Решение № 188 от 17.12.2020 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 984/2020 г.

Производството е с правно основание чл. 72, ал.1 от НПК, вр. чл. 396 ал.1 и сл. от ГПК. Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас срещу Определение № 1275 от 02.09.2020г. по ЧНД 3563/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е оставено без уважение искането на Районна прокуратура Бургас за налагане на обезпечителна мярка - запор на движима вещ - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „•••“, с per. № • ••••••, с рама № VF7UD••••••••••••, собственост на П. И. Г., ЕГН ••••••••••, от гр. Бургас, Бургаска област - по досъдебно производство № 434/2020г. по описа на Пето РУ Бургас при ОД на МВР- Бургас, образувано за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, целяща обезпечаване отнемането на вещта в полза на държавата. В протестът са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което се иска неговото изменение, като се допусне обезпечение върху процесната вещ. Изразява се несъгласие с посочените в мотивната част на определението доводи, че МПС представлявало предмет на престъплението, а не средство. Също така съдът неправилно се позовал на факта, че до настоящия момент в съдебната практика не била прилагана разпоредбата на чл.53 от НК по отношение на МПС, с което било извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Представителят на Бургаска окръжна прокуратура не поддържа протеста. Счита, че моторното превозно средство не е вещ, послужила или предназначена за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като е елемент от обективната страна на самото престъпление, т.е. МПС се явявало предмет на престъплението и не можело да се отнеме по реда на чл.53 от НК. В съдебно заседание обвиняемият П.Г., редовно призован като заинтересована страна в настоящото съдебно производство, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощения си защитник - адв. Иванка Синигерова, която се придържа изцяло към доводите на окръжния прокурор. Бургаският окръжен съд, след като се запозна с мотивите на атакуваното съдебно определение, наведените от прокуратурата доводи срещу него, и след като се запозна с материалите от ДП № 434/2020г. по описа на Пето РУ-Бургас при ОД на МВР-Бургас, пр.пр. № 7822/2020г. по описа на РП-Бургас, приложено към делото, в пределите на правомощията си, прие за установено следното: ДП № 434/2020 г. по описа на Пето РУ-Бургас, пр.пр. № 7822/2020 г. по описа на РП- Бургас, е образувано на 24.07.2020г. за извършено престъпление по чл.3436, ал.1 от НК - за това, че на 24.07.2020 г., около 19: 30 ч., в гр. Бургас, област Бургас, ж.к. „Лазур“, в близост до бл. ••, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „•••“, с per. № • ••••••, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 2.29 промила, установено по надлежния ред с техническо средство „АлкотестДрегер“, с фабр. № ARBB 0052. На 30.07.2020 г„ като обвиняем по образуваното ДП, бил привлечен П. И. Г., ЕГН ••••••••••. Видно от приложената по делото справка в централна база - КАТ (л.46 от ДП), обвиняемият Г. е собственик на МПС марка „Ситроен“, модел „•••“, с per. № • ••••••. На 02.09.2020 г., в PC-Бургас било депозирано искане от прокурор при Районна прокуратура-Бургас за налагане на обезпечителна мярка „запор“ върху лекия автомобил, посочен по-горе, с оглед обезпечаване отнемането на превозното средство по реда на чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК при евентуална осъдителна присъда. Така отправеното искане било оставено без уважение от първоинстанционния съд, тъй като съдът приел, че предвид правната квалификация на инкриминираното деяние - престъпление по чл. 3436, ал.1 от НК, автомобилът, чийто запор се иска, представлява предмет, а не средство за извършване на разследваното престъпление, поради което и доколкото в особената част на НК, в този случай, липсва изрична разпоредба за отнемането му като предмет на престъплението, не са налице условията по чл.72, ал.1 от НПК. Настоящият състав намира подадения протест за процесуално допустим, тъй като е подаден в срока по чл. 396, ал.1 от ГПК и е насочен срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт и от активно легитимирана страна. Разгледан по същество обаче, частният протест се явява неоснователен. Въззивният състав споделя доводите на районния съд, изложени в мотивната част на определението. Законодателят, а и съдебната практика, обобщена в ТР № 2/2012 на ОСНК на ВКС, са категорични, че приложението на чл.72, ал.1 от НПК следва да гарантира не само изпълнението на наказанията глоба или конфискация при евентуална осъдителна присъда, но и отнемането на конкретни вещи в полза на държавата по реда на чл. 53 от НК. Поради правната си природа на мярка за процесуална принуда, реално изразяваща се в ограничаване в известна степен на възможността обвинено лице свободно да разполага с имуществото си, обезпечителната мярка по чл.72, ал.1 от НПК предполага преди всичко законоустановена възможност за принудително отнемане на обезпечената вещ от патримониума на собственика й при наличие на осъдителна присъда. И докато за вещите, явяващи се средство за извършване на престъплението такава възможност изрично е посочена в чл.53, ал.1, б.„а“ от НК, то за вещите, явяващи се предмет на престъплението, налагането на обезпечителна мярка е допустимо само, ако с изрична разпоредба в Особената част на НК и то за предмети на конкретни видове престъпления, е налице предвидена възможност за последващото им отнемане при осъдителна присъда (арг. чл.53, ал.1, б.„б“ от НК). Доколкото в Особената част на НК, относно престъпленията против транспорта, липсва изрична разпоредба, уреждаща отнемането в полза на държавата на предметите на тези престъпления, правилно районният съд е счел, че основният въпрос за правилното разрешаване на правния спор, с който е сезиран, е дали лекият автомобил, управляван от обвиняем за престъпление по чл. 3436, ал.1 от НК, е средство или предмет на престъплението. Наказателноправната теория, а и съдебната практика са единодушни, че предметът на престъпление е материален израз или материална предпоставка за съществуването на съответния обект на посегателство, т.е. на съответните обществени отношения, докато средство на престъплението е всичко онова, чрез което се въздейства върху предмета и се уврежда обекта на престъпление. Средствата са поначало нещо външно, което не характеризира обекта на посегателство, затова общественото отношение не зависи от тези средства. В конкретният случай, подродов обект на престъпленията против транспорта (чл. 340 - 346а НК) са обществените отношения, свързани с осъществяване на нормална и безаварийна транспортна дейност. Доколкото транспортната дейност представлява, най- общо казано, придвижване на хора и стоки в пространството, от наказателноправна гледна точка е важна, преди всичко, тази транспортна дейност, която се осъществява с помощта на превозни средства и най-вече на тези, с механична тяга. Това е така, тъй като нарушаването правилата, гарантиращи нормалното и безаварийно движение с такива превозни средства, често води до сериозно застрашаване и дори увреждане на разнообразни лични и имуществени интереси на физически и юридически лица, а именно последното обстоятелство превръща тези нарушения в общоопасни престъпления. Следователно, превозните средства са включени в механизма на извършване на престъплението и именно тяхното участие предизвиква усложняване на общественоопасните му последици. Ето защо, тези превозни средства не могат да се приемат за нещо външно за защитимите обществени отношения, т.е. те се явяват предмет, а не средство за извършване на престъплението. В конкретния случай, престъплението по чл. 3436, ал.1 от НК е немислимо без наличие на превозно средство, което субектът на престъплението да управлява. С разпоредбата на чл. 3436, ал.1 от НК законодателят не инкриминира употребата на алкохол въобще или въобще управлението на моторно превозно средство. Обществената опасност, която обосновава наказателната отговорност, възниква само тогава, когато субект, поставен в специална ситуация - като управляващ моторно превозно средство - наруши забраната, установена в ЗДвП и в НК, да не управлява МПС под влияние на алкохол с определено съдържание в кръвта му. От казаното е видно, че моторното превозно средство е част от изпълнителното деяние на престъплението. Ето защо, доколкото моторното превозно средство се явява предмет на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, липсва законодателно основание за неговото отнемане при условията на чл. 53, ал.1, б. „б“ от НК при евентуална осъдителна присъда, предвид липсата на изрична разпоредба за това в Особената част на НК, а следователно липсва и основание за приложението на чл.72, ал. 1 от НК по отношение на тази вещ. Предвид изложеното, настоящият въззивен съд приема, че следва да потвърди атакуваното определение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Ето защо и на основание чл.72, ал.1 от НПК, вр. чл.396, ал.З от ГПК, съдът