Решение № 3709 от 15.5.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1963/2023 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.215 и сл. от ЗУТ. Образувано е по жалба на Л. Н. Л. и Л. Л. Л., подадена на 19.10.2022г., срещу Заповед № ДК-11-Б-3/19.09.2022г. на Началника на РДНСК Бургас, с която са отменени Разрешение за строеж (РС) № 139А/30.08.2022г., издадено от Главния архитект на Община Царево, за строеж „Допълващо застрояване – лятна кухня с навес и гараж“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност Поляните“, община Царево, УПИ ІІІ-259, кв.3, с възложители – двамата жалбоподателите, както и одобрените инвестиционни проекти. Твърди се противоречие на заповедта с материалния закон и се иска отмяната. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. По жалбата е образувано административно дело № 1915/2022г. на АдмС Бургас, по което като страни са конституирани Л. Л. и Л. Л. – жалбоподатели, Началникът на РДНСК Бургас – ответник по оспорването, и Главният архитект на О. Ц. като заинтересована страна. По делото е постановено решение № 239/07.03.2023г., с което обжалваната заповед е отменена. С решение № 10173/25.10.2023г., постановено по административно дело № 5321/2023г. на ВАС, ІІ отд., решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с указание като ответник да бъде конституирана и призована ДНСК, съобразно специалната разпоредбата на чл.215, ал.5 от ЗУТ. След връщане на делото е образувано под настоящия номер – 1963/2023г. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват по пълномощие от адвокат Б. Т. от АК Бургас, който поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и претенцията за разноски. Ответникът по оспорването – ДНСК, се представлява по пълномощие от главен юрисконсулт А. К., която оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересовата страна Главен архитект на О. Ц. не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В определения по чл.149, ал.3 от ГПК срок пълномощникът на ответника е депозирал писмена защита, в която се развиват подробни съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: С [нотариален акт]/17.11.2003г., том VІІ, рег. № 4557, нотариално дело № 1125/2003г. на нотариус с рег. № 370 на Нотариалната камара, жалбоподателите Л. К. и Л. К. са признати за собственици на поземлен имот с № 003273 по [жк], община Царево, с площ 1.376 дка, с НТП – вилна зона. Няма спор, че приобретателите по сделката са настоящите двама жалбоподатели, което е видно идентичността на техните ЕГН. По КККР, одобрени през 2006г., имотът е заснет като [ПИ], с трайно предназначение на територията –урбанизирана, НТП-за вилна зона. За имота е отреден УПИ ІІІ-259, кв.3. На 29.08.2022г. жалбоподателката К. подала до Главния архитект на О. Ц. заявление за издаване на РС на гараж и лятна кухня, регистрирано с вх. № УТ-5-1-40. Към заявлението са приложени нотариалният акт, скица от СКГГ Бургас от 26.08.2019г. с виза за проучване и проектиране от 22.07.2022г., инвестиционен проект - част архитектура, конструктивно становище, становище на проектант част ВиК, становище на проектант част Електротехническа. Въз основа на заявлението Главният архитект на О. Ц. издал РС № 139А/30.08.2022г. за строеж „Допълващо застрояване – лятна кухня с навес и гараж“ – шеста категория, в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], м.“Поляните“, общ.Царево, УПИ ІІІ-259, кв.3, [населено място]. Като възложители са посочени двамата жалбоподатели. С писмо изх. № 24-01-471/30.08.2022г. РС заедно със скицата и извадката от ПУП-ПРЗ е изпратено по реда на чл.149, ал.5 от ЗУТ на РДНСК Бургас, където е получено на 08.09.2022г. В хода на извършената по реда на чл.156 от ЗУТ служебна проверка две длъжностни лица от РДНСК Бургас съставили Констативен протокол № 139А/09.09.2022г., в който описали, че инвестиционните проекти са одобрени не в съответствие с разпоредбите на ЗУТ, поради което е прието, че РС е незаконосъобразно издадено в нарушение на чл.139, ал.3, чл.144, ал.1, чл.144, ал.1, т.5 вр. чл.148, ал.8, изр.2 от ЗУТ вр. с чл.82, ал.5, чл.93, ал.2, т.3, чл.93, ал.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл.31, ал.1, ал.4 и ал.5 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Оспорената по делото Заповед № ДК-11-Б-3/19.09.2022г. е издадена от Началника на РДНСК Бургас, с която са отменени като незаконосъобразни РС № 139А/30.08.2022г. и одобрените инвестиционни проекти. В мотивната част са посочени няколко основания за отмяна на разрешението: 1/В РС било допуснато противоречие между основанието, на което издадено – чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4 и чл.152, ал.1 от ЗУТ, и определената категория на строежа – шеста, според чл.137, ал.1 от ЗУТ. 2/Заявлението за издаване на РС било подадено само от жалбоподателката Л. К., докато имотът, за който е издадено разрешението, е съсобствен между нея и другия жалбоподател Л. Л., като така било допуснато нарушение на чл.144, ал.1 от ЗУТ. 3/Одобрения инвестиционен проект не бил подписан в съответствие с нормата на чл.139, ал.3 от ЗУТ и от двамата възложители, а само от жалбоподателката Л.. 4/В преписката липсвали данни за влезли в сила административни актове по ЗООС и ЗБР, в нарушение на чл.144, ал.1, т.5 вр. чл.148, ал.8, изр.2 от ЗУТ. Инвестиционното предложение засягало имот, попадащ в две защитени зони „Странджа“ с идентификационен код BG0002040 за опазване на диви птици и с идентификационен код BG0001007 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, поради което и на основание чл.2, ал.3 вр. §4 от ПРЗ на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата), било необходимо извършване на процедура по оценка на съвместимостта. Към момента на издаване на разрешението няма проведена процедура и издадено решение за преценяване на вероятната степен на значително отрицателно въздействие върху защитената зона по реда на ЗБР, ЗООС и Наредбата. Развити са подробни правни съображения защо процесното инвестиционно намерение е следвало да се подложи на оценка за съвместимост чрез процедура по екологична оценка, евентуално процедура по оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС). На основание чл.139, ал.3, чл.144, ал.1 от ЗУТ и чл.144, ал.1, т.5, вр. с чл.148, ал.8, изр.2 от ЗУТ вр. чл.82, ал.5, чл.93, ал.2, т.3 вр. чл.93, ал.3 от ЗООС и чл.31, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗБР издаденото РС е отменено като незаконосъобразно. В заповедта изрично е посочено, че може да се обжалва по реда на чл.215 от ЗУТ пред АдмС Бургас с 14-дневен срок от връчването. Заповедта е връчена на пълномощника на жалбоподателите на 06.10.2022г. Жалбата до съда е подадена на 19.10.2022г. – в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ. При първоначалното разглеждане на делото е приета съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. С. И., който поддържа, че разрешеният строеж „Лятна кухня с навес и гараж“ е с допълващо предназначение в [ПИ], попадащ в устройствена зона Ов – вилна зона. Постройките имат нежилищен характер и изпълняват допълващи дейности. В съдебно заседание, проведено на 15.04.2024г., при новото разглеждане на делото, съдът изслуша вещото лице и приобщи експертното заключение, при изричното съгласие на представителя на новоконституирания ответник. Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Оспорването е извършено от лица с надлежна легитимация – адресати на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.1 от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от компетентен орган – Началника на РДНСК Бургас, комуто със Заповед № РД-13-047/04.02.2022г. на Началника на ДНСК са предоставени редица правомощия, вкл. е оправомощен да издава заповеди по реда на чл.156, ал.5 от ЗУТ за РС или заповеди за допълването им по чл.154, ал.5 от ЗУТ, заедно с одобрените инвестиционни проекти – т.2 от заповедта. Актът е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му, с което са удовлетворени изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил словесно описание на приетите за установени факти и защо е приел, че РС е незаконосъобразно, като е посочил правното основание за отмяната му. Съответствието на изложените фактически основания с материалноправните норми е въпрос не на процесуална, а на материална законосъобразност. Съдът не установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед на основание чл.146, т.3 от АПК. Спазена е специфичната, предвидена в чл.156, ал.4 от ЗУТ, процедура по установяване на обстоятелствата по ал.1-3 на същия член. Не се установи в нито един етап от развилото се административно производство да е било нарушено правото на защита на засегнатите от акта лица. При проверка за съответствие на заповедта с материалния закон съдът установи следното: Разрешено е изграждането на „Допълващо застрояване – лятна кухня с навес и гараж“, което, според експертното заключение и доказателствата по делото, е допълващо застрояване. Според чл.137, ал.1, т.5, б.“в“ от ЗУТ, от пета категория са строежите от допълващото застрояване, извън тези от шеста категория. Шеста категория, според чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, са строежите по чл.54, ал.1 и 4 (временни строежи) и чл.147 от ЗУТ. Характеристиките на разрешения строеж изключват възможността да се отнесе към някоя от хипотезите на чл.147, ал.1, т.2-17 от ЗУТ. Чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ визира постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл.151, ал.1 от ЗУТ, в който са изброени хипотези, несъвместими с процесния строеж. Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план. В имота е налично основно застрояване –вилна сграда със застроена площ 67 кв.м. Лятната кухня представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване, съобразно чл.46, ал.1 от ЗУТ, и може да се изгражда в УПИ за ниско жилищно и вилно застрояване, какъвто е УПИ ІІІ-259. Гаражът също е постройка на допълващото застрояване и има обслужващо основната сграда предназначение. Тъй като и лятната кухня, и гаражът са постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, и не са предназначени за производство, обществено обслужване или търговия или търговия, нито са постройки по чл.151, ал.1 от ЗУТ, то те са строеж от шеста категория. Изрично в чл.147, ал.1 от ЗУТ е указано, че за изброените от т.1 до т.17 строежи не се изисква одобряване на инвестиционни обекти, за да бъде издадено РС. Според чл.147, ал.2 от ЗУТ, за строежи по ал.1, т.1 се представя становище на инженер-конструктор за изпълнението му. От изложеното следва, че представеният от жалбоподателката Л. инвестиционен проект е правноирелевантен за спора и е без значение от кого е представен и от кого е подписан, респ. не е подписан, след като не е било необходимо да бъде представен. Като е стигнал до обратния извод, административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл.144, ал.1 от ЗУТ. Според чл.142, ал.1 от ЗУТ, инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на РС. Както вече беше изяснено, представянето на инвестиционни проекти не се изисква в случаите по чл.147 от ЗУТ, сред които попада и процесният. Било е необходимо представяне на конструктивно становище, което не е изискано от Главния архитект, който явно е приел, че инвестиционният проект замества конструктивното становище. В обжалваното решение липсата на конструктивно становище не е въведена сред обстоятелствата, водещи до отмяна на РС, поради което е недопустимо съдът да подмени волята на органа и да обсъжда други, непосочени в оспорената заповед обстоятелства, което произтича от правомощието на съда в производството по оспорване на индивидуални административни актове, в рамките на което се проверява законосъобразността на акта такъв какъвто е постановен от административния орган, без съдът да може да замества органа в неговата дейност, вкл. и тогава, когато органът поради опущение не е изложил в акта всички правнозначими факти. Другата цитирана в оспорената заповед за нарушена норма е тази на чл.144, ал.1, т.5 вр. чл.148, ал.8, изр.2 от ЗУТ. Чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ е със следното съдържание: инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне на данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗООК, ЗБР, ЗКН или друг специален закон. Според чл.148, ал.8 от ЗУТ, одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от РС. Влязлото в сила решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС, както и решението за одобряване на безопасност за изграждане или реконструкция на предприятие и/или съоръжение с висок рисков потенциал или на части от него по реда на ЗООС, е приложение, неразделна част от РС. Както съдът коментира по – горе, за строежи от шеста категория не се изисква представяне на инвестиционен проект, поради което няма как посочените разпоредби да са били нарушени, при положение че те се отнасят до съгласуване на инвестиционните проекти в случаите, когато се изисква изготвяне на инвестиционен проект, какъвто настоящият случай не е. Цитираните специални закони също не въвеждат съгласувателни процедури за строеж на лятна кухня и гараж в територии, попадащи в защитени зони като част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“. Според чл.81 от ЗООС, екологична оценка и ОВОС се извършват на планове, програми и инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. Строителството на лятна кухня и гараж е мислимо да се отнесе към инвестиционно предложение за строителство. По смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗООС инвестиционно предложение е: а) предложение за извършване на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми; б) друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. Процедурата по ОВОС на инвестиционните предложения е регламентирана в глава VІ, раздел ІІІ от ЗООС. В чл.92 от ЗООС е установена задължителност на процедурата по ОВОС за инвестиционни предложения за строителство, съгласно Приложение № 1. За инвестиционните предложения по приложение № 2 се преценява необходимостта от извършване на ОВОС във всеки конкретен случай. Процесното строителство не попада в обхвата на посочените приложение №1 и №2, следователно административният орган неправилно е приел, че подлежи на оценка за съвместимост, тъй като попадало в обхвата на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата. Цитираната в заповедта разпоредба на чл.31, ал.4 от ЗБР касае инвестиционни предложения, попадащи в обхвата на ЗООС, каквото настоящото не е. Според тази разпоредба, за такива инвестиционни предложения оценката за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона се извършва чрез процедура по екологична оценка, съответно чрез процедура по ОВОС по реда на ЗООС и при спазване на специалните разпоредби на този закон (ЗБР) и наредбата по чл.31а (Наредбата). Посочено е още, че извън случаите на чл.31, ал.4 от ЗБР, оценката за съвместимост се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл.31а от ЗБР, без обаче да е уточнено коя точно от множеството разписаните в Наредбата процедури е приложима, което, от друга страна, е било ненужно, тъй като е прието, че редът е този по чл.31, ал.4 от ЗБР, защото инвестиционното предложение попада в обхвата на ЗООС. Поради това, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон, съдът следва да я отмени, тъй като при издаване на отмененото с нея РС не са били допуснатите описаните в заповедта нарушения на закона. По разноските: Адвокат Т. е представил списък за присъждане на разноски в общ размер 1520.00 лева, от които 20.00 лева държавна такса и 1500.00 лева адвокатско възнаграждение. Следва да бъде зачетен и списък, представен пред касационната инстанция, с който се претендира същата сума, тъй като при връщане на делото за ново разглеждане съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВАС – чл.226, ал.3 от АПК. В досието на административно дело № 1915/2022г. е приложен договор за правна помощ, сключен на 14.10.2022г. между жалбоподателката и адв. Т., според който уговореното възнаграждение в размер на 1500.00 лева е платено. Пред касационата инстанция е представен договор за правна помощ, сключен на 15.05.2023г. между същите страни, за процесуално представителство по делото пред ВАС, по който също е платено възнаграждение в размер на 1500.00 лева. Щом има данни за плащане на възнаграждението, то подлежи на присъждане и следва да се разгледа възражението за прекомерност. Делото разкрива обичайната фактическа и правна сложност за този вид дела, но следва да се съобрази и обстоятелството, че делото се разглежда за втори път пред първата инстанция. Прочитът на жалбата сочи на прецизен и подробен правен анализ на приложимите разпоредби, което, съчетано с активното процесуално поведение на пълномощника, прави декларативно възражението за прекомерност. От друга страна, липсват такива обективни критерии, с помощта на които съдът да преизчисли адвокатското въднаграждение, което надвишава само с 250.00 лева минималния размер по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.04.2004г., макар и той да не е обвързващ съда. По тези причини съдът следва да присъди в полза на жалбоподателката Л. Л. платеното от нея адвокатско възнаграждение в общ размер 3000.00 лева, както и 10.00 лева, платени за държавна такса. В полза на жалбоподателя Л. Л. следва да се присъдят 10.00 лева, платени за държавна такса. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователна.