Решение № 40 от 17.11.2025 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 21/2025 г.

производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното:

Предмет на настоящото производство са предявените в обективно съединение искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и с правно основание чл. 429, ал. 3 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с които ищецът цели ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 48 500 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от причинените му при осъществило се на 17.11.2022 г. ПТП телесни повреди, изразяващи се в счупване на пето, шесто, седмо, осмо и девето ребра в дясната част на гръдния кош, и влошено емоционално състояние, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на застрахователя по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ за настъпването на ПТП - 09.05.2023 г. до окончателното й изплащане.

С изготвения по делото доклад по т.3 и по т.4 на ал.1 на чл.146 от ГПК, приложим в производството на основание чл.377, във вр. с чл.375 от ГПК, съдът е приел за безспорни в производството следните обстоятелствата:

1. че с Протокол № 29/17.05.2023 г. по НОХД № 317/2023 г., Районен съд – Кърджали е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимия Д.Р.Д е признат за виновен в това, че на 17.11.2022 г. в гр. К., при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка "Т.", модел "Я." с рег.№ •••••••, негова собственост, нарушил правилата за движение по ЗДвП, както следва: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл. 116 от ЗДвП като водачът на пътното превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора; чл. 119, ал.1 от ЗДвП като при приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство не е пропуснал стъпилия на пешеходната пътека и преминаващия по нея пешеходец, като не намалил скоростта и не спрял; чл.119, ал.4 от ЗДвП като водачът на пътното превозно средство не е пропуснал пешеходеца, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. А. С. на •• години от гр. К., изразяваща се в счупване на пето, шесто, седмо, осмо и девето десни ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„а“ вр. с ал.1, б.„б“ вр. с чл.342, ал. 1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години;

2. че към датата на процесното ПТП е била налице валидна, сключена относно л.а. марка "Т.", модел "Я.", с рег.№ •••••••, с ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, обективирана в Полица №••••••••••••, със срок на валидност от 12.04.2022 г. до 11.04.2023 г.;

3. фактът на настъпване по посочените в исковата молба време, място и механизъм ПТП с процесния застрахован лек автомобил, управляван от единствено виновния деликвент Д. Д., при което са причинени на пешеходеца- ищец Н. С. телесните повреди – фрактура на 5 ребра - счупване на пето, шесто, седмо, осмо и девето десни ребра.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът анализира приетото по делото заключение, изготвено по назначената по делото Съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Н. Д. М. /специалност •••••••/, от което установи, че причинените на Н. А. С. увреждания- счупване на пето, шесто, седмо, осмо и девето десни ребра, наложило болнично лечение и наблюдение, са получени при действието на твърд тъп предмет и добре отговарят да са получени при пътно-транспортното произшествие на 17.11.2022 г. - при блъскане на ищеца от лек автомобил. Установеното счупване е довело до трайно затрудняване движението на снагата за повече от един месец. Вещото лице изтъква в разпита си, извършен в откритото съдебно заседание, че счупените ребра водят до трайно затрудняване движението на снагата, като болката се увеличава при движение най-вече встрани, а също така и при дишане, дълбоко вдишване, при което се получава разгъване на гръдния кош. Изтъква, че няма данни в конкретния случай да са засегнати междуребрени нерви и междуребрени кръвоносни съдове. Относно оздравителния процес и неговата продължителност, вещото лице изтъква, че този процес се обуславя от естествената склонност на организма към възстановяване на неговата анатомична и функционална цялост, и въпреки че е изминал доста голям период от време след травмата, предвид преклонната възраст на пострадалия, е възможно едно забавяне на оздравителния процес. Обстоятелството, че ищецът съобщава, че не може да спи на дясната си страна и има болки в дясната гръдна половина при неблагоприятни атмосферни условия, вещото лице свързва със счупванията и изтъква, че тези оплаквания следва да се разглеждат като следствие на забавянето на възстановителния процес, свързано с възрастови или генеративни изменения в костно-ставния апарат.

От приложените по делото медицински документи се установява, че след реализираното ПТП, ищецът е постъпил за преглед в „Спешно отделение“ на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.Кърджали. След извършен преглед и изследвания, му е поставена диагнозата контузия на гръдния кош и същият е насочен към хирургично отделение при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр. Кърджали. Лечението на травмите в отделението започнало веднага, и там ищецът престоял до 22.11.2022 г., за което му била издадена и Епикриза ИЗ № 13936 от 22.11.2022 г. В производството са снети показанията на свидетеля М.Д.М., която след ПТП го видяла първа в болницата, като състоянието на ищеца било лошо, както физически, така и психически. Същият изпитвал силни болки в ребрената част и в краката, както и в ръката вдясно. Имал 5-6 счупени ребра, хематоми и кръвонасядания в дясната част в областта на ръката и на крака. В хирургично отделение на болницата бил обездвижен и на болкоуспокояващи, където престоял около 5 дни. След това бил на домашно лечение, на легло, като това продължило около 3 месеца. Свидетелства, че и понастоящем ищецът не можел да лежи на дясната си страна, пиел болкоуспокояващи и и до ден-днешен продължавал да изпитва болки, особено като застудее. След инцидента рухнал и психически, от една страна от силната физическа болка, която изпитвал и от друга, от емоционалното си състояние – шокът, който претърпял при удара. Сменял настроенията си, тревожел се. Свидетелства, че близките му го водели на психиатър, тъй като преди катастрофата нямал проблеми в емоционалното си състояние (бил усмихнат и шегаджия), а понастоящем изпитвал страх.

Снети са в производството и показанията на свидетеля Д.Н.С., дъщеря на ищеца, която установява, че докато била на работа, й се обадили, че баща й е блъснат от кола и тя веднага тръгнала към „Бърза помощ“. Заедно със св. М., го намерили в шок. Плачел, не можел да си вземе въздух. Настанен бил в „Хирургия“, където престоял около 5 дни. Свидетелства, че бил зле - целият син от дясната страна, имал силни болки, бил неадекватен. След 5-я ден го изписали и се прибрал в дома си, където близките му се наложило да го гледали, макар, че и съпругата му била трудно подвижна. В показанията си сочи още, че баща й не можел да легне на дясната си страна изобщо, заспивал почти прав, и това продължило около 3-4 месеца. През тези три месеца бил на легло с памперси, тъй като не можели да го пренасят. Болката му продължавала и до ден-днешен, ръцете му треперили. В емоционално състояние, преди инцидента и след инцидента, имало голяма разлика. Въпреки възрастта си, баща й бил енергичен човек, жизнерадостен, майтапчия, изминавал по 10 км на ден, а понастоящем бил неадекватен, постоянно плачел за всяко нещо. Правили консултация с психиатър, пиел непрекъснато „Лексотан“. Сочи, че ако не го взимал, изпадал в паник -атаки и сърдечни кризи. Все още се оплаквал от болки, не можел да лежи на дясната си страна и все още казвал, че нещо го стяга като диша.

Съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК, настоящият съд, разглеждаш гражданските последици от процесното деяние, намира за задължителни за него обстоятелствата относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а и с оглед признанието на ответника и обсъденото в предходните абзаци заключение, изготвено по назначените СМЕ, приема за установено авторството и механизма на осъществяване на процесния деликт, и настъпилите от него вреди. В този смисъл, се налага извода, че на 17.11.2022 г. на кръстовището, образувано от бул. "Б." и ул. "Д." в гр. К., деликвентът Д.Р.Д, при управлението на лек автомобил марка "Т." модел "Я." с ДК № •••••••, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н. А. С. от гр.К., изразяваща се в счупване на пето, шесто, седмо, осмо и девето десни ребра, довело до трайно затрудняване движението на снагата за повече от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Съдът приема за установена в производството и изискуемата се причинна връзка между констатираните телесни повреди и неправомерното поведение на виновния водач, довело до процесното ПТП.

Констатирайки изложеното от фактическа страна, съдът съобрази и правната рамка, обуславяща допустимост на търсената в настоящото производство отговорност, а именно разпоредбата на чл.432, ал.1, във вр. с чл.380 от Кодекса за застраховането. В смисъла на изложеното се установява в производството, че ищецът с Уведомление с вх. №••••••••• г. съобщил на застрахователя- ответното дружество фактът на осъществяване на застрахователното събитие. Установява се и, че със Застрахователна претенция с вх. №••••••••••. "Д." •• е сезирано по чл.380 от КЗ и с извънсъдебната претенция на пострадалия С. за обезщетяване на причинените му от процесното застрахователно събитие неимуществени вреди в размера, търсен и в настоящото производство. В този аспект не е спорно в производството, че извънсъдебно на 02.10.2024 г. застрахователят е съобщил на ищеца определеното от него обезщетение в размера на 16 000 лв., като е изискал за превеждане на същото представяне на банкова сметка на увреденото лице. По делото не се доказва да е изплатено исканото или определеното от застрахователното дружество обезщетение. Последното обуславя извод за допустимост на предявената пряка искова претенция.

За да определи дължимият се в производството размер на причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът съобрази и задължителната за прилагане съдебна практика, изразена в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС, която възприема понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД, като критерий, свързан с преценката на обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на търсеното обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания, в частност и при доказаните в производството такива, са свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, възрастта на пострадали, а също така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя. В този аспект съдът приема за доказаните в производството обстоятелствата, че се касае за мъж, който към момента на ПТП, осъществено на пешеходна пътека тип „зебра“, е на навършени •• години; че са му причинени увреждания, съставляващи счупване на пето, шесто, седмо, осмо и девето десни ребра, довели до трайно затрудняване движението на снагата за повече от един месец и наложили лечение и наблюдение в болнично заведение за период от 17.11.2022 г. до 22.11.2022 г., и че оздравителният процес, с оглед именно на посочената възраст е продължил повече от посочения обичаен период, тъй като ищецът бил на легло около 3-4 месеца, в който период е бил обгрижван изцяло от близките си, вкл. и за физиологичните му нужди. Съдът приема и, че всяко от установените увреждания съставлява по смисъла на НК средна телесна повреда. Приема, че този оздравителен период определено е бил придружен с физически болки и страдания. От снетите свидетелски показания съдът приема и, че у ищеца са установени и отрицателни емоционални изживявания, свързани с шока от претърпяното ПТП и продължилото вследствие на възрастовите и генеративни изменения в костно-ставния апарат забавяне на възстановителния процес.

В своята съвкупност изброените, безспорно установени в производството обстоятелства, обосновават у съда извод, че за справедливо обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди болки и страдания, вкл. и отрицателни емоционални изживявания, е необходима сума в размер на 30 000 лв., поради което искът в останалата му част до пълния му предявен размер от 48 500 лв., следва да бъде отхвърлен.

Основателността на главния иск обуславя принципната основателност и на акцесорния такъв, като конкретиката на казуса предполага в производството да бъде обсъдено и възражението на застрахователя за забава на кредитора-пострадал, поради не представяне на банкова сметка за заплащане на признатото от него обезщетение от 16 000 лв. към 02.10.2024 г. При така разпределената му доказателствена тежест, ищецът не доказа обстоятелството, че към този момент е представил на застрахователя банковата сметка за превеждане на обезщетението. В този аспект признатата от застрахователя сума от 16 000 лв., следва да бъде присъдена, ведно със законна лихва, считано от завеждане на съдебната претенция- 23.05.2025 г., а призната от съда разлика от 14 000 лв., следва да бъде присъдена ведно със законна лихва на основание чл.429, ал.3 от КЗ, считано от 09.05.2023 г./Уведомление вх. № ••••••••••./ При този изход на делото, относно разноските, съдът съобрази следното:

Относно дължимата се в производството държавна такса, е приложена разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Последното предполага, че с оглед изхода на делото, следва да бъде осъдено ответното дружество да заплати по сметка на съда дължимата се държавна такса в установения размер от 1 200 лв. Следва същото да бъде осъдено да заплати и направените от бюджетните средства на съда разноски за възнаграждение за в.л., изготвило заключение по назначената СМЕ в размер на 407.16 лв.

Въпреки, че е признал частично иска, ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на настоящата допустима искова претенция, поради което е отговорен за разноските на ищцовата страна. На ищеца, като представляван при условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 07.02.2024 г., не се следва присъждане на разноски. Такива следва да бъдат присъдени на основание ал.2 на цитираната разпоредба, на адв.С. от •••, под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., изчислено с оглед направеното възражение за прекомерност и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а и с оглед уважения размер на исковата претенция. Досежно отхвърлената част на предявената искова претенция, се следва присъждане на изрично поисканите от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 229 лв.

Водим от горното, Окръжният съд