РЕШЕНИЕ

№ 339

гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова Членове: Антония К., Роглева Александър, Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000382 по описа за 2025 година С решение № 134/30.4.25 г., постановено по т.д. № 350/24 г. на ОС Стара Загора, са ОТХВЪРЛЕНИ като неоснователни и недоказани предявените искове от М. Д. Й. ЕГН •••••••••• против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД БУЛСТАТ 121446665 за заплащане сумата 45 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки, страдания и психически стрес, в резултат на причинените й телесни увреждания, при ПТП от 15.07.2023 г., както и за заплащане на сумата 2 107, 72 лв. като обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение във връзка с получените телесни увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумите от датата на уведомяването на Гаранционен фонд за настъпилото ПТП - 23.11.2023 г. до окончателното изплащане.

М. Д. Й. е осъдена да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД направените пред първа инстанция разноски в размер на 1 900, 90 лв.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от М. Д. Й. с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Излагат се съображения, че по делото се доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя, вкл.и настъпването на твърдяното ПТП, причинено от неизвестен извършител, в резултат на което са претърпени имуществени и неимуществени вреди. Иска се решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените срещу ГФ искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъде уважени в претендираните размери, ведно с претендираната законна лихва.

Въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 557, ал, 1, т. 1 от КЗ, предявен от М. Д. Й. ЕГН •••••••••• против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 15.07.2023 г., между 10: 30 и 11: 00 часа, в с. Я.. Твърденията в исковата молба са за това, че неустановен марка и модел автомобил, с неустановен рег.№, управляван от неустановен водач, нарушава правилата за движение по пътищата, като не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в крайпътния банкет отдясно по посоката му на движение и блъска придвижващата се там в срещуположната посока пешеходка М. Д. Й., след което водачът с автомобила напуска мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР. При инцидента са причинени телесни увреждания на ищцата М. Й.. Във връзка с твърдяното ПТП е съставен протокол за оглед на местопроизшествието от дата 2.11.23 г. с фотоалбум към същия.

Образувано е досъдебно производство № ••••/2023 г. по описа на РУ на МВР – К., по което е на 5.4.24 г. е постановено заключително писмено мнение за спиране на наказателното производство, тъй като участвалият в ПТП автомобил и неговият водач не са установени.

По делото са събрани гласни доказателства: Свид. Р А. Р. - съсед на ищцата, посочва, че същият ден отивал на помен, когато срещнал М. по пътя, тя ревяла от болки и ръката й била „виснала“; казала му, че я ударила кола, затова ръката й висяла по този неестествен начин и я боли; помолила свидетеля да й помогне да влезе вкъщи; след това отишла в болница с нейния племенник. Когато я изписали от болницата, свидетелят й помагал в двора, пазарувал й лекарства и други продукти, тя не можела сама да ходи да пазарува и да работи по двора, около два месеца и половина й помагал, тъй като не можела да си служи с ръката – била дясната ръка, с която по принцип работи. И сега продължавала да се оплаква от болки при студено време.

Свидетелката Г. П. Т., без родство, заявява, че е разбрала от съселяните си, че някаква кола е блъснала М. и тя е пострадала. След като я изписали от болницата, свидетелката започнала да ходи да помага на М.. Дясната й ръка била „гипсирана“ от китката до лакътя и прибрана към тялото. Тъй като с една ръка не можела да се обслужва сама, свидетелката ходела всеки ден да помага на ищцата, тъй като тя не можела да се измие, среше и облече с една ръка. Не можела да шета в дома си, само с една ръка. След известно време махнали гипса от ръката на М. Й., но пак ходела с обездвижена ръка с превръзка и се налагало да й се помага. Около два месеца М. имала нужда от помощ, в който период свидетелката ходела всеки ден да помага. След като изтекъл този период, дъщерята на ищцата се върнала от Гърция, където била трудово ангажирана и поела грижите за майка си и домакинството. И сега при промяна на времето, ищцата се оплаквала от болки в ръката. Научила си да натоварва повече лявата си ръка, за да може да щади дясната ръка, защото усещала несигурност и тръпнене при натоварването й.

Прието е заключение на САТЕ, което е изготвено на база протокола за оглед от 2.11.23 г. и снимковия материал към същия, както и показанията на ищцата, дадени в досъдебното производство.

Според заключението пътят в района на ПТП е с дребнозърнесто асфалтово покритие, без хоризонтална и вертикална маркировка; пътното платно е двупосочно с две ленти за движение, като от северната му страна има банкет с ширина 3 м, а от южната затревен участък с ширина 14, 50 м. Платното за движение е двупосочно ориентирано в посока запад изток /изток запад с две ленти за движение които между които няма начертана разделителна линия. Липсва хоризонтална маркировка. Общата ширина на платното за движение е 7, 20 м. Посоката на движение на неидентифицираното МПС преди удара на пешеходката първоначално е било от запад на изток, като в един по- късен момент непосредствено преди настъпването на ПТП се е отклонило на югоизток и е настъпил ударът.

Поради липса на всякакви данни, находки, спирачни и други следи и тъй като липсват свидетелските показания на водача на автомобила, който не е спрял сред удара, скоростта на неидентифицираното МПС преди удара на пешеходката и по време на самия удар същата не може да бъде определена от техническа гледна точка с методите за определянето и.

Ударът с пешеходката е настъпил в надлъжно направление мястото на удара се намира в на 20, 6 м източно от ул. „Паничеревска“, а в напречно направление, на 1, 7 м южно от асфалтовото покритие на ул. „Околовръстна“ в южното затревено пространство извън пътното платно. Съгласно протокола за оглед и сведенията на пострадалата Й. удара се е реализирал между дясно странично огледало за задно виждане на лекия автомобил и дясна ръка в областта на китката на пострадалата. Лекият автомобил не е спрял след инцидента, а е продължил движението си в източна посока. За пешеходката същата не се е установила на място, а е потърсила помощ от нейни близки които са я откарали в Бърза помощ - гр. Стара Загора, където такава и е била оказана.

Видимостта е била в условията на дневна светлина при сухо и слънчево време, прав участък от пътя като липсват сведения за пречки по линията на пряка видимост между водача и пешеходката. Същата може да се приеме в рамките на 100 - 150 метра.

Според наличните данни по делото вещото лице очертава следния най-вероятен механизъм на произшествието: На 15.07.2023 г. около 10: 30 часа в с. Я., общ. М. в посока от запад на изток по ул. „Околовръстна“ до дом № •• се е движил неустановена марка и модел лек автомобил. По същото време пешеходката Й. се е движила срещуположно в посока от изток на запад в южното затревено пространство на около метър от пътната настилка. Непосредствено преди да се разминат водачът на лекия автомобил губи контрол над управлението му, излиза от пътната лента вдясно по посоката си на движение и навлиза в южното затревено пространство, при което между тях настъпва удар. Мястото на удара бе посочено като същото се намира на 20, 6м. източно и 1, 7м. южно от приетия ориентир в южното затревено пространство. Ударът се е реализирал между дясно странично огледало за задно виждане на лекия автомобил и дясна ръка в областта на китката на пострадалата. В резултат на този удар пострадалата пешеходка е получила средна телесна повреда След произшествието лекият автомобил напуска местопроизшествието без да е установен, а пострадалата пешеходка е откарана за оказване на неотложна медицинска помощ.

От техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са от субективен характер касаещи водача на неидентифицирания лек автомобил, който непосредствено преди да се размине с пешеходката губи контрол върху управлението на автомобила, напуска пътното платно като се отклонява на дясно спрямо посоката си на движение и движейки се по затревеното пространство достига пешеходката, която въпреки, че се отклонява на ляво спрямо посоката си на движение е ударена н областта на китката на дясната и ръка. Посочени са вероятни причини от субективен характер, водещи до отклоняване вниманието на водача на МПС. За водача на МПС от техническа гледна точка ударът е бил предотвратим, като за тази цел същия е трябвало така да шофира лекия си автомобил, че да има поС.ен контрол върху движението му. Той не би трябвало да напуска лентата си за движение и да се движи по затревения участък южно от пътната настилка където се е движила по същото време пешеходката М. Д. Й.. Възможната скоростта на движение на пешеходката съобразно възрастта й е определена както следва: при бавен ход - около 2, 4 км/ч или 0, 66 м/с; при спокоен ход - около 3, 2 км/ч или 0, 88 м/с; при бърз ход - около 4, 1 км/ч или 1, 14 м/с Сочи се, че няма данни в материалите по делото за наличност на ограничения по отношение видимостта касаещи пешеходката и водача по отношение на пряка видимост между тях. Няма й данни М. Д. Й. да навлиза на пътното платно - тя се е движила по затревеното пространство на около 1, 70 м разС.ие от южния край на асфалтовото покритие на пътното платно в посока от изток на запад. Няма обективни данни пешеходката да се е намирала на платното за движение.

Изведен е извод, че при конкретните обективни условия е съществувала техническа възможност за предотвратяване на ПТП от страна на водача на автомобила, който е следвало така да управлява автомобилът си, че същият да не напуска платното за движение на МПС. Скоростта на автомобила не може да бъди определена - изчислена във връзка с липса на каквито и да е находки и доказателства, поради което не може да се определи и опасната зона за спиране на лекия неидентифициран автомобил.

Според вещото лице, от анализа на база оскъдните доказателства по делото и досъдебното производство, от техническа гледна точка настъпването на процесното ПТП е било непредотвратимо. Същата не е очаквала автомобила да напусне пътното платно и да се отклони вдясно по посоката си на движение и движейки се по затревената площ да я удари, въпреки отклоняването и на ляво по затревената площ. Тя е нямала време за да се отклони повече на ляво спрямо посоката си на движение с цел избягване на удара от автомобила. Ако М. Д. Й. е изчакала преминаването на процесния/процесните МПС удар отново би настъпил, но последствията за нея биха били много по-тежки / ако не се е отклонила на ляво спрямо посоката си на движение - както е сторила/.

По делото е представена медицинска документация от УМБАЛ „Проф. С. Киркович“ АД Ст. Загора – история на заболяването, изследвания, листове за извършени консултации, оперативен протокол, епикризи и т.н. /л. 105 – 152 от първоинст.д./ От представената история на заболяването е видно, че ищцата е постъпила по спешност на 15.7.23 г., 13: 00ч, като в анамнезата, снета от пациента е посочено, че е блъсната от кола в областта на дясната предмишница. Извършени са кръвни и образни изследвания, последвало е оперативно лечение. Според оперативен протокол от 18.7.23 г. е извършена открита репозиция, която е фиксирана с метална остеосинтеза. Ищцата е изписана на 17.5.23 г. По делото е прието и заключение на СМЕ, изготвено на база представената медицинска документация, както и осъществен личен преглед. Според заключението в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания, видно от епикриза № ••••• на КОТ при УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович, АД: съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост, закрито, /счупването на костите на дясната предмишница/, което е причинило трайно затрудняване на движението на десен горен крайник повече от 30 дни. От настъпване на фрактурата до 24 - часа след операцията ищцата е търпяла болки, които трудно се купират понякога с обезболяващи медикаменти. Постепенно болката е отслабвала и не се налагало да се приемат обезболяващи лекарства. След около 15 - 30 дни би трябвало ръката да се движи и да може да се използва за някой дейности в ежедневието.

При М. Д. Й. е проведено оперативно лечение на фрактурата на антебрахиума на 18.07.2023г. видно от оперативния протокол № 607/18.07.2023 г. Била е в болницата от 15.07.2023 г. до 21.07.2023 г. след което е дехоспитализирана.

В рамките на 15-30 дни е изпитвала болки с различна интензивност. Най-силни са били болките непосредствено преди операцията и около 24 часа след операцията. Не би следвало ищцата да търпи болки и страдания от получените увреждания в бъдеще.

Формиран е извод, че е налице причинно-следствена връзка между преживяното ПТП, извършените прегледи и изследвания и получените от ищцата увреждания. Налице е причинно - следствена връзка между преживяното ПТП и направените от ищцата разходи за лечение в размер на 2 107, 72 лв.

Според вещото лице, такъв тип увреждания, а именно фрактура в областта на антебрахиума могат да бъдат получени и по друг механизъм - индиректен, т.е. при падане върху ръката, при падане от собствен ръст или изпускане на тъп предмет върху съответната част от тялото, при битов инцидент.

Според вещото лице М. Д. Й. е напълно възстановена що се касае за претърпяната фрактура в областта на антебрахиума и последвалото оперативно лечение.

В дадените устни обяснения в открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че тръпненето на ръката няма отношение към коментираната травма; при промяна на времето е нормално да има оплаквания, като счупената ръка никога няма да е същата като преди. По отношение възможността подобно счупване да се получи при падане върху ръката, вещото лице обяснява, че по принцип би могло да се получи, като при такова падане може да се нарани и на други места; в конкретната ситуация няма документирани други наранявания. Към момента на прегледа ищцата е била в добро общо съС.ие, без оплаквания в областта на крайника, без ограничения в обема на движение на ръката.

Прието е и заключението на съдебно - психологичната експертиза, изготвено на база материалите по делото, обективно изследване, оценъчно интервю, психологично изследване, проведено на 16.12.24 г. /посочени конкретно иползваните от вещото лице психологични методики/. Дадена е експертна оценка, че ПТП от 15.7.23 г. е причинило остър емоционален стрес, който е бил значимо негативен за личността на осв. М. Й.. ПТП е предизвикало значителна промяна в обичайния перморбиден начин на живот на ищцата, като е нарушило нейното личностово и социално функциониране, променено е емоционалното й поведение; водещите емоционални преживявания са предимно негативни – потисната, емоционално лабилна, с ограничени контакти, с чувство за бездомност и безперспективност – преживявания, които са нормален психологичен отговор на травматичното събитие, без да покриват белезите на депресия. Същите оказват значително негативно въздействие върху личността, но не са в категорията на психично разстройство. Освидетелсваното лице е споделило несистематизирани невротични симптоми – безпокойство, раздразнителност, леки паметови нарушения, снижен жизнен тонус, намалена активност, безсъние, емоционална потиснатост. Всичко това е довело до емоционален и психически дискомфорт, усещане за загуба на контрол над живота си.

Мотивиран е извод, че злополуката от 15.07.2023 г. за осв. М. Й. било силно стресово събитие, което застрашило здравето и живота й, предизвикало у нея страх и безпомощност, довело е вегетативни смущения /сърцебиене, световъртеж, замаяност, зашеметеност/. Към момента на проведеното психологично изследване – 16.12.24 г. е емоционално потисната и лабилна със снижен жизнен тонус и енергетичен потенциал; споделя невротични симптоми – безпокойство, раздразнителност, безсъние, страх; има оплаквания от безсилие, обща слабост, нерешителност, апатия. Всички сочени негативни емоционални преживявания не покриват клиничните критерии за психично разстройство /депресия/. Злополуката е променила обичайния ритъм на живот, довела е до промени в емоционалното й поведение, като прогнозата на преодоляване на последиците върху психиката й е несигурна, по-скоро неблагоприятна предвид нейната възраст, която води до намаляване на стресоустойчивостта и психическия капацитет за справяне с травматични събития и трудни житейски ситуации.

При така събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е направил извод, че в случая не е осъществено пълно и главно доказване на твърденията, че е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ЗДвП като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство, което да е предизвикало нараняване или смърт на хора, както и че е налице противоправно поведение от страна на водач на неидентифицирано МПС, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП и съответно получените травми, което доказване е в тежест на ищцовата страна. Посочено е в обжалваното решение, че главното и пълно доказване предполага категоричното установяване на деликта - в случая настъпване на твърдяното ПТП, а не само вероятност или предположение за неговото настъпване. Доколкото не е установено противоправно и виновно поведение на водач на МПС, което да е причинило твърдяното ПТП, съответно увреждането на ищцата, е прието, че деликтът не е доказан чрез пълно и главно доказване, поради което исковете са отхвърлени като неоснователни.

Във въззивната жалба се оспорват като необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност настъпването на ПТП поради виновно и противоправно поведение на неизвестен водач на неидентифицирано МПС. Излагат се съображения, че от съвкупния анализ на приобщените гласни и писмени доказателства, както и приети заключения на вещи лица, е осъществено нужното доказване, с което са доказани и предпоставките за ангажиране отговорността на ГФ по чл. 556, ал.1, т.1 от КЗ.

Настоящият въззивен състав на ПАС намира горните оплаквания за неоснователни. Споделят се изцяло съображенията, изложени в първоинстанционното решение, че ищцата носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице противоправно поведение на водач на МПС на неидентифицирано МПС, което е станало причина за настъпване на ПТП и като пряка и непосредствена последица от това ищцата е претърпяла телесни увреждания, във връзка с които се търсят съответните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Необходимо е да бъдат установени всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения, независимо от това че самоличността на този пряк причинител е неизвестна. Т.е. трябва да бъдат установени не само претърпените вреди, а и наличието на противоправно поведение на делинквента, както и пряка причинна връзка между това поведение и настъпилия вредоносен резултат. Противоправното поведение на водача на неидентифицираното МПС не се предполага, а следва да бъде доказано. Презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД касае само вината, но тя се предполага при доказано противоправно поведение.

Споделят се изводите, че по делото такова доказване не е осъществено. Не е налице констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който да установява конкретен механизъм на ПТП. Съставеният почти четири месеца след твърдяния инцидент Протокол за оглед на местопроизшествие /от 02.11.2023 г./ съдържа данни за пътната обстановка в района на ПТП, като е съставен единствено по обяснения на ищцата. Заключението на САТЕ е съставено единствено на база този протокол за оглед и въз основа показанията на самата ищца, дадени в хода на досъдебното производство в качеството й на свидетел, при липса на каквито и да било други доказателства, които да са събрани по надлежния ред, или на други обективни данни, установящаващи конкретни параметри, имащи отношение към механизма на ПТП.

Свидетелските показания, събрани по ДП, нямат доказателствена стойност в гражданския процес.

Ето защо е обоснован извода на първоинстанционния съд, че това заключение всъщност посочва само един вероятен механизъм на ПТП, респ. вероятни технически причини за неговото настъпване. Тази вероятност обаче не е равнозначна на наличие на пълно доказване релевантните обстоятелства относно противоправното поведение на водача на неидентифицираното МПС и пряката причинна връзка с получените увреждания, доказани по делото - съчетано закрито счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост. За липсата на пълно доказване по отношение на пряката причинна връзка сочи и извода на вещото лице по СМЕ, че този вид увреждане може да бъде получено и по друг механизъм - индиректен - при падане върху ръката, при падане от собствен ръст или изпускане на тъп предмет върху съответната част от тялото, при битов инцидент. Т.е. и по отношение на причинната връзка доказателствата по делото сочат само на вероятност уврежданията да са причинени от ПТП, настъпило по механизма, сочен от ищцата, без да е налице категоричност за подобен извод.

Горните изводи не се променят в светлината на обстоятелствата, че е бил подаден сигнал във връзка с който е образувано ДП № ••• ЗМ ••••/23 г. на РУ МВР К. - образувано на 4.9.23 г., че ищцата е била срещната същия ден от съседа си Р. Р., на когото е споделила, че е блъсната от кола, както и от записа в снетата анамнеза при приемането й по спешност в болнично заведение, че е блъсната от кола. Всички тези данни действително кореспондират с твърденията на ищцата, но нямат общо с доказването на конкретния механизъм на настъпване на ПТП, а оттам и с доказването на противоправното поведение на водач на неидентифицирано МПС и пряка причинна връзка с телесните увреждания на ищцата.

Ето защо и въззивната съдебна инстанция приема, че по делото не е установено чрез главно и пълно доказване, че от страна на водач на неидентифицирано МПС са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което не е доказано наличие на основание Гаранционен фонд да плати претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди като настъпили в резултат на твърдяното ПТП.

Ето защо обжалваното решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Разноски в полза на ГФ не се присъждат. Искане за разноски се съдържа в отговора на въззивната жалба, но не се установява такива да са направени от страната, като не се представя и списък на разноски.

Предвид посоченото ПАС