Решение № 175 от 14.6.2023 г. на Районен съд - Добрич по дело № 943/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от изпълнителния директор инж. Т. И. Г., срещу наказателно постановление № 11/15.04.2022 г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, с което на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК: 204219357, със седалище и адрес на управление: ••••, представлявано от изпълнителния директор инж. Т. И. Г., за нарушение по чл. 44 от Закона за здравето, на основание чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 (хиляда) лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето и приложената по делото Заповед № РД-01- 107/17.02.2021 г., издадена от Директора на Регионална здравна инспекция - Добрич, в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Видно от покана (л. 21 от делото), представляващият „ВиК Добрич“ АД е бил поканен да се яви на 21.12.2021 г., в 15: 00 часа, в РЗИ - Добрич, ет. 2, стая 209, при С. Т., инспектор в отдел ДЗК, дирекция ОЗ, за съставяне и връчване на АУАН във връзка с установено нарушение на чл. 44 от Закона за здравето, късаещо неизпълнение на т. 1 от предписание с изх. № ЗП-01-389/27.10.2021 г. за провеждане на задължителни хигиенни мерки на РЗИ-Добрич. На посочената дата и час се е явил Н.В.М. -упълномощен представител на санкционираното ЮЛ (пълномощно - л. 25), като АУАН е бил съставен в негово присъствие, документирано с подписа му, надлежно му е бил връчен и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При връчването на акта упълномощеният представител на търговеца е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „ще внеса допълнителни възражения по акта“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от Закона за здравето и приложения по делото трудов договор № РД 15-927/01.08.2017 г., съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Оплакването, че не е посочена датата на извършване на нарушението в АУАН и в НП е неоснователно. И в АУАН, и в НП е посочено, че при извършване на проверката на 10.12.2021 г. е установено, че т. 1 от предписание № ЗП-01-389/27.10.2021 г. не е изпълнено, т.е. това е и датата на извършване нарушението.

Във връзка с изложените твърдения за антидатиране на НП, въззивният състав намира същите за неоснователни. Видно от приложените по делото доказателства – регистрационно-контролна карта относно НП № 11/15.04.2022 г. и извлечение от Регистър Наказателни постановления на хартиен носител, НП е издадено на посочената в него дата, 15.04.2022 г., която съответства на датата на изходящия номер - РД-05-11/15.04.2022 г., вписан в изходящия регистър на РЗИ - Добрич.

Обстоятелството, че НП е връчено след близо четири месеца след издаването му не води до извода, че същото не е издадено в сроковете, определени от закона. Законодателят в разпоредбите на ЗАНН не посочва дата на връчване на НП, а единствено срока на издаването му, който в настоящия случай е спазен.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

На 22.10.2021 г. свидетелят Г. И. С. подал сигнал в РЗИ - Добрич за течащи отпадни води в гр. Добрич, ул. „•••“ ••, който бил заведен с вх. № 97- 00-160/22.10.2021 г. Във връзка с депозирания сигнал, на 26.10.2021 г. свидетелят С. И. Т. – инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, Дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Добрич, извършил насочена проверка, при която установил изтичане на отпадни води с характерна миризма от канализационна шахта, намираща се на ул. „•••“, между къщи с •••• – нарушение по чл. 31 от Закона за здравето и чл. 126, ал. 1 от Закона за водите.

Във връзка с установеното нарушение, на 27.10.2021 г. свидетелят С. И. Т. – инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, Дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ - Добрич, издал Предписание с изх. № ЗП-01-389/27.10.2021 г. за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, а именно:

1. Да се предприемат необходимите мерки за отстраняване на причините, довели до постоянното изтичане на отпадни води от канализационната шахта, намираща се на улица „•••“, между къщи с ••••, гр. Добрич. Срок: 10.11.2021 г. 2. С оглед предотвратяване и ограничаване възникването на здравно- хигиенни неблагополучия в района на ул. „•••“, кв. „••••“, гр. Добрич, да се предприемат своевременно мерки за недопускане изтичане на отпадни води от канализационната мрежа. Срок: постоянен.

Изпълнението на предписанието е било възложено на „ВиК Добрич“ АД с изпълнителен директор Т. И. Г., като екземпляр от предписанието е било връчено на М.Г. – упълномощен представител на търговеца на 01.11.2021 г., на адреса на управление на дружеството, удостоверено посредством подписа й (известие за доставяне- л. 20).

На 10.12.2021 г., свидетелят С. И. Т. и свидетелят Н. С. П. – главен инспектор в РЗИ - Добрич, извършили проверка във връзка с изпълнението на т. 1 от Предписание с изх. № ЗП-01-389/27.10.2021 г., със срок на изпълнение 10.11.2021 г. При проверката се установило, че т. 1 от предписанието не е изпълнено, като изтичането на отпадни води от канализационната шахта, намираща се на улица „•••“, между къщи с ••••, гр. Добрич, продължава, като аварията не е отстранена. Резултатът от проверката е бил обективиран в протокол № •••• от 10.12.2021 г. Обстоятелството, че предписанието не е изпълнено и аварията не е била отстранена е било установено и при предходни проверки, извършени съответно на 23.11.2021 г. и 08.12.2021 г., резултатите от които са били обективирани в протоколи с №№ ••••/23.11.2021 г. и ••••/23.11.2021г.

При така установената фактическа обстановка както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Водоснабдяване и Канализация Добрич“ АД, не е изпълнило задължително предписание на органите на държавния здравен контрол, издадено от държавния здравен инспектор С. И. Т. в кръга на правомощията му по чл. 19, ал. 2, т. 6, чл. 38, ал. 1 и чл. 63в във вр. с чл. 31 от Закона за здравето и чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, с което е осъществило състава на чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗ), като на основание чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите С. И. Т. и Н. С. П., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки, че същите се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: протокол № •••• от 10.12.2021 г., протоколи с №№ ••••/23.11.2021 г. и ••••/23.11.2021 г. и предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки и противоепидемични мерки № ЗП-01-389/27.10.2021 г. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Г. И. С., тъй като същите кореспондират с данните, обективирани в попълнения от самия него сигнал, както и с показанията на свидетелите С. И. Т. и Н. С. П.. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на търговеца се изразява в неизпълнение на предписание, дадено от контролен орган в кръга на правомощията му. Същото е скрепено с относимата административнонаказателна разпоредба – чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗ държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти. Законът, в нормата на чл. 19, ал. 2, т. 6 регламентира правомощията на контролните органи при извършването на проверки в обектите, като едно от тях е да предписват провеждане на задължителни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение. Съгласно чл. 44 от ЗЗ, физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. Анализът на писмените доказателства обуславя извод за извършено административно нарушение по чл. 44 от ЗЗ, подлежащо на санкциониране по чл. 212, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗ. В предписанието, съставено при извършената проверка е посочено законовото основание за даване на указанията – чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. Напълно ясно е било за проверявания субект какво следва да изпълни, а именно - да се предприемат необходимите мерки за отстраняване на причините, довели до постоянното изтичане на отпадни води от канализационната шахта, намираща се на улица „•••“, между къщи с ••••, гр. Добрич.

Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. В тази насока е и Определение № 2323/06.03.2023 г. по адм. дело № 1102/2023 г. на Върховния административен съд на Република България, Шесто отделение, видно от което, законосъобразността на предписанията по чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ подлежи на инцидентен съдебен контрол в производството по оспорване на наложена принудителна административна мярка.

Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Констатацията от 10.12.2021 г., обективирана в протокол № ••••/10.12.2021 г., че предписанието на контролния орган не е изпълнено, правилно е обусловила издаването на АУАН и НП - налице е административно нарушение под формата на бездействие. В тази насока е константната съдебна практика (Виж: Решение № 282 от 28.09.2021 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 291/2021 г.).

За пълнота на изложението съдът намира за нужно да отбележи, че сключването на договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги с „НИКМАН КАНАЛ СЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК 175442656, не освобождава „ВиК Добрич“ АД от задължението да изпълни предписанието в дадения със същото срок.

По отношение на наложеното наказание:

Предвидената имуществена санкция по чл. 212, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗ е в размер от 1000 до 3 000 лв. Наложената от административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1000 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (респективно нарушение) с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от съответния вид. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът на неизпълнение на предписанието, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от ЗЗ, респ. всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния.

Ето защо и с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения и с оглед наличието на важен обществен интерес по отношение опазване живота и здравето на хората, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН.

По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на въззиваемата страна – Регионална здравна инспекция - Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е проведено в пет съдебни заседания, не се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой свидетели - четирима, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, съдът