Решение № 31 от 30.3.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 125/2022 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от ГПК във връзка с чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Пред АВ- ТР до ОС Благоевград, е депозирана жалба с вх. № 5898/27.05.2023г., подадена от адв. А. Р., като пълномощник на „Г...“ О., ЕИК: •, със седалище и адрес на управление: с. К., Община С., обл. Б., м. „Б.“, П., срещу Отказ №20220513163113/17.05.2022г. на Агенцията по вписванията към Търговски регистър, с който е отказано вписване в ТР на промени по партидата на „Г...“ О., по заявление с вх. № 20220513163113, депозирано пред АВ-ТР по електронен път, касаещи изключването на съдружника- Д. Й. П., поемане дяловете на изключения съдружник от останалите съдружници и изменения на Дружествения договор. От дружеството жалбоподател чрез пълномощника- адв. Р., се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания отказ, като неправилен, немотивиран и в противоречие с материалния закон, както и с установената съдебна практика. Оспорват се доводите на длъжностното лице по регистрацията към АВ, че от представените със заявлението документи се иска заличаването на изключения съдружник Д. Й. П., но вместо това е заявено прехвърляне на дружествените дялове, както и доводите че за предупреждението за изключване по чл. 126 ал. 3 от ТЗ, преди да бъде отправено до съдружника, следва да е налице решение на ОС на съдружниците, като се поддържа от жалбоподателят чрез неговия пълномощник, че в нормата на чл. 137 от ТЗ и останалите норми на ТЗ, липсва изрично предвидено такова изискване на закона към отправеното предупреждение за изключване. Излагат се с жалбата правни съображения, че такова предупреждение може да бъде отправено както от Управителят на дружеството, така и от всеки един от съдружниците, стига да са налице нарушенията предвидени в чл. 126 ал. 3 от ТЗ. Навеждат се доводи, че въвеждането на изискване за решение на ОС за отправяне на предупреждение, не е въведено от законодателят като условие за отправяне на предупреждение и изключване на съдружник. Оспорват се доводите на длъжностното лице от АВ, на което се е позовало за постановяване на отказ от вписване- че за да е налице виновно неизпълнение на правно задължение от изключения съдружник, поведението му следва да е системно и трайно, а не епизодично. Поддържа се с жалбата, че изключения съдружник Д. Й. П. от около 7 години не е посещавал Р България и се е дизентересирал от делата на дружеството, което препятства провеждането на ОС на съдружниците и взимане на решения за бъдещето на „Г...“ О.. Доказателство за това е и обстоятелството че Д. Й. П. не е оспорил отправеното му предупреждение по чл. 126 от ТЗ и не се е явил за насроченото на 13.05.2022г. ОС на съдружниците на „Г...“ О. да направи възражения, респ. да защити членствените си права. Поддържа се с жалбата необоснованост на доводите на длъжностното лице от АВ при постановения отказ за вписване на заявените обстоятелства, доколкото видно е че на изключения съдружник Д. Й. П. е бил даден и разумен срок за да коригира поведението си, но той отново не е сторил нищо в дадения му достатъчен срок за това. С жалбата се оспорват доводите на длъжностното лице от АВ, което за да постанови обжалвания отказ за вписване на заявените обстоятелства по партидата на „Г...“ О., се е мотивирала че в случая за връчването на поканата на съдружниците за насроченото ОС, не намират приложения по аналогия общите положения за връчване на книжа, уредени в ГПК, тъй като ТЗ е специален такъв по отношение на ГПК, а в разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ТЗ се съдържа изрична разпоредба относно свикването на ОС на съдружниците, която предвижда лично връчване на поканата с оглед на персоналното участие в дружеството. Поддържа се с жалбата че тълкуването на цитираната разпоредба на ТЗ от длъжностното лице от АВ е фриволно и погрешно, тъй като в съдебната практика е прието че връчването на покана за провеждане на ОС на съдружниците може да се осъществи чрез всички допустими способи, включително и чрез предвидените в ГПК/Решение № 85 от 12.07.2019г. по т.д. № 1966/2018г. на ВКС II т.о. на ТК/ С жалбата се иска от съда да отмени постановения отказ на АВ към ТР и да върне преписката със задължителни указания за вписването на заявените обстоятелства със заявление с вх. № 20220513163113, депозирано пред АВ-ТР по електронен път. Съобразно изискванията на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, към жалбата са представени обжалвания отказ, а служебно са приложени доказателствата към него, заявлението и преписката представена пред АВ във връзка с него, както и доказателства за съобщението на отказа на жалбоподателя. Постъпил е по делото писмен отговор по реда и в срока по чл. 25 ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ от Агенцията по вписванията, чрез юрисконсулт С. Т. Г., с който се оспорва жалбата като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. С писмения отговор се поддържат доводите изложени в мотивите от длъжностното лице от АВ при постановяване на атакувания Отказ №20220513163113/17.05.2022г. на АВ към ТР. Изложени са доводи, че със заявление с вх. № 20220513163113 е поискано вписване на обстоятелства по партидата на „Г...“ О. във връзка със заличаването на съдружника Д. Й. П., който е изключен с решение на ОС на съдуржниците, проведено на 13.05.2022г., но вместо това е заявено за вписване прехвърляне на дружествени дялове. Поддържа се с отговора на жалбата, че при изпълнение на правомощията си длъжностното лице от АВ е установило че не е спазена процедурата по изключването на съдружника Д. Й. П., педвидена в чл. 126 ал. 3 от ТЗ- вземане на решение на ОС на съдружниците на „Г...“ О., с което да се констатират действия на съдружника Д. Й. П., покриващи някоя от хипотезите на чл. 126 ал. 3, т. 1 до т. 4 от ТЗ, което е от компетентността на ОС на съдружниците в дружеството, а такова събрание липсват данни да е било проведено в настоящия случай. Липсва и решение на ОС за изключване на съдружника Д. Й. П. от „Г...“ О.. С отговора на жалбата, поддържа се от пълномощникът на АВ- юрискосулт Г., че не е извършено редовно връчване на поканата за свикване на ОС на съдружниците на „Г...“ О., на изключения съдружник- Д. Й. П., т.е. личното връчване с оглед на неговото персонално участие в дружеството. Поддържат се доводите на длъжностното лице от АВ, изложени в мотивите към постановения отказ, че в случая са неприложими по аналогия общите положения за връчване на книжа, уредени в ГПК, доколкото е налице специалната изрична разпоредба на чл. 139 ал.1 от ТЗ, визираща реда за свикване на ОС на съдружниците, в която се предвижда лично връчване на съдружника, с оглед на персоналния характер на неговото участие в дружеството. С отговора на жалбата иска се от съда да остави същата без уважение като неоснователна, като съдът потвърди като правилен и законосъобразен Отказ №20220513163113/17.05.2022г. на Агенцията по вписванията към Търговски регистър, за вписване на обстоятелствата заявени със заявление с вх. № 20220513163113 от 13.05.2012г. подадено по електронен път. Претендира се присъждането на разноски на осн. чл. 25 ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл. 81 и чл. 78 от ГПК, присъждането в полза на Агенцията по вписвания, пред настоящата съдебна инстанция, в размер на 300лв. представляващи юрисконсулстко възнаграждение. Съдът в ОС Благоевград, след като обсъди доводите на жалбоподателя, възраженията наведени с писмения отговор на жалбата и представените по делото доказателства по преписката изпратена служебно от АВ, намира следното: Жалбоподателят е правно легитимиран и има интерес от обжалването, тъй като същият е задължен по закон да поиска вписването на промени в обстоятелствата във връзка с управлението и представителството на дружеството, както и промени в Дружествения договор, каквото е изключването на съдружник и поемането на дяловете на изключения съдружник/чл. 15 ал. 1 т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ/. Поискано е вписването на тези промени по партидата на „Г...“ О., чрез подаденото заявление до АВ към ТР, но е последвал отказ промените да бъдат вписани по партидата на дружеството и това е мотивирало представителят на дружеството да обжалва същия по реда на чл. 25 от ЗТР. Жалбата е депозирана в законно установения срок и е допустима, като е подадена от редовно упълномощен адвокат по реда на чл. 15 ал.1 т. 4 от ЗТР, като същата е насочена срещу акт на длъжностното лице по регистрация, за който е предвидена изрично законова възможност за инстанционен съдебен контрол и обжалване пред ОС. Агенцията по вписванията е сезирана чрез заявление с вх. № 20220513163113, депозирано по електронен път от адв. П., като пълномощник на „Г...“ О., с искане за вписване на промени на обстоятелствата по партидата на дружеството: заличаване на съдружника Д. Й. П. по реда на чл. 126 ал. 3 от ТЗ и приемане на промени в дружествения договор. За да откаже вписването, длъжностното лице по регистрацията в АВ е изложило съображения, че видно от представените документи се иска заличаване на съдружника Д. Й. П., но вместо това е заявено вписване на прехвърляне на дружествени дялове. Излагат се доводи в обжалвания отказ, че не е спазена процедурата по чл. 126 ал. 3 от ТЗ, съгласно която съдружникът може да бъде изключен от ОС след писмено предупреждение, при наличието на посочените в разпоредбата на закона основания за това. Необходимо е констатиране на съответното действие или бездействие от страна на виновния съдружник, констатирано от редовно свикано и проведено ОС на съдружниците, предоставяне на разумен срок за уведомяване за преустановяване на конкретни действия и отправяна на предупреждение за изключване. Според мотивите на длъжностното лице към АВ, изложени във връзка с обжалвания по настоящото дело отказ, изрично е посочено, че след изтичане на дадения срок, ако задължението до съдружника не е изпълнено, това се удостоверява с ново редовно свикано и проведено ОС, на което се взема и решението за изключване на съдружника. В случая този ред не е спазен, като това противоречи на определената от закона процедура за изключването на съдружник и е в нарушение на нормите на чл. 126 ал. 3 и чл. 137 от ТЗ. При проверката извършена от длъжностното лице от АВ, изложени са доводи, че за да бъде изключен съдружник, следва да се констатира виновно неизпълнение на правно задължение/произтичащо от закона или от дружествения договор/, като това нарушение следва да е системно и трайно и да не е инцидентно или само за конкретното нарушение. За да обоснове отказа си да впише обстоятелствата заявени със заявление с вх. № 20220513163113, длъжностното лице от АВ е изложило доводи, че при връчването на поканата за свикване на ОС на съдружниците, не могат да намерят приложения по аналогия на закона общите положение за връчване на книжа, уредени в ГПК, тъй като в ТЗ е налице специална изрична разпоредба- на чл. 139 ал.1 от ТЗ, в която е предвидено поканата за насроченото ОС на съдружниците да бъде връчена лично на съдружника, с оглед на персоналния характер на неговото участие в дружеството. При тези съображения от фактическа и правна страна, длъжностното лице по регистрация към АВ, на основание чл. 24 ал. 1 във връзка с чл. 21 т. 5 от ЗТР, е постановило обжалвания отказ да впише посканите от заявителя промени в обстоятелствата по партидата на „Г...“ О.. При така изложеното от фактическа страна, съдът навежда следните правни доводи: Съгласно чл. 15 ал. 1 от ЗТР, подаването на заявление за вписване на промени в обстоятелства във връзка с изключването на съдружник и вписване на промени в дружествения договор, може да се извърши от търговеца, друго лице в предвидените по закон случаи или от адвокат с изрично пълномощно, както е в настоящия случай. Упълномощаването на адвоката е валидно, когато е направено от надлежния орган, имащ правомощия да управлява и представлява търговското дружество. В настоящия случай упълномощаването е изрично и редовно, тъй като е извършено от Управителят на „Г...“ О. съгласно чл. 141 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, който организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание и представлява дружеството. Именно това е лицето, оторизирано от закона да упълномощава валидно адвокат за извършването на действия, които законът и управителят са го овластили да извърши от името на търговеца. Съобразно разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗТР, длъжностното лице от АВ следва да извърши проверка за законосъобразност на искането за вписване въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, поради което правилно в настоящия случай длъжностното лице е проверило дали фактическия състав по изключването на съдружника е осъществен в съответствие с изискванията на ТЗ. Изложените в жалбата оплаквания, че при доводите си от фактическа и правна страна, длъжностното лице е излязло извън обхвата на проверката по чл. 21 т. 4 и т. 5 от ЗТР, са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Изключването на съдружник, поради действия от негова страна против интересите на дружеството, се осъществява по установената в чл. 126 ал. 3 от ТЗ и чл. 127 от ТЗ процедура, която включва отправено писмено предупреждение до съдружника и покана и провеждане на Общо събрание, което по силата на единодушно решение да изключи съдружника от участието му в дружеството. За да бъде проведено редовно общо събрание, следва да са съблюдавани нормите на чл. 138 е чл. 139 от ТЗ, като на всеки от съдружниците следва да бъде връчена най – малко 7 дни преди датата на събранието писмена покана, в която задължително следва да е посочен и дневния ред. Ето защо съдът счита, че длъжностното лице по вписванията към АВ правилно и законосъобразно и напълно в рамките на своята компетентност съобразно чл. 21 т. 5 от ЗТР е извършило анализ и проверка на представените със заявлението писмени доказателства. Съдът счита, че длъжностното лице от АВ правилно е изградило изводите си за незаконосъобразност на взетото решение на Общото събрание, проведено на 13.05.2022г., за изключване на съдружник– Д. Й. П.. В настоящия случай се установява че до предложения за изключване съдружник е било отправено писмено предупреждение от Управителят на „Г...“ О. за изключване, връчено му на 09.02.2022г. както и покана за участие в насроченото за 13.05.2022г. ОС на съдружниците, които са били връчени от Съдебен изпълнител в района на действие на Апелативния съд в А., на адреса на жилището на адресата: П. на ул. „Н.“ № •-•, като връчването не е било извършено лично а чрез предаването му на съжител, съответно- на неговата дъщеря А.-М. П. при връчване на писменото предупреждение за изключване, и на г-жа Д. П. при връчването на поканата за насроченото ОС на съдружниците за 13.05.2022г. при педварително обявения дневен ред. Изключването на съдружник е най- тежката санкция, приложима при неизпълнение на законови и договорни задължения, поради което законът въвежда строго формална процедура, предхождаща решението на върховния орган за изключването. Целта на писменото предупреждение по чл. 126 ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос. Възможно е писменото предупреждение да бъде материализирано в самостоятелен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието /т. е. да бъде елемент от нея/ или пък да е възпроизведено в протокол на предходно Общо събрание, на което съдружникът е присъствал, в който случай изискването за писмена форма също би било спазено. Законът не регламентира изрично изисквания за съдържанието на писменото предупреждение, но не подлежи на съмнение, че идеята на законодателя е да се охранят едновременно интересите, както на дружеството, така и на съдружника, чието изключване предстои. Или, за да изпълни предназначението си, предупреждението следва да съдържа, както ясно и недвусмислено посочване на нарушенията, така и подходящ срок за поправяне/преустановяване на неправомерното поведение от страна съдружника, като същият се предупреждава, че в противен случай ще бъде изключен. За да са изпълнени формалните изисквания на закона компонентите на писменото предупреждение следва да са налице кумулативно. Константната съдебна практика се е обединила около становището, че такова предупреждение може да бъде отправено, както персонално от всеки от съдружниците, така и еднолично от управителя на дружеството, защото законът не визира задължение това писмено предупреждение да бъде отправено само по решение на Общото събрание. Всъщност отсъствието на такова изрично законово предписание произтича от характера и целите на самото предупреждение, а именно не само да извести адресата му за последствието от неизпълнението на негово задължение, но и да предостави на съдружника реална възможност да коригира поведението си. Именно и затова в разпоредбата на цитирания от длъжностното лице по регистрацията чл. 137 от ТЗ, където правомощията на Общото събрание на дружеството с ограничена отговорност са изчерпателно изброени, такова правомощие- да взема решение за писмено предупреждение за изключване на съдружник за провинения по чл. 126 ал. 3 от ТЗ, няма посочено от законодателят. В този смисъл е и Решение № 56 от 8.09.2010г. на ВКС по т.д. № 472/2009г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата. В това решение ВКС е приел, че предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ не следва да бъде отправено задължително по решение на Общото събрание на дружеството, като не може да бъде отречено правото на търговското дружество да възприеме подобен регламент, но той трябва изрично да се съдържа в дружествения договор. В настоящия казус няма данни такова изрично изискване да е включено в дружествения договор на „Г...“ О./по аргумент на анализа на текста на чл. 31 от същия/ а и длъжностното лице по регистрация не се позовава на такъв факт в мотивите към облжалвания отказ. Предупреждението по чл. 126 ал. 3 ТЗ може да бъде отправено, както от всеки съдружник, така и от управителя. В този смисъл е и Решение № 293 от 10.VI.1994г. по гр.д. № 246/94г., на 5- членен състав на ВКС. В случая, видно от дружествения договор на дружеството, няма приет регламент предупреждението за изключване да бъде отправено задължително по решение на Общото събрание на съдружниците. С оглед изложеното съдът намира, че изходящото от управителя на „Г...“ О. писмено предупреждение до съдружника Д. Й. П., би могло да изпълни своето предназначение- ясно, точно и недвусмислено да даде възможност на този съдружник да узнае за извършените от него нарушения и да му се даде възможност да ги поправи, без да е необходимо изрично решение на ОС на съдружниците на „Г...“ О. за отправяне на такова писмено предупреждение. Поради това съдът намира, че изводите на длъжностното лице по регистрация към АВ в тази насока за незаконосъобразни. Така установената съдебна практика се поддържа и с Определение № 384 от 4.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 905/2011 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Росица Ковачева, където съдът се позовава на посочените по- горе решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата, като се приема че този въпрос е разрешен. Акцентира се, че със своите решения ВКС е приел, че предупреждението за изключване по чл. 126 ал. 3 ТЗ не следва да бъде отправено задължително по решение на ОС на дружеството, каквото правомощие ОС няма, съгласно чл. 137 ТЗ и защото подобно изискване би блокирало правото на ОС да изключи съдружник, притежаващ повече от 50% от капитала, поради което предупреждението по чл. 126 ал. 3 ТЗ може да бъде отправено както от всеки съдружник, така и от управителя. ТЗ не предвижда автоматично погасяване правото на собственост върху притежаваните от напусналия съдружник дялове в капитала на дружество с ограничена отговорност, а процедура по тяхното прехвърляне (поемане)- чл. 129 ТЗ. Същата предвижда възможност за свободно прехвърляне между съдружници, а на трети лица– при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. И при двете хипотези формата е задължителна – нотариално заверени подписи на договора. Употребеният от законодателя термин "дружествен дял" не е еднозначно понятие. В широкия му смисъл той изразява участието на съдружника в ООД, т. е. това е съвкупност от неговите права и задължения (вкл. собствеността върху дела в капитала), а в тесния смисъл на понятието това е дял от имуществото на дружеството – аргумент от чл. 127 ТЗ. Оценката на дружествения дял включва в себе си както цената на основния дял на съдружника в капитала на дружество с ограничена отговорност, така и дела му в имуществото на дружеството. Няма пречка поелия и заплатил на напусналия съдружник всички негови дялове от капитала в ООД, да заплати и неговия дял в имуществото на дружеството. Следва да се отбележи, че поемането на дружествени дялове не е уредено като способ за придобиване на право на собственост върху тях. Разпоредбата на чл. 129 ал. 1 изр. 1 от ТЗ е предвидено, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Под прехвърляне законът очевидно визира транслативна правна сделка между две насрещни страни – между двама съдружници или между съдружник и трето лице. Под наследяване – наследствено правоотношение по повод смъртта на съдружник в ООД, при което неговите наследници придобиват имуществени наследствени права, свързани с притежаваните от наследодателя им дружествени дялове в дружеството. Извода който се налага от изложеното е, че поемане на дружествени дялове в ООД може да се извърши, но в точно определени хипотези. Тези хипотези са следните: напускане на съдружник, изключване на съдружник и при наследяване на дружествени дялове. С Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. на ВКС, ІІ т.о. на ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че прекратяването на членственото правоотношение, не може да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в това число от уреждане на имуществените отношения по чл. 127, във връзка с чл. 125 ал.3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Едностранното поемане на дружествените дялове на изключения съдружник от останалите съдружници не е равнозначно на прехвърляне на дяловете от съдружник на друг съдружник или на трето лице. Налице е промяна в имената на съдружниците и в размера на дяловете, с който съдружниците участват в капитала, което обстоятелство на основание чл. 199 ал. 2, във вр. чл. 115 т. 3 и т. 5 ТЗ, подлежи на вписване: изменение съдържанието на дружествения договор в частта относно имената на съдружниците и разпределение на дяловете. В този смисъл настоящият състав на ОС Благоевград не приема за основателни доводите на длъжностното лице от АВ, посочени в мотивите към обжалвания отказ, че в случая е било заявено за вписване- изключването на съдружника Д. Й. П., а вместо това с представените документи е било заявено за вписване- прехвърляне на дружествените дялове. Поемането на дяловете на изключения съдружник, въз основа на взето решение на ОС на съдружниците на „Г...“ О. по т. 2 от дневния ред, не е равнозначно на прехвърляне на дела на изключения съдружник, като същото е последица от това изключване. Касае се за обстоятелство което подлежи на вписване, още повече след като е част от изменението на Дружествения договор, поради което не са налице основания на длъжностното лице от АВ да откаже вписването на това обстоятелство с аргументи, че същото съставлява прехвърляне на дружествени дялове и не е извършено по предвидения в закона ред. В рамките на правомощията си по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал. 3, т. 11 Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, длъжностното лице по регистрацията следи само за представяне на писменото предупреждение по чл. 126 ал. 3 от ТЗ и на решението за изключване, като преценява редовността на свикването на ОС, респ. на вземането на решението с необходимото мнозинство, от формална гледна точка (по външните си белези). Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие. Преценката по законосъобразността на проведеното общо събрание и взетото на него решение, в т. ч. осъществяване на материалноправните предпоставки за изключване на съдружника, не са предмет на обсъждане в регистърното производство, а в евентуално образуваното въз основа на спора съдебно такова по иск по чл. 71 или чл. 74 от ТЗ. Ето защо в настоящия казус при преценката на длъжностното лице от АВ дали е налице виновно неизпълнение на задълженията на изключения съдружник, произтичащо от закона и/или от дружествения договор, както и дали това нарушение е системно и трайно, а не инцидентно такова, е извън правомощията на органа в регистърното производство. Съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗТР, длъжностното лице следва да извърши проверка за законосъобразност на искането за вписване въз основа на представените към заявлението писмени доказателства и тяхната редовност от външна страна, като прецени дали заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените доказателства, поради което правилно в настоящия случай длъжностното лице е проверило дали фактическия състав по изключването на съдружника е осъществен в съответствие с изискванията на ТЗ. Изключването на съдружник, поради действия от негова страна против интересите на дружеството, се осъществява по установената в чл. 126, ал. 3 от ТЗ и чл. 127 от ТЗ процедура, която включва отправено писмено предупреждение до съдружника и покана и провеждане на Общо събрание, което по силата на единодушно решение да изключи съдружника от участието му в дружеството. За да бъде проведено редовно общо събрание, следва да са съблюдавани нормите на чл. 138 и чл. 139 от ТЗ, като на всеки от съдружниците следва да бъде връчена най – малко 7 дни преди датата на събранието писмена покана, в която задължително следва да е посочен и дневния ред. Ето защо съдът счита, че длъжностното лице по вписванията към АВ правилно и законосъобразно и напълно в рамките на своята компетентност съобразно чл. 21, т. 5 от ЗТР е извършило анализ и проверка на представените със заявлението писмени доказателство във връзка със заявеното за вписване обстоятелство- изключването на съдружника Д. Й. П.. Съставите на ВКС на РБ, в множество решения са посочили, че уредените в чл. 37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа са приложими и към реда за връчване на покани за общо събрание на съдружниците в търговско дружество и в частност- на поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ. С Решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на І т.о. и Решение № 74/14.07.2011 г. по т.д. № 633/2010 г. на І т.о., ВКС трайно се придържа към становището, че доколкото разпоредбата на чл. 139 ал. 1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в ООД и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т.ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа при отчитане на спецификите на съдебното производство. Съществено е поканата да е стигнала до съдружника, като следва да бъде установен факта на получаване. Дружеството няма задължения да удостоверява и практическото узнаване от съдружника на нейното съдържание. Съдът по настоящото дело съобрази, че нито в императивните изисквания на чл. 139, ал. 1 ТЗ, нито в договора, сключен между страните е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини - с нотариална покана, по пощата, чрез телефакс или други средства, но който и от тях да е ползван от дружеството, в лицето на управителя извършващ организацията на събранието, той би бил обоснован само ако доказва убедително факта на получаване на поканата от самия адресат(решение № 196/22.11.2013 г. по т. дело № 665/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 196/17.12.2009 г. по т. дело № 20/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 74/14.07.2011 г. по т. дело № 633/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 104/03.10.2011 г. по т. дело № 876/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и други). Затрудненията, породени от непълнотата на данните за местопребиваването им, оповестени от съдружниците при възникване на членственото им правоотношение, не могат да дерогират изискванията за лично връчване. Както вече се изложиха съображения в настоящото изложение, съгласно установената практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в Решение № 196/17.12.2009г. по т. д. № 2082009г. на ІІ т. о., в Решение № 74/14.07.2011г. по т.д. № 633/2010г. на І т.о., както и с императивните текстове на ТЗ, е прието, че нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не следва да се тълкува стеснително, тъй като текстът не предвижда способ за връчване на поканата за общото събрание. Ако такъв способ не е изрично регламентиран в дружествения договор /в настоящия казус такъв текст в дружествения договор липсва/, следва да се приеме, че законът акцентира най-вече върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, като способът, по който е станало това, няма решаващо значение. Уведомяването може да се осъществи като се използва връчване чрез нотариус, по пощата, чрез лицензирано дружество за пощенски или куриерски услуги, по факс и пр., но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, то връчването трябва да стане лично на представляващия дружеството или на овластено от него лице. Няма пречка връчването да стане при отказ, но този отказ трябва да бъде направен от кръга на посочените лица. От представените пред длъжностното лице от АВ писмения доказателства ведно със заявление с вх. № 20220513163113 в настоящия случая, доколкото адреса на местоживеене на съдружника Д. Й. П., се намира извън пределите на Р. България, а именно в гр. П., Р. Г., ул. „Н.“ № •-•, няма основание да се прави изключение от приетия правен ред. Настоящият състав на съда намира, че ангажираните от заявителя документи, чрез които се твърди да е осъществил връчване на предупреждението за изключване и на поканата за общото събрание, на което евентуално ще се вземе решение за изключване според състава на ОС Благоевград, не удостоверява извършването на редовно връчване на адресата им. На първо място тябва да се отбележи, че ползвания ред чрез съдействието на съдебен изпълнител, с район на действие на Апелативния съд на А., е лице разполагащо с компетентност в териториалните предели на Р. Гърция и по конкретно в района на гр. А., който да връчи изпратените от Управителят на „Г...“ О.- писмено предупреждение за изключване и писмена покана за провеждане на ОС на съдружниците, насрочено за 13.05.2022г. Същият обаче и в двата случая не е намерил Д. Й. П. на посетения адрес, за който е отбелязъл че е негово жилище, като е връчил писмените документи на други лица/негови съжители/- на неговата дъщеря А.-М. П. при връчване на писменото предупреждение за изключване, и на г-жа Д. П. при връчването на поканата за насроченото ОС на съдружниците за 13.05.2022г. Анализът на правните норми, отнасящи се до уведомяването в рамките на съдебното производство, формират извод за общоприет в правото принцип на сигурност в уведомяването и гарантиране правата на лицето, до което е адресирано съобщението /респ. пратката/- да узнае за неговото съдържание. Следователно от една страна в тежест на заявителя, наред с доказването на един от законовите способи за връчване е да установи, на първо място- че законодателството на Р. Гърция допуска такъв начин за връчване на писмени съобщения, за които е задължително да стигнат до знанието на адресата, включително и фактическия състав на конкретната процедура, по която е възможно да стане това. Същевременно не следва да се пропуска че съгласно постоянната и задължителна практика на ВКС, за да бъде редовно връчено предупреждението за изключване и писмената покана за свиканото ОС на съдружниците, се изисква поканата за тях да е редовно получена, а не да се фингира такова получаване, като следва да се установи и добросъвестното поведение на изпращача на пратката, което следва да е положило всички възможни усилия за редовното връчване на двете писмени съобщения съгласно изискванията на чл. 139 ал.1 от ТЗ. На второ място- следва да се установи по несъмнен начин в настоящия казус, че като не е намерил адреса на посетения адрес/неговото жилище/, съдебният изпълнител е връчил съобщението на негов съжител, но с ясно удостоверяване на обстоятелството че това друго лице е поело задължението да предаде пратката на адресата и същият да получи писмената покана и предупреждение. Аналогично и по българското законодателство при връчване чрез друго лице, на осн. чл. 46 ал. 2 ГПК, това друго лице следва да живее на същия адрес, на който се извършва връчването и изрично следва да обективира съгласието си, че желае да приеме съобщението, със задължението да го предаде на адресата който не е открит на адреса лично. В настоящия казус представените пред длъжностното лице от АВ- разписки за връчване, подпечатани от Съдебният изпълнител от района на Апелативен съд А. и заверени от Председателят на ОС А., сочат че писменото предупреждение за изключване и писмената покана за насроченото ОС на съдружниците, са връчени на други лица, съжителствуващи с адресата- Д. Й. П., но никъде в тях не се удостоверява поетото от тези лица задължения да предадат писмените документи лично на адресата Д. Й. П.. От една страна, куриерът не е открил лицето-адресат на посочения в пратката адрес, а от друга страна, пратката е предадена на друго лице, като не е удостоверено дали то е намерено на същия адрес, като липсва каквото и да удостоверяване че лицата приели пратката са поели задължения да я предадат на адресата, поради което според състава на настоящия съд липсват убедителни доказателства че писменото предупреждение за изключване и писмото покана за насроченото ОС на съдружниците на „Г...“ О., са били надлежно връчени на адресата на пратката, по правилата на гръцкото законодателство и че същите удостоверяват получаването на тези писма от адресата на пратката- Д. Й. П.. След като липсват убедителни писмени доказателства, удостоверяващи пред длъжностното лице от АВ, че предупреждението за изключване и писмената покана за насроченото ОС на съдружниците на Д. Й. П., са редовно получени от адресата, до който са били адресирани, правилно и обосновано длъжностното лице е приело че не могат да се прилагат по аналогия правилата на ГПК, след като връчването е станало по правилата на гръцкото законодателство, както и че не може разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ТЗ да се тълкува разширително, след като в нея се съдържа специално изискване за лично връчване на предупреждението за изключване и поканата за ОС, с оглед на персоналния характер на участието на изключения съдружник Д. Й. П. в „Г...“ О.. С оглед на изложените правни доводи, съдът счита че обжалвания отказ на длъжностното лице от АВ, е правилен и законосъобразен и същият следва да бъде потвърден от съда, а жалбата от пълномощника на „Г...“ О. да бъде оставена без уважение, като препис от настоящото решение да се изпрати на АВ за сведение и изпълнение. Искането за присъждане на разноски съобразно разпоредбата на чл. 25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 78 от ГПК е неоснователно с оглед на изхода от делото. Водим от горното и на основание чл. 25 ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, съдът