Решение № 1086 от 26.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4290/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 1298 от 30.01.2023 г., постановено по гр. д. № 62719/2021 г., Софийският районен съд е осъдил Столична община да заплати на Т. Г. Б. на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, сумата 3909 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от увреждането на лек автомобил марка „Мини”, модел „Уан”, с рег. № ••••, в резултат на падане на дърво върху автомобила в гр. София, ул. •••• на 11.06.2021 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 4340, 09 лв. Всяка от страните е осъдена за заплати на другата разноски съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска. Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника Столична община с искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск. В жалбата се излага възражение, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че падналото дърво е било разположено върху терен, който представлява публична общинска собственост съгласно ЗОС, ЗУЗСО и Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО. Излага се довод, че в обжалваното решение съдът не е взел предвид заключението на вещото лице, че падналото дърво попада върху частен терен, и е извън обсега на реализираната на място улица. С оглед на това жалбоподателят счита, че за причинените вреди следва да отговарят установените от вещото лице физически и юридически лица, а не Столична община. Излагат се и възражения срещу приетия от районния съд размер на вредите – представената от ищеца калкулация към поръчка № 5140/05.07.2021 г. от „Турист сервиз рент-а кар” ЕООД била изготвена от частна фирма и същата била оспорена от ответника. Отделно от това не били представени и доказателства за действителното състояние на МПС –то на 11.06.2021 г. Сочи се, че представената „калкулация”, на която се основавало кредитираното от съда заключение на СТЕ, може да е включила и вреди по колата, нанесени много преди събитието на 11.06.2021 г., които ищецът да е отлагал във времето за извършване на ремонтни дейности. Поддържа се също, че автомобилът е местодомувал пред входовете на жилищната сграда, което било в нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 46, т. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Освен това пострадалото МПС било паркирано перпендикулярно на пътя, което било нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. С писмения си отговор въззиваемата страна Т. Б. оспорва въззивната жалба. За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която Т. Г. Б. е предявил срещу Столична община иск за заплащане на сумата 4340, 09 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на падане на дърво на 11.06.2021 г. на ул. „Евлия Челеби” в гр. София върху собствен на ищеца лек автомобил марка „Мини”, модел „Уан” с рег. № ••••, рама WMWRA31090TA44937, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се в исковата молба, че на 11.06.2021 г. горепосоченият собствен на ищеца автомобил е бил паркиран пред дома на дъщерята на ищеца в гр. София, ул. ••••, където бил ударен от паднало дърво, част от декоративните дървета по улицата, собственост на Столична община. Ищецът твърди, че бил информиран за падналото върху колата дърво от съседи в болка, веднага след което сигнализирал компетентните органи, които предприели действия по отстраняване на падналото върху автомобила дърво. Твърди, че в този ден не е имало силен вятър, нито буря, нито друга непреодолима сила, която да е станала повод за падането на дървото. Твърди, че Столична община не е положила никакви грижи за обезопасяване или премахване на декоративните дървета по улицата, въпреки че многократно от домоуправителя на блока били подавани сигнали за наличие на изсъхнали дървета, създаващи опасност за живота и здравето на живущите в района. Твърди, че вследствие на удара автомобилът бил деформиран до степен, че станал негоден за употреба по предназначение. Увредени били таванът, който бил смачкан изцяло, предната лява врата и стъклото на предната лява врата, както и много други елементи по автомобила, което изключвало възможността да бъде използван. Ищецът изискал от сервиз „Турист сервиз рент-а-кар” ЕООД извършване на оглед и калкулация на необходимите за възстановяването на автомобила ремонтни работи, в резултат на което била изготвена калкулация, според която възстановителната стойност на ремонта възлиза на 4340, 09 лв. При извършена справка в сайтове за продажба на автомобили ищецът установил, че продажната цена на автомобил с посочения модел, година производство и параметри варира от 4300 до 5700 лв. Твърди, че претърпените вреди, изразяващи се повредите на автомобила в резултат на падналото дърво, са в причинна връзка с бездействието на служители на ответната община, свързани с неизпълнение на задълженията им по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от Министерството на териториалното развитие и строителството /обн. ДВ бр. 26/30.03.1993 г./. С оглед обстоятелството, че при престой на собствения на ищеца автомобил на общински път е настъпили инцидент от падане на дърво, растящо в собствен на общината недвижим имот, то ответникът не е изпълнил нормативно установеното задължение да поддържа декоративната растителност в състояние, което да не е източник на вредно въздействие. Служителите на общината не извършили необходимите действия по премахване на представляващото опасност дърво, от което са настъпили имуществените вреди за собственика на увредения автомобил. С писмения си отговор ответникът оспорва иска по основание и по размер. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на Столична община за щетите върху автомобила, причинени в резултат на падналото дърво. Сочи се, че Столична община, под чийто надзор се намират зелените площи в квартал Княжево, чрез районната администрация на район „Витоша”, ежегодно в началото на сезоните извършва оглед на дървесната растителност. По повод подаден сигнал от 06.06.2016 г. от А.К. за „опасно изгнило дърво” на ул. ••••, пред вх. Г, от районната администрация била извършена проверка на място и след издаване на разрешение по утвърдения административен ред опасното дърво било премахнато. След извършена справка по документи в периода от 2020 г. – 10.06.2021 г. от контролния отдел в районната администрация било констатирано, че няма постъпили сигнали и писмени жалба на граждани за съществуваща опасна дървесна растителност на терен пред ПИ с идентификатор № 68134.1894.908 – ул. ••••. Ответникът излага възражение, че не носи отговорност за причинените вреди от падналото дърво върху собственото на ищеца МПС, тъй като ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата в частта им за паркиране и престой. МПС-то било паркирано в платното за движение в нарушение на чл. 44 и чл. 46, т. 2 и т. 5 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Ответникът оспорва претендирания размер на обезщетението с довод, че този размер се основава единствено на представен от ищеца документ - „калкулация” към поръчка, който е с частен характер по смисъла на ГПК. Липсвал съставен протокол за оглед от вещо лице при застраховател и опис на щетите след настъпилото събитие на 11.06.2021 г. Сочи се в тази връзка, че в така представената от ищеца „калкулация” на обща стойност 4340, 09 лв. фирмата може да е включила и дефектирали части по колата, нанесени щети върху боята от градушки или от паркощети и др. много преди процесното събитие на 11.06.2021 г., които собственикът да е отлагал във времето за по-късен етап за извършване на ремонти дейности. Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, причинени от падане на дърво на 11.06.2021 г. върху собствен на ищеца лек автомобил марка „Мини”, модел „Уан”, с рег. № ••••, на ул. •••• в гр. София. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Правната квалификация на предявения иск по чл. 49 от ЗЗД се извежда от твърденията в исковата молба, че увреждането е настъпило в резултат на падане на дърво върху собствен на ищеца автомобил, намиращо се в общинска озеленена площ, както и че вредите са настъпили поради неизпълнение на задълженията на служители на ответната община във връзка с поддържане на декоративната растителност. Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на лица, на които е възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й. Предпоставките за реализиране на тази отговорност са: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата. Не е спорно между страните, а се установява и от представеното удостоверение рег. № 764001-777/18.06.2021 г. и от ангажираните от ищеца гласни доказателства, че 11.06.2021 г. в гр. София на ул. „Евлия Челеби” върху собствения на ищеца автомобил марка „Мини”, модел Уан” с рег. № ••••, е паднало дърво. По време на събитието автомобилът е бил паркиран в предблоковото пространство пред жилищната сграда с адрес ул. ••••. Обстоятелствата относно настъпването на описания в исковата молба инцидент не са оспорени от ответника – в отговора на исковата молба същият не е изложил възражения срещу изложените от ищеца фактически твърдения относно настъпването на инцидента. Безспорно е, че в резултат на падането на дървото на автомобила са били нанесени щети. Увреждането на автомобила се установява от съвкупната преценка на събраните гласни доказателства, приложения към исковата молба снимков материал и заключението на СТЕ. В експертното заключение е прието, че необходимите ремонтни дейности за възстановяване на увредения автомобил отговарят напълно на представената с исковата молба т.нар. „калкулация № 5140” към поръчка от 05.07.2021 г., изготвена от „Турист Сервиз Рент-а Кар” ЕООД. В калкулацията подробно са описани необходимите за влагане нови части и консумативи, видовете ремонтни дейности, необходимите часове труд, тяхната единична и обща стойност. Според експертното заключение посочените в калкулацията цени на частите за подмяна отговарят на пазарните цени, а дейностите по демонтаж и монтаж отговарят като вид и обем на необходимите за възстановяване на причинените щети. Стойността на разходите за възстановяване на автомобила според експертното заключение възлиза на сумата 4340, 09 лв. В отговор на направеното с отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба възражение срещу доказателствената стойност на представената „калкулация” следва да се посочи, че изводът за вида и стойността на причинените щети се основава на приетото заключение на СТЕ. Действително при изготвяне на заключението вещото лице е ползвало представената от ищеца калкулация, изготвена от специализиран автомобилен сервиз, но изводът му относно необходимите възстановителни ремонтни дейности и тяхната стойност е основано на самостоятелен експертен анализ. При изготвяне на заключението си вещото лице може да се основава на различни източници, за които дори няма изискване да бъдат приобщени по съответния ред като доказателства по делото. Преценката за обосноваността на експертното заключение се извършва от съда с оглед всички останали събрани по делото доказателства. Същото кореспондира с показанията на разпитаните по делото свидетели, които са възприели състоянието на автомобила след падането на дървото върху него, и описаните от тях щети. Изводите на експерта относно необходимия за възстановяване ремонт на автомобила, неговата стойност, както и за пазарната стойност на аналогов такъв, са обосновани и няма основания заключението да не бъде кредитирано. Следва да се посочи, че след заявеното от ответника оспорване на заключението същият не е поискал назначаване на повторна или допълнителна експертиза. Въззивният съд намира, че настъпването на процесния инцидент по описания в исковата молба начин /падане на дърво върху паркиран автомобил/ и настъпването на щетите по автомобила са в причинна връзка с бездействието на служители на ответната община във връзка с нормативно установените задължения за поддържане на озеленените площи на територията на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗУТ в териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване - чл.61 ал.2 от ЗУТ. По смисъла на чл. 61 ал.3 от ЗУТ озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси са допълващи зелената система. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с общи и подробни устройствени планове, а проектите за тях, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване - чл.63 ал.4 от ЗУТ. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дървета с историческо значение в общината, а задължение на общинския съвет е да приеме наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината - чл. 62, ал.10 от ЗУТ. Такава наредба е приета с решение на Столичния общински съвет от 11.10.2007 г. Съгласно чл. 31 от Наредбата на Столична община за изграждане, опазване и поддържане на зелената система, поддържането на озеленените площи е дейност, която се ръководи и осъществява от специализирани общински структури. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен, строителноремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система. Съгласно §1, т. 9 от ДР на Наредбата на СО „озеленени площи” са всички озеленени площи по смисъла на ДР, т. 4 от Закона за устройството и застрояването на Столична община /ЗУЗСО/, включително и единната съвкупност от растителност и свързаните с тях невегетативни елементи /алеи, площадки, перголи, паркова мебел, водни ефекти, градинско осветление и т.н./, както и вегетативните площи, разположени в контура на застрояване – върху тераси, покриви и фасади. Според т. 4 от ДР на ЗУЗСО „озеленени площи” са всички съществуващи или предвидени с устройствения план територии и поземлени имоти с ландшафтно-екологична, защитно-мелиоративна, рекреативно-естетическа или друга специфична функция. Съгласно чл. 44, ал. 1 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на СО, на територията на СО се забранява отсичане или изкореняване на дълготрайни дървета и храсти, независимо от собствеността на имота, в който се намира. Съгласно чл. 44, ал. 2 по изключение растителността се премахва в изрично посочените хипотези, първата от които е – при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и инженерната инфраструктура. В ал. 3 и ал. 4 на чл. 44 са предвидени условията и редът за кастрене и премахване на дървета, независимо от собствеността им – при доказана необходимост и след експертна оценка, респ. експертно становище на специализираните общински органи. В следващите разпоредби подробно е регламентирана процедурата по кастрене и премахване на дървета, която се осъществява от съответните общински органи при спазване на строго определени правила. Контролът за изпълнението на посочената наредба се осъществява то кмета на СО, от заместник-кмета по направление „Зелена система, екология и здравеопазване”, главния архитект, кметовете на райони, директора на ДЗС и директора на Столичен инспекторат – чл. 55. Съгласно чл. 14 от действащата Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от министъра на териториалното развитите и строителството, в общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади, предприятията /фирмите/ по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни елементи. Разпоредбата на чл. 19, ал.1 от посочената наредба предвижда случаите, в които общинската дълготрайна декоративна растителност и картотекираните дървета в частни имоти се преместват, отсичат или изкореняват въз основа на писмено разрешение на кмета на общината. В т. 3 от тази разпоредба са визирани изсъхнали дървета и храсти, както и за тези, чието състояние застрашава безопасността на движението или сигурността на гражданите, сградите и благоустройствените фондове. Съгласно § 1 от посочената наредба, "озеленени площи" по смисъла на тази наредба са площите, включени в зелените системи на населените места, като в зависимост от своето местонахождение и функционално предназначение са общински озеленени площи, озеленени площи на обществени сгради, на жилищни комплекси, на промишлени и складови зони и др., и обекти със специално предназначение - ботанически и зоологически паркове и градини, спортни терени, защитни насаждения и др., а "декоративна растителност" по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. Анализът на горепосочените разпоредби на ЗУТ и приетата по силата на законовата делегация Наредба на СО за изграждане и поддържане на зелената система на територията на общината, както и на Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, обосновава извод за нормативно установени споделени задължения на собствениците и общината по отношение на дървесната растителност на нейната територия. Собствениците имат задължение да следят за състоянието на дърветата в имотите си, но същевременно на същите е забранено своеволно да отсичат и/или изкореняват дълготрайни дървета и храсти, а тези дейности се осъществяват от съответните общински органи или под техния контрол и при спазване на нормативно установени изисквания. Нормативната уредба създава повече от един отговорни субекти във връзка със съществуването и поддържането на зелената система /част от която са и дърветата в необщински имоти видно чл. 61, ал. 4 от ЗУТ/, което е обяснимо праедвид съществената обществена значимост на зелената система като част от биологичната среда за живот на хората. Същевременно дървесната растителност не може да съставлява източник на опасност за здравето и имуществото на хората, поради което на различни правни субекти са вменени задължения, свързани с поддържането й в такова състояние, че да се избегне настъпването на вреди. Налице е нормативно разширяване на отговорности и по отношение на лица различни от собственика на дървото, респ. на имота, в който дървото се намира, на които лица са възложени надзорни функции по поддържането на дървесната растителност. Подобна нормативна уредба на разпростиране на отговорности има и в друго области, отнасящи се до природните ресурси /напр. по закона за водите – в тази връзка решение № 213/28.10.2015 г. по гр.д. № 1730/2015 г. на І г.о. на ВКС/. В случая процесното дърво се е намирало в предблоковото пространство на жилищна сграда, която представлява озеленена площ по смисъла на чл. 61, ал. 3 от ЗУТ, представляваща допълваща зелена система, § 1, т. 9 от ДР на Наредбата на СО, както и § 1, т. 3 от Наредба 1/10.03.1993 г. Като част от зелената система на територията й, ответната община има задължение да поддържа декоративната растителност чрез предприемане на нормативно предвидените процедури, независимо от правата на собственост по отношение на конкретната част от площта, в която дървото е било посадено, нито от собствеността върху същото. Както бе посочено, част от „зелената система” са не само общински имоти. С оглед на това без правно значение за възникване на отговорността на ответната община е въпросът дали дървото се е намирало в общински имот или попада в имот, собственост на други физически и юридически лица, в каквато насока за възраженията на ответника. Не се твърди от ответника, а не се установява от доказателствата по делото наличието на външна причина, свързана с метеорологични условия или действия на трети лица, които да се предизвикали или допринесли за падането на дървото върху автомобила на ищеца. Падането на дървото върху автомобила на ищеца е причинено в резултат на неизпълнението на служителите на ответната община да поддържат дървесната растителност на територията на общината така, че да не представлява опасност за гражданите. Липсата на предприети от служителите на общината действия по отстраняване на процесното дърво съставлява противоправно бездействие, което е довело до претърпяване от ищеца на имуществени вреди. С оглед на горното налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответната община по чл. 49 от ЗЗД за обезщетяване на имуществените вреди, причинени на ищеца в резултат на падането на дърво върху собствения му автомобил. Не се установява и ищецът да е допринесъл за настъпването на увреждането чрез неправилно паркиране, доколкото съгласно свидетелските показания в района на инцидента не е имало знаци, ограничаващи паркирането и престоя на пътни превозни средства. Не са доказани и твърденията на ответника за неправилно паркиране на автомобила в нарушение на ЗДвП. Не се установява автомобилът да е бил паркиран на някое от местата, посочени в чл. 98, ал. 2 от ЗДвП, нито на платното за движение или тротоара, поради което не е налице и твърдяното от ответника нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и чл. 46, т. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Както е посочил първоинстанционният съд, дори и нарушение във връзка с правилата за паркиране да е било допуснато, то не е било в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. С оглед заключението на САТЕ щетите по процесния автомобил са в причинно- следствена връзка с механизма на увреждането, така както е описан от ищеца в исковата молба. В отговор на направеното от въззивника възражение за липса на доказателства за състоянието на автомобила преди инцидента и възможността същият да имал дефектирали части и щети преди това, следва да се посочи, че с оглед механизма на увреждането на автомобила, в резултат на което на практика е унищожено цялото му купе, наличието на други увредени преди това детайли не би се отразило на извода за размера на причинените от падането на дървото щети по него. Установено е от експертното заключение, че необходимите средства за възстановяването на щетите по автомобила надхвърлят неговата пазарна стойност. С оглед на това и предвид твърдението на ищеца, че не е отремонтирал автомобила поради икономическа неизгодност, то настъпилата имуществената вреда се съизмерява с действителната му пазарна стойност, която възлиза на сумата 3909 лв., за която искът е уважен. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани съображения в отговор на всички наведени от ответника възражения /поддържани във въззивната жалба/, които се споделят от настоящия състав. С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като въззивният съд препраща към правните изводи на районния на основание чл. 272 от ГПК. Воден от горното, Софийски градски съд