Решение № 7746 от 16.10.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 606/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Образувано по жалба на „Соникс М“ ООД, [населено място](понастоящем с правноорганизационна форма ЕООД), насочена против Ревизионен акт № Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., потвърден с Решение № 333/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, [населено място]. В жалбата се твърди, че констатациите в акта и доклада към него не са съобразени нито със събраните доказателства, нито с приложимите правни норми. Без наличие на никаква конкретика, освен изброени дати на задгранични пътувания ревизиращите органи изключили от доказателствата, всички представени документи от жалбоподателя, с твърдението че са без достоверна дата. Цитира се съдебна практика и се излагат подробни доводи за оборване тези изводи на административния орган. Излагат се съображения, че оспорения акт е немотивиран, като не е конкретизирано коя разпоредба на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС е констатирана. Твърди се, че целта на ревизиращите органи е да заобиколят правилата на чл. 27, ал.3 от ЗДДС. Сочи се, че определяне на данъчна основа по пазарни цени на извършените СМР противоречи на разпоредбата на чл. 27, ал.3, т.1 от ЗДДС, чл.80, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО и даденото й тълкуване от СЕС в решение от 19.12.2012г. по дело С-549/11 и решение от 26.04.2012г. по съединени дела С-621/10 и С-129/11. В същите били залегнали принципните отговори, че установените в чл. 80, пар.1 от Директива 2006/112/ЕО условия за прилагане са изчерпателно посочени и поради това националното законодателство не може да предвижда на основание тази разпоредба данъчната основа да бъде пазарната стойност на операцията, извън изброените в посочената разпоредба случаи, дори в преследване на легитимната по директивата цел, за предотвратяване избягването на данъчното облагане, в случаи когато изкуствено занижената или завишена цена могат да доведат до загуба на данъчни приходи. Излага се, че за да се приложи изключението на чл. 27, ал.3, т.1 от ЗЗДС, следва да са налице три кумулативно предвидени условия: 1. Сделката да е между т.нар.свързани лица; 2. да е извършена при насрещна престация по – ниска от пазарната такава и 3. получателят да няма право на данъчен кредит. Последното условие в случая било налице, но при липса на първите две не било законосъобразно да се търси пазарна цена. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на обжалваният акт и присъждане на сторените в производството разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който излага подробни доводи в писмена защита. Ответникът в производството – Директор на Дирекция „ОДОП“, [населено място], чрез процесуалния си представител в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът отмени ревизионния акт и възложи на ответника разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение, се моли същото да бъде намалено до нормативно предвидения размер. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното: По отношение на жалбоподателя, е била извършена ревизия за установяване на задължения за: данък добавена стойност за периода 01.05.2022г.-30.06.2022г. Процесната ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002622006451-020-001/15.11.2022г., издадена от З. Д. В. - Началник сектор, (л.3 от преписката), връчена по електронен път на ревизираното лице на (л.7 от преписката). ЗВР е изменяна досежно срока на приключване на производството, със ЗИЗВР №Р-16002622006451-020-002/15.02.2023г. (л. 6 от преписката) – до 21.04.2023г. ЗИЗВР е връчена по електронен път на ревизираното лице на 16.02.2023г. (л 4 от преписката). Преди възлагане на ревизията е извършена проверка с цел установяване на фактическата наличност на материални запаси на дружеството, приключила с протокол от 13.10.2022г. В хода на ревизионното производство е извършено следното: С искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № Р-16002622006451-040-002/24.11.2022г. (л.16 от преписката), № Р-16002622006451-040-003 от 20.01.2023г. (л.22 от преписката) и № Р-16002622006451-040-004 от 07.03.2023г. (л.24 от преписката) отправени до представляващ дружеството е изискано представяне на документи, в 14 дневен срок от съобщаването им. В отговор с писма от: 20.12.2022г.(л.206 от преписката ), от 17.02.2023г.(л.328 от преписката), от 16.03.2023г.(л.413 от преписката) от страна на дружеството са представени документи и обяснения. С Протокол № Р-16002622006451-ППД-001 от 21.12.2022г.(л.491 от преписката) на основание чл.50 от ДОПК е присъединен като доказателство Протокол № П-16002622058443-073-001 от 13.10.2022г. за извършена проверка на дружеството, ведно с приложенията към него. С писма от.18.01.2023г.(л.494 от преписката) от 25.01.2023г. (л.498 от преписката) от 23.02.2023г. (л.501 от преписката) от 17.03.2025г. (л.503 от преписката) от ОДМВР-Смолян е изискана информация за влизанията и излизанията в и от страната, на различни лица, сред които и П. Х. Х. – управител на „Соникс М“ ООД в процесния период и А. Р. Ж., която е предоставена. С вх.№ 2268 от 02.03.2025г. от страна на А. Р. Ж.- вписана в списъка за вещи лица при ОС-Хасково и АдмС-Хасково са представени писмени обяснения, ведно с приложени към същото документи(л.619 и сл. от преписката). Обясненията са представени по повод отправено до същата искане за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с доклад за определяне на справедлива пазарна оценка (преоценка) на стоково материални ценности по възлагателно писмо от “Соникс М“ ООД(л.624 от преписката). За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №Р-16002622006451-092-001 от 03.05.2023г. (л.644 от преписката), изготвен от екипа ревизори, на който е възложено извършване на ревизия съобразно горецитираните ЗВР и ЗИЗВР. Установените обстоятелства са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад. Ревизионният доклад е връчен на „Соникс М“ ООД по електронен път на 10.05.2023г. (л.646 от преписката). Срещу същия е депозирано възражение вх.№ 7722 от 23.05.2023г. от оспорващото дружество.(л.647 от преписката). Производството е приключило с издаването на процесния РА №Р-160026222006451-091-001/29.05.2023г.(л.653 от преписката) от органа, възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител на същата. С РА е допълнително начислен данък върху добавената стойност в размер на 51 856.53 лева за данъчни периоди м.05.2022г. и м.06.2022г., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 825.96 лева. РА е връчен на „Соникс М“ ООД на 19.06.2023г. на пълномощник на дружеството на ръка (л.656 от преписката). Ревизионният акт е оспорен изцяло по реда на чл.152 от ДОПК с жалба с № ВхК-4686/27.06.2023г. при ТД на НАП – Пловдив. С Решение № 333/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, [населено място], ревизионния акт е потвърден. За да постанови този резултат решаващия орган е приел, че „Соникс-М“ООД е обезценил стоки описани в Протокол от № 1 до Протокол № 7, с балансова стойност 288 022.16 лева, като нетната им реализируема стойност е в общ размер на 28 726.94 лева, а обезценката - 259 282.61 лева. Стоките, са реализирани на 31.05.2022г. и на 01.06.2022г., стойността на обезценката на тези отделени от патримониума на дружеството стоки в размер на 259 282.61 лева представлява възмездна доставка и са налице основания данъчната основа да бъде определена по реда на чл. 27, ал.1 от ЗДДС, респ. да бъде начислен косвен данък в размера посочен в ревизионния акт. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 07.09.2025г. видно от Удостоверение за извършено връчване по електронен път(л.673 от преписката). Жалбата срещу ревизионния акт е подадена чрез Дирекция „ОДОП“, [населено място] и заведена с вх. № 96-00-203/18.09.2023г. За изясняване всички факти и обстоятелства по делото е допуснато събиране на гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетели на А. Р. Ж. и на Н. В. Л.. Св.Ж. сочи, че по образование е строителен инженер и е оценител и извършител на оценки по оценителни експертизи и съдебно –технически експертизи. За „Соникс-М“ЕООД, [населено място], извършвала еднократно услуга по оценка на стоково-материални ценности преди около 5 години, след като с нея се свързали представители на „Соникс-М“. За целта извършила оглед в складово помещение под магазин “Волта“ в [населено място] находящ се срещу Магазин Кауфланд и в стопански двор находящ се в началото на [населено място], където се съхранявали процесните стоково-материални ценности. От информация на възложителите разбрала, че е имало ситуации с внезапни наводнения. Стоките, които трябвало да преоцени били като цяло във възможно използваемо състояние, но за тях нямало възможност бъдещият клиент, който ги е закупил, да претендира за гаранция, защото при влизане на подпочвените води в складовото помещение, били нанесени щети върху външният им вид. Свидетелката сочи, че според нея за оценяваната стока, гаранционен срок не може да бъде даден, тъй като всяко увреждане от влага, особено при уредите имащи в себе си електроника, би довело до чувствително намаляване на техните експлоатационни качества. Пояснява, че при сглобяване на стоката, вариантите за гаранция отпадат, тъй като повечето производители изискват техни оторизирани сервизи да сглобяват и монтират техниката и при опит самия потребител или други хора за извършват тази техническа дейност. Препоръчала максимално бърза реализация на стоките, което означавало че ако в даден момент се появи клиент, който е готов да даде стойността на формирала се при дадената от нея оценка, то дружеството да не търси реализация на по-висока цена, тъй като е възможно на по-късен етап тази оценка още повече да падне. Не било възможно цената да се повиши. За изготвяне на оценката свидетелката направила проучване, използвала метода “сравними стоки от сравними обекти при бърза реализация“, който предполагал нейно посещение - проучване в търговски обекти, които предлагат подобен род стоки, откъдето и взела актуална пазарна информация към датата на доклада. Пояснява, че е посетила няколко такива обекта в рамките на регион Хасково и регион Димитровград. Артикулите били значителни като количество. Общото й впечатление било че били с почти разпокъсани опаковки, огледа правила по групи стоки. Свидетелката Н. В. Л., сочи че от над 30 години е счетоводител, а “Соник-М“ бил нейн клиент от повече от 10 години. Основната търговска дейност на дружеството била търговия с мебели и много рядко с черна техника. В по-голямата си част мебелите били от по-ниския ценови диапазон, тоест не лукс мебели, а мебели за масовия потребител. Дружеството имало складове в Хасково и Димитровград, както и един по-малък склад, който почти не се използвал, но знаела че го имат по документи. Свидетелката не била посещавала складовете, а само магазина. Където бил магазина в [населено място] имало склад, не промишлен, а склад за съхранение на стоки. По-малкият склад бил подземен. Обезценка на стоките на дружеството била извършвана през 2022г. – пролет или късна зима – февруари/март месец. При среща в кантората на свидетелката представители на дружеството й споделили, че имат много стока, която няма как да реализират, защото една част от нея била морално остаряла, друга част била наранена при товаро – разтоварване. Имало основно мебели, бяла техника и матраци, като за последните й споделили че са непродаваеми, тъй като в склада, в който се съхранявали имало наводнение. Според свидетелката наводнението било в склада в Димитровград. Обяснила им реда за обезценка на стоките – че следва да намерят лицензиран оценител както и да се вземе решение на общото събрание, според което съдружниците се съгласни на база обезценката и на база пазарните условия, да се предлагат тези стоки на тази цена. На база обезценката и протоколите на общото събрание, свидетелката презавела съответните стоки в счетоводната отчетност, на новата по-ниска цена. Осчетоводила ги по сметка 608-Разходи за обезценка. След това при продажбата на тези стоки на едро, ги осчетоводила през сметка 702 - приходи от продажби на стоки, в индивидуалния сметкоплан на дружеството. Оттам се намалила стойността на сметка 304-Стоки. Целта на обезценката била да се погасяват задължения - да се намерят клиенти, за да започне издължаване първо към държавата, а после и към доставчици. Според нея инфекцията“Ковид 19“ се отразила не само в процесното дружество, но и във фирмите на другите й клиенти. При „Соникс-М“ било особено осезателно, тъй като стоката им била по-бавно ликвидна. По искане на оспорващата страна по делото бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета с оспорване от страна на ответника. Доказателствени искания във връзка с оспорването не бяха ангажирани. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като изготвено от специалисти разполагащ с необходимите знания и умения, който пълно и точно е отговорил на поставените му въпрос и и ги е обосновал. Първоначално по обжалването е постановено Решение № 4282 от 23.10.2024г., по адм.дело№ 1094/2023г. по описа на АдмС-Хасково, с което оспорения ревизионен акт е отменен. С Решение № 2553 от 13.03.2025г. постановено по адм.дело № 11877/2024г. по описа на ВАС цитирания съдебен акт на първоинстанционният съд е отменен и делото е върнато с указания за изследване наличието на хипотезата на чл. 6, ал.3, т.2 от ЗДДС. Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът установява, че оспореният РА е издаден от компетентен орган. И това обстоятелство не е спорно между страните. Предмет на оспорване в настоящото производство е Ревизионен акт № Р-16002622006451-091-001 от 29.05.2023г., потвърден с Решение № 333/29.08.2023г. на Директора на Дирекция „ОДОП“, [населено място] с който по отношение оспорващото дружество допълнително е начислен данък върху добавената стойност в размер на 51 856.53 лева за данъчни периоди м.05.2022г. и м.06.2022г., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 825.96 лева. Ревизионното производство е приключило при спазване съществените изисквания на данъчно – административните правила. С ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата валидност. Същият е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а съгласно константната съдебна практика мотивите на РД, когато са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения Ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и не са налице допуснати процесуални нарушения. Основната дейност на „Соникс-М“ЕООД към 2022г.е свързана с търговия с мебели, електрически уреди за бита и други стоки, в магазини находящи се в [населено място] и [населено място], като дружеството ползва за целта и складове находящи се в [населено място] и [населено място]. Не е спорно и че дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 17.01.2022г. Спорът между страните досежно това налице ли е хипотезата на чл. 6, ал. 3, т.1 от ЗЗДС е разрешен с влязлото в сила отменително решение 2553 от 13.03.2025г. постановено по адм.дело № 11877/2024г. на ВАС, с което изрично е възприето, че елементите от фактическия състав на разпоредбата не са доказани, както и че позоваването на същата норма противоречи на обоснованата от ревизиращия екип теза, че продадените стоки не са били обезценени и продадени на датите посочени от ревизираното дружество, а преди това, без наличен документ за продажбите с цел избягване начисляването на ДДС. Видно е от указанията в същото отменително решение, че предмет на преценка пред настоящия съдебен състав следва да е единствено налице ли е другото посочено в решението на решаващия орган правно основание, а именно нормата на чл. 6, ал.3, т.2 от ЗДДС, което е и фактически обосновано в потвърждаващото ревизионния акт решение на Директора на ОДОП-Пловдив. В тази насока съдът намира следното: В чл.26 от ЗДДС е регламентиран общия ред за определяне на данъчната основа за доставки по смисъла на ЗДДС. Според ал.1 от посочената норма данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. В ал. 2 е предвидено, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в евро и евроцентове, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер. В ал.3 са изброени и данъци, такси и др. разходи които също следва да бъдат включени в цената на доставката. Казано по друг начин в общия случай данъчната основа е договореното възнаграждение между доставчика и получателя, към което следва да се прибавят увеличенията регламентирани в чл.26, ал.3 от ЗДДС. Особените случаи за определяне на данъчна основа, при които се налага корекция на последната са посочени в чл. 27 от ЗДДС. Видно от ал.1 на същата разпоредба данъчната основа на доставка на стоки по чл. 6, ал. 3, определена към началото на месеца, в който е отделена или предоставена стоката, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. Т.е. когато доставката попада в хипотезите на чл. 27 от ЗДДС данъчната основа се определя по тази норма, а в останалите случаи по реда на чл. 26 от ЗДДС.