Решение № 6428 от 16.7.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 467/2025 г.

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) вр. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. Д. К., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу Решение № 2153-15-32/21.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № 7402075412/Протокол №2140-15-92/29.01.2025г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата е застъпено становище, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон, несъответствие с целта на закона и допуснати съществено нарушения на процесуалните правила. Счита се, че неправилно е прието, че като военен жалбоподателката попада под действието на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не на чл. 69б, ал. 1 от КСО и чл. 18, ал. 4 от НПОС и че не и достига възраст, съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС. Изложено е становище, че и двете разпоредби са приложими за жалбоподателката, като се прилага по-благоприятната. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание жалбоподателя чрез процесуалния си представител поддържа изцяло подадената жалба. Ответникът – Директора на ТП на НОИ [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмена защита излага допълнителни съображения. Административен съд-Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Със заявление вх. №2113-15-4412/08.10.2024г. Т. К. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО. С разпореждане №7402075412/Протокол №2140-15-92/29.01.2025г. е отказано отпускане на исканата пенсия. Към датата на заявление вх. № 2113-15-4412/08.10.2024г. К. е навършила възраст от 50 г. 08 м и 01 ден и е придобила осигурителен стаж като “кадрови военнослужещ” във военно формирование •••[населено място], във военно формирование ••• [населено място] и във военно формирование ••• [населено място] за времето от 01.07.2001 г. до 07.10.2024 г., с обща продължителност - 23 г. 03 м. 07 дни, от който по чл. 69 от КСО - 23 г. 03 м. 07 дни и осигурителен стаж от трета категория е продължителност 06 г. 01 м. и 16 дни, или общ стаж, превърнат, на основание чл. 104 от КСО, към трета категория - 44 г. 10 м. 28 дни. След преглед на пенсионното досие на К. е установено, че реално не е работила при условията на първа категория труд. Прието е, че К. няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл.18, ал. 4 от НПОС допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО само за лицата, които не са придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж - под 18 години като военнослужещи или в специалните ведомства и под 27 години общ осигурителен стаж. В случая, към датата на заявлението - 08.10.2024 г., жалбоподателката има изискващия се осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението осигурителният ѝ стаж като “кадрови военнослужещ” във Военно формирование •••[населено място], във Военно формирование ••• [населено място] и във Военно формирование ••• [населено място] за времето от 01.07.2001 г. до 07.10.2024 г. е с обща продължителност - 23 г. 03 м. 07 дни, осигурителният и стаж от трета категория е с продължителност 06 г. 01 м. и 16 дни, или общ стаж - 29 г. 04 м. 23 дни, но няма право на пенсия по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО поради обстоятелството, че няма навършена изискуемата, съгласно тази разпоредба, възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца. С разпореждане №7402075412/протокол №2140-15-92/29.01.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.69 б ал.1 и ал.2 и чл.69 ал.2 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Недоволна от постановения отказ, К. го обжалвала пред Директора на ТП на НОИ [населено място], който със свое Решение № 2153-15-32/21.02.2024г. приел, че обжалваното разпореждане е правилно постановено и жалбата на лицето следва да бъде оставена без уважение. За да постанови това решение органът излага аргументи, че като военнослужещ, тя попада в разпоредбата на чл. 69, ал. 1 на КСО, а не на 69б, ал. 1 от КСО, вр. чл. 18, ал. 4 НПОС. Констатира, че жалбоподателката има обща продължителност - 23 г. 03 м. 07 дни, осигурителният и стаж от трета категория е с продължителност 06 г. 01 м. и 16 дни, или общ стаж - 29 г. 04 м. 23 дни. Излага съображения, че жалбоподателката не може да се пенсионира по чл. 69, ал. 1 от КСО, поради недостатъчна възраст и че чл. 18 НПОС, вр. чл. 69Б, ал. 1 от КСО е приложим и за военнослужещи, но само ако не им достига стаж за пенсиониране по чл. 69, ал. 1 от КСО, но не се прилага при недостигаща възраст. С тези мотиви отхвърля жалбата. Решението е връчено на жалбоподателката на 21.02.2025. и в законния срок е обжалвано пред Административн съд-Пловдив. Фактите не са спорни между страните и се установяват непротиворечиво от писмените доказателства по делото. Спорът е правен и се изразява в това, дали препращащата норма на чл. 18, ал. 1 от НПОС към чл. 69б, ал. 1 от КСО се прилага само при недостигащ стаж на военнослужещи или и при недостигаща възраст за пенсиониране по чл. 69, ал. 1 от КСО. При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съобразно задължението на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият състав следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, предвид правомощието на директора на териториалното поделение на НОИ да разглежда спорове, свързани с неправилното определяне на пенсии, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „А“ от КСО и в предвидената форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Компетентността на директора на ТП на НОИ [населено място] следва по силата на закона /чл.117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, б. А от КСО/, от което следва, че компетентността на издателя на акта е несъмнена. От данните по делото се установява, че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Относно спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона възраженията и оплакванията на жалбоподателката са неоснователни поради следните съображения. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на република България (ЗОВСРБ), като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.Ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в разпоредбата категория лица, които имат осигурителен стаж като военнослужещи по ЗОВСРБ. Нормата на чл.69, ал.9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месеца и за двата пола. От друга страна, чл.69б, ал.1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл.69б, ал.1, т.2 от КСО за 2024г за жените е 50г и 8 месеца. В случая за жалбоподателката няма спор че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия от 08.10.2025г. е навършила възраст 50г. 08м. и 1 ден. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Осигурителният стаж на жалбоподателката също не е спорен, респ. същият не се явява недостигащ. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (08.10.2024г.) за отпускане на пенсия жалбоподателката има навършени 50г. 08м. и 1 ден, както и че към този момент е придобила осигурителен стаж като кадрови военнослужещ за времето от 01.07.2001г. до 07.10.2024г. с обща продължителност 23 години 03 месеца и 07 дни от които по чл. 69 КСО 23 години 03 месеца и 07 дни. Съгласно чл.222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и Наредба за категоризиране труда при пенсиониране (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКПТ посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат военнослужещи по ЗОВСРБ – така и Решение № 7201/26.06.2025г. по адм. дело № 3326/2025г. по описа на ВАС – Шесто отделение Следователно, жалбоподателката попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО както правилно е приел пенсионния орган, а не в приложението на чл. 69б, ал. 1 КСО, който касае лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от К. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП и НКТП. След като К. разполага с изискуемия стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, то тя не придобива право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18. ал. 4 НПОС, е неприложимо, Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО какъвто не е случая на жалбоподателката К.. При сравнение на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Като краен извод лицата, който изпълняват длъжности или извършват дейности по посочените в чл. 69 КСО закони, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18, ал.4 НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 69б, ал.1 или 2 КСО единствено когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, т.е трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 КСО. ВАС – Шесто отделение е ревизирал предходната си практика по този въпрос, респ. споделя тази развита в Решение № 7201/26.06.2025г. по адм. дело № 3326/2025г. по описа на ВАС – Шесто отделение, Решение № 7637/09.07.2025г. по адм. дело № 2123/2025г. по описа на ВАС, Решение № 7144/25.06.2025г. по адм. дело № 3130/2025г. по описа на ВАС, Решение № 6921/24.06.2025г. по адм. дело № 3303/2025г. в какъвто смисъл е и настоящето решение. Предвид на горното жалбата на Т. Д. К. срещу Решение № 2153-15-32/21.02.2025г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с което е потвърдено Разпореждане № 7402075412/Протокол №2140-15-92/29.01.2025г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателката е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора по делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.