Решение № 34 от 28.2.2025 г. на Софийски окръжен съд по дело № 40/2025 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Постъпила е жалба от „Е.Е.Б.К.“ ЕООД, с ЕИК: ••••••••••, чрез адв. В. М. от АК- Пловдив против отказ № 20250206153643/10.02.2025 год. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, издаден по заявление вх. № 20250206153643/06.02.2025 год., с който е отказано вписване на следните промени по партидата на дружеството – увеличение на капитала на „Е.Е.Б.К.“ ЕООД от 5000 лева на 5100 лева, приемане на нов съдружник, който записва всички дялове от увеличението на капитала и съответно промяна на правно-организационната форма на дружеството. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ като незаконосъобразен. Сочи, че ДЛР неправилно е приело, че нормата на чл.451 от ГПК в случая е съответно приложима. Излага, че процесуални правни норми не се прилагат по аналогия и не се тълкуват разширително и не се прилагат „съответно“. Сочи се още в жалбата, че в Търговския закон, в ГПК, или в друг нормативен акт не е уредена забрана за увеличение на капитала на търговско дружество в хипотезата на наложен запор на дружествени дялове. Излага се още в жалбата, че в случая се касае за увеличение на капитала на дружеството, а не за неговото намаляване, а делът на съдружника, чийто дялове са запорирани, оставал същият и не се намалявал. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното: Жалбата е подадена от процесуален представител на дружеството, упълномощен от законен представител /управител на дружеството/, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и по сметка на СОС е внесена дължимата държавна такса на осн. чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16а, ал.3, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/. В конкретния случай е поискано вписването на приемането на нов съдружник в дружеството жалбоподател, а именно – Г.П.И., който да поеме два броя новозаписани дружествени дялове с номинална стойност на всеки от по 50 лева, увеличението на капитала на дружеството със 100 лева, както и промяна на правно-организационната форма на дружеството. От представените към заявлението доказателства се установява, че решения по отношение на всички заявени обстоятелства са взети от общото събрание на дружеството, респ. решението за приемане на нов съдружник и за увеличение на капитала, чрез приемане на нов съдружник и записване на нови дялове са взети от едноличния собственик на капитала Х.С.Ш. на 06.02.2025г. Всички тези решения са с нотариално заверени подписи и съдържание. Решенията по всички заявени обстоятелства, макар да подлежат на вписване в ТР, пораждат незабавно правното си действие във вътрешните отношения между съдружниците, с вземането им. Вписването в ТР има оповестително и защитно действие, гарантиращо сигурността на оборота и защитава третите лица от неблагоприятни за тях правни последици. В този смисъл е Определение № 473/28.02.2024 г. по т. д № 1517/2023 г, II т. о на ВКС. Следователно във вътрешните отношения между съдружниците в дружеството и органите на дружеството решението на общото събрание, вкл. решение за увеличаване на капитала действа веднага и това незабавно действие, което обвърза съдружниците и органите на търговското дружество, не е поставено в зависимост от вписването по чл. 140, ал. 4 от ТЗ. В този смисъл са Решение № 135 от 09.11.2009 г. по т. д. № 184/2009 п, I т. о.; Решение № 39 от 15.04.2011 г. по т. д. № 526/2010 г., I т. о.; Решение № 86 от 01.09.2017 г. по т. д. № 1068/2016 г., II т. о. и др. Неправилни са изводите на ДЛР, че запорираните дружествени дялове на единия съдружник и взетото решение за увеличение на капитала, чрез приемане на нов съдружник и записване на нови дружествени дялове съставлява „изменение на правата“. С нормата на чл. 148, ал. 1, т. 3 от ТЗ се урежда правна възможност увеличаването на капитала да се извърши, чрез приемане на нови съдружници и вписване на нови дялове. В този смисъл са и заявените обстоятелства. Никоя законова разпоредба не въвежда като предпоставка за законосъобразност на тези действия липсата на вписан запор върху дялове на съдружник. Такава забрана не може да бъде изведена и от нормата на чл. 451, ал. 1 от ГПК. Действието на запора върху дружествен дял не е изрично регламентирано в ГПК. Общите правила в чл. 451 и чл. 452 ГПК при разпореждания със запорирано вземане или вещ не уреждат тази хипотеза, чийто предмет се различава съществено и от правата върху вещи, и от правата върху вземания. Прехвърлянето на дружествен дял по чл. 129 ТЗ, както по ред на извършване, така и по правни последици не може да се приравни на прехвърлянето на вземане по смисъла на чл. 99 ЗЗД. Вземането на длъжника за равностойността на неговия дружествен дял се предпоставя от прекратяването на участието му в дружеството и винаги е свързано с приемане от общото събрание на дружеството на устройствени промени, свързани с капитала на дружеството и персоналния му състав, които следва да се отразят в търговския регистър. Посочените разпоредби на ГПК не държат сметка за нормативните изисквания, свързани с прехвърлянето на дружествен дял в ООД или ЕООД, поради което не създават достатъчно гаранции за защита интересите на взискателя - Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г., ОСТК. Вписването на увеличаване на капитала посредством приемането на нов съдружник в дружеството, при положение, че върху дяловете на другия съдружник е наложен запор, не влиза в колизия с ограничението за разпореждане със запорираното имущество по чл. 451, ал. 1 ГПК. Запорът, включително и върху дружествени дялове, е мярка на процесуална принуда. Неговото правно действие се изразява в: 1) забрана на притежателя на дяловете да се разпорежда с тях; и 2) забрана на третото задължено лице (дружеството) да извършва плащания или други престирания на притежателя във връзка с членственото правоотношение – дивиденти, ликвидационни дялове и т. н. Нарушаването на всяка от тези забрани води до относителна недействителност на разпоредителното действие или на престирането спрямо обезпечения кредитор. Други ограничителни последици законодателят не е предвидил за тази обезпечителна мярка, а тяхното извеждане по тълкувателен път или по аналогия е неприемливо и застрашаващо правната сигурност в оборота. Следва специално да се подчертае, че запорът върху дялове не е мярка срещу дружеството (което е трето лице), а срещу съдружника, притежаващ тези дялове. По тази причина запорът не може да ограничи по никакъв начин правата на органите на дружеството относно организацията и управлението на вътрешнофирмения живот. Увеличаването или намаляването на капитала или приемането на нов съдружник е част от този вътрешен живот, което се извършва с акт на върховния орган на дружеството – общото събрание или едноличния собственик на капитала. Запорът върху дялове не препятства законосъобразното приемане на подобно решение, тъй като дружеството е трето лице спрямо запора и извън забраната да престира на съдружника, чиито дялове са запорирани, друго то не дължи по този запор. Ето защо и при наложен запор върху дялове, дружеството може да увеличи капитала си, включително чрез приемане на нов съдружник. В този смисъл са и Решение № 91/09.02.2024 г по т. д № 726/2023 на САС, Решение № 406/21.06.2023 г по т. д № 469/2023 на САС и Решение № 599 от 16.10.2024 г. на САС по в. т. д. № 782/2024г. Вписването на увеличение на капитала не създава пречка за взискателите, които се ползват от вписания запор, да се удовлетворят посредством насочване на изпълнението върху запорираното имущество, като се има предвид, че предмет на запор е самият дружествен дял, а не евентуалното вземане на съдружника за ликвидационен дял, което не съществува при налагането на запора и което може да възникне само при успешно проведен иск за прекратяване на дружеството на основание чл. 517 ГПК. В същото време макар и при увеличаването на капитала посредством приемане на нов съдружник процентното участие в капитала на съдружника, чиито дялове са запорирани, да намалява, доколкото в този случай увеличаването на капитала винаги е ефективно, то новите дялове се поемат срещу извършването на съответна вноска - парична или непарична - която влиза в имуществото на дружеството и по този начин компенсира досегашните съдружници за намаленото им участие в капитала. В този смисъл са Решение № 385 от 30.06.2021 г. на САС по в. т. д. № 574/2021 г. и Решение № 164 от 22.03.2021 г. на САС по в. т. д. № 208/2021 г. По изложените съображения ДЛР незаконосъобразно е отказало на заявителя исканото вписване. Агенция по вписванията следва да бъде задължена да извърши исканото вписване. Воден от горното, съдът