Решение № 3049 от 18.3.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2386/2024 г.

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена жалба от „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0436-000279 по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП от 12.09.2024г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, упълномощен със Заповед №366з-8226/30.12.2021г. В жалбата е посочено, че г-жа А. е неправомерно обвинена, че на 12.09.24г. е предоставила управлението на собственият й лек автомобил на В. Н. Х., който на същата дата в 12.45ч. в гр. Варна е бил задържан след преследване от органите на ОДМВР и било установено, че СУМПС му е отнето. В жалбата е посочено, че заради това обвинение на управителя на дружеството са връчени две заповеди, с които МПС е спряно от движение за срок от 3 месеца и регистрацията му е прекратена за срок от 6 месеца. Посочено е, че никой от полицията не е снел обяснения от управителя на дружеството. В жалбата е посочено, че управителят на дружеството не е виновна нито от субективна, нито от обективна страна. Сочи, че е самотна майка с две деца, едното от които е на 13 години и е в аутистичния спектър, като се нуждае от ежедневни грижи, което било невъзможно без автомобил. В жалбата е посочена следната фактическа обстановка: на 08.09.24г. пред дома си установила, че автомобила не може да запали; извикала пътна помощ; автомобила бил откаран в най-близкия автосервиз, където го приели; след преглед на автомобила й е казано, че акумулатора е паднал и, че ще го заредят и освен това установили, че накладките са за смяна; на 12.09.24г. по телефон е уведомена от органите на ОДМВР Варна, че автомобилът се намира на ул. К. и е със свалени номера; опитала се да обясни, че няма нищо общо с това, но й казали да чака обаждане; на 24.09.2024г. била извикана и й били връчени заповедите за налагане на ПАМ. В жалбата е посочено, че едва след връчването на заповедите разбрала, че я обвиняват, че е предоставила управлението на МПС на В. Н. Х. и, че той е управлявал МПС извън сервиза. Посочено е, че г-жа А. нямала никакво отношение към това, не била разрешила да ползва автомобила й и освен това МПС нямало акумулатор. В жалбата е посочено, че от В. разбрала, че след като заредил акумулатора, решил да направи няколко обиколки в [жк], за да го дозареди. Иска отмяната на оспорения административен акт. Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0436-000279 по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП от 12.09.2024г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, упълномощен със Заповед №366з-8226/30.12.2021г. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 59, ал.2 от АПК. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка. За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: като собственик на лек автомобил „Мерцедес“ Е 350 ЦДИ с рег. № [рег. номер] „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. е предоставила управлението на МПС на В. Н. Х., който на 12.09.2024г. в 12.45ч. в гр. Варна по [улица] в посока бл.18 е спрян за проверка, след преследване по бул. Х. С., бул. Ц. О., ул. Подвис, ул. Б. Б., ул. Гладстон, ул. Царевец, бул. Г. К., ул. Клокотница, ул. Я. П., ул. Х., като е използвал път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено форсира автомобила и контролирано поднася задната му част на наляво и довежда до загуба на сцепление на задните гуми (дрифт), с което застрашава останалите участници в движението, като създава предпоставка за ПТП. На водача е съставен АУАН. На констатираните факти е наложена на „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца считано от датата на установеното деяние - 12.09.2024г.. Заповедта е издадена в деня на констатираното нарушение. Част от констатираните в заповедта факти относно извършването на проверката са оспорени от жалбоподателката. Във връзка с оспорването на заповедта са събрани свидетелските показания на В. Н. Х. и на Г. Й. В.. В. Н. Х. сочи, че няма родствена връзка с жалбоподателката, че са съседи и живеят блок до блок в Цветния квартал. Познавал се с нея от квартала. Свидетелят сочи, че на 09.09.2024г. след като отивал към магазини, видял, че г-жа А. има проблем с автомобила си, който не искал да запали. Свидетелят знаел, че автомобила е необходим на г-жа А., защото тя имала дете, което е със специален режим на гледане, страдало от аутизъм. Свидетелят й казал, че може да репатрира колата до сервиз, т.к. имал познати в сервиз, който е близо и да прегледат акумулатора и, ако не е за смяна да го заредят или да го сменят. След като повикал своят приятел Г. В., качили МПС на пътната помощ репатрак и го транспортирали до сервиз, който се намира на [улица]. Преценили, че акумулаторът не е за смяна, защото нямал мъртви клетки, заредили го, но се установило и, че колата няма и спирачки. След което забавил колата, 2 или 3 дни докато сменят накладките, докато ги поръча, докато ги донесат, докато майстора има време да ги смени. След това решил да пробва, да види дали спирачките работят и дали акумулатора е зареден. Тогава го сезирали от патрулка на ІІ РУ на МВР да спре. Той не спрял, защото книжката му била отнета и решил да избегне полицията и след като те го подгонили и той реално погледнато си спрял и било извършено това от тяхна страна. Сочи, че г-жа А. не е знаела, че е неправоспособен, тя не му е дала колата да я шофира, тя му я е дала да я ремонтира, но той решил да я пробва. Всичко това било по негово усмотрение. Свидетелят сочи, че имал, вземане даване в един сервиз, представляващ гараж. Имал си отношения с майстора, който държал един гараж за собствени нужди и там му правел колата евтино. В случая правел нейната кола, иначе си правил свои коли, на родители, на познати. Сочи, че майстора ремонтирал колите, свидетелят уреждал частите. В случая не се наложило да се смени акумулатора, заредили го, в случая уредил само накладки. Те са за спирачките на автомобила. Сочи, че автомобила е репатриран от г-н В.. Сочи, че г-жа А. не му е казвала, че може да управлява автомобила, че книжката му е отнета около 20 дни преди нарушението и, че г-жа А. не е знаела, че му е отнета книжката. Свидетелят сочи, че той е предложил да качат колата на пътна помощ, защото знаел, че има болно дете и, че тя си шофирала автомобила всеки ден и, че другия автомобил се управлява от дъщеря й. Сочи, че г-жа А. имала две деца – болното и дъщеря, която има автомобил. А. си има този автомобил, който управлява, на който са отнети номерата. Сочи, че искал само да помогне и, че друг път не е управлявал автомобила. Свидетелят Г. Й. В. сочи, че няма родствена връзка с г-жа Н. А. и не работи в ОДМВР Варна или във фирмата на г-жа А.. Свидетелят сочи, че на 09.09.2024г. г-н Х. му се обадил. Взел го от автомивката и го закарал горе на [улица], взел автомобил „Мерцедес CL“ - бял. Сочи, че той е издал касова бележка - квитанция с дата 09.09.2024г. за транспортни услуги и репатриране на лек автомобил марка „Мерцедес [рег. номер] от маршрут [улица], вх.А, до [улица], автосервиз. Сочи, че с г-н Х. са приятели. За транспортната дейност имал направена обява в сайта на ОLX. Сочи, че друг път не е репатрирал този автомобил. Свидетелят А. И. И., служител към ІІ РУ на МВР Варна сочи че е установил нарушението. Спомня си, че извършвал проверка на 12.09.2024г. на автомобил марка Мерцедес Е 350 дизел, двуврат- купе. Сочи, че с колегата му били назначени в наряд, като автопатрул и, че колегата му е командир на отделение. Видели въпросния мерцедес и решили да му извършат проверка, подали звуков и светлинен сигнал. Автомобилът потеглил. Свидетелят сочи, че подробности е описал в докладната. Свидетелят сочи, че решили да спрат автомобила, защото им се сторил съмнителен. Съмнителен им се сторил, защото поведението му е било крайно - с поведение на каране, агресивно, бързо, газ, спирачка. Свидетелят сочи, че около този автомобил са виждали и лицето, което го управлявало. То към този момент било В. Х.. Б. го виждали паркиран този автомобил преди това и около него да се върти това лице В. Н. Х. и си помислили, че той го управлява. Свидетелят сочи, че и в друг ден го е виждал, около този автомобил по [улица]и [улица], където г-н Х. и други се събирали постоянно. Свидетелят пояснява, че г-н Х. е бил до автомобила, с отворени врати, около него. Сочи, че в движение този автомобил не бил го виждал. Знае, че г-н Х. няма книжка. Свидетелят сочи, че на 12.09.2024г., г-н Х. е управлявал МПС- то. След като го спрели автомобила, като разговаряли с г-н Х., последният казал, че автомобила не е негов, а на някаква жена, която му го е дала. Когато го попитали тя знае ли, че той няма книжка, г-н Х. казал, че тя знае, обаче нямало проблеми, защото като го спрели, той щял да й даде друг автомобил. Свидетелят сочи, че г-н Х. казал, че със собственичката на автомобила са в добри взаимоотношения, близки и, че той й споделил, че той няма книжка. Свидетелят сочи, че не е виждал собственичката на автомобила. Свидетелят Г. Г. Г. служител в ІІ РУ на ОД на МВР- Варна, сочи че на 12.09.2024г. подали звуков и светлинен сигнал, след като знаели, че Мерцедеса се управлява от В. Х.. Това било на [улица]. Мисли, че било до бл.16. Подали звуков и светлинен сигнал. Водачът не се подчинил на тези действия. Продължил да управлява автомобила и след 15 минути преследване, го спрели. Свидетелят сочи, че преди това един, два пъти минали покрай автомобила. Бил паркиран на ул. К. срещу [улица]. Сочи, че преди, два дни същия господин е ходил до РУ със същия този мерцедес, но не го е управлявал той. Возел се е. Слязъл от вратата на пътника. Свидетелят сочи, че е бил на работа. Отвънка бил. В. В.. Свидетелят сочи, че го познават. Знаят, че същият е лишен от право да управлява МПС. Видял колата на [улица], след като правили няколко обхода. Бил отсреща на магазинчето. Сочи, че тъй като знаели, че във въпросния автомобил могат да засекат В., продължили да обхождат района. В. стоял отсреща на магазинчето. Обхождайки 20- 30 минути, след като са го видели, видели вече автомобила в движение, за това решили да му извършат полицейска проверка. След като подали сигнал, същият не спрял. След преследвания 15 минути по улиците на Варна, автомобила след като видял, че няма на къде да отиде, спрял в автомивката. Установили, че е В.. Свидетелят сочи, че те и преди това с колата се изравнили с него. След като казали, да спре, той се обърнал и им казал - „няма да спра“, и после установили, че В. е неправоспособен. Свидетелят сочи, че след като свършили всичката документация, качили В. Х. да го водят към ВМА. Същият по пътя обяснил, че автомобила е на негова приятелка, която му го е дала. Казал, че ще й даде неговата лична кола да кара, защото й свалили номерата. Той имал някакво пежо. Жалбоподателят, за установяване на твърдението, че МПС е било в сервиз, чрез процесуален представител представя оправдателен документ за разход за закупуване на накладки и датчици за накладки Стокова разписка от 10.09.2024 г. издадена от „Елит кар“. Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0436-000279 по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП от 12.09.2024г. издадена от Началник сектор към ОДМВР Варна, РУ 02 Варна, упълномощен със Заповед №366з-8226/30.12.2021г., с която е наложена на „Н. А.“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС за срок от три месеца считано от датата на установеното деяние - 12.09.2024г.. За да отговори на този спорен въпрос, съдът съобрази разпоредбата на чл.171, т.2, б.М от ЗДвП, съгласно която принудителна административна мярка "временно спиране от движение на пътно превозно средство " се налага на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца. При анализа на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на административния орган да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Една от предвидените в разпоредбата на чл.171, т.2, б.М от ЗДвП хипотези за налагане на ПАМ е на собственик, който предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Не е предвидено като условие за налагането на тази ПАМ знание на собственика на МПС за какви цели ще бъде ползван последния, от водача на който е предоставен. Съдът кредитира свидетелските показания, както на органите на ОДМВР Варна, така и на свидетелите на г-жа А., като безпротиворечиви в частта, в която се установяват релевантните за спора факти, а именно: кое лице на коя дата управлява МПС и предизвиква преследване от патрул на ОДМВР Варна, както и в частта им относно датата, на която е установено, че МПС не може да запали и е репатрирано до сервиз. Последната дата е 9.09.2024г., както сочат свидетелите, а не 08.09.2024г., както е посочено в жалбата. Съдът кредитира показанията на свидетелите Х. и В. относно това - кое е лицето позвънило на пътна помощ и придружило МПС до сервиза. От тези показания се установява, че това лице е г-н Х., а не както е посочено в жалбата - г-жа А.. От изложеното следва, че г-жа Анастасова е позволила на г-н Х. да придружи МПС до сервиза, а предвид факта, че същата не е обявила, че г-н Х. е откраднал от нея ключовете за МПС или, че е привел последното в режим на движение чрез ползване на кабелите му, то се налага и извод, че му е предоставила ключовете от автомобила. Съдът констатира, че в жалбата се съдържа отричане на предоставянето на МПС на г-н Х., но липсва обяснение за това, как последния е привел МПС в движение (напр. но не изчерпателно – твърдение, че ключовете за МПС са у представляващия дружеството, собственик на МПС и не е ясно как МПС е приведено в движение). Освен посочените факти въз основа на събраните по делото гласни доказателства, се установява, че на 12.09.2024г. в 12.45ч. В. Х. в гр. Варна по [улица] в посока бл.18, като водач на МПС, собственост на „Нели Анастасова“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. е станал причина за преследване с полицейски автомобил по бул. Х. С., бул. Ц. О., ул. Подвис, ул. Б. Б., ул. Г., ул. Ц, бул. Г. К., ул. К, ул. Я. П., ул. Х., което по правната си същност представлява използване на път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като освен това е шофирал агресивно – газ, спирачка, с което е застрашил останалите участници в движението, като създава предпоставка за ПТП. Фактите относно това: кое е лицето управлявало МПС собственост на „Н.А“ ЕООД, представлявано от управителя Н. А. К. на 12.09.2024г. в 12.45ч., както и относно предприетото преследване по улиците на гр. Варна от полицейския автомобил не са спорни между страните, установяват се както от свидетелските показания на служителите на ОДМВР Варна, ІІ РУ, така и от показанията на г-н Х.. Спорен по делото е въпроса: Имала ли е информация г-жа А. относно това, че г-н Х. е неправоспособен водач? Този факт е ирелевантен за конкретния спор, т.к. ПАМ е наложена за това, че при управление на МПС г-н Х. е използвал пътищата, отворени за обществено ползване за друга цел, а именно за бягство от проверката на органите на ОДМВР Варна. Както беше посочено, не е било необходимо г-жа Анастасова да знае, че предоставяйки МПС на г-н Х., последният ще го ползва за друга цел по пътищата, отворени за обществено ползване, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Бягството на г-н Х. от контролните органи и предизвиканото преследване от последните по пътищата на гр. Варна застрашава живота и здравето на другите участници в движението по пътищата и би могло да причини имуществени вреди. Поведението на водача обосновава извод, че не представлява използване на пътя в съответствие с неговото основно предназначение - за превоз на хора и товари, поради което са налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП. Доводите, в жалбата, че никой от полицията не е снел обяснения от управителя на дружеството преди налагането на ПАМ са неоснователни. Управителят на дружеството собственик на МПС е уведомен за започналото административно производство чрез обаждане по телефон. Това е достатъчно, за да може, ако иска лицето срещу което е започнало административното производство да прояви активност и да даде обяснения, включително и да представи доказателства. Производството по налагане на ПАМ не е наказателно, поради това административния орган има задължение да уведоми лицето за започването му, но не е задължен да снема обяснения от същото. Доводите в жалбата, че управителят на дружеството не е виновна нито от субективна, нито от обективна страна са неоснователни. Приложимата към настоящия спор разпоредба не поставя изискване за наличие на вина у собственика на МПС при предоставянето му на другото лице, което извършва нарушението. Достатъчно е само да бъдат установени фактът на предоставянето на автомобила от собственика му на друго лице и фактът на ползване на пътищата отворени за обществено ползване от другото лице за друга цел, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Тези факти са установени от събраните доказателства. Предвид липсата на поставено условие в закона за начина на предоставяне на МПС от собственикът му на водача, който е извършил нарушението (дали чрез договор да бъде управляван или с конклудентни действия – чрез даването на ключовете на МПС), както и на целта на това предоставяне (придвижване от едно място на друго или за ремонт) неоснователни се явяват доводите в жалбата, че г-жа Анастасова едва след връчването на заповедите разбрала, че я обвиняват, че е предоставила управлението на МПС на В. Н. Х. и, че той е управлявал МПС извън сервиза, както и, че не била разрешила да ползва автомобила й, т.к. видно от данните по делото г-н Х. е имал ключовете от автомобила и го е управлявал, защото е можел да го запали. Неоснователни са доводите в жалбата относно причината, по която г-н Х. е решил да направи няколко обиколки в квартала. В разпоредбата на чл.171, т.2, б.М от ЗДвП не е поставено условие относно целите на управлението на МПС. Хипотезата е свързана с факт, който може да бъде обективно възприет от контролния орган - ползване на пътищата отворени за обществено ползване от лицето на което е предоставено МПС за друга цел, освен в съответствие с предназначението им за превоз на хора и товари. Доводите относно самотното майчинство изложени в жалбата са неоснователни. От показанията на свидетеля Х. се констатира, че едното от децата е навършило пълнолетие и, че има собствено МПС. Доводите относно грижата за дете в аутистичния спектър са неоснователни. Тези доводи са относими към наличието на предпоставките за спирането на действието на заповедта, но не и към законосъобразността на последната. Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е фиксиран в правната норма и е приложен от административния орган при обвързана компетентност. При спазване на чл.70, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП. От горното следва, че са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.2, б.М от ЗДвП. Наложената мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при изяснени факти и при правилно прилагане на принудата, съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора неоснователно се явява направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на 100лв. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът