Решение № 4510 от 30.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2523/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 56, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Образувано е по жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД, [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „С.“ № •, [ЕИК], представлявано от изпълнителния директор И. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В-0518-Б/28.09.2023г., издадена от Главен инспектор в отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България", с която е забранено разпространението на течно гориво "Гориво за дизелови двигатели" на обект бензиностанция, „ГСМ Пристанище Варна Запад“ в количество 26810 л., от бензиноколонка № 2, свързана с резервоар 2, което не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. В жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, несъобразена с целта на закона. Твърди се, че в хода на проверката не са събрани всички относими доказателства, не е изяснена фактическата обстановка, като наложената мярка не е съобразена с дейността на дружеството, която се бъде сериозно затруднена, а щетите ще бъдат в големи размери, тъй като може да се възпрепятства обработката на корабите на пристанището. Сочи, че процесното гориво е за извън пътна техника и трактори. Административния орган преди да наложи мярката следва да изследва установеното гориво. Съгласно закона на първия разпространител се предоставя заверено копие от декларация за съответствие на партидата. Горивото е доставено, съгласно търговска поръчка, съгласно договор, сключен на 29.09.2022 г. за гориво Е5 - без съдържание на биокомпонент, съгласно техническа спецификация на възложителя. Съгласно техническата спецификация горивото Е5 е без съдържание на биокомпонент, за извънпътна техника и трактори. Доставеното гориво е евро дизел Е5 - 20 000 литра, без съдържание на биокомпонент, за извънпътна техника и трактори, в придружаващата фактура също е отразено дизелово гориво Е5. Съгласно нареждане за експедиция № 0826226 на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД е наредена експедиция на дизелово гориво 0.001% S, Е5, което е продадено на "Пристанище Варна" ЕАД с приемо-предавателен протокол от изпълнителя "К. Ойл Транс" ЕООД, като изрично е записано, че последното отговаря на изискванията на Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Качеството на това гориво за извънпътна техника и трактори е регламентирано в чл. 6, т.6 от наредбата, а именно със съдържание на сяра до 10 мг./кг, което отговаря на заявеното и получено изписано в техническата оферта съдържание на сяра до 0.001 % на тон, както и на установеното от административния орган. Жалбоподателят оспорва доводите на ответника, че се касае за дизелово гориво, тъй като при проверката не е установено, че абревиатурата Е5 означава с оглед горепосочените документи, че се касае за гориво за извънпътна техника и трактори, а не за дизелово гориво, за да бъде приравнено към изискванията по чл. 47, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЕВИ, наличното гориво е за извън пътна техника и не изисква проверката на която е подложено от ответника. Ответника не е съобразил, че с Постановление № 181 на МС от 20.07.2009 г. за определяне на стратегически обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност жалбоподателят е включен в този списък, възпрепятстването на дейността му, може да има за последствия значими обществени интереси. Адресат на мярката по чл. 47 от ЗЕВИ са лицата, които пускат на пазара горива, като тези лица са дефинирани в §1, т.13 от ДР на ЗЕВИ. "Пристанище Варна" ЕАД не пуска на пазара горива, а ги ползва единствено за собствени нужди, не извършва сделки с горива. Жалбоподателят не е и разпространител на горива по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕВИ. Забраната за разпространение е лишена от основание, поради което наложената мярка е незаконосъобразна. За зареждането на извънпътна техника и трактори не следва да се използва течно гориво, което отговаря на изискванията на чл. 47 от ЗЕВИ, като горивото за такава техника подлежи на контрол само за наличие на сяра, но не и за биодизел. Съгласно информационен лист за безопасност на производителя, в раздел 1 т.1.1 е посочено търговско наименование "гориво за извънпътна техника и трактори", като горивото е използвано за тази цел. Ответника не е изследвал тези обстоятелства. В хода на административното производство са представени доказателства, че горивото е за извънпътна техника, то не е такова по чл. 6, т.2, а по т.6 от НИКТГУРНТК. ЗЕВИ не съдържа легална дефиниция на термина гориво за дизелови двигатели, такава е посочена в §1 т.3 от НИКТГУРНТК, в същата наредба се съдържа и дефиниция на горива за извънпътна техника и трактори, като са посочени различни тарифни номера на двата вида горива съгласно КН на ЕС. ЗЕВИ урежда добавянето на биодизел към гориво за дизелови двигатели, при неговото предоставяне на пазара и разпространение, като горивата за извънпътна техника и трактори не попадат в приложното поле на тези норми, те могат да бъдат използвани без да е необходимо към тях да се добавя биодизел. Горивата за извънпътна техника имат тарифен номер 2710 20 1, но не съдържат биодизел. На пазара се предлагат два вида дизелово гориво В6 и В5, като последното не съдържа биодизел. Дизеловото гориво Е5, несъдържащо биодизел е идентично с горивата за извънпътна техника и трактори. За техниката на жалбоподателя може да се използва стока газьол, несъдържаща биодизел. Описаното в декларацията за съответствие гориво Е5, представлява стока идентична с гориво за извънпътна техника и трактори, поради което в бензиностанцията не е открито гориво, което да не отговаря на изискванията на чл. 47, ал.1 от ЗЕВИ, а само гориво, каквото той има право да използва за зареждане на притежаваната техника и трактори. Налице е нарушение на чл. 6, ал.2 и 5 от АПК, заповедта е издадена и в нарушение на чл. 9, ал.2 от АПК, като не е изследвано всестранно вида и предназначението на горивото, не е изискана техническата спецификация към договора за доставка, от която се установява, че дружеството е сключило договор за доставка на извънпътна техника и трактори, административния орган е назначил неприложими тестове за съдържание на биодизел и е издал незаконосъобразен акт. Заповедта е издадена при липса на фактически и правни основания за издаването й, в нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Общото посочване на дизелово гориво и извършеното лабораторно изследване за наличие на качествени показатели по чл. 3 от Наредбата не е достатъчно конкретизирано. По изложените доводи моли да се отмени заповедта. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, по същество сочи, че „Пристанище Варна“ АД е сключило договор за зареждане на гориво за извънпътна техника и трактори и го ползва само за тази цел. Заключението на в.л. е потвърдило това. Моли да се уважи жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Г. П., Главен инспектор в РО "Проверка и контрол на качеството на течните горива Северна България оспорва жалбата като неоснователна. В депозирано становище с.д. № 467/11.01.2024 г. поддържа, че заповедта е правилна и законосъобразна. На осн. чл. 56, ал.1 вр. чл. 55, т.2 от ЗЕВИ председателят или упълномощени от него длъжностни лица могат да издават заповеди за прилагане на принудителна административна мярка, когато в резултат на изпитването на течно гориво в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие с изискванията на чл. 47 от ЗЕВИ. От представените документи в АНП по категоричен начин се установява, че жалбоподателят разпространява течно гориво за дизелови двигатели, което не отговаря на изискванията на ЗЕВИ. Заповедта е законосъобразна издадена при спазване на изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК. Спазена е разпоредбата на чл. 35 от АПК, административния орган е събрал и обсъдил всички относими доказателства и факти, обуславящи издаването на заповедта. При постановяване на акта не е нарушен принципът на съразмерност. Съгласно действащата нормативна уредба вариантите за ползване на горива за собствени нужди са следните: съгласно чл. 47, ал.1 т.3 и 4 от ЗЕВИ течно гориво за дизелови двигатели в транспорта трябва да отговаря на изискването за съдържание на минимум 6% обемни биодизел в течно гориво. Това изискване на закона се отнася, както за лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход за транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на ЗАДС, така и за разпространителите и крайните разпространители. Изискването на ЗЕВИ към крайните разпространители е да предлагат горивата за дизелови двигатели в съответствие с изискванията на чл. 47, ал.1 т.3 от закона. В случая дружеството жалбоподател е административно отговорно лице на осн. 47, ал.4 вр. чл. 47, ал.1 т.3 от ЗЕВИ. В НИКТГУРНТК са формулирани видовете течни горива, които се пускат и разпространяват на пазара. Съгласно чл.6, т.6 от Наредбата е позволено да се разпространява гориво за извънпътна техника и трактори, което трябва да отговаря на изискванията, заложени в техническите спецификации на производителите, при норма максимум от 10 мг/кг /0.0001%/ показател съдържание на сяра. Лицата, които разпространяват този вид гориво са длъжни да извършват тази дейност с придружаваща декларация за съответствие за всяка партида с наименование и предназначение, определени в чл. 6, т.6 и §1, т.5а от ДР, т.е. да са придружени с документи, предназначени изрично за извънпътна техника и трактори. Когато горивото се разпространява с декларация за съответствие за гориво за дизелови двигатели, добавката на биогориво е задължителна. Наличието на биодизел не се изисква в случай, че горивото е придружено с декларация за съответствие за гориво за извънпътна техника и трактори. При проверката са представени документи – декларация за съответствие документи за доставка, касови бонове, които удостоверяват, че към момента на проверката е разпространявано единствено гориво за дизелови двигатели. Взетите проби са подадени за изпитване, като получения резултат сочи, че е налице 0.12% биодизел. В случай, че жалбоподателя е разпространявал гориво за извънпътна техника е следвало да удостовери това с декларация за съответствие и техническа спецификация. Не винаги изискванията към горивата за дизелови двигатели са напълно идентични с изискванията към горивата за извънпътна техника и трактори. При проверката не е представена спецификация от производител, за да може да се твърди дали двата вида гориво по тяхното предназначение са едни и същи. „Пристанище Варна“ ЕАД е краен разпространител на гориво по смисъла на ЗЕВИ. Жалбоподателят е включен в списъка на Постановление № 181/2009 г., но това не налага извод, че не подлежи на контрол. В с.з. ответника моли да се отхвърли жалбата. Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор: На 26.09.2023 г. служители на Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива " при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор са извършили проверка на обект – бензиностанция, стопанисван от „Пристанище Варна“ ЕАД, находяща се на Пристанище Варна Запад № 2. В хода на проверката е установено, че горивото находящо се в резервоар № 2 се разпространява с Декларация за съответствие № 201/16.09.2023 г. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. В декларацията е отразено, че е за течно гориво за дизелови двигатели Евро 5 – лято, от партида 201, количество 14 439 тона, съответства на изискванията на НИКТГУРНТК. Горивото е изпитано за съответствие по изискваните показатели, съгласно чл.9, ал.1 от „Сейболт България“ ЕООД. В т.3 от декларацията за съответствие е посочено дизелово гориво 0.001%S EВРО 5 – ЛЯТО. Под черта в самата декларация са посочени няколко вида гориво, сред които автомобилен бензин, гориво за дизелови двигатели, газьол за промишлени цели, газьоли за извънпътна техника и др. Изрично в декларацията е отразено, че съгласно чл. 12, ал.2 от наредбата, текстът по т.3 допълнително се вписва и заверява при всяко последващо разпространение. При проверката е представено нареждане за експедиция № 0826225/20.09.2023 г., в която е отразено, че платец е „К. ойл Транс“ ЕООД, а горивото е дизелово гориво 0.001%S, количество 19974 л. Приложена е и фактура № 0100118642/2023 г. с доставчик „К. ойл Транс“ ЕООД и получател „Пристанище Варна“ ЕАД на 19922 л. дизелово гориво Е5. Представен е служебен бон за документална доставка на 19922 л. гориво – дизел. Приложени са фискални бонове за зареждане на дизел, от колонка 2 на бензиностанция „ГСМ Пристанище Варна Запад 2“ от датата на проверката. Изготвена е разпечатка от нивомерната система. Установено е налично количество от 26810 л. В хода на проверката е взета проба от бензиноколонка № 2. Изготвен е протокол за проверка и вземане на проба № В-0123/26.09.2023 г. Преди вземане на пробата са източени 4, 530 л от горивото през дозиращия крайник, което е удостоверено с касов бон. Пробата е взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до около 80%. Взетата проба е разпределена, затворена, етикирана и пломбирана. Пробите са взети в момент на разпространение на горивото. За проверката и вземането на проби е изготвен Протокол № В-0123/26.09.2024 г. Изготвена е заявка за изпитване на течни горива № С-293/27.09.2023 г. Изготвен е протокол за изпитване № С-0293/28.09.2023 г., съгласно който цетановия индекс на пробата е 51.3, плътност при 15 градуса е 839.5, съдържание на сяра – 6.7, пламна температура в затворен тигел 54.5, съдържание на метилови естери на мастните киселини FAME 0.12. Полициклични ароматни въглеводороди 3.8, съдържание на манган под 0.5, цетаново число 53.1. Изготвен е констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0518/28.09.2023 г. и заключение, че течното гориво за дизелови двигатели, по изпитаните показатели и получените резултати съответства на изискванията в Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Изготвен е констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0518-Б/28.09.2023 г., съгласно заключението на който течното гориво за дизелови двигатели по изпитания показател и получения резултат не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно чл. 47, ал.1 от 3 и 4 от ЗЕВИ. За извършеното изпитване и съставените протоколи е уведомено „Пристанище Варна“ ЕАД с писмо от 28.09.2023 г На 28.09.2023 г. е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № В-0518-Б, с която на осн. чл. 56, ал.1 вр. чл. 55, т.2 от ЗЕВИ е забранено на „Пристанище Варна“ ЕАД разпространението на течно гориво за дизелови двигатели, в количество 26810 л, от обект бензиностанция „ГСМ Пристанище Варна Запад № 2“ от бензиноколонка № 2, свързана с резервоар № 2, за което е установено, че не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво. Депозирана е жалба от „Пристанище Варна“ ЕАД до Председателя на ДАМТН на осн. чл. 81, ал.1 вр. 84, ал.1 от АПК. С решение на Председателя на ДАМТН от 25.10.2023 г. жалбата на дружеството е отхвърлена. Като мотиви за това е посочено, че в представена декларация за съответствие, придружаваща течното гориво е посочено, че е „гориво за дизелови двигатели, поради което същото следва да отговаря на изискванията на чл. 47, ал.1 т.3 и 4 от ЗЕВИ за съдържание на минимум 6 обемни % биодизел. В декларацията не е посочено, че горивото е за извънпътна техника и трактори. Решението е връчено на „Пристанище Варна“ ЕАД на 27.10.2023 г. В хода на съдебното производство е представен договор № Т-10-22 от 29.09.2022 г., сключен между „Пристанище Варна“ ЕАД и „Крис ойл транс“ ЕООД, по силата на който дружествата са се договорили да се извършват рамкови доставки на дизелово гориво до 0.001% сяра, В6 – 6 % съдържание на биокомпонент, Е5 – без съдържание на биокомпонент за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД. Представено е и ценово предложение за доставката на горивото, в която е описана цена за хиляда литра при 15 градуса – Е5 – без съдържание на биокомпонент, за и извънпътна техника и трактори. Представена е и техническа спецификация от „Пристанище Варна“ ЕАД за сключване на договора, съгласно който дизеловото гориво до 0.001% съдържание на сяра на хиляда литра е два вида, единия от които Е5 – без съдържание на биокомпонент, за извънпътна техника и трактори. Представен е информационен лист за безопасност от 2018 г. за горива – дизелови, като в т.1.1 е посочено гориво за дизелови двигатели, гориво за извънпътна техника, трактори. Представена е фирмена спецификация за гориво за извънпътна техника и трактори и отделно е представена техническа спецификация за гориво за дизелови двигатели. По делото е назначена и приета СХЕ. Видно от заключението иззетото и изследвано гориво отговаря по химичен състав и техническа спецификация на гориво за извънпътна техника и трактори, посочена в чл. 6, т.6 от НИКТГУРНТП. От приложените по делото документи в.л. е направило извод, че биокомпонента в изследваното гориво е под 6 %, пламната му температура е по-висока от тази, която е характерна за гориво за дизелови двигатели, които отговарят на показателите по чл. 6, т.6 от НИКТГУРНТП. В.л. сочи, че най-съществената разлика между дизеловото гориво и горивото за извънпътна техника и трактори е съдържанието на биокомпонента, останалите стойности са относително подобни. В.л. не е извършило анализ на иззетото гориво, като сочи, че съгласно изискванията за лабораторни изпитвания, срокът за съхранение на арбитражните проби е 6 м., поради което при извършване на изпитване след това е вероятно резултатите да са некоректни. В.л. сочи, че при анализ на протокол за изпитване от изпитвателен център „Сейболт България“, договор от 29.09.2022 г. за доставка на горива, протокол за изпитване от 28.09.2023 г. може да се направи извод, че установеното количество гориво в резервоар 2 е за извънпътна техника и трактори, т.е. то е без биокомпонент. Вероятна причина горивото да не е В6, а Е5 е факта, че жалбоподателя разполага с техника, машини и съоръжения които могат да се експлоатират с такъв вид гориво. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустимо като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка - забрана разпространението на течно гориво, нормативно предвидена в чл. 55 от ЗЕВИ. Съгласно чл. 55 във връзка с чл. 56, ал. 1 от ЗЕВИ, принудителна административна мярка се прилага с мотивирана заповед от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №А-116/11.03.2022г, с която на основание чл. 51, ал. 1 във връзка с чл. 55 и чл. 69, ал. 1, т. 4 от ЗЕВИ от председателя на ДАМНТ са определени длъжностните лица от Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" при ДАМТН да прилагат ПАМ по чл. 55 от ЗЕВИ. Следователно обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия и не е нищожна. Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата и място на извършена проверка и констатирано правонарушение. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ при установяване на нарушение на изискване на чл. 47 от ЗЕВИ може да се налага принудителна административна мярка забрана пускането на пазара и/или разпространението на течни горива, когато в резултат на изпитването в акредитирана лаборатория и съставен констативен протокол е установено несъответствие с изискването на чл. 47 от ЗЕВИ. В случая е спазена предвидената в закона процедура като е съставен констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП-0518-Б/28.09.2023 г. въз основа на изпитването, проведено в акредитирана лаборатория - Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки. По приложението на материалния закон, съдът прецени следното: Съгласно чл. 47, ал.1, т.3 от ЗЕВИ лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за потребление по смисъла на ЗАДС предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение, както следва: от 1 април 2019 г. – гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6 процента обемни, като минимум един процент обемен от биодизела да е биогориво от ново поколение от суровини тип "А". Нормата на чл. 47, ал.4 от ЗЕВИ сочи, че крайните разпространители предлагат горивата за дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1, т. 3 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок. Нормата на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ сочи, че краен разпространител на течни горива" е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни превозни средства. Предвид изложеното съдът приема, че „Пристанище Варна“ ЕАД е краен разпространител по веригата на разпространение на течни горива и подлежи на проверка за спазване изискванията на ЗЕВИ. Предвид изложеното, доводите на жалбоподателя, че заповедта е без предмет, тъй като дружеството не е разпространител на горива са несъстоятелни. Макар и процесното гориво да се използва за нужди на Пристанището е налице разпространение на гориво по смисъла на закона. От изготвените експертизи в хода на административното и съдебното производство се установява, че предлаганото гориво от жалбоподателя не съдържа минимум 6 процента обемни биодизел, процентното съдържание на биодизел в горивото е 0.12 процента обемни, т.е. същото не отговаря на изискванията на чл. 47, ал.1 от ЗЕВИ. От представената по делото декларация за съответствие № 201/16.09.2023 г. издадена от „Лукойл Невтохим Бургас“ АД е видно, че същата е течно гориво за дизелови двигатели Евро 5 – лято, от партида 201, количество 14 439 тона. От представените търговски документи, вкл. фактура се налага извод, че жалбоподателят е закупил дизелово гориво, следователно то трябва да отговаря на изискванията на закона. Независимо, че процесното гориво може да се използва и се използва за извънпътна техника и трактори, то не е такова по чл. 6, т. 6 от НИКТГУРНТК, защото липсва техническа спецификация от производител, в която да е посочен този вид гориво. Действително законът не забранява, а съобразно Наредбата може да се използват горива за извънпътна техника и трактори, съгласно техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра до 10 mg/kg. Предвид изложеното съдът приема, че заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Установеното по надлежния ред несъответствие на горивото с чл. 47, ал. 1, т. 3 от ЗЕВИ обуславя наличието на изискуемата предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 55, т. 2 от ЗЕВИ. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че не се касае за разпространение на дизелово гориво, в представената от него декларация за съответствие изрично е посочено – дизелово гориво, в декларацията липсват данни, че се касае за гориво за извънпътна техника. Следва да се посочи, че съгласно чл. 12, ал.2 от НИКТГУРНТП лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение и/или използване, както и датата и номера на документа за експедиция. В случая „Пристанище Варна“ ЕАД е получило процесното гориво с декларация, в която е отразено, че същото е дизелово. Наведените доводи относно тарифното класиране на горивата за дизелови двигатели и тези за извънпътна техника и трактори са неотносими към настоящия спор. Съдът споделя доводите на жалбоподателя, че може да използва в дейността си гориво за извънпътна техника и трактори. В чл. 6 от НИКТГУРНТК са посочени видовете течни горива, които могат да се разпространяват. От друга страна лицата които разпространяват тези горива са длъжни да извършват тази дейност с придружаваща декларация за съответствие за всяка партида с наименовани и предназначение, т.е. да са придружени с документи от които да се установява, че горивото е за извънпътна техника. В случая представените документи са за разпространение на дизелово гориво, при което добавката на биогориво е задължителна. Целта на ЗЕВИ и НИКТГУРНТК е използване на горива, които са с по-малка вреда за околната среда. Това е залегнало в целта на ЕС за още по-голямо намаление на емисиите на парникови газове и като се има предвид значителният принос за тези емисии на горивата, използвани в автомобилния транспорт, съгласно член 7а, параграф 2 от ДИРЕКТИВА 98/70/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 октомври 1998 година, относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета, от доставчиците на горива се изисква до 31 декември 2020 г. да намалят най-малко с 6 % емисиите на парникови газове на единица енергия за целия жизнен цикъл ("интензитет на генерирането на парникови газове") на горивата, използвани в Съюза от пътни превозни средства, извънпътна подвижна техника, селскостопански или горски трактори или плавателни съдове с развлекателна цел, когато не плават в морски води. Добавянето на биогорива с нулеви или ниски емисии на парникови газове, както и на други горива, получени от неизбежни отпадъчни газове, чрез улавяне и използване на въглерод за транспортни цели, е сред методите, с който разполагат доставчиците за изкопаеми горива, за да намалят интензивността на генерирането на емисии на парникови газове от доставяните изкопаеми горива. В този смисъл оспорения административен акт е съобразен с целта на закона. По тези съображения, съдът намира за неоснователни оплакванията на „Пристанище Варна“ ЕАД за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е издадена от компетентен орган, приложена е спрямо надлежен субект при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на закона. С оглед гореизложеното съдът счита, че обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, а депозираната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът