Решение № 1075 от 19.3.2012 г. на Районен съд - Варна по дело № 7272/2009 г.

Производството е с правно основание чл.99, ал.1 от СК/отм./. Производството е образувано по предявени от ищеца В.Ц.П. при условията на кумулативно, обективно съединяване искове с правно основание чл. 99 ал. 1 от СК/отм./, чл. 103 ал.1, 106 от СК/отм./ за прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това има ответника. Твърди, че страните са сключили гр. брак на 02.10.1993 г. и от брака имат родено едно дете – И.В.П. ЕГН ••••••••••. През 1996 г. ищеца заминал за САЩ, където живее и в момента, като многократно канил ответницата при него. Тя заминала през 2005 г., но отношенията им били охладнели до степен, при която тя напуснала жилището, в което живеели и заминала в друг град. От тогава отказва всякакви контакти с него, не разрешава на детето им, което живее при нея да се вижда с него. Личните им отношения са изострени до краен предел. Ищеца, моли съда, да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ищецът предявява и небрачни искове: Р одителските права над непълнолетното им дете И. да бъдат предоставени на бащата, като на ответницата се определи режим на личен контакт с детето, а именно: всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 18.00 часа, един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Ответницата да бъде осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 100.00 лв., считано от 08.05.2009 г., след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си име – А.. Ползването на семейното жилище находящо се в гр.••••, собственост на ответницата да бъде предоставено на нея. С молба до съда от 09.10.2009г. ищеца е взел становище по предявения от ответника насрещен иск, в който предлага споразумение на ответницата, което в частта относно предоставянето на родителските права по отношение на детето И., не се противопоставя те да бъдат предоставени на майката, като на него бъде предоставен режим на личен контакт с детето: всяка първа и трета събота от 10 до 18 ч., както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и да бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 100 лв. месечно, считано от 08.05.2009 г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи. В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител поддържа иска, в частта за прекратяване на брака между страните по вина на ответницата, както и небрачните искове относно семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака. Заявява, че не желае предоставяне на родителските права, като същите да бъдат предоставени на ответницата, а на него да бъде определен режим на личен контакт с детето всяка първа и трета събота от месеца, един месец през лятото когато майката не е в годишен отпуск и през време на Коледните и Великденските празници, когато са в България, както и да бъде осъден да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно в полза на детето си. ОТВЕНИЦАТА - К.И.П. в срока за отговор е депозирала такъв, като не оспорва допустимостта на иска с правно основание чл. 99 ал.1 от СК/отм./, но оспорва неговата основателност. Оспорва допустимостта на обективно кумулативно съединения небрачен иск по чл. 106 от СК, като излага твърдения, че между страните има влязъл в сила съдебен акт – Решения на Върховния съд на К. – окръг Л.А. от 05.11.2007 г. и 24.03.2008 г., с което упражняването на родителските права по отношение на детето И. е предоставено на ответницата, определен е размера на дължимата от ищеца в негова полза издръжка, както и режим на личен контакт на бащата с детето. Излага, че съгласно нормите на КМЧП същите следва да бъдат признати. Ответника е предявил насрещен иск с/у ищеца с правно основание чл. 99 ал.1 и кумулативното, обективно съединения с него иск по от чл.103 ал.1 СК, като твърди, че вина за разстройството на брака има ищеца. Излага, че причина за влошените им отношения е поведението на ищеца. Излага, че решението му да напусне страната и да замине за САЩ е взето еднолично от него през 1996 г. Тя не е заминала с детето т.к. тогава той не е имал постоянни доходи и работа и не е могъл да ги издържа, за разлика от нея, която тогава е работила. След заминаването си ищеца е прекъснал връзката с тях и тя е отглеждала детето сама с помощта на родителите си. Върнал се е в България през 2000 г. за две седмици и отново е заминал. В периода 2002 – 2007 г. семейството е живяло заедно с САЩ. През лятото на 2007 г. ищцата и детето са били на гости в България и когато са се върнали в САЩ установили, че ищеца без да ги предупреди се е изнесъл от квартирата им. През м.10.2007 г. ищцата завела дело за развод в съда в Л.А.От тогава до настоящия момент двамата живеят разделени е тя се грижи изцяло д за детето им. По време на престоя си в България страните не живеят заедно пристигат и си тръгват с различни полети и живеят в различни щати. Предявила е насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл. 99 ал.1 от СК/отм./, за прекратяване на брака и с ищеца по негова изключителна вина, както и небрачни искове: Родителските права по отношение на детето И. да бъдат предоставени на нея, да осъди ищеца да заплаща в полза на детето месечна издръжка съобразена с нуждите му в държавата, в която живее, месечна издръжка в нейна полза в размер на 762 щатски долара, както и след прекратяване на брака да носи предбарчното си име А. В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, моли иска да бъде уважен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Контролиращата страна ДСП - Варна, в съдебно заседание по същество, редовно призована не изпраща представител и не е взела становище. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от удостоверение за сключен граждански брак В.Ц.П. ЕГН •••••••••• и К.И. А. ЕГН •••••••••• са сключили граждански брак на 02.10.1993г., за което е бил съставен акт за граждански брак № •••• от длъжностно лице по гражданско състояние в гр.Варна, като съпругата е приела след брака да носи фамилното име П.. От представеното копие на удостоверение за раждане с установява, че от брака си страните имат родено едно дете: И.В. П. ЕГН ••••••••••. Видно от представените по делото доказателства ищеца е с двойно гражданство – българско и А. нско, ответницата е български гражданин. Роденото от брака дете – И. е с двойно гражданство – българско и А. нско. Същите по смисъла на чл. 48 ал.7 от КМЧП са с обичайно местопребиваване на територията на САЩ. Между страните има заведено дело за развод, както и постановени Решения на Върховния съд на К. – окръг Л.А. от 05.11.2007 г. и 24.03.2008 г., по дело № BD 475378, с което упражняването на родителските права по отношение на детето И. е предоставено на ответницата, определен е размера на дължимата от ищеца в негова полза издръжка в размер на 586 щатски долара месечно, издръжка в полза на съпругата му в размер на 762 щатски долара считано от 01.01.2008 г. както и режим на личен контакт на бащата с детето. Съгласно определение № 388 от 02.02.2010 г. по ч.гр.дело № 2591/2009 г. по описа на ВОС РС –Варна е компетентен да се произнесе по предявения от ищеца иск с правно основание чл. 106 от СК /отм./. Видно от представените на л. 212 -219 от дело писмени доказателства- превод на извлечение от ведомост от О.Е.И.Х., Т. и извлечение на данъчна декларация, ищеца по делото работи в САЩ, на 26.08.2011г. е получил чек на стойност 1 049.64 щатски долара, доход от началото на годината всичко бруто 51442.67 щатски долара, заплата бруто средно на месец 4 890.00 щатски долара. Видно от представените на л. 220- 222 от дело писмени доказателства- превод на месечна справка за постъпления и разпределение от Щ. К., Агенция по здравеопазване и услуги на населението, на 05.08.2011г. ищеца е заплатил на ответницата издръжка в полза на детето в размер на 622.15 щатски долара, като общо плащанията са в размер на 1 244.30 щатски долара. В качеството му на свидетел по делото е разпитан посочения от ищцовата страна свидетел Д.Х.Т./ без родство със страните/, чиито показания съда цени като обективни, доколкото се базират на лични впечатления и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. От изложените показания се установява, че след като са се оженили и им се е родило дете, ищеца е заминал за САЩ, по взаимно съгласие на двамата. След като той се устроил през 2000- 2001 г. поискал да изтегли и семейството си. Година ответницата не е искала да замине при него, защото майка и била болна от рак. Ищеца се е върнал в България за около шест месеца, след което заминал за Щ. - Л.А., в последствие се преместил в О., като ответницата не пожелала да го последва и с детето останали в Л.А.. Разделени са от 2007г., като ищеца пътува по 2000 км. за да вижда детето. Той споделял на свидетеля, че ответницата се интересувала само от парите и това била причината да се разделят. Детето е всяко лято в България, като отсяда при баба си – майката на баща си. В момента В. изплаща издръжка на детето и жена си в размер на над 1000 щатски долара месечно. В А. К. не е работила. Разпитан е и посочения от ответната страна свидетел И.П.А. / баща на ответницата/, чиито показания съда цени в условията на чл. 172 от ГПК, като обективни и доколкото се базират на лични впечатления и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал.От изложените гласни доказателства, се установява, че ищеца е заминал за САЩ през 1996 г., от 1997 г. до 200 г. не се е връщал в страната. Детето се е родило през 1995 г. и докато го е нямало за него се е грижила ответницата. През 2000 г. и тримата са заминали за САЩ. К. гледала детето, а ищеца работил. Причината да се разделят е, че ищеца вземал решенията си сам. Пред институции в САЩ посочвал че не е женен, без съпругата му да знае това. От 2002 до 2007 г. нямали проблеми. Когато ответницата и детето, които по това време били в България се прибрали в Л.А. багажа им бил в гараж, оставени били само учебниците на детето, наема на жилището не бил платен. Полицията оказала съдействие, дали им подслон. В А. К. не е работила защото гледала детето. В. плаща издръжка около 650 щатски долара за детето и 700 за съпругата си. В момента К. не работи, ходи на курс за езика. Освен издръжката от съпруга си К. няма други доходи. В съдебно заседание от 15.07.2011г., на основание чл. 15 от ЗЗкД и чл. 106 ал.3 от СК /отм./е изслушано детето И.. Детето излага, че тя и майка и живеят в Л.А. - К., където тя учи. Баща и се е преместил в друг град, като постоянно искал тя и майка и да се местят и тя да започва ново училище. Това на нея не и е приятно и затова майка и иска да се разведе. Баща и я посещава, виждат се, заедно пишат домашните си, ходят да вечерят. Грижи се за нея. Тя желае да остане да живее при майка си. Изложените обстоятелства налагат извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание съдът да приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довело да изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция (чл. 4, 14-16 и 18 СК/отм./) и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за детето, нито за обществото. Горното обуславя и крайния извод на съда, че бракът следва да бъде прекратен на основание чл.99, ал.1 от СК/отм./. Съдът, за да се произнесе на основание чл.99, ал.2 от СК/отм./ по въпроса за ВИНАТА, намира следното: От събрания по делото доказателствен материал не се установяват изложените от ищеца твърдения, че основна причина за разстройството на брачните отношения е поведението на ответницата и нейното не желание да запазят семейството си, факта, че е напуснала съвместно обитаваното жилище в САЩ, не му разрешавала да вижда детето. От друга страна не се доказаха по категоричен начин наведените от ответника брачни провинения на съпруга й, а именно злоупотреба с доверието и, вземане на еднолични решения, не заинтересованост по отношение на детето, не полагането на грижи за него. Установи се, че страните освен първоначалното си решение за заминат за САЩ, в последствие не са имали съгласие относно съвместното си местоживеене в САЩ. Установено е, от свидетелките показания и не оспорено от ответницата, че ищеца работи и издържа нея и детето. Същата не доказа твърденията си, че работи, същите са оборени от водения от нея и разпитан по делото св.И.А.. Не оспорено от ищеца и доказано посредством гласни доказателства е, че ответницата се грижи за детето им, което учи в САЩ- Л.А.. Поради горното, съдът обявява, че вина имат двамата съпрузи, които не са съумели да направят взаимни компромиси относно местоживеенето си и общото си бъдеще, чрез които да запазят брака си. По отношение упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, съдът съобрази следното: по делото ищеца не е направил искане за изменение на иска, с оглед депозираната искова молба за предоставяне на него на родителските права. В хода на процеса същия не претендира предоставяне упражняването на родителските права, такова искане е направила ответницата. От събрания по делото доказателствен материал се установява, че преките и непосредствени грижи за отглеждането на детето са полагани и се полагат от майката. Същата полага адекватни грижи за детето. Съобразявайки родителските качества на страните, възрастта и пола на детето и изразеното от страните становище, съдът намира, че майката следва да упражнява родителските права по отношение на детето И..Постановявайки решението си съда цени и мнението на детето И., което при изслушването си е във възраст да изразява осъзнати мнения за живота си. На бащата следва да бъде определен РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ с детето И. както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до 18, 00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в отпуск. За да се произнесе по така претендираната от ищцата ИЗДРЪЖКА, съдът съобрази следното: Между страните няма спор за това, че ищеца следва да заплаща издръжка в полза на детето. Безспорно установено по делото е, че към настоящия момент ищеца заплаща в полза на детето И. определената му от съда в Л.А. издръжка в размер на 586 щатски долара. Съгласно разпоредбата на чл. 106 от СК/отм./ съда е задължен служебно да определи издръжка в полза на детето. Видно от доказателствата по делото, ищеца е превеждал и превежда средства за издръжка на детето си до и към настоящия момент. При определяне на размера на дължимата издръжка, съдът съобрази размера на реализираните от страните доходи: По делото са представени писмени доказателства за получавани от ищеца доходи. Съобразявайки становището на страните и потребностите и възрастта на детето И., съдът намира, че месечна издръжка в полза на детето заплащана от бащата следва да е в размер на 300 лева, с падеж пето число на месеца за който се дължи, считано от дата на завеждане на иска 10.07.2009 г.на основание чл. 82 ал.1 от СК/отм./При определяне на посочения размер, съда изхожда от потребностите на детето в страната, доколкото по делото няма представени доказателства за нейни нужди, разходи във връзка с обучението и в САЩ. По отношение на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ съдът съобрази следното: Страните нямат спор относно ползването на семейното им жилище находящо се в г р.••••. С оглед предоставяне на родителските права по отношение на детето И. на майката и предвид заложеното в чл.107 от СК/отм./, съдът намира, че на нея следва да бъде предоставено и ползването на семейното жилище. По отношение на ФАМИЛНО ИМЕ на съпругата след прекратяване на брака, съдът като съобрази нейното искане да й бъде възстановено предбрачното фамилно име, както и същото искане от страна на ищеца, намира, че след прекратяване на брака съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име А. По отношение на ИЗДЪРЖА В ПОЛЗА НА СЪПРУГАТА, на основание чл. 83 ал.1 от СК/отм./ с оглед произнасяне по въпроса за вината, същия следва да бъде оставен без уважение. Предвид материалното и имотно състояние на страните и на основание т.2 чл.6 от Тарифа към ЗДТ и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв. Съгласно чл.329 ГПК, същата е вносима от страните по равно. Ищеца следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по така определената в негова тежест издръжка в размер на 432.00 лева, на основание чл. 69 ал.1 т.7 от ГПК. Предвид изхода на спора и на основание чл. 329 от ГПК, направените по делото разноски следва да останат за страните така както са направени. Воден от горното, съдът