Решение № 62 от 4.5.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 324/2022 г.

Производството пред ПлОС е образувано по молба на НАП по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника Сдружение „Търговско- индустриална камара – Плевен“. Качеството на кредитор на държавата се установява от представените писмени доказателства. Вземането на държавата произтича от Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013 г., сключен между МРРБ и Сдружение „Търговско-индустриална камара – Плевен“. Проектът, съфинансиран по програмата, е прекратен и с влязъл в сила акт № 99-00-2-485/9 от 05.06.2017 г. на МРРБ – ГД „Управление на териториалното сътрудничество“ (Решение № 4488/15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2019 г.) сдружението е поканено да възстанови предоставените му средства от Европейския фонд за регионално развитие в размер на 41 034.62 евро. Относно финансовото състояние на сдружението пред първата инстанция е допусната съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице Б. А., съгласно междинния счетоводен баланс и оборотна ведомост на сдружението към 31.03.2022 г. задълженията му са в размер на 3 794.36 лв. (към доставчици, НАП и други кредитори). Задължението към МРРБ не е осчетоводено и не е намерило отражение в ГФО към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г., както и в междинния отчет. Това задължение е в размер на 69 833.08 евро, от които 41 034.62 евро главница – финансиране от ЕС, 19 585.79 евро лихви върху тази главница към 15.03.2022 г., 6 236.16 евро главница – национално финансиране и 2 976.51 евро лихви върху нея. В заключението си вещото лице е изчислило финансовите показатели на сдружението в два варианта – без включване на задължението към държавата и с него. Въззивната инстанция споделя извода на първостепенния съд, че при определяне на финансовото състояние на сдружението следва да бъде съобразено задължението към МРРБ, което е ликвидно и изискуемо, и като такова е следвало да бъде отразено в счетоводството на сдружението след влизане в сила на решението на ВАС (през 2020 г.). При това, като се отчете и това задължение, всички коефициенти за ликвидност към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г. и към 31.03.2022 г. са със стойност 0.00, а текущият финансов резултат и коефициентите за рентабилност са отрицателна величина. Сдружението не притежава дълготрайни материални активи; дълготрайните финансови активи са на стойност 5 105 лв.; краткотрайните активи са на стойност 2 268.40 лв.; паричните средства – в брой и по сметка, са в размер на 782.40 лв. Сдружението притежава капитала на „Плевенска консултантска компания“ ЕООД, която не извършва стопанска дейност. Прогнозните разноски в производството по несъстоятелност според вещото лице са в размер на 1 100 лв. Въз основа на експертното заключение, напълно обоснован е изводът на първостепенния съд, че финансовите затруднения на длъжника са трайни и необратими, и че то не може да покрива текущите си задължения, т. е че е изпаднало в състояние на неплатежоспособност по см. на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Правилен е и изводът, че началната дата на неплатежоспособност следва да бъде определена в началото на 2021 г., доколкото оттогава датира невъзможността на сдружението да покрива задълженията си. При липсата на налично имущество за покриване на разноските в производството и на предплатени от кредиторите разноски, въпреки определянето им от съда по реда на чл. 629б от ТЗ, налице е хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ за обявяване на сдружението в несъстоятелност и за спиране на производството по несъстоятелност. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя-длъжник, че производството по несъстоятелност е следвало да бъде инициирано от НАП, само след като е образувано производство по принудително изпълнение от публичния изпълнител. Подобна последователност при събиране на публичните вземания не е предвидена в закона, а в разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ТЗ изрично е предвидена възможност за събиране на публичните вземания и в производство по несъстоятелност. Тези доводи са и неотносими, доколкото по делото няма данни, нито жалбоподателят твърди да е погасил изцяло или отчасти дължимите суми в друго производство. С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. На осн. чл. 620, ал. 1 от ТЗ жалбоподателят-длъжник следва да заплати ДТ по въззивната жалба в размер на 125 лв., определена съгласно чл. 25 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като сумата следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото. С оглед изхода на спора пред въззизвната инстанция, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски по чл. 78 ал. 8 от ГПК, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Останалите разноски, посочени в молбата на НАП, са направени пред първоинстанционния съд и не могат да бъдат присъдени от настоящата инстанция, доколкото липсва процедура по чл. 248 от ГПК. Водим от горното и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: