Решение № 2365 от 19.7.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 442/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

Образувано е по жалба на Д. П. П. срещу отказ за предоставяне на достъп до информация, обективиран в Решение №10-23-2/13.05.2024 г. на секретаря на Община Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за постановяването му в противоречие на материалноправните разпоредби на ЗДОИ и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че в случая исканата информация представлява обществена такава и не са налице регламентираните в чл.37 от ЗДОИ основания за отказ за нейното предоставяне. Отказът по делото бил постановен в нарушение на чл. 38 от ЗДОИ – не било посочено фактическото и правно основание за отказа Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания отказ.

Ответникът по жалбата - Секретарят на Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Сочи, че в конкретния случай ЗДОИ е неприложим, тъй жалбоподателят имал личен интерес от исканата информация и редът за получаването й не бил този по ЗДОИ Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Със заявление от адвокат Е. Д., пълномощник на Д. П. П., подадено по електронна поща и регистрирано в Общинска администрация гр. Стара Загора под № АП-01-ЗДОИ-2/12.04.2024 г., е направено искане на основание ЗДОИ да й бъде предоставена следната информация, относима към статуса на урегулиран поземлен имот I за баня и пералня, в кв. 22а, по ПУП на с. Преславен, община и област Стара Загора, одобрен със Заповед № 2160 от 28.08.1964 г. на Община Стара Загора, а именно:

1. Областен управител на гр. Стара Загора запознат ли е с и осъществили ли е административен контрол върху Решение № 1690 по протокол № 37 от 20.04.2022 г. на Общински съвет Стара Загора, тръжен протокол от 15.06.2022 г. и Заповед № 10-00-1500/08.07.2022 г. на Кмета на Община Стара Загора, във връзка с които, на основание чл. 71, ал.1 от НРПУРОС е сключен договорът за покупко-продажба на: незастроен урегулиран поземлен имот I за баня и пералня в кв. 22, по ПУП на с. Преславен, община и област Стара Загора? 2. Преди 05.05.2021 г. съставяни ли са актове за собственост на имота, посочен в т.1, ако да, какъв вид собственост удостоверяват те и за какъв период? 3. Имал ли е имотът, посочен в т.1, статут на публична или частна държавна собственост преди 05.05.2021 г. и ако да, на какво основание и посредством какъв титулен документ собствеността му е прехвърлена на Община Стара Загора? В случай че собствеността на този имот е променена от държавна на общинска, спазени ли са изискванията за това по Закона за държавната собственост? 4. Имал ли е имотът, посочен в т. 1, статут на публична общинска собственост преди 05.05.2021 г. и ако да, на какво основание собствеността на имота е променена от публична общинска собственост на частна общинска собственост? Осъществен ли е административен контрол за•спазване на изискванията за промяна на вида общинска собственост върху посочения имот, в случай че такава промяна е извършена? Спазени ли са изискванията по Закона за общинската собственост в случай че такава промяна е извършена? 5. При построяването на имота, посочен в т. 1 спазени ли са изискванията по чл. 81, ат. 1 от Закона за устройство на територията във вр. с чл. 50, ал. 2, т. 5 и ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за нравила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (нататък „Наредбата“)?;

6. Запознат ли е кметът на с. Преславен и ако да, предоставил ли е съответната документация и уведомление относно причините, налагащи извършване на заравняване на отводнителния канал, преминаващ през имота, посочен в т.1? Издал ли е кметът на с. Преславен разрешение за извършване на заравняването на отводнителния канал и ако да на кого и с какви мотиви?;

7. Чия собственост са разположените електрически стълбове в поземления имот, посочен в т. 1, както и в прилежащия му тротоар, и спазени ли са изискванията, регламентирани в Раздел V и Раздел VI от Закона за устройство на територията (нататък „ЗУТ“) за тяхното поставяне в имота? Запознати ли са кметът и общинския съвет на с. Преславен с документите, обективиращи спазването на законовите изисквания при изграждане на електрически стълбове в урегулиран поземлен имот? 8. Предвидено ли е в подробния устройствен план (нататък „ПУП“) от 1964 г. на имота, посочен в т. 1, или в последващ план за регулация, в случай, че в ПУП са извършвани промени, изграждането на електрически стълбове и/или други видове енергоснабдителни мрежи и съоръжения, по смисъла на чл. 89 и сл. от ЗУТ?. Ако да, спазени ли са изискванията за изграждането им по смисъла на глава V от ЗУТ?;

Той е обосновал правния си интерес за предоставяне на информация включително и неговият личен и пряк интерес от узнаването й както в качеството му на съсобственик на имот в с. Преславен със силно затруднен до собствения си имот достъп, така и в качеството му на жител, част от общността на с. Преславен, засегнат от евентуални бездействия или немотивирани действия на администрацията на кмета и общинския съвет на с. Преславен в дейността им по опазване, управление и разпореждане с имоти общинска собственост.

Областен управител на област Стара Загора на основание чл.32 от ЗДОИ е препратил заявлението на кмета на община Стара Загора с писмо рег.№ АП-01-2/25.04.2024 година. С писмо изх.№ 10-11-6436/09.05.2024 година секретарят на община Стара Загора е уведомила заявителя, че поради голямото количество на заявената информация и на основание чл.30, ал.1 от ЗДОИ срокът за произнасяне е удължен с още десет дни С оспореното Решение № 10-23-2/13.05.2024 г. секретарят на Община Стара Загора е отказал да предостави документите с мотив, че исканата със заявлението информация е от личен, а не от обществен характер и същата не следва да бъде предоставяна по реда на ЗДОИ. Позовал се е на обстоятелството, че Д. П. П. е подал Жалба вх. № 10-01-3819/28.06.2023 г. относно УПИ I за баня и пералня, кв.22а по ПУП на с. Преславен, община Стара Загора и на постъпило Постановление вх. № 10-01- 666/02.02.2023 г. от Окръжна прокуратура - Стара Загора за извършване на проверка по повод сигнал, подаден от Д. П. П. по отношение на УПИ I за баня и пералня, кв.22а по ПУП на с. Преславен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице – адресат на постановения отказ за предоставяне на достъп до информация и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. С оглед на което оспорването е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното Решение № 10-23-2/13.05.2024г. на секретаря на община Стара Загора е издадено при надлежно делегирани пълномощия със заповед № 10-00-743 от 09.04.2024 година от кмета на община Стара Загора, който е материално компетентният административен орган по см. на чл.28, ал.2 във вр. с чл.3, ал.1 от ЗДОИ; в предвидената от закона форма.

Решението е постановено в противоречие с приложимия материален закон.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/; правилно ли са квалифицирани и респ. дали се следват разпоредените с акта правни последици.

В случая отказът за предоставяне на достъп до информация, обективиран в Решение № 10-23-2/13.05.2024 г. на секретаря на община Стара Загора, е основан на обстоятелството, че исканата информация има личен, а не обществен характер, а имено, че жалбоподателят е жител на с. Преславен и притежава имот, съседен на УПИ І за баня и пералня, в кв. 22 по плана на с. Преславен.

Правото да се търси и получава информация е сред основните права на гражданите, регламентирано в чл. 41 от Конституцията, и обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до обществено значима информация, доколкото тя не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Както в Конституцията на Република България, така и в посочения закон правото на информация е въздигнато като принцип, а ограничението му е изключение от този принцип, като то е възможно и допустимо само при изрична законова регламентация и въз основа на изчерпателно изброени основания.

В процесния случай поисканата от жалбоподателя със заявление рег.№ АП-01-ЗДОИ-2/12.04.2024 година информация е „обществена” по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като с оглед нейния предмет принципно би било възможно съставянето на собствено мнение относно дейността на задължения субект.

С процесното решение е налице изявление формулирано като изричен отказ за предоставяне на информация по конкретно поставени в заявлението въпроси. А що се касае до мотивите на отказа, същите според съда са незаконосъобразни. Исканата в случая информация безспорно е свързана с обществения живот в страната и предоставянето й ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение по така поставените въпроси, свързани с устройството на територията, с разрешаването и контрола на строителството и частично с управлението на общинската собственост относно имот общинска собственост.

При произнасянето си органът не се е съобразил, че в съответствие с константната съдебна практика заповедите за актуване и деактуване на имоти-общинска собственост /частна или публична/ не са индивидуални административни актове. Те са израз на вътрешнослужебна дейност, което произтича от разпоредбите на чл. 56 и чл. 58 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ За извършването на тази дейност вещното право на собственост трябва да е възникнало в патримониума на общината, респективно-да е прекратено. По своя характер АОС е официален свидетелстващ документ, от който произтича неговото декларативно действие /чл. 5 ЗОС/. АОС покрива признаците на служебна обществена информация по смисъла на чл. 10 ЗДОИ и достъпът до нея по реда на ЗДОИ поначало е свободен. Поради което и съдържащата се в тях информация е служебна. Заявителят е поискал информация относно статута на имота, дамли същият е публична общинска собственост, респективно дали е частна общинска собственост и дали преди 05.05.2021 г.са съставяни АОС.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Разпореждането с общинска собственост е един от способите, чрез които местното самоуправление решава въпроси от местно значение, предоставени в компетентността на гражданите и на избраните от тях органи. В поредица от норми ЗОС създава гаранции за публичност и прозрачност, собственост, за който иска информация.

Относно надделяващия обществен интерес съдът прецени следното:

Съгласно §1, т. 6 ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 ЗДОИ. Разкриването на обществена информация при надделяващ обществен интерес е право, на което може да се позове заявителят, то той е този, който трябва да посочи наличието на това обстоятелство и да подкрепи твърдението си със съответните факти. В случая заявителят е посочил, че исканата информация е при условията на надделяващ обществен интерес. С §1, т.6 от ЗДОИ законодателят е създал оборима презумпция, че в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес. Оборимата презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване. С оглед на това не заявителят, а органът следва да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. В решението на органа липсват каквито и да е мотиви, че не е налице надделяващ обществен интерес. За да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен. В случая се иска информация касаеща имот общинска собственост. Този обществен интерес, който по принцип е съответен на целта на закона - откритост, достоверност и пълнота на информацията, не може да не се приеме, че не е налице надделяващ. обществен интерес. Поради което неправилно е прието от органа, че за лицето има личен интерес да разбере какъв е статута на имота. Следва да се отбележи, че в производствата по ЗДОИ наличието на правен интерес се презюмира и не следва да се доказва, след като информацията е обществена От друга страна съгласно нормата на чл. 38 ЗДОИ, специална спрямо общото правило по чл. 59, ал. 2 АПК, в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация задължително се посочват конкретното фактическо и правно основание за отказа. В случая, оспореното решение на секретаря на Община Стара Загора не съдържа ясно и мотивирано изложение на фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на някоя от хипотезите на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, а като правно основание е посочена единствено разпоредба на чл. 28 ЗДОИ, без да е направено изрично позоваване на някое от основанията, регламентирани в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ По тези съображения съдът намира, че Решение №10-23-2/105.2024 година на секретаря на община Стара Загора за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление., постъпило с писмо вх.№10.21-21/25.04.2024 година, като постановено при неправилно приложение на закона е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на секретаря за Община Стара Загора за разглеждане и ново произнасяне. Той дължи изрично произнасяне по заявлението, в предписаната в чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ форма, който следва да съдържа изброените в закона реквизити и изложи ясни и конкретни мотиви съгласно изискванията на чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, което се извежда и разпоредбите на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ - уведомяване писмено на заявителя за взетото решение и от чл. 38 и чл. 39 ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10 лв. Направеното възражение за прекомерност за адвокатско възнаграждение същото се явява основателно, тъй като то е договорено над минималния размер по чл. 8, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение и следва на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведеното само едно съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, във връзка с чл.173 ал.2 и чл.174 о АПК, съдът