Мотиви към Решение № 587 от 23.11.2023 г. на Районен съд - Плевен по дело № 2279/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Районна прокуратура – Плевен с постановление от 25.10.2023г. е направила предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия К.Л.К., ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване •••, за това, че на 17.02.2022г. в гр.Плевен, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен потвърдил неистина в писмена декларация с вх.№316000-6336/2022г., която по силата на закон - чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: заявил, че е изгубил свидетелство за управление на МПС №•••, което в действителност било отнето от органите на ••• - престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

Съдът като, съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

К.Л.К. през месец януари 2022г. бил във •••. На 05.01.2022г. в ••• извършил нарушение на правилата за движение. Било издадено наказателно постановление на Районния съд в ••• от 27.01.2022г. с което му била наложена санкция и отнето СУМПС.

На 17.02.2022г. К.К. се явил в ОДМВР - Плевен, Сектор „ПП“. На гише пред служителката Г.Е.К. подал декларация на основание чл.160 ал.1 от ЗДВП, която била заведена в сектора с вх.№316000-6336/18.02.2022г., в която отразил, че притежаваното от него СУМПС №••• било изгубено и с него не било злоупотребено. Декларацията била подписана от К.К.. Въз основа на това обстоятелство горепосоченото СУМПС било обявено за невалидно и бил издаден дубликат.

На 27.04.2022г. в ОД МВР Плевен било получено писмо от ГДНП ведно с приложена преписка от ••• по компетентност в която било изпратено наказателно постановление и съдебно решение на наказателен съд на ••• от които било видно, че К. бил лишен от право да управлява МПС на територията на ••• и притежаваното от него СУМПС било отнето.

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно- почеркова експертиза подписа за декларатор в декларация на основание чл.160 ал.1 от ЗДВП с рег.№316000-6336/2022г. е положен от К.Л.К.. При така установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е видно, че обвиняемият Е.А.Л.Т., ЕГН •••••••••• е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

По случая е образувано и е проведено настоящото наказателно производство.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 и ал.6 от НК, както и че не са налице основания за приложение на чл.78а, ал.7 НК.

Привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК, К.Л.К. заявява, че разбира обвинението, дава обяснения и не взема отношение по въпроса за вината.

Обвинението се доказва от: показанията на разпитаните свидетели, заключенията на назначената почеркова експертиза, свидетелството за съдимост на обвиняемия, както и от останалите събрани по делото писмени доказателствени материали.

По отношение на обвиняемия К.Л.К., който е пълнолетен, са налице кумулативните предпоставки по чл.78А от Наказателния кодекс на Република България за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно:

К.Л.К. е реабилитиран - не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван по реда на глава VIII от НК от наказателна отговорност.

С деянието не са причинени имуществени вреди.

Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер /видно от приложеното към материалите по делото свидетелство за съдимост/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава Осма от НК /чл.78А, ал.1 б."б" от Наказателния кодекс на Република България/.

От престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди /чл.78А, ал.1 б."в" от Наказателния кодекс на Република България/.

Не е причинено увреждане- тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му /чл.78А, ал.УП от Наказателния кодекс на Република България/.

Цитираната разпоредба е императивна, като при наличието на визираните в закона предпоставки, приложението на чл.78А от Наказателния кодекс на Република България е задължително.

Така описаната фактическа обстановка се установява категорично от събраните по делото писмени и устни доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че доказателствената съвкупност е изцяло еднопосочна, като не се откриват противоречия, нещо повече, отделните доказателствени източници кореспондират помежду си изцяло и извеждат по несъмнен начин възприетата от съда фактическа обстановка, поради което в случая не се явява необходимо и по задълбоченото им обсъждане. Свидетелските показания, депозирани от св. П.А. и Г.К. са в унисон както помежду си, така и с писмения материал по делото, като анализът им води по недвусмислен начин до описаната в постановлението на РП – Плевен фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното от правна страна:

1. С деянието си К.Л.К., ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване •••, е осъществил от обективна и субективна страна състава по чл. 313 ал.1 от НК, за това, че на 17.02.2022г. в гр.Плевен, пред служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Плевен потвърдил неистина в писмена декларация с вх.№316000-6336/2022г., която по силата на закон - чл.160 ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно: заявил, че е изгубил свидетелство за управление на МПС №•••, което в действителност било отнето от органите на ••• - престъпление по чл.313 ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази, следните обстоятелства:

За престъплението по чл.313 ал.1 от НК, което е умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода до три години“ или „глоба от 100 до 300 лева“.

К.Л.К., е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, и от престъплението не се причинени имуществени вреди.

Съдът счита, че са налице условията на чл.78а от НК, поради което обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено наказание. При определяне вида и размера на последното, съдът взе предвид следните обстоятелства:

Признанието на вината от страна К.Л.К., изразеното съжаление за извършеното, съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производството и на съда за разкриване на обективната истина, съдът приема за смекчаващи отговорността обстоятелства и счита, че в конкретния случай на обвиняемия следва да се наложи наказание ГЛОБА в полза на държавата размер на 1000, 00/хиляда/ лева.

Съдът намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на административните наказания – чрез тях ще се предупреди и превъзпита обвиняемият К.Л.К. към спазване на установения правен ред и ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид изхода на делото, респективно признаването на обвиняемия за виновен, съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК заплащането на сторените по делото разноски следва да бъде възложено на него.

По гореизложените съображения съдът постанови своето решение.

Председател: