Решение № 415 от 26.10.2018 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 419/2018 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от А ПК. Образувано е по жалба на К.Г.Т. ••• срещу Отказ на Началника на РУ Елена за предоставяне на данни на държавен служител, обективиран в Писмо изх. № 260000-2590 / 29.05.2018г. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като именно исканата информация е условие за подаване на тъжба и придобиване на качеството „пострадало лице“. Моли се за отмяна на оспорения административен акт. Ответната страна не изразява становище по същество на спора. Предмет на настоящото съдебно производство e Отказ на Началника на РУ Елена за предоставяне на данни на държавен служител, обективиран в Писмо изх. № 260000-2590 / 29.05.2018г. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.16 8 от А ПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: К.Г.Т. на 28.05.2018г. отправя до Началника на РУ Елена молба за предоставяне на пълни данни за лицето Р.К.– •••в РУ на МВР – Елена. Като мотиви за предоставяне на тази информация е посочено, че в личния профил на Т. във фейсбук от К.е направен коментар с обидно съдържание. Във връзка с молбата е изготвена докладна записка, в която е посочено, че в РУ Елена липсва образувано досъдебно производство с пострадал К.Т., а относно обидите е компетентен Районен съд Елена. По същите съображения и Началника на РУ Елена отказва предоставянето на исканата информация. В хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния закон. Константната съдебна практика приема, че оказването на съдействие от органите на органите на МВР по реда на чл.83 от НПК представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.„в” от ДР на Закона за администрацията. С оглед съдържанието на писмото представлява отказ за извършване на административна услуга, и то от орган, който дължи такава по силата на чл.83 от НПК, поради което несъмнено подлежи на обжалване по съдебен ред - този на АПК. Съгласно чл.80 от НПК, пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител, като в чл.81, ал.1 от Кодекса се съдържат задължителните изисквания за съдържането на тъжбата - тя трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. От съдържанието на тези два текста става ясно, че именно частният тъжител, който повдига обвинение за извършено престъпление от частен характер, е длъжен да индивидуализира лицето, срещу което е отправено обвинението, като посочи трите му имена, ЕГН и адрес за призоваването му, респ. такива са настоящия или постоянния адрес на това лице. Именно като гаранция за надлежното упражняване на правото на частна тъжба (както за образуване на производството, така и за доказване на евентуалните му твърдения), с чл.83 от НПК законодателят е предвидил изрично, че пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които не могат да съберат, т.е. за които не разполагат с друг легален ред и начин да получат. Систематичното място на тази разпоредба е в Раздел ІІІ на Глава Осма – „Частен тъжител”, като чрез нея се дава възможност на пострадалия от престъпление от частен характер да сезира органите на МВР да упражнят правомощията си като съберат сведения във връзка с престъпното деяние, респ. за лицето, срещу което се отправя обвинение за извършването на такова престъпление, като по отношение на тези сведения пострадалото лице не притежава легален инструментариум по извън институционален ред да получи, а освен това, реципрочно това право е предоставено и на подсъдимия. Отказът на административния орган в случая е мотивиран с общо позоваване на чл.2 от Закона за защита на личните данни.