и Р. Д., за купувач е обявен наддавачът К. като с Протокол за разпределение от 22.11.2024 г. е определено, че купувачът - съделител К. е длъжен в двуседмичен срок от влизане в сила на Разпределението от 22.11.2024 г. да внесе по банкова сметка ЧСИ сумата от 544 170, 30 лв. В срока по чл. 492, ал 3 ГПК обявеният за купувач не е внесъл дължимата цена, поради което с Протокол от 16.12.2024 г. и на основание чл. 493, т. 2 ГПК, за купувач на имота, при цена 619 400 лева, е обявен наддавачът - съделител Р. А. Д. и с обжалваното разпределение, обективирано в протокол от 19.12.2024 г., е определена сумата 318 585, 04 лв., която обявеният купувач съделител Р. А. Д. следва да внесе като цена за имота, след намаляване с вземането на този съделител. Законосъобразността на така извършеното разпределение се обжалва с твърдения за неправилно определен размер на дължимата за внасяне от съделителя цена, поради неприлагане на разпоредбата на чл.493, т.1 ГПК, съответно неправилно изчисление на дяловете на останалите съделители. Изводът, относно приложението на посочената разпоредба следва да бъде направен, с оглед спецификата на конкретното изпълнително производство, а именно като способ за прекратяване на съсобствеността върху неподеляем недвижим имот, в което производство всеки от съделителите има качеството взискател и има право на вземане, съответно на припадащата му се част от постигнатата продажна цена. Така разпределението при възлагане на изнесения на публична продан съсобствен имот на единия от съделителите на основание чл.354, ал.1 ГПК, вр члл.505, ал.2 ГПК, вр. чл.492, ал.1, ГПК е предварително разпределение на бъдещи суми тези, които се дължат от обявения за купувач съделител за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите съделители. В него съдебният изпълнител следва да посочи кои вземания подлежат на удовлетворяване, каква сума получава всеки от взискателите, съобразно квотите им в съсобствеността, каква сума се дължи от обявения за купувач, имащ и качеството на взискател като се вземе предвид размера на неговото вземане, съобразно квотата. Необходимостта от това разпределение следва от това, че взискателят - съделител, участвал като купувач в публичната продан, не внася предложената от него цена в срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК, а на основание чл. 495 ГПК задължението му се прихваща с вземането му, съобразно припадащата му се част от цената, след приспадане на разноските по изпълнението и публични вземания на държавата, при спазване на привилегиите по чл. 136 ГПК. Това прихващане следва да се извърши с нарочен акт /след изменението на чл. 434 от ГПК с ДВ, бр. 86/27.10.17 г. - протокол/, в който да бъде отразено припадащата се на самия взискател част, с която се прихваща неговото вземане от цената, вземанията на всички останали взискатели и присъединения взискател за данъци и да внесе дължимата цена, намалена със собственото му вземане. Тази посочена сума той дължи в едноседмичен срок от разпределението, съгласно чл.495 ГПК, а не в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съгласно чл.492, ал.3 ГПК. Следователно не се касае за невнасяне в срок на предложена цена, тъй като за първи път разпределение по делото се извършва от съдебния изпълнител с обжалвания акт, поради което и не намира приложение разпоредбата на чл.493, т.1 ГПК, с оглед и систематичното й тълкуване с чл.492, ал. 3 ГПК. Изводът следва и от разпоредбата на чл.495 ГПК, съгласно която санкцията за невнасяне на цената в срока по чл.495 ГПК, приложим и при проданта на делбен съсобствен имот, както беше посочено по- горе, е ангажиране на отговорност за вреди и разноски по проданта, а препращането е само към чл.493, т.2 ГПК, но не и към т.1 на този член. Предвид изложеното санкцията на чл.493, т.1 ГПК не е приложима по отношение на взискателя – съсобственик, обявен за купувач при провеждане на публична продан, като способ за ликвидиране на съсобствеността и като не я е съобразил при определяне на дяловете на съделителите, при изготвяне на предварителното разпределение, съдебният изпълнител е действал законосъобразно, съответно жалбите срещу разпределението са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. В становището на съделителите К.Д.К. и Х.М.К. е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед качеството на всички съделители на взискатели в изпълнителното производство по ликвидиране на съсобствеността всеки взискател понася разноските за адвокатско възнаграждение, поради което не следва да се ангажира отговорността на жалбоподателите за направени от другите взискатели разноски за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД