Решение № 2673 от 22.4.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2136/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е след постановяване на Решение № 2109 от 22.02.2024г. по адм. д. № 7013/2023г. на Върховен Административен съд, Първо отделение, с което е отменено Решение № 4344/30.06.2023г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 700 по описа на съда за 2023 година и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, при спазване дадените указания в мотивите. Делото е образувано е по жалба „АТОМ ДЕВ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, офис 4, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет. 8, представлявано от управителя К. И. Д., чрез адв. Р. В. срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221022001492-091-001/08.09.2022г., издаден от Д. А. И. - орган, възложил ревизията и З. Г. Т. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1811/21.11.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ С. при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 59 994, 26 лв. и лихви в размер на 9 589, 42 лв. за данъчни периоди 01.01.2020г. - 30.04.2020г., м. 12.2020г., м. 05.2021г., м. 07.2021г. и от 01.09.2021г. до 30.11.2021г. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020г. в размер на 14 200, 00 лв. и лихви 1 715, 97 лв. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизионното производство. На следващо място, счита, че са налице нарушения на материалния закон по отношение на приложението на ЗДДС и ЗКПО. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя адв. В. поддържа жалбата, като прави искане за обявяване на РА за нищожен предвид липса на предпоставките на чл. 10, ал.8 и ал.9 от ЗНАП за извършване на ревизията от ревизиращ екип от ТД НАП –гр.П. при седалище и адрес на управление на жалбоподателя в [населено място]. Също така сочи, че не е налице командироване на служителите извършили ревизията, което приема за съществен порок, водещ до нищожност на РА. Във връзка с тези свои доводи, изрично заявява, че не желае да бъдат събирани доказателства посочени в отменителното решение на ВАС. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно осигурителна практика” при ЦУ на НАП – С., чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя не са събрани доказателства, които да оборват констатациите в РА, предвид на което предлага същият да бъде потвърден като законосъобразен. Възразява срещу присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като счита, че същите не са доказани. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура – редовно уведомена, не изпраща представител за участие в производството. Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: „АТОМ ДЕВ“ ЕООД е дружество със седалище в [населено място], регистрирано по ЗДДС. През ревизирания период дружеството осъществява основно дейност свързана с компютърно програмиране. Със заповед №ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.8 и 9 от ЗНАП е оправомощен зам. изпълнителния директор да определя органите по приходите, за които не се прилагат правилата чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. Със заповед № З – ЦУ - 3287 от 08.11.2021г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, зам. - изпълнителният директор на НАП е определил органите по приходите, за които не са прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. Със заповед № РД – 01 –787 от 08.11.2021г. на директора на ТД на НАП С., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК и заповед № З – ЦУ - 3287 от 08.11.2021г. на зам. - изпълнителния директор на НАП, е наредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т.1 от ДОПК, считано от 08.11.2021г., да се изпълняват от конкретно посочени служители, сред които и Д. А. И.- Началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П.. Със заповед № З – ЦУ - 466 от 25.03.2022г. зам. изпълнителният директор на НАП е възложил на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК служителите на ТД на НАП, посочени в заповед № З – ЦУ - 3287 от 08.11.2021г. на зам. - изпълнителния директор на НАП и определени със заповед № РД – 01 –787 от 08.11.2021г. на директора на ТД на НАП С.- да осъществяват производствата по ДОПК по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта, сред които и жалбоподателят по делото, за които компетентната дирекция съгласно чл. 8 от ДОПК е ТД на НАП – С.. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-22221022001492-020- 001/25.03.2022г., издадена от Д. А. И., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., е възложена ревизия на „АТОМ ДЕВ“ ЕООД за определяне на задълженията по ЗДДС за периодите 01.01.2020г. - 31.12.2021г. ЗВР е връчена по електронен път на 29.03.2022г. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №Р- 22221022001492-020-002/24.06.2022г., издадена от същия орган по приходите е определен срок за завършване на ревизията 29.08.2022г. Със ЗИЗВР №Р- 22221022001492-020-003/04.08.2022г. е разширен обхвата на ревизията, като е включено определяне на задълженията и за корпоративен данък за 2020г. За резултатите от ревизията е съставен РД №Р-22221022001492-091- 001/09.08.2022 г. Ревизираното лице не е упражнило правото си и не е подало възражение, по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията приключва с РА №Р-22221022001492-091-001/08.09.2022г., издаден от Д. А. И., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., - орган, възложил ревизията и З. Г. Т., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. С оспорения РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 62 039, 57 лв. по фактури, издадени от „ЕВРО ЗИД 2020“ ЕООД, ЕИК [ЕИК], „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. „НЪТ АДВЪРТАЙЗИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Определени са съответни лихви за забава в размер на 9 589.42 лв. Въз основа на констатациите по отношение ЗДДС, са извършени увеличения на счетоводния финансов резултат за 2020г. с отчетени разходи по доставки от „ЕВРО ЗИД 2020“ ЕООД, „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД и „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, в размер на 142 000, 00 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Начислени са съответни лихви в размер на 1 715, 97 лв. Актът е обоснован от фактическа и правна страна по отношение на главниците - с извода за фиктивни доставки. Органите по приходите са установяваили липсата на техника и кадрово обезпечение у доставчиците по оспорените фактури. Преценили са, че това представлява основания за отказ на право на данъчен кредит, предвид липсата на основание за неначисляване на данък по фактурите издадени от горепосочените дружества. С оглед тези констатации е направено и заключение за наличие на основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството по ЗКПО. Дружеството „АТОМ ДЕВ“ ЕООД е обжалвало РА №Р-22221022001492-091-001/08.09.2022г. пред директора на ТД на НАП – С.- град. РА е потвърден изцяло с Решение № 1811/21.11.2022г. директорът на дирекция „ОДОП” - С.-град при ЦУ на НАП. За да изградят своите изводи, данъчните органи са приели, че няма икономическа и стопанска логика „АТОМ ДЕВ“ ЕООД, което разполага с многоброен и квалифициран персонал, както и съответните дълготрайни материални и нематериални ресурси, да възлага изпълнението на „предоставяне на FE програмист за период...“, „предоставяне на UX/UI дизайнер за период...“, „предоставяне на Python програмист за период...“ и други подобни задания, на лица, които не разполагат с кадрови и технически ресурси и имат съвсем различен предмет на дейност. Констатирали са, че основната дейност, декларирана от „АЕС КЪМПАНИ“ ЕООД е „друг пътнически сухопътен транспорт“, от „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в ГДД по чл.92 от ЗКПО е декларирана дейност с код 4649- „търговия на едро с други нехранителни потребителски стоки“, а „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД е декларирало дейност с код 7311- „дейност на рекламни агенции“. Направен е извод, че декларираните дейности нямат общо с разработка на софтуерни приложения. В тази връзка, са приели, че между ревизираното лице и разглежданите трима доставчици е налице предварителна договореност за създаване на привидни отношения, които да допускат, че сделките са действително осъществени. Направили са заключение, че са извършени фиктивни фактурирания на услуги, без реално да има извършени такива, включително по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, че са налице доставки, които не са реално извършени, а са привидни, т.е. издадени са фактури с цел претендиране на данъчен кредит. Приели са, че са налице доказателства за наличието на абсолютна симулация, тъй като „АЕС КЪМПАНИ“ ЕООД, „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД, като издатели на спорните фактури- не са представили доказателства за реалност на ф актурираните от тях услуги, не разполагат с ресурси да ги извършат, като сочат, че „АТОМ ДЕВ“ ЕООД не е получател на услуги, а на фактури, с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит. Също така, органите по приходите са формирали заключение, че за фактурираните доставки от „ЕВРО ЗИД 2020“ ЕООД, „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД и „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД през 2020г. липсват доказателства, да са били реално извършени, което е довело до неправомерно намаляване на печалбата на дружеството за въпросната година. Като са приели, че при констатираната липса на данни за извършени услуги на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани. По тези съображения, са преобразували счетоводния финансов резултат за 2020г. с установената разлика в размер на 142 000, 00 лв., определили са допълнителни задължения в размер на 14200, 00 лв. и са начислени съответни лихви в размер на 1 715, 97 лв. При предходното разглеждане на делото е изслушана и приета без възражение от страните съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице всички процесии фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя, като е приложен по делото съпроводителен документ във връзка с всяка от процесиите фактури. С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, поради което същата е допустима. Съдът приема, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, като основанията за този извод са следните: Съгласно чл. 119, ал. ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Т.е. компетентността на издателите на акта е функция на компетентността на органа възложил ревизията – ако ревизията е възложена от орган, който не е разполагал с компетентност за това, заповедта за възлагане на ревизия би била нищожна, което влече и нищожност на издадения впоследствие ревизионен акт от органа възложил ревизията и от определения от него ръководител на ревизията. Затова следва да се провери доколко издателя на заповедта за възлагане на ревизията е имал правомощие да направи това. Правомощието на органа възложил ревизията не произтича пряко от закона, а от възлагането, което по силата на чл. 112, ал. 1, т.1 от АПК следва да получи от Териториалния директор на компетентната ТД на НАП. Предвид седалището на дружеството в С., това е директорът на ТД на НАП - С.. По делото преди всичко липсват доказателства, че издателят на заповедта за възлагане на ревизия Д. А. И.- Началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., е разполагала с компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии по отношение на дружества, чието седалище е в [населено място], независимо от няколкото заповеди, които ответника е представил по делото в тази връзка. Съгласно изричната и специална императивна разпоредба на чл.112 ДОПК- ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР, като ревизия може да се възлага или от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, или от изпълнителния директор на НАП, съответно от определен от него заместник-изпълнителен директор. Процесният случай попада в първата хипотеза, тъй като ЗВР е издадена от орган по приходите. Този орган по приходите обаче не е определен от териториалния директор на ТД на НАП - С., като компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното дружество. Въз основа на заповед З - ЦУ - 3287 от 08.11.2021г. на зам. изпълнителния директор на НАП- Д. А. И.- Началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., е включена в списък на органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК и осъществяват правомощията си по чл.12, ал.1 от ДОПК на територията на цялата страна. Правомощията на зам. изпълнителния директор за издаване на горепосочената заповед са въз основа на заповед №ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.8 и 9 от ЗНАП. По аргумент от нормата на чл.112, ал.2, т.2 от ДОПК изп. директор и зам. изпълнителните директори на НАП могат да възлагат ревизии, но нямат правомощия да оправомощават друг орган да стори това. В случая, не са налице хипотезите на чл.10, ал.8 и ал. 9 от ЗНАП. Хипотезата на чл.10, ал.8 ЗНАП касае преминаване на служители от една териториална дирекция в друга, за което няма данни и твърдения в процесния случай. Хипотезата на чл.10, ал.9 от ЗНАП гласи, че „при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е след постановяване на Решение № 2109 от 22.02.2024г. по адм. д. № 7013/2023г. на Върховен Административен съд, Първо отделение, с което е отменено Решение № 4344/30.06.2023г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 700 по описа на съда за 2023 година и делото е върнато за разглеждане от друг състав на съда, при спазване дадените указания в мотивите. Делото е образувано е по жалба „АТОМ ДЕВ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.2, офис 4, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], ет. 8, представлявано от управителя К. И. Д., чрез адв. Р. В. срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22221022001492-091-001/08.09.2022г., издаден от Д. А. И. - орган, възложил ревизията и З. Г. Т. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1811/21.11.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ С. при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 59 994, 26 лв. и лихви в размер на 9 589, 42 лв. за данъчни периоди 01.01.2020г. - 30.04.2020г., м. 12.2020г., м. 05.2021г., м. 07.2021г. и от 01.09.2021г. до 30.11.2021г. и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020г. в размер на 14 200, 00 лв. и лихви 1 715, 97 лв. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизионното производство. На следващо място, счита, че са налице нарушения на материалния закон по отношение на приложението на ЗДДС и ЗКПО. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя адв. В. поддържа жалбата, като прави искане за обявяване на РА за нищожен предвид липса на предпоставките на чл. 10, ал.8 и ал.9 от ЗНАП за извършване на ревизията от ревизиращ екип от ТД НАП –гр.П. при седалище и адрес на управление на жалбоподателя в [населено място]. Също така сочи, че не е налице командироване на служителите извършили ревизията, което приема за съществен порок, водещ до нищожност на РА. Във връзка с тези свои доводи, изрично заявява, че не желае да бъдат събирани доказателства посочени в отменителното решение на ВАС. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция ”Обжалване и данъчно осигурителна практика” при ЦУ на НАП – С., чрез юрисконсулт В., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че с оглед процесуалното поведение на жалбоподателя не са събрани доказателства, които да оборват констатациите в РА, предвид на което предлага същият да бъде потвърден като законосъобразен. Възразява срещу присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, като счита, че същите не са доказани. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура – редовно уведомена, не изпраща представител за участие в производството. Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: „АТОМ ДЕВ“ ЕООД е дружество със седалище в [населено място], регистрирано по ЗДДС. През ревизирания период дружеството осъществява основно дейност свързана с компютърно програмиране. Със заповед №ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.8 и 9 от ЗНАП е оправомощен зам. изпълнителния директор да определя органите по приходите, за които не се прилагат правилата чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. Със заповед № З – ЦУ - 3287 от 08.11.2021г., издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, зам. - изпълнителният директор на НАП е определил органите по приходите, за които не са прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 от ДОПК. Със заповед № РД – 01 –787 от 08.11.2021г. на директора на ТД на НАП С., издадена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал.2, т.1 от ДОПК и заповед № З – ЦУ - 3287 от 08.11.2021г. на зам. - изпълнителния директор на НАП, е наредено функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т.1 от ДОПК, считано от 08.11.2021г., да се изпълняват от конкретно посочени служители, сред които и Д. А. И.- Началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П.. Със заповед № З – ЦУ - 466 от 25.03.2022г. зам. изпълнителният директор на НАП е възложил на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК служителите на ТД на НАП, посочени в заповед № З – ЦУ - 3287 от 08.11.2021г. на зам. - изпълнителния директор на НАП и определени със заповед № РД – 01 –787 от 08.11.2021г. на директора на ТД на НАП С.- да осъществяват производствата по ДОПК по отношение на лицата, посочени в приложението към заповедта, сред които и жалбоподателят по делото, за които компетентната дирекция съгласно чл. 8 от ДОПК е ТД на НАП – С.. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-22221022001492-020- 001/25.03.2022г., издадена от Д. А. И., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., е възложена ревизия на „АТОМ ДЕВ“ ЕООД за определяне на задълженията по ЗДДС за периодите 01.01.2020г. - 31.12.2021г. ЗВР е връчена по електронен път на 29.03.2022г. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ №Р- 22221022001492-020-002/24.06.2022г., издадена от същия орган по приходите е определен срок за завършване на ревизията 29.08.2022г. Със ЗИЗВР №Р- 22221022001492-020-003/04.08.2022г. е разширен обхвата на ревизията, като е включено определяне на задълженията и за корпоративен данък за 2020г. За резултатите от ревизията е съставен РД №Р-22221022001492-091- 001/09.08.2022 г. Ревизираното лице не е упражнило правото си и не е подало възражение, по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Ревизията приключва с РА №Р-22221022001492-091-001/08.09.2022г., издаден от Д. А. И., на длъжност началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., - орган, възложил ревизията и З. Г. Т., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. С оспорения РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 62 039, 57 лв. по фактури, издадени от „ЕВРО ЗИД 2020“ ЕООД, ЕИК [ЕИК], „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. „НЪТ АДВЪРТАЙЗИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] и „АЕС КЪМПАНИ 2020“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Определени са съответни лихви за забава в размер на 9 589.42 лв. Въз основа на констатациите по отношение ЗДДС, са извършени увеличения на счетоводния финансов резултат за 2020г. с отчетени разходи по доставки от „ЕВРО ЗИД 2020“ ЕООД, „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД и „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, в размер на 142 000, 00 лв., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Начислени са съответни лихви в размер на 1 715, 97 лв. Актът е обоснован от фактическа и правна страна по отношение на главниците - с извода за фиктивни доставки. Органите по приходите са установяваили липсата на техника и кадрово обезпечение у доставчиците по оспорените фактури. Преценили са, че това представлява основания за отказ на право на данъчен кредит, предвид липсата на основание за неначисляване на данък по фактурите издадени от горепосочените дружества. С оглед тези констатации е направено и заключение за наличие на основания за преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството по ЗКПО. Дружеството „АТОМ ДЕВ“ ЕООД е обжалвало РА №Р-22221022001492-091-001/08.09.2022г. пред директора на ТД на НАП – С.- град. РА е потвърден изцяло с Решение № 1811/21.11.2022г. директорът на дирекция „ОДОП” - С.-град при ЦУ на НАП. За да изградят своите изводи, данъчните органи са приели, че няма икономическа и стопанска логика „АТОМ ДЕВ“ ЕООД, което разполага с многоброен и квалифициран персонал, както и съответните дълготрайни материални и нематериални ресурси, да възлага изпълнението на „предоставяне на FE програмист за период...“, „предоставяне на UX/UI дизайнер за период...“, „предоставяне на Python програмист за период...“ и други подобни задания, на лица, които не разполагат с кадрови и технически ресурси и имат съвсем различен предмет на дейност. Констатирали са, че основната дейност, декларирана от „АЕС КЪМПАНИ“ ЕООД е „друг пътнически сухопътен транспорт“, от „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД в ГДД по чл.92 от ЗКПО е декларирана дейност с код 4649- „търговия на едро с други нехранителни потребителски стоки“, а „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД е декларирало дейност с код 7311- „дейност на рекламни агенции“. Направен е извод, че декларираните дейности нямат общо с разработка на софтуерни приложения. В тази връзка, са приели, че между ревизираното лице и разглежданите трима доставчици е налице предварителна договореност за създаване на привидни отношения, които да допускат, че сделките са действително осъществени. Направили са заключение, че са извършени фиктивни фактурирания на услуги, без реално да има извършени такива, включително по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, че са налице доставки, които не са реално извършени, а са привидни, т.е. издадени са фактури с цел претендиране на данъчен кредит. Приели са, че са налице доказателства за наличието на абсолютна симулация, тъй като „АЕС КЪМПАНИ“ ЕООД, „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД, като издатели на спорните фактури- не са представили доказателства за реалност на ф актурираните от тях услуги, не разполагат с ресурси да ги извършат, като сочат, че „АТОМ ДЕВ“ ЕООД не е получател на услуги, а на фактури, с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит. Също така, органите по приходите са формирали заключение, че за фактурираните доставки от „ЕВРО ЗИД 2020“ ЕООД, „АУТ ЪФ ДЪ БОКС“ ЕООД и „АВРЕТО ТРЕЙДИНГ“ ЕООД през 2020г. липсват доказателства, да са били реално извършени, което е довело до неправомерно намаляване на печалбата на дружеството за въпросната година. Като са приели, че при констатираната липса на данни за извършени услуги на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не следва да бъдат признати за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани. По тези съображения, са преобразували счетоводния финансов резултат за 2020г. с установената разлика в размер на 142 000, 00 лв., определили са допълнителни задължения в размер на 14200, 00 лв. и са начислени съответни лихви в размер на 1 715, 97 лв. При предходното разглеждане на делото е изслушана и приета без възражение от страните съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице всички процесии фактури са отразени в счетоводството на жалбоподателя, като е приложен по делото съпроводителен документ във връзка с всяка от процесиите фактури. С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК и след изчерпване възможността за обжалване по административен ред, поради което същата е допустима. Съдът приема, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган, като основанията за този извод са следните: Съгласно чл. 119, ал. ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Т.е. компетентността на издателите на акта е функция на компетентността на органа възложил ревизията – ако ревизията е възложена от орган, който не е разполагал с компетентност за това, заповедта за възлагане на ревизия би била нищожна, което влече и нищожност на издадения впоследствие ревизионен акт от органа възложил ревизията и от определения от него ръководител на ревизията. Затова следва да се провери доколко издателя на заповедта за възлагане на ревизията е имал правомощие да направи това. Правомощието на органа възложил ревизията не произтича пряко от закона, а от възлагането, което по силата на чл. 112, ал. 1, т.1 от АПК следва да получи от Териториалния директор на компетентната ТД на НАП. Предвид седалището на дружеството в С., това е директорът на ТД на НАП - С.. По делото преди всичко липсват доказателства, че издателят на заповедта за възлагане на ревизия Д. А. И.- Началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., е разполагала с компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии по отношение на дружества, чието седалище е в [населено място], независимо от няколкото заповеди, които ответника е представил по делото в тази връзка. Съгласно изричната и специална императивна разпоредба на чл.112 ДОПК- ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР, като ревизия може да се възлага или от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, или от изпълнителния директор на НАП, съответно от определен от него заместник-изпълнителен директор. Процесният случай попада в първата хипотеза, тъй като ЗВР е издадена от орган по приходите. Този орган по приходите обаче не е определен от териториалния директор на ТД на НАП - С., като компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното дружество. Въз основа на заповед З - ЦУ - 3287 от 08.11.2021г. на зам. изпълнителния директор на НАП- Д. А. И.- Началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – П., е включена в списък на органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК и осъществяват правомощията си по чл.12, ал.1 от ДОПК на територията на цялата страна. Правомощията на зам. изпълнителния директор за издаване на горепосочената заповед са въз основа на заповед №ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.12, ал.6 от ДОПК и чл.10, ал.8 и 9 от ЗНАП. По аргумент от нормата на чл.112, ал.2, т.2 от ДОПК изп. директор и зам. изпълнителните директори на НАП могат да възлагат ревизии, но нямат правомощия да оправомощават друг орган да стори това. В случая, не са налице хипотезите на чл.10, ал.8 и ал. 9 от ЗНАП. Хипотезата на чл.10, ал.8 ЗНАП касае преминаване на служители от една териториална дирекция в друга, за което няма данни и твърдения в процесния случай. Хипотезата на чл.10, ал.9 от ЗНАП гласи, че „при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК