Решение № 451 от 16.9.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 821/2025 г.

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК. П. М. Б. – длъжник в изпълнителното производство по изп. д. № 20251810400021 по описа на СИС при РС – Ботевград, обжалва изпълнителното действие, изразяващо се в определяне от ДСИ на трето лице за пазач на движима вещ, извършено с протокол за смяна на пазач на движими вещи от 08.08.2025 г., с който описаната с протокол за опис на движими вещи от 24.04.2025 г. движима вещ – лек автомобил „Хонда Акорд“ с ДК № СО5889СК, е иззета от длъжника П. М. Б., назначена за пазач с протокола за опис от 24.04.2025 г., и е предадена за пазене на трето лице, назначено за пазач, а именно Н.Г.Н.. От взискателя не са постъпили писмени възражения по жалбата. В изложените от ДСИ мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата. Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията на съда са следните: Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК длъжникът може да обжалва отнемането на движима вещ поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК длъжникът може да обжалва определянето на трето лице за пазач на движима вещ, ако не са изпълнени изискванията на чл. 470 ГПК. В жалбата на П. М. Б., макар да е направено искане за отмяна на изпълнително действие на ДСИ, изразяващо се в насрочване на изземване на движимата вещ от длъжника, не се излагат фактически твърдения, даващи основание за извод, че се търси защитата, предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК - обжалване на действието отнемане на движима вещ поради това, че длъжникът не е уведомен надлежно за изпълнението. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори жалбата да би била разгледана като такава, с която се търси защитата, предвидена в чл. 435, ал. 2, т. 3 ГПК, то тя би била неоснователна, тъй като от данните по делото се установява, че длъжникът е надлежно уведомен за изпълнението. Въпреки че жалбата /според изложените от ДСИ мотиви/ е депозирана в самия ден /08.08.2025 г./ на изпълнителното действие и преди извършването му, с оглед изложените в жалбата фактически твърдения, определящи вида на търсената защита, и при отчитане на обстоятелството, че към датата на подаване на жалбата жалбоподателката е била наясно с конкретното предстоящо изпълнително действие предвид постановеното по делото на 07.08.2025 г. разпореждане, с което молбата й за отлагане на изпълнителното действие е оставена без уважение, настоящият съдебен състав намира, че се обжалва изпълнителното действие, изразяващо се в определяне от ДСИ на трето лице за пазач на движимата вещ, извършено с протокол за смяна на пазач на движими вещи от 08.08.2025 г. В жалбата не са изложени конкретни твърдения за неизпълнение на изискванията на чл. 470 ГПК, както предвижда чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК, но доколкото се излагат доводи, че движимата вещ е необходима на длъжника и че той не се укрива и не препятства процеса, то съдът приема, че се иска ревизия от страна на съда на преценката на ДСИ, че движимата вещ не трябва повече да се оставя у длъжника. Настоящият съдебен състав намира, че тази преценка е правилна. Изпълнително дело № 20251810400021 по описа на СИС при РС – Ботевград с взискател Ц. В. Г. и длъжник П. М. Б. е образувано въз основа на изпълнителен лист № 88 от 23.01.2025 г., издаден по ч. гр. д. № 34/2025 г. по описа на РС – Ботевград, с който П. М. Б. е осъдена да плати на Ц. В. Г. сумата от 7200 лв., представляваща главница – задължение по запис на заповед от 21.10.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата, считано от 09.01.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 114.96 лв., представляваща сторени от заявителя Ц. В. Г. разноски в заповедното производство. В хода на изпълнителното производство с протокол от 24.04.2025 г. е извършен опис на движима вещ - лек автомобил „Хонда Акорд“ с ДК № СО5889СК, собственост на длъжника, и вещта е предадена за пазене на длъжника. По молба на взискателя и поради неизпълнение на поетото от длъжника задължение за разсрочено погасяване на задължението, действията по принудително изпълнение са възобновени. Тъй като в молбата взискателят е поискал смяна на пазача поради опасност от укриване или повреда на вещта, с разпореждане от 22.07.2025 г. ДСИ е насрочил за 08.08.2025 г. изпълнително действие за смяна на пазача. С молба от 07.08.2025 г. длъжникът е поискал отлагане на насроченото изпълнително действие, като е изложил, че автомобилът е необходим за задоволяване на основни жизнени потребности /транспортиране на детето на длъжницата, страдащо от заболяване, до медицински заведения/. Във връзка с молбата на длъжника взискателят е изложил становище, че не е съгласен с исканото отлагане. На 08.08.2025 г. изпълнителното действие е извършено, за което е съставен протокол за смяна на пазач на движими вещи от 08.08.2025 г., като описаната с протокол за опис на движими вещи от 24.04.2025 г. движима вещ – лек автомобил „Хонда Акорд“ с ДК № СО5889СК, е иззета от длъжника П. М. Б., назначена за пазач с протокола за опис от 24.04.2025 г., и е предадена за пазене на трето лице, назначено за пазач, а именно Николай Георгиев. Съгласно чл. 469 ГПК длъжникът, на когото описаната движима вещ е предадена за пазене, може да ползва вещта само ако това не намалява стойността й. Както правилно е прието от ДСИ, в случая ползването на автомобила намалява неговата стойност, тъй като води до амортизация и се отразява на параметрите, даващи отражение на цената му. Налице е и известен риск от увреждане на автомобила при ползването му /в случай на настъпване на ПТП/. При тези факти, предвид и волята на взискателя, правилна е преценката на ДСИ, че автомобилът следва да бъде предаден за пазене на трето лице. Съобразно гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съдът